Чл. С този закон се определят мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, както и организацията и контролът по тяхното изпълнение


Раздел V Идентифициране на клиенти и проверка на идентификацията



страница3/8
Дата22.01.2019
Размер0.9 Mb.
#110771
ТипЗакон
1   2   3   4   5   6   7   8
Раздел V

Идентифициране на клиенти и проверка на идентификацията

Чл. 52. Идентифицирането на клиентите и проверката на идентификацията се извършват чрез използване на документи, данни или информация от надежден и независим източник.

Чл. 53. (1) Идентифицирането на физическите лица се извършва чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие от него.

(2) При идентифицирането на физически лица се събират данни за:

1. имената;

2. датата и мястото на раждане;

3. официален личен идентификационен номер или друг уникален елемент за установяване на самоличността, съдържащ се в официален документ за самоличност, чийто срок на валидност не е изтекъл и на който има снимка на клиента;

4. всяко гражданство, което лицето притежава;

5. държава на постоянно пребиваване и адрес (номер на пощенска кутия не е достатъчен).



(3) При встъпване в делови взаимоотношения се събират и данни за професионалната дейност на лицето и целта и характера на участието на лицето в деловите взаимоотношения, чрез използване на документи, данни или информация от надежден и независим източник, попълване на въпросник или по друг подходящ начин.

(4) Въз основа на оценката на риска по глава седма лицата по чл. 4 събират допълнителни данни при условията и по реда на правилника за прилагане на закона.

(5) Когато в официалния документ за самоличност не се съдържат всички данни по ал. 2, събирането на липсващите данни се извършва чрез представяне на други официални документи за самоличност или други официални лични документи, чийто срок на валидност не е изтекъл и на които има снимка на клиента, и снемане на копие от тях.

(6) При липса на друга възможност събирането на данните по ал. 2, т. 3 и 5 може да се извърши и чрез представянето на други официални документи или документи от надежден и независим източник.

(7) Когато идентифицирането се извършва без присъствието на подлежащото на идентификация физическо лице, идентифицирането може да се извърши и чрез представяне на копие на официален документ за самоличност. В тези случаи проверката на събраните идентификационни данни се извършва по реда на чл. 55, ал. 2.

(8) Алинея 7 не се прилага при идентифицирането на физическите лица, които имат право да се разпореждат със средствата, използвани в рамките на деловите взаимоотношения, или които са предмет на случайната сделка или операция.

Чл. 54. (1) Идентифицирането на юридически лица и други правни образувания се извършва чрез представяне на оригинал или нотариално заверено копие на официално извлечение от съответния регистър за актуалното им състояние и заверено копие от учредителния договор, учредителния акт или от друг документ, необходим за установяване на данните по ал. 4.

(2) В случаите по чл. 23, ал. 6 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и при наличието на официален публичен търговски или дружествен регистър в държава членка, в която е регистрирано юридическото лице, идентифицирането на юридически лица се осъществява чрез извършване на справка в Търговския регистър или в съответния публичен регистър по партидата на юридическото лице и документиране на предприетите действия по идентифицирането. Редът и условията за документиране на предприетите действия се определят с правилника за прилагане на закона. Когато данните, необходими за идентифицирането на юридическо лице, не попадат в обхвата на подлежащите на вписване в Търговския регистър или в съответния публичен регистър обстоятелства, не са публично достъпни или предприетите действия не бъдат документирани, събирането им се извършва по реда на този раздел и правилника за прилагане на закона.

(3) При идентифицирането на юридически лица и други правни образувания лицата по чл. 4 са длъжни да установят структурата на собственост, управление и контрол на клиента – юридическо лице или друго правно образувание.

(4) При идентифицирането на юридически лица и други правни образувания се събират данни за:

1. наименованието;

2. правноорганизационната форма;

3. седалището;

4. адреса на управление;

5. адреса за кореспонденция;

6. актуалния предмет на дейност или целта и характера на деловите взаимоотношения или на случайната операция, или сделка;

7. срока на съществуване;

8. контролните органи, органите на управление и представителство;

9. вида и състава на колективния орган на управление;



10. основното място на търговска дейност.

(5) Когато в документите по ал. 1 и 2 не се съдържат данните по
ал. 4, събирането им се извършва чрез представяне на други официални документи.

(6) В случаите, когато определена дейност подлежи на лицензиране, разрешение или регистриране, клиентите, встъпващи в делови взаимоотношения или извършващи сделки или операции със или чрез лице по чл. 4 във връзка с тази дейност, представят заверено копие от съответната лицензия, разрешение или удостоверение за регистрация.

(7) По отношение на законните представители на клиент – юридическо лице или друго правно образувание, пълномощниците и другите физически лица, които подлежат на идентифициране във връзка с идентификацията на клиент – юридическо лице или друго правно образувание, се прилага чл. 53. В правилника за прилагане на закона могат да се предвидят други изисквания и изключения от това правило.

Чл. 55. (1) Проверката на събраните по реда на чл. 52-54 идентификационни данни се извършва чрез използването на един или повече от следните способи:

  1. изискване на допълнителни документи;

  2. потвърждаване на идентификацията от друго лице по чл. 4 или от лице, задължено да прилага мерки срещу изпирането на пари в държава -членка на Европейския съюз, или в държава по чл. 27;



  1. извършване на справки в електронни страници и бази от данни на местни и чуждестранни компетентни държавни и други органи, предоставени за публично ползване за целите на проверката на валидността на документи за самоличност и на други лични документи или на проверката на други данни, събрани при идентификацията;

  2. извършване на справки в публично достъпни местни и чуждестранни официални търговски, фирмени, дружествени и други регистри;

  3. използване на технически средства за проверка на истинността на представените документи;

  4. установяване на изискване първото плащане по операцията или сделката да се осъществи чрез сметка, открита на името на клиента, в кредитна институция от Република България, от друга държава членка или от банка от трета държава по чл. 27;

  5. при проверка на идентификацията в хода на вече установени делови взаимоотношения, когато идентификацията е била извършена при встъпването в такива отношения – повторно изискване на представените при извършване на идентификацията документи и проверка за наличие на промяна в идентификационните данни;

  6. друг способ, който дава основание на лицето по чл. 4 да приеме идентифицирането на клиента за надеждно извършено.

(2) При установяване на делови взаимоотношения или осъществяване на случайна операция или сделка чрез електронно изявление, електронен документ или електронен подпис, или чрез друга форма без присъствието на клиента лицата по чл. 4 извършват проверка на събраните идентификационни данни чрез използване на два или повече от способите по ал. 1. Допълнителни мерки за удостоверяване истинността на идентификационните данни на клиента могат да се определят с правилника за прилагане на закона.

(3) Предприетите по ал. 1 и 2 действия се документират, като в документите за извършената проверка на идентификацията задължително се съдържа и информация относно датата и часа на извършване на предприетите действия по ал. 1, както и имената и длъжността на лицето, което ги е извършило.

(4) Информацията по ал. 3 се съхранява по начин, който да позволява да е на разположение на дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност”, и се предоставя на дирекцията при поискване в оригинал или служебно заверен препис, извлечение или справка в определения от директора на дирекцията срок и формат.

Чл. 56. (1) Лицата по чл. 4, т. 1-3, 5 и 8-11 могат да се позоват на предходно идентифициране на клиента, извършено от кредитна институция за целите на чл. 10, т. 1 и 2, при наличие на следните кумулативни условия:

1. седалището на извършилата идентифицирането кредитна институция е в Република България, в друга държава членка или в трета държава, която отговаря на условията на чл. 27;

2. изискваната по чл. 53-55 информация е на разположение на лицето, което се позовава на предходно идентифициране, извършено от кредитната институция, и незабавно могат да бъдат получени при поискване копия на документите по чл. 53, ал. 1 и 4-7, чл. 54, ал. 1, 2 и 5-7, чл. 55, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 1;

3. при поискване кредитната институция, която е извършила предходно идентифициране, е в състояние да предостави в срок до три дни на лицето, което се позовава на това идентифициране, заверени копия на документите по т. 2.



(2) Забранява се на лицата по чл. 4, т. 1 – 3, 5 и 8 – 11 да се позоват на предходно идентифициране на клиента, извършено от кредитна институция от високорискова трета държава по чл. 46, ал. 3.

(3) Позоваването на предходно идентифициране по ал. 1 не освобождава позоваващото се лице от отговорност за неизпълнение на изискванията за прилагане на мерките за комплексна проверка на клиента по чл. 10, т. 1 и 2.

Чл. 57. За целите на чл. 56 лицата по чл. 4 могат да се позоват на предходно идентифициране на клиента при прилагането на политики и процедури в рамките на група, при наличие на следните кумулативни условия:

1. лицето по чл. 4 разчита на информация, предоставена от трето лице, което е част от същата група;

2. групата прилага мерки за комплексна проверка на клиента, правила за съхраняване на документация и програми срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма в съответствие с този закон;

3. на равнище група се осъществява надзор от компетентен орган върху ефективното прилагане на изискванията по т. 2.



Чл. 58. В правилника за прилагане на закона могат да се предвидят допълнителни изисквания и изключения от правилата за позоваване на предходно идентифициране на клиента.

Раздел VІ

Идентифициране на действителните собственици и проверка на тяхната идентификация

Чл. 59. (1) Идентифицирането на всяко физическо лице, което е действителен собственик на клиент – юридическо лице или друго правно образувание, се извършва чрез събирането на следните документи:

1. справка от съответния регистър по чл. 63;

2. документите и справките по чл. 54, ал. 1 и 2, както и други документи, от които да са видни действителният собственик, характерът и видът на собствеността или контролът съгласно § 2 от Допълнителните разпоредби, както и да няма съмнение, че лицето, за което е получена информация по т. 1, е актуалният действителен собственик;

3. декларация, подписана от законния представител или от пълномощника на юридическото лице.



(2) За всяко физическо лице, което е действителен собственик на клиент – юридическо лице или друго правно образувание, се събират данните по чл. 53, ал. 2.

(3) Формата и редът за подаване на декларацията по ал. 1, т. 3 се определят с правилника за прилагане на закона.

(4) За клиентите – юридически лица, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, които се подчиняват на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността, се събира информацията за дяловото участие, подлежаща на разкриване по реда на глава единадесета, раздел I от Закона за публичното предлагане на ценни книжа, или аналогична информация относно дружества на регулиран пазар извън България.

Чл. 60. В зависимост от вида на клиента и нивото на риск, което произтича от установяването на клиентските отношения и/или на извършването на сделки или операции с такъв вид клиент, лицата по чл. 4 предприемат действия по реда на чл. 55 за проверка на идентификацията на физическите лица, които са действителни собственици на клиент – юридическо лице или друго правно образувание.

Чл. 61. (1) Учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и лицата по чл. 63, ал. 4, т. 3 са длъжни да получават, да разполагат и да предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права.

(2) Когато лицата по чл. 4 предприемат мерки за комплексна проверка на клиента в съответствие с изискванията на този закон и правилника за неговото прилагане, учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания, които встъпват в делови взаимоотношения или извършват случайна операция или сделка със или чрез тях, и лицата по чл. 63, ал. 4, т. 3 са длъжни да предоставят на лицата по чл. 4 информация относно своите действителни собственици.

(3) Учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и лицата по чл. 63, ал. 4, т. 3 предоставят при поискване информацията по ал. 1 на дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” и на компетентните органи по този закон в определения от тях срок.

Чл. 62. (1) Физическите и юридическите лица и други правни образувания, които действат на територията на Република България в качеството си на доверителни собственици на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост, и лицата по чл. 63, ал. 4, т. 3 са длъжни да получават и да разполагат с подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са действителни собственици на доверителната собственост.

(2) Когато лицата по чл. 4 предприемат мерки за комплексна проверка на клиента в съответствие с изискванията на този закон и правилника за неговото прилагане, лицата по ал. 1, които в качеството си на доверителни собственици встъпват в делови взаимоотношения или извършват случайна операция или сделка със или чрез тях, и лицата по чл. 63, ал. 4, т. 3 са длъжни да предоставят на лицата по чл. 4 информация относно действителните собственици на доверителната собственост.

(3) Физическите и юридическите лица и други правни образувания, които действат на територията на Република България в качеството си на доверителни собственици на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост, и лицата по чл. 63, ал. 4, т. 3 предоставят при поискване информацията по ал. 1 на дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” и на компетентните органи по този закон в определения от тях срок.

Чл. 63. (1) Информацията и данните по чл. 61, ал. 1 се вписват по партидите на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания в търговския регистър и в регистър БУЛСТАТ.

(2) Информацията и данните по чл. 62, ал. 1 се вписват в регистър БУЛСТАТ.

(3) За производството, редът и сроковете за вписването на обстоятелствата относно действителните собственици се прилагат съответно Законът за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и Законът за регистър БУЛСТАТ.

(4) В съответния регистър се вписват следните данни, съгласно декларация, чиято форма и съдържание се определят в правилника за прилагане на закона:

1. идентификационните данни за действителните собственици – физически лица, включително:

а) имената;

б) гражданството;

в) единният граждански номер за лицата по чл. 3, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация;

г) датата на раждане за лицата, различни от тези по буква „в”;

д) държавата на пребиваване, ако е различна от Република България или от държавата по буква „б”;

2. данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол върху лицата по предходния член, включително фирма, номер в национален регистър, правна форма според националното законодателство, седалище и адрес на управление и идентификационните данни по т. 1 за представляващите лица;

3. данните по т. 1, букви „а-г” на физическо лице за контакт, постоянно пребиваващо на територията на Република България, когато по партидата на лицето по чл. 61, ал. 1, съответно по чл. 62, ал. 1, не са вписани данни за постоянно пребиваващ на територията на Република България законен представител – физическо лице, което предоставя нотариално завереното си съгласие за това;

4. всяка промяна в обстоятелствата по т. 1-3.



(5) Данните за действителните собственици се вписват, ако не са вписани на друго основание по делата или партидите на юридическите лица или други правни образувания в съответния регистър като физически лица, които са еднолични собственици или съдружници с най-малко 25 на сто дялово участие. Това изключение не се прилага, когато действителните собственици са физически лица, които са различни от вписаните по изречение първо и които попадат в обхвата на § 2 от Допълнителните разпоредби на основание, различно от прякото притежание на дялове.

(6) Пряк достъп до информацията и до данните по ал. 1, 2 и 4 имат:

1. дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“, Българската народна банка, Комисията за финансов надзор и компетентните държавни органи по този закон, без ограничения;



2. лицата по чл. 4 - в рамките на извършването на комплексна проверка на клиентите в съответствие с изискванията на този закон и на правилника за неговото прилагане.

(7) Редът и условията за достъп до информацията и до данните по ал. 1, 2 и 4 се уреждат в съответните специални закони.

(8) Дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“, органите за надзор, Министерството на вътрешните работи, Националната агенция за приходите, Агенцията по вписванията и администрациите, компетентни да осъществяват общ контрол върху лицата, за които възниква задължение за вписване по чл. 63, обменят информация за констатирани нарушения на ал. 1-5.

(9) При констатиране на нарушение на ал. 1-5 от орган по ал. 8, който не е компетентен в съответния случай да установи нарушението и да наложи наказание по реда на чл. 121, информацията се изпраща до съответния компетентен орган по ал. 8.

(10) Лицата по чл. 4 предоставят информация на компетентния орган по ал. 8, когато при изпълнение на задълженията си по този раздел констатират нарушение на ал. 1-5, извършено от клиент, който е лице по
чл. 61, ал. 1 или по чл. 62, ал. 1.

Чл. 64. Клиентите – юридически лица, или други правни образувания с номинални директори, номинални секретари или номинални собственици на капитала, представят удостоверение, договор или друг валиден документ според законодателството на юрисдикцията, в която са регистрирани, изходящ от централен регистър или от регистриращ агент, от който е видно кои са действителните собственици на клиента – юридическо лице или друго правно образувание, в т.ч., но не само, договор, друг валиден документ според законодателството на юрисдикцията, в която са регистрирани, изходящ от централен регистър, или документ от регистриращ агент.

Чл. 65. (1) Лицата по чл. 4 са длъжни да установят дали клиентът действа от свое име и за своя сметка, или от името и/или за сметка на трето лице. Когато операцията или сделката се извършва чрез представител, лицата по чл. 4 изискват доказателства за представителната власт и идентифицират представителя и представлявания.

(2) Когато операцията или сделката се извършва от името и/или за сметка на трето лице без упълномощаване, лицата по чл. 4 извършват идентифициране и проверка на идентификацията на третото лице, от името и/или за сметка на което е извършена операцията или сделката, и лицето, извършило операцията или сделката.

(3) При съмнение, че лицето, извършващо операция или сделка, не действа от свое име и за своя сметка, лицата по чл. 4 са длъжни да извършат уведомяването по чл. 72 и да предприемат подходящи мерки за събиране на информация за идентифициране и проверка на идентификацията на лицето, в чиято полза реално се извършва операцията или сделката. Мерките се определят с правилника за прилагане на закона.

Раздел VІІ

Изясняване на произхода на средствата

Чл. 66. (1) Произходът на средствата се изяснява чрез прилагане на поне два от следните способи:

  1. събиране на информация от клиента за основната му дейност, включително за действителния и очаквания обем на деловите взаимоотношения и на операциите или сделките, които се очаква да бъдат извършвани в рамките на тези взаимоотношения, чрез попълване на въпросник или по друг подходящ начин;

  2. събиране на друга информация от официални независими източници – данни от публично достъпни регистри и бази от данни и др.;

  3. информация, събирана във връзка с изпълнението на изискванията на този или други закони и подзаконови нормативни актове, включително Валутния закон, която да показва ясен произход на средствата;

4. използване на информация, обменяна в рамките на групата, която да показва ясен произход на средствата, когато е приложимо;

5. проследяване на паричните потоци в рамките на установените делови взаимоотношения с клиента, при което да е виден ясен произход на средствата, когато е приложимо.



(2) При невъзможност за изясняване на произхода на средствата след изчерпване на способите по ал. 1, както и в случаите, при които прилагането на поне два от способите по ал. 1 е довело до противоречива информация, изясняването на произхода на средствата се извършва чрез писмена декларация от клиента или от неговия законен представител или пълномощник. Формата и редът за подаване на декларацията се определят с правилника за прилагане на закона.

(3) Информацията по ал. 1 и 2 се документира и се съхранява при условията на чл. 68.

Глава трета

СЪХРАНЯВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ И СТАТИСТИЧЕСКИ ДАННИ

Раздел І

Съхраняване на информация

Чл. 67. (1) Лицата по чл. 4 съхраняват за срок 5 години всички събрани и изготвени по реда на закона и правилника за неговото прилагане документи, данни и информация.

(2) В случаите на установяване на делови взаимоотношения с клиенти, както и в случаите на встъпване в кореспондентски отношения срокът по ал. 1 започва да тече от началото на календарната година, следваща годината на прекратяването на отношенията.

(3) В случаите на извършване на случайни операции или сделки по чл. 11, ал. 1, т. 2-4 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 2 и 3 и ал. 2 срокът по ал. 1 започва да тече от началото на календарната година, следваща годината на тяхното извършване.

(4) В случаите на разкриване на информация по реда на глава четвърта, срокът по ал. 1 започва да тече от началото на календарната година, следваща годината на разкриването на информацията.

(5) За документите, изготвени в изпълнение на изискванията на глава седма, срокът по ал. 1 започва да тече от началото на календарната година, следваща годината на изготвянето им.

(6) По писмено указание на директора на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ срокът по ал. 1 може да бъде удължен до 7 години.

(7) Документите, изготвени и получени по реда на глава осма, раздел I, се съхраняват през цялото време на упражняване на съответната дейност по чл. 4 и за срок една година от преустановяването й.

Чл. 68. (1) Всички събрани и изготвени по реда на закона и на правилника за неговото прилагане документи, данни и информация трябва да бъдат съхранявани по начин, който да позволява да бъдат на разположение на дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност”, на съответните органи за надзор и на одиторите. Същите се предоставят на дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” при поискване в оригинал или служебно заверен препис в определения от директора на дирекцията срок и формат. При определяне на срока директорът на дирекцията съобразява обема и съдържанието на исканата информация.

(2) Всички събрани и изготвени по реда на закона и правилника за неговото прилагане документи, данни и информация трябва да се съхраняват от лицето по чл. 4, по начин, който да му позволява да изпълнява безпрепятствено дейността си и задълженията си по закона и нормативните актове по прилагането му.

Чл. 69. Информацията, документите и данните за отделните сделки и операции трябва да се съхраняват по начин, който да позволява тяхното възстановяване, в случай че същите следва да се предоставят за използване като доказателство в съдебни и досъдебни производства.

Чл. 70. (1) Документите, получавани, изготвяни и обработвани от дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ по реда и за целите на този закон и правилника за неговото прилагане, се съхраняват от дирекцията за срок 10 години, освен ако със закон е предвиден по-дълъг срок за съхранение.

(2) Срокът по ал. 1 започва да тече от началото на календарната година, следваща годината на получаването или изготвянето на съответния документ.

(3) След изтичането на срока за съхранение по ал. 1 документите се унищожават при условия и по ред, определени със заповед на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“.


Каталог: 2017
2017 -> Bbc topGear #159: Най-добрите коли в света!
2017 -> 4 дни/3 нощувки 14. 04. 2017 17. 04. 2017
2017 -> На българска федерация по волейбол
2017 -> Firestone представи губа с дълъг живот Roadhawk е създаден за по-дълготрайно използване
2017 -> Бисер Иванов Райнов “подобряване на корпоративното управление чрез изграждане на базисен модел за вътрешен контрол”
2017 -> Програма по анатомия за студенти от ІІ курс медицина летен семестър 2016/2017 Лектор: Доц д-р Слави Делчев, дм
2017 -> Синхрон медия” оод
2017 -> за нашият клас. Пътуването ще се проведе от (10. 07) до
2017 -> Средно училище „антон попов”-петрич изпитни програми за определяне на годишна оценка на ученици
2017 -> Приложение №2 към чл. 6 Информация за преценяване на необходимостта от овос


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница