Част първа основни характеристики на летищата дял първи общи положения и данни за летище

(2) Маркерът на въздушната ПР е чуплив и има максимална височина над равнището на повърхността или над снежната покривка 35 сm.

(3) Видимата от пилота повърхност на маркера е с правоъгълна форма и минимална видима площ 150 сm² при съотношение приблизително 3:1 на височината към широчината, както е посочено на фиг. 58.

Фиг. 58. Маркер за въздушна пътека за рулиране.
(4) Маркерът на въздушната ПР се дели на три равни хоризонтални ивици, оцветени съответно в жълт, зелен и жълт цвят.

(5) Ако ПР за рулиране по въздуха е предназначена да се използва нощем, маркерите имат вътрешно осветяване или са покрити със светлоотразяващи материали.

(2) Повърхността на маркера, която се вижда от пилота, има правоъгълна форма при съотношение на височина към широчина приблизително 1:3 и с минимална видима площ 1500 сm², както това е посочено на фиг. 59.

Фиг. 59. Маркер на маршрут за рулиране по въздуха

(4) Когато маршрутът за рулиране по въздуха е предназначен да се използва през нощта, маркерът има вътрешно осветяване или е покрит със светлоотразяващи материали.

(2) Когато вертолетните площадки и палубните вертолетни площадки са близо до водно пространство, отворено за корабоплаване, се вземат мерки аеронавигационните светлини да не създават трудности за корабоплаването.

(3) Страничните източници на светлини (ако те не са навигационни светлини, поставени в съответствие с международните правила) се екранират или разполагат така, че да се изключи възможността за пряко или отразено заслепяващо въздействие.

(4) Технически изисквания по раздела се прилагат за системи, предназначени за използване във визуални метеорологични условия.

1. е необходимо далечно визуално насочване и такова насочване не се осигурява с други визуални средства;

2. наличието на заобикалящи светлини затруднява опознаването на вертолетното летище.

Чл. 643. (1) Фарът се разполага на вертолетното летище или близо до него, за предпочитане на възвишение, и така, че да не заслепява пилота отблизо.

(2) Когато фарът на вертолетното летище може да заслепи пилота отблизо, той може да се изключи при изпълнение от пилота на крайните етапи на подхода за кацане и кацане.

Фиг. 60. Характеристика на проблясъка на фара

(3) Стойностите на разпределението на ефективната сила на светлината на всеки проблясък са не по-малки от величините, посочени на фиг. 61.

Фиг. 61. Изоканделна диаграма на светлините, предназначени за осигуряване на подхода за вертолети на необорудвана ПИК и за неточен подход за кацане

(5) За да се предотврати заслепяване на пилота, при крайния етап на подхода и етапа на кацане може да се предвиди екраниране.

1. състои се от не по-малко от три светлини, разположени на един ред на еднакви интервали, равни на 30 m, и от светлинен хоризонт с дължина 18 m на разстояние 90 m от периметъра на зоната за краен подход за излитане и кацане съгласно фиг. 62;

2. светлините, образуващи светлинния хоризонт, се разполагат възможно най-точно по хоризонтална права, перпендикулярна на линията на светлините на осевата линия и деляща се от осевата линия по средата;

3. светлинният хоризонт се състои от две светлини, разположени от двете страни на осевата линия с интервал 4,5 m;

4. в зависимост от околните условия светлините, разположени след светлинния хоризонт, могат да бъдат с постоянно излъчване или от типа „бягаща вълна” (бягащите проблясващи светлини са полезни, когато наличието на заобикалящи светлини създава затруднения при опознаването на светлините на подход за кацане);

5. когато е необходимо направлението на финалния подход да бъде по-забележимо и видимо, могат да се добавят допълнителни светлини, разположени на равни интервали от 30 m след светлинния хоризонт.

6. ако в зоната за краен подход за излитане и кацане е поставена светлинна система на подхода за кацане за изпълнение на неточни подходи, такава система има дължина не по-малка от 210 m;

7. светлините с постоянно излъчване са бели, насочени във всички посоки;

8. разпределението на светлините с постоянно излъчване е необходимо да съответства на илюстрация 2 от фиг. 61, освен когато посочената интензивност се увеличава три пъти за зоната за краен подход за излитане и кацане при неточни подходи;

9. бягащите проблясващи светлини са бели, насочени във всички посоки;

10. честотата на проблясъците на светлините е един проблясък в секунда, а разпределението на светлината съответства на илюстрация 3 от фиг. 61; последователността на проблясъците започва от най-отдалечената светлина и продължава по посока към светлинния хоризонт;

11. предвидено е съответно регулиране на яркостта в зависимост от преобладаващите условия, за да се коригира интензивността на светлините; при това за приемливи се считат следните стойности на силата на светлината:

а) светлини с постоянно излъчване – 100 на сто, 30 на сто и 10 на сто;

б) проблясващи светлини – 100 на сто, 10 на сто и 3 на сто.

1. разрешение за прелитане над препятствия, процедури за намаляване на шума или процедури при контрол на въздушното движение изискват поддържане на конкретна посока на полета;

2. околната среда на вертолетното летище осигурява незначително количество наземни ориентири;

3. физически е невъзможно да се монтира светлинна система на подхода за кацане.

1. системата за визуално насочване се разполага така, че да се осигури насочване на вертолета по зададената пътна линия по посока към зоната за краен подход за излитане и кацане;

2. системата се разполага на подветренната граница на зоната за краен подход за излитане и кацане и по протежение на предпочитаната посока на подхода за кацане;

3. светлините са чупливи и се монтират, колкото е възможно, по-ниско;

4. когато е необходимо светлините на системата да се виждат като светлини от отделни източници, те се разполагат така, че при максимален обхват на системата ъгълът между две светлини, които се виждат от пилота, да бъде не по-малък от 3' от дъгата;

5. сключваните ъгли между светлините на системата и други светлини със същата или по-голяма интензивност също са не по-малки от 3' от дъгата;

6. изискванията по т. 4 и т. 5 могат да бъдат удовлетворени по отношение на светлините, намиращи се върху линия, съответстваща на линията на видимостта, ако светлините се разполагат с интервал 1 m на всеки километър далечина на видимостта.

(2) Изисквания към формата на сигнала:

1. форматът на сигнала на системата за визуално насочване в сектора на площадката за кацане включва минимум три дискретни сигнални сектора, осигуряващи сигналите:

а) „изместване надясно”;

б) „по траекторията”;

в) „изместване наляво”;

2. ъгълът на разширение на сектора на системата "по траекторията" е равен на стойностите, посочени на фиг. 63;


Фиг. 63. Ъгъл на разширение на сектора "по траекторията"
3. форматът на сигнала е такъв, че да няма възможност от смесване с визуалния индикатор на глисадата на системата и с всеки друг визуален индикатор на глисадата или с други визуални средства;

4. в системата не се използва кодиране, което се използва във всеки друг визуален индикатор на глисадата;

5. форматът на сигнала е такъв, че системата да бъде уникална и забележима при всякакви експлоатационни условия;

6. системата да не създава значително работно натоварване за пилота.

(2) Осигурява се управление на силата на светлината за коригиране на интензивността на светлината в зависимост от преобладаващите условия и се предотвратява заслепяване на пилота на етапа на подхода за кацане.

1. системата да се регулира в хоризонтална равнина с точност 5' от дъгата на разчетната траектория на подхода за кацане;

2. ъгълът на поставяне на системата в хоризонтална равнина е такъв, че по време на подхода за кацане пилотът на вертолета, виждащ границата на сигнала „по траекторията”, се намира на безопасно разстояние от всички обекти в зоната на подхода за кацане;

3. характеристиките на повърхнините за защита от препятствия, указани в чл. 658, т. 1, в табл. 24 и на фиг. 64, се прилагат в еднаква степен в дадената система.

(2) Светлините се конструират така, че задържането на дъжд, сняг, лед, кал и други подобни върху оптически пропускащите и отразяващите повърхности да влияе в минимална степен върху светлинния сигнал и да не водят до пораждане на лъжливи сигнали.

1. разрешения за прелитане над препятствия, процедури за намаляване на авиационния шум или КВД процедури изискват полетът да се осъществява с конкретен ъгъл на наклона на неговата траектория;

2. близо до вертолетното летище има малко визуални ориентири на повърхността;

3. характеристиките на дадения вертолет изискват подходът за кацане да е в установен режим.

(2) Стандартни системи на визуална индикация на глисадата за осигуряване на полетите на вертолетите са:

1. системите PAPI и APAPI, отговарящи на изискванията за съответните системи на летище, с изключение на това, че ъгълът на сектора на глисадата се увеличава до 45 минути;

2. системата за индикация на траекторията на подхода за кацане на вертолета (HAPI).

Чл. 653. (1) Указателят на глисадата за визуален подход за кацане се разполага така, че вертолетът да се насочва по посока на зададеното местоположение в границите на зоната за краен подход за излитане и кацане и за излитане и да се предотврати заслепяване на пилота в крайния етап на подхода за кацане и в етапа на кацане.

(2) Указателят на глисадата за визуален подход за кацане се разполага близо до номиналната прицелна точка на кацане, изнесен по азимута на предпочитаната посока на подход за кацане.

(3) Светлината (светлините) са чупливи и се монтира (монтират), възможно най-ниско.

Чл. 654. Изискванията към формата на сигнала на системата HAPI са:

1. форматът на сигнала на HAPI включва четири дискретни сигнални сектора, осигуряващи сигналите „по-високо от глисадата”, „на глисадата”, „малко по-ниско от глисадата” и „по-ниско от глисадата”;

2. форматът на сигнала на HAPI съответства на формата, показан на фиг. 64, илюстрации А и В;

3. при проектиране на блока се свеждат до минимум лъжливите сигнали между сигналните сектори и разсейването на светлината в границите на азимуталния ъгъл;

4. повтарящата се честота на сигнала на проблясващия сектор на HAPI е най-малко 2 Hz;

5. съотношението „включен/изключен” на импулсните сигнали на HAPI е 1:1, а дълбочината на модулация - най-малко 80 на сто;

6. ъгълът на сектора „на глисадата” на HAPI е равен на 45 минути;

7. ъгълът на сектора „малко по-ниско от глисадата” на HAPI е равен на 15 минути.

1. разпределянето на интензивността на червения и зеления цвят на светлините на HAPI е посочено на фиг. 61, илюстрация 4;

2. може да се осигури по-голямо разсейване по азимута чрез установяване на системата HAPI върху завъртаща се платформа;

3. преходът от един цвят към друг в системата HAPI във вертикалната равнина е такъв, че наблюдателят, намиращ се на разстояние не по-малко от 300 m, да има впечатление, че вертикалният ъгъл на прехода е равен на не повече от 3 минути;

4. при установяване на максимално равнище на интензивност коефициентът на пропускане на червения или зеления филтър е не по-малък от 15 на сто;

5. червената светлина на системата HAPI при пълна интензивност има координата Y, ненадхвърляща 0,320, а зелената е в границите, дадени в т. 2.1.3 на Приложение № 1;

6. установява се съответно управление на силата на светлината, за да се коригира интензивността й в зависимост от преобладаващите условия и за да се предотврати заслепяване на пилота в етапа на подхода за кацане и в етапа на кацане.

Чл. 656. По отношение наклоните на глисадата и установяване на ъглите на издигане:

1. системата HAPI да може да се регулира във вертикалната равнина и да се установява под всякакъв зададен ъгъл между 1° и 12° над хоризонталата с точност ± 5 минути от дъгата;

2. ъгълът на издигане на системата HAPI е такъв, че по време на подхода за кацане пилотът на вертолета, виждащ горната граница на сигнала "по-ниско от глисадата", да е на безопасно разстояние от всички обекти в зоната на подхода за кацане.

Чл. 657. Характеристики на светлината:

1. конструкцията на системата е такава, че:

а) при вертикално изместване на светлината над ± 0,5° (± 30 минути) системата автоматично се изключва;

б) при излизане от строя на проблясващия механизъм в отказалия проблясващ сектор (сектори) не се излъчва светлина;

2. светлините на системата HAPI се конструират така, че продуктите от кондензиране, леда, мръсотията и др., намиращи се на оптическите излъчващи или отразяващи повърхности, да влияят незначително на светлинния сигнал и да не водят до формиране на лъжливи и погрешни сигнали;

3. системата HAPI, предназначена за плаваща палубна вертолетна площадка, осигурява стабилизация на лъча с точност ± 1/4° в границите на ъгъла на изместване на вертолетно летище по напречната и надлъжната ос, равен на ± 3°.

1. повърхността за защита от препятствия се установява там, където се предполага използване на визуална система за индикация на глисадата;

2. характеристиките на повърхността за защита от препятствия (нейното начало, разширения, дължина и ъгъл на наклона) съответстват на значенията, посочени в табл. 24 и фиг. 65;

3. не се разрешава издигане на нови обекти или надстройване на съществуващи обекти, ако се „пробожда” повърхнината за защита от препятствия, освен когато Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” установи, че новият обект или новата надстройка се засенчва от друг неподвижен обект;

4. съществуващите обекти, които „пробождат” повърхност за защита от препятствия, се отстраняват, освен ако Главна дирекция „Гражданска въздухоплавтелна администрация” установи, че обектът се засенчва от съществуващ неподвижен обект и извършената авиационна оценка докаже, че обектът не влияе върху безопасността на полетите на вертолетите;

5. когато авиационно обследване докаже, че обект може да повлияе неблагоприятно върху безопасността на полетите на вертолетите, се предприема някоя от следните мерки:

а) увеличава се ъгълът на наклона на глисадата на системата;

б) намалява се азимутният ъгъл на разпространение на лъча на системата така, че обектът да се намира извън границите на лъча;

в) оста на системата и съответната повърхнина за защита от препятствия се изместват на не повече от 5°;

г) измества се зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO);

д) поставя се система за визуално насочване в сектора на зоната за кацане.
Таблица 24

Размери и наклони на повърхността за защита от препятствия

Фиг. 65. Повърхност за защита от препятствия на системите за визуална индикация на глисадата

1. не повече от 50 m – когато зоната има форма на квадрат или правоъгълник, като на всяка страна има минимум четири светлини, включително една светлина в рамките на всеки ъгъл;

2. не повече от 5 m – когато зоната има всяка друга форма, в т. ч. и на кръг, като има най-малко десет светлини.

Чл. 661. (1) Светлините на зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) са бели, с постоянно излъчване във всички посоки.

(2) Когато е необходимо интензивността на светлините да е променлива, те са с променлив бял цвят.

(3) Разпределението на светлините на зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) е посочено на фиг. 61, илюстрация 5.

(4) Височината на светлините е до 25 сm.

(5) Когато издигащата се над повърхността светлина застрашава безопасността на полетите на вертолетите, те се вкопават.

(6) Когато зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) не е предназначена за излитане или приземяване, височината на светлините е до 25 сm над повърхността на земята или над снежната покривка.