Бюлетин съдебна практика по

ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ

Изтегляне 472.24 Kb. страница 2/3 Дата 25.07.2016 Размер 472.24 Kb. #5818 Тип Решение

Навигация на страницата:

• ПРАВО НА СПРАВЕДЛИВ СЪДЕБЕН ПРОЦЕС ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ
• Фактите
• Решението
• Осъждането на лице да заплати разноските за служебен защитник, назначен му поради неграмотност , а не заради материалното му състояние
• Дела за прекомерна продължителност на производството
• Gospodinova v . Bulgaria ( no . 38646/04 )
• ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ
• ПРАВО НА ЗАЧИТАНЕ НА ЛИЧНИЯ И СЕМЕЕН ЖИВОТ, НА ДОМА И КОРЕСПОНДЕНЦИЯТА
• Методичното отваряне и ксерокопиране на писмата между затворник и адвокатите му, без да има
• ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ Прекаленото забавяне на производства по

ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ Задържането на жалбоподател, който бил пиян и се държал агресивно, е крайна мярка в защита на обществения ред. Решение на Съда по делото Кharin v. Russia (no. 37345/03) Жалбоподателят бил задържан в изтрезвителното за 10 часа, тъй като бил пиян – не се държал на краката си, дрехите му били раздърпани и миришел силно на алкохол. Правителството поддържа, че видът му бил обиден за обществото и морала. Съдът изрично подчертава, че задържането на пиян човек единствено защото физически той представлява обида за обществения морал е недопустимо по смисъла на чл. 5, § 1(е) от Конвенцията. Все пак Съдът не намира нарушение на тази разпоредба, защото приема, че задържането на жалбоподателя отговоря на изискванията й, тъй като лишаването от свобода е било крайна мярка, целяща защита на обществения ред, след като г-н Kharin вдигнал скандал в магазин, опитал се да се сбие с пристигналите на мястото полицаи и ги обиждал. ПРАВО НА СПРАВЕДЛИВ СЪДЕБЕН ПРОЦЕС ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ Грешката на националния съд по отношение на обжалвания административен акт, в резултат на което жалбата на жалбоподателя не била разгледана, е в нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията (достъп до съд). Решение на Съда по делото Andreev v. Bulgaria (no. 11578/04) Фактите: Жалбоподателят, г-н Андреев, поискал да му бъде възстановено правото на собственост върху 0,5 декара земя по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. С решение от 24.01.1995 г. поземлената комисия (ПК) постановила, че възстановяването на земята в реални граници е невъзможно, защото върху нея бил построен път. Жалбоподателят поискал компенсация във формата на равностойна земя или компенсаторни бонове. С решение от 20.04.2000 г. (означавано по-нататък като „първото решение“) ПК определила стойността на земята на 411 лв. Жалбоподателят обжалвал решението по съдебен ред и с решение от 27.04.2001 г. Софийският районен съд (СРС) обявил административния акт за нищожен. С ново решение от 28.09.2001 г. (означавано по-нататък като „второто решение“) ПК определила същата стойност на земята. Жалбоподателят подал нова жалба и в СРС било образувано дело № 2059/2002. На въпрос от съда дали обжалва първото или второто решение на ПК жалбоподателят заявил, че оспорва и двете. Били образувани две дела - № 2059/2002 срещу първото решение и № 2066/2002 срещу второто. По делото срещу второто решение съдът постановил, че административният акт бил законосъобразен и отхвърлил искането. След обжалване от жалбоподателя ВАС приел, че дело № 2066/2002 се отнася за първото, а не за второто решение и че първоинстанционният съд се е произнесъл по вече решен въпрос. Впоследствие СРС отхвърлил жалбата на жалбоподателя като недопустима. Въпреки че в текста се споменавало второто решение на ПК, мотивите се отнасяли до първото. Г-н Андреев се оплаква, че жалбата му срещу второто решение на ПК не е била разгледана от съдилищата. Решението: Съдът разгледа оплакването в светлината на правото на достъп до съд по чл. 6, § 1 от Конвенцията. Той отчита, че макар жалбата срещу второто решение на ПК да е била веднъж разгледана от СРС, който я отхвърлил, ВАС отменил това решение, очевидно обърквайки процедурите, свързани с двете решения. Така на жалбоподателя е бил отказан достъп до съд по отношение на второто решение, без това да е оправдано или да се преследва някаква законна цел, в нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията. Осъждането на лице да заплати разноските за служебен защитник, назначен му поради неграмотност, а не заради материалното му състояние, не съставлява нарушение на чл. 6, §§ 1 и 3(c) от Конвенцията, понеже не е направило процеса несправедлив. Решение на Съда по делото Ognyan Asenov v. Bulgaria (no. 38157/04) Фактите: Жалбоподателят, г-н Асенов, бил обвинен в изнасилване. В началото на съдебната фаза на процеса съдът назначил служебен защитник, понеже жалбоподателят бил неграмотен. Софийският районен съд постановил осъдителна присъда и жалбоподателят бил осъден да заплати съдебните разноски. Софийският градски съд потвърдил присъдата, но намалил наказанието и отново осъдил жалбоподателя да заплати разноските за съдебно назначения му защитник. С окончателно решение ВКС оставил в сила решението на СГС. Решението: Жалбоподателят се оплаква по чл. 6, §§ 1 и 3(c) (право на справедлив процес и на адвокатска защита), понеже бил осъден да възстанови таксите за съдебния си защитник. Съдът отбелязва, че в настоящия случай въпросът за разноските не се е отразил на справедливостта на съдебния процес срещу жалбоподателя. Съдебният защитник е бил назначен от съда не заради материалното състояние на жалбоподателя, а защото той не разбирал достатъчно добре български език. На жалбоподателя е била осигурена защита без оглед на това дали е разполагал със средства за нея. Съдът отбелязва още, че макар че в случая е бил издаден изпълнителен лист, той не е бил изпълнен, а ако се стигне до неговото изпълнение жалбоподателят би бил защитен от разпоредбите на ГПК и ДОПК, регламентиращи срещу кое имущество може да се насочи изпълнението. Жалбоподателят не е предоставил достатъчно доказателства относно имотното си състояние към момента на осъждането му да заплати разноските или след това. ЕСПЧ заключава, че няма нарушение на чл. 6, §§ 1 и 3(c) от Конвенцията. Дела за прекомерна продължителност на производството Решение на Съда по делото Antoaneta Ivanova v. Bulgaria (no. 28899/04) – над 5 години е продължило дело, заведено от учителка срещу дисциплинарното й уволнение. Съдът отхвърля възражението на правителството, че г-жа Иванова не е изчерпала вътрешноправните средства, тъй като не е подала жалба за бавност по чл. 217а от отменения ГПК, като посочва, че делото е било висящо около две години пред ВКС и не е имало „по-горен съд“, пред който да бъде отнесена жалбата. ЕСПЧ намира нарушение на изискването за разумен срок по чл. 6, § 1 от Конвенцията, като отчита, че в случая се касае за трудово дело, което изисква бързо решение, делото не е с правна или фактическа сложност, а г-жа Иванова е поискала насрочване на по-ранна дата на заседанието пред ВКС. ЕСПЧ присъжда на жалбоподателката 1200 евро обезщетение за неимуществени вреди и 600 евро за разноски. Решение на Съда по делото Gospodinova v. Bulgaria (no. 38646/04) - Жалбоподателката била гражданска ищца в наказателно производство, продължило почти пет години на досъдебна фаза. Значителни забавяния били причинени от противоречивите действия на властите, които на два пъти прекратили производството, след което решили да разследват допълнително. Съдът намира нарушение на чл. 6, § 1 и чл. 13 от Конвенцията и присъжда 2000 евро за неимуществени вреди и 600 евро за разноски. Решение на Съда по делото Delov v. Bulgaria (no. 30949/04) – ЕСПЧ присъжда 6500 евро обезщетение на г-н Делов за нарушение на правото му на справедлив процес в разумен срок по чл. 6, § 1 от Конвенцията. Срещу жалбоподателя са се водили две наказателни дела, продължили по около 10 години. Решение на Съда по делото Georgiev and others v. Bulgaria (no. 4551/05) – 9 години е продължило наказателното производство за кражба срещу тримата жалбоподатели, приключило със споразумение на първа инстанция. Според ЕСПЧ жалбоподателите не носят вина за забавянето. Съдът намира нарушение на чл. 6, § 1 и на чл. 13 от Конвенцията и осъжда България да заплати на всеки от тримата жалбоподатели по 2000 евро и общо 600 евро за разноски. Решение на Съда по делото Dinucci v. Bulgaria (no. 11486/04) – Наказателно производство, продължило повече от 14 години и 7 месеца. До голяма степен забавянето се дължало на факта, че делото било връщано три пъти от ВКС за ново разглеждане. ЕСПЧ намира нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията и присъжда на жалбоподателя 6800 евро за неимуществени вреди. Решение на Съда по делото Kanchev v. Bulgaria (no. 16850/04) – Срещу жалбоподателя са водени две наказателни производства, засягащи дребни кражби, които продължили съответно 13 години и 3 месеца и 12 години и 4 месеца. По време на производствата имало дълги периоди на пълно бездействие от страна на властите. Съдът намира нарушение на чл. 6, § 1 и чл. 13 от Конвенцията и присъжда 4000 евро за неимуществени вреди и 600 евро за разноски. Решение на Съда по делото Nalbantski v. Bulgaria (no. 30943/04) – виж раздел 9. ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ ЕСПЧ прилага новия критерий за допустимост по чл. 35, § 3(b) от Конвенцията по две дела срещу Чехия, касаещи оплаквания за несправедлив процес. Решения по допустимостта на Съда по делата Holub v. the Czech Republic (no. 24880/05) и Bratři Zátkové, a.s. v. the Czech Republic (no. 20862/06) Фактите: Жалбоподателите, които подали жалби до Конституционния съд (КС) на Чехия срещу решения на националните съдилища, се оплакват, че обясненията, дадени пред КС от тези съдилища, не са им били връчени и те не са могли да изразят становището си по тях. Решението: ЕСПЧ прилага новия критерий за допустимост, въведен с Протокол 14 към ЕКПЧ. Съдът отчита на първо място, че жалбоподателите не са претърпели „значителна вреда“, тъй като в становищата на съдилищата, подадени до КС, не са се съдържали аргументи, различни от тези, вече изложени в съдебните решения. Жалбоподателите не са посочили и какви нови аргументи биха повдигнали, ако тези становища им бяха връчени. На второ място, Съдът е на мнение, че „зачитането на правата на човека“ не изисква разглеждането на двете жалби по същество, тъй като в предишно свое решение той вече е намерил нарушение на чл. 6, § 1 от Конвенцията заради практиката на КС да не препраща на страните съдебните становища; в резултат въпросната практика е била променена. Накрая, Съдът отчита и че случаите на жалбоподателите са били „надлежно разгледани от национален съд“. Тъй като жалбите не отговарят на изискванията на чл. 35, § 3(b) от Конвенцията, Съдът ги отхвърля като недопустими. ПРАВО НА ЗАЧИТАНЕ НА ЛИЧНИЯ И СЕМЕЕН ЖИВОТ, НА ДОМА И КОРЕСПОНДЕНЦИЯТА ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ Полицейската регистрация на лице като криминално проявено въз основа на инструкция на МВР с конфиденциален характер не покрива изискванието намесата на властите в личния живот да е „предвидена от закона“ и затова е в нарушение на чл. 8 от Конвенцията. Решение на Съда по делото Dimitrov-Kazakov v. Bulgaria (no. 11379/03) Фактите: През 1997 г. г-н Димитров-Казаков и друго лице били разпитани във връзка с изнасилването на малолетна, като впоследствие обвинение било повдигнато само срещу другото лице. Г-н Димитров-Казаков обаче бил вписан в полицейските регистри като криминално проявен и в резултат на това домът му бил неколкократно проверяван от полицията във връзка с оплаквания за изнасилване или със случаи на изчезнали момичета. През 1998 г. жалбоподателят бил арестуван и разпитван по подобен случай, когато и научил за регистрацията си. През 2002 г. регистрацията била заличена по негово искане. Решението: Съдът намира, че съхраняването на лични данни (снимка, пръстови отпечатъци) в регистъра на полицията представлява намеса в правото на личен живот на жалбоподателя. Тази намеса не е „предвидена в закона“ по смисъла на чл. 8, § 2 от Конвенцията, тъй като това означава законът да е достъпен, т.е. гражданите да имат достатъчно информация за правните норми, приложими към обстоятелствата, за да могат да съобразят поведението си. В случая полицейската регистрация е извършена на основание на вътрешна инструкция на МВР с конфиденциален характер, която е станала публично достояние едва през 2004 г., когато е била отменена. Следователно има нарушение на чл. 8 от Конвенцията. Съдът намира нарушение и на чл. 13 от Конвенцията, тъй като властите не са имали законово задължение да разглеждат искания за заличаване на полицейска регистрация като това, подадено от жалбоподателя. Той не е могъл да търси и обезщетение по ЗОДОВ, тъй като по този закон държавата отговаря за незаконни действия на администрацията, а при заличаване на регистрацията на жалбоподателя не са посочени причините за това, т.е. не е обсъден въпросът за нейната законност. Съдът не присъжда на жалбоподателя обезщетение, тъй като жалбоподателят не е направил подобно искане. Отказът да бъде променено личното име на жалбоподателката не представлява нарушение на правото й на личен живот, тъй като не е нарушен справедливия баланс между частния и обществения интерес, тя е могла да защити искането си в рамките на справедлив процес и съдилищата са произнесли мотивирани решения. Решение на Съда по делото Golemanova v. Bulgaria (no. 11369/04) Фактите: Г-жа Големанова е водила дело за промяна на личното си име от Донка, както била записана в регистрите за гражданско състояние, на Мая, както според нея била известна от дете сред близки, приятели и колеги. Според българските съдилища обаче не е имало „важни обстоятелства“, налагащи смяна на името, тъй като не било доказано жалбоподателката да е известна като Мая извън един тесен семеен кръг. Решението: ЕСПЧ подчертава, че държавите разполагат с широка дискреция да регулират условията, при които едно лице може да смени името си, а ограниченията в тази посока могат да обслужват различни обществени интереси. Задачата на Съда е да прецени дали властите са постигнали справедлив баланс между интересите на жалбоподателката и на обществото и дали са изтъкнали достатъчни и адекватни аргументи (относно сигурността и надеждността на гражданските регистри), за да откажат смяна на името. Според Съда наистина е постигнат справедлив баланс, като тълкуването на националния закон от съдилищата не противоречи на чл. 8, а решенията им не са били немотивирани или произволни. Съдилищата са осигурили справедлив процес, в който са изслушали позицията на жалбоподателката и са събрали исканите от нея доказателства. Следователно няма нарушение на чл. 8. Методичното отваряне и ксерокопиране на писмата между затворник и адвокатите му, без да има основателно съмнение за злоупотреба с привилегията адвокат-клиент, е в нарушение на чл. 8 от Конвенцията. Решение на Съда по делото Iliev and others v. Bulgaria (nos. 4473/02 and 34138/04) – виж раздел 2. ДЕЛА НА ЕСПЧ СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ Прекаленото забавяне на производства по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца е в нарушение на чл. 8 от Конвенцията (право на личен и семеен живот). Решения на Съда по делата Karoussiotis v. Portugal (no. 23205/08) и Dore v. Portugal (no. 775/08) Фактите: През 2001 г. първата жалбоподателка, г-жа Karoussiotis, която е гражданка на Германия, родила син от връзката си с португалски гражданин. Впоследствие двамата се разделили, а бащата бил експулсиран от Германия. През 2005 г. детето било в Португалия на посещение при баща си, който отказал да го върне на майката. Със съдействието на немските власти през октомври 2005 г. г жа Karoussiotis инициирала производство за връщане на детето в съответствие с Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца. Португалските съдилища се произнесли окончателно на 09.01.2009 г., като заключението им било, че детето било незаконно задържано в Португалия, но въпреки това в негов интерес било да остане в страната, защото вече било силно привързано към прабаба си, с която живеело. През март 2005 г. жалбоподателката завела пред португалските съдилища и дело за упражняване на родителските права, което към произнасянето на решението на ЕСПЧ е още висящо. През 2008 г. тя подала оплакване до Европейската комисия (ЕК), твърдейки, че Португалия е нарушила задълженията си по Регламент № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност. ЕК инициирала проучване по въпроса, което към датата на решението на ЕСПЧ е висящо. Жалбоподателят по втората жалба, г-н Dore, е италианец, който имал дете от връзката си с португалска гражданка. По това време двамата живеели в Лондон. През 2006 г. майката заминала за Португалия с детето без да уведоми жалбоподателя. През септември 2006 г., по искане на жалбоподателя, британските власти поискали връщането на детето. Искането било отхвърлено на 02.07.2007 г., като португалският съд заключил, че детето вече се е приспособило към новата си среда. Решението: ЕСПЧ е на мнение, че процедурата, инициирана от първата жалбоподателка пред ЕК, не е „друга процедура на международно разглеждане или решаване“ по смисъла на чл. 35, § 2(b) от Конвенцията и следователно жалбата е допустима. По съществото на двете жалби Съдът заключава, че португалските власти са действали прекалено бавно, въпреки че и по Хагската конвенция, и по Регламент № 2201/2003 на ЕС са били задължени да вземат бързи мерки за връщане на децата. По делото Karoussiotis производството за връщане на детето продължило повече от 4 години, което според Съда неизбежно е влошило положението на жалбоподателката и е станало причина искането й да бъде отхвърлено. Производството за упражняване на родителски права също е продължило прекалено дълго. По делото Dore Съдът също заключава, че португалските власти са се бавили неоправдано. Те освен това не са уведомили жалбоподателя за провеждането на открито заседание по делото, което му е попречило да изложи позицията си, докато майката е била призована и изслушана. И по двете дела Съдът намира нарушение на чл. 8 от Конвенцията (право на зачитане на личния и семеен живот). Замърсяването на околната среда в резултат на функционирането на мина и завод за преработка на каменни въглища, поради което се е влошило здравето на жалбоподателите, представлява нарушение на чл. 8 от Конвенцията (право на зачитане на личния и семейния живот). Решение на Съда по делото Dubetska and others v. Ukraine (no. 30499/03) Фактите: Жалбоподатели са 11 души, членове на две семейства - Dubetska-Nayda и Gavrylyuk-Vakiv, живеещи в две съседни къщи, построени през 1933 и 1959 г. В близост до двете къщи през 1960 г. била построена мина за добив на каменни въглища. На 100 м. от къщите бил издигнат табан (купчина, на която се трупа непотребната скална маса от мината). През 1979 г. държавата изградила и завод за преработване на въглища, в резултат на което се образувал още един 60-метров табан на около 430 м. от домовете на жалбоподателите. Видно от представените редица изследвания на правителствени и неправителствени организации хората, живеещи в близост до завода и мината, са били изложени на по-висок риск от рак и респираторни и белодробни заболявания заради негативния ефект на тези два обекта върху околната среда. Много пъти жалбоподателите се оплаквали пред властите от вредните последици от замърсяването, като твърдели, че са развили хронични заболявания, включително бронхити, емфизема и карцином. В допълнение, в продължение на години било нарушено снабдяването на домовете им с питейна вода. Заради слягането на почвата били повредени и къщите им. Жалбоподателите не можели да се преместят на друго място заради липса на средства. През 1994 г. властите наредили на директора на завода да предостави на жалбоподателите жилища, но това не се случило. Между 2000 г. и 2003 г. се обсъждало незабавното преместване на жалбоподателите, но то така и не било извършено. Тъй като нямало промяна в положението им, жалбоподателите завели дела срещу завода с искане да им бъдат осигурени безопасни жилища извън региона на мината. Искът на фамилията Dubetska-Nayda бил уважен през декември 2005 г., но решението никога не било изпълнено. Искът на семейство Gavrylyuk-Vakiv бил отхвърлен, като съдилищата приели, че властите са възнамерявали да намалят размера на табана до завода, че буферната зона около мината била 300 метра и следователно тяхната къща била извън тази зона и че според местното законодателство собствениците на завода можели да бъдат глобявани, но не и да бъдат задължени да предоставят жилище. Решението: ЕСПЧ намира, че експлоатацията на мината и завода и особено на табаните до тях са причина за замърсяването на водата, въздуха и почвата и са допринесли за влошаването на здравословното състояние на жалбоподателите. В резултат на слягането на почвата, причинено от натрупването на токсични субстанции, къщите на жалбоподателите са били повредени. Съдът също така отбелязва, че неведнъж през годините властите са обсъждали необходимостта от преместването на жалбоподателите и това е потвърдено и в решенията по иска на семейство Dubetska-Nayda. Що се отнася до семейството Gavrylyuk-Vakiv, съдилищата са отхвърлили иска им със заключението, че властите обсъждат мерки за намаляване на замърсяването. Тъй като обаче нито една такава мярка не е била приложена на практика, Съдът намира, че в продължение на 12 години след влизането на Конвенцията в сила за Украйна жалбоподателите са били в постоянно замърсена среда, негодна за живеене, и качеството на техния живот е било съществено засегнато от експлоатацията на мината и завода. Жалбоподателите не са разполагали със средства, за да се преместят, тъй като стойността на жилищата им е била намалена драстично заради замърсяването в региона. Те са имали нужда държавата да им помогне за да се преместят и са очаквали такава помощ от 1994 г. Властите са били наясно с негативното влияние на мината и завода върху околната среда, но нито са преместили жалбоподателите, нито са намерили някакво друго решение за намаляване на замърсяването. Поради това Съдът намира, че е имало нарушение на чл. 8 от Конвенцията. Освен присъденото обезщетение Съдът постановява, че за украинското правителство възниква и задължението да предприеме необходимите мерки за промяна в положението на жалбоподателите. Каталог: media -> documents documents -> Право на зачитане на личния и семейния живот documents -> Равенството в нормотворческата практика на Международната организация на труда documents -> Media information documents -> Бюлетин съдебна практика по documents -> Chevrolet Orlando внася ваканционната атмосфера на Флорида в класа на семейните автомобили documents -> Бюлетин съдебна практика по Изтегляне 472.24 Kb. Сподели с приятели: