Цели и задачи Обща характеристика

1. 
   Увод
   
   1. 
      Цели и задачи
      

2. 
   Обща характеристика
   
   1. 
      Същност и съдържание
      
   2. 
      Актуалност и значение
      

3. 
   Видове екстремен туризъм
   
   1. 
      Екстремен туризъм във въздуха
      

1.2.Парашутизъм

2. 
   Екстремен туризъм по суша
   

2.2.Каньонинг

2.3.Спелеология

2.4.Катерене

2.5.Екстремни ски/ сноуборд

3. 
   Екстремен туризъм по вода
   

3.2. Рафтинг

3.3.Wakeboard

4. 
   Мениджмънт
   

2. Предлагане на екстремни преживявания в България

3. Перспективи и тенденции в развитието на екстремния туризъм

5. 
   Заключение
   

6. 
   Използвана литература
   

7. 
   Приложения
   

1. Приложение 1- Основните моменти в оказването на първа помощ в планината

2. Приложение 2- Лавиноопасните склонове за free-ride в българските планини

I. Увод

1. 
   Цели и задачи
   

Целта на настоящата разработка е разкриване потенциала на алтернативния продукт – екстремен туризъм, подчертаване на актуалността му в динамичното развитие на туристическия бранш. Значението му непрекъснато нараства с обособяването на отделни ниши, търсещи алтернативен начин за туризъм и отдих.

Нарастващият брой диференцирани туристически продукти и разнообразието от дестинации се приема като основен източник и потенциал за икономическо развитие и растеж. За поддържане на съществуващия пазарен дял и нарастване на конкурентоспобността дестинациите полагат големи усилия, за да удовлетворят очакванията на потребителите. Ключовите туристи се насочват към прогресивни дестинации, които отговарят на търсенето за по-краткосрочни пътувания, висококачествени туристически продукти и услуги, наситено и уникално изживяване, безопасност, чистота и естетика, удобен транспорт, достъп до интернет.

Наблюдава се пренасочване на туристите от традиционните, банални туристически пакети “слънце, море, пясък” към пътувания, предлагащи разнообразие, наситеност от емоционална гледна точка, които обогатяват опита и духа на туриста. За да е по-привлекателно едно пътуване, то може да включва спортуване, посещение на местни културно-исторически паметници, балнеоложки процедури, наблюдение на местни занаяти, допълнено с почивка на открито. По-пълноценното оползотворяване на времето за отдих се превръща в ключово за удовлетворяване на потребностите на съвременния турист. В отговор на засилващото се търсене на туристическия пазар се предлагат различни продукти, които отговарят на тези изисквания. Сред тях водещи позиции заемат т.нар. зелен туризъм – тук се включват природо-познавателен, природен, еко- както и културният, приключенски и здравен туризъм.

Към специализираните видове туризъм се отнасят тези, които практикуват от по-ограничен кръг потребители с определени интереси и не могат да се определят като масов туризъм. Много често всичко онова, което не се отнася към масовия туризъм, се причислява към понятието “алтернативен туризъм”.

Масовият туризъм – традиционният туризъм, обикновено се свързва с с големите международни туристически курорти – собственост на мощни корпорации, от които се очаква сходно обслужване, удобства, комфорт, независимо от местоположението. При това взаимодействието с местното общество е сведено до минимум.

Под понятието алтернативен туризъм се обединяват серия от различни видове туризъм – еко, селски, приключенски. Като детерминанти на алтернативния туризъм се посочват наличието на малки и средни фирми- собственост на местни граждани, където съществува възможност за по-широк контакт с местното население и среда. Някои изследователи са се опитвали да определят алтернативния туризъм като обхващащ природни, социални и обществени ценности, които позволяват позитивни взаимоотношения между туристи и домакини. Другите характеристики на алтернативния туризъм са по-ограниченото въздействие върху природната среда и социалното обкръжение, тесните връзки с други сектори (селско стопанство, сувенирно производство) от местната икономика и задържане на приходите в собствения регион.

В литературата към алтернативния туризъм се причисляват дейности, свързани с:

- природа – пътувания сред природата, за природата и/ или опазване на природната среда като приключенски туризъм, екотуризъм, природно-познавателен, дива природа (wildlife);

- култура – туризъм с цел докосване и запознаване с местната култура – археоложки, селски и етнически туризъм;

- събития – събитиен туризъм с интерес към преживяване на съществени прояви, сред които спортни дейности, карнавали, фестивали.

- други – всички останали разновидности на алтернативния туризъм, които не могат да се причислят към по-горе изложената класификация (образователен туризъм).

Алтернативният туризъм не е само антипод на масовия туризъм, но и отчита и въздейстието от туристическото преживяване, формите и начина на предлагане на специализираните туристически продукти чрез малки и средни фирми, както и кого облагодетелстват приходите от този вид туризъм.

Туристическата мотивация за търсенето на специализиран туризъм се определя като “глобална интегрираща мрежа от биологични и културни сили, които насочват избора за пътуване, поведение и опит. Основната причина, поради която така засилено се заговори за специализираните видове туризъм (в частност тези, свързани с природата), се дължи на нарастващата им значимост като структуроопределящи паазрни сегменти в международния туризъм. Промяната в отношението към природната среда е насочено предимно към дейности за нейното опазване, възстановяване, екологична чистота, устойчиво развитие. Така загриженост се поддържа както на национално и образователно равнище, така и от неправителствени и природозащитни организации. Редица автори се опитват да класифицират по степен на значимост водещата мотивация и засилен интерес към специализираните видове туризъм. Сред елементите на мотивацията се посочват по-доброто усещане на природата, отдих и релаксация, преследване на специални интереси и умения (подводно гмуркане, рафтинг, наблюдения на птици), здравословен начин на живот (оздравителен туризъм).

Туризмът непрекъснато се развива и търсените изживявания и очаквания на туристите се променят. В този аспект може да се каже, че туризмът търси алтернативи, за да отговори на новите потребности от културни, природни, личностни и автентични изживявания. Различните форми на алтернативен туризъм възникват главно поради обособяването на туристи със специфични интереси. Специализираните видове туризъм не само разкриват възможности за задоволяване на новите рекреационни потребности на туристите, но и притежават потенциала да съживят планинските, селските и други изостанали райони извън големите ни курорти.

2. 
   Обща характеристика
   

1. 
   Същност и съдържание
   

В края на 80-те и началото на 90-те години на нашия век в историята на спорта навлиза едно ново течение, наречено "екстремни спортове". Те съчетават спортове с повишен риск, нестандартно мислене и поведение. Много от тази група спортове са сьществували още в древността под формата на древен ритуал или местен обичай, в който се е доказвало смелост и безстрашие.

В световната литература спортният туризъм или туризмът с цел спортуване се причислява към т. нар. активен туризъм. Той включва пешеходни турове с различна степен на сложност и различни технически умения, които се изискват от туристите. Целта е да се подобрят уменията им, както и да се предлагат по-атрактивни маршрути , да се обогатяват мерките за сигурност и да се предлагат нови видове екипировка. Обикновено любителите на определен спорт се подлагат на тренировки на няколко нива като за показани добри резултати се присъжда титлата “master of sport” . Сложността на един тур се оценява в зависимост от трудността на трасето. Като най –популярни сред типовете активен туризъм се открояват катеренето, водните спортове, планинските спортове и карането на ски, а най- динамично развитие се забелязва в практикуването на планинските и водните спортове. Спортният туризъм е един от начините за доказване и подобряване на физическите умения на авантюристите като се отчита пълно физическо натоварване на организма. Ако този аспект е второстепенен и подобни екстремни преживявания като стремежа да се изследва границата на човешките възможности, докосването до нови усещания са от първостепенно значение за туристите, то тогава се говори за екстремен туризъм, т.е. спортен туризъм с висока степен на трудност. В този случай се появяват елементите на риска и реалната опасност от наранявания, които го отличават от спортния и други видове туризъм.

Екстремните пътувания могат да се разделят на три подтипа в зависимост от средата, в която се практикуват : въздух, вода и суша. Всеки подтип също може да се раздели на подвидове като съответно се вземат под внимание природните характеристики за практикуване на даден вид екстремен спорт. Разнообразието им се допълва с възможността за комбиниране на два или повече подтипа екстремни преживявания. Може да се комбинират гмуркане сред коралови рифове, гмуркане сред акули, парапланеризъм, рафтинг с други авантюристични варианти като скално катерене, каньониг, изследване на подводни пещери и други.

2. 
   Актуалност и значение
   

Екстремният туризъм обединява комплекс от дейности за задоволяване на обществените потребности от физическо и психическо възстановяване на хората, за укрепване на тяхното здраве и трудоспособност. Чрез пътуване и пребиваване извън обичайната среда те обогатяват своите знания и разнообразяват своя живот.

Туризмът представлява най-голямата част от износа на страните с развит туризъм. Ето изследване на една от тези страни-САЩ. Чуждестранните туристи харчат 91,1 билиона долара в САЩ; излишъкът по търговското салдо, възлизащ на 8,6 билиона долара, се дължи на разходите на пристигащите туристи в страната; средно един чуждестранен турист в САЩ харчи 1,647 долара със среден престой 15,6 нощувки.

В сферата на туризма са ангажирани голяма част от свободната работна сила в страната: директно са ангажирани 7,9 милиона души, а индиректно 9,4 милиона души. Сумарно това възлиза на 18 милиона заети в туризма. Факт е, че американците харчат в страната си за пътувания и туризъм 1,5 билиона долара на ден, 61 милиона долара на час и 1 милион всяка минута. Ето и един табличен анализ относно това какъв вид туризъм предпочитат туристите от Америка и останалия свят:

Вид туризъм	САЩ (2001)	Останалият свят (2000)
Шопинг туризъм	34%	87%
Рекреация на открито	17%	Няма данни
Културно-познавателен	14%	31.2%
Морски туризъм	11%	23%
Културни събития	10%	19.6%
Национални/природни паркове	10%	19.6%
Тематични/увеселителни паркове	7%	31.4%
Нощни заведения, барове, денс-клубове	8%	Няма данни
Хазарт	8%	Няма данни
Спортни събития	6%	Няма данни

С разнообразието си екстремните спортове могат да се съберат в отделна енциклопедия. Обемът й със сигурност няма да е скромен, а за да бъде актуална, съдържанието ще трябва да се обновява поне два пъти годишно. Някои от дисциплините си остават уникални завинаги поради факта, че забавлението никога не е било единственият двигател на почитателите им.

III.Видове екстремен туризъм
1. Екстремен туризъм във въздуха:

За да има достатъчно сняг и дълъг сезон, на планините у нас ум липсват още 1000 м надморска височина. За сърф положението е подобно – в България са малко местата, където да духа качествено повече от 100 дни през годината. Има един спорт, за който обаче страната ни предлага много благоприятни условия за практикуване – това е безмоторното летене. Поради понятни причини (най-евтиният начин да летиш) с най- добри за родните условия темпове се развива парапланеризмът.

Не се отрича практикуването на ските, сноуборда, уинд или кайтсърфа. Но популярността на ските и сърфа е обратнопропорционална на времето, в което могат да се практикуват. При парапланеризма е обратното – може да се лети практически всеки сезон, между 150 -200 дни в годината. Неблагоприятно за летене време е когато нахлуват фронтове и когато вали дъжд, сняг, виелици и т.н. , също и когато се развиват буреносни облаци, предшестващи дъждовете. За сметка на това в продължение на един – два дни преди нахлуването на фронтовете усилията за летене и прелети стават по-добри от обичайните.

1.1 Парапланеризъм

а) Описание – Парапланеризмът е най-простата и достъпна форма на летене в наши дни. Парапланерът е безмоторно управляемо устройство подобно на парашут, с което се излита от планински склон и може да се транспортира в средно голяма туристическа раница. Теглото на цялата екипировка на един пилот е 15 – 17 кг. Повечето утвърдени места за летене в България са лесно достъпни с лифт, автомобил и дори с градски транспорт. С парапланера човек може да се издигне на височина над 4000м и да прелети големи растояния. Рекордът за най-дълъг престой във въздуха е над 11 часа, а за най-голямо прелетяно разстояние – над 400км. Парапланери са летели от почти всички известни върхове по света, включително и от Еверест. Парапланеризмът, за разлика от много други спортове сред природата, не е сезонен и се практикува целогодишно, но все пак е до голяма степен зависим от метеорологичните условия. През последните 10 години парапланеризмът бележи изключително бърз прогрес и в момента броят на парапланеристите в България е над 1000 и расте непрекъснато.

б) Рискове при парапланеризма съществуват, също както и при всички други екстремни спортове. Тези рискове са точно толкова големи, колкото практикуващите решат да поемат. За да се сведе риска до минимум, задължително е да се обучават при квалифициран инструктор и да подходи сериозно и отговорно към обучението си. Парапланеризмът е достъпен за всеки здрав човек който обича природата и иска да опита нещо ново.

Възрастовите граници на хората в България полетели с парапланер са от 8 до 70+ години, а тегловите – от 30 до 160 кг. Физическото състояние на практикуващите не е без значение, но далеч по-важни са концентрацията, координацията и самодисциплината. Българският рекорд за прелетяно разстояние е над 200 км, а най-голямата височина, достигана с парапланер у нас е 4300 м. Повечето училища и инструктори в България предлагат обучение за начинаещи и напреднали пилоти, продажби на екипировка, консултации, проверка, поддръжка и ремонт на летателната техника, специализирана литература и др. Първите стъпки за начинаещи са под формата на двудневен курс, който включва устройство на парапланера, оценка на метеорологичните условия, техника на излитане, завой и кацане. В края на този курс ще са запознати с основните техники на полета. Екстремните спортове имат една обща характеристика и тя е, че всеки един от тях изисква обучението да се провежда от професионалисти. Като се има предвид какво може да ви се случи при скок от голяма височина, което е типично за много от тези спортове, не е препоръчително да търсят други начини.

Падането от всякаква височина може да убие човек, затова не бива "да се пробва" в екстремните спортове без професионален инструктор. Технологичният напредък през последните десет години е направил екипировката толкова съвършена, че вероятността за злополука по нейна вина е нищожна. Най-често човешка грешка е причина за случилите се злополуки. Прилагайки здрав разум и използвайки компетентен и опитен инструктор, всеки авантюрист ще може адекватно да се справи и да намали до минимум рисковете.

Според една статистика на Американската Асоциация по делта и парапланеризъм смъртните случаи при екстремните спортове са много редки, особено в сравнение с някои добре познати професии. Ето извадка от нея:

Пожарникар - 49 на 100 000

Доброволец от Корпуса на мира - 43 на 100 000

Шофьор на камион - 40 на 100 000

Височинен работник - 32 на 100 000

Делтапланерист - 22 на 100 000

Шофьор на лека кола в САЩ - 20 на 100 000

Парашутист - 2 на 100 000

Парапланеризмът и скоковете с бънджи се подреждат някъде между делтапланеризма и парашутизма.

Може би изводът е, че трябва да се опита някой от тези великолепни спортове. Просто преди това туристът трябва да се запознае с потенциалните рискове и да спазва мерките за безопасност.

в) разлика между парапланер, делтапланер и парашут

Въпреки визуалното сходство между парапланера и парашута съществува разлика между тях. Парапланерът наистина прилича на парашут, но приликата е само дотук. Парашутът е предназначен да забави падането на даден обект (обикновено - парашутист), докато целта на парапланера е да му позволи да лети. С парашут се скача (обикновено от самолет или хеликоптер), докато с парапланер се излита (от хълм). Парашутът пада (макар и бавно), докато парапланерът лети. В този смисъл, парапланерът е по-близо до безмоторния самолет, отколкото до парашута.

Делтапланерът има сходна функция с парапланера. С него също се излита от хълм (не се скача), но делтапланерът притежава твърда конструкция, докато крилото на парапланера дължи формата си на изпълващия го въздух. Парапланерът може да се пренася в голяма раница, докато делтапланерът се нуждае от доста по-голям обем за твърдата си конструкция.Освен това - парапланерът може да се приземява практически навсякъде, докато делтапланерът се нуждае от доста по-голямо пространство за приземяване. Накрая - усвояването на уменията за летене с делтапланер е доста по-трудно, отколкото при парапланера. Именно на тези си особености (лесен транспорт, достъпност и относително лесно обучение) парапланеризмът дължи своята нарастваща популярност. Обучението обикновено започва на нисък хълм (около София са подходящи този при Бистрица и при пернишкото село Расник) и след 20 – 30 полета (или колкото прецени инструкторът), в които се тренират излитане и безопасно кацане, човек е готов да полети отвисоко. Един курс обикновено продължава 40 – 50 полета, в които човек научава основните правила за излитане, безопасно поведени във въздуха и кацане. Най- важното – може да прецени дали това е неговия спорт или просто една модна лудост, на която се е поддал. След това идва и “самостоятелното” летене. То не е съвсем самостоятелно, в началото е добре да се слушат съветите на инструктора и по-опитните пилоти, особено що се отнася за времето и условията за полети, които в парапланеризма са критично важни. Първото и най-важно условие за това къде да се лети е откъде духа вятърът – на старта (мястото за излитане) е най-добре да духа челно и неособено силно – 2-6 м/сек са приемливи. Ако на старта духа странично или откъм гърба, това доста затруднява излитането, освен това създава и турбуленции, които на малка височина са опасни. Вятър, който духа челно срещу склон, създава пред себе си зона на “поддръжка”, където човек може да се рее с часове – такъв старт има при курорта “Албена”, където комбинацията от висок бряг и бриз създават перфектни условия за реене. Другият вид летене е “термично”. Термиките са топли въздушни маси, които се откъсват от земята (ако тя е нагрята от слънцето например) и се издигат нагоре. Пилот, попаднал в термика, също се издига спрямо околния, по-студен въздух. Термиките са различни – силни, слаби, прави, отнесени, накъсани и т.н. Голяма част от умението на един пилот се състои в това да познава термиките, къде се раждат и как да ги върти, за да постигне максималното изкачване от тях. В хубав ден човек може да набере височина от над три хиляди метра, като разчита на термики. Благодарение на тях се правят и прелети с дължина от десетки и стотици километри.

г ) Екипировка:

– парапланер- изработен е от специален промазан плат, който не диша, т.е. не пропуска въздух. Вървите са изработени от кевлар, а самата конструкция, макар и мека, е претърпяла революционни изменения за последните години. Това може да се види, като се сравнят крила от началото на деветдесетте – широк профил, правоъгълни и приличащи на парашути със сегашните изящни форми, чиито летателни и скоростни характеристики са в пъти по-високи. Днес има крила с аеродинамично качество близо десет (за един метър пропадане прелита десет напред) и максимална скорост повече от 60 км/ч, което си е революция. Най- големият враг на крилото са ултравиолетовите лъчи, водата, влаченето по земята и т.н. От тези фактори промазката му пада и характеристиките му се променят, което е опасно. Затова покупката на крило, особено втора ръка, трябва да става след консултация със специалист. Поведението на крилата е подлага на проверка от тест- пилоти, които след това сертифицират парапланера в някои от следните класове – за начинаещи, за напреднали и състезатели. Сертификацията на база поведението на крилото при излитане, полет и кацане, включително и това, колко лесно излиза от критични фигури. Днес практически е невъзможно някоя фирма да продава крила без те да са сертифицирани от компетентни органи. Най- разпространена е класификацията на Германската асоциация DHV. Цената на нов парапланер в България е между 2400 и 4000 лв. Тези цени обикновено са доста по-ниски от цените в Европа и САЩ. В България най – продавани са крилата на фирмите Sky, Gradient, NOVA, GIN Gliders, APCO. В световен мащаб има около 10- 15 фирми, произвеждащи качествени крила.

- Сбруя – това е седалката, в която седи пилотът. Снабдена е с протектори, които при падания и по-твърди кацания поемат част от удара. В България почти всички летят със сбруи на монтанската фирма AVA Sport, които струват около 400 – 450 лв за различните модели и са по-добри от сбруите на доста други производители по света. В сбруята се намира и резервният парашут, който струва около 400 лв.

- Каска, обувки – има специални каски за парапланеризъм на цена около 150 – 200 лв. Произвеждат се от NOCAI, KIWI, Laser. Обувките са много важна част, особено при твърди кацания и при фалстартове по каменисти баири. Има модели специално за парапланеризъм на CRISPI, но по принцип трекинг и планинарски обувки на фирми като Trezeta, Asolo и други също са добри. Струват 150 – 250 лв. Наколенки и налакътник също са полезни. В Магазините на RUCANOR има за по около 30 лв.

- Вариометър, GPS, радиостанция – това е hi-tech частта от оборудването, от която за добро летене е нужен вариометърът. Той показва на каква височина се намира пилотът и дали в даден момент се “качва” или “пропада” . Произвеждат се от фирми като BRAUNIGER и FLYTEC, базовите модели струват около 470 лв. GPS- ът е много полезен при прелети – показва на пилота къде се намира, в каква посока се движи и с каква скорост. Сред парапланеристите най- разпространени са моделите на GARMIN. Цените варират между 180 и 300 долара. Радиостанцията служи за връзка по време на полет и при кацане в отдалечени местности, но това зависи от мощността и релефа. По принцип и мобилният телефон върши работа, но покритието на операторите извън големи селища и в планината е ненадеждно. Модели радиостанции с мощност около 5 вата на Yaesu и Alinco са добри за целта. Цените им са около 250 – 300 долара.