Раздел I Зони за краен подход за излитане и кацане (FATO)

(2) Зоната FATO може да бъде разположена до летателната ивица, на ивицата за рулиране или в близост до тях.

(3) Спецификациите в глава тридесет и първа, раздел I се отнасят за вертолетни летища на земната повърхност.

(4) При проектиране на водно вертолетно летище, Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” определя подходящи критерии.

(5) Размерите на маршрутите за рулиране и вертолетните местостоянки включват предпазна зона.

Чл. 538. (1) Зона за краен подход за излитане и кацане (FATO) задължително е свободна от препятствия.

(2) Размерите на зоната FATO се определят:

1. за вертолетно летище, предназначено за вертолети опериращи с летателно- технически характеристики I клас - съгласно предписанията в ръководството по летателна експлоатация на вертолета (HFM), но при липса на спецификация за широчина, широчината е необходимо да бъде не по-малка от най-големия цял размер (D) на най-големия вертолет, който ще използва зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO);

2. за вертолетно летище, предназначено за вертолети, опериращи с летателно- технически характеристики II и III клас - с достатъчни размери и конфигурация (форма), за да се включи зона, в чиито граници може да се помести кръг с диаметър не по-малък от:

б) 0.83D на най-големия вертолет, когато максималната излетна маса (МТОМ) на вертолетите, които ще използват зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) е 3175 kg или по малко.

(3) Когато изразът “зона за краен подход за излитане и кацане (FATO)” не се използва в Ръководството по летателна експлоатация на вертолета (HFM), се използва минималната площ за кацане/излитане, определена в HFM за съответния използван полетен профил.

(4) Вертолетно летище, предназначено за вертолети, опериращи с летателно- технически характеристики II и III клас, с максимална излетна маса 3175 kg или по-малко, зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) е необходимо да бъде с достатъчни размери и конфигурация (форма), така че да включва площ, в чиито граници може да се помести кръг с диаметър не по-малък от 1 D.

(5) При определяне на размерите на зоната FATO може да е необходимо да се отчитат и местните условия, като например надморската височина и температурата.

Чл. 539. (1) Средният наклон на зоната FATO във всяка посока е не повече от 3 на сто.

(2) Локалния наклон на всяка част от зоната FATO е не по-голям от:

1. 5 на сто, ако вертолетното летище е предназначено за вертолети опериращи с летателно-технически характеристики I клас;

2. 7 на сто, ако вертолетното летище е предназначено за вертолети опериращи с летателно-технически характеристики II и III клас.

1. следва да издържа въздействието на струята от носещия винт;

2. да няма неравности, които биха повлияли отрицателно на излитането и кацането на вертолетите;

3. да има носимоспособност, достатъчна за изпълнението на прекъснато излитане и кацане на вертолети опериращи с летателно-технически характеристики I клас.

(2) Повърхността на зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO), намираща се около зоната за приземяване и излитане (TLOF), предназначена за използване от вертолети, опериращи с летателно-технически характеристики II и III клас, е необходимо да може да издържа на статично натоварване.

(3) Зоната FATO е необходимо да осигурява влиянието на земята.

(2) Широчината на участъка, свободен от препятствия на вертолетно летище, не може да бъде по-малка от широчината на съответния участък за безопасност (УБ).

(3) Не се допуска повърхността на участък, свободен от препятствия на вертолетно летище, да „пробожда” равнина с възходящ наклон 3 на сто и с долна граница – хоризонтална линия, минаваща през границата на зоната FATO.

(4) Обект, разположен в участък, свободен от препятствия на вертолетно летище, който представлява потенциална заплаха за безопасността на вертолетите във въздуха, се разглежда като препятствие и се отстранява.

(2) Зоната за приземяване и излитане се разполага в границите на зоната FATO или извън нея.

(3) Допълнителни зони за приземяване и излитане (TLOFs) могат да бъдат съчетани с вертолетните стоянки.

(4) Зоната за приземяване и излитане е необходимо да е с размери, които позволяват в нея да се помести кръг с диаметър поне 0,83 D на най-големия вертолет, за обслужването на който е предназначена дадената зона.

(5) Зоната за приземяване и излитане може да има всякаква конфигурация.

(6) Наклоните на зоната за приземяване и излитане (TLOF) се изграждат с наклон, достатъчен за предотвратяване събирането на вода на повърхността на зоната, но не по-големи от 2 на сто във всяка посока.

(7) Когато зоната за приземяване и излитане (TLOF) е в рамките на зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO), зоната за приземяване и излитане (TLOF) е необходимо да може да издържа на динамично натоварване.

(8) Където зона за приземяване и излитане (TLOF) е съчетана с вертолетна местостоянка, зоната за приземяване и излитане (TLOF) е необходимо да може да издържа на статично натоварване, както и да е в състояние да издържи трафика от вертолети за които тази зона е предназначена да обслужва.

(9) Когато зоната за приземяване и излитане (TLOF) е в рамките на зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO), центърът на зоната за приземяване и излитане (TLOF) е необходимо да се намира на не по-малко от 0,5 D от ръба на зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO).
Раздел IV

Участъци за безопасност (УБ)
Чл. 543. (1) Около зоната FATO се разполага участъка за безопасност, който не е задължително да е с изкуствена настилка.

(2) Участъкът за безопасност, заобикалящ зона FATO, предназначена за използване от вертолети, опериращи с летателно-технически характеристики I клас, при визуални метеорологични условия (ВМУ), е извън границите на контура на зоната FATO най-малко на 3 m или на 0,25 D (в зависимост от това, коя величина е по-голяма) за най-големия вертолет, за обслужване на който е предназначена зоната FATO и:

1. всяка външна страна на участъка за безопасност е необходимо да бъде най-малко 2 D ако зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) е четириъгълна; или

2. външният диаметър на участъка за безопасност е необходимо да бъде най-малко 2 D ако зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) е кръгла.

(3) Участъкът за безопасност, разположен около зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO), която е предназначена за използване от вертолети, опериращи с летателно-технически характеристики II и III клас при визуални метеорологични условия (VMC) е необходимо да се простира навън от периферията на зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) на разстояние най-малко 3 m или 0,5 D, (в зависимост от това, коя величина е по-голяма), който зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) е предназначена да обслужва:

1. всяка външна страна на участъка за безопасност е необходимо да бъде най-малко 2 D, ако зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) е четириъгълна;

2. външният диаметър на участъка за безопасност е необходимо да бъде най-малко 2 D, ако зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) е кръгла.

(4) Задължително е да има предпазен страничен наклон, издигащ се на 45° от ръба на участъка за безопасност на разстояние 10 метра, чиято повърхност не може да се пробожда от препятствия; когато има препятствия само от едната страна на зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO), може да се допусне те да пробождат повърхността на страничния наклон.

(5) Участъкът за безопасност, заобикалящ зоната FATO, предназначена за полети на вертолети при приборни метеорологични условия (ПМУ), се простира (фиг. 40):

1. в напречна посока най-малко на 45 m от всяка страна на осевата линия;

2. в надлъжна посока най-малко на 60 m от границите на зоната FATO.

Фиг. 40. Участък за безопасност за оборудвана FATO

(7) По време на полети на вертолети не се допуска наличието на подвижни обекти в участъка за безопасност.

(8) Обекти, които по силата на своето функционално предназначение е необходимо да са в участъка за безопасност, могат да имат височина не по-голяма от 25 сm, ако са разположени по границата на зоната FATO и не „пробождат” равнина, започваща на височина 25 сm над границата на зоната FATO и издигаща се встрани от зоната FATO с градиент 5 на сто.

(9) Ако зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) е с диаметър по-малък от 1D, максимална височина на обектите, чиито функции изискват те да бъдат разположени в участъка за безопасност, не може да надвишава 5 cm.

(10) Равнината на участъка за безопасност с изкуствена настилка не може да превишава възходящият наклон от 4 на сто по посока от границата на зоната FATO.

(11) Повърхността на участъка за безопасност се почиства с цел предотвратяване разхвърлянето (разнасянето) на чужди обекти и отломки (предмети) под въздействие на струята от носещия винт.

(12) Повърхността на участъка за безопасност, вътре в която се намира зоната FATO, е продължение на повърхността на зоната FATO.

Раздел V

Наземни ПР и наземни маршрути за придвижване за вертолети
Чл. 544. (1) Предназначението на наземната ПР за вертолети е да дава възможност за движение по терена на вертолети, придвижващи се на собствен ход, оборудвани с колела.

(2) Спецификациите в този член са предназначени за обезпечаване на безопасността на едновременните операции при маневриране на вертолети. Може да се вземе под внимание скоростта на въздушната струя, предизвикана от ротора.

(3) Ако пътеката за рулиране е предназначена за използване от самолети и вертолети, под внимание се вземат разпоредбите за пътеки за рулиране за самолети и за наземни ПР за вертолети и се прилагат по-строгите изисквания.

(4) Широчината на наземната ПР за вертолети е не по-малко от 1,5 пъти най-голямата широчина на основния колесник (UCW) на вертолетите за които е предназначена наземната ПР за вертолети (Виж Фиг. 40-1).

Фиг. 40-1. Наземен маршрут за придвижване за вертолети

(6) Наземната вертолетна ПР е необходимо да може да издържа на статично натоварване, както и да е в състояние да издържи трафика (натоварването от движението) от вертолети за които тази наземна ПР за вертолети е предназначена да обслужва.

(7) Наземната ПР за вертолети са в центъра на наземния маршрут за придвижване за вертолети.

(8) Наземния маршрут за придвижване на вертолети задължително се простира симетрично от двете страни на осевата линия, на разстояние не по-малко от 0.75 пъти най-голямата обща широчина на вертолетите, които е предназначен да обслужва.

(9) По наземния маршрут за придвижване на вертолети не се допускат обекти, с изключение на лесно чупливи обекти (на чуплива основа), които, поради своята функция, е необходимо да се намират там.

(10) Наземната ПР за вертолети и наземния маршрут за придвижване на вертолети се осигуряват с бърз дренаж, като напречният наклон не е по-голям от 2 на сто.

(11) Повърхността на наземния маршрут за придвижване на вертолети се подготвя по такъв начин, че да противостои на въздействието на струята от носещия винт.
Раздел VI

Въздушни пътеки за рулиране и маршрути за движение на вертолети по въздуха
Чл. 545. (1) Въздушната пътека за рулиране е предназначена за осъществяване на движението на вертолета над повърхността на височина, по правило, свързана с влиянието на земята и със скорост, по-малка от 37 km/h (20 възела).

(2) Широчината на въздушната ПР за вертолети е необходимо да е най-малко два пъти най-голямата широчина на основния колесник на вертолетите (UCW) за които е предназначена въздушната ПР за вертолети. (Виж. Фиг. 40-2).

Фиг. 40-2. Маршрут за придвижване на вертолети по въвдуха

(4) Повърхността на въздушната ПР за вертолети е необходимо да издържа на статично натоварване.

(5) Напречният наклон на повърхността на въздушната ПР за вертолети не може да превишава 10 на сто, а надлъжният наклон - 7 на сто.

(6) Стойностите на наклона не може да надхвърлят ограниченията по отношение на наклона за кацане на типа вертолети, за обслужване на които е предназначена дадената въздушната ПР за вертолети.

(7) Въздушната ПР за вертолети е в центъра на маршрута за придвижване на вертолети по въздуха .

(8) Маршрутът за придвижване на вертолети по въздуха се простира симетрично от двете страни на осевата линия, в продължение на разстояние поне равно на най-голямата обща широчина на вертолетите, които е предназначен да обслужва.

(9) По маршрута за движение на вертолети по въздуха не се допускат обекти, с изключение на лесно чупливи обекти (на чуплива основа), които, поради своята функция, е необходимо да се намират там.

(10) Повърхността на маршрута за движение на вертолети по въздуха се подготвя по начин, че да противостои на въздействието на струята от носещия винт.

(11) Повърхността на маршрута за движение по въздуха следва да осигурява влиянието на земята.
Раздел VII

Маршрут за придвижване във въздуха
Чл. 546. (1) Транзитния маршрут за придвижване във въздуха е предназначен за осъществяване движението на вертолета над повърхността по правило на височина не по-голяма от 30 m над равнището на земята и със скорост над 37 km/h.

(2) Широчината на маршрута за придвижване във въздуха, е не по-малко от:

1. 7,0 пъти най-голямата обща широчина на вертолетите, които е предназначен да обслужва маршрута за придвижване във въздуха, когато маршрутът на придвижване във въздуха е предназначен само за дневни полети;

2. 10,0 пъти най-голямата обща широчина на вертолетите, които е предназначен да обслужва маршрута за придвижване във въздуха, когато маршрутът на придвижване във въздуха е предназначен за нощни полети.

(3) Отклоненията в посока по осевата линия на транзитния маршрут на придвижване по въздуха не се допуска да бъдат по-големи от 120° и се пресмятат така, че да не създават нужда да се изпълнява завой с радиус, по-малък от 270 m.

(4) Транзитните маршрути за придвижване във въздуха се избират така, че да разрешават кацане в режим на авторотация или с един неработещ двигател така, че до минимум да се намали рискът за нанасяне на телесни повреди на лицата, намиращи се на земята или във водата, или за повреда на имуществото.

(2) Местостоянката на вертолета има размери, достатъчни, за да се помести кръг с диаметър, равен най-малко на 1,2 D на най-големия вертолет, за обслужването на който се планира да се ползва местостоянката.

(3) Ако местостоянка за вертолети се използва за преминаващо рулиране, минималната широчина на местостоянката и свързаната с нея предпазна зона е необходимо да бъде тази на маршрута за рулиране (Виж Фиг. 40-3).

Фиг. 40-3. Местостоянка за вертолет

Фиг. 40-4. Предпазна зона на местостоянка за вертолети

(6) За едновременни операции, предпазните зони на местостоянките за вертолети и свързаните с тях маршрути за рулиране не може да се припокриват (Виж Фиг. 40-5).

(7) Където се предвиждат не-едновременни операции, предпазните зони на местостоянките за вертолети и свързаните с тях маршрути за рулиране могат да се припокриват (Виж Фиг. 40-6).

Фиг. 40-5. Mестостоянки за вертолети, предназначени за висене във въздуха и движение по по маршрути за движение на вертолети по въздуха /наземни ПР – едновременни операции.

Фиг. 40-6. Mестостоянки за вертолети, предназначени за висене във въздуха и движение по по маршрути за движение на вертолети по въздуха /наземни ПР – не едновременни операции.

(8) За определяне размерите на местостоянка, която ще се използва за наземно рулиране от колесни вертолети, се взима под внимание минималния радиус на завиване за вертолетите, които ще я използват.

(9) Местостоянката за вертолети и прилежащата и предпазна зона, предназначени да бъдат използвани за въздушно рулиране, следва да осигуряват влиянието на земята.

(10) Не се допуска наличието на неподвижни обекти на местостоянката за вертолети и прилежащата и предпазна зона.

(11) Централната зона на местостоянката е необходимо да е в състояние да издържи трафика от вертолети, които е предназначена да обслужва и да има зона, издържаща на статично натоварване:

а) с диаметър не по-малък от 0,83 D на най-големия вертолет, който е предназначена да обслужва, или

б) за местостоянка за вертолети, предназначена да бъде използвана за наземно преминаващо рулиране – същата широчина като на наземната пътека за рулиране;

в) за местостоянка за вертолети, предназначена да бъде използвана за завиване на земята, размерът на централната зона може да се наложи да бъде увеличен.

Раздел IX

Зона FATO разположена в близост до ПИК или ПР
Чл. 548. (1) В случаите, когато зоната FATO е разположена около ПИК или ПР и се планират едновременни полети в условия на ВМУ, разстоянието между границата на ПИК или ПР и границата на зоната FATO е не по-малко от посоченото в табл. 19.

(2) Зоната FATO не се разполага в близост до:

1. пресичането на ПР или на местата за изчакване, където реактивната струя на двигателя може да предизвика силна турбулентност;

2. зоните, където има вероятност от образуване на вихрова следа от самолета.

Минимални безопасни разстояния за FATO

(2) При проектиране на вертолетни летища, издигнати над земната повърхност се взимат под внимание отделните елементи на вертолетното летище за които се включва допълнително натоварване, произтичащо от присъствието на персонал, сняг, товари, презареждане с гориво, пожарогасително оборудване и др.

(2) На вертолетно летище, издигнато над земната повърхност (разположено върху сграда или друго подобно съоръжение), се предвижда най-малко една зона FATO.

(3) В зона FATO не се допуска наличието на препятствия.

(4) Размерите на зоната FATO са следните:

1. когато е предназначена за използване от вертолети, опериращи с летателно-технически характеристики I клас – както е предписано в Ръководството по летателна експлоатация на вертолета (HFM), но при липса на спецификация за широчина, широчината е необходимо да бъде не по-малка от 1 D на най-големия вертолет, който ще използва зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO);

2. когато е предназначена за използване от вертолети, опериращи с летателно-технически характеристики II – III клас – с достатъчна големина и форма, така че да включва площ, в която да може да се начертае кръг с диаметър не по-малък от:

а) 1D на най-големия вертолет, когато максималната излетна маса (МТОМ) на вертолетите, които ще използват зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) е над 3175 kg,

б) 0.83D на най-големия вертолет, когато максималната излетна маса (МТОМ) на вертолетите, които ще използват зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) е 3175 kg или по малко.

(5) Ако е предназначена за използване от вертолети, опериращи с летателно-технически характеристики II – III клас и максимална излетна маса 3175 kg или по-малко, зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) е необходимо да бъде с достатъчна големина и форма, така че да включва площ, в която да може да се начертае кръг с диаметър не по-малък от 1D.

(6) При определянето на размера на зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) може да е необходимо да се отчитат и местните условия, като например надморската височина и температурата.

(7) Наклоните в зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) на вертолетно летище, издигнато над земната повърхност, е необходимо да бъдат достатъчни, за да се предотврати събирането на вода по повърхността на зоната, но не могат да надвишават 2 процента във всяка посока.

(8) Зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) е необходимо да издържа на динамично натоварване.

(9) Повърхността на зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) е необходимо:

1) да бъде устойчива на въздействието на низходящия вятър (струята) от ротора;

2) да няма неравности, които биха се отразили неблагоприятно на излитането или кацането на вертолетите.

(10) Зона за краен подход за излитане и кацане (FATO), е необходимо да осигурява влиянието на земята.