Раздел II Разполагане на преградни светлини

(2) При светлинна индикация на комин или друго съоръжение с аналогично предназначение светлините на върха се поставят значително по-ниско от най- високата точка на препятствието за намаляване замърсяването от дим и т.н. (вж. фиг. 36 и 37).

(4) На връх, върху който е невъзможно да се постави заграждаща светлина с висока интензивност, тя се разполага по възможност в най-високата точка, а на върха се монтира бяла заграждаща светлина със средна интензивност от тип „А”.

(5) При светлинна индикация на обект, имащ голяма дължина, или на група близко разположени обекти светлините по върха, най-малко в точките или по ръбовете на обектите с най-голямо превишение по отношение на повърхността, свободна от препятствия, се разполагат така, че да може да се определят общите очертания и дължината на обекта при спазване на следните условия:

1. ако два или повече ръба на препятствието се намират на една и съща височина, се маркира ръбът, най-близък до летателната писта.

2. когато се използват светлини с ниска интензивност, надлъжното разстояние между тях не може да превишава 45 m.

3. когато се използват светлини със средна интензивност, надлъжното разстояние между тях не превишава 900 m.

(6) Когато повърхността, свободна от препятствия по ал. 1, има наклон и най-високата точка над повърхността, свободна от препятствия, не е най-високата точка на обекта, се поставят допълнителни преградни светлини на най-високата част на обекта.

(7) Когато обектът е обозначен с преградни светлини със средна интензивност от тип „А”, а най-високата точка на обекта се намира на височина повече от 105 m над равнището на околния терен или над най-високите точки на близко разположените сгради (когато обектът, който се маркира е заобиколен от сгради), се поставят допълнителни светлини на междинни нива.

(8) Допълнителните междинни светлини по ал. 7 по възможност се разполагат на равни разстояния една от друга между светлините на върха и равнището на земята или равнището на най-високите точки на близко разположените сгради, в зависимост от случая, с интервали не по-големи от 105 m. (чл. 360, ал. 1 и ал. 2).

(9) Когато обектът се обозначава с преградни светлини със средна интензивност от тип „В”, а най-високата точка на обекта се намира на височина повече от 45 m над равнището на околния терен или над най-високите точки на близко разположените сгради (когато обектът, който маркираме е заобиколен от сгради), се поставят допълнителни светлини на междинни нива.

(10) Допълнителните междинни светлини по ал. 9 са преградни с ниска интензивност от тип „В” и преградни светлини със средна интензивност от тип „В”.

(11) Допълнителните междинни светлини по ал. 9 по възможност се разполагат на равни разстояния една от друга между светлините на върха и равнището на земята или равнището на най-високите точки на близко разположените сгради, в зависимост от случая, с интервали не по-големи от 52 m.

(12) Когато обектът се обозначава с преградни светлини със средна интензивност от тип „С”, а най-високата точка на обекта се намира на височина повече от 45 m над равнището на околния терен или над най-високите точки на близко разположените сгради (когато обектът, който маркираме е заобиколен от сгради), се поставят допълнителни светлини на междинни нива.

(13) Допълнителните светлини по ал. 12 по възможност се разполагат на равни разстояния между светлините на върха и равнището на земята или равнището на най-високите точки на близко разположените сгради, в зависимост от случая, с интервали не по-големи от 52 m.

(14) При използване на преградни светлини с висока интензивност от тип „А” те се разполагат на еднакви интервали, не по-големи от 105 m между равнището на земята и светлината (светлините) на върха, посочени в ал. 1 , освен когато маркираният обект е заобиколен от сгради и когато превишението на най-високите точки на тези сгради може да се използва в качеството на еквивалент на равнището на земята при определяне на броя равнища на светлините.

(15) При използване на преградни светлини с висока интензивност от тип „В” те се поставят на три равнища:

1. на най-високата точка на кулата (опората);

2. на най-ниското равнище на провисването на кривата на колекторите или кабелите;

3. приблизително по средата между равнищата по т. 1 и 2.

(16) В някои случаи може да се наложи поставянето на светлините по ал. 11 извън опората.

(17) Ъглите на монтиране на преградните светлини с висока интензивност от тип „А” и „В” отговарят на значенията, дадени в табл. 15.
Таблица 15

Монтажни ъгли за настройка на светлини за препятствия с висок

интензитет, монтирани върху препятствия

Височина на осветителното тяло над терена (m)	Ъгъл на пиковия интензитет на снопа над хоризонтала (°)
над 152	0
122 до 151	1
92 до 122	2
под 92	3

(2) Ако в която и да е посока светлината се засенчва от близко разположени обекти, на този обект се поставят допълнителни светлини и те се разполагат така, че да дават обща представа за обекта, подлежащ на светлинно ограждане.

(3) Преградни светлини не се поставят, ако те не способстват за определяне на общото очертаване на обекта, подлежащ на светлинна индикация.

Раздел III

Преградни светлини с ниска интензивност
Чл. 365. (1) Преградните светлини с ниска интензивност от тип „А” и „В”, поставени върху неподвижни обекти, са червени с постоянно излъчване на светлина.

(2) Преградните светлини с ниска интензивност от тип „А” и „В” отговарят на техническите изисквания, дадени в табл. 16.

(3) Преградните светлини с ниска интензивност от тип „С”, монтирани на транспортните средства, използвани от аварийната служба или службите за безопасност, са мигащи със син цвят, а поставените на други транспортни средства - мигащи с жълт цвят.

(4) Преградните светлини с ниска интензивност от тип „D”, монтирани на самолетоводещите автомобили, са мигащи с жълт цвят.

(5) Преградните светлини с ниска интензивност от типове „С” и „D” отговарят на техническите изисквания по табл. 16.

(6) Преградните светлини с ниска интензивност върху обекти с ограничена подвижност, като пътническите телескопични ръкави, са червени светлини с постоянно светене, като интензивността им да е достатъчна за осигуряване на тяхната забележимост с отчитане на интензивността на съседните светлини и общите равнища на осветеност, на фона на които се наблюдават.

(7) Преградните светлини с ниска интензивност върху обекти с ограничена подвижност отговарят на техническите изисквания към заградителните светлини с ниска интензивност от тип „А” по табл. 16.

Раздел IV

Преградни светлини със средна интензивност

Чл. 366. (1) Преградните светлини със средна интензивност от тип А са бели мигащи; светлините от тип „В” са червени мигащи, а светлините от тип „С” - червени с постоянно светене.

(2) Преградните светлини със средна интензивност от типове „А”, „В” и „С”, е необходимо да отговарят на техническите изисквания, дадени в табл. 16.

(3) Разположените върху обекта преградни светлини със средна интензивност от типове „А” и „В” задължително мигат едновременно.
Раздел V

Преградни светлини с висока интензивност
Чл. 367. (1) Преградните светлини с висока интензивност от типове „А” и „В” са бели мигащи светлини.

(2) Преградните светлини с висока интензивност от типове „А” и „В”, е необходимо да отговарят на техническите изисквания по табл. 16.

(3) Поставените върху обекта преградни светлини с висока интензивност от типа „А” задължително мигат едновременно.

(4) Поставените върху кула (стълб, опора) преградни светлини с висока интензивност от типа В мигат последователно – първо блясва средната светлина, след това светлината, поставена на върха, и последна –светлината, разположена в основата на опората. Интервалите между проблясъците са съответно:

1. между средна и горна светлина - 1/13 част от общия цикъл;

2. между горна и долна светлина - 2/13 части от общия цикъл;

3. между долна и средна светлина - 10/13 части от общия цикъл.

(5) Интервалите между проблясъците са съответно:

1. между средна и горна светлина - 1/13 част от общия цикъл;

2. между горна и долна светлина - 2/13 части от общия цикъл;

3. между долна и средна светлина - 10/13 части от общия цикъл.

Таблица 16

Характеристики на светлините за препятствия


Забележка. Тази таблица не включва препоръчаните хоризонтални разходимости на лъча. Чл. 364 изисква 360° покритие около препятствие. Следователно броят на светлините, необходими за изпълнението на това изискване, ще зависи от хоризонталната разходимост на лъчите на всяка светлина, както и от формата на препятствието. Така при снопове с по-малка разходимост ще са необходими повече светлини.

Обяснения към таблицата:

а) Виж чл. 365, ал. 3.

б) Ефективен интензитет, определен в съответствие с Ръководство за проектиране на летища, Част 4, документ на яИКАО, 9157.

в) Разходимостта на лъча се дефинира като ъгъла между две посоки в плоскост, за която интензитетът е равен на 50 % от долната допустима граница за интензитета, показана в колони 4, 5 и 6. Картината на снопа не е непременно симетрична около ъгъла на елевация, за който интензитетът има максимум.

г) Ъглите на елевация (по вертикала) са измерени спрямо хоризонталната плоскост.

д) Интензитет за дадено хоризонтално радиално направление като процент от действителния пиков интензитет при същия радиус за работа при всеки от интензитетите, показани в колони 4, 5 и 6.

е) Интензитет при определено хоризонтално радиално направление като процент от долната допустима граница на интензитета, даден в колони 4, 5 и 6.

ж) Освен посочените стойности светлините са с достатъчен интензитет, за да осигуряват отчетлива далечина на видимост при ъгли на елевация между ± 0° и 50°.

з) Пиковият интензитет е приблизително при 2,5° по вертикала.

и) Пиковият интензитет е приблизително при 17° по вертикала.

fрм - просветвания за минута; Н/И - неприложим.

(2) Вятърен електрогенераторен парк, т.е. група от два или повече вятърни електрогенератора, се разглежда като обширен обект и преградните светлини е необходимо да бъдат инсталирани така, че:

а) да се очертава периметърът на вятърния електрогенераторен парк;

б) да се спазва максималното разстояние между преградните светлини по периметъра в съответствие с чл. 363, ал. 5, освен ако има специална оценка, показваща, че може да се разполагат на по-голямо разстояние;

в) ако се използват мигащи преградни светлини, те е необходимо да мигат едновременно;

г) ако в рамките на вятърния електрогенераторен парк има значително по-високи вятърни турбини, те също е необходимо да бъдат светлинно индикирани, където и да са разположени.

(3) Преградните светлини за обозначаване на препятствия се инсталират на корпуса по такъв начин, че да осигуряват безпрепятствена видимост за въздухоплавателните средства, приближаващи се от която и да е посока.


ДЯЛ СЕДМИ

ДРУГИ ВИЗУАЛНИ СРЕДСТВА

Глава тридесет и девета

Визуални cредcтва за маркиране на участъци за ограничено ползване

Раздел I

Затворени за движение ПИК и ПР или техни отделни участъци

Чл. 371. (1) Върху ПИК и ПР или техни отделни участъци, постоянно затворени за движение на всички ВС, се поставя маркировка, показваща тяхното затваряне за движение.

(2) Върху ПИК и ПР или техни отделни участъци, временно затворени за движение, се поставя маркировка, показваща тяхното затваряне за движение.

(3) Маркировка може да не се поставя в случаите, когато ПИК и ПР са затворени за кратко време и доставчика на аеронавигационно обслужване е изпратил съответните предупреждения.

Чл. 372. (1) Маркировката на ПИК за затварянето й, се нанася на всеки край на ПИК или на неин отделен участък, обявен за затворен, като допълнителната маркировка се нанася по такъв начин, че максималният интервал между знаците да не надхвърля 300 m.

(2) Маркировката на ПР, показваща нейното затваряне, се нанася най-малко на всеки край на ПР или на отделен неин участък, затворен за движение.

(2) Маркировката е бяла, когато се нанася върху ПИК, и жълта, когато се нанася върху ПР.

(3) Ако зоната е временно затворена, могат да се използват за маркиране разрушаващи се бариери или маркировъчни знаци, за които са използвани различни по цвят материали или други подходящи средства.

(4) Когато ПИК, ПР или техни отделни участъци са постоянно затворени за движение, цялата нормална маркировка се отстранява.

Фиг. 39. Маркировка на зоната пред прага на ПИК

(2) През нощта участъците от работната площ, непригодни за движение, се обозначават чрез светлини, предупреждаващи за непригодността им за използване.

(3) Маркерите и светлините, предупреждаващи за непригодността за използване на участъците, се използват за оповестяване на пилотите за дупки в настилката на ПР или перона или например за отбелязване на участък от настилката на перон, който се ремонтира.

(4) Маркерите и светлините по ал. 3 не се използват нито на ПИК при излизане от строя на някоя нейна част, нито на ПР, когато значителна част от широчината й става непригодна за движение.

(5) В случаите по ал. 4 ПИК или ПР се затварят за движение.

(6) Маркерите и светлините, предупреждаващи за непригодността за използване на участъците, се използват за оповестяване на пилотите за дупки в настилката на ПР или перона или за отбелязване на участък от настилката на перон, който се ремонтира.

(7) Маркерите и светлините по ал. 3 не се използват нито на ПИК при излизане от строя на някоя нейна част, нито на ПР, когато значителна част от широчината й става непригодна за движение.

(8) В случаите по ал. 6 ПИК или ПР се затварят за движение.

(2) Силата на светлината не може да бъде по-малка от 10 cd.

(2) Останалите летищни съоръжения, захранвани от същата система, е необходимо да бъдат взети предвид при планирането на електрическата система на летищата.

1. сигнален прожектор и минимално светлинно оборудване, необходими на персонала на службите на доставчика на аеронавигационно обслужване за изпълнение на техните задължения;

2. всички преградни светлини, които според Главна дирекция „Гражданска въздухоплавтелна администрация” са необходими за осигуряване на безопасна експлоатация на ВС;

3. светлини на подхода, светлини на ПИК и светлините на ПР, както са описани в чл. 397;

4. метеорологично оборудване;

5. основно осветление за целите на безопасността, ако то е предвидено в съответствие с чл. 407;

6. основно оборудване и средства, предназначени за службите, отговарящи за аварийните мероприятия на летището;

7. прожекторно осветление на определена изолирана местостоянка на ВС, ако това е предвидено в съответствие с чл. 286;

8. перонно осветление на райони в които пътници преминават пеша.

(2) Минималното светлинно оборудване по ал. 1, т. 1 може да бъде осигурено и с други средства освен електрическите.

(2) За визуалните средства, отнасящи се за ПИК, оборудвана за неточен подход за кацане, за точен подход за кацане, и към ПИК, предназначена за излитане, се прилагат изискванията, предвидени в Таблица 17, като максимално време за превключване.

(3) Когато е възможно, периодът на отказ на електрозахранването се съкращава до по-малко от 30 s.

Чл. 395. За резервни източници за електрозахранване инсталирани след 4-и ноември 1999 г., електрозахранването на съоръженията, които е необходимо да са осигурени с резервен източник за електрозахранване, е необходимо да е изпълнено така, че да отговаря на изискванията показани в Таблица 17 за максимално време за превклюяване.

Чл. 396. Като резервни източници на захранване се използват:

1. независима енергосистема, снабдяваща с електроенергия летищните служби през автономна подстанция, и самостоятелна кабелна линия, прокарана отделно от работната кабелна линия с цел намаляване на вероятността за едновременно излизане от строя на работния източник на захранване и независимата система на захранване;

(В сила - виж § 5)

Изисквания към резервното захранване

(Виж чл. 394, ал. 1 и ал. 2)

ПИК	Осветителни средства, максимално изискващи захранване	Максимално време за превключване, секунди
Неинструментална	Визуални индикатори за наклона на подхода за кацане (а)	чл. 394, ал. 1 ал. 2
	Странични светлини на ПИК (б)	и чл. 397, ал. 1
	Праг на пистата (б)
	Край на пистата (б)
	Препятствие (а)
Без точен подход	Светлинна система на подхода за кацане	15
	Визуални индикатори за наклона на подхода за кацане (а, г)	15
	Странични светлини на ПИК (г)	15
	Праг на пистата (г)	15
	Край на пистата	15
	Препятствие (а)	15
С точен подход категория I	Светлинна система на подхода за кацане	15
	Странични светлини на ПИК (г)	15
	Визуални индикатори за наклона на подхода за кацане (а, г)	15
	Праг на пистата (г)	15
	Край на пистата	15
	Основен път за рулиране (а)	15
	Препятствие (а)	15
С точен подход категория II/III	Светлинна система на подхода за кацане  на първите 300 m от прага на ПИК	1
	Допълнителни светлинни барети на подхода за кацане	15
	Препятствие (а)	15
	Странични светлини на ПИК	15
	Праг на пистата	1
	Край на пистата	1
	Осева линия на пистата	1
	Зона на кацане на пистата	1
	Всички светлинни “СТОП” линии	1
	Основен път за рулиране	15
Писта за излитане при далечина на видимост на пистата под 800 m	Странични светлини на ПИК	15 (в)
	Край на пистата	1
	Осева линия на пистата	1
	Всички светлинни СТОП-линии	1
	Основен път за рулиране (а)	15
	Препятствие (а)	15

а) Снабдени с резервно захранване, когато работата им е съществена за безопасността на полетите.

б) Виж чл. 166 относно използването на аварийно осветление.

в) Една секунда, ако няма светлини по осевата линия на пистата.

г) Една секунда, ако подходът е над опасен или много стръмен терен.

2. резервни електроагрегати - електрогенератори, акумулатори и т.н., които могат да служат като източници за електроенергия.