Човек в търсене на смисъл
Изтегляне 1.03 Mb.
|
Свързани:
Записки-от-подземието-Ф.-М.-Достоевски-4eti.me
Преходността на животаСред нещата, които, изглежда, отнемат смисъла на човешкия живот, е не само страданието, но и умирането. Никога не се уморявам да повтарям, че единствените наистина преходни аспекти на човешкия живот са потенциалните възможности. Но в мига, в който бъдат осъществени, те стават реалност; те биват съхранени и предадени на миналото, в което са спасени и запазени от преходността. Защото в миналото нищо не е безвъзвратно загубено, а всичко е завинаги съхранено. Така преходността на нашето съществуване по никакъв начин не го обезсмисля. На нея се основава нашата отговорност, защото всичко зависи от това да осъзнаем същностно преходните възможности. Човек постоянно прави своя избор, вземайки предвид множеството възможности в момента; кои от тях ще бъдат осъдени на небитие и кои реализирани? Кой избор ще бъде превърнат веднъж завинаги в реалност, безсмъртен „отпечатък в пясъците на времето“? Във всеки момент човек трябва да решава, за добро или за зло, какъв ще бъде паметникът на неговото съществуване. Безспорно човек обикновено обръща внимание само на стърнището на преходността и пропуска да види пълните хамбари на миналото, където е обезопасил веднъж завинаги всичките си дела, радости, а също и страдания. Нищо не може да бъде заличено, нищо не може да бъде премахнато. Бих казал, че да си бил, е най-сигурният вид битие. Логотерапията, имайки предвид същностната преходност на човешкото съществуване, не е песимистична, а по-скоро действена. За да изразим фигуративно тази гледна точка, можем да кажем: Песимистът напомня човек, който наблюдава със страх и тъга как стенният му календар, от който ежедневно къса по един лист, изтънява с всеки изминал ден. От друга страна, човекът, който атакува активно проблемите на живота, е като онзи, който отстранява всеки следващ лист от своя календар и внимателно го прибира при предходните, след като е нахвърлил на гърба му няколко бележки за деня. Той може с гордост и радост да размишлява върху цялото богатство, отразено в тези бележки, върху целия пълноценно изживян живот. Какво значение ще има за него, ако забележи, че остарява? Има ли причина да завижда на младите, които среща, или да трупа носталгия по собствените си отминали младини? Какво основание има той да завижда на един младеж? За възможностите, които младият човек има, за бъдещето, което го очаква? „Не, благодаря – мисли той, – наместо възможности аз имам реални неща в моето минало, не само реалността на свършената работа и на изживяната любов, но и на храбро понесените страдания. Дори тези страдания са онова, с което се гордея най-много, макар и да не могат да породят завист.“ Изтегляне 1.03 Mb. Сподели с приятели:
|