Част първа основни характеристики на летищата глава първа общи положения и данни за летище

(2) В случаите, когато вертолетните площадки и палубните вертолетни площадки са близо до водно пространство, отворено за корабоплаване, се вземат мерки аеронавигационните светлини да не създават трудности за корабоплаването.

(3) Страничните източници на светлини (ако те не са навигационни светлини, поставени в съответствие с международните правила) се екранират или разполагат така, че да се изключи възможността за пряко или отразено заслепяващо въздействие.

(4) Технически изисквания по раздела се прилагат за системи, предназначени за използване във визуални метеорологични условия.

1. е необходимо далечно визуално насочване и такова насочване не се осигурява с други визуални средства; или

2. наличието на заобикалящи светлини затруднява опознаването на вертолетното летище.
Местоположение.

Чл. 653. (1) Фарът се разполага на вертолетното летище или близо до него, за предпочитане на възвишение, и така, че да не заслепява пилота отблизо.

(2) Когато фарът на вертолетното летище може да заслепи пилота отблизо, той може да се изключи при изпълнение от пилота на крайните етапи на подхода за кацане и кацане.

Фиг. 60. Характеристика на проблясъка на фара

(3) Стойностите на разпределението на ефективната сила на светлината на всеки проблясък са не по-малки от величините, посочени на фиг. 61.

Фиг. 61. Изоканделна диаграма на светлините, предназначени за осигуряване на подхода за вертолети на необорудвана ПИК и за неточен подход за кацане

(5) За да се предотврати заслепяване на пилота, при крайния етап на подхода и етапа на кацане може да се предвиди екраниране.

1. състои се от не по-малко от три светлини, разположени на един ред на еднакви интервали, равни на 30 m, и от светлинен хоризонт с дължина 18 m на разстояние 90 m от периметъра на зоната за краен подход за излитане и кацане, както е показано на фиг. 62;

2. светлините, образуващи светлинния хоризонт, се разполагат, колкото се може по-точно, по хоризонтална права, перпендикулярна на линията на светлините на осевата линия и деляща се от осевата линия по средата;

3. светлинният хоризонт се състои от две светлини, разположени от двете страни на осевата линия с интервал 4,5 m;

4. в зависимост от околните условия светлините, разположени след светлинния хоризонт, могат да бъдат с постоянно излъчване или от типа "бягаща вълна" (бягащите проблясващи светлини са полезни, когато наличието на заобикалящи светлини създава затруднения при опознаването на светлините на подход за кацане);

5. когато е необходимо направлението на финалния подход да бъде по-забележимо и видимо, могат да се добавят допълнителни светлини разположени на равни интервали от 30 m след светлинния хоризонт.

6. ако в зоната за краен подход за излитане и кацане е поставена светлинна система на подхода за кацане за изпълнение на неточни подходи, такава система има дължина не по-малка от 210 m;

7. светлините с постоянно излъчване са бели, насочени във всички посоки;

8. разпределението на светлините с постоянно излъчване е необходимо да съответства на илюстрация 2 от фиг. 61, освен когато посочената интензивност се увеличава три пъти за зоната за краен подход за излитане и кацане при неточни подходи;

9. бягащите проблясващи светлини са бели, насочени във всички посоки;

10. честотата на проблясъците на светлините е един проблясък в секунда, а разпределението на светлината съответства на илюстрация 3 от фиг. 61; последователността на проблясъците започва от най-отдалечената светлина и продължава по посока към светлинния хоризонт;

11. предвидено е съответно регулиране на яркостта в зависимост от преобладаващите условия, за да се коригира интензивността на светлините; при това за приемливи се считат следните стойности на силата на светлината:

а) светлини с постоянно излъчване - 100 на сто, 30 на сто и 10 на сто;

б) проблясващи светлини - 100 на сто, 10 на сто и 3 на сто.

1. разрешение за прелитане над препятствия, процедури за намаляване на шума или процедури при контрол на въздушното движение изискват поддържане на конкретна посока на полета;

2. околната среда на вертолетното летище осигурява незначително количество наземни ориентири;

3. физически е невъзможно да се монтира светлинна система на подхода за кацане.”

1. системата за визуално насочване се разполага така, че да се осигури насочване на вертолета по зададената пътна линия по посока към зоната за краен подход за излитане и кацане;

2. системата се разполага на подветренната граница на зоната за краен подход за излитане и кацане и по протежение на предпочитаната посока на подхода за кацане;

3. светлините са чупливи и се монтират, колкото е възможно, по-ниско;

4. когато е необходимо светлините на системата да се виждат като светлини от отделни източници, те се разполагат така, че при максимален обхват на системата ъгълът между две светлини, които се виждат от пилота, да бъде не по-малък от 3' от дъгата;

5. сключваните ъгли между светлините на системата и други светлини със същата или по-голяма интензивност също са не по-малки от 3' от дъгата;

6. изискванията по т. 4 и т. 5 могат да бъдат удовлетворени по отношение на светлините, намиращи се върху линия, съответстваща на линията на видимостта, ако светлините се разполагат с интервал 1 m на всеки километър далечина на видимостта.

(2) Изисквания към формата на сигнала:

1. форматът на сигнала на системата за визуално насочване в сектора на площадката за кацане включва минимум три дискретни сигнални сектора, осигуряващи сигналите:

а) "изместване надясно";

б) "по траекторията";

в) "изместване наляво";

2. ъгълът на разширение на сектора на системата "по траекторията" е равен на стойностите, дадени на фиг. 63;


Фиг. 63. Ъгъл на разширение на сектора "по траекторията"
3. форматът на сигнала е такъв, че да няма възможност от смесване с визуалния индикатор на глисадата на системата и с всеки друг визуален индикатор на глисадата или с други визуални средства;

4. в системата не се използва кодиране, което се използва във всеки друг визуален индикатор на глисадата;

5. форматът на сигнала е такъв, че системата да бъде уникална и забележима при всякакви експлоатационни условия;

6. системата да не създава значително работно натоварване за пилота.

(2) Осигурява се управление на силата на светлината за коригиране на интензивността на светлината в зависимост от преобладаващите условия и се предотвратява заслепяване на пилота на етапа на подхода за кацане.

1. системата да се регулира в хоризонтална равнина с точност 5' от дъгата на разчетната траектория на подхода за кацане;

2. ъгълът на поставяне на системата в хоризонтална равнина е такъв, че по време на подхода за кацане пилотът на вертолета, виждащ границата на сигнала "по траекторията", се намира на безопасно разстояние от всички обекти в зоната на подхода за кацане;

3. характеристиките на повърхнините за защита от препятствия, указани в чл. 668, т. 1, в табл. 24 и на фиг. 64, се прилагат в еднаква степен в дадената система.

(2) Светлините се конструират така, че задържането на дъжд, сняг, лед, кал и други подобни върху оптически пропускащите и отразяващите повърхности да влияе в минимална степен върху светлинния сигнал и да не водят до пораждане на лъжливи сигнали.

1. разрешения за прелитане над препятствия, процедури за намаляване на авиационния шум или КВД процедури изискват полетът да се осъществява с конкретен ъгъл на наклона на неговата траектория;

2. близо до вертолетното летище има малко визуални ориентири на повърхността;

3. характеристиките на дадения вертолет изискват подходът за кацане да е в установен режим.

(2) Стандартни системи на визуална индикация на глисадата за осигуряване на полетите на вертолетите са:

1. системите PAPI и APAPI, отговарящи на изискванията за съответните системи на летище, с изключение на това, че ъгълът на сектора на глисадата се увеличава до 45 минути;

2. системата за индикация на траекторията на подхода за кацане на вертолета (HAPI).
Местоположение.

Чл. 663. (1) Указателят на глисадата за визуален подход за кацане се разполага така, че вертолетът да се насочва по посока на зададеното местоположение в границите на зоната за краен подход за излитане и кацане и за излитане и да се предотврати заслепяване на пилота в крайния етап на подхода за кацане и в етапа на кацане.

(2) Указателят на глисадата за визуален подход за кацане се разполага близо до номиналната прицелна точка на кацане, изнесен по азимута на предпочитаната посока на подход за кацане.

(3) Светлината (светлините) са чупливи и се монтира (монтират), колкото се може по-ниско.
Формат на сигнала на системата HAPI.

Чл. 664. Изискванията към формата на сигнала на системата HAPI са:

1. форматът на сигнала на HAPI включва четири дискретни сигнални сектора, осигуряващи сигналите "по-високо от глисадата", "на глисадата", "малко по-ниско от глисадата" и "по-ниско от глисадата";

2. форматът на сигнала на HAPI съответства на формата, показан на фиг. 64, илюстрации А и В;

3. при проектиране на блока се свеждат до минимум лъжливите сигнали между сигналните сектори и разсейването на светлината в границите на азимуталния ъгъл;

4. повтарящата се честота на сигнала на проблясващия сектор на HAPI е най-малко 2 Hz;

5. съотношението "включен/изключен" на импулсните сигнали на HAPI е 1:1, а дълбочината на модулация - най-малко 80 на сто;

6. ъгълът на сектора "на глисадата" на HAPI е равен на 45 минути;

7. ъгълът на сектора "малко по-ниско от глисадата" на HAPI е равен на 15 минути.

1. разпределянето на интензивността на червения и зеления цвят на светлините на HAPI е посочено на фиг. 61, илюстрация 4;

2. може да се осигури по-голямо разсейване по азимута чрез установяване на системата HAPI върху завъртаща се платформа;

3. преходът от един цвят към друг в системата HAPI във вертикалната равнина е такъв, че наблюдателят, намиращ се на разстояние не по-малко от 300 m, да има впечатление, че вертикалният ъгъл на прехода е равен на не повече от 3 минути;

4.при установяване на максимално равнище на интензивност коефициентът на пропускане на червения или зеления филтър е не по-малък от 15 на сто;

5. червената светлина на системата HAPI при пълна интензивност има координата Y, ненадхвърляща 0,320, а зелената е в границите, дадени в т. 2.1.3 на Приложение № 1;

6. установява се съответно управление на силата на светлината, за да се коригира интензивността й в зависимост от преобладаващите условия и за да се предотврати заслепяване на пилота в етапа на подхода за кацане и в етапа на кацане.
Наклон на глисадата и установяване на ъглите на издигане.

Чл. 666. По отношение наклоните на глисадата и установяване на ъглите на издигане:

1. системата HAPI да може да се регулира във вертикалната равнина и да се установява под всякакъв зададен ъгъл между 1° и 12° над хоризонталата с точност ± 5 минути от дъгата;

2. ъгълът на издигане на системата HAPI е такъв, че по време на подхода за кацане пилотът на вертолета, виждащ горната граница на сигнала "по-ниско от глисадата", да е на безопасно разстояние от всички обекти в зоната на подхода за кацане.
Характеристики на светлината.

Чл. 667. Характеристики на светлината:

1. конструкцията на системата е такава, че:

а) при вертикално изместване на светлината над ± 0,5° (± 30 минути) системата автоматично се изключва;

б) при излизане от строя на проблясващия механизъм в отказалия проблясващ сектор (сектори) не се излъчва светлина;

2. светлините на системата HAPI се конструират така, че продуктите от кондензиране, леда, мръсотията и др., намиращи се на оптическите излъчващи или отразяващи повърхности, да влияят незначително на светлинния сигнал и да не водят до формиране на лъжливи и погрешни сигнали;

3. системата HAPI, предназначена за плаваща палубна вертолетна площадка, осигурява стабилизация на лъча с точност ± 1/4° в границите на ъгъла на изместване на вертолетно летище по напречната и надлъжната ос, равен на ± 3°.

1. повърхността за защита от препятствия се установява там, където се предполага използване на визуална система за индикация на глисадата;

2. характеристиките на повърхността за защита от препятствия (нейното начало, разширения, дължина и ъгъл на наклона) съответстват на значенията, посочени в табл. 24 и фиг. 65;

3. не се разрешава издигане на нови обекти или надстройване на съществуващи обекти, ако се "пробожда" повърхнината за защита от препятствия, освен когато Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” установи, че новият обект или новата надстройка се засенчва от друг неподвижен обект;

4. съществуващите обекти, които "пробождат" повърхност за защита от препятствия, се отстраняват, освен ако Главна дирекция “Гражданска въздухоплавтелна администрация” установи, че обектът се засенчва от съществуващ неподвижен обект и извършената авиационна оценка докаже, че обектът не влияе върху безопасността на полетите на вертолетите;

5. когато авиационно обследване докаже, че обект може да повлияе неблагоприятно върху безопасността на полетите на вертолетите, се предприема някоя от следните мерки:

а) увеличава се ъгълът на наклона на глисадата на системата;

б) намалява се азимутният ъгъл на разпространение на лъча на системата така, че обектът да се намира извън границите на лъча;

в) оста на системата и съответната повърхнина за защита от препятствия се изместват на не повече от 5°;

г) измества се зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO); и

д) поставя се система за визуално насочване в сектора на зоната за кацане.
Таблица 24

Размери и наклони на повърхността за защита от препятствия

Фиг. 65. Повърхност за защита от препятствия на системите за визуална индикация на глисадата

1. не повече от 50 m - когато зоната има форма на квадрат или правоъгълник, като на всяка страна има минимум четири светлини, включително една светлина в рамките на всеки ъгъл;

2. не повече от 5 m - когато зоната има всяка друга форма, в т. ч. и на кръг, като има най-малко десет светлини.
Характеристики.

Чл. 671. (1) Светлините на зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) са бели, с постоянно излъчване във всички посоки.

(2) Когато е необходимо интензивността на светлините да е променлива, те са с променлив бял цвят.

(3) Разпределението на светлините на зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) е посочено на фиг. 61, илюстрация 5.

(4) Височината на светлините е до 25 сm.

(5) Когато издигащата се над повърхността светлина застрашава безопасността на полетите на вертолетите, те се вкопават.

(6) Когато зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) не е предназначена за излитане или приземяване, височината на светлините е до 25 сm над повърхността на земята или над снежната покривка.

(2) Вкопани светлини се използват, когато издигаща се над повърхността светлина застрашава безопасността на полетите на вертолетите.

(3) Разпределението на светлините на прицелната точка на кацане е посочено на фиг. 61, илюстрация 5.
Светлинна система на зоната за приземяване и излитане.Приложение.

Чл. 675. (1) Системата от светлини на зоната за приземяване и излитане се осигурява на вертолетно летище, предназначено да се използва нощем.

(2) Системата от светлини на зоната за приземяване и излитане се състои от:

1. за вертолетно летище, разположено на равнището на повърхността, от едно или от няколко от следните средства:

а)светлините на периметъра;

б) прожектори;

в) подредени сегментни източници на светлина (ASPSL) или електролуминесцентни блокове (LP) за указване зоната за приземяване и излитане, когато не е уместно използването на светлинни източници от т. а и т. б, но съществуват светлини за финалния подход и зоната за излитане;

2. за вертолетно летище, издигнато над повърхността на земята, или палубна вертолетна площадка:

а) светлините на периметъра;

б) подредени сегментни източници на светлина (ASPSL) или електролуминесцентни блокове (LP) за указване маркировката на зоната за приземяване и излитане и/или прожектори за осветяване на зоната за излитане и кацане.

(3) В зоната за приземяване и излитане на вертолетни площадки на нивото на повърхността, предназначени да се използват нощем, се осигуряват прожектори или електролуминесцентни блокове, когато е необходимо да се подобри насочването по височина и видимостта на повърхността.

1. светлините на периметъра се разполагат по края на зоната, обявена за използване в качеството й на зона за приземяване и излитане, или в рамките на разстояние 1,5 m от края на зоната; когато зоната за приземяване и излитане е кръг, светлините се разполагат по прави линии по схема, която осигурява на пилота информация за относителната величина на отклонението, а ако това е неприложимо - светлините се разполагат по периметъра на зоната за приземяване и за излитане със съответен интервал, а в сектора от 45° - с полуинтервал;

2. светлините на периметъра се разполагат равномерно с интервали не повече от 3 m за вертолетни летища, издигнати над земната повърхност, и палубни вертолетни площадки и не повече от 5 m за вертолетни летища, разположени на повърхността; за зона с форма на кръг минималното количество светлини е десет - по три на всяка страна, включвайки светлината на всеки ъгъл; в останалите случаи - по четири светлини на всяка страна, включвайки светлината на всеки ъгъл; за зона с формата на кръг, когато светлините се разполагат в съответствие с т. 1, буква а - минимум 14 светлини;

3. светлините на периметъра на вертолетни летища, издигнати над земната повърхност, или на палубни вертолетни площадки върху неподвижни конструкции се разполагат така, че схемата на разполагането им да не е видима за пилота, намиращ се под нивото на надморското равнище на зоната за приземяване и излитане;

4. светлините на периметъра на палубни вертолетни площадки върху плаващи конструкции се разполагат така, че схемата им да не е видима за пилота, намиращ се под нивото на надморското равнище на зоната за приземяване и излитане при хоризонтално положение на площадката;

5. на вертолетни летища, разположени на повърхността, електролуминесцентните блокове се разполагат по края на зоната, обявена за използване в качеството си на зона за приземяване и излитане; ако зоната има форма на кръг, блоковете се разполагат по правите линии, обозначаващи границите на зоната;

6. на вертолетни летища, разположени на повърхността, минималното количество блокове е девет; общата дължина на луминесцентните блокове в схемата е не повече от 50 на сто от дължината на схемата; предвижда се четно число с минимално количество по три блока от всяка страна на зоната, вкл. по един блок във всеки ъгъл; луминесцентните блокове се разполагат равномерно с разстояние между краищата на съседните блокове не по-голямо от 5 m от всяка страна на зоната;

7. при инсталация на луминесцентни блокове на вертолетно летище, издигнато над повърхността, или на палубна вертолетна площадка блоковете не се разполагат редом със светлини на периметъра, а покрай маркировката на зоната за приземяване, която се нанася или съвпада с маркировката за обозначаване на вертолетното летище;

8. прожекторите на зоната за приземяване и излитане се разполагат така, че да не създават блясъци за пилотите в полет или за персонала, работещ в дадената зона; схемата и посоката на прожекторите се избират така, че минимално да се създават сенки.
Характеристики.

Чл. 677. Характеристики на светлините на периметъра на зоната за приземяване и излитане:

1. светлините са фиксирани, ненасочени зелени с постоянно излъчване;

2. на вертолетни летища, разположени на повърхността, подредени сегментни източници на светлина (ASPSL) или електролуминесцентни блокове (LP) излъчват зелена светлина за обозначаване на границата на зоната за приземяване и излитане;

3. луминесцентните блокове имат ширина най-малко 6 сm. Панелът в който са поставени има същия цвят като маркировката.”

4. коефициентът на хроматичност и яркостта на цветовете на луминесцентните блокове отговарят на т. 3.4 от Приложение № 9;

5. височината на светлините на периметъра е не повече 25 сm и в случаите, когато издигащата се над повърхността светлина би могла да наруши безопасността на полетите, тя се вкопава;

6. височината на прожекторите на зоната за приземяване и излитане е до 25 сm, когато са разположени в участъка за безопасност на вертолетно летище или в секторите свободни от препятствия на палубните летища ;

7. електролуминесцентните блокове не се издигат над повърхността повече от 2,5 сm;

8. разпределението на светлината на светлините на периметъра е посочено във фиг. 61, илюстрация 6;

9. разпределението на светлината на електролуминесцентните блокове е посочено във фиг. 61, илюстрация 7;

10.разпределението на спектралните характеристики на прожекторите на зоната за приземяване и излитане се избира така, че маркировките на повърхността и препятствията да могат правилно да се разпознават;

11.средното равнище на хоризонталната осветеност от прожекторите, измерено на повърхността на зоната за приземяване и излитане, е най-малко 10 Lx при коефицент на равномерност на осветяването (отношение средно към минимално значение) не по-голям от 8:1.

12.светлините използвани за обозначаване на маркировката на зоната за приземяване се състоят от сегментна окръжност с всенасочени жълти светлини (ASPSL). Сегментните ивици (ASPSL) са с дължина не по-малко от 50 % от обиколката на кръга.

13. Светлините за обозначаване на маркировката на вертолетни летища са всенасочващи зелени светлини.”

(2) Разпределението на спектралните характеристики на прожекторите на зоната за обработка на товари с лебедка се избира така, че маркировките на повърхността и препятствията да могат правилно да се разпознават.

(3) Средното равнище на хоризонталната осветеност с прожекторите, измерено на повърхността на зоната за обработка на товари с лебедка, е най-малко 10 Lx.
Светлини на пътеките за рулиране.

Чл. 681. Техническите изисквания към осевите светлини на ПР и крайните светлините на ПР, предназначени за наземно рулиране на вертолетите на вертолетни летища, съответстват на тези на техническите изисквания за летищата.
Визуални средства и обозначаване на препятствия.

Чл. 682. Техническите изисквания към маркировката и осветяването на препятствията за вертолетни летища и към зоните за обработка на товари с лебедка съответстват на тези за летищата.
Прожекторно осветяване на препятствия. Приложение.

Чл. 683. Ако на вертолетни летища, предназначени да се използват нощем, няма възможност да се установят оградителни светлини на препятствията, те се осветяват с прожектори.
Местоположение.

Чл. 684. Прожекторите за осветяване на препятствията се разполагат така, че напълно да осветяват препятствието и, доколкото е възможно, на практика да не заслепяват пилотите на вертолети.
Характеристики.

Чл. 685. Осветяването чрез прожектори на препятствията създава яркост най-малко 10 cd/m².

ЧАСТ ШЕСТА

ОГРАНИЧАВАНЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ЛЕТИЩЕТО ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА

Чл. 686. (1) Летищната администрация изготвя план и предприема мерки за ограничаване на въздействието на летището върху околната среда.

(2) Планът по ал. 1 обхваща ограничаване на въздействието на следните фактори:

1. авиационен шум, създаван от излитащи и кацащи ВС;

2. шум, създаван при изпробване на авиационни двигатели на земята;

3. чистота на атмосферния въздух, в т.ч.:

а) замърсяване на въздуха от работата на авиационни двигатели;

б) замърсяване на въздуха от местни топлоцентрали и сметогорни пещи;

в) замърсяване на въздуха, почвите и водите при опериране с гориво- смазочни и противообледенителни материали, вкл. при аварийни ситуации;

г) масово замърсяване на въздуха при аварийни ситуации;

4. отпадъци, вкл. токсични отпадъци;

5. замърсяване на подземни и повърхностни води и масово замърсяване при аварийни ситуации;

6. радиоактивно излъчване, вкл. в аварийна ситуация.

(2) Контурите на авиационния шум около летището се определят поотделно за зимен и летен сезон и се актуализират при:

1. промяна на първоначалния самолетен парк, използващ летището, при която се изменя относителният дял на ВС от една група по отношение на шумовите характеристики с повече от 7 на сто;

2. промяна на броя на движенията за типов ден или типова нощ спрямо първоначалните условия с повече от 10 на сто.

1. еквивалентно непрекъснато ниво на звуковото налягане, коригирано по скала "А" поотделно за ден и за нощ;

2. индекс на очакваното въздействие на шума.

Чл. 689. В зависимост от броя на живущите, попадащи в контура на наднормения шум за среди за обитаване, летищната администрация предприема някоя или няколко от следните мерки:

1. ограничава полетите от и до летището нощем;

2. забранява провеждане на полети нощем;

3. ограничава в рамките на летателно-техническите характеристики на използваните ВС полетите над гъсто населени зони;

4.ограничава за определени периоди от време полети на ВС, неотговарящи на изискванията на Глава 3 от Приложение № 16, том първи "Авиационен шум" към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване.

Чл. 690. Когато се констатира, че наземният шум, създаван при изпробване на авиационни двигатели на земята, засяга наднормено среда за обитаване, летищната администрация съвместно с авиационните оператори, чиито ВС създават наднормения шум, предприемат мерки за ограничаване на разпространението на шума и неговото редуциране.

Чл. 691. Летищната администрация изгражда система за постоянно наблюдение над факторите по чл. 686, ал.2.
ЧАСТ СЕДМА

ЛЕТАТЕЛНИ ПЛОЩАДКИ НА ВОДНА ПОВЪРХНОСТ, ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ЗА ХИДРОПЛАНИ