Бърни Кълвача — Нещо като любовна история

20
10
Когато нейният любим — защитникът — я помоли да направи с бременността „каквото трябва“, Принцеса Лей-Чери облегна челото си върху стъклената маса във вегетарианския ресторант, където вечеряха,
и заплака.
— Не — каза тя. — Не, не, не.
Беше деветнайсетгодишна, а вече бе преживяла един аборт. Тя не можеше да понесе втори.
— Не — каза тя.
От всяко синьо око провисна по една сълза като дебела жена,
надвесила се от прозореца на апартамент. Те потръпнаха, закрепиха се и пак потръпнаха, сякаш изпитваха ужас от несигурното пътешествие надолу по бузите. Докато трептяха, сълзите й за миг отразиха лъскавината на соевата извара в чинията й. „Край на смукачите, край на стоманата. По-добре да изпразнят от съдържание сърцето и ума ми,
отколкото матката. Повече от година мина от онзи аборт, а чувствам, че онова място все още е болно. Чувствам горчилка, вместо сладост,
чувствам стържене, когато трябва да е гладко, чувствам тъмнолилаво,
когато трябва да е розово. Смъртта е вдигнала ергенско парти в най- святата част на моето тяло. От сега нататък това място принадлежи на живота“.
Всеки път, когато технологията унищожава някой съкровен природен процес, чувствителните надушват сяра. За Принцеса Лей-
Чери абортите носеха не само вонята на тоталитаризма, но и писъка на предадена плът. Но ако още един аборт беше неприемлива идея, то и перспективата на едно ненавременно майчинство бе също така обезпокояваща — и причините не бяха единствено прозаични.
Фьорстенберг-Баркалона бяха древен род, в който бяха възникнали строги правила. Ако жена, член на семейството, желае да се радва на пълни привилегии, ако един ден й предстои да стане кралица, то тя не трябва да се жени, нито да ражда преди двайсет и една годишна възраст, а също така, преди навършването на тази възраст, тя не бива да напуска родителското огнище. Въпреки че смяташе себе си за човек

21
от народа, Лей-Чери всъщност силно желаеше пълни права на монарх,
Лей-Чери вярваше, че може да използва тези права в помощ на света.
— В приказките и митовете преобладават разказите за спасени принцеси — разсъждаваше тя — Не е ли време някоя принцеса да отвърне на жеста?
Лей-Чери си представяше принцесата като героиня.
Както отговори Кралица Тили, когато Макс я попита какво мисли, че иска от живота тяхната единствена дъщеря: „Тя иска да черпи света една Кока-Кола“.
— Какво?
— Тя иска да церпи сфета една Кока-Кола.
— Е — каза Макс. — Тя не би могла да си го позволи. Пък и светът ще си поиска диетично Пепси. Защо тя, вместо това, не вземе да почерпи мен едно мартини.

22
11
Беше есен, сезонът, в който цъфти смъртта. Дъждът се плискаше върху гниещите листа и вълчи вятър виеше. Смъртта си пееше под душа. Смъртта беше щастлива, че е жива. Зародишът скочи без парашут. Той се приземи в тревата до страничната линия и така разтревожи мажоретките, че през останалата част от следобеда техните викове бяха малко по-силни от писукания. Отборът на „Хъскийз“ все пак спечели, като разгроми фаворитите от „ЮКЛА“ с 28 на 21, и в близката университетска болница, където Лей-Чери трябваше да поеме в кралските си проводници половин литър простолюдска кръв,
стажантите бяха в добро настроение.
За момента дилемата на Лей-Чери беше разрешена, но тя се чувстваше като черна свещ на бдение за умряла змия. Когато един от стажантите засвири с уста „Гордата Мери“, тя не усети желание да запее с него.
Нейният приятел телефонира в около осем часа онази вечер. Той беше в своя студентски клуб. Бяха вдигнали купон по случай победата.
Той каза, че ще намине в болницата на следващия ден, но вероятно след това беше загубил адреса.
След като се разкри нейната самоличност, Принцесата бе преместена в единична стая. Дадоха й най-доброто успокоително, с което разполагаха — Шато дьо Фенобарбитал, реколта 1979-та. Когато най-сетне заспа, тя сънува зародиша. В съня й зародишът се отдалечаваше с несигурна крачка по някакъв странен черен път като
Чарли Чаплин в края на ням филм.
До вторник тя вече бе физически достатъчно възстановена, за да се върне в общежитията, където откри, че нейният статут на единствената истинска принцеса западно от Ню Йорк бе недостатъчен,
за да смекчи моралното възмущение на Комитета на мажоретките.
Помолена да напусне отряда на викачите, тя напусна и часовете. Също така напусна и мъжете, но прекалено късно, за да укроти гнева на
Краля и Кралицата.

23
Сърцето на Макс тракаше като цял сервиз чинии, докато казваше на Лей-Чери, че трябва или да се стегне, или да се омита.
— Винаги сме били либерални с теб — каза Макс — защото, все пак, това е Америка.
Макс пропусна да изтъкне, че също така беше последната четвърт на двадесети век, но, без съмнение, това се разбираше от само себе си.
— Адолф Хитлер е бил фегетарианец — напомни Кралица Тили на Лей-Чери за тристотен път. Тили се опитваше да разколебае дъщеря си в нейното намерение да се присъедини към една комуна на природната храна в Хаваи — избор, който оставаше открит за нея, ако решеше да се откаже от кралските привилегии. На свой ред Лей-Чери можеше да припомни на Кралицата, че Хитлер е изяждал по килограм шоколад на ден, но вече се бе отегчила от тези диетични спорове.
Освен това, бе решила да защитава претенциите си за кралски права,
макар и това да значеше подлагане на още по-сурови обществени ограничения.
— Сначи ще станес допро момице?
— Да, майко.
— Ако ти раздадем нови карти, ще играеш ли по правилата?
— Да, татко.
Те я проследиха с поглед как се обръща и тръгва към стълбите.
Наблюдаваха я така, сякаш за пръв път от години я виждат истински.
Въпреки бледността и нещастието, които бяха легнали върху нея, както лошият сън лежи върху изпомачканата калъфка на възглавницата, тя беше прекрасна. Косата й, права и червена като изгладен кетчуп,
използваше еднопосочната помощ на гравитацията чак до кръста й;
сините й очи бяха меки и влажни като „яйца по мексикански“, а дългата извивка на миглите й хвърляше влакнести сенки върху овала на бузите й. Тя не беше висока, но краката, които се подаваха под полата й, бяха крака на висока жена, а под фланелката й с надпис
„Голямата бомба е да няма бомби!“ нейните удивителни закръглени гърди подскачаха лекичко като топки, балансиращи върху носовете на тюлени. Тили погали своето чихуахуа. Сърцето на Макс издаде звук,
подобен на звънчетата, които звънят в ушите на госпожа Коледа,
докато спи.

24
12
Неотения. Неотения. Неот… ах, как се наслаждава на тази дума
Ремингтън SL-3. Ако няма кой да я спре, ще изпълни страницата с неотениянеотениянеотениянеотения. Естествено, Ремингтън SL-3 не се притеснява и запетайка от това, че доста малко читатели знаят какво означава тази дума. Но ако й дадем възможност да я изпише отново,
машината ще е склонна да даде определение.
„Неотения“ означава да останеш млад. Има някаква ирония в това, че е толкова слабо известна, след като човешкото развитие открай време е определяно от нея. Хората са се въздигнали до своето относително високо ниво, като са запазвали незрелите характеристики на своите прадеди. Хората са най-висшите млекопитаещи (макар че и за делфините може да се каже същото), просто защото рядко порастват.
Такива черти на поведението като любопитство към света, гъвкавост на реакцията и игривост, практически са присъщи на всички млади млекопитаещи, но обикновено при всички, освен при хората, те бързо изчезват с настъпването на зрелостта. Човечеството е прогресирало
(когато е прогресирало), не защото е било трезво, отговорно и предпазливо, а защото е било игриво, бунтовно и незряло.
Човек не бива да се чувства ужасен невежа, поради това, че не е бил компетентен по въпроса за неотенията. Имало е крале, кралици и принцеси, които също не са били наясно с нея и на думи, и на дела.
През времето, последвало помятането на Лей-Чери, мнимата добродетел на зрелостта зае важно място в двореца Пъджит Саунд.
Макар и да не беше съвсем наясно какво всъщност означава зрелостта,
Лей-Чери се стремеше, с поощрението на своите родители, да се сдобие с колкото се може по-голямо количество от нея. Всяка нощ, до петнайсетгодишна възраст и няколко вечери след това, на нея й бе разказвана приказка преди лягане; няколко седмици по-рано тя бе вършала истерично сред мажоретките, крещейки неразбираеми заклинания, които трябваше да увеличат шансовете за успех на една група от невинни духчета, прекланящи се пред свещен кръгъл плод
(върху шансовете за успех на същия този футболен отбор обикновено

25
се крепеше голяма част от банковата сметка на зрелия Крал Макс, но това е друг въпрос). Някъде по това време тя порасна. Принцеси обикновено не се намират под път и над път. А тази принцеса, както внезапно бяха разбрали Тили и Макс, беше сексбомба.
Можеше да се очаква, че, с достигането на двайсет и една годишна възраст, тя щеше да се омъжи изгодно, дори много изгодно.
Всъщност нямаше мъж — от принц Чарлз до сина на американския президент — на когото тя не би била равностоен партньор. Тези перспективи се нравеха на Краля и Кралицата. Живеещи под зоркия поглед на ЦРУ, съгласили се да се „оттеглят“ от монархическата общност, Фьорстенберг-Баркалоните не таяха особени амбиции по отношение на своята дъщеря и нямаха нищо против тя да се отдаде на нормалния живот на американското момиче (макар че не бяха сигурни дали прояви като вегетарианството и екологията бяха нормални). Така им дойде на ум, че, ако тази млада жена привлече вниманието на този,
когото трябва, например някой от изгряващите арабски управници, то дори ЦРУ вероятно ще е безсилно да предотврати един толкова благоприятен съюз.
Моментът не беше подходящ да се говори на Лей-Чери за брак.
Лей-Чери бе сложила кръст на любовта. Но тъй като това щеше да помогне в подготовката й за мисията в живота, щеше да й помогне (в случай, че някога завърши учението си по природни науки) да не бъде лесно разсейвана от полу-стридата полу-праскова, която заемаше топлата, влажна котловина на ниските й области, тя се отдаде на зрелостта, но при положение че и зрелостта я приемеше.
Тя захвърли плюшеното мече. Захвърли плочите на Бийч Бойс.
Захвърли своите мечти за хавайски меден месец с Ралф Нейдър,
бляновете си за една кола, която се отдалечава към залеза на
Халеакала, а в нея са тя и той със затегнати предпазни колани. Не че си бе променила убеждението колко подходяща би била за него — той работеше много усърдно, усмихваше се много малко и се хранеше,
сякаш му бяха безразлични аромата и съдбата; той просто беше герой,
който имаше нужда от спасителка-принцеса — работата, обаче, бе в това, че романтичните мечти бяха… незрели.
Лей-Чери четеше книги за слънчевата радиация. Преглеждаше материали за свръхнаселеността. За да бъде в крак с текущите събития,
тя гледаше всяко новинарско предаване и напускаше стаята с

26
телевизора всеки път, когато се драматизираше някоя любовна история. Тя отдаваше своя слух на Моцарт и Вивалди (Чайковски й въздействаше болезнено). Хранеше Омагьосания Принц с мухи и се стараеше да поддържа личността и стаята си изключително чисти.
„Чистотата е почти божественост“. Лей-Чери можеше доверчиво да се осланя на този лозунг на зрелостта, без да престава да смята, че,
ако в последната четвърт на двадесети век божествеността не е по- близо до нещо по-интересно от чистотата, то може би е време да преоценим разбиранията си за божественост.

27
13
Жулиета не работеше в неделя. Това беше справедливо. Дори и
Петкан, благодарение на Робинзон Крузо, си имаше почивен ден в четвъртък. Всяка неделя Кралица Тили трополеше из кухнята, нежно притиснала своето чихуахуа, и приготвяше закуска.
Ароматът на пържен бекон, кренвирши и шунка се промъкваше на пръсти от крачетата на малко прасенце чак до северния край на втория етаж. Ароматът неизбежно събуждаше Лей-Чери. Ароматът неизбежно я караше да се чувства едновременно изгладняла и отвратена. Тя мразеше това усещане. Напомняше й за бременността.
Всяка неделна утрин, въпреки безбрачието, Лей-Чери се събуждаше от тиган с пържен страх.
Дори след като първоначалната паника отминаваше, тя не откриваше много радост в неделята. За нея неделята беше мястото,
където Бог държи вълнените си чехли. Това беше ден със затъпен връх и никакъв точилар не беше в състояние да го подостри. Някои може да я намират за отморяваща, но Принцесата смяташе, че адски много хора споделят усещането й, че неделята създава свръхестествена депресия.
Неделята — бледа, скована сянка на жизнената събота. Неделята
— денят, когато разведените бащи с „право на посещение“ водят децата си в зоопарка. Неделята — насилствена отмора за хора, които нямат склонност към отмора. Неделята — махмурлукът не познава граници. Неделята — денят, когато приятелят не дойде в болницата.
Неделята — преяла дебела котка, която мяучи химнове и пърди футболни топки.
Денят на пълната Луна, когато тя нито се увеличава, нито се смалява, вавилонците наричали Ша-бат, което означава „Почивка за сърцето“. Смятало се, че на този ден жената в Луната — Ищар, както била известна Богинята на Луната във Вавилон — менструирала,
защото във Вавилон, както практически във всяко древно и примитивно общество, от далечни времена съществувала забрана за жените да работят, приготвят храна или пътуват, докато са в месечния си цикъл. През Ша-бат, откъдето идва Sabbath, на мъжете и жените

28
било повелявано да почиват, защото, когато Луната менструирала,
забраната падала върху всички. Поначало (и естествено), Ша-бат,
спазван веднъж месечно, по-късно бил вплетен от християните в техния мит за Сътворението и, за по-удобно, станал всяка седмица. И
така, в днешно време мъжете с дървени глави, здрави мускули и корави шапки са свободни от работа в неделя, заради първичната психологическа реакция спрямо менструацията.
Как ли щеше да се хили Лей-Чери, ако знаеше това. Но в кратката неделя в началото на януари — като януари за годината е нещо като неделята за седмицата — тя беше в неведение и се събуди в отвратително настроение. Тя навлече халат върху меката си вълнена пижама (беше разбрала, че коприната има склонността да възбужда нейната риба-праскова), вчеса разчорлената си коса, разтърка хрупкавите гранули в ъгълчетата на очите си и с прозевки и протягания се спусна в жаркия свински ад на закуската. (Без да опитва,
тя знаеше, че соевата й отвара е пропита от дъха на бекон).
Както винаги преди това, неделният вестник й помогна да преживее деня. Без значение какво друго е допринесла пресата за нашата култура, без значение дали тя е нашата първа защита против тоталитаризма или коварна сила, саботираща автентичните събития,
като ги категоризира в зависимост от някакви капризни народни интереси, пресата ни е дарила с големи дебели неделни вестници,
които да облекчават вкисването от нашата седмична умствена менструация. Принцесо, влез за последен път в своята униформа на мажоретка и ни покажи какво значи „ура“: две, четири, шест, осем,
кого харесваме? Неделните вестници, неделните вестници, йеаа!
Точно в сиатълския вестник, в онази конкретна неделя в началото на януари, Лей-Чери за пръв път прочете за фестивала „Грижи и лечение за Земята“ — конференция на тема какво да правим за планетата, когато дойде двадесет и първият век. Такова събитие би ускорило пулса й, дори ако не се провеждаше на Хаваите. Случи се така, че тя скочи в скута на майка си — една не съвсем зряла постъпка
— за пръв път от години и започна молбата си за участие, тъй като по правилата на Фьорстенберг-Баркалона, към които те вече стриктно се придържаха, Кралицата трябваше да я придружи, Тили на Мауи? О-о,
спагети, о!

29
14
За последната четвърт на двадесети век може да се каже следното: възприе се очевидната истина, че, ако желаем по-добър свят,
ще трябва да бъдем по-добри хора, макар и не напълно разбрана от значително многобройно малцинство.
Въпреки скуката и
безпокойството на този период, или може би точно затова, въпреки неспокойните морета, които разделяха половете, или точно заради тях,
хиляди, десетки хиляди, очевидно желаеха да предоставят телата,
парите и способностите си в служба на най-различни мисии за спасяване на планетата.
Основна цел на фестивала „Грижи и лечение за Земята“, обявен за последната седмица на февруари в Лахайна, Мауи, Хаваите, беше координацията на тези обширни начинания. Водещи специалисти в области като — алтернативни източници на енергия, организирано селско стопанство, опазване на околната пустош, алтернативно образование, свещена медицина, хранене, защита на потребителя,
повторна преработка, колонизиране на Космоса — трябваше да изнесат лекции и да водят разисквания и работа със специалисти.
Освен това, щяха да участват популяризатори на най-различни методики за самоусъвършенстване — от древни ориенталски до съвременни калифорнийски. За участие също така бяха поканени редица футуристи, хора на изкуството, шамани и поетически пророци,
въпреки че за няколко от поетите и един писател организаторите подозираха, че влизат в категорията „луди“.
Вестта за конференцията можеше да разтопи храната в кучешка паничка от разстояние трийсет крачки. Ако животът й представляваше една салата, Лей-Чери щеше да се гмурне в нейния сос, за да се представи пред конференцията в най-блестящия си вид. Тя бе не по- малко развълнувана, когато разбра, че Ралф Нейдър ще държи реч там и че цяла една вечер ще бъде посветена на въпроса за алтернативните методи за контрол над раждаемостта. Дори и в сибирското заточение на своето безбрачие Лей-Чери се интересуваше от мерките за предпазване от забременяване. Проблемите около този въпрос я

30
тревожеха повече, отколкото агресивното, съперническо, нападателно- егоцентрично и грубо поведение на мъжете (с които тези проблеми би

Изтегляне 3.21 Mb.

Сподели с приятели: