Част 1 насоки в контекста на социалната политика
Интернет видео в реално време (streaming video)
Изтегляне 3.57 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Видеоконференции.
Интернет видео в реално време (streaming video).Въпреки че наличието на достатъчно голям капацитет на Интернет връзката все още е проблем в областта на висококачественото дигитално видео, при наличие на добра Интернет връзка ползувателите вече могат да намерят добро Интернет видео. За broadband (ширококапацитетна двупосочна връзка за достъп до Интернет, която може да поддържа филмови и видео приложения) може да се определи всяко видеодвижение при ниво на разход 56 килобайта в секунда, но скоростта може да надмине 700 килобайта в секунда. Директен Интернет достъп чрез ISDN, кабелна връзка или T3 връзка (или по-добра) трябва да гарантират техническа възможност за достъп до почти всеки видеоматериал. Видеото може да се създава, съхранява и разпространява, като се използват следните формати: Подходящ MPEG формат (Moving Picture Experts Group). Съществуват формати MPEG-1, MPEG-2, MPEG-4.
Трябва да се имат предвид и възникващите нови стандарти като SMIL (Synchronized Multimedia Integration) и WebCGM, създавани от Консорциума за World Wide Web, наричан за по-кратко - W3C. Видеоконференции.Те дават възможност на двама души или повече хора, намиращи се на различни места, да се виждат и чуват един друг, и понякога и да работят съвместно на своите компютри. Видеоконференциите вече имат важен принос в решаването на проблеми в дистанционното образование например. Виж и рубриката образование. В дейността на публичните библиотеки видеоконференциите могат да служат в подкрепа на процеса на образование през целия живот - както на служителите, така и на обществото (виж рубриката образование през целия живот), а също да бъдат средство за социална интеграция (виж рубриката социална интеграция) и общуване и гласност в обществото. За да се осъществи комуникация чрез видеоконференция, са необходими само хардуер, софтуер и голям капацитет на Интернет връзката. Основните съставни елементи на видеоконференцията са камери, микрофони, високоговорители, работни станции, високоскоростни връзки, видео сървъри, и евентуално окабелена конферентна зала. Географски информационни системи (Geographic Information Systems - GIS). Много от информационните търсения, извършвани от библиотеките и техните онлайн системи, съдържат географски въпроси от типа “къде е…”, “къде мога да намеря…”, “има ли много…в”, “кой живее на…”. Градски и географски карти, гласоподавателни списъци, климатични карти, сателитни изображения и екологична информация - всички те са част от информационния ресурс, който може да се използва, за да отговори на подобни запитвания. Географските информационни системи (ГИС) са програми, проектирани да обхващат, обработват и показват данни, дефинрани с пространствени или географски координати. Те се използват за разрешаване на сложни въпроси на планирането и управлението, а също и за да съхраняват и опазват печатни карти. Потенциалът на ГИС системите за усъвършенстване на начина, по който информацията днес се организира, обработва и представя, може да бъде илюстриран от факта, че почти 80 % от данните, събирани на правителствено ниво във Великобритания и САЩ, имат геопространствен характер. Съществуват две основни структури за компютърна обработка на геопространствени изображения и графика:
Днес много онлайн и Интернет ресурси притежават ГИС потребителски интерфейс с начини на търсене в тях. Въпреки че възможностите на публичните библиотеки да изграждат свои местни ГИС услуги все още са относително слаби, това става все по-възможно, особено в контекста на една по-широка система от услуги, обвързана технологично и лицензионно на равнището на цялата местна власт. Днес технологиите дотолкова са надминали простото дигитално съхранение на информация, която се съдържа в една двуизмерна печатна карта например, че вече съществуват набори от данни, които не биха могли да съществуват в друг, освен дигитален формат. Изграждането на цялостно действаща ГИС система изисква за всяко едно място - интегрирането на софтуерни компоненти и данни (middlewear, basemaps), прецизност в контрола на географската терминология (gazetteer - газетер или тезаурус на георафски названия), както и свързване към контролен набор от кодове (пощенски кодове, координатни мрежи). Някои картографски услуги на национално и европейско ниво са налични в свободен достъп чрез Интернет, например Мултимап (Multimap). Тъй като все повече географски и картографски данни се изграждат единствено в дигитален формат, библиотекарите трябва да поемат предизвикателството да предоставят на обществото ГИС услуги, и необходимият им софтуер. Налице са обаче редица въпроси, които библиотеките трябва да вземат предвид:
Каталог: proekti proekti -> Програма за развитие на селските райони Проект "Младежка работилница" шанс за младите роми" на Сдружение "Партньори Кюстендил", по оп "Човешки ресурси", схема за социално предприемачество proekti -> Училищен център за интеграция proekti -> Програма асоки на проекта Калимера Културни приложения: Местни институции като посредници proekti -> О б щ и н а к о с т и н б р о д общински съвет костинброд proekti -> Община балчик т е Х н и ч е с к о proekti -> Програма " околна среда 2007-2013 г." Решения за по-добър живот Дирекция на природен парк „Витоша" proekti -> Technical specifications for gas installations (dvgw-trgi) Regles techniques pour installations de gaz (dvgw-trgi) Предговор proekti -> О б щ и н а п а в е л б а н я обл. Стара загора Изтегляне 3.57 Mb. Сподели с приятели:
|