Раздел III Участъци, свободни от препятствия на вертолетни летища

(2) Широчината на участъка, свободен от препятствия на вертолетно летище, не може да бъде по-малка от тази на свързания с него участък за безопасност.

(3) Когато повърхността на участъка, свободен от препятствия на ветолетно летище, е от изкуствена настилка, повърхността му не може да превишава равнина с възходящ наклон от 3 %, като най-ниския край на тази равнина е хоризонтална линия, която се намира по периферията на зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO).

(4) Обект, който се намира в участъка, свободен от препятствия на вертолетно летище и който представлява потенциална заплаха за безопасността на вертолетите във въздуха, се разглежда като препятствие и се отстранява.

(2) За допълнителни зони за приземяване и излитане (TLOF) могат да се използват местостоянките за вертолети, като се съчетават предназначенията за зона за приземяване и излитане и местостоянка.

(3) За зона за приземяване и излитане (TLOF), съвпадаща със зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO), размерите и характеристиките на зоната за приземяване и излитане (TLOF) са същите като тези на зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO).

(4) Когато зоната за приземяване и излитане (TLOF) е съчетана с вертолетна местостоянка, зоната за приземяване и излитане (TLOF) е необходимо да бъде достатъчно голяма, така че да побира кръг с диаметър 0.83D на най-големия вертолет, който ще използва зоната.

(5) Наклоните в зона за приземяване и излитане (TLOF), съчетана с вертолетна местостоянка е необходимо да не позволяват събирането на вода по повърхността на зоната и да не надвишават 2 процента във всяка посока.

(6) Когато зоната за приземяване и излитане (TLOF) е съчетана с вертолетна местостоянка и е предназначена да бъде използвана само от вертолети, извършващи наземно рулиране, зоната за приземяване и излитане (TLOF) е необходимо да издържа на статично натоварване и да бъде в състояние да издържа трафика от вертолети, които зоната е предназначена да обслужва

(7) Когато зоната за приземяване и излитане (TLOF) е съчетана с вертолетна местостоянка и е предназначена да бъде използвана от вертолети, извършващи въздушно рулиране, зоната за приземяване и излитане (TLOF) е необходимо да издържа на динамично натоварване.
Раздел V

Участък за безопасност
Чл. 553. (1) Около зоната FATO се разполага участък за безопасност, като повърхнопстта му може да не е с изкуствена настилка.

(2) Участъкът за безопасност около зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO), която е предназначена да се използва от вертолети, опериращи с летателно-технически характеристики I клас при визуални метеорологични условия (VMC) се простира навън от периферията на зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) на разстояние най-малко 3 m или 0,25 D, който размер е по-голям, за най-големия вертолет, който зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) е предназначена да обслужва, и:

a) всяка външна страна на участъка за безопасност е необходимо да бъде най-малко 2 D ако зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) е четириъгълна, или

б) външният диаметър на участъка за безопасност е необходимо да бъде най-малко 2 D ако зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) е кръгла.

(3) Участъкът за безопасност около зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO), която е предназначена да се използва от вертолети, опериращи с летателно-технически характеристики II – III клас при визуални метеорологични условия (VMC) следва да се простира навън от периферията на зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) на разстояние най-малко 3 m или 0,5 D, който размер е по-голям, за най-големия вертолет, който зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) е предназначена да обслужва, и:

1. всяка външна страна на участъка за безопасност е необходимо да бъде най-малко 2 D ако зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) е четириъгълна, или

2. външният диаметър на участъка за безопасност е необходимо да бъде най-малко 2 D ако зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) е кръгла.

(4) Задължително има наклонена защитна странична повърхнина, издигаща се на 45° от ръба на участъка за безопасност до разстояние от 10 метра, чиято повърхност не може да се пробожда от препятствия; освен в случаите, когато препятствия има само от едната страна на зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO), може да се допусне те да пробождат повърхността на наклонената защитна странична повърхнина.

(5) В участъка за безопасност не се допуска наличието на каквито и да е неподвижни обекти, с изключение на такива върху чуплива опора, които по силата на своето функционално предназначение са в този участък.

(6) По време на полети на вертолети не се допуска наличието на подвижни обекти в участъка за безопасност.

(7) Обекти, които по силата на своето функционално предназначение е необходимо да са в участъка за безопасност, са с височина не по-голяма от 25 сm, ако са разположени покрай границата на зоната FATO и не "пробождат" равнина, започваща на височина 25 сm над границата на зоната FATO и възходяща встрани от зоната FATO с градиент 5 на сто.

(8) Ако зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) е с диаметър по-малък от 1 D, максимална височина на обектите, чиито функции изискват те да бъдат разположени в участъка за безопасност, не може да надвишава 5 cm.

(9) Възходящият наклон на повърхността на участъка за безопасност с изкуственна настикла, по посока от границата на зоната FATO не може да превишава 4 на сто.

(10) Където е приложимо, повърхността на участъка за безопасност е необходимо да бъде така направена, че да предотвратява излитането на отломки, причинени от струята на ротора.

(11) Повърхността на участъка за безопасност, прилежаща до зоната FATO, е продължение на зоната FATO.

(12) Където зад краищата на вертолетното летище има вертикално прекъсване за осигуряване на безопасност за персонала и пътниците, се поставят предпазни мрежи.

(13) Предпазната мрежа излиза извън границите на краищата на участъка за безопасност най-малко на 1,5 m (със здравина, позволяваща да издържи падане на тяло с маса 75 kg от височина 1 m).

(14) Предпазната мрежа се изгражда така, че да поема паднал в нея човек както в хамак, а не както в батут.

(2) Широчината на наземната вертолетна пътека за рулиране не може да бъде по-малка от 2 пъти най-голямата широчина на шасито (UCW) на вертолетите, които пътеката за рулиране е предназначена да обслужва.

(3) Надлъжният наклон на наземната вертолетна пътека за рулиране не може да надвишава 3 процента.

(4) Наземната вертолетна пътека за рулиране е необходимо да издържа на статично натоварване и да бъде в състояние да издържа трафика от вертолети, които вертолетната наземна пътека за рулиране е предназначена да обслужва.

(5) Наземната вертолетна пътека за рулиране е в центъра на маршрута за наземно рулиране.

(6) Вертолетният маршрут за наземно рулиране следва да се простира симетрично от двете страни на осевата линия, в продължение на разстояние не по-малко от най-голямата обща широчина на вертолетите, които е предназначен да обслужва.

(7) По вертолетния маршрут за наземно рулиране не се допускат обекти, с изключение на лесно чупливи обекти (на чуплива основа), които, поради своята функция, е необходимо да се намират там.

(8) Наземната вертолетната пътека за рулиране и маршрутът за наземно рулиране е необходимо да осигуряват бърз дренаж, но напреченият наклон на наземната вертолетна пътека за рулиране не може да надвишава 2 процента.

(9) Повърхността на вертолетния маршрут за наземно рулиране е необходимо да бъде устойчива на въздействието на струята, предизвикана от ротора.
Раздел VII

Пътеки за рулиране по въздуха и маршрути за придвижване на вертолети по въздуха
Чл. 555. (1) Въздушната пътека за рулиране е предназначена да дава възможност за движение на вертолет над повърхността, на височина, която обикновено се свързва със влиянието на земята, със скорост, по-малка от 37 km/h (20 възела).

(2) Широчината на вертолетната въздушна пътека за рулиране е необходимо да бъде поне три пъти най-голямата широчина на шасито (UCW) на вертолетите, които въздушната пътека за рулиране е предназначена да обслужва.

(3) Повърхността на вертолетната въздушна пътека за рулиране е необходимо да издържа на динамично натоварване.

(4) Напречният наклон на повърхността на вертолетната въздушна пътека за рулиране не може да надвишава 2 процента, а надлъжният наклон не може да надвишава 7 процента. Във всеки случай стойностите на наклоните не може да надхвърлят ограниченията по отношение на наклона за кацане на типа вертолети, за обслужване на които е предназначена дадената пътека за рулиране по въздуха за вертолети.

(5) Вертолетната въздушна пътека за рулиране е в центъра на маршрут за въздушно рулиране.

(6) Вертолетният маршрут за въздушно рулиране се простира симетрично от двете страни на осевата линия, в продължение на разстояние не по-малко от най-голямата обща широчина на вертолетите, които е предназначен да обслужва.

(7) По маршрута за въздушно рулиране не се допускат обекти, с изключение на лесно чупливи обекти (на чуплива основа), които, поради своята функция, е необходимо да се намират там.

(8) Повърхността на маршрута за въздушно рулиране е необходимо да бъде устойчива на въздействието на струята, предизвикана от ротора.

(9) Повърхността на маршрута за въздушно рулиране е необходимо да осигурява влиянието на земята.
Раздел VIII

Перони
Чл. 556. (1) Наклонът в която и да е посока на вертолетната местостоянка не може да надвишава 2 процента.

(2) Вертолетната местостоянка следва да бъде с достатъчнен размер, така че да побира кръг с диаметър поне 1,2 D на най-големия вертолет, който местостоянката е предназначена да обслужва.

(3) Ако вертолетна местостоянка се използва за преминаващо рулиране, минималната широчина на местостоянката и свързаната с нея предпазна зона следва да бъде тази на маршрута за рулиране.

(4) Когато вертолетната местостоянка се използва за завиване, минималният размер на местостоянката и предпазната зона следва да бъде не по-малко от 2 D.

(5) Когато вертолетната местостоянка се използва за завиване, тя е заобиколена от предпазна зона, която се простира на разстояние 0.4D от ръба на вертолетната стоянка.

(6) За едновременни операции, предпазните зони на вертолетните местостоянки и свързаните с тях маршрути за рулиране не се припокриват.

(7) Ако се предвиждат неедновременни операции, предпазните зони на вертолетните местостоянки и свързаните с тях маршрути за рулиране могат да се припокриват.

(8) При определяне размера на вертолетна местостоянка, която ще се използва за наземно рулиране от колесни вертолети, се взима под внимание минималния радиус на завиване за колесните вертолети, които ще използват местостоянката.

(9) Вертолетната местостоянка и свързаната с нея предпазна зона, предназначени да бъдат използвани за въздушно рулиране, осигуряват влиянието на земята.

(10) На вертолетната местостоянка и свързаната с нея предпазна зона не се допускат фиксирани обекти.

(11) Централната зона на вертолетната местостоянка следва да бъде в състояние да издържа трафика от вертолети, които е предназначена да обслужва, и да има зона, издържаща на натоварване:

1. с диаметър не по-малко от 0,83 D на най-големия вертолет, който е предназначена да обслужва;

2. когато вертолетна местостоянка е предназначена да бъде използвана и за наземно преминаващо рулиране – същата широчина като на наземната пътека за рулиране.

(12) Централната зона на вертолетна местостоянка, предназначена да бъде използвана само за наземно рулиране следва да издържа на статично натоварване.

(13) Централната зона на вертолетна местостоянка, предназначена да бъде използвана за въздушно рулиране следва да издържа на динамично натоварване.

(14) За вертолетна местостоянка, предназначена да бъде използвана за завиване на земята, размерът на централната зона може да се наложи да бъде увеличен.

(2) На палубните вертолетни площадки зоната FATO и зоната за приземяване и излитане TLOF съвпадат.

(3) Споменаването на зона за краен подход за излитане и кацане (FATO) в Раздел III за Палубни вертолетни площадки на тази Наредба, включва зона за приземяване и излитане (TLOF).

(4) Спецификациите по ал. 12 и ал. 13 от този член се прилагат за палубни вертолетни площадки, завършени на или след 1 януари 2012 година.

(5) На палубните вертолетни площадки се предвижда да има най-малко една зона FATO.

(6) Зоната FATO може да има всякаква конфигурация, но да е с достатъчни размери, за да побере:

1. за вертолети с максимална излетна маса (MTOM) над 3175 kg, площ, в която да може да се побере кръг с диаметър не по-малък от 1 D на най-големия вертолет, който палубната вертолетна площадка е предназначена да обслужва.

2. за вертолети с максимална излетна маса (MTOM) 3175 kg или по-малко, площ, в която да може да се побере кръг с диаметър не по-малък от 0,83 D на най-големия вертолет, който палубната вертолетна площадка е предназначена да обслужва.

(7) Препоръчително е за вертолети с максимална излетна маса (MTOM) 3175 kg или по-малко, зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) е необходимо да бъде с достатъчна големина, така че да включва площ, която да може да побере кръг с диаметър не по-малък от 1D на най-големия вертолет, който палубната вертолетна площадка е предназначена да обслужва.

(8) Зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) е необходимо да издържа на динамично натоварване.

(9) Зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) е необходимо да осигурява влиянието на земята.

(10) Около границите на зоната FATO не се допуска наличието на неподвижни обекти, с изключение на лесно чупливи обекти (на чуплива основа), които, поради своята функция, е необходимо да се намират там.

(11) Обектите, чието функционално предназначение изисква разполагането им на границата на зоната FATO, не може да са по-високи от 25 сm, с изключение на случаите, когато диаметъра на зона FATO е по-малък от 1 D, максималната височина на такива обекти не може да превишава 5 сm.

(12) Обектите, чието функционално предназначение изисква разполагането им в зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) (например осветление или мрежи и платна) не може да превишават височина от 2.5 cm.

(13) Обекти по чл. 12 се допускат само ако не представляват опасност за вертолетите.

(14) Потенциални опасности са мрежите или платната и издигнато оборудване на палубната площадка, които могат да предизвикат динамично преобръщане на вертолети, оборудвани с плъзгачи.

(15) Предпазните мрежи или платна се разполагат около ръба на палубната вертолетна площадка, като не надвишават височината на палубната вертолетна площадка.

(16) Повърхността на зоната FATO е изградена така, че да не позволява приплъзване на вертолети и хора и да има наклон с цел да се избегне събиране на вода.

(17) За защита на персонала по периметъра на палубната вертолетна площадка се поставя предпазна мрежа освен на местата, където защитата е осигурена от елементи на конструкцията.

(18) Предпазната мрежа се изготвя от еластичен негорим материал и отговаря на следните условия:

1. вътрешният ръб на мрежата се закрепва на равнище малко по-ниско от ръба на палубната вертолетна площадка, включвайки в нея дренажните улеи;

2. широчината на мрежата е не по-малка от 1,5 m, а външният й ръб се повдига над ръба на вертолетната площадка не повече от 25 cm, като външният ъгъл на наклона на мрежата е не по-малък от 10°;

3. да издържа падане на тяло с маса 75 kg от височина 1 m, без да се поврежда;

4. да поема падналото тяло като хамак, а не като батут.

(2) На вертолетни летища на палубата на кораб зоната за краен подход за излитане и кацане FATO и зоната за приземяване и излитане TLOF съвпадат.

(3) На вертолетни летища на палубата на кораб зоната за краен подход за излитане и кацане FATO влкючва зона за приземяване и излитане TLOF.

(4) За вертолетно летище на палубата на кораб се предвижда най-малко една зона FATO.

(5) Зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) на вертолетно летище на палубата на кораб следва да издържа на динамично натоварване.

(6) Зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) на вертолетно летище на палубата на кораб следва да осигурява влиянието на земята.

(7) Ако вертолетни летища на палубата на кораби са с основна цел за обслужване на вертолети и са разположени на място, различно от носа или кърмата, зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) е необходимо да бъде достатъчно голяма, така че да побира кръг с диаметър не по-малък от 1 D на най-големия вертолет, който вертолетното летище е предназначено да обслужва.

(8) Ако вертолетни летища на палубата на кораби основно обслужват вертолети и са разположени на носа или кърмата на кораба, зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) следва да бъде достатъчно голяма, че:

1. да побира кръг с диаметър не по-малък от 1 D на най-големия вертолет, който вертолетното летище е предназначено да обслужва; или

2. за операции с ограничени направления за приземяване, да побира площ, в която да могат да се поберат две противоположни дъги на окръжност с диаметър не по-малък от 1 D в надлъжното направление на вертолета.

3. минималната широчина на вертолетното летище е не по-малка от 0.83 D. (Виж Фиг. 41).

(9) Корабът е необходимо да е ориентиран посредством извършване на маневра така, че да се гарантира подходящ вятър за посоката на подхода за приземяване на вертолета.

(10) Курсът за приземяване на вертолета е ограничен до ъгловото разстояние, отговарящо на 1 D на дъговите курсове, минус ъгловото разстояние, съответстващо на 15 градуса във всеки край на дъгата.

(11) Ако вертолетни летища на палубата на кораби са обособени (построени) впоследствие за обслужване на вертолети, зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) следва да бъде достатъчно голяма, така че да побира кръг с диаметър не по-малък от 1D на най-големия вертолет, който вертолетното летище е предназначено да обслужва.

(12) Не се допускат фиксирани обекти около ръба на зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO), с изключение на лесно чупливи обекти (на чуплива основа), които, поради своята функция, е необходимо да се намират там.

(13) Обектите, чиято функция изисква те да се намират на ръба на зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) не следва да надвишават височина от 25 cm.

(14) Обектите, чиято функция изисква те да се намират в зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) (например осветление или мрежи и платна) не следва да надвишават височина от 2,5 cm.

(15) Спецификациите в ал. 14 се прилагат за вертолетни летища на палубата на кораб, завършени на или след 1 януари 2012 година.

(16) Обектите по чл. 15 се допускат само ако не представляват опасност за вертолетите.

(17) Повърхността на зоната FATO следва да е изградена така, че да не позволява приплъзване на вертолети и хора.

Фиг. 41. Разрешени курсове за приземяване на палубата на кораб, за операции с ограничен курс.

1. повърхност на подхода за кацане;

2. преходна повърхност;

3. вътрешна хоризонтална повърхност;

4. конична повърхност;

5. повърхност за набиране на височина при излитане;

6. сектори/повърхности, свободни от препятствия (за палубни вертолетни площадки);

7. повърхност за ограничени препятствия (за палубни вертолетни площадки).

1. вътрешна граница – разположена хоризонтално линия до външната граница на участъка за безопасност, равна на определената минимална широчина на зоната FATO и участъка за безопасност и перпендикулярна на осовата линия на повърхността на подхода за кацане;

2. две странични граници до краищата на вътрешната граница, като:

а) за зона, различна от зоната FATO, оборудвана за точен подход за кацане, страничните граници се отклоняват равномерно с определено значение от вертикалната равнина, в която лежи осевата линия на зоната FATO;

б) за зона FATO, оборудвана за точен подход за кацане, страничните граници се отклоняват равномерно с определена стойност от вертикалната равнина, през която минава осевата линия на зоната FATO, до определена височина над нея, след което равномерно отклоняващи се с определена стойност до достигане на крайната широчина и продължаващи със същата широчина до края на повърхността на подхода за кацане;

3. външна граница, разположена хоризонтално на определената абсолютна кота на зоната FATO и перпендикулярна на осевата линия на повърхността на подхода за кацане.

(3) Наклонът(ите) на повърхността на подхода за кацане се измерва(т) във вертикалната равнина, в която лежи осевата линия на повърхността.

(4) За вертолетни летища, използвани от вертолети, опериращи с летателно-технически характеристики от II и III клас, се предвижда траекториите на захождане за кацане да се избират по такъв начин, че да позволяват безопасно изпълнение на принудително кацане или на кацане с един неработещ двигател, така че като минимум да се намали рискът от нанасяне на телесни повреди на лица, намиращи се на земята или във водата, или повреди на имуществото.

(5) Факторите, определящи годността на ползване на зоните по ал. 4, са типът на най-критичния вертолет, за който е предназначено вертолетното летище, и условията на заобикалящата я среда.