Чернобилска молитва
Монолог за това, че човекът е изтънчен само в злото, но е
Изтегляне 2.23 Mb. Pdf просмотр
|
| Монолог за това, че човекът е изтънчен само в злото, но е простоват и безхитростен в любовните слова „Бягах… Бягах от света… Първоначално се мъкнех по гарите, гарите ми харесваха, защото там хората са много, а ти си сам. После прочетох във вестника и дойдох тук. Тук е свободно. Бих казал, че е рай. Няма хора, само животни. Живея сред зверовете и птиците. Нима съм сам? Собствения си живот забравих… Не ме разпитвайте… Помня какво съм чел в книгите, помня какво са разказвали другите хора, но своя живот забравих. Бях млад… Имам грях… Няма такъв грях, който Господ не би простил, ако има искрено покаяние. Така че… Хората са несправедливи, а Господ е многотърпелив и многомилостив… Защо? Отговор няма… Човек не може да бъде щастлив. Не трябва. Видял Господ самотния Адам и му дал Ева. За щастие, а не за грях. А човек не успява да бъде щастлив. Не обичам сумрака. Ето този преход, както сега… От светлината към нощта… Замислям се и не мога да разбера къде съм бил преди… Къде е животът ми? Така че… Безразлично ми е — мога да живея, мога и да не живея. Животът на човека е като тревата, раззеленява се, изсъхва и потъва в огъня. Обикнах мисленето… Тук може по еднакъв начин да умреш и от звяра, и от студа. И от мисли. На десетки километри няма ни един човек. Беса го гонят с пост и молитва. Пост - за плътта, молитва - за душата. Но никога не съм сам, вярващият човек но може да бъде сам. Taка че… Ходя по селата… Преди намирах макарони, брашно. Суроватка и консерви. Сега ходя по гробовете. На Умрелите им оставят да хапнат, да пийнат. А то не им трябва… И те не ми се сърдят… На полето расте диво жито. В гората - гъби, ягоди. Тук е свободно. Много чета. Да отворим светите страници… Откровението на Йоан Богослов: ,,…и от небето падна голяма звезда, горяща като светило, и падна върху третата част на реките и върху водните извори; и името на тая звезда е пелин; и третата част от водите стана на пелин, и много човеци умряха от водите, понеже се бяха вгорчили“. Стигам до това пророчество… Всичко вече е предсказано, написано е в светите книги, но ние не можем да четем. Невъзприемчиви сме. Пелин на украински е „чернобил“. В думите ни е даден знак. Но човекът е суетлив. Тщеславен. И малък. Намерих при бащата на Сергей Булгаков… „Бог е създал света безгрешен, затова не може на света да му провърви във всичко“ и „трябва мъжествено и до края да изтърпим историята“. Така че… И в един друг… Не му помня името… Помня мисълта: „Злото само по себе си не е субстанция, но е лишение от доброто, както мракът е не друго, а липса на светлина“. Тук книги лесно се намират. Празна глинена стомна не можеш да намериш, нито лъжици или вилици, а книгите си стоят така. Неотдавна намерих едно томче на Пушкин… „И помисълът за смъртта е мил на моята душа“ [4] . Това запомних. Така че… „И помисълът за смъртта…“. Тук съм сам. Мисля за смъртта. Обикнах мислснето, Тишината помага да се приготвиш… Човек живее сред смъртта, но не разбира що е то смъртта. А аз съм сам тук… Вчера изгоних една вълчица с вълчетата от училището, живееха там. Въпросът е; истински ли е светът, запечатан в словото? Словото стои между човека и душата. Така че… И още нещо ще ви кажа: птиците, дърветата, мравките -те ми станаха близки. Преди не познавах тия чувства. И не предполагах. Някъде прочетох също: „Вселената е над нас и вселената е под нас“. За всичко мисля. Човекът е страшен… И необикновен… Но тук не ми се ще да убивам никого. Ловя риба, имам си въдица. Така че… А по животните не стрелям… И не залагам капани.. Любимият ми герой княз Мишкин казва: „Нима можеш да видиш дърво и да не си щастлив . Така че… Обичам да мисля. А човек преди всичко се оплаква, а не мисли… Защо ми е да мисля за злото? То, разбира се, ме вълнува… Грехът също е физика… Трябва да признаем несъществуващото. В Библията е казано: „За посветения по един начин, за останалите - с притча“. Вземете птицата… Или друга живинка… Не можем да ги разберем, защото те живеят за себе си, а не за другите. Така че… Около нас всичко тече, така да се каже… Всичко живо е на четири крака, гледа в земята и го тегли към нея. Само човекът стои на земята, а ръцете и главата му са вдигнати към небето. Към молитва. Към Бога… Една старица се моли в църквата: „Всичко според греховете ни“. Но нито ученият, нито инженерът или военният го признават. Всички мислят: „Няма за какво да се покайвам. Защо съм длъжен да се покайвам?“. Така че… Моля се простичко… Чета си за мен… Господи, вземи ме! чуй ме! Само в злото човек е изтънчен. но е простоват и безхитростен в любовните слова. Даже на философите думите са почти като мислите, които те са прочувствали. словото съответства напълно на онова, което е в душата, само в молитвата, в молитвената мисъл. Физически го чувствам. Господи, вземи ме! Чуй ме! И човекът също… Страх ме е от човека. И винаги искам да го срещна. Добрия човек. Така че… Тук или живеят бандити, крият се, или някой като мен. Мъченик. Как ми е фамилията ли? Нямам паспорт. Милицията ми го взе… Биха ме: „Какво се шляеш?“ — Не се шляя, кая се. - Още по-здраво ме биха. Биха ме по главата… Така че напишете: раб божи Николай… Вече - свободен човек.“ Изтегляне 2.23 Mb. Сподели с приятели:
|