Цели и задачи Обща характеристика

Извън-пистово (фрирайд) каране на ски и сноуборд на най-добрите места в българските планини – Рила, Пирин, Витоша, Стара Планина, Родопи.

- История на сноуборда

През 1929 г., "Джак" Бърчет изобретил едно нещо, и го нарекъл "сноуборд". Този "сноуборд" по нищо не приличал на днешните - направен от най-обикновена дъска и с юзди от кон, с които краката се връзвали за дъската. По тази причина г-н Бърчет се счита за първия съвременен създател на сноуборда, или на нещо наподобяващо сноуборд. Учудващо, но изминали цели тридесет години преди някой да се заинтересува от това ново изобретение. Чак през 1963 г. Том Симс, студент в осми клас, конструирал един "скиборд" за училищен проект. Пак никой не забелязал тази нова идея. След още две години един човек на име Шърман Попен изобретил "снърфа" - две успоредни ски, завинтени една за друга. Подарил го на децата си и те толкова го харесали, че непрестанно го показвали на всички от квартала. Скоро Шърман Попен бил залят от молби за нови и нови "снърфове". След като почти всички от градчето вече имали "снърф", Попен започнал да организира малки състезания. Въпреки че тези три изобретения спомогнали за развитието на сноуборда, първият човек решил да се пързаля на табла от стола за хранене, бил Димитри Милович. Той открил, че може да се пързаля адски бързо като седи в таблата и се спуска по някой хълм. Милович, който бил сърфист от източния бряг на щатите, започнал да разработва сноубордове на основата на сърфове и на начина, по който работели ските. Милович нарекъл своя сноуборд "уинтърстик", и през 1975 г. в мартенския брой на списание Newsweek за него излязла статия. Вдъхновени от Милович и други хора започнали да експериментират със сноуборда, включително и един човек на име Джейк Бъртън Карпентър. Той започнал да прави бордове от фибростъкло и от дърво, изкривено на пара. Идеята за дърво и фибростъкло убедила доста хора, че сноубордът може да е новата версия на ските. През 1977 г. Майк Олсен конструирал първия си сноуборд в училищната работилница. Майк експериментирал с много различни конструкции, докато през 1984 г. най-сетне решил да напусне училище и да създаде своя собствена корпорация за сноуборд, която днес се казва Gnu. Бъртън и Уинтърстик въвели първата "истинска" технология за правене на сноуборд през 1980 г. В същата година в списание Powder излиза материал, който спомага за утвърждаването на тенденцията на нов фристайл стил в сноуборда. Новият прототип за сноуборд на Бъртън и Уинтърстик имал основа от P-tex (вид пластмаса) и в него били използвани много технологии от ски индустрията. Първото международно състезание по сноуборд е проведено през 1983 г. в курорта Suicide Six, Върмонт. Целта на състезанието изглежда е била за "оцеляване", защото се състояло от много бързо и опасно спускане по много стръмна заледена писта, наречена "Лицето".

- Екипировка при извънпистовото каране:

- off-road каска - Повечето спортове и занимания които са свързани със скорост, изискват предпазване на тялото от наранявания и травми при удари и падания.Не случайно фирменият знак на Boeri гласи - това е твоята глава. През последните години се забелязва тенденция към увеличение на хората използващи каски. Така например е доказано, че каската намалява риска от черепно-мозъчни травми до 90 %. Рискът си е риск, но все пак би било по-добре отново да се наслаждавате на адреналина, отколкото да лежите в неврохирургията /авторът на тези редове е изкарал 4 незабравими дни там и няма особенно желание да се връща отново /. На пазара има огромно разнообразие от модели, цветове, марки. Напоследък стават все по-популярни т.нар. off-road каски или каските за мотокрос. С напредването на технологиите и новите материали, те стават по-леки и по-здрави, въпреки обемистият си вид. По-известните фирми производителки са: AFX, BELL, AGV, HJC, NOLAN, SHOEI. Цените варират в завидимост от модела, годината на производство, марката, шарката. При всички случаи всяка каска има DOT сертификат за качество и здравина.

- каска за ски и снуборд - Друг вид са каските предназначени само за ски и сноуборд. На етикетите им е изписано изрично да не се използват за каране на колело или мотор. Обикновенно те са с отворена предна лицева част, като има възможност за допълнително поставяне на подбрадник. Те са отнесени и към отделна група ски- сноуборд каски. По-известни марки са BOERI, UVEX, GIRO, SALOMON, BRIKO и др. Възниква въпросът как да се определи нужният размер на каската, която ще взимате. Това става, като първо измерите обиколката на главата над веждите. Средният размер при мъжете е 58 - 62 см. След това можете да съпоставите сантиметрите спрямо нужната мерна единица на самата каска и така да установите кой размер ще Ви е необходим. Хубаво е при избора на каска да отделите малко повече време за пробване - голямата каска ще ви върши работа единствено като "слънчев чадър".

- протектор за гърба: Това е другата част от защитната екипировка. Поради факта, че предпазва гръбначния стълб от директни удари, намира приложение в абсолютно всички спортове свързани с някакъв риск от травми. Използват ги както мотористите /мотокрос и пистови/, така и байкъри, скейтъри, free-rideъри и фриистайлъри скиори и бордисти. Някои казват, че им е неудобно да спортуват с тях, но в крайна сметка всичко е въпрос на навик. А и самите протектори са произведени с меки и анатомични форми, така че да прилягат свободно върху гърба. В същото време позволявят свободни движения във всички посоки, поради специфичното разположение на защитните плочки.

- лавинен предавател /"ПИПС"/ - името "пипс" произлиза от звуците, които издава устройството, когато с него се търси затрупан от лавина. Има две функции-приемане и предаване, които се сменят по желание. Но винаги когато поставяте устройството на тялото си, автоматично със закопчаването се включва на режим на предаване. Основното правило е "пипсът "да е захванат за тялото, а не да се поставя в раницата или якето, тъй като при попадане в лавина тези екипировки могат да изпаднат. Приниципът на работа с уреда е следният: когато станете свидетел на падаща лавина, запомняте мястото, където за последно сте видели човек . След това превключвате на режим приемане. Така започва самото търсене, а начинът е отбелязан на гърба на всяко устройство. Бързината на откриването на затрупан, зависи от Вашата възможност за работа с "пипс" и е в границите на 5 минути. При едните модели пипсове определянето на мястото на затрупаният става чрез плътния звуков сигнал /или светлинен /, а при дигиталните модели - и чрез показване правилната посока. В сайта на фирма Ortovox има инструкции за работа и някои недостатъци на различните модели. Всеки, който се намира зимно време в планината, е хубаво да има такова устройство, тъй като то улеснява търсенето в случай на попадане в лавина.

Всеки скиор, каращ извънпистово е необходимо да се подсигури и с някои допълнителни неща към екипировката. За целта е необходимо да има раница. Подходящите са с твърд гръб (алуминиева рамка и комбинация от пластмасова плоскост), леки, с каишки, които позволяват лесно и бързо заказане на ски и лавинна лопата. В тях се поставя следната екипировка:

- лавинна сонда - служи за точно локализиране на зарит човек под снега и при направата на различни тестове за добиване на информация за състоянието на снега.

- комплект за първа помощ

- подходящи ски - През последните години се наблюдава революция в технологиите, прилагани при производството на ски. Това не означава, че free-ride не може да се практикува и с по-стари модели. Карвинг технологията е създадена за подобряване на контрола при влизане в завой. Карвинг ските улесняват карането по писти, но в определени случаи могат да бъдат трудни за управление в дълбок сняг. За free-ride са подходящи ски с радиус на завоя от порядъка на 21 метра. Това са новото поколение ски за free-ride. Наричат ги още fat ski заради по-големите им параметри (широчина) не само в двата края, но и в средата. И при тях има нововъведение - все по-често се произвеждат като twin tip ski - двойно огънати. Такива са и моделите ски за free-style. Към тези модели ски са се ориентирали доста фирми - Fisher, Dynastar, Volkl, Rossignol, K2, Salomon .

В последно време се забелязва ново разграничаване на ските за free-ride най-вече от фирмите производителки и търговските сайтове - на free-ride, бек кънтри, фет ски.

- облекло - тази част от екипировката е въпрос на личен избор, но трябва да се подчертаят някои особености:

- яке – особеното при избора му е каква височина на воден стълб дава фирмата производител. Минимумът е от порядъка на 2000 милиметра воден стълб, тоест това е капацитета на издръжливост на якето към вода. Друга важна особенност е пришивката от вътрешната страна на якето, която при закопчаване обхваща кръста, т.нар. "powder scurt", който предпазва от влизане на сняг под якето. Нормално е и да има и ципове под мишниците за проветрение. Най-доброто яке е с Gore-Tex мембрана (или еквивалентна). Тази мембрана е открита при търсене на материи, които да се използват за заместител на стените на артериите. Основното й свойство е да пропуска влагата еднопосочно, благодарение на което водните пари от изпотяване се изнасят извън якето, а водните пари от дъжд например не могат да достигнат вътрешните дрехи.

- долнище - Удачно е да имат допълнително подсилване в долния край на крачолите.

- очила – плаките на различните марки трябва да пазят наистина очите от високата слънчева радиация в планината и да не са постоянно запотени. Като пример за добри ски маски и слънчеви очила може да се посочат моделите с на BOLLE .

- ски обувки - повечето сериозни фирми вече произвеждат модели, предназначени за freeride. Тук правилото е индексът на твърдост да е около 90. Обувки с твърдост 50-70 са подходящи за "кротко возене " по пистите. Разбира се добър избор са и състезателни модели, като Nordica GP, но имайте в предвид, че те не са толкова комфортни, а индексът им на твърдост е около 110-120. Преимуществото при тях е, че всяко минимално движение на краката, се предава на ските.

- ски автомати - откачане на ска в неподходящ момент на писта може да причини неприятно падане, изтръскване на сняг и събиране на екипировка. Извън пистите обаче е може да е много по-неприятно. Там едно падане на лошо място може да коства и тежки травми... По тази причина повечето хора, които се занимават с фрийрайд ползват високи модели на ски автомати. За препоръчване са такива, в производството на които са използвани oлекотени сплави (алуминиеви, титаниеви и др.).
3.Екстремен туризъм по вода
3.1.Гмуркане

а) Описание – започнало като чисто любопитство или заради склонност към силни усещания, увлечението по гмуркането може да се превърне в хоби и дори в професия. Емоцията от впускането сред загадъчния воден свят е завладяваща както за начинаещите гмурци, така и за професионалистите.

Макар и сравнително плитка, черноморската крайбрежна зонана България предлага уникална флора и фауна. Предпочитано място за гмуркане са бистрите води на морето около нос Калиакра. Малкият залив Болата, на север от нос Калиакра, пък е известен с делфините и големите рибни пасажи, които често минават оттам. Изкушените от подводната фотография могат да изберат района на Тюленово. Великолепни сюжети за снимките са многобройните тунели и причудливи скални образувания, както и тюлените, които обитават някои от пещерите. На юг, в подводната гора в пролива между северната част на Созопол и остров Св. Иван, гмуркачите ще изживеят необичайно съприкосновение със стотици каменни колони, наподобяващи древен лес. Змийският залив край Созопол на дълбочина 4-12 метра предлага красиви скални образувания, както и богат подводен животински свят. Районът около Синеморец предлага невероятни гледки по дъното на морето. Като цяло гмуркането може да се практикува по цялата черноморска ивица – от Балчик до Дуранкулак и от Несебър до Синеморец. Ограниченията по отношение на времето за практикуване са незначителни – най-вече през лятото и общо взето от момента, в който водата стане добра за гмуркане.

-б) Водолазни центрове в България

У нас съществуват няколко дайвинг – центъра, оторизирани членове на Американската професионална асоциация за подводни спортове и туризъм PADI. Това са :

- София, PADI център “Deep Blue”

- Варна, PADI център “Deep Blue”2

- Слънчев бряг, PADI център “Deep Blue”3

- Курорт “Русалка” , център “ Водаспорт”

- Созопол, клуб “Монисуб”, дайвинг клуб “ Атама”

В тях се провеждат курсове с различно ниво на трудност в зависимост от желанието на клиента. В основната образователна степен във водолазния тренинг курсът е 7-10 дни. Тя е предшествана от т. нар Discover Scuba Diving – водолазно тест –спускане, с което може да се задоволи любопитството. След него се преценява дали да се продължи с подготовката за същинско гмуркане. Обучението за него е не само под вода. При завършване на оберазователното ниво в обучителните центрове всеки гмуркач получава персонална ID карта с регистрационен номер, който се въвежда в международната компютърна база данни. Картата дава право за спускане под вода във всички точки по света.

Б1) PADI център "Deep Blue"

Мечтаните приключения могат да се превърнат във факт с PADI (Професионална асоциация на водолазните инструктори), която не само е най-голямата по рода си (в нея членуват 175 държави), но е представена и в България.

В началото на 1999-та тук се откри първият PADI-център, Deep Blue S-3671, който се намира в София. След като над 700 души преминаха през различни курсове, предлагани от този PADI център и от обикновени хора се превърнаха във водолази, през 2001-ва се откри и втори PADI водолазен център – Deep Blue2 S-32169, който се намира в хотел "Преслав" в курорта Златни Пясъци.

Обучението в центровете се провежда според изискванията на PADI, където сигурността е поставена на първо място. След успешното завършване на курса се получава сертификат от PADI. Центровете са също така оторизирани да сертифицират курсисти според изискванията на водолазните организации SDI, TDI и IDEA. Именно тези сертификати позволяват да се гмуркате във всяка една точка на земното кълбо. Инструкторите са с повече от 20 години опит във водолазното дело и спокойно могат да бъдат обявени за най-квалифицираните PADI професионалисти в България.

Към различните нива на обучение са включени и посещения на подводни забележителности, разглеждане на интересни потънали обекти и гмуркания в различни водни басейни (язовири, езера, сифони). Нашите водолазни центрове разполагат и с водни бази на най-бистрите български язовири (Искър, Батак, Йовковци). Освен приключения под водата предлагаме и редица други развлечения – скутери, джетове и екскурзии.

Подводни разходки на следните места:

Посещение на мидена плантация – Това е шанс да се види как е устроена и функционира една действаща мидена плантация. Също ще имате възможност да опитате от прекрасните мидени деликатеси, които ще са приготвени специално за Вас. Представителите на животинския и растителен подводен свят, които може най-често да срещнете са: различни видове морски раци, миди, делфини, пясъчни риби, калкан, морски котки, множество малки рибки и разнообразни видове водорасли и актинии. През някои месеци може да се наблюдава и изключително красивото явление – фосфорeсценция на водата.

Центърът разполага с квалифицирани PADI / CMAS - Germany / IDA инструктори и дайвмастъри, 20 пълни комплекта водолазно оборудване, два собствени Бауер компресора, два водолазни скутера SEA 400, както и водолазен кораб с барокамера, WC, 10 койки и собствен електрогенератор.

Дневни пътувания с водолазен катер - 2 спуска, храна, питиета - само за сертифицирани водолази. Неводолази са добре дошли на борда.

Учебният център е регистриран през 1991 г. с предмет на дейност:

1. Обучение на водолази, инструктори и технически персонал;

2. Подводни разходки за българи и чужденци, гости на българското Черноморие;

3. Извършване на специализирана водолазна дейност по р. Дунав, язовири, Черно море и други водоеми;

От създаването си досега Водолазен център МОНИСУБ е обучила над 220-водолази и 26 инструктори, спуснал е под вода над 580 човека. През 2001 г. МОНИСУБ става член на Българската национална асоциация по подводна дейност и е регистрирана като учебен водолазен център кум БНАПД – член на Световната конфедерация по подводни дейности (CMAS). Водолазният център е разположен в гр.Созопол. Занятията по гмуркане се провеждат около града. Учебната програма на Водолазен център МОНИСУБ е съобразена с единните международни програми на за обучение на водолази и инструктори и отговаря на всички изисквания на Технически комитет на CMAS. За първи път летен туризъм в Созопол е открит през 1926 год. от Български морски заговор. Туризмът, а по-късно и морския международен туризъм постепенно се превърна се превръща в основно занятие на созополското население. Именно заради богатото си минало и интересни подводни обекти в Созопол се провежда първият организиран водолазен курс през 1959 г.. От 1960 г. градът става и първата водолазна база в България. Водолазен център МОНИСУБ работи с качествено водолазно оборудване на фирмите "Mares", "Technisub", "Scubapro", "Beuchat". Разполага с 6-, 10-, 15- литрови единични бутилки за въздух, дихателни автомати и водолазни жилетки според техническите изисквания на CMAS. МОНИСУБ осигурява курсистите с неопрени, баластни колани, маски, шнорхели плавници и друго допълнително водолазно оборудване. Водолазният център работи с компресори за високо налягане, като проба на въздуха се прави всеки месец и се издава протокол. За нуждите на обучението и сигурността, МОНИСУБ разполага с портативна декомпресионна барокамера. При провеждане на учебните гмуркания се поддържа връзка със стационарната барокамера във Военноморската болница и Океанографския институт в гр. Варна. За провеждане на дълбочинни гмуркания се използва катер. МОНИСУБ разполага с учебен кабинет към базата на Специализирания учебен център по водно спасяване в гр.Созопол. За превозване на участниците в курсовете се използва микробус .От учредяването на CMAS през 1959 година до 1983 година всички федерации по подводна дейност – членове на CMAS обучаваха водолази и инструктори по свои програми. В началото на 80-те години CMAS взема решение да се уеднаквят всички програми и да се изработят единни международни такива. На Генералната асамблея на CMAS през 1983 година Изпълнителното бюро приема и ратифицира настоящите програми в учебни водолазни центрове. Такъв център в момента се явява и водолазен център МОНИСУБ, който отговаря за обучение на водолази и инструктори