Четиридесетте безотговорни дни 1944 Никола М. Николов
Изтегляне 1.8 Mb. Pdf просмотр
|
| 29 Отшумя денят на революцията, честван от малка група комунисти. За голяма част от българския народ това събитие беше неизвестно, далечно и чуждо. В коридорите и инквизиционните стаи настъпи отново оживление, щракаха жестоко бравите, под огромния купол на Кръстатата казарма измъчваха хора. Воплите намираха пролуки и говореха на настръхналия в ужас град за това, което ставаше зад дебелите стени, за съдбата на невинни и беззащитни хора, попаднали в ръцете на зверове, окичени с незаслуженото име революционери. Това ставаше по една зла ирония на съдбата, по едно не- щастно стечение на обстоятелствата Два дни след кървавата жътва командирът на партизанския отряд Витко Иванов (Баку) реши да посети Кръстатата казарма и да види с очите си как неговите възпитаници се справят с работата си. Пиян както обикновено (царство му небесно - пиян умря), той стъпваше несигурно с тънките си дълги крака, като левия замяташе встрани и описваше с него дъги. Неуверената походка го принуждаваше да се движи в близост до стената с почти разперени ръце, като дете преди падане. Лявата ръка, която беше по-близо до стената, често опираше в нея, за да коригира посоката на движението. Дългият му нос беше червен и от него капеха често по гърдите му бели капки, но той не усещаше това. Слузестата течност застояваше в подстриганите му мустаци и те изглеждаха неприятно влажни. Около партизанския командир вървеше щаб от жестоки млади хора. 64 Баку застояваше в някоя от килиите, където инквизицията беше в разгара. Присъствието му въодушевяваше палачите и те с по-голяма жестокост вършеха работата си. Мълчанието му означаваше одобрение. Той говореше малко защото алкохолът беше вързал езика му и из- даваше степента на напиването му. Комендантът на казармата, човекът с белега на лявата буза, партизанин от отряда, отваряше на бившия си командир някоя от килиите, за да го увери, че добре си върши работата, и то не само пред него. Баку видя с очите си окървавените хора, смазани от жесток бой, но по лицето му не трепна мускул от възмущение. Той се надсмиваше ехидно над съдбата на нещастните хора. На въпросите му те отговаряха с мълчание. Комендантът не забрави да отвори килия № 6, където беше полковник Ангелов. Когато превърташе ключалката, той намери за необходимо да поясни: - Тези са на специална обработка! Партизанският командир направи една крачка в тясната дълга стая. Тя беше претъпкана с хора. Той накъдри вежди и сложи шепи на дългия си нос, за да се предпази от неприятната смрад, която го посрещна. - Павле, каква е тая свинщина?! Ще се задушат и ще изпукат, а някои ще ни трябват! - Не държат чисто, не проветряват, другарю командир! - Не е вярно! Вижте крилото, което може да се отваря, винаги е открехнато, но миришат отходните кофи, защото е забранено да се изхвърлят всеки ден! - поясни Ангелов и добави: - Не чувствате ли, освен другата мръсотия тук мирише и на гнило човешко месо! От телата ни капят червеи, гной и месо! - Как така капе месо от живи хора? - запита изненадан Баку. - Така, както е! Невероятно, но факт! Може да видите! - Покажете!- пожела той. - Фелдфебел Кайцанов, покажете си бедрата - предложи Райков. Фелдфебелът имаше висока температура от инфектираните рани, по лицето му се показаха сини петна от отравяне, той промърда устни, но от тях не излязоха думи. Райков и Апостолов му смъкнаха панталоните и заедно с тях се свличаше изгнило месо, почерняло от заседналата кръв. На отделни места се виждаше бедрената му кост, покрита с гной, съсирена кръв и червеи. Той беше в безсъзнание и не охкаше, не протестираше... Баку се наведе близо до него и като се убеди, че това е така, той свали длан от носа и каза: - Павле, и нас ни биеха в полицията, но месо от телата ни не е капало! Който е виновен, нали знаеш! Изведи го нощес! Стига да не ни трябва пред Народния съд! Така не бива! - Той е много твърд, другарю командир! Дума не отронва! Мълчи като камък! Даже името си не казва! Затова. Другите не са така. - Всички сме в гнойни рани - поясни Ангелов - от тях е тая миризма, ще измрем от ин- фекции. - Няма, Ангелов, теб ще те лекуваме, ако трябва, ти си нужен! Ще умреш, но не тук, а на въжето! - поясни партизанският командир. - Знам и очаквам тоя ден като спасение от страдания и унижения. Не се страхувам! - Да те види народът и тогава! Нашето леко ли беше в шумата! Вие разстрелвахте, съдехте и бесехте, сега ви се връща! - Вярно, но никога невинни! Само по закони, гласувани от Народното събрание. Вие убивате невинни хора -патриоти! Те умират прави! - Ще ви съди Народният съд, който е прав, да докаже, да се оправдае и няма от какво да се страхува. - Не е народен! Никой не пита народа! Ще ни съдите вие, комунистите, това ще бъде партиен съд, под маската на ОФ - възрази Ангелов. - Пред съда ще кажеш, Ангелов - заключи Баку и излезе, като се опря в рамката на вратата с двете ръце и продължи прегледа на останалите арестанти. Призори охраната прегледа килиите със задържаните и тези, които бяха в безнадеждно положение, ги натовариха в един автомобил. Много от тях изнасяха с одеяла и запълниха с телата им още една от сухите ями на Вълчешкия дол. Някои от тях доубиваха с разстрел, други с железен прът, някои полуживи стенеха, докато нахвърлят отгоре им големи буци земя. 65 Когато изнасяха фелдфебел Кайцанов, той отвори очи с видимо усилие и с мътен поглед огледа другарите си. Една слаба усмивка, последната в живота му, разпъна устните. - С-б-о-г-о-м!.. - прошепна той, вдигна дясната ръка към слепоочието и добави едвам чуто. - Не вярвах, че умират невинни хора! Изтегляне 1.8 Mb. Сподели с приятели:
|