Чл. С този закон се определят мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, както и организацията и контролът по тяхното изпълнение



страница7/8
Дата22.01.2019
Размер0.9 Mb.
#110771
ТипЗакон
1   2   3   4   5   6   7   8
§ 2. (1) „Действителен собственик” е физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на някое от следните условия:

  1. по отношение на корпоративните юридически лица и други правни образувания действителен собственик е лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността.

Индикация за пряко притежаване е налице, когато физическо лице/лица притежава акционерно или дялово участие най-малко 25 % от юридическо лице или друго правно образувание.

Индикация за косвено притежаване е налице, когато най-малко


25 % от акционерното или дяловото участие в юридическо лице или друго правно образувание принадлежи на юридическо лице или друго правно образувание, което е под контрола на едно и също физическо лице или физически лица, или на множество юридически лица и/или правни образувания, които в крайна сметка са под контрола на едно и също физическо лице/лица.

2. По отношение на доверителната собственост, включително тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост, действителният собственик е:

а) учредителят;

б) доверителният собственик;

в) пазителят, ако има такъв;

г) бенефициерът или класът бенефициери, или

д) лицето, в чийто главен интерес е създадена или се управлява доверителната собственост, когато физическото лице, което се облагодетелства от нея предстои да бъде определено;

е) всяко друго физическо лице, което в крайна сметка упражнява контрол над доверителната собственост посредством пряко или косвено притежаване или чрез други средства.



3. По отношение на фондации и правни форми, подобни на доверителна собственост – физическото лице или лица, които заемат длъжности, еквивалентни или сходни с посочените в т. 2.

(2) Не е действителен собственик физическото лице или физическите лица, които са номинални директори, секретари, акционери или собственици на капитала на юридическо лице или друго правно образувание, ако е установен друг действителен собственик.

(3) „Контрол” е контролът по смисъла на § 1в от Допълнителните разпоредби на Търговския закон, както и всяка възможност, която, без да представлява индикация за пряко или косвено притежаване, дава възможност за упражняване на решаващо влияние върху юридическо лице или друго правно образувание при вземане на решения за определяне състава на управителните и контролните органи, преобразуване на юридическото лице, прекратяване на дейността му и други въпроси от съществено значение за дейността му.

(4) Индикация за „непряк контрол” е упражняването на краен ефективен контрол върху юридическо лице или друго правно образувание чрез упражняването на права чрез трети лица, включително, но не само, предоставени по силата на упълномощаване, договор или друг вид сделка, както и чрез други правни форми, осигуряващи възможност за упражняване на решаващо влияние чрез трети лица.

(5) Когато, след като са изчерпани всички възможни средства, не може да се установи като действителен собственик лице съгласно ал. 1 или когато съществуват съмнения, че установеното лице или лица не е действителният собственик, за „действителен собственик” се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител. Задължените лица водят документация за предприетите действия с цел установяване на действителния собственик по ал. 1.

§ 3. Този закон въвежда частично разпоредбите на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията.

§ 4. Този закон установява мерки по прилагане на Регламент (ЕС) № 389/2013 на Комисията от 2 май 2013 г. за създаване на Регистър на ЕС съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и решения № 280/2004/ЕО и № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕС) № 920/2010 и (ЕС) № 1193/2011 на Комисията.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 5. Изричното посочване на една или повече от дейностите по чл. 4 в предмета на дейност по партидата на юридическо лице или друго правно образувание в съответния публичен регистър, когато тази дейност не подлежи на разрешение, лицензиране или регистриране, е основание да се счита, че посочената дейност се извършва по занятие, а лицето попада в обхвата на лицата по чл. 4 и същото е задължено да прилага мерките по закона, докато не докаже с официални, счетоводни и други документи, че посочената дейност не се извършва по занятие или е извършвана на случайна или много ограничена база.

§ 6. (1) Лицата по чл. 4, за които задължението за прилагане на мерки срещу изпирането на пари е възникнало преди влизането в сила на този закон, привеждат вътрешните си правила в съответствие с изискванията на чл. 101 и ги изпращат за утвърждаване по реда на чл. 103 в 4-месечен срок от приемането на правилника за прилагане на закона.

(2) Лицата по чл. 4, за които възниква задължение за прилагане на мерки срещу изпирането на пари по силата на този закон, приемат и изпращат вътрешни правила по чл. 101 в срока по ал. 1.

(3) При условията на чл. 104 лицата по чл. 4, за които задължението за прилагане на мерки срещу изпирането на пари е възникнало преди влизането в сила на този закон, извършват уведомяването по чл. 104, ал. 2 и 4 в 30-дневен срок от приемане на правилника за прилагане на закона.

§ 7. Лицата по чл. 4, т. 1, 3, 5 и 8-11, за които задължението за прилагане на мерки срещу изпирането на пари е възникнало преди влизането в сила на този закон и не са създали специализирани служби по чл. 106, са длъжни да създадат такива в 4-месечен срок от влизането в сила на този закон.

§ 8. (1) Член 79, ал. 1 се прилага след изграждане на съответната техническа възможност и на защитени канали за електронна комуникация.



(2) Член 79, ал. 3 се прилага след изграждане на съответната техническа възможност и на автоматизирани информационни системи (АИС) или мрежи и при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.

(3) Член 94, ал. 2 се прилага след изграждане на съответната техническа възможност и на защитени канали за електронна комуникация.

§ 9. (1) Лицата, по отношение на които се прилага изискването за вписване в регистъра по чл. 63 на идентификационните данни за действителните собственици и данните за юридическите лица (корпоративни или други правни образувания), чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на този закон в едногодишен срок от влизането му в сила.

(2) Агенция по вписванията в съответствие с изискванията на този закон осигурява възможност за вписване в съответния регистър по чл. 63 на идентификационните данни за действителните собственици и данните за юридическите лица (корпоративни или други правни образувания), чрез които пряко или непряко се упражнява контрол най-късно до 1 март 2018 г.

§ 10. Министерският съвет приема правилник за прилагане на закона в 5-месечен срок от влизането му в сила.

§ 11. В Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”


(обн., ДВ, бр. 109 от 2007 г.; изм. и доп., бр. 69 и 94 от 2008 г., бр. 22, 35, 42, 82 и 93 от 2009 г., бр. 16, 80 и 97 от 2010 г., бр. 9 и 100 от 2011 г. и бр. 38 от 2012 г.,
бр. 15, 30, 52, 65 и 71 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г., бр. 14, 24 и 61 от 2015 г. и бр. 15 от 2016 г.), в чл. 132 ал. 4 се изменя така:

„(4) В доклада по ал. 3 се включва информация относно използването на данните по чл. 75, ал. 3, чл. 76 и 78 от Закона за мерките срещу изпирането на пари§.”

§ 12. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (обн., ДВ,
бр. 105 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 30, 33, 34, 59, 63, 73, 80, 82, 86, 95 и 105 от
2006 г., бр. 46, 52, 53, 57, 59, 108 и 109 от 2007 г., бр. 36, 69 и 98 от 2008 г., бр. 12, 32, 41 и 93 от 2009 г., бр. 15, 94, 98, 100 и 101 от 2010 г., бр. 14, 31, 77 и 99 от 2011 г., бр. 26, 38, 40, 82, 94 и 99 от 2012 г., бр. 52, 98, 106 и 109 от 2013 г., бр. 1 от
2014 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2014 г. – бр. 14 от 2014 г.;
изм. и доп., бр. 18, 40, 53 и 105 от 2014 г., бр. 12, 14, 60, 61 и 94 от 2015 г., бр. 13, 42, 58, 62, 97 и 105 от 2016 г. и бр. 58 от 2017 г.), в чл. 74, ал. 1 т. 3 се изменя така:

„3. „писмено искане на главния прокурор, управителя на Националния осигурителен институт или директора на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, директора на Агенция „Митници” или началника на съответната митница, председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”, директора на дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” или други оправомощени от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” длъжностни лица, директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, председателя на Комисията за защита на конкуренцията или оправомощени от него длъжностни лица, председателя на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и директорите на териториалните й дирекции, председателя на Сметната палата, Комисията за финансов надзор и нейните органи, председателя на Националния статистически институт и на председателя на Държавната комисия по


хазарта – при необходимост, във връзка с осъществяване на определените им в закона правомощия;”.

§ 13. В Закона за мерките срещу финансирането на тероризма (обн., ДВ, бр. 16 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 31 от 2003 г., бр. 19 от 2005 г., бр. 59 от 2006 г., бр. 92 и 109 от 2007 г., бр. 28 и 36 от 2008 г., бр. 33 и 57 от 2011 г.,


бр. 38 и 102 от 2012 г. и бр. 27 и 81 от 2016 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 6:

а) алинея 1 се изменя така:

„(1) Блокират се всички финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси, които са собственост на лицата, посочени в чл. 4б, т. 2 и 3, независимо в чие владение се намират, както и всички финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси, намиращи се във владение, държани или контролирани от лицата, посочени в чл. 4б, т. 2 и 3, както и от лица, действащи от тяхно име и за тяхна сметка или по тяхно указание, с изключение на вещите и правата, върху които не може да се насочва принудително изпълнение.”;

б) алинея 4 се изменя така:

„(4) Всичко придобито и генерирано от финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси, притежавани, намиращи се във владение, държани или контролирани от лицата, посочени в чл. 4б, т. 2 и 3, както и от лица, действащи от тяхно име и за тяхна сметка или по тяхно указание, също се блокира от съответната дата по ал. 2.”



  1. В чл. 7 ал. 1 се изменя така:

„(1) Забранява се на физическите и юридическите лица или други правни образувания да предоставят финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси, както и финансови услуги на лица, посочени в чл. 4б, т. 2 и 3, освен с разрешение, издадено при условията и по реда на чл. 6.”

  1. В чл. 8 ал. 1 се изменя така:

„(1) Забраняват се сделките с блокирани финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси на лица, посочени в
чл. 4б, т. 2 и 3, както и на лица, действащи от тяхно име и за тяхна сметка или по тяхно указание, както и сделките по предоставянето на финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси на такива лица.”

4. В чл. 9:

а) алинея 3 се изменя така:

„(3) Лицата по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари са длъжни при възникване на съмнение за финансиране на тероризъм да извършат идентифициране на клиентите и проверка на тяхната идентификация по съмнителната операция или сделка по реда на глава втора, раздели V и VI от Закона за мерките срещу изпирането на пари, да съберат информация за съществените елементи и размери на операцията или сделката, съответните документи и другите идентификационни данни и да уведомят незабавно и дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” преди извършване на операцията или сделката, като забавят нейното осъществяване в рамките на допустимия срок съгласно нормативните актове, уреждащи съответния вид дейност. В тези случаи дирекцията упражнява правомощията си по чл. 74 и 90 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.”;

б) алинея 5 се изменя така:

„(5) В случаите, когато забавянето на операцията или сделката е обективно невъзможно или има вероятност това да осуети действията по преследване на бенефициерите на съмнителна сделка или операция, лицето по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари уведомява дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” незабавно след извършването й, като посочва причините, поради които забавянето е било невъзможно.”;

в) създават се нови ал. 6 и 7:

„(6) Дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” може да получи информация за финансиране на тероризъм освен от лицата по чл. 4 и от държавен орган, и чрез международен обмен. В тези случаи дирекцията упражнява правомощията си по чл. 74 и 90 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.

(7) Дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” предоставя на лицето по чл. 4 и на органите по ал. 6 информация, свързана с извършеното от него уведомяване. Решението относно обема информация, който следва да се предостави обратно за всеки конкретен случай на уведомяване, се взема от директора на дирекцията.”;

г) досегашната ал. 6 става ал. 8 и се изменя така:

„(8) Лицата по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари включват във вътрешните си правила по глава осма, раздел І от Закона за мерките срещу изпирането на пари критерии за разпознаване на съмнителни операции, сделки и клиенти, насочени към финансиране на тероризъм.”

д) създава се нова ал. 9:

„(9) Когато при анализа на получена по реда на чл. 76, 77 и 78 от Закона за мерките срещу изпирането на пари информация възникне съмнение за финансиране на тероризъм, дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” упражнява компетентността си по чл. 74, ал. 3 от същия закон.”;

е) досегашната ал. 7 става ал. 10 и се изменя така:

„(10) Разкриването на информация по ал. 3 и 6 не може да бъде ограничено по съображения за класифицирана информация, представляваща служебна тайна, банкова търговска тайна или професионална тайна, или че същата представлява данъчна и осигурителна информация или защитена лична информация, и не поражда отговорност за нарушаване на ограниченията за разкриване на информация, наложени по силата на договор, законов нормативен акт, подзаконов нормативен акт или административен акт.”;

ж) досегашната ал. 8 става ал. 11 и се изменя така:

„(11) При условията на ал. 10 не се поражда отговорност и в случаите, при които се установи, че не е извършено престъпление, а операциите и сделките са били законосъобразни.”;

з) досегашната ал. 9 става ал. 12 и се изменя така:

„(12) Лицата по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, органите по чл. 74, ал. 4 и по чл. 88 от същия закон, лицата, които ги управляват и представляват, както и техните служители не могат да уведомяват своя клиент или трети лица за разкриването на информация по този закон освен в случаите по чл. 80, ал. 2-5 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и при спазване на ограниченията по чл. 80, ал. 7 от същия закон.”;

и) създават се нови ал. 13-15:

(13) Информация относно докладването на съмнение по ал. 3 се обменя в рамките на групата, освен ако директорът на дирекция „Финансово разузнаване” не даде други указания в срока по ал. 3.

(14) Информация относно докладването на съмнение по ал. 5 се обменя в рамките на групата, освен ако директорът на дирекция „Финансово разузнаване” не даде други указания.

(15) Формата и редът за подаване на уведомлението по ал. 3 и 5 се определят с правилника за прилагане на закона.”;

к) досегашните ал. 10 и 11 се отменят.

5. В чл. 9а:

а) алинеи 1 и 2 се изменят така:

„(1) Органите за надзор по смисъла на § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари са длъжни да предоставят информация на министъра на вътрешните работи и на Държавна агенция „Национална сигурност” незабавно, ако при осъществяване на надзорната си дейност установят факти, които може да са свързани с финансиране на тероризъм.

(2) Органите за надзор по ал. 1 извършват и проверки по изпълнението на изискванията на този закон от поднадзорните лица. При констатиране на нарушение органите за надзор незабавно уведомяват дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност”, като изпращат извлечение от констативния акт в съответната част.”;

б) създава се ал. 3:

„(3) Дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” и органите за надзор по ал. 1 могат да обменят класифицирана информация за целите на осъществяваните от тях законоустановени функции при спазване на условията и ограниченията на


чл. 87, ал. 3-4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.”

6. Създават се чл. 9б и 9в:

„Чл. 9б. (1) Когато при проучването и анализа на информацията, получена при условията и по реда на този закон, съмнението за финансиране на тероризъм не отпадне, дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” упражнява компетентността си по чл. 75,
ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.

(2) Достъпът до информация при условията на чл. 75, ал. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари може да се използва за целите на този закон, като пълна информация се предоставя при условията и по реда и при ограниченията на чл. 75, ал. 3 и чл. 81, ал. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.

(3) Прокуратурата, съответната служба за сигурност и обществен ред или компетентните специализирани дирекции на Държавна агенция „Национална сигурност”, получили информация от дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” по реда на
ал. 1 и 2, предоставят на дирекцията обратна информация за това как е била използвана предоставената информация, за насочването й към друг компетентен орган или институция, както и за резултатите от извършените въз основа на тази информация разследвания или проверки, включително относно образувано досъдебно производство.

(4) Предоставената от дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” информация по ал. 1 и 2 представлява служебна тайна по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация, ако не е класифицирана като държавна тайна по смисъла на същия закон.

„Чл. 9в. (1) Предоставянето на информация в случаите по чл. 9, ал. 1 и 3 може да се извърши и по електронен път с квалифициран електронен подпис или с издаден от Държавна агенция „Национална сигурност” сертификат за достъп. При получаване на информацията се извършва автоматично издаване на входящ номер и дата, които се изпращат на подателя с електронно съобщение.

(2) Условията и редът за издаване и използване на сертификата за достъп по ал. 1, видовете документи и данните, които могат да се подават чрез използването на квалифициран електронен подпис или сертификат за достъп, и редът за тяхното подаване по електронен път се определят с писмени указания на директора на дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност”. Указанията се публикуват на интернет страницата на Държавна агенция „Национална сигурност”.

(3) Обменът на информация по реда на чл. 9, ал. 6 и на чл. 9а и 9б може да се извършва посредством защитени канали за електронна комуникация.”

7. В чл. 11 ал. 1 се изменя така:

„(1) В случаите по чл. 9, ал. 1, 3 и 6 министърът на вътрешните работи или председателят на Държавна агенция „Национална сигурност”, или оправомощени от тях длъжностни лица могат да издадат писмена заповед за спиране на определена операция или сделка за срок до пет работни дни считано от деня, следващ деня на издаването на заповедта, с цел тя да се анализира, да се потвърди подозрението и резултатите от анализа да се доведат до знанието на компетентните органи. След извършване на анализа Дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” незабавно уведомява прокуратурата за спирането на операцията или сделката, като предоставя необходимата информация при запазване анонимността на лицето, извършило уведомяването по чл. 9, ал. 1, 3 и 6. Когато до изтичането на този срок не бъде наложен запор или възбрана, лицето по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари може да извърши операцията или сделката.”

8. Създава се чл. 11а:

„Чл. 11а. (1) Дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” използва получената при условията и по реда на настоящия закон информация за извършване на стратегически анализи съгласно чл. 85 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.

(2) Дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” може да използва информацията, получена по чл. 76, 77 и 78 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, и за целите на противодействието на финансирането на тероризма.”

9. Член 14 се изменя така:

„Чл. 14. (1) Държавна агенция „Национална сигурност” по своя инициатива и при постъпило искане обменя информация по този закон със съответните международни органи, с органите на Европейския съюз и с органи на други държави въз основа на международни договори и/или при условията на взаимност.

(2) Дирекция „Финансово разузнаване” на Държавна агенция „Национална сигурност” по своя инициатива и при постъпило искане обменя информация за съмнение за финансиране на тероризъм при условията и по реда на глава шеста, раздел ІІ на Закона за мерките срещу изпирането на пари.”

10. Създава се чл. 14а:

„Чл. 14а. Контролът по изпълнението на задълженията по този закон от лицата по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари се извършва от председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” по реда на глава девета от Закона за мерките срещу изпирането на пари.”

11. Член 15 се изменя така:

„Чл. 15. (1) Който извърши или допусне да се извърши нарушение по чл. 6, ал. 1-4, чл. 7, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и 3 и чл. 11, ал. 1 и 2, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с:


  1. глоба от 2000 до 10 000 лв., а при повторно нарушение – от 5000 до 20 000 лв., когато нарушителят е физическо лице;

  2. имуществена санкция от 20 000 до 50 000 лв., а при повторно нарушение – от 40 000 до 100 000 лв., когато нарушителят е юридическо лице или едноличен търговец;

  3. имуществена санкция от 30 000 до 100 000 лв., а при повторно нарушение – от 50 000 до 200 000 лв., когато нарушителят е лице по чл. 4, т. 1-6 и 8-11 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.

(2) За системни нарушения по ал. 1, както и за такива с висока степен на обществена опасност, ако деянието не съставлява престъпление, наказанието е:

1. по ал. 1, т. 1 – глоба от 5 000 до 2 000 000 лв.;

2. по ал. 1, т. 2 – имуществена санкция от 50 000 до 2 000 000 лв.;

3. по ал. 1, т. 3, когато нарушителят е юридическо лице или едноличен търговец – имуществена санкция от 100 000 до 10 000 000 лв. или до 10 на сто от годишния оборот, включително брутните приходи съгласно консолидирания отчет на крайното предприятие майка за предходната година, състоящи се от вземания по лихви и други подобни доходи, доходи от акции и други ценни книжа с променлива или фиксирана доходност и вземания от комисиони и/или такси;

4. по ал. 1, т. 3, когато нарушителят е физическо лице – глоба от 10 000 до 10 000 000 лв.

(3) Глобите по ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 и 4 се налагат и на лице, което управлява и представлява лице по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, на лице по чл. 107, ал. 3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, определено да осъществява контрол по изпълнението на задълженията по същия закон и нормативните актове по прилагането му, както и на лице по чл. 106, ал. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, когато тези лица са извършили или са допуснали, или са участвали в извършване на нарушение по ал. 1.

(4) В случаите на нарушения, извършени от лице, което е гражданско дружество по смисъла на Закона за задълженията и договорите, адвокатско съдружие по смисъла на Закона за адвокатурата или друго неперсонифицирано правно образувание, глобите и имуществените санкции по ал. 1 и 2 се налагат на управляващите съдружници и на лицата, които управляват и представляват лицето.

(5) Лице по ал. 3, на което е наложена глоба с влязло в сила наказателно постановление по ал. 2, т. 1 или 4, не може да заема висша ръководна длъжност при лице по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари за срок една година.

(6) При условията на ал. 2 по предложение на председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ или на министъра на вътрешните работи, или по своя инициатива органът, който е издал разрешението или лицензията за извършване на дейност на лице по чл. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, може да отнеме издаденото разрешение
или лицензия за съответната дейност или да разпореди заличаване на вписването - при регистрационен режим.

(7) Държавна агенция „Национална сигурност“ публикува своевременно на официалната си интернет страница информация за всички влезли в сила наказателни постановления, с които са наложени наказания за нарушения на този закон. Публикуването се извършва при условията и по реда на чл. 120 от Закона за мерките срещу изпирането на пари.”

12. В чл. 16 се създава ал. 3:

„(3) Актовете по чл. 15, ал. 6 се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”

13. В Допълнителната разпоредба:

а) наименованието „Допълнителна разпоредба” се заменя с „Допълнителни разпоредби”;

б) в § 1:

аа) точка 3 се изменя така:

„3. „Финансиране на тероризъм” е прякото или косвеното, незаконното и умишленото предоставяне и/или събиране на финансови средства и други финансови активи или икономически ресурси, и/или предоставяне на финансови услуги с намерение те да бъдат използвани или със съзнанието, че ще бъдат използвани изцяло или частично за извършване на тероризъм, финансиране на тероризъм, набиране или обучаване на отделни лица или групи от хора с цел извършване на тероризъм, излизане или влизане през границата на страната, както и незаконно пребиваване в нея с цел участие в тероризъм, образуване, ръководене или членуване в организирана престъпна група, която си поставя за цел да извършва тероризъм или финансиране на тероризъм, приготовление към извършване на тероризъм, подправка на официален документ с цел улесняване извършване на тероризъм, явно подбуждане към извършване на тероризъм или закана за извършване на тероризъм по смисъла на Наказателния кодекс.”;

бб) точка 4 се отменя;

в) създава се нов § 1а:

„§ 1а. Този закон въвежда частично разпоредбите на Директива (ЕС) 2015/849 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Директива 2006/70/ЕО на Комисията.”

14. В Преходните и заключителните разпоредби се създават нови
§ 3 и 4:

„§ 3. Член 9в, ал. 1 се прилага след изграждане на съответната техническа възможност и на защитени канали за електронна комуникация.

§ 4. Член 9в, ал. 3 се прилага след изграждане на съответната техническа възможност и на автоматизирани информационни системи (АИС) или мрежи и при спазване изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.”

15. Досегашният § 3 става § 5.

16. Досегашният § 4 става § 6.

§ 14. В Търговския закон (обн., ДВ, бр. 48 от 1991 г.; изм. и доп.,


бр. 25 от 1992 г., бр. 61 и 103 от 1993 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 63 от 1995 г., бр. 42, 59, 83, 86 и 104 от 1996 г., бр. 58, 100 и 124 от 1997 г., бр. 21, 39, 52 и 70 от 1998 г., бр. 33, 42, 64, 81, 90, 103 и 114 от 1999 г., бр. 84 от 2000 г., бр. 28, 61 и 96 от
2002 г., бр. 19, 31 и 58 от 2003 г., бр. 31, 39, 42, 43, 66, 103 и 105 от 2005 г., бр. 38, 59, 80 и 105 от 2006 г., бр. 59, 92 и 104 от 2007 г., бр. 50, 67, 70, 100 и 108 от 2008 г.,
бр. 12, 23, 32, 47 и 82 от 2009 г., бр. 41 и 101 от 2010 г., бр. 14, 18 и 34 от 2011 г., бр. 53 и 60 от 2012 г., бр. 15 и 20 от 2013 г., бр. 27 от 2014 г., бр. 22 и 95 от 2015 г. и бр. 13 от 2016 г.) се правят следните допълнения:

1. Създава се чл. 65а:

„Действителен собственик

Чл. 65а. (1) Дружеството е длъжно да получава, да разполага и да предоставя в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са негови действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права.

(2) Идентификационните данни за действителните собственици и данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, съгласно изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари подлежат на вписване в Търговския регистър.“

2. В Допълнителните разпоредби се създава § 1д:

„§ 1д. „Действителен собственик” е понятие по смисъла на § 2 от допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари.“

§ 15. В Закона за юридическите лица с нестопанска цел (обн., ДВ, бр. 81 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 41 и 98 от 2001 г., бр. 25 и 120 от 2002 г., бр. 42 и 102 от 2005 г., бр. 30, 33, 38, 79 и 105 от 2006 г., бр. 42 от 2009 г. и бр. 74 от
2016 г.), в чл. 18, ал. 1 се създава т. 11:

„11. идентификационните данни за действителните собственици и данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, съгласно изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари.“



§ 16. В Закона за кооперациите (обн., ДВ, бр. 113 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 92 от 2000 г., бр. 98 от 2001 г., бр. 13 от 2003 г., бр. 102 и 105 от 2005 г., бр. 33, 34 и 105 от 2006 г., бр. 41 и 104 от 2007 г. и бр. 43 от 2008 г.), в чл. 3, ал. 2 се създава т. 3:

„3. идентификационните данни за действителните собственици и данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, съгласно изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари.”



§ 17. В Закона за регистър БУЛСТАТ (обн., ДВ, бр. 39 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2005 г., бр. 34 от 2006 г., бр. 42 от 2007 г., бр. 82 и 95 от 2009 г., бр. 28 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г., бр. 12 от 2015 г. и бр. 8 и 74 от 2016 г.) се правят следните изменения и допълнения:

  1. В чл. 3:

а) създава се нова ал. 3:

„(3) В регистър БУЛСТАТ се регистрират и физическите и юридическите лица и други правни образувания, които действат на територията на Република България в качеството си на доверителни собственици на тръстове, попечителски фондове и други подобни чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост.“;

б) досегашните ал. 3 и 4 стават съответно ал. 4 и 5.

2. В чл. 6 ал. 1 се изменя така:

„(1) Кодът по БУЛСТАТ на лицата по чл. 3, ал. 1, т. 1-7 и 10, ал. 2 и
ал. 3 е 9-значен.”

3. В чл. 7:

а) в ал. 1:

аа) в основния текст след думите „чл. 3, ал.1, т. 1-8“ се поставя запетая и се добавя „ал. 2 и 3“;

бб) създава се т. 19:

„19. идентификационните данни за действителните собственици и данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, съгласно изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари.”;

б) в ал. 2:

аа) в основния текст след думите „чл. 3, ал. 1, т. 9-11“ се поставя запетая и се добавя „ал. 2 и 3“;

бб) създава се т. 9:

„9. идентификационните данни за действителните собственици и данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, съгласно изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари;”

в) в ал. 4 след думите „ал. 1, т. 5-9“ се добавя „и т. 19“, а думите
„ал. 2, т. 2, 4 и 5” се заменят с „ал. 2, т. 2, 4, 5 и 9”.

4. В чл. 8, ал. 1 след думите „чл. 7, ал. 1 т. 1-17“ се добавя „и т. 19“.

5. В чл. 11, ал. 1:

а) в основния текст думите „чл. 3, ал. 1, т. 1-8 и ал. 2“ се заменят с „чл. 3, ал. 1, т. 1-8, ал. 2 и 3“;

б) създава се буква „ж“:

„ж) декларация относно идентификационните данни за действителните собственици и данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, съгласно изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари.“



§ 18. В Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици (обн., ДВ,
бр. 1 от 2014 г.; изм. и доп., бр. 22 и 102 от 2015 г. и бр. 48 от 2016 г.) се правят следните изменения:

  1. В чл. 6 ал. 3 се изменя така:

„(3) В регистъра по ал. 1 се вписват обстоятелствата по чл. 4, т. 2, 3, 5-8, както и:

1. данните за дружеството, регистрирано в юрисдикция с преференциален данъчен режим, идентификационните данни за действителните собственици и данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол, съгласно изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари;

2. всяка промяна в обстоятелствата по чл. 4, т. 2, 3, 5-8 и данните
по т. 1.”

2. В § 1 от Допълнителните разпоредби:

а) точка 5 се изменя така:

„5. „Контрол” е понятие по смисъла на § 2, ал. 3 от допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари.”;

б) точка 6 се изменя така:

„6. „Действителен собственик” е понятие по смисъла на § 2 от допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари.”



§ 19. В Закона за Комисията за финансов надзор (обн., ДВ, бр. 8 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 31, 67 и 112 от 2003 г., бр. 85 от 2004 г., бр. 39, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 56, 59 и 84 от 2006 г., бр. 52, 97 и 109 от 2007 г., бр. 67 от 2008 г., бр. 24 и 42 от 2009 г., бр. 43 и 97 от 2010 г., бр. 77 от 2011 г., бр. 21, 38, 60, 102 и 103 от 2012 г., бр. 15 и 109 от 2013 г., бр. 34, 62 и 102 от 2015 г. и бр. 42 и 76 от 2016 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 12, ал. 1:

а) създава се нова т. 15:

„15. е орган за надзор по Закона за мерките срещу изпирането на пари и по Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.”;

б) досегашната т. 15 става т. 16.

2. В чл. 13, ал. 1:

а) създава се нова т. 26:

„26. упражнява правомощията на орган за надзор по чл. 8, ал. 3 и


чл. 71, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари;”

б) досегашната т. 26 става т. 27.

3. В чл. 15, ал. 1:

а) в т. 6 думите „Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране и” се заменят със „Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, Закона за мерките срещу изпирането на пари и”;

б) в т. 7 думите „Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране и” се заменят със „Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, Закона за мерките срещу изпирането на пари и”;

в) създава се т. 17:

„17. упражнява правомощията на орган за надзор, предвидени в Закона за мерките срещу изпирането на пари, в актовете по неговото прилагане и в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, по отношение на лицата по чл. 4, т. 8-10 и 31 от Закона за мерките срещу изпирането на пари;”.

4. В чл. 16, ал. 1:

а) в т. 18 думите „Кодекса за застраховането и на нормативните актове по неговото прилагане” се заменят с „Кодекса за застраховането, Закона за мерките срещу изпирането на пари и на актовете по тяхното прилагане”;

б) в т. 19 думите „Кодекса за застраховането и на нормативните актове по неговото прилагане” се заменят с „Кодекса за застраховането, Закона за мерките срещу изпирането на пари и на актовете по тяхното прилагане”;

в) създава се т. 26:

„26. упражнява правомощията на орган за надзор, предвидени в Закона за мерките срещу изпиране на пари, в актовете по неговото прилагане и в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, по отношение на лицата по чл. 4, т. 5 от Закона за мерките срещу изпиране на пари;”.

5. В чл. 17, ал. 1:

а) в т. 11 след думите „социално осигуряване” се добавя


„и на Закона за мерките срещу изпиране на пари и на актовете по неговото прилагане”;

б) в т. 13 след думите „социално осигуряване” се добавя


„и на Закона за мерките срещу изпиране на пари и на актовете по неговото прилагане”;

в) създава се нова т. 14:

„14. упражнява правомощията на орган за надзор, предвидени в Закона за мерките срещу изпиране на пари, в актовете по неговото прилагане и в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, по отношение на лицата по чл. 4, т. 11 от Закона за мерките срещу изпиране на пари;”.

6. В чл. 18:

а) в ал. 1, т. 1 и 6 след думите „Закона§ за здравното осигуряване” се поставя запетая и се добавя „Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма”;

б) в ал. 3 след думите „Закона за дружествата със специална инвестиционна цел” се поставя запетая и се добавя „Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма”.

7. В чл. 19, ал. 2, т. 1 след думите „Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструмент觔 се добавя „Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма”.

§ 20. В Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и други предприятия за колективно инвестиране (обн., ДВ, бр. 77 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 21 от 2012 г., бр. 109 от 2013 г., бр. 27 от 2014 г., бр. 22 и 34 от 2015 г. и бр. 42 и 76 от 2016 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 17:

а) създава се нова ал. 2:

„(2) Агенцията по вписванията вписва договорния фонд в регистър БУЛСТАТ, след като й бъде представено съответното разрешение за организиране и управление на договорен фонд, издадено от комисията.”;

б) досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея думите „уведомява комисия за вписването” се заменят с „и управляващото дружество, получило разрешение за организиране и управление на договорния фонд, уведомяват комисията за вписването по ал. 1 и 2”.

2. В чл. 157:

а) създава се нова ал. 4:

„(4) След влизането в сила на разрешението за прекратяване на договорния фонд комисията го изпраща на Агенцията по вписванията за заличаване от регистър БУЛСТАТ.”;

б) досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6.

3. В чл. 177 се създава ал. 8:

„(8) Агенцията по вписванията вписва национален договорен фонд в регистър БУЛСТАТ, след като й бъде представено съответното разрешение за организиране и управление на национален договорен фонд, издадено от комисията.”

4. В чл. 180 се създава ал. 4:

„(4) След влизането в сила на решението за отнемане на издаденото разрешение за организиране и управление на национален договорен фонд комисията изпраща решението на Агенцията по вписванията за заличаване на националния договорен фонд от регистър БУЛСТАТ.”

5. В чл. 197 се създава ал. 13:

„(13) Лице със седалище в Република България, което пряко или непряко управлява алтернативни инвестиционни фондове или друго предприятие за колективно инвестиране, в т.ч. фондове за рисков капитал, за социално предприемачество или за дългосрочни инвестиции, притежаващо лиценз за извършване на дейност по управление на алтернативни инвестиционни фондове, издаден при условията на раздел II на глава двадесета, съответно регистрирано при условията на раздел IV на глава двадесета, вписва всеки управляван фонд в регистър БУЛСТАТ.”

6. В чл. 273, ал. 1:

а) в т. 1 думите „чл. 197, ал. 1 и 6” се заменят с „чл. 197, ал. 1, 6 и 13”;

б) в т. 8 думите „чл. 17, ал. 2” се заменят с „чл. 17, ал. 3”.



§ 21. Вписването на заварените към влизането в сила на този закон договорни фондове и национални инвестиционни фондове в регистър БУЛСТАТ по чл. 17, ал. 2, чл. 177, ал. 8 и чл. 197, ал. 13 от Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране се извършва в шестмесечен срок от влизането в сила на този закон.

§ 22. В Кодекса за застраховането (обн., ДВ, бр. 102 от 2015 г., доп., бр. 62 от 2016 г.), в чл. 68 ал. 5 се изменя така:

„(5) Действителен собственик (действителен бенефициер) по смисъла на ал. 4 е лице по смисъла на § 2 от допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпиране на пари.”

§ 23. В Закона за радиото и телевизията (обн., ДВ, бр. 138 от
1998 г.; Решение № 10 на Конституционния съд от 1999 г. - бр. 60 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 81 от 1999 г., бр. 79 от 2000 г., бр. 96 и 112 от 2001 г., бр. 77 и 120 от 2002 г., бр. 99 и 114 от 2003 г., бр. 99 и 115 от 2004 г., бр. 88, 93 и 105 от 2005 г., бр. 21, 34, 70, 80, 105 и 108 от 2006 г., бр. 10, 41, 53 и 113 от 2007 г., бр. 110 от
2008 г. , бр. 14, 37, 42 и 99 от 2009 г. бр. 12, 47, 97, 99 и 101 от 2010 г., бр. 28, 99 и 105 от 2011 г., бр. 38 и 102 от 2012 г., бр. 15, 17 и 27 от 2013 г., Решение № 8 на Конституционния съд от 2013 г. - бр. 91 от 2013 г.; изм. и доп., бр. 109 от 2013 г., бр. 19 и 107 от 2014 г., бр. 96 от 2015 г. и бр. 46 и 61 от 2016 г.), чл. 105, ал. 4, т. 3 след думата „капитала” запетаята и думите „по чл. 6 от Закона за мерките срещу изпирането на пари” се заличават.

§ 24. В Закона за гарантиране на влоговете в банките (обн., ДВ,


бр. 49 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 73, 153 и 155 от 1998 г., бр. 54 от 1999 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 92 и 118 от 2002 г., бр. 31 и 39 от 2005 г., бр. 59, 64 и 86 от 2006 г., бр. 67 и 98 от 2008 г., бр. 42 и 44 от 2009 г., бр. 97 и 101 от 2010 г., бр. 109 от
2013 г., бр. 98 от 2014 г. и бр. 22 от 2015 г.), в чл. 11 ал. 3 се изменя така:

„(3) Не се изплащат влогове, чийто титуляр не е бил идентифициран съгласно раздел V „Идентифициране на клиенти и проверка на идентификацията” от Закона за мерките срещу изпирането на пари към датата на издаване на акт по чл. 20, ал. 1.”

§ 25. Отменя се Законът за мерките срещу изпирането на пари (обн., ДВ, бр. 85 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 1 и 102 от 2001 г., бр. 31 от 2003 г.
бр. 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 54, 59, 82 и 108 от 2006 г., бр. 52, 92 и 109 от
2007 г., бр. 16, 36, 67 и 69 от 2008 г., бр. 22, 23 и 93 от 2009 г., бр. 88 и 101 от
2010 г., бр. 16, 48, 57 и 96 от 2011 г., бр. 44, 60 и 102 от 2012 г., бр. 52 от 2013 г., бр. 1, 22 и 53 от 2014 г., бр. 14 и 79 от 2015 г. и бр. 27 и 81§ от 2016 г.).

Законът е приет от 44-ото Народно събрание на ………………...… 2017 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА

НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:
(Димитър Главчев)

Каталог: 2017
2017 -> Bbc topGear #159: Най-добрите коли в света!
2017 -> 4 дни/3 нощувки 14. 04. 2017 17. 04. 2017
2017 -> На българска федерация по волейбол
2017 -> Firestone представи губа с дълъг живот Roadhawk е създаден за по-дълготрайно използване
2017 -> Бисер Иванов Райнов “подобряване на корпоративното управление чрез изграждане на базисен модел за вътрешен контрол”
2017 -> Програма по анатомия за студенти от ІІ курс медицина летен семестър 2016/2017 Лектор: Доц д-р Слави Делчев, дм
2017 -> Синхрон медия” оод
2017 -> за нашият клас. Пътуването ще се проведе от (10. 07) до
2017 -> Средно училище „антон попов”-петрич изпитни програми за определяне на годишна оценка на ученици
2017 -> Приложение №2 към чл. 6 Информация за преценяване на необходимостта от овос


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница