Човек в търсене на смисъл
Изтегляне 1.03 Mb.
|
Свързани:
Записки-от-подземието-Ф.-М.-Достоевски-4eti.me
СвръхсмисълътТози краен смисъл неизбежно надхвърля и превъзхожда ограничените интелектуални възможности на човека; в този контекст в логотерапията говорим за свръхсмисъл. Това, което се изисква от човек, е не да понесе безсмислеността на живота, както учат някои екзистенциални философи, а по-скоро да изтърпи неспособността си да схване неговата безусловна смисленост в рационални категории. Логосът е по-дълбок от логиката. Психиатърът, който отива отвъд понятието за свръхсмисъла, рано или късно ще бъде объркан от своя пациент, точно както аз, когато дъщеря ми на около шестгодишна възраст ми зададе въпрос: „Защо говорим за добрия Господ?“ На което аз казах: „Преди няколко седмици ти беше болна от морбили и тогава добрият Господ ти изпрати пълно оздравяване.“ Ала малкото момиче не бе удовлетворено и отвърна съвсем на място: „Но, моля те, татко, не забравяй: най-напред той ми изпрати морбили.“ Когато пациентът стои на твърдата почва на религиозната вяра, не може да има възражения срещу това да се използва терапевтичният ефект на неговите религиозни убеждения и така да се черпи от духовните му ресурси. За да стори това, психиатърът може да се постави на негово място. Точно така постъпих някога, когато един равин от Източна Европа се обърна към мен и ми разказа своята история. Той бе загубил първата си жена и шестте си деца в концентрационния лагер Освиенцим, където са били задушени с газ, а сега се оказало, че втората му жена е бездетна. Забелязах, че възпроизводството не е единственият смисъл на живота, тъй като в такъв случай животът сам по себе си би станал безсмислен, а нещо, което няма смисъл, не може да стане смислено просто чрез увековечаване. Равинът обаче като правоверен евреин оценяваше бедата си посредством отчаянието, че няма свой син, който някога да каже Каддиш17 за него след смъртта му. Но аз не се предавах. Направих последен опит да му помогна, като се осведомих дали не се надява да види отново децата си на небето. Ала след моя въпрос последва изблик на сълзи и тогава излезе истинската причина за неговото отчаяние. Той обясни, че децата му, умрели като невинни мъченици,18 са достойни за най-високото място в рая, а той самият като стар и грешен човек не може да очаква да му бъде отредено същото място. Аз не се дадох и отвърнах: „Защо не допуснем, Раби, че тъкмо в това е смисълът, че си надживял децата си: да можеш да бъдеш пречистен през тези години на страдания, за да можеш накрая, макар и не невинен като тях, да станеш достоен да ги срещнеш в рая? Нима не е написано в Псалмите, че Бог запазва всичките ни сълзи?19 Тъй че може би никое от твоите страдания не е било напразно.“ За пръв път от много години той намери облекчение за мъките си чрез новата гледна точка, която успях да му открия. Изтегляне 1.03 Mb. Сподели с приятели:
|