Раздел III Палубни вертолетни площадки

(2) На палубните вертолетни площадки зоната FATO и зоната за приземяване и излитане TLOF съвпадат.

(3) Споменаването на зона за краен подход за излитане и кацане (FATO) в Раздел III за Палубни вертолетни площадки на тази Наредба, включва зона за приземяване и излитане (TLOF).

(4) Спецификациите по ал. 12 и ал. 13 от този член се прилагат за палубни вертолетни площадки, завършени на или след 1 януари 2012 година.

(5) На палубните вертолетни площадки се предвижда да има най-малко една зона FATO.

(6) Зоната FATO може да има всякаква конфигурация, но да е с достатъчни размери, за да побере:

1. за вертолети с максимална излетна маса (MTOM) над 3175 kg, площ, в която да може да се побере кръг с диаметър не по-малък от 1 D на най-големия вертолет, който палубната вертолетна площадка е предназначена да обслужва.

2. за вертолети с максимална излетна маса (MTOM) 3175 kg или по-малко, площ, в която да може да се побере кръг с диаметър не по-малък от 0,83 D на най-големия вертолет, който палубната вертолетна площадка е предназначена да обслужва.

(7) Препоръчително е за вертолети с максимална излетна маса (MTOM) 3175 kg или по-малко, зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) е необходимо да бъде с достатъчна големина, така че да включва площ, която да може да побере кръг с диаметър не по-малък от 1D на най-големия вертолет, който палубната вертолетна площадка е предназначена да обслужва.

(8) Зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) е необходимо да издържа на динамично натоварване.

(9) Зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) е необходимо да осигурява влиянието на земята.

(10) Около границите на зоната FATO не се допуска наличието на неподвижни обекти, с изключение на лесно чупливи обекти (на чуплива основа), които, поради своята функция, е необходимо да се намират там.

(11) Обектите, чието функционално предназначение изисква разполагането им на границата на зоната FATO, не може да са по-високи от 25 сm, с изключение на случаите, когато диаметъра на зона FATO е по-малък от 1 D, максималната височина на такива обекти не може да превишава 5 сm.

(12) Обектите, чието функционално предназначение изисква разполагането им в зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) (например осветление или мрежи и платна) не може да превишават височина от 2.5 cm.

(13) Обекти по чл. 12 се допускат само ако не представляват опасност за вертолетите.

(14) Потенциални опасности са мрежите или платната и издигнато оборудване на палубната площадка, които могат да предизвикат динамично преобръщане на вертолети, оборудвани с плъзгачи.

(15) Предпазните мрежи или платна се разполагат около ръба на палубната вертолетна площадка, но не надвишавайки височината на палубната вертолетна площадка.

(16) Повърхността на зоната FATO е изградена така, че да не позволява приплъзване на вертолети и хора и да има наклон с цел да се избегне събиране на вода.

(17) За защита на персонала по периметъра на палубната вертолетна площадка се поставя предпазна мрежа освен на местата, където защитата е осигурена от елементи на конструкцията.

(18) Предпазната мрежа се изготвя от еластичен негорим материал и отговаря на следните условия:

1. вътрешният ръб на мрежата се закрепва на равнище малко по-ниско от ръба на палубната вертолетна площадка, включвайки в нея дренажните улеи;

2. широчината на мрежата е не по-малка от 1,5 m, а външният й ръб се повдига над ръба на вертолетната площадка не повече от 25 cm, като външният ъгъл на наклона на мрежата е не по-малък от 10°;

3. да издържа падане на тяло с тегло 75 kg от височина 1 m, без да се поврежда;

4. да поема падналото тяло като хамак, а не като батут.

(2) В случаите, когато експлоатационните зони за вертолети са на кърмата или в носевата част на кораба или целенасочено са разположени над палубните надстройки на кораба, те се считат за вертолетни летища на палубата на кораб.

(3) На вертолетни летища на палубата на кораб зоната FATO и зоната за приземяване и излитане TLOF съвпадат.

(4) Споменаването на Зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) в Раздел IV за Вертолетни летища на палубата на кораб на тази Наредба, включва зона за приземяване и излитане (TLOF).

(5) За вертолетно летище на палубата на кораб се предвижда най-малко една зона FATO.

(6) Зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) на вертолетно летище на палубата на кораб следва да издържа на динамично натоварване.

(7) Зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) на вертолетно летище на палубата на кораб следва да осигурява влиянието на земята.

(8) Ако вертолетни летища на палубата на кораби са с основна цел за обслужване на вертолети и са разположени на място, различно от носа или кърмата, зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) е необходимо да бъде достатъчно голяма, така че да побира кръг с диаметър не по-малък от 1 D на най-големия вертолет, който вертолетното летище е предназначено да обслужва.

(9) Ако вертолетни летища на палубата на кораби са с основна цел за обслужване на вертолети и са разположени на носа или кърмата на кораба, зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) следва да бъде достатъчно голяма, така че:

1. да побира кръг с диаметър не по-малък от 1 D на най-големия вертолет, който вертолетното летище е предназначено да обслужва; или

2. за операции с ограничени направления за приземяване, да побира площ, в която да могат да се поберат две противоположни дъги на окръжност с диаметър не по-малък от 1 D в надлъжното направление на вертолета.

3. минималната ширина на вертолетното летище е не по-малка от 0.83 D. (Виж Фиг. 41).

(10) Корабът е необходимо да е ориентиран посредством извършване на маневра така, че да се гарантира подходящ вятър за посоката на подхода за приземяване на вертолета.

(11) Курсът за приземяване на вертолета е ограничен до ъгловото разстояние, отговарящо на 1 D на дъговите курсове, минус ъгловото разстояние, съответстващо на 15 градуса във всеки край на дъгата.

(12) Ако вертолетни летища на палубата на кораби са обособени /построени/ впоследствие за обслужване на вертолети, зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) следва да бъде достатъчно голяма, така че да побира кръг с диаметър не по-малък от 1D на най-големия вертолет, който вертолетното летище е предназначено да обслужва.

(13) Не се допускат фиксирани обекти около ръба на зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO), с изключение на лесно чупливи обекти (на чуплива основа), които, поради своята функция, е необходимо да се намират там.

(14) Обектите, чиято функция изисква те да се намират на ръба на зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) не следва да надвишават височина от 25 cm.

(15) Обектите, чиято функция изисква те да се намират в зоната за краен подход за излитане и кацане (FATO) (например осветление или мрежи и платна) не следва да надвишават височина от 2,5 cm.

(16) Обектите по чл. 15 се допускат само ако не представляват опасност за вертолетите.

(17) Повърхността на зоната FATO следва да е изградена така, че да не позволява приплъзване на вертолети и хора.

Фиг. 41. Разрешени курсове за приземяване на палубата на кораб, за операции с ограничен курс.

1. повърхност на подхода за кацане;

2. преходна повърхност;

3. вътрешна хоризонтална повърхност;

4. конична повърхност;

5. повърхност за набиране на височина при излитане;

6. сектори/повърхности, свободни от препятствия (за вертопалуба);

7. повърхност за ограничени препятствия (за вертопалуба).

1. вътрешна граница - разположена хоризонтално линия до външната граница на участъка за безопасност, равна на определената минимална широчина на зоната FATO и участъка за безопасност и перпендикулярна на осовата линия на повърхността на подхода за кацане;

2. две странични граници до краищата на вътрешната граница, като:

а) за зона, различна от зоната FATO, оборудвана за точен подход за кацане, страничните граници се отклоняват равномерно с определено значение от вертикалната равнина, в която лежи осевата линия на зоната FATO;

б) за зона FATO, оборудвана за точен подход за кацане, страничните граници се отклоняват равномерно с определена стойност от вертикалната равнина, през която минава осевата линия на зоната FATO, до определена височина над нея, след което равномерно отклоняващи се с определена стойност до достигане на крайната широчина и продължаващи със същата широчина до края на повърхността на подхода за кацане;

3. външна граница, разположена хоризонтално на определената абсолютна кота на зоната FATO и перпендикулярна на осевата линия на повърхността на подхода за кацане.

(3) Наклонът(ите) на повърхността на подхода за кацане се измерва(т) във вертикалната равнина, в която лежи осевата линия на повърхността.

(4) За вертолетни летища, използвани от вертолети, опериращи с летателно-технически характеристики от II и III клас, се предвижда траекториите на захождане за кацане да се избират по такъв начин, че да позволяват безопасно изпълнение на принудително кацане или на кацане с един неработещ двигател, така че като минимум да се намали рискът от нанасяне на телесни повреди на лица, намиращи се на земята или във водата, или повреди на имуществото.

(5) Факторите, определящи годността на ползване на зоните по ал.5, са типът на най-критичния вертолет, за който е предназначено вертолетното летище, и условията на заобикалящата я среда.

1. долна граница - започва при пресичане на страничната граница на повърхността на подхода за кацане с вътрешната хоризонтална повърхност и продължава до вътрешната граница на повърхността на подхода за кацане и нататък покрай страничната граница на участъка за безопасност, успоредно на осевата линия на зоната FATO;

2. горна граница - разположена в равнината на вътрешната хоризонтална повърхност; ако не е осигурена вътрешна хоризонтална повърхност, продължава на определена височина над долната граница.

(2) Надморската височина на точка от долната граница се определя, както следва:

1. покрай страничната граница на повърхността на подхода за кацане е равна на надморската височина на повърхността на подхода за кацане в тази точка;

2. по протежение на участъка за безопасност и равно на надморската височина на осовата линия на зоната FATO срещу тази точка.

(3) Като следствие на ал. 2, т. 2, преходната повърхност покрай участъка за безопасност е криволинейна при криволинеен профил на зоната FATO или е равнина при праволинеен профил на зоната FATO.

(4) Линията на пресичане на преходната повърхност с вътрешната хоризонтална повърхност или с вътрешната граница, ако не се предвижда вътрешна хоризонтална повърхност, е също криволинейна или праволинейна в зависимост от профила на зоната FATO.

(5) Наклонът на преходната повърхност се измерва във вертикалната равнина, която е под прав ъгъл към осевата линия на зоната FATO.
Вътрешна хоризонтална повърхност.Описание.

Чл. 564. (1) Вътрешната хоризонтална повърхност е предназначена да осигури безопасност при визуално маневриране.

(2) Вътрешната хоризонтална повърхност е разположена в хоризонталната равнина над зоната FATO и прилежащите към нея участъци и има форма на кръг.

(2) Относителната височина на вътрешната хоризонтална повърхност се измерва от изходната надморска височина, определена за целта.

1. долна граница - съвпада с границата на вътрешната хоризонтална повърхност или с горната граница на преходната повърхност, ако не е осигурена вътрешна хоризонтална повърхност;

2. горна граница - разположена е на определената височина над вътрешната хоризонтална повърхност или над надморската височина на най-долния край на зоната FATO, ако не е осигурена вътрешна хоризонтална повърхност.

(2) Наклонът на коническата повърхност се измерва над хоризонталната равнина.

1. вътрешна граница с дължина, равна на минималната определена широчина на зоната FATO и участъка за безопасност, перпендикулярна на осевата линия на повърхността за набиране височина при излитане и разположена хоризонтално до външната граница на УБ или участъка, свободен от препятствия на ветолетно летище.

2. две странични граници, започващи на края на вътрешната граница и отклоняващи се равномерно с определена стойност от вертикалната равнина, в която минава осевата линия на зоната FATO;

3. външна граница, перпендикулярна на осевата линия на зоната за набиране височина при излитане и разположена хоризонтално на определената височина над зоната FATO.

(2) Надморската височина на вътрешната граница е равна на надморската височина на УБ в точката на вътрешната граница, през която минава осевата линия на повърхността за набиране височина при излитане, но в случаите, когато е предвиден участък, свободен от препятствия на вертолетно летище, тази надморска височина е равна на най-високата точка на повърхността на земята, намираща се на продължението на осевата линия на участъка, свободен от препятствия на ветолетно летище.

(3) В случаите, когато повърхността за набиране височина при излитане е праволинейна, наклонът й се измерва във вертикалната равнина, в която лежи осевата линия на тази повърхност.

(4) В случаите, когато повърхността за набиране височина при излитане включва участък за изпълнение на завой, тази повърхност се явява сложна повърхност, съдържаща нормали, лежащи в хоризонталната равнина и спуснати към осевата й линия.

(5) Наклонът на тази осева линия е аналогичен на наклона на повърхността за набиране височина при излитане по праволинейна траектория.

(6) Участъкът от повърхността, разположен между вътрешната граница и линията на височина 30 m над вътрешната граница, е праволинеен.

(7) Отклоненията по посока на осевата линия на повърхността за набиране височина при излитане се пресмятат така, че да не се създава необходимост от завой с радиус по-малък от 270 m.

(8) На вертолетни летища, използвани от вертолети с летателно- технически характеристики от II и III клас, траекториите на излитане се избират така, че да позволяват безопасно изпълнение на принудителни кацания или на кацания с един неработещ двигател и да се намали до минимум рискът от нанасяне на телесни повреди на лицата, намиращи се на земята или във водата, или на повреди на имуществото.

(9) Фактори, определящи годността на ползване на такива зони, са типът на критичния вертолет, за който е предназначено вертолетното летище, и условията на заобикалящата го среда.

(2) В случай, когато FATO е с размер по-малък от 1 D, то изходната точка е необходимо да се намира на не по-малко от 0,5 D от центъра на FATO.

(2) На палубните вертолетни площадки секторът, свободен от препятствия се състои от два компонента, един над и един под новото на палубната вертолетна площадка (Виж Фиг. 43):

(2) Когато има препятствия, които непременно е необходимо да се намират на повърхността на палубни вертолетни площадки може да има сектор на ограничени препятствия.

1. изпълняваните при кацане маневри за висене или кацане;

2. изпълняваните при излитане маневри;

3. типа на подхода за кацане.

(2) В случаите, при които излитането и кацането се осъществяват в двете посоки на зоната FATO, функциите на някои от повърхностите могат да загубят своето значение във връзка с по-големите изисквания, налагани от друга разположена по-долу повърхност.

Раздел III

Вертолетни летища на равнището на повърхността

Чл. 575. (1) За вертолетни летища на равнището на повърхността, оборудвани за точен подход за кацане, повърхностите за ограничаване на препятствията за зона FATO са:

1. повърхност за набор на височина при излитане;

2. повърхност за захождане за кацане;

3. преходни повърхнини;

4. конична повърхност.

(2) Повърхностите за ограничаване на препятствията за зона FATO, оборудвана за неточен подход за кацане, са:

1. повърхност за набиране височина при излитане;

2. повърхност за подхода за кацане;

3. преходни повърхнини;

4. конична повърхност, ако не е осигурена вътрешна хоризонтална повърхност.

Фиг. 44. Повърхност на подхода за кацане и набиране на височина при излитане (необорудвана зона FATO).

Фиг. 48. Повърхнина на подхода за кацане на FATO, оборудвана за неточен подход за кацане

Фиг. 51. Повърхнини за ограничаване на препятствията за вертолетно летище странично разположено на палубата на кораб обособено /построено/ впоследствиес общо предназначение, разположена в страничната част на плавателното средство

1. за набиране височина при излитане;

2. за подхода за кацане.

(4) За зона FATO, оборудвана за неточен подход за кацане, се установяват следните повърхности на ограничаване на препятствията:

1. вътрешна хоризонтална повърхност;

2. конична повърхност.

(5) За случаите по ал. 4 е възможно да не се изисква вътрешна хоризонтална повърхност, ако неточният подход за кацане по права е осигурен в двата края.

(6) Наклоните на повърхностите се установяват не по-големи, а другите им величини - не по-малки от стойностите, посочени в табл. 20 - 23, и се разполагат, както е показано на фиг. 47 - 51.

(7) Не се допуска изграждане на нови обекти или увеличаване на размерите на съществуващи вече обекти над които и да са повърхнини, посочени в ал. 1 – ал. 5, освен когато Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” установи, че новият обект или обектът след увеличаване на размерите ще бъде засенчен от друг съществуващ неподвижен обект.

(8) Обектите, по-високи от препятствията, посочени в ал. 1 – ал. 5, се отстраняват, с изключение на случаите, когато Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация” установи, че даден обект се засенчва от съществуващ неподвижен обект или в резултат на авиационно изследване е определено, че наличието на този обект няма да понижи равнището на безопасност на полетите или сериозно да повлияе на периодичността на полетите на вертолетите.

(9) Използването на повърхнините по чл. 564 за набиране височина при излитане по криволинейна траектория може да реши частично проблемите, създавани от обекти, "пробождащи" повърхнините.

(10) На вертолетни летища на равнището на повърхността се предвиждат най-малко две повърхнини на подхода за кацане и набиране височина при излитане, отдалечени една от друга най-малко на 150º.

(11) Броят и ориентацията на повърхнините за набиране височина при излитане и подход за кацане са такива, че коефициентът на ползване на вертолетното летище е най-малко 95 на сто за вертолети, за обслужване на които е предназначено даденото летище.