Цели и задачи Обща характеристика

ИНДИВИДУАЛНИ ГМУРКАНИЯ – ПОДВОДНИ РАЗХОДКИ

Индивидуалните гмуркания се провеждат в заливите "Свети Стефан", "Райски залив" и "Паметника на водолазите". На участниците се предоставя оборудване- костюми, дихателни апарати, спасителни жилетки, компаси и дълбокомери, ножове, плавници, маски, шнорхели и др.съоръжения. На участниците в гмуркането се издават специална диплома от Световната конфедерация по подводна дейност /CMAS/. В същата е указано мястото и времето на гмуркането и името на придружаващия инструктор с квалификационния номер на инструкторския сертификат от CMAS.

ГМУРКАНЕ В ПОДВОДНАТА ГОРА

В пролива между северната част на гр.Созопол и остров "Св.Иван", на дълбочина между 12-17 метра, дъното е песъчливо и равно. Изведнъж пред подводните плувци се изправят мрачни каменни колони с диаметър 4-5 метра. Те са стотици и създават усещането, че плувецът е попаднал в апокалиптичен древен лес. Това наистина е вкаменена гора, потънала преди 70 милиона години под водите на Черно море. Изследванията на учените установяват, че дърветата са от рода на блатен кедър. В периода преди 70 милиона години тук е съществувало блато недалеч от брега. Евентуално при някакъв голям геологически катаклизъм морето рязко е повишило нивото си с около 20 метра. Предполага се, че водата не е съдържала кислород и това е довело до вкаменяването, а не до изгниването на древната гора. Подводната разходка в гората между стволовете на каменната гора е едно незабравимо разтърсващо удоволствие за всеки подводен плувец. Тук са възможни приятни находки от всички исторически епохи – древни котви, амфори, битова посуда и други. Предполага се че, при влизане в созополския пристанищен залив моряците са изхвърляли всички излишни и повредени при плаването съдове.

ГМУРКАНЕ ОКОЛО ОСТРОВ "СВ.ИВАН" И ОСТРОВ "СВ.ПЕТЪР"

Остров "Св.Иван" е с площ от 660 декара и е най-големият от петте по българското Черноморие. Само няколко метра пролив го отделя от остров "Св.Петър" с площ 4-5 декара. Между тях и брега в античността е имало още два острова, наречени Милос и Гата, днес потънали под вода.

Днес остров "Св.Иван" е ненаселен. През 1884 г. френски инженери построяват фар, който сочи входа на Бургаския залив. На същото място има следи от античен римски фар, построен около ІІ в. след Христа. На острова се намират развалините на манастирската църква "Св. Иван Предтеча", построена през 1263 г. След 1985 г. са проведени археологически проучвания в продължение на няколко години. Днес на острова могат да се видят останките на две църкви, царска резиденция, библиотека, част от оградната крепостна стена с портата и няколко монашески килии.

ГМУРКАНЕ ОКОЛО ЗМИЙСКИ ОСТРОВ

В морето, на около 15 км. южно от гр.Созопол, се намира нос "Св. Тома". Срещу него на около 400 метра от брега има малък остров наречен "Св. Тома", по-известен като “Змийски остров”. На острова с площ 3 декара, през двадесетте години на миналия век ботаникът Буреш засадил колекция от кактуси. Днес кактусите са заели цялата площ на острова и навярно заради това е обявен за природен резерват. Под водата около острова се намират красиви скали и богат животински свят. Дълбочината е от 4 до 12 метра.

СПЕЦИАЛИЗИРАНИ ГМУРКАНИЯ В ЧЕРНО МОРЕ

Водолазният център предлага разнообразие от специализирани гмуркания. В тези гмуркания могат да участват хора преминали курсове за обучение на водолази и притежаващи водолазен сертификат. Това се налага от съображения за сигурност, понеже обектите са на дълбочини от 15 до 24 метра.

ГМУРКАНЕ НА ПОТЪНАЛ КОРАБ

Водолазният център предлага следните подводни обекти:

1. Гмуркане до потънал плавателен съд в района на централен плаж – гр.Созопол. Останките са от стар железен шлеп. Дълбочината е 12-15 метра. Гмуркането се провежда от осигуряващ плавателен съд.

2. Гмуркане на потънал кораб в района на нос "Корикитя". Корабът е френски и е претърпял корабокрушение през 1921 г. Намира се на дълбочина 18-21 метра. Наименованието на потъналия кораб е “Жак Фресине”. Мястото е на около 25 км южно от град Созопол.

3. Гмуркане до потънали плавателни съдове в района на гр.Китен.

Корабите са дървени от началото на ХVІІ век. Могат да се видят добре запазените няколко съда, а също така и части от парните им двигатели. Намират се на 28 км южно от гр.Созопол. През последните три години тези кораби са проучвани от американска подводна експедиция. При гмурканията на потъналите кораби се вземат изключителни мерки за сигурност от страна на придружаващия инструктор. Участниците в тези гмуркания предварително се инструктират за особеностите при посещение на потънал кораб.

ПРОВЕЖДАНЕ НА АТРАКТИВНИ НОЩНИ ПОДВОДНИ РАЗХОДКИ

Нощните гмуркания се провеждат в залив "Св.Стефан", намиращ се на 4 км южно от гр. Созопол. В залива се срещат различни видове риба и раци. Има красиво дъно, състоящо се от интересни скали обрасли с прочутата черноморска черна мида. Всеки участник в нощните гмуркания е оборудван с водолазен фенер. Нощните гмуркания са едно чудно и незабравимо изживяване в подводния свят на Черно море.

3.2.Рафтинг
А) Описание – Международната федерация по рафтинг поддържа и промоцира всички дейности, свързани с развитието на рафтинга, както по отношение на състезанията в тази област, така и по отношение и на рекреацията. Принципно тя е неправителствена организация, която цели да задоволи нарастващото търсене от страна на любителите на рафтинга.

Рафтингът е спортна и рекреационна дейност, достъпна за обществеността чрез комерсиални туроператори, спортни и рекреационни клубове. Рафтингът е спорт със слабо влияние върху околната среда, като същевременно създава чувството за съхранение и опазване на околната среда.

1. Спортни цели:

а) международните състезания се провеждат на базата на строги правила, определени от Федерацията с цел развитие на рафтинга.

б) развива и поддържа стандарти за този вид спорт, както и въвежда мерки за сигурност в тази сфера.

в) подпомага развитието на национални организации по рафтинг в страните, в които този вид спорт още не е популярен.

2. Природно-защитни цели:

а) подкрепя и лобира за опазването на реките

б) насърчава изследването на речните системи по света.

3. Туристически цели:

а) промоцира рафтинга като екстремен вид туризъм

б) осигурява наръчници за безопасно практикуване на рафтинга.

в) подпомага клубовете по рафтинг да предлагат “продукта“ си като безопасен, достъпен приключенски спорт

г) изготвя маркетингови решения за налагането на този вид спорт.

4. Образователни цели:

а) препоръчва водач при спускане с лодка по буйни реки, както и преминаване през тренировъчни програми.

б) подкрепя съзнанието за защита на околната среда сред обществеността, най-вече и сред спортистите.

в) осигурява международна мрежа от водачи, както и обмяна на опит.

Дефиниция на рафтинга според Международната федерация по рафтинг - по своя характер и организация се приема за вид спорт, тъй като в основата му е състезателния принцип, като тук се изискват физически умения – сръчност и бързина при гребане с весла, управление на малка или голяма лодка в буйни реки.

Избор на членове:

За да е подходяща за член на IRF, всяка международна организация трябва да отговаря на следните критерии:

• 
  всяка национална организация, асоциация или федерация да е учредена законосъобразно с писмено потвърждение ,
  
• 
  да има задоволително действащ четиригодишен план за развитие,
  
• 
  да изпълнява представителни функции на местно и национално ниво,
  
• 
  Да изготвя годишни финансови доклади , както и годишен отчет,
  
• 
  Да провежда недискриминационна политика по пол и раса,
  
• 
  Да спазва политиката на IRF,
  
• 
  Да подпомага всяко изследване и проект на IRF,
  
• 
  Да следва IRF в борбата срещу допинга, насилието и замърсяването на околната среда.
  

Рафтингът е спускане по бързотечащи реки с понтонни (надуваеми) лодки. Именно в средството за придвижване се състои разликата, особеността в сравнение с останалите дисциплини, практикувани в същите водни басейни - спускане със сал, с кану, с каяк и т.н. Понтонната лодка (рафт) се състои от няколко надуваеми отсека, независими един от друг, за по-голяма сигурност. Освен бордовите отсеци е възможно да има и т.нар. "кръст" (няколко отсека в кръстовидна форма във вътрешността, свързани с бордовите) или просто 1-2 напречни отсека, предпазващи рафта от сгъване. Отзад има рул, където стои капитанът или най-опитният, който управлява лодката, ръководи действията на екипажа и взема най-важните решения, свързани с плаването. Екипажът, вкл. и капитана, се състои от минимум 5 човека според големината на рафта. В зависимост от качествата и размерите на лодката и трудността на маршрута могат да се вземат и пътници, т.е. туристи, които само се возят и не гребат. Задължително е екипирането на всеки член от екипажа, вкл. и пътниците, със спасителни жилетки и пластмасови каски. Материята от която се произвеждат рафтовете, е специален вид каучук, като най-уязвимите места се усилват допълнително. Обект на рафтинг-спускания са обикновено част от горните и средните течения на планински реки, имащи достатъчно вода и възможно по-малко естествени прегради, като камъни, дървета, прагове и т.н. Разбира се, извършват се плавания и по долните течения, но истинският рафтинг е там, където има "бяла вода", т.е. там, където има повече емоции. Много от реките, използвани за рафтинг, са подходящи само в определени сезони (мусонен, сух, пролет и т.н.). Има вече утвърдена класификация на трудност за водните маршрути, която се състои от 6 степени, като най-високата, 6-та, включва и скокове от неколкометрови водопадчета. У нас рафтингът се практикува от около 15-20 години, но определено трябва да се знае, че условията у нас за тази дисциплина не са от най-благоприятните. Нашите реки в горното си и средно течение не са пълноводни и единствено през април и май може някъде да се пробва. У нас реките не предлагат добри възможности за спускане с надуваемите лодки, като изключим Струма, и то през април и май. Най-добри възможности предлага Струма, южно от Симитли, и то в посочените пълноводни месеци. Даже беше направен опит за провеждане на първо Републиканско състезание по рафтинг на 27 април 1990 г. по 13-километрова отсечка от реката. Организацията беше създадена от най-дейния тогава български рафтинг-клуб в България - този от Банкя, но поради тоталната икономическа криза на старта се явиха само 2 лодки. Едната още в началото се обърна (авторът на тези редове имаше "късмета" да бъде в нея) и елементът състезателност изчезна. Оттогава не е правен друг опит за състезание, но не един и двама ентусиасти са изпитвали тръпката от спускането по бързеите на Струма.

На Балканския полуостров възможностите за рафтинг съвсем не са малко. В Република Македония река Вардар се използва с успех за тази цел, макар да не е типично планинска. Все повече опити се правят и по най-големия приток на Вардар - река Треска.Особено внимание заслужава река Тара в Черна гора, която образува най-дълбокия пролом в Европа (над 1000 метра!). Емоцията да караш рафт в този каньон е невероятна. Някои от карпатските реки в Румъния, като Олт например, също предоставят немалко възможности.

Последните 10-15 години изключителна популярност доби рафтингът по хималайските реки. Те се оказаха идеалният обект за тази вълнуваща дисциплина. В горното си и средно течение предлагат всички възможни емоции, вкл. и напълно спокойни води за физическо и психическо разтоварване. Индия, Пакистан, Тибет и Бутан предоставят чудесни възможности за тази цел, но най-добри са те в Непал. Реките по южните хималайски склонове са пълноводни и текат сред буйна растителност, а и тази държава е превърнала туризма в национална индустрия. Огромна част от туристите, посещаващи страната с цел преходи или изкачвания в Хималаите или просто за запознаване с безценните културно-исторически паметници, опитват и рафтинга. Разбира се, съвсем не са малко и тези, които идват специално за това. Абсолютно всяка туристическа агенция в Катманду предлага и рафтинг.

У нас, в България, този вид емоция се предлага засега единствено от агенцията за планинарство, пътешествия и туризъм "Мондо" в София, както и от няколко клуба по воден туризъм към по-големи и изявени туристически дружества в страната.

Б) Любими места - Горна Арда, Струма, Места, Тунджа край Елхово, Велека... Човек може да се спуска още през февруари по средното течение на река Марица... Или да прави опити да пробва реки, за които още не е чул, че някой е ходил да рафти. През август месец е времето за традиционния "ТИД" по Дунав. До септември месец може да се прави спускане в Искърския пролом - между гр. Своге и с. Ребарково. Сега е времето обаче на бързите води - р. Струма, р. Места, Рилска река, Бели и Черни Вит, Чепеларска река, Чая...

С такава дейност в България се занимават няколко клуба, които осигуряват екипировка, транспорт и инструктори. Единият е “Приключенска мрежа”. Те предлагат еднодневни или двудневни излети с три ценови пакети в зависимост от настаняването – на палатка или в хотел. Еднодневна версия само с водач, екипировка, придвижване с личен транспорт до мястото струва 35 лв. За два дни с нощувка, екипировка и водач подобно рафтинг спускане възлиза на 85 лв. Другото предложение е с транспор, нощувка на палатка или хотел, екипировка и водач и струва 55 лв. Застраховката “злополука” е включена в цената. Месеците, които са подходящи за рафтинг, са април, май, юни, юли, след това септември и октомври.

В)Сигурност

Точно заради сигурността, почти никой не тръгва по реките сам. Рафтингът е колективен спорт, дори когато хората се спускат с едноместни каяци. Има, например, правила за поведение в бързи води, които не се учат по книга, а се предават от човек на човек. Иначе опасните ситуации при рафтинга са истински. Това е причината никой да не тръгва без каска, или да скача в лодката направо с кубинките. Това е повратният момент при рафтинга - разговорите за екипировката. Каякът на старо струва около 1000-1500 лв. Трябва още каска, хубаво е да има и неопрен, защото иначе освен мокро, е и студено, повечето хора използват и спасителна жилетка.

Рафтингът може да се практикува с различни плавателни средства в зависимост от предпочиранията на авантюристите.

• 
  салът е надуваемо плавателно средство, което е подходящо за отбор. Тук не се изисква предишен опит в плаването по бързи води, тъй като управлението с греблата е достъпно за всеки. Всеки отбор включва до осем участника, които непременно са напътствани от водач. Необходима е следната екипировка: сал, гребла ( едностранни ), спасителна жилетка, каска, ръкавици (необходими са в началото и в края на сезона, когато още температурата на водата е много ниска ), 5 мм или 3 мм водоустойчив костюм ( в зависимост от температурата) , неопренова жилетка, както и неопренови чорапи и ботуши.
  
• 
  Хидро- лодка : това е малка надуваема лодка, която лесно се направлява с помощта на тяло и плавници. Нарича се още и “ hidro- speed”. Нужни са подходящи плавници, специална каска и спасителна жилетка, ръкавици, 6 мм неопренов костюм и 6 мм неопренова жилетка.
  

• 
  едноместна лодка – тип каяк : това едноместно плавателно средство доставя удоволствие при лесното маневриване с помощта на двустраното гребло. Стурктурата на тази лодка не позволява силно подхвърляне от бързеите. Тук водачът следва участниците в самостоятелна лодка и посочва пътят за спускане. Екипировката е идентична, но се изисква двустранно гребло.
  

a) описание - "Уейк" се нарича вълната, която моторницата влекач оставя след себе си. Именно тя се използва от уейкбордиста за изпълнение на салта, грабове, и други неподвластни на гравитацията трикове. Дали уейкбордът е измислен от скучаещи водни скиори или сноубордисти, които са се чудели как да оползотворят времето си до следващата зима - не е ясно. Знае се само, че това е станало преди около 15 години. Сега уейкбордът е един от най-прогресиращите спортове в световен мащаб. Очакваше се да бъде включен в програмата на олимпийските игри през 2004 в Атина, но това не стана поради това, че олимпийската комисия не одобрява влиянието на моторницата или друг влекач като възможност да се нарушат постиженията на състезателите. Съществуват начини, с които може да се избегне това влияние на машините, но ще мине време докато се доразработят. Освен уейкбордът на моторница от няколко години се шири и уейкборд на влек. Може да се каже, че това са два различни стила и две различни неща. При влека има подходи, които позволяват на карачите да прелитат съшите разстояния над водата, изпълнявайки трикове, каквито се прелитат и на моторницата. Родината на уейкборда на моторница е Америка, а родината на уейкборда на влек е Европа. В крайна сметка от 2001 година се провеждат две самостоятелни световни първенства - на моторница и на влек. Много голямо развитие на уейка на влек има и в Австралия, но въпреки това по численост на влекове Европа значително надвишава останалия свят. На първо място е Германия с около 50 влека. В България има толкова, колкото и в Америка - 2, единия е в София - на Казичене, а другия е близо до Пловдив - в село Оризарe.

Дневната карта на Казичене е 10 лв, като има и оферти за седмична, месечна и сезонна. При теглене с моторница разходите се увеличават с 30 – 50 лв на час за бензин. Може да се практикува още от първите топли дни – от април ( още преди зимният сезон да е свършил ) до последните през октомври.

Б) екипировка - Дължината на дъската за уейкборд е от около 1,28 до 1,40 метра. Преди години дължината на дъските беше по-голяма, но в последствие тя се установи някъде около 135 сантиметра. Всеки уейкбордист си има собствени предпочитания към дължината на дъската. Ширината е около 40-43 см. Екипировката не е евтина, но не е и непосилна за любителите на силни усещания. Цената на една дъска е около 400 - 500 $. Най-големите производители на уейкбордове са фирмите HyperLite, Liquid Force, CWB, O`Brien, Double Up, Jobe, Blind Side и др. Изборът на дъска и автомати се определя главно от уменията на карачите и разбира се финансовата възможност. Техниката на овладяване на уейкборда е подобна на тази при сноуборда.

В) Клуб "Робоборд"

Историята на клуба започва през 2001г., когато на практика започва да навлиза уейкборда и в България. През 2001г. двамата състезатели на България Емил Цолов и Мартин Каравасилев участват на първото световно първенство на влек в Дуизбург, Германия. След това вече уейкбордът на влек започва да се развива сериозно и в България. След завръщането им от Германия започва масово практикуване на този спорт в Казичане. Така се заражда и идеята за създаването на клуба. През зимата на 2002г. се създават първите традиции на клуба, който сега са част от живота на роботите. Традиция станаха посещенията на Рилски Езера, Банско, Витоша, Боровец с цел каране на сноуборд и отпускане на психическото напрежение, което присъства обилно у някои членове на клуба. Първият традиционен метод прилаган за тази цел е т.нар. деградация, изкривяване или още изпадане. Този рехабилитазионен метод е доказал своето положително влияние върху членовете на клуба ето защо той се използва и сега. Друга традиция стана и ходенето на "санаториум" на топлите извори в Огняново. В последствие клуба се сдоби със свой собствен батут за сухи тренировки, който сега е на Казичане. Традиция на клуба стана откриването и закриването на уейкборд сезона. Обикновено сезона се открива началото на Април, когато температурата н а водата не е повече от 5-6 градуса и се закрива средата на октомври. Традиционното откриване и закриване на сезона се правят със задължително за членовете на клуба демонстративно голо каране. Сезон 2002 се оказа истинска епопея на българския уейкборд. На 1 юни 2002г. Емил Цолов донася първи точки от международно състезание като заема десето място на първия кръг от европейската купа проведен в Берлин. На 28.09.2002г. клубът организира и първото официално републиканско първенство по уйекборд на влек в което взимат участие 21 състезателя. Скоро след това сезон 2002 се закрива по вече традиционната процедура - голо каране и обилна деградация. Така и в България са поставени основите на атрактивния екстремен спорт.

IV.Мениджмънт

1. 
   Разработване, реклама, дистрибуция на продукта
   

При разработването и позиционирането на продукта се акцентира върху избраната ниша от конкретен тип потребители. Това сегментиране може да се извърши по демографски и психологически показатели. Благодарение на демографската сегментация се оформи тясно специализиран пазар на млади потребители на възраст от 18 до 30-40 години. При анализа на психологическите показатели се различават два типа туристи: психоцентрици и алоцентрици. Първите са самотници- нямат семейство, желанието им за приключения не им е присъщо и предпочитат стандартни туристически продукти в туристически комплекси при достатъчен комфорт. Алоцентриците са отворени към света, имат разнообразни интереси и с готовност изследват нови места и занимания.

Дистрибуцията на този специфичен продукт изисква създаването на модерна система, която да отразява съвременните промени и тендеции. Все повече съкращава процесът на вземане на решение за туристическо пътуване и все повече туристи правят своя избор в по-кратки периоди до началото на пътуването. Увеличава се необходимоста от своевременно подаване на актуална информация, която, обслужвайки проучванията на потребителите и техния процес на вземане на решение, отговаря на потребностите им. Значението на електронните онлайн канали за дистрибуция също се повишава – уеб-страниците, електронната поща, интерактивната телевизия, телефонните текстови и медийни съобщения играят по-важна роля при проучването, промоцията, резервирането и заплащането на туристическия продукт или услуга.

Важно в този процес е запазването и на традиционните дистрибуционни канали в туризма – те се обвързват с новите и повишават своята разпределителна ефективност. По този начин се наблюдава свиване на разходите за печатни информационни материали поради нарастващите възможности за разспространение на информацията по електронен път.

Необходимо е да се направи избор на най-ефективните канали за разспространение на изработените печатни материали с цел редуциране на високите разходи по съхранение и доставка на този вид информационни средства. Наличието на конкретни оферти на туристически продукти (цени, сезони, срокове за резервации) също е важен момент. Подобни оферти могат да се предлагат от туристическите информационни центрове по места – ТИЦ. Те се явяват важен инструмент за управление на приходите на дестинацията, защото предлагат допълнителни възможности за туризъм. След акредитацията на тези ТИЦ те трябва да се обвържат в електронна мрежа, позволяваща обмен на информация и извършване на резервации.

Трябва да се използват максимално дистрибуционните възможности, които предоставят онлайн и интернет технологиите. Тази мисия може да се реализира чрез усъвършенстване на официалната национална интернет страница и на страницитена отделните клубове и огранизации, предлагащи екстремни пътувания.

У нас се забелязва практиката на предлагане на комбиниран продукт. Повечето клубове в България разчитат на задоволяване потребностите на подбрана ниша от туристи – авантюристи, като се съсредоточават върху два, три или повече екстремни пътувания в засимиост от условията за практикуване на даден район. Показателен е примерът на най- големите и най- успелите клубове у нас, стартиращи като клубове на аматьори, но развиващи екстремния туризъм с бързи темпове, приобщаващи все повече ентусиасти.