Четиридесетте безотговорни дни 1944 Никола М. Николов
Изтегляне 1.8 Mb. Pdf просмотр
|
| 47 Зимното утро обещаваше хубав, светъл и сравнително топъл за сезона ден, но като капризен властник то неочаквано накъдри чело със сиви облаци, които идваха от северозапад. Сгъстиха се, слязоха ниско над комините и от тях полетяха бели снежинки. От отворения за проветрение прозорец на съдебната зала излизаше на талази неразбираем шум. Вътре говореха помежду си стотици хора. Само подсъдимите на първата редица мълчаха и чакаха своя неизбежно фатален край. Дебелата завеса на сцената трепна. От единия край се показа Каменов, следван от народните обвинители. Прислужникът от Окръжния съд даде дежурната команда: - Стани! След тежкото наместване на съдебния състав започна шумното сядане на публиката и дислокацията на правостоящите. Каменов обходи с поглед съдебната зала и шумът постепенно стихна, той взе с дясната си ръка горното досие и викна високо: - Стефан Райков - бивш капитан и командир на III окупационна дружина в гр. Ниш! Райков стана бавно и отиде на подсъдимата площадка, до него застана неподстриган и с несресана коса човек, въоръжен с автомат. - Подсъдимият Стефан Райков, като командир на III дружина в гр. Ниш, вие сте разкрили и унищожили предавател на съпротивата, който е бил в услуга на съветското разузнаване и е подпомагал действията на III Украински фронт! Обяснете пред съда вярно ли е това? Как стана и защо го направихте? Подсъдимият размърда рамене болезнено, защото мястото между плещите беше покрито с гнойни рани от инквизицията, повреден беше и гръбначният стълб. Затова Райков стоеше като издялан от дърво и трудно подвижен. - Вярно е! Предавателят е работил няколко месеца в близост до щаба и никой не подозираше нищо! Един ден жителите на града решиха да съборят бронзовата статуя на крал Петър, завързаха я с въже и тълпа от около 500 души започна да тегли, докато я събориха. Аз и командирът гледахме от прозореца, без да се намесваме, приехме, че това е тяхна работа. Същия ден към 23 часа пак с командира слушахме радио Лондон. Това правехме почти редовно, защото даваше свежа и обективна информация за състоянието на фронтовете. - Защо се информирахте от него? Не получавахте ли наши вестници? - Казах в началото, даваха свежа и обективна информация! Пресата пристигаше със закъснение! - В това предаване съобщиха за събарянето на статуята. Изненада ни бързината, с която новината е предадена в Лондон, защото в града нямаше чужди журналисти, а телефоните бяха под наш контрол! Дълго умувахме, много хипотези се раждаха и умираха, най-после се спряхме на вероятността новината да е предадена с нелегална радиостанция и решихме да я открием. На следващия ден извикахме два джипа с пеленгатори, те разделиха града на части и започна издирването. Изненада ни фактът, че предавателят беше засечен в близост до щаба в момента на предаване. Блокирахме квартала с цялата дружина, но радистът е бил сам, не е имало кой да го предупреди, че е започнала засечка, и това ни улесни! Трудно беше да го намерим, данните посочваха за център двете постройки - на щаба и на банката, които бяха една до друга. Започна претърсване на стая по стая, на тавана и мазетата, като започнахме в кръг от щаба. Обходихме съседните къщи и нищо. Остана само банката! В едно от избените помещения намерихме чо- века в момент на сеанс! Това беше прислужникът на банката, от еврейски произход. Започнахме разпита и той си призна всичко още в началото, в първия час на следствието. Получавал е военна информация за корпуса от всякакъв вид, интересувал се от всичко и е предавал в цен- търа! Предаването на сведения от корпуса са извършвали шест фелдфебел-школника, един подпоручик и писарят от щаба. Същата нощ всички бяха арестувани. Към обяд направиха пълни признания. - Бихте ли арестуваните? - запита обвинителят Попандреев. 96 - Малко! - отговори Райков. - Какво разбирате под малко? - С шамари, с ръце, не като вас с тояги! Звера се ядоса и каза: - Защо се оплакваш, четири месеца как си задържан, и не ти личи, че си измъчван, може и шамар да не са ти ударили? - Под дрехите всички сме в гнойни рани - обясни подсъдимият и със светкавична бързина хвърли цивилната дреха, вдигна ризата над главата си. - Срещу публиката се озъбиха гнойните рани и почернелите меса със заседнала кръв, прилични на церова кора. Публиката зашумя невъобразимо. Едни викаха „Позор!" и тропаха с крака. Женски и детски плач се извиси до гипсовите орнаменти на тавана. Организираната ОФ публика викаше обичайното „Смърт на фашистките офицери!" Двама цивилни смъкнаха ризата надолу и закриха белезите на комунистическите добродетели. Облякоха му дрехата и укротиха ръцете се белезници. Защитата протестираше, но председателят не обърна внимание и работата продължи. - Всеки един поотделно се е срещал с евреина, той познаваше всички, а те помежду си не се познаваха! Всеки е смятал, че работи с него сам! - Подсъдимият Ангелов, вие ли наредихте да бъдат извикани пеленгаторите? - Да, аз наредих! - Защо? От това са пострадали млади хора! - За предатели на националните ни интереси няма друга мярка. Съжалявам за проявения либерализъм, хората от конспирацията са живи, аз настоях да не ги убиват, защото не познавах добре комунистите и тяхната идеология. - Подсъдимият Райков, знаете ли каква е съдбата на арестуваните? - Не знам! Не се интересувах, предадоха ги на военнополевия съд заедно със следствените протоколи! - Не се интересувахте поне от любопитство? - Не! Тяхното предателство ме отврати! - Обвинението - имате думата! - каза равнодушно Каменов и Недялко Звера излезе напред, срещу първата редица на обвиняемите. Другарю народен съдия, пределно ясно е от само признанията на подсъдимия, че по негова и на Ангелов вина е разкрита конспирация, в която са пострадали невинни хора - патриоти! Прекъснат е един важен канал за информация на съветското разузнаване! За такова прес- тъпление няма по-малко наказание от смърт чрез обесване! Правителствената публика го подкрепи с ръкопляскания и викове „Смърт!" Другата - от близки и любопитни, викаше „Позор! Това не е никакъв съд! Невинен!" Каменов не обръщаше внимание на виковете. Той чукна Темида по челото, за да се въдвори тишина и каза на подсъдимия: - Имате последна дума към съда! - Вие не сте съд! Ние сме осъдени от партийния комитет! Не желая да искам това, което не можете да ми дадете! Вие сте слуги! Неутралната публика ръкопляскаше на последната дума на подсъдимия. Изтегляне 1.8 Mb. Сподели с приятели:
|