Четиридесетте безотговорни дни 1944 Никола М. Николов

97
надясно начупена коса, под която се извисяваше високо благородно чело, разделено по средата с една синя, пулсираща жила. В основата челото беше подчертано с гъсти вежди, почти склопени над правилния нос. Под веждите блестяха с мъжествена мекота две ясносини очи.
- Запознати ли сте с обвинителния акт и признавате ли се за виновен в посочените престъпления? - запита Каменов. - Обяснете пред Народния съд, пред близките на убитите и публиката за извършените от вас престъпления, в които сте обвинен. Къде и как сте избивали борците от съпротивата?
- Обвинението ми е масово убиване на невинни хора. Този текст отричам напълно като неверен и клеветнически! Признавам, че убивах, с ръката си разстрелях двама души, но те не бяха невинни, а доказани атентатори, които бяха извършили убийство на невинни и предателс- тво на Родината. Това е истината! Ротата, която командвах, знаеше местонахождението на пар- тизаните. При претърсване на местността веригата беше ги отминала, но не незабелязано!
Нахалството на безсилните стигна дотам, че те убиха войници, които ги пощадиха само преди броени минути! Убиха ги подло, за да им вземат оръжието и дрехите! За командването не беше тайна, че партизаните са в Липака, но не предприехме акция. Те се издаваха сами и ак- цията започна! Някои от предателите са в залата и носят оръжия като верни на вашата власт!..
В залата настана оживление, чуха се викове от всички страни: „Кажи го, кажи го, защо го криеш!" А едни от групата на ОФ викаха:
- Лъжец, клеветник!..
Каменов стана прав пред дългата маса и викаше силно:
- Тишина!
Когато бурята стихна, той продължи:
- Пространството над гората беше доста голямо, необхватно за непълния състав на ротата, освен това аз наредих една част от войниците да останат на поляната, за да държат под очи проходите за възможно излизане. Това беше с цел да се обхване колкото се може по-малка част от гората, така вероятността да се срещнат партизани и войници беше още по-малка.
Нещо повече, ние, офицерите и фелдфебелите, останахме отвън, за да дадем възможност на войниците да отбият номера ходом, без да се задълбочават. Всичко това говореше за нежела- ние от моя страна да се пролива българска кръв, защото събитията на голямата политика не зависи от нас! Още нещо, при навлизане в края на гората аз стрелях във въздуха безпричинно с цел да ги предупредя. Знаех, че техните секретни постове ни наблюдават! Тези неща – отпус- натостта, това нежелание за бой, изглежда ги окуражи! Създаде в тях впечатлението, че ние ще им дадем доброволно оръжието, ще се оставим да ни вържат ръцете и евтино да станат герои на деня! Ненадейно за нас и необяснимо защо те откриха огън, и то след като бяха из- вън нашето обкръжение. Стреляха коварно и подло в гърба на веригата! Паднаха от войниците трима убити и шест ранени! Без да залягаме, стоешком открихме огън и боят започна! Падна- ха жертви от двете страни! Аз бях ранен под коляното! Престрелката трая 3 часа, пленихме от тях 4 души! Предадохме ги на съд и бяха осъдени на смърт. Към тях предадоха още 8 души, които са извършили предаването на военни тайни. Предадоха ги за разстрел на моята рота. Аз командвах екзекуцията и лично стрелях. Не отричам това и не се срамувам! Те бяха престъп- ници, друга участ не заслужаваха!
- Защо приехте боя? Защо не се предадохте? Те нямаше да ви убиват, щяха да ви вземат оръжието! - запита един от обвинителите.
- Аз казах в началото, те ни нападнаха в гръб! Стреляха първи! Не можех да направя нищо друго! То противоречи на моя морал! Аз съм български офицер и се клех да пазя Родината от такива, като тях и вас! Българщината е пазил и дядо ми поп Харитон!
В залата отново настана оживление и тези, дето го познаваха, обясняваха:
- Той е от Дряново и е внук на поп Харитон! Каменов въдвори тишина и запита:
- Кой ви нареди да преследвате партизаните?
- Командирът на полка!
- Подсъдимият Ангелов, вие ли наредихте да се преследват партизаните?
- Да! Аз наредих!
- Защо го направихте?

98
- Наредиха ми от щаба на дивизията!
- Смъртта е малко за теб, Апостолов! Десет живота ако имаше, десет смъртни присъди ще ти искам! - обади се Звера.
Майката на подсъдимия изхлипа неудържимо и народният обвинител се обърна към нея с думите:
- Плачи майко, плачи за сина си убиец! Преди тебе плакаха 12 други майки, в чиито синове той е стрелял, за да си изпробва пистолета!
- Стига, майко! - обърна се синът към майката, - аз ще умра достойно като пазител на българщината! На челото ми няма петно на предател, а сиянието на патриот! Ще бъда обесен!
Това не е тайна! Това е страшна, но славна смърт!
Каменов му отне думата, обърна се към обвинителите и напомни:
- Имате думата!
Недялков излезе авторитетно напред, като застана с гръб към лявата стена, а с полулице към публиката и съдията. Широката му уста беше отворена и в беззъбата пролука на горната челюст на равни интервали се показваше острият му език.
- Другарю съдия, пред нас е един закоравял враг, който ненавижда комунизма и е готов на сурово възмездие, ако му се удаде случай. Той е един от офицерите, предвидени да заемат висо- ки постове в случай, че англоамериканците се намешат в нашите вътрешни работи. От дъното на душата си той мрази СССР. Вие се убедихте, че той не само е командвал, но и лично е стрелял в народните синове. Убивал е патриоти, които са се жертвали за идеалите на Маркс и
Ленин. Оставането му жив е опасно и аз настоявам за смърт чрез обесване!
Организираната от правителството публика започнаха да скандират обичайната дума:
„Смърт! Смърт!" Каменов въдвори тишина, погледна към редиците на адвокатите, повдигна брадата си нагоре, като гледаше в защитника на Апостолов. До подсъдимия застана оплеши- нял възрастен човек и започна прочувствено:
- Господа съдии, ако възкръснат апостолите на нашето възраждане и разберат, че внукът на скромния, но патриотичен божи служител поп Харитон е на подсъдимата скамейка за това, че е пазил България от размирниците, те положително биха поискали да умрат отново! На под- съдимата скамейка е един кристално чист патриот! Той разказа: „Не желаех да се пролива кръв, стрелях, предупредих, намалих състава на ротата все с една и съща цел - да чуят, да се прикрият, да не се стигне до бой! И чак тогава, когато партизаните са извън обкръжението, нападат от засада! Господин съдия, в гражданското право е подчертано, че всеки има право на самозащита и когато се защитава е невинен! Моля да приложите този текст от закона и да произнесете оправдателна присъда за моя доверител! Подсъдимият е убивал, но кого? Хора, самопоставили се извън закона, хора, осъдени на смърт! Вие сами признавате - слуги на чуж- ди разузнавания!
- Съветското разузнаване е наше! - възрази Звера.
- Историята ще отсъди доколко е наше! Докато съществува българска държава, то ще бъде чуждо! Патриотична дейност като на моя доверител предизвиква само възторг, а не вина за смърт. Моля да бъде признат за невинен!
Когато адвокатът свърши и се отправи към мястото на защитата, тълпата зашумя, но
Каменов прекъсна шума с думите:
- Подсъдимия Апостолов, имате право на последна дума.
Всички занемяха, очаквайки да чуят какво ще каже човекът, над чиято шия виси готовият клуп на въжето, над когото витае леденото дихание на смъртта!
Подсъдимият размърда бавно покритото с рани тяло, преглътна горчилката, която се сти- чаше в гърлото му. Бледорозовото му лице сега имаше божуреночервен цвят! Тресеше го от гнойните рани и със страшно усилие застана отново на подсъдимата скамейка. Желаеше всичко да свърши бързо, за да се отърве от страдания и унижения, но в него пламна желание- то да каже на публиката и съда това, което те не знаеха и никога не ще узнаят, защото много тайни ще умрат заедно с хората, които ги носят в душите си. Следствието и разузнаването не бяха се добрали до неговата най-важна дейност като офицер и той реши да го разкаже, за да видят късогледството си. Опря лакът на парапета, направен за подсъдимите, като не влезе изцяло в ограждението и започна с равен, спокоен глас. Реших да ви кажа това, което след-

99
ствените органи не знаеха, което досега криех! Участието ми в Комитета за национално спасе- ние! То беше повече символично, защото на заседания не участвах поради секретност! За ре- шенията бях информиран точно. От страна на военните знаех за участието на генералите
Стефанов и Грозданов. Останалите бяха повечето цивилни общественици! Целта беше да се предотврати съветската окупация на страната, от това се страхувахме най-много и то се случи! Това стана главно по две причини: 1. Бавното реагиране на англо-американското ко- мандване на предложенията ни да навлязат в страната техни войски, а не съветски. 2. Преда- телството, което направи генерал Маринов, като съобщи за това на съветското командване и то бързо форсира Дунава, като безпричинно обяви война на България с оглед да падне от власт последното правителство на Муравиев и да дойде послушното на Москва начело със съ- ветския агент Кимон Георгиев. Нашето предложение се посрещна с разбиране от събеседни- ците ни, но те не можеха да предприемат нищо без разрешение на Балканското командване, то пък беше зависимо от политическите ръководители, а те действаха бавно. Даже Рузвелт е поставил по-високо приятелството си със Сталин пред свободата на източноевропейските страни! Притова нещастно стечение на обстоятелствата, ние нямахме друга алтернатива, ос- вен да останем в Родината и да умрем заедно с надеждата за свобода! По-добре мъртви, от- колкото роби!
- Стига! Враг! Отнемам ти думата! Поставете го на място! - крещеше Каменов и двама от охраната го отведоха на мястото му на първата редица. Агитката на ОФ скандираше непрес- танно: „Смърт на заговорниците! Смърт на фашистите!"
Неорганизираните и близките на подсъдимите изпратиха последните му думи с ръкопляс- кания!

Изтегляне 1.8 Mb.

Сподели с приятели: