Чл. С този закон се определят мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, както и организацията и контролът по тяхното изпълнение

1. 
   на свободен достъп в служебните помещения на проверяваното лице;
   
2. 
   да изискват и събират документи, справки, извлечения и други сведения във връзка с изпълнението на възложената им задача;
   
3. 
   да изискват и събират копия от документи, заверени от проверяваното лице или от упълномощено от него лице;
   
4. 
   да изискват писмени и устни обяснения за обстоятелства, свързани с предмета на проверката;
   
5. 
   да определят срока за представяне на документите, справките, извлеченията, сведенията и обясненията по т. 2-4.
   

1. получава срещу подпис заповедта за извършване на проверката;

2. осигурява място за извършване на проверката и се явява при поискване в служебните помещения на Държавна агенция „Национална сигурност“;

3. определя свой служител за контакти и оказване на съдействие на контролните органи;

4. предоставя достъп до служебните помещения в изискуемите от закона случаи;

5. предоставя в срока, определен от контролните органи, всички документи, справки, извлечения и други сведения, необходими за установяване на факти и обстоятелства, свързани с обхвата и предмета на проверката;

6. при поискване предоставя в срока, определен от контролните органи, заверени копия от документи, като заверката се извършва с полагане на надпис „Вярно с оригинала“, дата и подпис от законен или упълномощен представител на проверяваното лице, както и печат на лицето по чл. 4;

7. при поискване дава в срока, определен от контролните органи, писмени и устни обяснения;

1. 
   идентифициране на относимите рискови фактори чрез събиране на необходимата информация, включително по отношение на рискови клиенти, продукти и услуги;
   
2. 
   използване на събраната информация за оценяване и разбиране на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризъм, на който са изложени лицата по чл. 4, както и на мерките, които са предприети от тях за намаляване и ограничаване на този риск;
   
3. 
   предприемане на мерки за осъществяване на контролна дейност, пропорционални на тези рискове, и разпределяне на ресурсите в съответствие с оценката на риска, включително вземане на решения относно обхвата, задълбочеността, продължителността и честотата на проверките на място, както и относно необходимостта от човешки ресурси и експертни познания за осъществяване на контролната дейност;
   
4. 
   текущо наблюдение и периодичен преглед на оценката на риска и на разпределението на ресурсите за осъществяване на контролната дейност, включително при настъпване на обстоятелства от съществено значение или промени в управлението и дейността лицата по чл. 4, за да се гарантира, че оценката на риска и разпределението на ресурсите са актуални, приложими и относими.
   

1. 
   глоба от 1000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 2000 до 20 000 лв., когато нарушителят е физическо лице;
   
2. 
   имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв., а при повторно нарушение – от 5000 до 50 000 лв., когато нарушителят е юридическо лице или едноличен търговец;
   

3. 
   имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв., а при повторно нарушение – от 10 000 до 200 000 лв., когато нарушителят е лице по чл. 4, т. 1-6 и 8-11.
   

1. по ал. 1, т. 1 – глоба от 5000 до 2 000 000 лв.;

2. по ал. 1, т. 2 – имуществена санкция от 10 000 до 2 000 000 лв.;

3. по ал. 1, т. 3, когато нарушителят е юридическо лице или едноличен търговец – имуществена санкция от 20 000 до 10 000 000 лв. или до 10 на сто от годишния оборот, включително брутните приходи съгласно консолидирания отчет на крайното предприятие майка за предходната година, състоящи се от вземания по лихви и други подобни доходи, доходи от акции и други ценни книжа с променлива или фиксирана доходност и вземания от комисиони и/или такси;

4. по ал. 1, т. 3, когато нарушителят е физическо лице – глоба от 10 000 до 10 000 000 лв.

(3) Глобите по ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и 4 се налагат и на лице, което управлява и представлява лице по чл. 4, на лице по чл. 107, ал. 3, определено да осъществява контрол по изпълнението на задълженията по закона и нормативните актове по прилагането му, както и на лице по чл. 106, ал. 2, когато тези лица са извършили или са допуснали, или са участвали в извършване на нарушение по ал. 1.

(4) Лице по чл. 61, ал. 1 или по чл. 62, ал. 1, което не заяви вписване на информацията и данните по чл. 63, ал. 1, 2, 4 и 5, се наказва съгласно ал. 1.

(5) Лицето по чл. 61, ал. 1 или по чл. 62, ал. 1, което, след като е наказано по реда на ал. 4, не заяви вписване в определения срок, се наказва съгласно ал. 1 всеки месец до заявяване на вписването.

(6) Лице по чл. 63, ал. 4, т. 3, посочено като лице за контакт с лицето по чл. 61, ал. 1 или по чл. 62, ал. 1, което не изпълни задълженията си по чл. 61 или 62, се наказва с глоба от 100 до 1000 лв., а при повторно нарушение –
от 200 до 2000 лв.

Чл. 117. (1) Който извърши или допусне да се извърши нарушение на този закон извън случаите по чл. 116, ал. 1 или на нормативен акт по прилагането му, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с:

1. 
   глоба от 500 до 5 000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 10 000 лв., когато нарушителят е физическо лице;
   
2. 
   имуществена санкция от 1000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 2000 до 20 000 лв., когато нарушителят е юридическо лице или едноличен търговец;
   
3. 
   имуществена санкция от 2000 до 20 000 лв., а при повторно нарушение – от 5000 до 50 000 лв., когато нарушителят е лице по чл. 4, т. 1-6 и 8-11.
   

1. по ал. 1, т. 1 – глоба от 2000 до 20 000 лв.;

2. по ал. 1, т. 2 – имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв.;

3. по ал. 1, т. 3, когато нарушителят е юридическо лице или едноличен търговец – имуществена санкция от 10 000 до 100 000 лв.;

4. по ал. 1, т. 3, когато нарушителят е физическо лице – глоба от
5000 до 50 000 лв.

(3) Глобите по ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и 4 се налагат и на лице, което управлява и представлява лице по чл. 4, на лице по чл. 107, ал. 3, определено да осъществява контрол по изпълнението на задълженията по закона и нормативните актове по прилагането му, както и на лице по чл. 106, ал. 2, когато тези лица са извършили или са допуснали, или са участвали в извършването на нарушение по ал. 1.

Чл. 118. Който не изпълни задължителни указания, издадени при условията и по реда на закона и правилника за прилагането му, или не спази срока за изпълнението им, се наказва съгласно чл. 117, ал. 1.

Чл. 119. (1) Лица по чл. 4, регистрирани в държава членка или в трета държава, които извършват дейност в Република България чрез клон, участват в административни, административнонаказателни и съдебни производства пред български административни или съдебни органи чрез упълномощения представител на клона.

(2) Действията, извършени от и спрямо упълномощения представител, се считат за извършени от и спрямо лицето по чл. 4.

(3) Документите, връчени по установения ред на адреса на управление на клона, се смятат за връчени на лицето по чл. 4.

(4) В случаите на нарушения, извършени от регистриран в Република България клон на лице по чл. 4, което е регистрирано в друга държава членка или в трета държава, предвидените в тази глава имуществени санкции за юридически лица се налагат на лицето по чл. 4, а глобите и принудителните административни мерки спрямо физически лица се налагат на упълномощения представител на клона, на лице по чл. 107, ал. 3, определено да осъществява контрол по изпълнението на задълженията по закона и нормативните актове по прилагането му, както и на лице по чл. 106, ал. 2, когато тези физически лица са извършили или са допуснали, или са участвали в извършването на нарушението.

Чл. 120. (1) Държавна агенция „Национална сигурност“ публикува своевременно на официалната си интернет страница информация за всички влезли в сила наказателни постановления, с които са наложени наказания за нарушения на закона и на актовете по прилагането му. В публикациите се съдържа информация за нарушителя, вида и естеството на нарушението и вида и размера на наложената санкция.

(2) Информацията по ал. 1 се публикува в обобщен вид, когато председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“ прецени, че:

1. публикуването на лични данни за физическо лице, на което е наложена санкция, е непропорционално на целта на този закон или на Закона за мерките срещу финансиране на тероризма;

2. публикуването би застрашило стабилността на финансовите пазари или висящо наказателно производство;

3. публикуването би причинило прекомерни вреди на засегнатите лица.

1. „Банка фантом” е кредитна институция или финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. или институция, извършваща дейности, еквивалентни на извършваните от такива институции, учредена в юрисдикция, в която тя няма физическо присъствие, включващо концепция и управление, и е необвързана с регулирана финансова група. Наличието на местен агент или изпълнителски персонал не отговаря на изискването за физическо присъствие.

2. „Група” е група от предприятия, състояща се от предприятие майка, от неговите дъщерни предприятия и от правните образувания, в които предприятието майка или неговите дъщерни предприятия имат участие, както и от предприятия, свързани едно с друго по смисъла на чл. 22 от Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета.

3. „Делово взаимоотношение” е стопанско, търговско или професионално взаимоотношение, което е свързано с дейността по занятие на задължените институции и лица по този закон и към момента на установяването на контакт се предполага, че то ще има елемент на продължителност.

4. „Други официални лични документи“ са документите по
смисъла на:

а) чл. 1, ал. 5, т. 2 и 3 от Закона за българските лични документи;

б) чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за убежището и бежанците.

5. „Друго правно образувание” е всяко неперсонифицирано дружество или всяка друга правна форма, независимо от наличието на правосубектност, което може да встъпва в правоотношения, да притежава или да управлява финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси.

6. „Държава членка“ е държава, която е членка на Европейския съюз.

7. „Европейски надзорни органи (ЕНО)“ са: Европейският банков орган (ЕБО), създаден с Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета; Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (ЕОЗППО), създаден с Регламент (ЕС) № 1094/2010 на Европейския парламент и на Съвета, и Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП), създаден с Регламент (ЕС) № 1095/2010 на Европейския парламент и на Съвета.

8. „Електронни пари” са електронни пари по смисъла на чл. 76, ал. 2 от Закона за платежните услуги и платежните системи.

9. „Клиент“ е всяко физическо или юридическо лице или друго правно образувание, което встъпва в делови взаимоотношения или извършва случайна операция или сделка с лице по чл. 4.

10. „Кореспондентски отношения” са:

а) предоставянето на банкови услуги от една банка (като „кореспондент”) на друга банка (като „респондент”), включително с цел предоставяне на текуща сметка или друга сметка за пасиви и свързани с това услуги, като управление на парични средства, международни преводи на средства, клиринг на чекове, кореспондентски сметки и валутни услуги;

б) взаимоотношенията между кредитни институции, финансови институции по смисъла на чл. 3, т. 2 от Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. и между кредитни институции и такива финансови институции, когато се предоставят сходни услуги от институция кореспондент на институция респондент, включително взаимоотношенията с цел извършване на сделки с ценни книжа или преводи на средства;

11. „Органи за надзор“ са Комисията за финансов надзор, Българската народна банка и държавните органи, овластени от закон или друг нормативен акт да упражняват общ надзор върху дейността на лице по чл. 4.

12. „Официален документ за самоличност“ е документ по
смисъла на:

а) чл. 13 и чл. 14, ал. 1 от Закона за българските лични документи;

б) параграф 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България;

в) чл. 21, ал. 1 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.

Не са „официални документи за самоличност“ документите за пребиваване и чуждестранното свидетелство за управление на моторно превозно средство.

13. 
    „Повторно нарушение“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за нарушение от същия вид.
    

13. 
    „Регулирана финансова група” е финансова група, която е обект на ефективен консолидиран надзор.
    

13. 
    „Свързани операции” са операциите и сделките, които отговарят на следните условия:
    

б) поредица от прехвърляния чрез различни лица по чл. 4, която е свързана с едно и също задължение, или

13. 
    „Системно нарушение“ е налице, когато са извършени 5 или повече административни нарушения на закона или на актовете по прилагането му от същия вид в рамките на една година.
    

13. 
    „Служби за обществен ред” са Главна дирекция „Национална полиция”, Главна дирекция „Гранична полиция”, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и служба „Военна полиция” към министъра на отбраната.
    

13. 
    „Служби за сигурност” са Държавна агенция „Разузнаване”, служба „Военна информация” на Министерството на отбраната и Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” на Министерството на вътрешните работи.
    

13. 
    „Служител на висша ръководна длъжност“ е длъжностно лице или служител, които притежават достатъчно познания относно рисковата експозиция на лицето по чл. 4 във връзка с изпирането на пари и финансирането на тероризма и достатъчно висок ранг за вземане на решения, засягащи тази рискова експозиция, като не е необходимо във всички случаи това да бъде орган или член на орган на управление или представителство на лицето по чл. 4.
    

13. 
    „Случайна операция или сделка“ е всяка операция или сделка, свързана с дейността на лице по чл. 4, която се извършва извън рамките на установени делови взаимоотношения.
    

13. 
    „Трета държава“ е държава, която не е държава членка по смисъла на т. 6.
    

13. 
    „FATF (Financial Action Task Force)” е Групата за финансово действие срещу изпирането на пари, създадена с Решение на държавните глави на страните от Г-7 и председателя на Европейската комисия по време на срещата на върха на Г-7, състояла се в Париж през 1989 г.