Четиридесетте безотговорни дни 1944 Никола М. Николов

29
- Мамо, какво се случи, да не те е блъснал някой?- питаше уплашено Тинка.
Плаха скръб скова устата на младите жени и те мълчаха.посърнали. Големите кафени очи на Звезда се къпеха в сълзи, а долната й устна трепкаше скръбно!
- Блъсна ме, тук, в сърцето - простена старата плачевно и притисна гърдите с лявата си длан. - Тая картина, що видях!.. Сашо, синът ми, арестуван!
Тинка сви двете си ръце в юмруци и захапа палеца на дясната, за да не извика. Зъбите се врязаха в месото, но тя не усети болка. По долната й устна се спусна алена струйка. Бледа плахост пребради лицето й, от очите обилно течаха сълзи.
- Боже мой, какво искат от него? Кому направи лошо? Когато разкриваха кражба и задър- жаха крадеца, той не спеше по цели нощи! Тъгуваше за тях, макар и с престъпни деяния! Обича- ше войниците! Шестима от една конспирация спаси от смърт, единия от тях е тук и работи в комитета, ще отида при него. Сашо! Къде си, обич моя? Ти обичаше България повече от деца- та си, служеше й честно, това ли е вината ти? Нима това е престъпление, за това ли ще те съ- дят? Престъпление било да обичаш родината си!.. Да й служиш честно!
Тинка прегърна свекървата. Това беше може би единствената прегръдка, която получи старата, напоена с много скръб. От нея тя усети в студеното си тяло топлината на малко обич.
- Зоре, Звездо, да влезем вкъщи - предложи старата. Тинка бе проветрила хола на приземния етаж и беше сложила във вазата свежи цветя, които ухаеха на младост. Така праваше винаги, когато очакваше мъжа си. Той обичаше това. Баба Райна седна на дивана, като се наклони надясно и се опря с лакът, бастунът се търкули на килима и хлопна тъпо. Белият кичур коса се спусна напред, за да прикрие ужаса, който беше изписан по лицето й. Двете гостенки седнаха на тапицираните в зелено столове. Звезда беше близко до тежката баварска маса, опря лакът в ъгъла, с другата подпря глава и зарида, като притискаше в пазвата парчето плат, наведе глава до нейната и заплакаха заедно. След обилния сълзотеч Тинка прет-ри лицето си, оправи с длан косите, прегърна плътно Звез да и каза:
- Стига, Звездо, ще си дойдат, не плачи! Мъжко вре ме, освен това те са офицери!
- Ферчо, няма да си дойде!.. Той е ... убит!..
- Как ще убият невинен човек? - запита възмутено Тинка и започна да разсъждава. - Нали трябва следствие, съд, защита, обжалване и чак тогава!..
- Убили го, сестрице!.. Ето, фанелчето му облякъл убиецът! От гърдите му смъкнах това парче! Бих го целувала, но го умърсил простака му просташки! Щом е взел от него, тогава е погребан гол! Така ще бъде - невинните ще изчезнат без съд, защото няма в какво да ги обви- нят!..
Тинка се отдръпна уплашено от нея, като видя парчето плат, такава фланелка имаше и нейният мъж, тя беше я прала и гладила.
- Такива фланелки има хиляди, те са поръчани специално за под куртки, такива имат и полицейските офицери, в складовете има нераздадени, може би тази е от тях - заключи Тинка облекчена от сълзите.
- Не се лъжат очите ми, аз най-много искам да е така, но ето - тя показа бието, - около шията му беше широко и аз го стесних с този червен конец, два пъти го обиколих като подбив и края завързах в подгъва на рамото, завързах го два пъти! - Звезда развърза двойния възел, с което доказа съмнението си. Останалите мълчаха пред това доказателство, а тя зарида отново.
- Зоре, ти каза, че носиш мръсното бельо на мъжа си, разгледай го, виж има ли по него капки кръв, може и бележка, така правят арестантите - обясни старата.
- Но то не е чисто, може да има въшки, нали са в мазите, там има всекакви - смутено искаше да откаже жената на Тодоров.
- Нека има въшки, те хапят, но не ядат, само хората ядат хора. Дай, Тинке, един вестник и над него - настоя баба Райна.
Когато развиха бельото, по ризата и гащетата имаше прави бразди от кръв, така, както са падали тоягите и под тях се е пукала кожата на инквизирания. Четирите жени заплакаха отново... В джоба на гащетата намериха свит на топка малък лист хартия. Разгъва го дълго между пръстите, защото много пъти беше мачкан, оправи го и прочете: „Мила, не бой се!
Страшното мина! Инквизицията беше без всякаква вина. Няма да ме съдят, няма причини. Ще ме държат до зарастване на раните, тогава може би на фронта.

30
Тук идват нови и нови! Много от тях не познавам! Едни излизат и не се връщат. Тези, които познавам, са: Божилов - майора от понтоваците, ферчо, подофицера Стефан Младенов, Цветан
Макшутов и Първан Кръстев, за други не си спомням, от нашата стая са тези. Тези, които може да бъдат уличени в нещо, ще бъдат съдени! Нужно е зрелище!. Ако ти искат пари, ние нямаме! Иди с децата на село! Изпрати ми някоя фанела, нощите стават студени."

Изтегляне 1.8 Mb.

Сподели с приятели: