Част 1 насоки в контекста на социалната политика

ПРЕПОРЪКИ ЗА ПРАКТИКАТА

• 
  Консултански услуги, подходящи за имигранти.
  
• 
  Текстообработващи програми на родните езици на имигрантите.
  
• 
  Колекции от книги, периодични издания и аудиовизуални материали на съответните езици.
  
• 
  Културни дейности на територията на библиотеката.
  
• 
  Ще се наложи уебсайтовете да се прередактират с цел да функционират на няколко езика.
  
• 
  Активно работещите в тази насока библиотеки могат да получат официални пълномощия да обслужват потребностите на съответното езиково малцинство.
  
• 
  Може да се наложи да се наеме специализиран персонал, за който малцинственият език да бъде роден език.
  
• 
  Ако библиотеката обслужва регион с местно национално малцинство, може да се наложи да поеме и отговорности по опазването и документирането на застрашената от изчезване местна култура, с всички дейности, които произтичат от такава отговорност. Тези малцинства обикновено са изцяло носители и на двата езика (официалният за страната и техният местен език), но за библиотеката е важно, че може да се налага да комплектува обширни колекции на малцинствения местен език и да им съставя каталози, както и да отговаря на (изследователски) въпроси относно местната култура, идващи от външни райони.
  

• 
  Най-очевидният начин за дадена бибилотека да се справи с една усложнена езикова среда е посредством политика на подбор на персонала. Защото със сигурност не е подходящо решение на едно установено малцинство да се предлагат преводачески услуги. А и технологичните решения в тази област все още не са много приложими в обозримо бъдеще.
  

• 
  Може да се налага библиотеките да наемат персонал, който владее езикът и литературата на съответните общности, за да подпомагат процеса на каталогизация на библиотечните материали на съответните малцинствени езици, и обслужването на читателите.
  

• 
  Носителите на малцинствения език ще оценят възможността да общуват директно с някого, за когото техният език е роден, а не просто с някого, за когото той е втори език, пък макар и да го владее отлично.
  
• 
  В места, в които културното и езиковото разнообразие имат значение, единствено съветите и съдействието на представител на малцинствената общност биха гарантирали добрите отношения между библиотеката и нейните читатели.
  
• 
  Изготвянето на информационни материали и брошури за библиотеката, поддържането на двуезичен библиотечен уебсайт - биха стрували далеч по-евтино ако се извършват от собствения персонал на бибилотеката.
  

• 
  Местните езикови (автохтонни) малцинства не поставят пред библиотеките такива предизвикателства, както имигранските общности. Например:
  
• 
  Те често са изцяло носители и на двата езика (официалният за страната и техният местен език) и не се изисква консултиране на местния им език.
  
• 
  Няма съмнения относно броят на хората в общността или относно трайността и социално-икономическите условия на общността.
  
• 
  Въпреки това местните езици на автохтонните общности могат да повдигнат някои проблеми пред библиотеките. Някои от тези езици са напълно развити, преподават се в училище, имат установен правопис, богата литература и значително книгоиздаване. За други местни езици може да липсват някои от тези характеристики и затова на библиотеките да е трудно да извършва услуги за и на тях.
  

Виж още рубриката описание на ресурси.

Тезаурусът е набор от контролни термини, който служи за изчерпателното предметно индексиране на печатни документи (или такива, издадени първоначално в печатен вид). Тезаурусът изразява отношения между понятията, които използва, като например - отношения на йерархичност или на равнозначност. Основният проблем при изграждането на тезауруси на повече от един език произтича от факта, че понятията в даден език могат да не обхващат същите семантични полета като понятията в друг език. Примери:

• 
  Английският термин teenager (тийнейджър) покрива едно по-тясно семантично поле, отколкото френският adolescent (подрастващ).
  
• 
  Немският термин Schnеcke, който обикновено се превежда като snail (охлюв), видово обхваща slugs и snails (плужеци и охлюви), и затова няма точен еквивалент на ангрийски.
  
• 
  Немският термин Berufsverbot изобщо няма английски еквивалент, затова трябва да се превежда перифразира като “изгубване на правото да се упражнява дадена професия”.
  

Съществуват стандарти за съставянето на тезауруси и еквивалентни термини в различните езици. Виж Ръководството за образуване на езикови еквиваленти: Модел, основан на Тезауруса на ‘Гети’ за изкуство и архитектура на института Гети -www.chin.gc.ca/Resources/Publications/Guidelines/English/index.hml

Виж също и стандартът ISO 5964, 1985г. (BS 6723, 1985г.): Ръководство за създаване е развитие на многоезични тезауруси. Този стандарт е допълнение към стандарта ISO2788, който обхваща едноезичните тезауруси, и затова не е цялостен сам по себе си, защото много от проблемите в изграждането на тезауруси са общи за едноезичните и многоезичните тезауруси.
Многоезични уебсайтове

Структурата на един двеузичен уебсайт трябва да се обмисля внимателно още от самото начало, така че двуезичността да бъде същинска негова фенкция, а не просто следствие. Трябва да се вземат различни стратегически решения, които да имат дълготраен ефект върху дизайна на двуезичния уебсайт:

• 
  Фреймовете (frames - рамки) се създават трудно в двуезична среда.
  
• 
  Двуезичните страници ще съдържат повече текст и ще са по-обемни на вид.
  
• 
  Някои шрифтове подхождат повече на един език, отколкото на друг, а в същото време е препоръчително да се използва един и същ шрифт за целия уебсайт, но така, че текстовете да бъдат еднакво четливи на двата езика.
  
• 
  Трябва внимателно да се подбират текстовете за лого и емблеми. Използването само на официалния език в едно лого може да отблъсне ползувателите от езиковото малцинство.
  

Помнете също, че създаването на двуезичен уебсайт не е евтино решение и че, подобно на всички уебсайтове, той ще се нуждае от текуща актуализация, а тове е по-трудна задача от актуализирането на едноезичен сайт.

• 
  Обръщение към читателската аудитория, сред която се предполага, че има двуезични индивиди.
  
• 
  Обръщение към индивиди, които владеят единия или двата езика в една двуезична среда.
  
• 
  Обществена и политическа позиция, с която да се припомня на общността на мнозинството, че освен тях наоколо съществува и малцинствена група.
  

Съществуват няколко основни начина, по които да се проектира един двуезичен сайт:

• 
  Още на стартовата страница на уебсайта да се предлага възможност за избор между два езика, на който да се продължи ползването на сайта, и ако искат да сменят езика на ползване, читателите трябва да се върнат на стартовата страница, за да го изберат. Това решение е подходящо в някои случаи, например в страни като Белгия и Швейцария, в които се използват два езика, но в които не непременно всички са носители и на двата езика.
  

• 
  Избор между двата езика да се предлага на всяка посетена страница от системата на уебсайта. Графичните решения са познати на Интернет ползувателите - може да е иконка или квадратче с отметка. Решенията за избор на език трябва да се разполагат в горната част на страницата, а не в долната, тъй като горната част винаги се вижда първа. Препратката за език трябва да отвежда потребителя към еквивалентната страница на другия език, а не към някоя различна част от сайта. Езикът трябва да е означен с родното си име, например френският трябва да се обозначава така: Français.
  

• 
  Всички страници да предлагат същия текст на двата езика. Да се има предвид, че един и същ текст на различни езици може да заема различно по обем пространство; обикновено официалният текст е по-кратък от превода.
  

• 
  Уебсайтовете може да са асиметрични в езиково отношение, ако дадена информация се отнася само до носителите на единия език. Например един уелски клуб може да предлага формуляра си за членство само на уелски, но всичко друго да е на двата езика.
  

Решението за това кой формат на изграждане на двуезичен сайт ще се използва, може да се повлияе от вида на читателската аудитория, която се визира - дали става въпрос изцяло за индивиди, които са билингви (носители и на двата езика), или за хора, които говорят единия от двата езика, но не и двата:

• 
  Билингвите могат да се нуждаят от сайт, на който постоянно да виждат препратки и за двата езика, за да могат да сверяват дали са разбрали текста правилно.
  
• 
  Зависи също от това доколко са различни двата езика; някои езици са до известна степен разбираеми един за друг, като испанският и каталунският, например, докато английският и уелският са съвсем различни.
  

За препоръки относно проектирането на двуезични уебсайтове виж Езиковият борд на Уелс, както и един комерсиален сайт за препоръки и примери в уебдизайна и съвети как най-добре да се интегрира двуезичната функция в проектирането на един уебсайт без да се дава предимство на един език пред друг; като се избягва всякакво оскърбление при използването на емоционално или политически натоварени символи като национални флагове например, които изобразяват препратка към езика. Националните флагове не са подходящи за означаване на езици (британският или американският национален фраг, например - за означаване на англоезичните вирсии на уебсайтовете), защото много езици се говорят в повече от една държава, както и много страни са двуезични. Във връзка с изграждането на двуезични уебсайтове може да се има предвид и технологията “тъчскрийн” (touchscreen – за задаване на команди не се използва мишка или клавиатура, а докосвания с пръст по чувствителния екран), която е особено приложима за сайтове и онлайн каталози, предназначени да обслужват многоезични общности.

Стандартът ISO 8859 или Уникод (Unicode - стандарт ISO 10646) е уникално число с двоичен код, което е зададено за всеки един знак от всяка една азбука и език, независимо от вида на технологичната платформа, програма или език. Консорциумът Уникод е неправителствена организация, основана, за да развива, разширява и популяризира използването на стандарта. Той може да преодолява много трудности като например писането в две посоки, характерно за арабските езици и иврит, и постоянно се обогатява, като днес включва такива подробности като дори архаични азбуки. Виж сайта на стандарта: www.unicode.org.

В много случаи, например при създаването на каталози, индекси, списъци с топоними (географски названия) и други библиографски материали, които ще се използват и от хора, незапознати с латинската азбука, а и по типографски причини, не е възможно или препоръчително да се използват знаци извън латинската азбука. Затова ще е необходимо да се направи транслитериране или транскрибиране.

Някога на машинния превод са се възлагали големи надежди, но на фона на усилията, извършени в тази насока от 50-те години на XX век до днес, резултатите могат да се оценят като разочароващи. Някои от проблемите, които се срещат и които се оказват неразрешими са:

• 
  Многозначност на значенията на думите.
  
• 
  Различия в словореда.
  
• 
  Компютрите не могат да придобият познанието на живия свят, контекст или четене.
  

Напоследък спадат инвестициите в научни изследвания в областта на машинния превод. Ефективността на системите за машинен превод зависи от редица фактори, като например в документите, които ще се превеждат не трябва да има никакви правописни или граматични грешки, думи, невключени в машинния речник, нито сложни синтактични структури. Машинният превод може да се използва наистина само, за да дава обща престава за смисъла на документа, или за преглеждането на голям брой документи, за да се идентифицират онези, изискващи човешки превод.

ПРЕДВИЖДАНИЯ ЗА БЪДЕЩЕТО

• 
  Предлагане на машинен превод не само за основните европейски езици, а и за малцинствените езици, особено тези, които се говорят от национални малцинства.
  

• 
  Подобряване на предлагането на машинен превод за имигрантските общности по примера на Датската централна библиотека за имигрантска литература Indvandrerbiblioteket, особено когато имигрантската общност живее разпръснато в обществото и не е съсредоточена в местни групи, което прави местното обслужване нецелесъобразно.
  

• 
  Устен машинен превод. В момента устният машинен превод - машина, която превежда устна реч от един език на друг - е понятие от научната фантастика. Подобно устройство би изисквало усъвършенстването на редица сложни технологии, всяка от които в момента все още има много недостатъци. Ето и кои са необходимите етапи:
  
• 
  Разпознаване на глас - т.е. машина, която прецизно да преобразува устната реч в писмен текст.
  
• 
  Машинен превод - т.е. машина, която да превежда текста от един език на друг.
  
• 
  Преобразуване на преведения текст обратно в устна реч.
  

На пазара днес се предлага софуер за разпознаване на глас, който преобразува устна реч в писмен текст, но резултатите все още не са задоволителни. При 95 % прецизност на преобразуването все още остават 5 % грешки, което означава 5 грешки на всеки 100 думи. Недостатъците на машинния писмен превод вече бяха обсъдени - за да има шанс да работи един машинен превод, трябва първоначалният текст да бъде безгрешен, а след преобразуването от устна реч в текст, той ще бъде пълен с грешки. Третият етап - преобразуването на преведения текст обратно в устна реч - би могъл да се постигне с известен успех; това е и единствената част от необходимия софуерен набор, която е в задоволително състояние на този етап.

ПРЕПРАТКИ

Великобритания

CILLA (Co-operative of Indic Library Language Authorites)

CILLA или Кооперацията на ръководствата на индийските езикови библиотеки е професионална библиотечна служба за индийски езици, по-специално - урду, гуйарати, хинди, пунджаби, тамил, бенгали. Обслужването включва специализирани съвети, своден каталог и др. Наскоро библиотечната служба е закупена от OCLC.

www.swrls.org.uk/National.htm
Съветът на графство Конуей (Conway County Borough Council)

Има уебсайт на публичната си библиотека и двуезичен каталог. Сайтът предлага търсене в каталога на английски и уелски узик. Каталогът сам по себе си е двуезичен, защото това се налага от необходимостта уелските книги да се каталогизират на уелски, а английските - на английски, заради двуезичната читателска аудитория.

www.conwy.gov.uk
Етническа библиотечна служба на градските библиотеки в Единбург (Edinburgh City Libraries’ Ethnic Library Service)

Включва материали на арабски, бенгали, китайски, гуйарати, хинди, пунджаби и урду, и се поддържа от служители, които говорят езиците на етническите малцинства. Предлагат се текстообработващи програми на бенгали, китайски и урду.

www.edinburgh.gov.uk/Libraries (от менюто избери “Колекции и публикации”)
Библиотечни услуги в Плимут (Plymouth Library Services)

Поддържа онлайн списък на преводачи, които могат да се търсят по език.

http://www.webopac.plymouth.gov.uk/cgi-bin/community_2000.sh?enqtype=TRANS&e

Дания

Датската централна библиотека за имигрантска литература Indvandrerbibioteket

Изградена, за да служи на потребностите на новодошли в страната имигранти, съдържа общо над 146 хил. материали на почти 100 езика. На над 50 езика се поддържат корекции от материали.

www.indvandrerbiblioteket.dk

Норвегия

Библиотеката Дейхман в Осло (Deichman Library, Olso)

Притежава книги на 37 езика. Натоварена е да консултира експертно публичните библиотеки в Норвегия относто потребностите на имигрантите и бежанците и да бъде център на комплектуването, каталогизирането и междубиблиотечното заемане за литература на чужди езици. 75 % от финансирането й е държавно.

http://nyhuus.deich.folkebibl.no

Швеция

Кюрдската библиотека в Стокхолм (Kurdish Library, Stockholm)

Подкрепяна е от шведското правителство и от общината на гр. Стокхолм и служи на погребностите на кюрдското малцинсво в града.

www.kurdishlibrary.org
Международната библиотека в Стокхолм (Internationella Bibioteket)

Финансира се от градския съвет на Стокхолм и съдържа книги на 125 езика. Обслужването не е предназначено специално за имигранти, но списъкът на езиците несъмнено включва и тези, които се говорят от имигрантските общности в Швеция.

www.ssb.stockholm.se/ inva/ilc.htm

Швеция/Норвегия

Скандинавски съвместен библиобус в Лапландия (Nordic Book mobile co-operation in Lapland)

Библиобусът на община Муоньо, Финландия, посещава също и общини в Швеция (община Кируна) и Норвегия (община Каутокейно). Сътрудничеството е между три общини. Библиобусът притежаваколекция на фински, шведски, норвежки и езика сами.

http://www.muonio.fi/kirjasto/kirjastoauto.html

Финландия

Мултикултурната библиотека MCL

Съвместен скандинавски проект, съществуващ от 1996г., чиято централа е в гр. Хелзинки, но се финансира съвместно от градовете Хелзинки (Финландия) и Осло (Норвегия), за да направи достъпни в Интернет техните мултикултурни услуги.

www.lib.hel.fi/mcl

Обратно към страницата със съдържание.

Обратно към НОВИНИ

Каталог: proekti
proekti -> Програма за развитие на селските райони Проект "Младежка работилница" шанс за младите роми" на Сдружение "Партньори Кюстендил", по оп "Човешки ресурси", схема за социално предприемачество
proekti -> Училищен център за интеграция
proekti -> Програма асоки на проекта Калимера Културни приложения: Местни институции като посредници
proekti -> О б щ и н а к о с т и н б р о д общински съвет костинброд
proekti -> Община балчик т е Х н и ч е с к о
proekti -> Програма " околна среда 2007-2013 г." Решения за по-добър живот Дирекция на природен парк „Витоша"
proekti -> Technical specifications for gas installations (dvgw-trgi) Regles techniques pour installations de gaz (dvgw-trgi) Предговор
proekti -> О б щ и н а п а в е л б а н я обл. Стара загора

Изтегляне 3.57 Mb.

Сподели с приятели: