Човек в търсене на смисъл
Изтегляне 1.03 Mb.
|
Свързани:
Записки-от-подземието-Ф.-М.-Достоевски-4eti.me
- Навигация на страницата:
- Същността на съществуването
Смисълът на животаСъмнявам се дали един лекар може да даде общ отговор на този въпрос. Защото смисълът на живота е различен за всеки човек, за всеки ден и час. Следователно от значение е не смисълът на живота изобщо, а по-скоро специфичният смисъл на живота на даден човек в определен момент. Общо поставен, този въпрос е сравним с въпроса, поставен на шампион по шах: „Кажете ми, майсторе, кой е най-добрият ход на света?“ Просто няма такова нещо като най-добър или дори добър ход извън определена ситуация в играта и конкретната личност на противника. Същото важи за човешкото съществуване. Човек не трябва да търси абстрактен смисъл на живота. Всеки има свое особено призвание или житейска мисия да изпълни конкретно предназначение, изискващо осъществяване. В това отношение той не може да бъде заменен, нито пък животът му да бъде повторен. Задачата на всеки е неповторима, както и специфичната му възможност да я превърне в дело. Тъй като всяка ситуация в живота представлява предизвикателство към човека и поставя пред него проблем за решаване, въпросът за смисъла на живота може всъщност да бъде обърнат. В крайна сметка човек не би трябвало да се пита какъв е смисълът на неговия живот, а по-скоро да признае, че него го питат. С две думи, животът задава въпрос на всеки и той може да му отговори само като отговаря за своя собствен живот; на живота може да се отвърне само като се поеме отговорност. И тъй, логотерапията вижда в отговорността самата същност на човешкото съществуване. Нека да видим сега какво можем да направим, ако пациентът попита какъв е смисълът на неговия живот. Същността на съществуванетоАкцентът върху отговорността намира отражение в категоричния императив на логотерапията, който гласи: „Живей, сякаш живееш вече за втори път и първия път си действал така погрешно, както се каниш да действаш сега!“ Струва ми се, че няма нищо, което да стимулира човешкото чувство за отговорност повече от тази максима, като го кара да си представи, първо, че настоящето е минало, и, второ, че миналото все пак може да се промени и да се поправи. Такова наставление го изправя пред факта, че животът е краен, а също, че онова, което прави от живота си и от самия себе си, е безвъзвратно. Логотерапията се опитва да накара пациента напълно да осъзнае своите отговорности; затова тя трябва да остави на него избора да реши за какво, към какво или към кого той се чувства отговорен. Ето защо от всички терапевти логотерапевтът е най-малко изкушен да наложи ценностни съждения на своите пациенти, защото никога не би позволил на пациента да прехвърли на лекаря отговорността да отсъжда. Следователно пациентът е този, който решава дали да тълкува задачата на живота си като отговорност пред обществото или пред собствената си съвест. Има обаче хора, които гледат на живота си не само от гледна точка на задачата, която им е възложена, но и от гледна точка на автора, който им е поставил тази задача. Логотерапията нито учи, нито проповядва. Тя е еднакво отдалечена и от логическите обосновки, и от моралното поучение. Фигуративно казано, ролята на логотерапевта е по-скоро тази на очния лекар, отколкото на художника. Художникът се опитва да ни предаде картина на света такъв, какъвто той го вижда; офталмологът се опитва да ни помогне да видим света такъв, какъвто е в действителност. Ролята на логотерапевта се състои в разширяване и разгръщане зрителното поле на пациента, така че да види и да осъзнае целия спектър от потенциални смиели. Като заявявам, че човекът е отговорен и трябва да реализира потенциалния смисъл на живота си, искам да подчертая, че истинският смисъл на живота се разкрива по-скоро в света, отколкото вътре в човека или в собствената му психика, сякаш тя е затворена система. Нарекъл съм тази градивна особеност „себенадмогване на човешкото съществуване“. Това подчертава факта, че да бъдеш човек, винаги сочи и отправя към нещо или някой извън теб самия – било то смисъл, който да осъществиш, или друго човешко същество, с което да се срещнеш. Колкото повече забравяш за себе си – чрез отдаване в служба на кауза или на любов към друг човек, толкова повече си човек и толкова повече се осъществяваш. Това, което се нарича самоосъществяване, изобщо не е постижима цел по простата причина, че, колкото повече човек се стреми към нея, толкова повече тя му убягва. С други думи, самоосъществяването е възможно само като страничен ефект от себенадмогването. Дотук показахме, че смисълът на живота винаги се променя, но никога не престава да съществува. Съгласно логотерапията в живота може да открием този смисъл по три различни начина: 1) чрез творческа работа или извършване на дело; 2) чрез преживяване на нещо или среща с някого; 3) чрез отношението, което възприемаме към неизбежното страдание. Изтегляне 1.03 Mb. Сподели с приятели:
|