Част първа. Общи правила глава първа. Основни положения



страница18/18
Дата22.07.2016
Размер3.8 Mb.
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   18
§ 13. Президентът на републиката издава указ за попълване състава на Централната избирателна комисия съобразно изменението на чл. 46, ал. 3 в тридневен срок от влизането в сила на този закон.

§ 14. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".


Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА

(ОБН. - ДВ, БР. 98 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 28.11.2014 Г.)


§ 63. В Изборния кодекс (обн., ДВ, бр. 19 от 2014 г.; изм., бр. 35 и 53 от 2014 г.) навсякъде думите "Министерството на регионалното развитие" се заменят с "Министерството на регионалното развитие и благоустройството".

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 117. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ "РАЗУЗНАВАНЕ"

(ОБН. - ДВ, БР. 79 ОТ 2015 Г., В СИЛА ОТ 01.11.2015 Г.)


§ 31. Законът влиза в сила от 1 ноември 2015 г., с изключение на § 17, т. 4 относно чл. 69, който влиза в сила от 1 януари 2016 г.

Допълнителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ИЗБОРНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 39 ОТ 2016 Г., В СИЛА ОТ 26.05.2016 Г.)


§ 142. В останалите текстове на кодекса думите "6.00 ч." се заменят със "7.00 ч.", думите "19.00 ч." се заменят с "20.00 ч.", а думите "20.00 ч." се заменят с "21.00 ч.".

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ИЗБОРНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 39 ОТ 2016 Г., В СИЛА ОТ 26.05.2016 Г.)


§ 143. За периода на мандат на Централната избирателна комисия 2014 - 2019 г., когато след проведени последващи избори за народни представители или за членове на Европейския парламент от Република България има избрани нови парламентарно представени партии и коалиции или нови партии или коалиции, които имат избрани с техните кандидатски листи членове на Европейския парламент, но не са парламентарно представени, съставът на Централната избирателна комисия се допълва с по един член, предложен от тези партии или коалиции до президента на републиката. Новите членове на Централната избирателна комисия се назначават от президента на републиката за срок до приключване на мандата на действащите членове.

§ 144. Разпоредбите на този закон не се прилагат за частичните и новите избори, за които към датата на влизането в сила на този закон има обнародван указ на президента на републиката за насрочването им.

§ 145. (1) При произвеждане на избори след 1 януари 2018 г. се създава възможност за експериментално дистанционно електронно гласуване. Експериментално дистанционно електронно гласуване се провежда на три последователно произведени избори, включително частични избори.

(2) Дистанционното електронно гласуване се произвежда в един изборен район. Изборният район за гласуването се определя от Централната избирателна комисия чрез жребий по приета от комисията методика не по-късно от 10 дни от датата на насрочване на изборите. Избирателите, които участват в гласуването, трябва да отговарят на условията, предвидени за съответния вид избори.

(3) До 1 януари 2018 г. Централната избирателна комисия провежда три симулации на дистанционно електронно гласуване, при които се гласува за измислени партии, коалиции или кандидати.

(4) Централната избирателна комисия получава данни за избирателите по ал. 2, изречение трето от Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството с обхват, определен с решение на Централната избирателна комисия, и писмено уведомява не по-късно от 18 дни от датата на насрочване на изборите избирателите за предоставената им възможност да гласуват експериментално дистанционно.

(5) Избирателите, които искат да гласуват дистанционно, се регистрират на интернет страницата по ал. 20 и посочват електронен адрес за контакт.

(6) При дистанционното електронно гласуване се прилагат общите изисквания, които се отнасят до гласуването с хартиени бюлетини.

(7) Резултатите от експерименталното дистанционно гласуване по ал. 1 се отчитат по ред, определен с правилата по ал. 12. Резултатите от дистанционното електронно гласуване не се вземат предвид при определяне на резултатите от изборите.

(8) Всеки избирател, гласувал експериментално дистанционно, може да гласува на същите избори с хартиена бюлетина или машинно.

(9) Централната избирателна комисия организира и провежда разяснителна кампания относно дистанционното електронно гласуване.

(10) Централната избирателна комисия възлага дистанционното електронно гласуване и свързаните с него дейности и организира, ръководи и контролира реда за провеждане на гласуването и обработката на данните от него.

(11) Разходите за произвеждането на дистанционното електронно гласуване са за сметка на държавния бюджет.

(12) Централната избирателна комисия приема правила за произвеждането на дистанционното електронно гласуване, както и за обобщаването на резултатите от него не по-късно от 55 дни преди изборния ден. Правилата се публикуват на интернет страницата на комисията.

(13) Централната избирателна комисия създава постоянно действащо специализирано звено за техническо осигуряване и технически контрол на дистанционното електронно гласуване. Звеното координира дейността си с Министерския съвет. При изпълнение на своите функции членовете на звеното са длъжностни лица по смисъла на Наказателния кодекс.

(14) Дистанционното електронно гласуване се осъществява с помощта на система за дистанционно електронно гласуване. Централната избирателна комисия определя техническите изисквания към софтуерната и хардуерната част на системата. Системата трябва да:

1. осигурява лесен и разбираем достъп до механизмите и начините за гласуване;

2. предлага на избирателите инструкции за действията при гласуването;

3. гарантира, че само лицата, които отговарят на условията по ал. 2, изречение трето и са регистрирани, може да гласуват;

4. осигурява надеждна и бърза идентификация на самоличността на избирателите;

5. осигурява еднаква по обем и качество информация за всяка партия, коалиция или кандидат;

6. гарантира тайната на гласуването и свободно изразяване на волята на избирателите чрез технически средства;

7. осигурява възможност за лесна навигация на потребителския софтуер и в частност на бюлетината;

8. не изисква от избирателя специални умения освен необходимите за използване на интернет терминали;

9. позволява използване от избирателя на всички операционни системи;

10. осигурява възможност за подаване на гласа за не повече от 5 минути;

11. гарантира, че всеки избирател подава само един глас и че всеки глас се съхранява и преброява само един път;

12. бъде сертифицирана по най-висок ISO стандарт за качество и устойчивост на използвания софтуер и хардуер;

13. осигурява максимална надеждност срещу външни смущения и неразрешен достъп, включително срещу хакерски атаки;

14. съхранява данните от гласуването;

15. позволява обобщаване на резултатите, разпределянето им по изборни райони и изпращането им в електронен вид на Централната избирателна комисия след приключване на гласуването;

16. гарантира, че връзката между терминала на избирателя и сървърните компоненти се извършва по начин, който не позволява на трети страни да променят или получат достъп до обменяната информация;

17. поддържа електронен дневник на изборния процес с отбелязване на всички възникнали особености и отклонения от предвидения режим;

18. гарантира лесна поддръжка на софтуерните и хардуерните средства и бързо отстраняване на възникнали технически неизправности;

19. позволява наблюдение на изборния процес от независими и упълномощени лица и органи;

20. позволява одит и проверка от страна на упълномощени органи;

21. е одитирана преди всеки избор, като резултатите от одита се публикуват на интернет страницата на Централната избирателна комисия не по-късно от 10 дни преди началото на дистанционното електронно гласуване;

22. е с публично достъпен изходен код;

23. предоставя технологична възможност за идентифициране на потенциални нарушения на този кодекс;

24. позволява на избирателите да проверяват дали гласът им е отчетен правилно, без това да разкрива тайната на вота;

25. позволява независимо преброяване на гласовете;

26. предоставя възможност на избирателя да сигнализира по неявен начин за посегателство срещу избирателните му права и за неотчитане на гласа му в тези случаи;

27. отговаря на изискванията за мрежова и информационна сигурност, определени в наредбата по чл. 43, ал. 2 от Закона за електронното управление;

28. не позволява добавяне, премахване или подмяна на гласове извън стандартния изборен процес;

29. отговаря на изискванията на наредбата по ал. 27;

30. отговаря на Приложение III към Препоръка REC (2004)11 на Съвета на Европа за правните, оперативни и технически стандарти за електронно гласуване;

31. се състои от компоненти, всеки от които е електронно подписан от Централната избирателна комисия по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис.

(15) Централната избирателна комисия избира сертифицираща организация, която да удостовери съответствията на системата с изискванията по ал. 14. Регистрирани наблюдатели имат право да наблюдават процеса на сертификация.

(16) Историята на достъпа на длъжностни лица до всички сървъри, използвани от системата за дистанционно електронно гласуване по ал. 14, се публикува на интернет страницата на Централната избирателна комисия ежедневно в рамките на периода по ал. 20, изречение четвърто.

(17) Централната избирателна комисия подготвя системата и въвежда списъците с партиите, коалициите и кандидатите не по-късно от 14 дни преди изборния ден и ако е необходимо, създава частни ключове за функционирането на системата не по-късно от 24 часа и не по-рано от два дни преди началото на периода за дистанционно електронно гласуване по ал. 20, изречение четвърто.

(18) При дистанционното електронно гласуване избирателят прави своя избор чрез обща бюлетина върху визуален, аудио- или тактилен терминал, на която отбелязва по еднозначен начин своя вот. Бюлетината е проектирана по същия начин както хартиената бюлетина, като предоставя възможност избирателят да не гласува за нито една партия, коалиция или кандидат. Централната избирателна комисия утвърждава образеца на бюлетината.

(19) Избирателят има право да промени вота си, подаден по дистанционен електронен път, като се зачита само последният подаден по време глас преди приключване на срока за електронно гласуване от дистанция при спазване на принципа "един човек - един глас".

(20) Не по-късно от 18 дни от датата на насрочване на изборите Централната избирателна комисия открива интернет страница за регистрация за дистанционно електронно гласуване, както и за предоставяне на информация във връзка с това гласуване. Интернет страницата съдържа информация за необходимите действия при дистанционното електронно гласуване. Интернет страницата предлага еднаква по обем и качество информация за регистрираните в изборите партии, коалиции или кандидати. Интернет страницата предоставя достъп до приложение, позволяващо дистанционното електронно гласуване в период с продължителност 96 часа, който изтича в 24.00 ч. на деня, предхождащ с три дни изборния ден на територията на страната.

(21) Избирател по ал. 2, който желае да гласува дистанционно по електронен път, се регистрира през интернет страницата по ал. 20, след като е извършил успешна електронна идентификация, не по-късно от два дни, преди да упражни правото си на глас. Системата автоматично проверява дали избирателят отговаря на условията по ал. 2, изречение трето.

(22) При регистрация и при гласуване избирателят се идентифицира електронно по ред, определен в закон и съгласно Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.). Допуска се използването на допълнителни средства за потвърждаване на извършената електронна идентификация.

(23) Информацията по ал. 21 се обработва и съхранява при спазване на Закона за защита на личните данни.

(24) Гласуването чрез приложението по ал. 20 включва следните етапи:

1. избирателят отваря приложението;

2. избирателят се идентифицира електронно чрез средство за електронна идентификация по ал. 22;

3. след успешна идентификация по т. 2 се показва бюлетина, идентична с хартиената бюлетина за съответния вид избор; избирателят може да не гласува за нито една партия, коалиция или кандидат;

4. избирателят отбелязва по еднозначен начин своя вот за кандидатска листа и ако желае, изразява своето предпочитание (преференция) за кандидат от избраната от него кандидатска листа на партия или коалиция в зависимост от вида избори; след като избирателят направи своя избор, системата изисква потвърждаване на избора;

5. избирателят може трикратно да промени избора си преди потвърждаването му;

6. след потвърждаване на избора по т. 4 гласът на избирателя се записва и съхранява в електронна избирателна кутия, която не позволява разкриване на самоличността на избирателя и начина на гласуване;

7. след записване на гласа в кутията по т. 6 избирателят получава съобщение за приключване на гласуването;

8. след приключване на гласуването информацията за направения избор става недостъпна за следващи потребители; заличава се информацията за самоличността на избирателя и начина на гласуване.

(25) Данни от дистанционното електронно гласуване за партии, коалиции и кандидати не се оповестяват до края на изборния ден.

(26) Избирателят има право да провери дали гласът му е приет и преброен правилно от системата, без това да разкрива тайната на вота. Редът, сроковете и техническите средства за проверката по ал. 1 се определят с правилата по ал. 12.

(27) Техническите параметри, стандарти и процедури за реализиране на дистанционното електронно гласуване се определят с правилата по ал. 12.

(28) Когато е нарушена сигурността или отказоустойчивостта на системата или когато е налице технологична невъзможност да се гарантират основни избирателни права, Централната избирателна комисия с мотивирано решение временно спира или прекратява дистанционното електронно гласуване или не стартира системата за гласуване. Централната избирателна комисия уведомява избирателите чрез интернет страницата си и средствата за масово осведомяване за причините и публикува подробен отчет не по-късно от 24 часа ден след постановяване на решенето.

(29) Наблюдатели имат право да присъстват в информационните центрове, обслужващи системата за дистанционно електронно гласуване, както и при преброяване на резултатите от дистанционното електронно гласуване, по ред определен от Централната избирателна комисия. Работата в информационните центрове се излъчва в реално време на интернет страницата на комисията.

(30) Наблюдателите имат право да проверяват дали цифровият отпечатък на системата в информационните центрове отговаря на публично обявения, по ред, определен от Централната избирателна комисия.

(31) След отчитане на резултатите от експерименталното дистанционно гласуване Централната избирателна комисия изтрива всички ключове, създадени при подготовката на гласуването по ал. 17. Комисията за дистанционно електронно гласуване архивира и изтрива базата данни с гласовете, подадени дистанционно след изтичане на сроковете за обжалване на резултатите от изборите или влизане на решението на съда в сила, но не по-рано от 21 дни след края на изборния ден. Архивът се съхранява до следващите избори по ред, определен от Централната избирателна комисия.

(32) Централната избирателна комисия обобщава резултатите, публикува ги в машинночетим вид и извършва подробен анализ на дистанционното електронно гласуване.

(33) В случай че експериментално дистанционно електронно гласуване е проведено успешно - при гарантиране тайната на вота, сигурността на системата и осигурен граждански контрол върху изборния процес, и не са установени съществени нарушения при провеждането му, на изборите за членове на Европейския парламент от Република България през 2019 г. избирателите може да гласуват дистанционно електронно, като резултатите от гласуването се вземат предвид при определяне на резултатите.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 155. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

Приложение № 1 към чл. 248
(Доп. - ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г.)
МЕТОДИКА

за определяне на резултатите от гласуването и разпределяне на мандатите при избори за народни представители


I. Общи положения

1.1. Методиката определя изчислителните процедури, по които се разпределят мандатите за народни представители по изборните райони при избори за народни представители за Народно събрание (НС) и за Велико Народно събрание (ВНС).

1.2. Методиката определя изчислителните процедури, по които се разпределят 240 мандата, съответно 400 мандата за ВНС между независимите кандидати и партиите и коалициите в многомандатните изборни райони.

1.3. Окончателното разпределение на мандатите за народни представители се извършва от Централната избирателна комисия (ЦИК).


ІІ. Определяне на броя на мандатите в многомандатните изборни райони

2.1. Броят на мандатите в многомандатните изборни райони (МИР) се определя въз основа на единна норма на представителство за цялата страна в зависимост от броя на населението във всеки МИР по данни, предоставени от Националния статистически институт на база на резултатите от последното преброяване на населението.

2.2. Броят на мандатите в МИР не може да бъде по-малък от 4, съответно 6 за ВНС.

2.3. За определяне броя на мандатите в МИР се използва методът на Хеър-Ниимайер.

2.4. Броят на населението за страната по данни, предоставени от Националния статистически институт на база на резултатите от последното преброяване на населението, се разделя на 240, съответно на 400 за ВНС и полученото частно определя единната норма на представителство за страната.

2.5. Броят на населението от всеки МИР се разделя на единната норма на представителство за страната.

2.6. Всеки МИР първоначално получава толкова мандати, колкото е цялата част от частното по т. 2.5.

2.7. Оставащите мандати до 240, съответно 400 за ВНС се разпределят на МИР с най-големите остатъци (дробната част от частното по т. 2.5).

2.8. Първи получава допълнителен мандат МИР с най-голям остатък, втори получава допълнителен мандат МИР със следващия по големина остатък и т.н. до изчерпване на мандатите.

2.9. Когато процедурата по т. 2.8 не може да продължи поради наличието на равни остатъци, чийто брой е по-голям от броя на останалите неразпределени мандати, тези мандати се разпределят чрез жребий от ЦИК. Датата и часът на жребия се определят от ЦИК. При тегленето на жребия може да присъстват представители на партиите, коалициите и инициативните комитети, наблюдатели и представители на средствата за масово осведомяване.

2.10. Предварителният брой мандати за всеки МИР е сумата от първоначално получените мандати по т. 2.6 плюс до един допълнителен мандат по т. 2.8 и 2.9. Ако във всички МИР предварителният брой мандати е не по-малък от 4, съответно 6 за ВНС, се преминава към т. 2.15.

2.11. Ако в някой МИР предварителният брой мандати е по-малък от 4, съответно 6 за ВНС, в този МИР се разпределят допълнително мандати, така че този район да получи 4, съответно 6 мандата. Този МИР не участва в по-нататъшното разпределение на мандатите.

2.12. Числото 240, съответно 400 за ВНС се намалява с броя на МИР по т. 2.11, умножен по 4, съответно по 6 за ВНС.

2.13. Броят на населението по т. 2.4 се намалява със сумата на населението в МИР по т. 2.11.

2.14. Броят мандати по т. 2.12 се разпределя аналогично между МИР, с изключение на тези по т. 2.11 съгласно процедурите от т. 2.2 до т. 2.15, като в т. 2.4 броят на населението се замества с числото по т. 2.13, а в т. 2.4 и т. 2.7 числото 240, съответно 400 за ВНС се заменя с числото по т. 2.12.

2.15. Окончателният брой мандати за всеки МИР е полученият резултат от изчислителната процедура съгласно т. 2.6 - т. 2.14.


ІII. Определяне на мандатите на независимите кандидати в многомандатните изборни райони

3.1. Ако има регистрирани инициативни комитети за издигане на независими кандидати в МИР, районните избирателни комисии определят районна избирателна квота. Районната избирателна квота е равна на частното от деленето на общия брой на действителните гласове, подадени в МИР, на броя на определените за този район мандати по т. 2.15.

3.2. Ако има независим кандидат, регистриран в съответния МИР, който е получил действителни гласове не по-малко от районната избирателна квота по т. 3.1, той се смята за избран и получава мандат в съответния МИР.

3.3. Полученият мандат по т. 3.2 се изважда от определения брой мандати за съответния МИР по т. 2.15 и не участва в последващото разпределение на мандатите по пропорционалната система в многомандатните изборни райони.


IV. Определяне на мандатите по пропорционалната система в многомандатните изборни райони

4.1. Броят на подлежащите на разпределение пропорционални мандати в 31 МИР е равен на разликата от всички 240 мандата, съответно 400 за ВНС и броя на мандатите, получени от независимите кандидати по т. 3.2.

4.2. Броят на пропорционалните мандати за всеки МИР е равен на броя на мандатите по т. 2.15, намален с броя на мандатите, получени от независими кандидати по т. 3.2.

4.3. Централната избирателна комисия извършва изчисленията по разпределяне на всички пропорционални мандати по този раздел по кандидатски листи на партии и коалиции в МИР.

4.4. Разпределение на мандатите за всяка партия и коалиция на национално ниво - първа стъпка:

4.4.1. пресмята се сумата от подадените действителни гласове в страната и в чужбина с изключение на тези по чл. 279, ал. 1, т. 6;

4.4.2. изчислява се 4 на сто от сумата по т. 4.4.1;

4.4.3. при разпределението на пропорционалните мандати по т. 4.2 участват само партиите и коалициите, получили действителни гласове не по-малко от числото по т. 4.4.2;

4.4.4. в по-нататъшното разпределение на мандатите участват само гласовете на партиите и коалициите по т. 4.4.3;

4.4.5. мандатите по т. 4.2 за страната се разпределят между партиите и коалициите по т. 4.4.3 според получените от тях действителни гласове по метода на Хеър-Ниимайер;

4.4.6. сумата от действителните гласове за всички партии и коалиции по т. 4.4.4 се дели на броя на мандатите по т. 4.2 (квота на Хеър);

4.4.7. получените действителни гласове за всяка партия и коалиция по т. 4.4.3 се дели на полученото число по т. 4.4.6;

4.4.8. всяка партия и коалиция по т. 4.4.3 получава първоначално толкова мандата, колкото е цялата част от полученото частно по т. 4.4.7;

4.4.9. оставащите мандати до определените в т. 4.2 се разпределят между партиите и коалициите по т. 4.4.3 по реда на намаляване на дробната част (остатъците) от полученото частно по т. 4.4.7;

4.4.10. първа получава допълнителен мандат партия или коалиция с най-голям остатък, втора получава допълнителен мандат партия или коалиция със следващия по големина остатък и т.н. до изчерпване на мандатите;

4.4.11. ако при процедурата по т. 4.4.10 се стигне до два или повече равни остатъка, а броят на неразпределените мандати е по-малък от техния брой, разпределянето на оставащите мандати се извършва по жребий между партиите или коалициите с равните остатъци; датата и часът на жребия се определят от ЦИК; при тегленето на жребия може да присъстват представители на партиите, коалициите и инициативните комитети, наблюдатели и представители на средствата за масово осведомяване;

4.4.12. окончателният брой пропорционални мандати на национално ниво за всяка партия и коалиция е равен на броя на получените мандати по т. 4.4.8 плюс до един допълнителен мандат по т. 4.4.10 и т. 4.4.11.

4.5. Разпределение на мандатите в многомандатните изборни райони между спечелилите мандати партии или коалиции - втора стъпка:

4.5.1. Централната избирателна комисия извършва изчисленията по разпределяне на мандатите по т. 4.2 във всички 31 МИР между партиите и коалициите, получили мандати по т. 4.4.12;

4.5.2. подадените гласове от чужбина за партиите и коалициите не участват при разпределението на мандатите в МИР;

4.5.3. за всеки МИР се пресмята сумата от подадените действителни гласове от всички секции поотделно за всяка партия и коалиция по т. 4.4.3;

4.5.4. за всеки МИР се пресмята сумата от подадените действителни гласове на партиите и коалициите по т. 4.4.3;

4.5.5. мандатите по т. 4.2 за всеки МИР поотделно се разпределят според получените от партиите и коалициите действителни гласове в района по метода на Хеър-Ниимайер;

4.5.6. сумата по т. 4.5.4 за всеки МИР се дели на броя на получените мандати по т. 4.2 (квота на Хеър);

4.5.7. получените действителни гласове за партията или коалицията по т. 4.4.3 във всеки един МИР се дели на полученото число по т. 4.5.6;

4.5.8. първоначално партията или коалицията във всеки МИР получава толкова мандата, колкото е цялата част от полученото частно по т. 4.5.7;

4.5.9. оставащите мандати до броя на мандатите по т. 4.2 за всеки МИР се разпределят по реда на намаляване на дробната част (остатъците) от полученото частно по т. 4.5.7;

4.5.10. първият допълнителен мандат във всеки МИР се разпределя на тази партия или коалиция по т. 4.4.3, която има най-голям остатък по т. 4.5.7, вторият допълнителен мандат се разпределя на партия или коалиция по т. 4.4.3 със следващия по големина остатък и т.н. до изчерпване на всички мандати за всеки МИР;

4.5.11. ако при процедурата по т. 4.5.10 се стигне до два или повече равни остатъка, а броят на неразпределените мандати е по-малък от техния брой, разпределянето на оставащите мандати се извършва между партиите и коалициите от партии по т. 4.4.3 с равните остатъци, като се използва вече тегленият от ЦИК жребий за определяне номерата на партиите и коалициите и се дават по реда на най-малкия номер;

4.5.12. определя се предварителен брой мандати (основни) за партиите и коалициите по т. 4.4.3 във всеки един МИР, който е равен на броя на първоначално разпределените мандати в МИР по т. 4.5.8;

4.5.13. определят се остатъците (дробната част) по т. 4.5.7 за всяка партия и коалиция по т. 4.4.3 за всеки МИР, като се маркират остатъците на партиите и коалициите по т. 4.4.3 на получилите допълнителни мандати по т. 4.5.10 и 4.5.11 във всеки МИР;

4.5.14. определя се предварително разпределение на мандатите за всеки МИР на партиите и коалициите по т. 4.4.3 като сума по т. 4.5.8, 4.5.10 и 4.5.11.

4.6. Преразпределение на броя на предварително получените мандати от партиите и коалициите в многомандатните изборни райони и окончателно разпределение на мандатите за народни представители в многомандатните изборни райони - трета стъпка:

4.6.1. сумират се поотделно предварително получените мандати по т. 4.5.14 за всяка партия или коалиция по т. 4.4.3;

4.6.2. ако всички партии и коалиции по т. 4.4.3 получават толкова мандата, колкото са им определени съгласно т. 4.4.12, се преминава на т. 4.6.9;

4.6.3. ако партия или коалиция по т. 4.4.3 е получила повече от определените й мандати по т. 4.4.12, но няма получени допълнителни мандати и съответно маркирани остатъци, маркират се всички остатъци за тази партия или коалиция във всички МИР, където тя е получила мандати, без тези МИР, които са изключени от участие в преразпределението по т. 4.6.8;

4.6.4. ако партия или коалиция по т. 4.4.3 е получила по-малко от определените й мандати по т. 4.4.12, но всичките й ненулеви остатъци са маркирани във всички МИР, те се демаркират във всички МИР, без тези МИР, които са изключени от участие в преразпределението по т. 4.6.8;

4.6.5. определя се най-малкият остатък по т. 4.5.13 за партиите и коалициите по т. 4.4.3, получили повече от определените им мандати по т. 4.4.12 само в тези МИР, където има маркирани остатъци, получени като допълнителни мандати по Хеър-Ниимайер или след преразпределението на мандатите по процедурите от т. 4.6.1 до т. 4.6.8 и не са изключени от участие в преразпределението по т. 4.6.8;

4.6.6. ако определените остатъци по т. 4.6.5 са два или повече, избира се остатъкът в МИР на партия или коалиция с най-малък номер при тегления жребий за номерация на партиите и коалициите;

4.6.7. ако в определения по т. 4.6.5 или т. 4.6.6 МИР няма неудовлетворени с мандат остатъци, този МИР не участва повече в преразпределението и се преминава към т. 4.6.5;

4.6.8. в МИР, където е определен най-малкият остатък по т. 4.6.5 или т. 4.6.6 се извършва преразпределение на допълнителните мандати по т. 4.5.10 и т. 4.5.11, като полученият мандат се отнема от притежаващата го партия или коалиция в този МИР, остатъкът й се занулява и не се използва в последващите изчисления, общият брой на мандатите по т. 4.5.14 за тази партия или коалиция се намалява с един и се дава мандат на партия или коалиция в същия МИР, която има най-голям следващ неудовлетворен с мандат остатък в този МИР; този остатък се маркира, а общият брой мандати в национален мащаб за тази партия или коалиция по т. 4.5.14 се увеличава с един; преминава се към т. 4.6.2;

4.6.9. окончателното разпределение на пропорционалните мандати на партиите и коалициите по т. 4.4.3 в многомандатните изборни райони е полученият краен резултат от изчислителните процедури по т. 4.5.12 и от т. 4.6.1 до т. 4.6.8.


V. Персонифициране на мандатите по кандидатски листи

5.1. Когато броят на мандатите за дадена партия или коалиция е по-голям от броя на кандидатите в кандидатската листа, се получават толкова мандата, колкото е броят на кандидатите в листата.

5.2. Избраните кандидати от всяка кандидатска листа на партия или коалиция със спечелени Х мандата се определят според броя на получените валидни предпочитания (преференции) по чл. 278, ал. 4 и 5 и подреждането на кандидатите в листата.

5.3. Предпочитанията (преференциите) за даден кандидат от кандидатска листа са валидни, ако броят на гласовете, които е получил, е не по-малък от 7 на сто от гласовете, подадени за кандидатската листа.

5.4. Когато няма кандидати по т. 5.3, подреждането в кандидатската листа се запазва.

5.5. Когато има кандидати по т. 5.3, те се подреждат според броя на получените предпочитания (преференции), като се започне с кандидата, получил най-висок брой валидни предпочитания (преференции). Тези кандидати се изваждат от кандидатската листа на съответната партия или коалиция и образуват списък А. При еднакъв брой преференции редът се определя чрез жребий. Останалите в кандидатската листа кандидати запазват първоначалното си подреждане в листата и образуват списък Б.

5.6. Избрани са първите Х кандидати от списъците по т. 5.4 или т. 5.5.

5.7. Списъците по т. 5.4 или т. 5.5 се запазват при заместване в случай на прекъсване или прекратяване на мандата на избран кандидат.


VІ. Неуредени въпроси

6.1. За неуредени въпроси Централната избирателна комисия приема решение.

Приложение № 2 към чл. 312
(Доп. - ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г.)
МЕТОДИКА

за определяне на резултатите от гласуването при изборите за президент и вицепрезидент на републиката


1. За всяка кандидатска листа за президент и вицепрезидент на републиката, издигната от партия, коалиция или инициативен комитет, се пресмята сумата от подадените гласове в страната и извън страната.

2. Избрана е кандидатската двойка, получила повече от половината действителни гласове с изключение на тези по чл. 333, ал. 1, т. 7, ако в гласуването са участвали повече от половината избиратели.

3. Ако няма избрана листа, Централната избирателна комисия (ЦИК) насрочва нов избор в 7-дневен срок от деня на първия избор.

3.1. В новия избор участват двете кандидатски листи, получили най-много гласове.

3.2. Ако повече от две кандидатски листи са получили най-много, но равен брой гласове, те всички се допускат до участие в новия избор.

3.3. Ако една кандидатска листа е получила най-много гласове, а след нея се нареждат две или повече листи с равен брой гласове, те всички се допускат до участие в новия избор.

3.4. Ако до нов избор са допуснати две кандидатски листи и преди избора кандидат за президент или вицепрезидент от едната листа почине или се разболее тежко, ЦИК отлага избора и насрочва нов избор не по-късно от 14 дни от датата на отложения избор. В срок до три дни от датата на решението на ЦИК съответната партия или инициативен комитет може да регистрира нов кандидат.

3.5. Ако до нов избор са допуснати две кандидатски листи и преди новия избор кандидат от едната от тях се откаже от участие в срок до 24 часа след обявяването на резултатите от произведения избор, в новия избор по решение на ЦИК участва следващата по брой гласове кандидатска листа. Ако няма следващи листи, Народното събрание насрочва нов избор за президент и вицепрезидент на републиката.

4. При произведения нов избор избрана е кандидатската двойка, получила най-много гласове.

5. Ако в новия избор две или повече кандидатски листи получат най-много, но равен брой гласове, няма избрана кандидатска двойка.

Приложение № 3 към чл. 355
(Доп. - ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г.)
МЕТОДИКА

за определяне на резултатите от гласуването и разпределяне на мандатите при избори за членове на Европейския парламент от Република България


I. Общи положения

1.1. Методиката използва метод на Хеър-Ниимайер (МХ-Н) за разпределяне на мандатите при избори за членове на Европейския парламент от Република България.

1.2. Гласува се в страната в отделни райони - съвпадащи по територия с многомандатните изборни райони (МИР) при последните произведени избори за народни представители, и в чужбина.

1.3. Мандатите се разпределят между кандидатски листи на партии и коалиции и независими кандидати.

1.4. Мандатите за кандидатските листи се персонифицират чрез преференциално гласуване.
II. Условие за избиране на независим кандидат

2.1. Независим кандидат е избран, ако е получил гласове не по-малко от броя на всички действителни гласове с изключение на тези по чл. 279, ал. 1, т. 6, разделен на броя Е на членовете на Европейския парламент от Република България към датата на избора. За 2014 г. числото Е е 17.


III. Условие за участие на партия и коалиция

3.1. В разпределението на мандати участват кандидатски листи, получили гласове не по-малко от числото по т. 2.1.


IV. Разпределяне на мандати по листи

4.1. Между кандидатските листи по т. 3.1 се разпределят М на брой мандати по МХ-Н, където М е равно на Е, намалено с броя на избраните по т. 2.1 независими кандидати. Кандидатската листа е запълнена, когато са й разпределени толкова мандати, колкото е броят на кандидатите в нея.

4.2. Всяка кандидатска листа получава дробно число мандати, равно на числото М, умножено по броя на гласовете за листата и разделено на сумата от гласовете на всички листи по т. 3.1. Дробният мандат е сума от цяла част (неотрицателно цяло число) и остатък (неотрицателно число, по-малко от 1).

4.3. Всяка кандидатска листа получава брой мандати, равен на цялата част на дробното число мандати плюс до един допълнителен мандат в зависимост от големината на остатъка.

4.4. Ако за всички кандидатски листи броят на разпределените по т. 4.1 мандати е по-малък или равен на броя на кандидатите в тях, процедурата приключва.

4.5. Ако на дадена кандидатска листа по т. 4.1 са разпределени повече мандати, отколкото са кандидатите в нея, тя окончателно получава толкова мандати, колкото е броят на тези кандидати и след това се изключва. Изключват се и запълнените листи. Ако всички листи са изключени, процедурата приключва.


V. Персонифициране на мандати по листи

5.1. Мандатите по раздел IV се персонифицират чрез преференциално гласуване.

5.2. Избраните кандидати от всяка кандидатска листа на партия или коалиция със спечелени Х мандата се определят според броя на получените валидни предпочитания (преференции) и подреждането на кандидатите в листата.

5.3. Предпочитанията (преференциите) за даден кандидат от кандидатска листа са валидни, ако броят на гласовете, които е получил, е не по-малък от 5 на сто от гласовете, подадени за кандидатската листа.

5.4. Когато няма кандидати по т. 5.3, подреждането в кандидатската листа се запазва.

5.5. Когато има кандидати по т. 5.3, те се подреждат според броя на получените предпочитания (преференции), като се започне с кандидата, получил най-висок брой валидни предпочитания (преференции). Тези кандидати се изваждат от кандидатската листа на съответната партия или коалиция и образуват списък А. При еднакъв брой преференции редът се определя чрез жребий. Останалите в кандидатската листа кандидати запазват първоначалното си подреждане в листата и образуват списък Б.

5.6. Избрани са първите Х кандидати от списъците по т. 5.4 или 5.5.

5.7. Списъците по т. 5.4 или 5.5 се запазват при заместване в случай на прекратяване на мандата на избран кандидат.


VІ. Неуредени въпроси

6.1. За неуредени въпроси Централната избирателна комисия приема решение.

Приложение № 4 към чл. 452, ал. 1
(Доп. - ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г.)
МЕТОДИКА

за определяне на резултатите от гласуването за кметове


1. Методиката определя резултатите от изборите за кмет на община, район или кметство.

2. За всеки кандидат за кмет се пресмята сумата от подадените гласове в изборния район.

3. Избран е кандидатът, получил повече от половината действителни гласове в района с изключение на тези по чл. 438, ал. 1, т. 7.

4. Ако няма избран кандидат, общинската избирателна комисия (ОИК) насрочва втори тур в 7-дневен срок от деня на първия избор.

4.1. Във втори тур участват двамата кандидати, получили най-много гласове.

4.2. Ако повече от двама кандидати са получили най-много, но равен брой гласове, те всички се допускат до участие във втори тур.

4.3. Ако един кандидат е получил най-много гласове, а след него се нареждат двама или повече кандидати с равен брой гласове, те всички се допускат до участие във втори тур.

5. На втори тур е избран кандидатът, получил най-много гласове.

6. Ако на втори тур двама или повече кандидати получат най-много, но равен брой гласове, няма избран кандидат.

Приложение № 5 към чл. 453, ал. 1


(Изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г.)
МЕТОДИКА

за определяне на резултатите от гласуването и разпределяне на мандатите при избори за общински съветници


I. Общи положения

1.1. Методиката използва метод на Хеър-Ниимайер (МХ-Н) за разпределяне на мандатите при избори за общински съветници.

1.2. Гласува се на територията на общините.

1.3. Мандатите се разпределят между кандидатски листи на партии и коалиции и независими кандидати.

1.4. Мандатите за кандидатските листи се персонифицират чрез преференциално гласуване.
II. Независими кандидати

2.1. Независим кандидат е избран, ако е получил брой гласове не по-малък от броя на действителните гласове в общината с изключение на тези по чл. 438, ал. 1, т. 7, разделен на броя на общинските съветници в общинския съвет.


III. Участие на партии и коалиции

3.1. В разпределението на мандати участват партиите и коалициите, получили гласове не по-малко от гласовете, необходими за избиране на независим кандидат по раздел II.


IV. Разпределяне на мандати на партиите и коалициите

4.1. В разпределянето на мандати участват кандидатски листи, получили гласове не по-малко от гласовете, необходими за избиране на независим кандидат по т. 2.1.

4.2. Между кандидатските листи по т. 4.1 се разпределят М на брой мандати, където М е броят на общинските съветници, намален с броя на избраните по т. 2.1 независими кандидати.

4.3. Всяка кандидатска листа получава брой мандати по МХ-Н.

4.4. Когато броят мандати за дадена кандидатска листа по т. 4.3 е по-голям от броя на кандидатите в листата, тя получава толкова мандати, колкото са кандидатите в нея.

4.5. Мандатите по т. 4.3 и 4.4 се персонифицират чрез преференциално гласуване.


V. Персонифициране на мандатите

5.1. Избраните кандидати от всяка кандидатска листа на партия или коалиция със спечелени Х мандата се определят според броя на получените валидни предпочитания (преференции) по чл. 437, ал. 4 и 5 и подреждането на кандидатите в листата.

5.2. Предпочитанията (преференциите) за даден кандидат от кандидатска листа са валидни, ако броят на гласовете, които е получил, е не по-малко от 7 на сто от гласовете, подадени за кандидатската листа.

5.3. Когато няма кандидати по т. 5.2, подреждането в кандидатската листа се запазва.

5.4. Когато има кандидати по т. 5.2, те се подреждат според броя на получените предпочитания (преференции), като се започне с кандидата, получил най-висок брой валидни предпочитания (преференции). Тези кандидати се изваждат от кандидатската листа на съответната партия или коалиция и образуват списък А. При еднакъв брой преференции редът се определя чрез жребий. Останалите в кандидатската листа кандидати запазват първоначалното си подреждане в листата и образуват списък Б.

5.5. Избрани са първите Х кандидати от списъците по т. 5.3 или 5.4.

5.6. Списъците по т. 5.3 или 5.4 се запазват при заместване в случай на прекъсване или прекратяване на мандата на избран кандидат.
VІ. Неуредени въпроси

6.1. За неуредени въпроси Централната избирателна комисия приема решение.



Релевантни актове от Европейското законодателство
КОНСОЛИДИРАН ТЕКСТ НА ДОГОВОРА ЗА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ДИРЕКТИВА 2013/1/ЕС НА СЪВЕТА от 20 декември 2012 година за изменение на Директива 93/109/ЕО по отношение на някои от условията и реда за упражняване на правото на граждани на Съюза, пребиваващи в държава членка, на която не са граждани, да бъдат избирани в избори за Европейски парламент



ДИРЕКТИВА 94/80/ЕО НА СЪВЕТА от 19 декември 1994 година за определяне на условията и реда за упражняване на правото да избират и да бъдат избирани в общински избори от гражданите на Съюза, пребиваващи в държава-членка, на която не са граждани

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 93/109/ЕО от 6 декември 1993 година, с която се определят подробни условия за упражняване на правото на глас и кандидатиране в избори за Европейския парламент от граждани на Съюза, които пребивават в държава-членка, на която не са граждани
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   18


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница