Част I : откровение и създаване I. Въведение в курса по еклесиология

ЧАСТ I : ОТКРОВЕНИЕ И СЪЗДАВАНЕ 1

I. Въведение в курса по еклесиология 1

1. Определение за еклесиология 1

2. Метод на еклесиологията 3

II. Еклесиология преди Втория Ватикански събор 5

1. Еклесиология, следваща точно определено ръководство – (Ecclesiologia manualistica) 5

2. Предистория на еклесиологията на Първия Ватикански събор 7

3. Еклесиология на противопоставянето (ecclesiologia controversistica) 8

4. Схоластична еклесиология 9

5. Патристична еклесиология 11

5.1. Ириней Лионски, la Regola fidei и апостолската Традиция 16

5.2. Киприян Картагенски 19

5.2.1. Като заключение 24

6. Църквата в Новия завет 25

6.1. Методологични проблеми 25

6.1.1. Проблематични термини 26

6.2. Проблемът с историческото основаване на Църквата 27

6.3. Новозаветни еклесиологични перспективи 30

6.4. Богословски синтез 32

7. Искания за подновяване на еклесиологията преди Втория Ватикански събор 37

7.1. Johann Adam Möhler (1796-1838) 37

7.2. John Henri Newman (1801-1890) 39

7.3. Matthias Josef Scheeben (1835-1888) 39

7.4. Модернизмът и анти-модернизмът 40

Част II: ЦЪРКВАТА, ТАЙНА НА ОБЩЕНИЕТО - LUMEN GENTIUM 41

I. Учението на догматичната конституция за Църквата (Lumen Gentium) и свързаните с нея текстове 41

1. Кратък анализ на текстовете на Втория Ватикански икуменичен събор 41

2. Защо „De Ecclesia” Lumen Gentium? 44

3. Църквата като тайна (LG I) 49

4. Еклесиология на общението 51

II. Участие на Църквата в общението на Триединния Бог 54

1. Участие на Църквата в общението на Света Троица 54

2. Вселенският спасителен промисъл на Бог и Църквата като „Божи народ” 55

2.1. Антропологично участие 57

2.2. Историческо измерение на Божия народ 58

3. Мисията на Исус Христос и Църквата като „Мистично Тяло” 58

3.1. Тяло 58

3.2. Мистично Тяло 59

3.3. Теандричната Църква в образа на Христос 60

3.3.1. Сакраменталността на Църквата 62

4. Делото на Светия Дух и Църквата като „Храм на Светия Дух” 63

4.1. Светият Дух, източник на църковно общение 63

4.2. Светият Дух, душа на Мистичното Тяло 64

5. Църквата като тайнство на общение 66

5.1. Тълкуване на LG 1 66

5.1.1. „Cum Ecclesia sit - И тъй като Църквата е” 67

5.1.2. „In Christo, veluti sacramentum - в Христос като тайнство” 67

5.1.3. „Seu signum et instrumentum intimae unionis cum Deo... – или знак и средство за съкровеното единение с Бога…” 70

5.2. Църквата като общение 71

5.3. Църквата идва от тринитарното communio-koinonia 72

5.4. Църквата има тенденция към тринитарно communio-koinonia 72

5.5. Църквата живее от тринитарното общение 73

5.6. Църквата е общение 73

5.7. Сакраменталността на църковното общение 73

III. Участие на кръстените в тройната функция на Христос 74

1. Колегията на епископите (глава III на LG) 78

2. Изложение на Събора 79

2.1. Увод (№ 18) 79

2.2. Генетична «исторически – хоризонтална» линия (№№ 19-20) 79

2.3. Генетична „вертикално-сакраментална” линия (№ 21) 80

2.4. „Колегията на епископите” и колегиалността (№ № 22-23) 81

2.5. Епископът, или: мисията на епископа (№ № 24-27) 83

2.5.1. Увод (№ 24) 84

2.5.2. Учителната функция (№ 25) 84

2.5.3. Свещеническата функция (№ 26) 86

2.5.4. Управленческата функция (№ 27) 87

2.6. Универсална Църква и местна Църква 87

IV. Принадлежност към Църквата и степени на общение 90

1. Католичност: многообразно отваряне към всичко и към всички (№№ 13-16) 90

1.1. Католичността като единство в и от многообразието (№ 13) 90

1.2. Пълно инкорпориране (№14) 91

1.3. Християните некатолици (№ 15) 92

1.4. Нехристияните (№ 16) 92

2. „Subsistit in” (LG 8,2) 93

2.1. „Subsistit in” в текущия език 94

2.2. „Subsistit in” във философския език 94

2.3. Църквите сестри 95

IV. Църквата като есхатологично общение (глава VII на LG) 95

1. Увод 95

2. Църквата и есхатологията (№ 48) 96

2.1. Есхатологическа еклесиология (48, 415-417) 96

2.2. Еклесиологична есхатология 97

Съкращения 97

Библейски съкращения – Стар Завет 97

Библейски съкращения – Нов Завет 97

Общи съкращения 98

Ползвана Литература 99

Използвани сайтове 99

1 Следните четива са важни за нашия курс: S. PIE-NINOT, Introduzione alla ecclesiologia; R. SCHNACKENBURG, La Chiesa nel Nuovo Testamento; H. RAHNER, L’ecclesiologia dei Padri.

2 Metastorica = Che permane, dura otre le vicende storiche concrete = това, което остава твърдо, извън конкретните исторически събития; трансцедентална (превъзхождаща) история.

3 В своята статия във вестник Osservatore Romano, 4 март 2000, озаглавена „L’Ecclesiologia della costituzione “Lumen Gentium””, кардинал Йозеф Ратцингер казва следното: ”Вторият ватикански събор много ясно искаше да вложи и подчини дискусията за Църквата в дискусията за Бог, искаше да предложи една еклесиология в правилния богословски смисъл, но прилагането на Събора досега пренебрегваше тази квалифицирана функция в полза на отделни еклесиологични твърдения; то спря вниманието си върху отделни думи, които са лесно припомними и така изостана от големите перспективи на Отците на Събора. Нещо подобно може да се каже още за първия документ, който Вторият ватикански събор разработи – Конституцията за Светата литургия (Sacrosanctum Concilium). Фактът, че тя бе поставена в началото, бе заради прагматични причини. Но със задна дата трябва да се каже, че в архитектурата на Събора това има своето точно значение: в началото се намира поклонението (l’adorazione). И след това Бог. Това начало отговаря на бенедиктинското правило: Operi Dei nihil praeponatur. Догматичната конституцията за Църквата (Lumen Gentium), която идва като втори текст на Събора, трябва да се счита като вътрешно свързан с първия текст. Църквата се оставя да бъде водена от молитвата, от мисията за прослава на Бога. По своята същност еклесиологията е свързана с литургията. Поради това е също така логично, че третата Конституция говори за Божието слово (Догматична конституция за Божественото откровение – Dei Verbum), която призовава Църквата и я подновява във всяко време. Четвъртата Конституция (Пастирска конституция за Църквата в съвременния свят – Gaudium et spes) показва как прославата на Бог се предлага в активния живот; като светлина, получена от Бога, тя е внесена в света и само така става напълно прослава на Бога. В след-съборната история със сигурност Конституцията за литургията не беше повече разбирана с това основно начало на поклонение (l’adorazione), а по-скоро като книга за рецепти, за това какво можем да правим с литургията. В същото време на създателите на литургията, заети както винаги с належащото да обмислят как може да се конфигурира литургията по все по-привлекателен и комуникативен начин, привличайки активно все повече хора, изглежда им е излязло от ума, че литургията в действителност е „направена”(fatta) за Бога, а не за самите нас.”

4 Alcuni aspetti della Chiesa intesa come comunione, lettera della Congrecazione per la dotrina della fede (1992, n. 4). – (Някои аспекти на Църквата, разбирана като comunione (koinonía), (общност, общение), Писмо на Конгрегацията за доктрина на вярата (28 май 1992), n. 4). В интернет страница (на италиански език; има възможност и на други езици):

http://www.vatican.va/roman_curia/congregations/cfaith/documents/rc_con_cfaith_doc_28051992_communionis-notio_it.html

5 M.L. Le Guillou, “Chiesa” in Sacramentum Mundi II, p. 133.

6 Enchiridion Vaticanum II, p. 170; Виж също в интернет страницата на (www.vatican.va): http://www.vatican.va/holy_father/paul_vi/encyclicals/documents/hf_p-vi_enc_06081964_ecclesiam_it.html

7 il trattato = Научен труд.

8 Il manuale = наръчник, учебник, ръководство.

9 simoneggiare= върша търгашество с църковни длъжности и вещи.

10 Използва се в смисъла на единството между Свещената Римска Империя и Църквата през Средните векове.

11 Nella teologia cattolica, transformzaione della sostanza del pane e del vino nel corpo e nel sangue di Gesù Cristo, che avviene nel momento in cui il sacerdote pronuncia la formula della consacrazione, durante la celebrazione dell’eucaristia.

12 Между 52 – 62 година евангелист Марко проповядвал Христовото учение в Египет. В Александрия, главен град на тази страна, той основал църковна община и бил пръв неин епископ. Под неговото ръководство Александрийската църква скоро закрепнала и била една от най-важните църкви през първите векове на християнството. Александрия станала изходен пункт за проповед на християнството в околните на Египет страни. Първият човек, който проповядвал и се кръстил в Александрия, бил един занаятчия (обущар), на име Аниан, когото евангелист Марко изцерил от опасна рана. След това числото на християните бързо се увеличило. Смутени от този успех на евангелската проповед, езичниците принудили Марко да напусне Александрия. Тогава той отишъл в съседните на Египет страни Ливия и Киринайка и там посял семената на словото Божие. В Александрия оставил за свой заместник епископ Ананий.

13 Irineo di Lione, Adversus haereses, III, 3,2.

14 Пак там, II, 24,7.

15 Пак там, III,38,2.

16 Пак там, I,10,2.

17 Tascio Cecilio Cipriano, vescovo di Cartagine (210 - 14.9.258). По източния календар се чества на 31 август, а по западния календар на 16 септември.

18 De Unitate, 11.

19 Пак там, 5.

20 Ep. 73,18,1

21 De Unitate, 23.

22 Има един античен текстуален проблем във връзка с глава 4 на трактата De Unitate; съществуват две познати версии като primates text (PT) и textus receptus (TR). В първата версия има едно ясно признаване на катедрата на св. ап. Петър и на върховенството на Петър, докато във втората не се споменава за този примат (върховенство). Според някои учени, втората версия е била написана, докато Киприан е имал отворен въпрос към папа Стефан и в този момент той отново е започнал да пише глава 4, премахвайки мястото, където се говори за първенството на папата. Знаем, че дискусията между Киприян и папа Стефан се е базирала върху властта на Киприян, епископ на Картаген и примат на Африка, и въпроса за повторното кръщаване на кръстените еретици, които се връщали в Църквата или не (както казва Папата). Знаем още, че тази дискусия е прекъсната от преследването на император Валериан.

23 Това са християните, които, поради страх от гоненията, доброволно са принесли жертвоприношения на идолите. Имало е голям въпрос между епископите дали тези християни, които са пренесли жертвоприношения на идолите, могат да се върнат отново в Църквата. Много от епископите не били съгласни, имайки като пример многото християни, предпочели мъченическа смърт пред това да се откажат от вярата си. Накрая побеждава милосърдието. Тези, които искали да се върнат в лоното на Църквата, трябвало да извървят един много дълъг път на покаяние.

24 непрекъснатост

25 непродължителност

26 ricognizione (f) – разпознаване, установяване на самоличност, признаване.

27 Ulterior - следващ, по-нататъшен, друг, нов.

28 Collocazione – настаняване, подреждане, поставяне. (библ) сигнатура.

29 Semantica (от гр. ) – семантика: смислова страна, значение на езика, на езиковите значения; дял от езикознанието, който изучава значението на езиковите единици (semantico – семантичен); смислов. (Вж. Български тълковен речник, Изд. Наука и изкуство, София 2008).

30 Rinvenire – намирам, откривам.

31 комуникират.

32 Costituire - учредявам, организирам, образувам, съставям.

33 Risultare – произлиза, произтича, явява се.

34 гледни точки

35 конституционно интерпретиране; постановяваща (от конституция); съставителна.

36 задължително интерпретиране.

37 символите, емблемите, олицетворението.

38 събиране

39 заинтересованата страна.

40 Stirpe - коляно,потекло, произход.

41 Consanguinità.

42 свикана

43 В най-дълбоката част, в сърцето.

44 Естествения, обикновения,

45 Човек на молитвата.

46 Figlio – син.

47 Nascondimento – скриване, укриване, прикриване.

48 Rivelazione – разкриване, разбулване; откровение.

49 Diffusione del Vangelo – разпространение на Евангелието.

50 Compimento – завършване, извършване, изпълнение.

51 Вж. Западната литургия в Римския обред.

52 С други думи: „хем е тук хем не е тук”.

53 Prefigurazione – символ, емблема, олицетворение.

54 Appiattire – сплесквам, правя плосък; унижавам, оскърбявам.

55 Convergenza - cъбиране (в една точка), съсредоточеност, съгласуваност.

56 Unica – една, единствена, несравнима, неповторима…

57 Convergere – стремя се, събирам се (в една точка); съсредоточавам се.

58 Unico – единствен, единичен; незаменим, несравним, неповторим.

59 Единството на Църквата (1825 г.)

60 Magistero

61 ripensamento

62 Animare – оживявам, окуражавам, насърчавам.

63 „Свещеното Предание предава изцяло Божието Слово, поверено от Господ Христос и от Светия Дух на апостолите, на техните наследници, така, че озарени от Духа на истината, вярно да го съхраняват, обясняват и разпространяват с проповядването си”. (Втори Ватикански събор, Догматична конституция за Божието откровение (Dei Verbum), 9, стр. 171-172; ККЦ, 81).

64 Символика (1832 г.)

65 е основната изповед на вярата на Лутеранската църква и един от най-важните документи на лутеранска реформация.

66 Dottrina = учение.

67 Plasmare – вая, моделирам; възпитавам, формирам (характер).

68 Chiesa interiore.

69 Analogia – аналогия, прилика, подобие, сходност.

70 реформулира

71 Ив-Мари-Жозеф Конгар (8 април 1904-22 юни 1995). Католик, френски богослов и кардинал, доминиканец. Заедно с Jean Daniélou и Henri de Lubac е един от първосъздателите на Новата Теология, който особено между годините 1940 и 1950 г. при проучването на догматиката взема предвид развитието на съвременната философия. Тези учени поставят в центъра на своето внимание проблема за неизменността и историчността на Истината, връзката между Природа и Благодат и темите на не християнските религии и марксизма. По този начин са поставени на обсъждане някои от темите, които се обсъждат на Втория Ватикански събор и след Събора.

72 Обявен е за блажен от папа Бенедикт XVI на 19 септември 2010 г. в Англия.

73 Арианите на IV век (1833 г.)

74 Твърдение.

75 Немски католически богословски писател и мистик. Ръкоположен за свещеник на 18 декември 1858 г. Преподава догматична теология в епархийната семинария в Кьолн между 1860-1875 г.

76 Società perfeta – идеално (съвършено) общество.

77 Irrigimento – вкочаняване, вцепенение; охладняване; неотстъпчивост, твърдост.

78 Movimenti di riforma – реформаторски движения.

79 Saldare – запойвам, съединявам, заварявам;

Каталог: uploads
uploads -> Доклад за работата на варненски окръжен съд 2014
uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта!