Част 1 насоки в контекста на социалната политика



страница37/47
Дата23.07.2016
Размер3.57 Mb.
#2848
1   ...   33   34   35   36   37   38   39   40   ...   47

Швеция


Градска библиотека-Мьолндал. Систематичен каталог на Интернет ресурси.

http://www.molndal.se/bibl/subject.htm
Обратно към страницата със съдържание.


КАНАЛИ ЗА ДОСТАВКА




РЕЗЮМЕ




ОБХВАТ


Този раздел разглежда възникващите методи, които библиотеките ще използват, за да предоставят достъп до дигитални ресурси.

СТРАТЕГИЧЕСКИ ВЪПРОСИ


Използването на Интернет и дигиталната телевизия непрекъснато се увеличава, но в някои райони това става по-бързо от другаде. Селското население и някои райони на Европейския съюз в известна степен са изостанали. Независимо от това, очакванията на реалните ползуватели на Интернет нарастват и библиотекарите ще трябва да намерят начини да отговарят на тези нарастващи потребности, а също и да носят социална отговорност в стремежа си да не допускат изоставане от технологичното развитие в някои части от Европейския съюз.
Увеличава се броят на технологичните решения, чрез които библиотеките и обществото като цяло ще могат да осъществяват достъп до Интернет. Broadband е метод за изтегляне на данни от Интернет, който е по-бърз от сега съществуващата телефонна връзка чрез модем, която масово се използва. Библиотеките трябва да вземат сложни стратегически решения в своята сфера за това кои методи ще служат най-ефективно на обществото.

ПРЕПОРЪКИ ЗА ПРАКТИКАТА


Много от изброените в препоръките методи са възникнали наскоро и или още не са навлезли в употреба в библиотеките, или се използват на експериментално равнище на отделни места. Тук се включват:

  • Сателитен Интернет.

  • Безжични мрежи.

  • Мрежи за споделяне на файлове.

  • Мобилни телефони.

  • Интернет будки.

  • Дигитална и интерактива телевизия.

Ефектът от тези технологии ще бъде да се предостави на хората навсякъде много по-свободен достъп до дигитални услуги.


Вече няма да е необходимо компютрите да се свързват за телефонни линии, а ще могат да бъдат мобилни и разположени навсякъде и пак да са във връзка един с друг.

ПРЕДВИЖДАНИЯ ЗА БЪДЕЩЕТО


Предоставянето на услуги чрез набор от домашни и лични устройства представлява една първа крачка по пътя към “всеобхващащата среда” и “семантичния уеб”, предсказани в научноизследователската програма на Европейския съюз по Шеста рамкова програма. Все още е неизвестно влиянието, което ще окажат тези и други възможни, все още неоткрити, канали за доставка. Но потенциалът за достъп, който е заложен в ръчните мобилни услуги и дигиталната телевизия, вече се очертава като много значителен.
Обратно към страницата със съдържание.

ОБХВАТ


В този раздел на Насоките се разглеждат следните въпроси:

Broadband

Сателитен Интернет

Безжични мрежи

Мрежи WWAN, WLAN и PAN

Мобилни телефони

Интернет будки

Дигитална и интерактивна телевизия

Препратки
СТРАТЕГИЧЕСКИ ВЪПРОСИ

Препоръките обхващат нововъзникващи и обозрими в близко бъдеще технологии, които имат отношение към публичните библиотеки. Технологиите винаги са влияели на публичните библиотеки. В близкото минало възприемането на технологии като компактдиск, Интернет, аудиокниги, автоматизирани бази данни, мултимедии и видеокасети, довежда до промяна и подобряване на качеството в предоставянето на услуги от публичните библиотеки.


Сега нововъзникващите технологии се оказват много по-значимо предизвикателскто за публичните библиотеки и другите културни институции, като същевременно им предоставят възможности за разширяване и подобряване на услугите и достигане до по-широки слоеве от населението. Новите технологии ще имат основно значение в бъдещето развитие и иновативност на публичните библиотеки в ролята им на доставчици на дигитални услуги за гражданите в сфери като здравеопазване, бизнес, култура, образование и образование, туризъм и местно самоуправление, както и в подкрепа на политиката на “електронна Европа” (e-Europe), поставяща личността в центъра на бъдещото развитие към интегриращо и основано на познанието общество в цяла Европа.
Някои съществуващи вече технологии все още предстои да бъдат внедрени в библиотечното обслужване; други все още трябва да се развиват преди да станат приложими. Затова и голяма част от тези препоръки имат връзка с “футурологията”. А всеки подобен опит носи риска от погрешно предсказване на бъдещето.
Навлизането на Интернет в Европейския съюз продължава да нараства скоростно и през 2000 г. се покачва със 76 %, или 116 млн. ползуватели, като почти всеки трети гражданин на ЕС редовно използва Интернет. Независимо от тези данни навлизането на Интернет е много различно в страните от ЕС, като варира между най-ниската скала от 6 % в Гърция и най-високата степен от 48 % в Швеция.
Въпреки този ръст повечето хора все още не разполагат с директен достъп до онлайн услуги. А много от тези, които имат достъп, нямат необходимите умения, за да се възползват напълно от потенциала на Интернет. Самият Интернет в много отношения още не е задоволително средство за откриване и използване на информационни услуги. Затова остава силната необходимост публичните институции да подкрепят хората в получаването на достъп и да разработват за тях удобни за ползване услуги.
Една от потенциално важните придобивки чрез новите технологии е премахването на физическите ограничения като например нуждата да се пътува на дълги растояния и в неудобно време, за да се ползва достъпа до електронни услуги, предлаган от публичните библиотеки.
Така или иначе, масовото възприемане на уебпространството повишава очакванията на ползувателите към услугите, към тяхното наличие и разнообразие, особено що се отнася до информационни услуги. В отговор на това публичните библиотеки започват да предлагат “телеуслуги”, които ще разширят образователната, социалната и рекреативната роля на публичната библиотека, така както електронното справочно обслужване разширява информационната й роля. Виж също рубриките описание на ресурси и интегрирани библиотечни системи.
Увеличава се наборът от устройства - или “канали за доставка”, които хората могат да ползват, освен уебпространството. Малки и често преносими устройства сега могат да доставят информация и интегрирани персонални услуги в електронен формат. Публичните библиотеки ще трябва да посрещнат необходимостта да предлагат информация и услуги чрез набор от нови канали за доставка като мобилни телефони, персонални електронни бележници (Personal Digital Assistant - PDA), Интернет будки, дигитална и интерактивна телевизия и дигитални медиаплеъри.
Въпреки че днес сред домакинствата в ЕС преобладава достъпът до Интернет чрез персонален компютър, а не интерактивната телевизия (Interactive TV - ITV), скоро се очаква потенциална промяна. Според едно предвиждане до 2005г. 74,5 млн. домакинства в ЕС ще се абонират за дигитални услуги чрез интерактивен телевизионен достъп, в сравнение с 71,6 млн. домакинства, които ще бъдат Интернет абонати чрез персонален компютър. Наличието на интерактивност ще даде възможност на библиотеките да развиват услуги, чрез които ползувателят ще поръчва, запазва и плаща за предмети и услуги, и ще може да изказва мнения.
Европа се променя към broadband. Предвижда се, че до 2005г. 38 % от домакинствата в ЕС, ползващи онлайн услуги, ще бъдат свързани с broadband (ново поколение широка и скоростна Интернет връзка). В момента 85 % от broadband връзките в Европа се доставят от кабелни компании. Партньорствата с такива доставчици на телекомуникационен достъп вероятно ще бъдат важен елемент в инфраструктурното развитие на публичната библиотека.

ПРЕПОРЪКИ ЗА ПРАКТИКАТА


Достъп до Интернет.

Много библиотеки предоставят достъп до дигитални ресурси чрез библиотечната си мрежа, която може да бъде (или да не бъде) част от по-голяма библиотечна или локална мрежа (Local Area Network - LAN). Библиотеките трябва да мислят за по-голям капацитет на Интернет връзката и да преминават към broadband връзки. От достъпа с голям капацитет зависи възможността бързо да се преместват големи “блокове от данни”, включително изображения, филми, графика и софтуерни програми. Бъдещите методи за свързване на ползувателите към дигитални ресурси несъменно ще използват broadband, като съществуват различни начини за предоставяне на такива услуги дори до отдалечени региони.


Broadband.

Все още остава належащ проблемът в Европа до каква степен публичните библиотеки и другите местни културни институции имат достъп до мрежова инфраструктура с достатъчно голям капацитет на Интернет връзката, за да посрещне стратегическите потребности от доставка на услуги, изисквани от ключовите национални, регионални и местни политики и инициативи.




  • На практика цялото домашно потребление, и това на много фирмите, се осъществява чрез телефонна връзка с модем, при скорост до 56 килобайта в секунда.

  • Очаква се достъпът до Интернет чрез телефонна връзка (dial-up) да достигне връхната си точка през 2003 г. Междувремено телекомуникационните доставчици като кабелни, мобилни, сателитни и фиброоптични фирми се надпреварват да предоставят на ползувателите си бързи връзки до данни и услуги.

  • Достъпът до Интернет чрез телефонна връзка е приемливо решение, когато се отнася за най-общо “сърфиране” в уебпространството и обмен на електронна поща за отделни лица и малки фирми. За по-големи организации, обаче, са необходими значително по-висока скорост и broadband услуги, които са винаги онлайн.

  • С развитието на нови онлайн услуги и дейности все повече библиотеки и културни институции ще трябва да си набавят тези високоскоростни услуги.


Сателитен Интернет.

Сателитният Интернет достъп може да бъде от полза за библиотечни системи, обслужващи обширни селски райони, тъй като това е най-добрият начин за предоставяне на достъп там. Сателитният Интернет използва сателитна чиния за двустранен обмен (изпращане и приемане) на данни. Скоростта на изпращане е около една десета от скоростта на получаване, която е 500 килобайта в секунда. Кабелните и DSL връзките имат по-висока скорост на получаване на данни, но сателитните системи са близо десет пъти по-бързи от обикновен модем. Двупосочният сателитен Интернет използва Интернет протокол (Internet Protocol - IP) с технология за множествено разпращане, което означава, че един единствен сателит може да обслужва едновременно до 5000 комуникационни канала, като изпраща данни в компресиран (сбит) формат от една до много точки. Компресирането намалява размера на данните и на изисквания капацитет на Интернет връзката. Наземните системи с телефонно набиране имат ограничения в капацитета на връзката, което не позволява да се извършва множествено излъчване от такава величина.


Сателитният Интернет представлява най-добрата възможност за достъп до глобалните комуникации за училища, библиотеки, местни общости и лица, които се намират в отдалечени райони. Сателитният Интернет не подлежи на локален контрол върху достъпа и съдържанието; да достига до хората на разумна цена, което никое друго комуникационно средство не може да постигне. Понастоящем се използва от “мобилните библиотеки” тип “библиобус” на остров Уайт, Великобритания. Виж рубриката препратки.
Безжични мрежи.

Те свързват компютрите в компютърни мрежи, но без да са необходими кабелни връзки. Липсата на физическа връзка означава, че ползувателите могат да “сърфират” и да работят където пожелаят и все така да имат достъп. Въпреки че оперативните разходи са сравними с тези за кабелните мрежи, оборудването за безжична трансмисия в момента е много по-скъпо отколкото цената на съответните кабелни устройства, както и поддържането на обучен персонал, който да обслужва системата. Въпреки, че безжичната мрежа може да достигне скорост от 11 мегабайта в секунда, с увличаване на разстоянието скоростта може да падне до 1 мегабайт в секунда. Но и така е почти 30 пъти по-бърза от телефонен модем със скорост 56 килобайта.




  • Някои библиотечни услуги вече са започнали да използват безжични мрежи. Трансферът на информация обикновено е по-бърз и компютрите не са статични един спрямо друг, но на този етап все още има проблеми с гарантирането на сигурността.




  • Безжичните връзки могат да бъдат най-евтиния начин за свързване на библиотечните сгради, особено в по-малки местни библиотеки, като осигуряват гъвкавост на услугите и позволяват на ползувателите да сядат където поискат, когато ползват достъп до Интернет или до електронния каталог на библиотеката. Ползувателите могат да се свързват с локалната безжична мрежа чрез собствените си персонални компютри (като заемат или закупят от библиотеката карта за достъп), или библиотеките биха могли да дават за ползване в сградата свързани с мрежата лаптоп компютри.

  • Безжичното свързване дава също възможност да се предоставят библиотечни услуги и на различни места като на село, в училище, в дома, или чрез библиобус. Виж статиите на EARL.


Мрежи WWAN, WLAN и PAN.

  • Безжичната WAN мрежа (WWAN) свързва географски отдалечени места, като използва сателитни или радиопредаватели с обхват до 38 километра.




  • Безжичната локална мрежа (WLAN) има същите функции като стандартната локална мрежа LAN, но без да е необходима физическа връзка между компютрите и мрежата. Например компютрите в библиобуса могат да се свържат с мрежата чрез предавател в лаптоп компютъра, насочен към антената на сградата. Безжичните “възли” позволяват на ползувателите на ръчни и лаптоп устройства да се свързват с Интернет от публични места, каквито са библиотеките.




  • Персоналните мрежи (Personal Area Network - PAN) позволяват на електронни устройства, разположени на няколко метра едно от друго, да обменят и съграсуват информация. Пример за това е Блутуут (Bluetooth) - малообхватна радиотехнология, която улеснява обмена на информация между различните устройства, чрез единствен чип, но има по-ниска скорост и по-ограничен обхват в сравнение с безчичната локална мрежа. Подобна конкурентна технология е УайФи (Wireless Fidelity - WiFi).


Мрежи за споделяне на файлове.

Те позволяват на ползувателите да теглят и разпространяват електронни файлове чрез своите компютри, като често играят ролята едновременно на компютър клиент и компютър сървър в мрежата. По-новите версии на компютърни операционни системи и системи за ръчни устройства ще интегрират в себе си технологията peer-to-peer (P2P - два компютъра в мрежа обменят файлове без посредничеството на сървър), която ще контролира споделянето и разпространението на файлове, както и комуникативните аспекти на технологията. Публичните библиотеки ще трябва да вземат предвид тези възможности в предоставянето на персонализирана информация и услуги.




Каталог: proekti
proekti -> Програма за развитие на селските райони Проект "Младежка работилница" шанс за младите роми" на Сдружение "Партньори Кюстендил", по оп "Човешки ресурси", схема за социално предприемачество
proekti -> Училищен център за интеграция
proekti -> Програма асоки на проекта Калимера Културни приложения: Местни институции като посредници
proekti -> О б щ и н а к о с т и н б р о д общински съвет костинброд
proekti -> Община балчик т е Х н и ч е с к о
proekti -> Програма " околна среда 2007-2013 г." Решения за по-добър живот Дирекция на природен парк „Витоша"
proekti -> Technical specifications for gas installations (dvgw-trgi) Regles techniques pour installations de gaz (dvgw-trgi) Предговор
proekti -> О б щ и н а п а в е л б а н я обл. Стара загора


Сподели с приятели:
1   ...   33   34   35   36   37   38   39   40   ...   47




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница