Описания на ниво колекция

Описания на ниво колекция.

Метаданните представляват само част от решението. За да могат ползувателите да извършват полезни търсения в рамките на разпространяваните бази данни, то производителите на тези бази трябва да бъдат последователни във въвеждането на стойности в елементите на метаданните. За да правят това, те трябва да възприемат и използват някакъв вид класификационна схема или контролен речник, с помощта на които да индексират ресурсите. Добър пример представляват Предметните рубрики на Конгресната библиотека на САЩ (Library of Congress Subject Headings).

За да бъде намерен в уебпространството, всеки ресурс трябва да има уникален идентификатор или адрес, какъвто е URL: Uniform Resource Locator (Универсален локатор на ресурси). Проблемът с адресите URL, както знае всеки уебпотребител е, че URL адресът за всеки един ресурс може да бъде сменен или преместен след известно време, като прави намирането на съответния ресурс трудно и дори невъзможно. Затова е създаден постоянен идентификатор DOI: Digital Object Identifier (Идентификатор за дигитални обекти), който решава въпроса с промените при URL адресите. За повече информация виж статията за уникалните идентификатори, написана на разбираем език от Пол Милър.

Ключът към фондовете на отделната библиотека е библиотечният каталог. В същото време много библиотеки, ако не всички, предлагат достъп до Интернет за ползувателите си. Библиотеките трябва да подпомагат ползувателите си в разкриването на мрежовите ресурси, които предлагат. Най-лесният начин за библиотеките да направят това е просто да насочат ползувателите към някоя от многобройните системи за търсене (“търсачки”). Те биват няколко основни типа:

• 
  Системии за търсене чрез свободен текст - търсят по ключови думи. Пример - Altavista, Google.
  
• 
  Системи за търсене във вид на указател (индекс) - ползувателят търси в тях чрез поредица от йерархични менюта от по-общо към по-частно. Пример - Yahoo.
  
• 
  Мета- или мулти- системи за търсене, които извършват търсенето в повече от една търсачки. Пример - Ixquick.
  
• 
  Системи за търсене, използващи естествения език - в тях търсенето може да се въведе като естествен въпрос.
  

Библиотеките могат да подпомагат ползувателите си и чрез съставянето на списъци с полезни уеб адреси. Обикновено подборът се прави по предварително установени критерии за качество на уеб ресурсите (виж критериите, подбрани по проекта Desire), а информацията е категоризирана в предметни рубрики. За един добър пример виж RDN: Resource Discovery Network. Да се поддържа и актуализира подобен списък, обаче, може да отнема много време. Затова библиотеките могат да се кооперират в тази дейност. Хубав пример за съвместна инициатива за създаване на анотирани списъци от уебсайтове е Службата за кооперирано каталогизиране на онлайн ресурси CORC (Co-operative Онлайн Resource Catalog Service) в рамките на OCLC. Виж също и рубриката портали.

Разликата между “вход” (gateway) и “портал” (portal) е твърде неясна, но обикновено “входовете” се състоят от групи анотирани препратки към други уебсайтове, които са били подбрани от съставителите на “входа”. Ползувателят може да ползва поредица от менюта, които го отвеждат от по-общи към по-специфични понятия. Такива подбрани сайтове са от изключителна полза за изследователя, защото той си спестява много собствен труд по преглеждането на десетки сайтове по определен предмет, между които ще подбере един-два с прилично качество. “Порталите” по принцип се стремят, наред с групираните препратки, да предоставят и услуги на своите ползуватели. Те могат да предлагат например услуги като онлайн разплащане, онлайн пазаруване и пр. Могат също да поддържат и собствена интегрирана търсачка в съдържанието на изброените сайтове, към които препращат.

• 
  Общи - www.yahoo.com, поредица от менюта, които обхващат WWW като цяло.
  
• 
  Правителствени - www.ukonline.gov.uk, списък от уебсайтове на британската централна и местни власти, подредени тематично и азбучно; www.premier-ministre.gouv.fr, вход към правителствените служби на Франция.
  
• 
  Академични - www.rdn.ac.uk, академичната мрежа Resource Discovery Network e създадена в подкрепа на висшето и продължаващото образование във Великобритания. Представлява мрежа от отделни предметни входове или централи, като всеки обхваща определена област.
  
• 
  Библиотечни - UNESCO libraries portal, порталът на ЮНЕСКО към библиотеките по света.
  
• 
  Музейни - 24 Hour Museum.
  
• 
  Архивни - the UNESCO archives portal.
  
• 
  Културни - новият портал за европейска култера European culture portal.
  
• 
  Други - напр. www.teldir.com – набор от препратки към онлайн телефонни указатели.
  

Съществува специален софтуер, с помощта на който може да се развиват и поддържат предметни “входове”. Пример е продуктът “Издирване и организиране на ресурси за предметни служби” ROADS (Resource Organization and Discovery in Subject Based Services). Има и търговски фирми, които предлагат софуер за портали, например Vignette, SAP Portal, Plumtree и пр. Някои библиотеки започват да организират и свои собствени входове и портали - например за да подпомагат публични консорциуми, информационни услуги за граждани и да предлагат образование.