Човек в търсене на смисъл
Изтегляне 1.03 Mb.
|
Свързани:
Записки-от-подземието-Ф.-М.-Достоевски-4eti.me
Екзистенциалният вакуумЕкзистенциалният вакуум е широко разпространен феномен на двадесети век. Това е разбираемо; то може да се дължи на двукратната загуба, която човек е трябвало да понесе, откакто е станал същинско човешко същество. В началото на своята история той е загубил някои от първичните животински инстинкти, в които е заложено и чрез които е подсигурено животинското поведение. Тази сигурност завинаги е затворена за човека също както раят; той трябва да прави избори. В добавка към това обаче човек е понесъл и друга загуба в по-късното си развитие, доколкото традициите, които са поддържали поведението му, сега бързо отслабват. Няма инстинкт, който да му каже какво трябва да прави, и няма традиция, която да му каже какво е длъжен да прави; понякога той дори не знае какво желае да прави. Наместо това той или иска да прави каквото правят другите хора (конформизъм), или прави каквото други хора искат от него да прави (тоталитаризъм). Наскоро едно статистическо проучване разкри, че сред моите европейски студенти 25 % страдат от екзистенциален вакуум в по-силно или по-слабо изявена етапен. Измежду американските ми студенти процентът бе не 25, а 60 %. Екзистенциалният вакуум се проявява главно със състояние на отегчение. Сега можем да разберем Шопенхауер, когато казва, че човечеството очевидно е осъдено вечно да се колебае между двете крайности на превъзбудата и скуката. Действителен факт е, че сега отегчението причинява и със сигурност поставя пред психиатрите повече проблеми за разрешаване, отколкото превъзбудата. Тези проблеми стават все по-сериозни, тъй като напредващата автоматизация вероятно ще доведе до огромно увеличение на неангажираното в работа време на средния работник. За жалост мнозина от тях няма да знаят какво да правят с цялото новопридобито свободно време. Нека разгледаме например „неделните неврози“, онзи вид депресия, която сполетява хората, осъзнаващи липсата на съдържание в живота си, когато отшуми водовъртежът на деловата седмица и зейне пустотата в самите тях. Произходът на немалко случаи на самоубийство може да бъде намерен в този екзистенциален вакуум. Такива широко разпространени явления, като депресия, агресия и пристрастяване, остават необясними, ако не разпознаем екзистенциалния вакуум в основата им. Това се отнася също за кризите на пенсионерите и на остаряващите. При това екзистенциалният вакуум се проявява под различни маски и прикрития. Понякога фрустрираната воля за смисъл се компенсира чрез заместване от волята за власт, включително в най-примитивната ѝ форма, желанието за пари. В друг случай мястото на разстроената воля за смисъл се заема от желанието за удоволствие. Ето защо екзистенциалното разстройство често води до сексуална компенсация. В такива случаи може да наблюдаваме как при екзистенциален вакуум сексуалното либидо се развилнява. Аналогично явление се наблюдава в невротичните случаи. Съществуват известни типове механизми за обратна връзка и структури с порочен кръг, които ще засегна по-късно. Отново и отново обаче може да се види, че тази симптоматика е нахлула на мястото на екзистенциалния вакуум, където продължава да процъфтява. Онова, с което си имаме работа при такива пациенти, не е ноогенна невроза. Никога обаче не ще успеем да помогнем на пациента да превъзмогне това състояние, ако не прибавим към психотерапевтичното лечение и логотерапия. Защото чрез запълване на екзистенциалния вакуум пациентът ще бъде предпазен от повторно заболяване. Ето защо логотерапията се препоръчва не само при ноогенните като споменатите, но и при психогенните случаи, а понякога дори при соматогенните (псевдо) неврози. Погледнато в тази светлина, е оправдано изказването, направено някога от Магда Б. Арнолд: „Всяка терапия трябва по някакъв начин, колкото и ограничен, да бъде също и логотерапия.“13 Нека сега обсъдим какво може да направим, ако пациент попита какъв е смисълът на живота. Изтегляне 1.03 Mb. Сподели с приятели:
|