Четиридесетте безотговорни дни 1944 Никола М. Николов
Изтегляне 1.8 Mb. Pdf просмотр
|
| Целувам те твой: Т. Т. (Трифон Тодоров) Удавник се хваща за сламка! Това „не се завръщат" се разбираше двояко и трите жени го тълкуваха в най-благоприятния случай, в смисъл, че ги заделят в други карцери. Всъщност в себе си вярваха в това, че е искал да каже убити, но от мярка за безопасност, не може да каже друго. Звезда избухна в нов пристъп на плач, като стискаше главата си между длани. Плака дълго, плакаха и останалите! Двете гостенки си отидоха. Тинка ги изпрати до пътната врата, а баба Райна ридаеше на дивана като простреляна вълчица. 12 Октомврийския ден гаснеше в слънчева позлата. Перчемите на неразрязаната царевица се полюшваха леко като задрямало безбрежно море. Към селата се точеха коли, натоварени с мамули, и пътищата личаха отдалече като огромни влечуги. Над тях се носеше сива пепел, вди- гана от краката на животните и колелетата на колите. Налъма и Георгиев възседнаха велосипедите, които взеха (откраднаха) пред една сладкарница, и поеха към ширналите се из равнината села. Налъма кормуваше добре, а Георгиев пишеше големи осморки и често падаше в страничните канавки, като псуваше не себе си, а колелото, защото не вървяло в гладкия коловоз. - Налъм, струва ми се, че кърмата му криви, бяга наляво! - Криви ти ръцете, нали затова е кърма да го управляваш! - А бе, не е както требва, соча го надясно, оно върви налево! - Струва ми се, че ти не си като хората! Налево зер! Сега цял свет върви налево! Ами, да не би да е на некой наш човек, на некой комунист, от него е научено тъй! Виж, мойто върви накъдето го насоча. - Къде ти в комунист колело, нали ни знаеш какви сме голтаци! Добре че дойде тая власт, за да се съвземем, иначе умирахме от глад. На некой фашист е, на некой богаташ. А после какво ще правиме с тях. - Какво, да не мислиш да ги връщаме! По една боя отгоре и край. - Тамън с него ще хода на работа, за длъжността ми бива и нещо повече, но като няма - и това е добро. - Бива, ама да се научиш да го караш както требва. Така, както кривиш, ще хукнат децата по теб, като по бесно куче! - А бе, на мен малко ми требва, ама нали за трети път ръката ми лови такова криво желязо! - Взе ли чувал? В какво ще слагаш парите? - Взех двутраката торба, тя събира колкото чувал. Ти пари ми дай, язе у пазва че ги тикна. - Пазвата е женска работа, нашето е нещо голямо, революционно! Преди първото село, към което двамата печалбари се отправиха, имаше лек баир и колелетата вървяха в пепелта трудно. След няколко падания в страничните канавки Георгиев започна да бута колелото, хванато с дясната ръка, а лявата беше свободна и описваше нескопосни кръгове до под коляното му. Кепето беше килнато силно назад и от челото му се стичаха струйки пот. Голямата му уста беше широко отворена и въздушната струя под- свиркваше в редките му зъби. Мустаците отчаяно висяха надолу, а дълбоката бапка на брадата, в която винаги имаше влага, беше окъпана в сива прах и сегиз-тогиз от нея капеха капки кална пот. Над селото полази синкав здрач и двамата отбиха в страни колелетата, излегнаха се на пасището за почивка и уточняване на акцията. Налъма преглеждаше списъка на лицата, които трябваше да обходят, като срещу имената поставяше и сумата, която трябваше да вземат. Близ- 31 на края на молива, както правеше винаги когато беше съсредоточен. На езика му остана едно мастилено петно от химическия молив и той плю силно встрани. Лекият ветрец подгони слюнката и тя се лепна на брадата на Георгиев, който не я забеляза и тя остана да виси, докато падна сама. Съзнанието и усещането на Георгиев бяха съсредоточени в предстоящата акция. Той беше поставил главата си под ъгъл и оглеждаше хубавите двуетажни къщи на заможните селяни. В отделни моменти пак така под ъгъл надничаше в списъка на другаря си и се учудваше на големите цифри, които онзи пишеше срещу имената. - Гривна, както съм ги набелязал, ще паднат около 600 хиляди, доволен ли си от 300? - Човек като няма грош, от малко е доволен. Толкова пари не съм сънувал! Ама да видим как ще ги изскубем от фашистите! - Ти приготви патлака и ще подпираш в ребрата, агитацията е моя работа! - Налъм, гледам тия големи богатски къщи и се чудя, как живеят в тях богатите фашисти! - Утре като осъмнеш богат, ще видиш! Мракът се сгъстяваше бързо и двамата изчакваха да се приберат хората по домовете си. От близкия път се чуваше конски тропот, пляскане на камшик във въздуха и мелодично отпяване на колелетата. Двамата иманяри обърнаха поглед към пътя. Георгиев пак така под ъгъл гледаше в една посока, а виждаше в друга. В здрача видяха файтона на един от богатите селяни, който се връщаше от полето. - Налъм, тоя фашага кой е? Ще го суровакаме ли? - Не го познах и името му не знам. - Тогава къде ма водиш? Нали уж всичко знаеш, план имаш! - Е, и да съм пропуснал някой, ще го посетим утре. Имаме още 20 дни, колко къщи още ще обходиме!.. - Айде, не изтрайвам, сакам да вида как ша тръгне! -подкани Георгиев. - Тръгнеме ли, спиране нема! Сега малко репетиция. Кой от нас ще приказва с ората, требва агитация! Да се обясни за какво дават пари, на кого ги дават! Да знаят, че тая власт е народна, а не буржоазна, както преди! Ще обясниме, че в нашата програма пише всички да сме равни! Колко има един, толкова да има и другият! Така като им се обясни, те се отпускат и по- дълбоко бъркат в кесиите! - Ти полуде ли бе, Налъм! С акъл ли си али не си? Нема да правиме събрание, та толкова да приказваме! Нали парите са за нас, за каква народна власт ша приказваме? Ние нали знаем, че властта е народна, вестниците само това пишат, оти да повтаряме? Направо - дай пари! - Не ме разбра, Гривна! Требва подход с хората, душата му вземи, ама с подход, леко с памук, така по-малко боли! - Какви ги бръщолевиш, сега е революция! Никакъв памук! - Ти как предлагаш? - запита Налъма. - Късо! Викаме го леко и кротко! Щом доде при нас, опирам цевта в ребрата и казвам: Пари дай, мама ти фашистка! Иначе ще ти светя маслото! Така той нема кога да умува и ще ги даде! Това е революция! - То пак така, ама където се наложи! Ако е така отведнъж, некой може да се развика и всичко пропада! - Ако викне, тия лапи за какво са, да се чеша по гърба ли? Затиквам му устата! - Ти си новак! Аз ще приказвам, ти за всеки случай бъди с парабела готов, ако не си доволен, утре ще бъде както ти кажеш. - Добре де, добре, айде да вървим! Луната застина между два огромни облака и разреди нощния мрак. Селските улици се очертаха дълги и широки. Сред широките дворове спяха първи сън големите къщи с трудолюбиви хора в тях. В полумрака увисналите краища на мустаците почти се сляха под брадата и затвориха в кръг голямата му уста, в която стърчаха едри редки зъби. Лявото му рамо увисна силно надолу или поне така изглеждаше спрямо дясното, което се издигна нагоре, за да може да държи ръката си на парабела в случай на нужда! В този си вид Георгиев изглеждаше уродлив и страшен! Изтегляне 1.8 Mb. Сподели с приятели:
|