Част 1 насоки в контекста на социалната политика
Изтегляне 3.57 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Търсене и намиране на изображения.
- Съдържателното търсене и намиране на изображения CBIR
- ПРЕДВИЖДАНИЯ ЗА БЪДЕЩЕТО Семантичният уеб
- Дигитални подписи
- ПРЕПРАТКИ Международни
Z39.50Z39.50 е международен протокол за търсене и извличане на информация (стандарт на ISO 23950, 1998 г.), който позволява да се търси и извлича информация в разнородни и обикновено отдалечени бази данни, посредством единен потребителски интерфейс. Z39.50 дефинира един стандартен начин за общуване и споделяне на информация между два компютъра. Протоколът е създаден, за да спомага за търсене и извличане на разнообразна информация - пълнотекстови документи, библиографски данни, изображения и мултимедия - като се основава на архитектура от типа “компютър клиент-компютър сървър” и е изцяло действащ в Интернет. Ползувателите могат да търсят в няколко каталога, или други бази данни, като извършват едно единично интегрирано търсене. Бележка: Докато търсещите езици на XML са все още в начален стадий на развитие, протоколът Z39.50 засега остава предпочитаният протокол за търсене и извличане на информация в системи, предлагащи сложно разпределено търсене.Харвест. Софтуерът Харвест (от harvest - реколта; жъна) е средство за събиране на метаданни от списък с предварително посочени уебресурси, например - уебстраниците на участващите организации. В проекта SEAMLESS, Великобритания (виж по-горе) Харвест създава файл показалец, в който системата търси, когато отговаря на потребителско запитване. След това резултатите се смесват с резултатите от търсенията на протокола Z39.50 и се представят на потребителя като обединен “списък с резултати” (hit list). Щракването върху който и да е от резултатите отваря или уебстраница (ако е намерен със софтуера Харвест), или - запис от база данни (ако е намерен от протокола Z39.50). Методът “Харвест” е заложен в основата на Инициативата за отворени архиви OAI (Open Archives Initiative), която е съвместно начинание, целящо да улесни процеса на търсене на информация в уебпространството, като разработва и прилага стандарти за взаимна съвместимост. Този метод има потенциал и в гилдията на Музеите. Търсене и намиране на изображения. До неотдавна изображенията трябваше да се търсят от текстови дескриптори или класификационни индекси, подпомагани в някои случаи от софтуерни пакети, специално проектирани за търсене на изображения. Например “Тезаурусът на ‘Гети’ за изкуство и архитектура” съдържа 120 000 термини за описание на обекти, структури на тъкани, изображения, архитектура и материали на културното наследство. Изображения могат да се класират и с помощта на системи като ICONCLASS - предназначена за описание на творби на изкуството и музейни експонати; TELCLASS - за телевизионни и видеоматериали; или “Класификация за социална история и индустрия”, която също се използва за музейни обекти. Все повече съвременни системи могат да намират изображения , който нямат текстово описание. Съдържателното търсене и намиране на изображения CBIR (Content Based Image Retrieval) не използва метода на индексиране с ключови думи. Изображението бива намерено по-скоро по свои присъщи характеристики като цвят, структура на тъканта, форма (например една картина с морско крайбрежие е синя в горната част и жълта в средата). Съществува техническа дискусия относно различните видове системи от типа CBIR. Произвеждат се търговски системи - като продуктът QBIC (Query by Image Content - търсене по съдържание на изображението) на компанията IBM: изображението се описва като цвят и форма и търсещият софуер търси образи, които съвпадат с описанието. Не е необходимо да се посочва каква е темата на картината. Виж и демонстрацията на софтуера за търсене на изображения Екскалибур (Excalibur’s Image Retrieval Ware) на уебстраницата на музея Ермитаж (Hermitage Musem). На уебсайта на Cursus се води дискусия (на френски език) за описанието и класирането на изображения. Друга техническа дискусия относно видовете търсене на изображения се води на уебстраницата на проекта Diffuse - файловете, които преместват електронни изображения без загуба на данни са за сметка на това по-бавни и обемни от тези, при които се получава известна загуба на данни. ПРЕДВИЖДАНИЯ ЗА БЪДЕЩЕТО Семантичният уеб (Semantic Web) е една визия за бъдещето, описана във водещата статия на списание Scientific American от май 2001г. Според Тим Бърнърс-Лий, директор на Консорциума за W3C (World Wide Web Consortium): “Семантичният уеб е мрежа от данни или един вид световна база данни”. Това виждане се опира на идеята, че ”целта на WWW е да бъде използван не само за общуване между хората, а машините също да могат да участват и да бъдат полезни”. Но идеята за Семантичния уеб има да извърви още дълъг път преди мечтата да стане реалност. Той ще бъде изграден на етапи и от хора с разностранни интереси. Същинската сила на Семантичния уеб ще бъде осъзната, когато хората създадат различни програми, които ще събират уебсъдържание от различни източници, ще обработват информацията и ще обменят резултатите с други програми. В следващия си етап на развитие, според визията, Семантичният уеб ще преодолее виртуалната реалност и ще навлезе във физическия свят. В тази посока можем да продължим от представата за уебсайта на производителя на замразени храни, на който една уебмикровълнова печка дава съвети за готвене, до услугите, предоставяни от библиотеки, архиви и музеи. Една виртуална картинна рамка, например, би могла да съветва местния музей или галерия за най-подходящата за излагане картина, а местната виртуална публична библиотека - да съветва за най-добрата библиография от електронни книги по темата, отговаряйки на обикновени гласови запитвания. И така можем смело да продължаваме да си представяме публичната библиотека на бъдещето! Не са далече, а някои - като XML, RDF и уникалните идентификатори - вече са изобретени, концепциите, технологиите, протоколите и стандартите, с които ще бъде развит Семантичния уеб. Онтологии. Онтологията може да бъде определена като формално описание на обекти и техните взаимовръзки. Целта е, в контекста на Семантичния уеб, да стане възможно общуването между машини с минимална или никаква човешка намеса. Виж проектите Онтоуеб (Ontoweb) и Уондъруеб (Wonderweb). Вече възникват все по семантично пълни подходи за моделиране на онтологии, включително:
Онтологиите стават все по-важни в системите за управление на познанието (knowledge management) и в развитието на Семантичния уеб. Те вече намират приложение в системи за управление на познанието, например в електронната търговия - за описание на продукти и услуги или за описание и организация на дигитализирани музейни колекции. Дигитални подписи Това е една от основните публични системи, която трябва да осигури сигурност на електронните транзакции и да създаде доверие у ползувателите, това са ключови елементи за развитието на семантичния уеб. Виж рубриката профилиране на услуги. Уебуслугите (web services) представляват относително нова концепция, като се очаква тя да се развие много бързо през следващите няколко години. Уебуслугите могат да се превърнат в първата голяма и практическа изява на мислене в стила на Семантичния уеб. Съществуват различни определения за уебуслугите, но накратко те ще позволят изграждането на софтуерни приложения без да са необходими подробности за самоличността на потребителя, неговото местонахождение или други лични данни. Виж проекта Дифюз. В идните години могат да бъдат разработени такива уебуслуги, които да бъдат автоматично подразбирани и използвани от компютърните устройства на ползувателите и на публичните библиотеки. Външни доставчици на приложни услуги също могат да доставят уебуслуги. Последните ще се базират на отворени Интернет стандарти. Наборът от “ядрени” стандарти и протоколи за уебуслуги е вече в процес на разработване и се очаква да бъде готов до края на 2002 г. Те включват (в допълнение към XML):
Концепцията за уебуслугите в момента се развива под знака на електронната търговия. Въпреки това има тенденция те да намерят потенциално приложение и в предоставянето на услуги в публичния сектор. Например потребителски интерфейси за търсене биха могли да се ползват или предлагат като уебуслуги от публичните библиотеки или от външни доставчици, представлявящи библиотеките. Бъдещето ще бъде свидетел на безбройни разработки в сферата на информационното търсене, които ще изместят сегашните системи. Сложни персонализирани “машини за търсене-роботи” ще извършват търсения със средствата на метаданните, контролните речници и уникалните идентификатори. Те ще търсят точно, каквото ползувателите желаят, защото ще познават навиците им на търсене, и ще правят това, докато извършвят и други дейности. Те няма да създават “информационен шум” и няма да пропускат релевантните данни. ПРЕПРАТКИ Международни Стандарти на ИФЛА за библиографско описание на обекти. http://www.ifla.org/VII/s13/pubs/isbd_m0602.pdf Каталог: proekti proekti -> Програма за развитие на селските райони Проект "Младежка работилница" шанс за младите роми" на Сдружение "Партньори Кюстендил", по оп "Човешки ресурси", схема за социално предприемачество proekti -> Училищен център за интеграция proekti -> Програма асоки на проекта Калимера Културни приложения: Местни институции като посредници proekti -> О б щ и н а к о с т и н б р о д общински съвет костинброд proekti -> Община балчик т е Х н и ч е с к о proekti -> Програма " околна среда 2007-2013 г." Решения за по-добър живот Дирекция на природен парк „Витоша" proekti -> Technical specifications for gas installations (dvgw-trgi) Regles techniques pour installations de gaz (dvgw-trgi) Предговор proekti -> О б щ и н а п а в е л б а н я обл. Стара загора Изтегляне 3.57 Mb. Сподели с приятели:
|