Човек в търсене на смисъл
Логотерапията като техника
Изтегляне 1.03 Mb.
|
Свързани:
Записки-от-подземието-Ф.-М.-Достоевски-4eti.me
Логотерапията като техникаРеалистичният страх както страха от смъртта не може да бъде успокоен чрез психодинамично тълкуване. От друга страна, невротичният страх, какъвто е агорафобията, не може да бъде излекуван чрез философско разбиране. Логотерапията обаче развива специална техника за справяне и с такива случаи. За да разберем какво се случва, когато се използва тази техника, вземаме за изходна точка едно често наблюдавано при невротичните личности състояние, а именно тревожността на очакването. За този страх е характерно, че произвежда точно онова, от което се страхува индивидът. Например човек, който се страхува да не се изчерви при влизане в голямо помещение и среща с много хора, всъщност е по-предразположен към изчервяване при тези обстоятелства. В този контекст можем да преправим поговорката „Желанието е баща на мисълта“ на „Страхът е майка на събитието . Доста иронично, така както страхът предизвиква появата на онова, от което се страхуваме, намерението на всяка цена да постигнем нещо го прави невъзможно. Крайното намерение, или както аз го наричам – „хиперинтенция“, може да се наблюдава специално в случаите на сексуална невроза. Колкото повече мъжът се стреми да демонстрира сексуалната си потентност, а жената – способността си да преживява оргазъм, толкова по-малко са в състояние да успеят. Насладата е и трябва да остане страничен резултат или вторичен продукт и бива разрушена и развалена в степента, в която е превърната в самоцел. В добавка към описаното по-горе крайно намерение крайното съсредоточаване, или както се нарича в логотерапията – „хиперрефлексия“, също може да бъде патогенно (тоест да води до болест). Следният клиничен доклад ще покаже какво имам предвид. Млада жена дойде при мен с оплакване от фригидност. Анамнезата показа, че в детството си е била сексуално малтретирана от баща си. Но не това травматично преживяване по себе си бе довело до сексуалната ѝ невроза, както лесно може да се докаже. Защото се оказа, че поради четене на популярна психоаналитична литература пациентката бе живяла постоянно със страха от очаквания данък, който нейното драматично преживяване един ден ще вземе. Тази тревожност на очакването бе дала резултат както в крайното намерение да потвърди своята женственост, така и в крайното внимание, съсредоточено повече върху нея самата, отколкото върху партньора. Това бе достатъчно, за да направи пациентката неспособна на върховото изживяване на сексуалното удоволствие, тъй като оргазмът бе станал обект на намерение, а също и обект на внимание, наместо да остане непреднамерен резултат от посвещаване и отдаване на партньора. След преминаване на краткотрайна логотерапия крайното внимание и намерение на пациентката относно способността ѝ да преживява оргазъм бяха „дерефлектирани“ – да въведем друг термин от логотерапията. Когато вниманието ѝ бе пренасочено към истинския обект, тоест партньора, оргазмът спонтанно се появи.20 Своята техника, наречена „парадоксално намерение“, логотерапията основава върху двойния факт, че страхът довежда до онова, от което се страхуваме, и хиперинтенцията прави невъзможно онова, което желаем. Още през 1939 година описах на немски език парадоксалното намерение.21 При този подход пациентът с фобия се подканя да насочи намерението си дори и само за момент тъкмо към това, от което се страхува. Нека разкажа един случай. Млад лекар се консултира с мен относно страха си от изпотяване. Всеки път когато очаквал да го избие пот, тази тревожност на очакването била достатъчна, за да ускори изобилното изпотяване. За да разчупя този затворен кръг, посъветвах пациента, в случай че предстои изпотяване, умишлено да вземе решение да покаже на хората колко много може да се поти. След седмица той се върна да ми докладва, че всеки път когато срещал някой, който задейства неговата тревожност на очакване, той си казвал: „Преди се потях само по един литър, но сега ще излея поне 10 литра!“ Резултатът бе, че след четиригодишно страдание от тази фобия след една-единствена сесия той бе в състояние в продължение само на седмица да се освободи завинаги от страха си. Читателят ще забележи, че тази процедура се състои в преобръщане на нагласата на пациента, тъй като страхът му се заменя от парадоксалното желание. Чрез това лечение се отнема вятърът от платната на тревожността. Тази процедура обаче трябва да използва специфично човешката способност за безпристрастност към себе си, присъща на чувството за хумор. Тази основна способност да се дистанцираш от себе си се актуализира всеки път когато се прилага логотерапевтичната техника, наречена парадоксално намерение. В същото време се помага на пациента да се отграничи от собствената си невроза. В книгата на Гордън Алпорт „The Individual and His Religion“ намираме изказване в съзвучие с това: „Невротикът, който се научи да се надсмива над себе си, е може би на път да се справи сам, вероятно да се излекува.“22 Парадоксалното намерение е емпирично потвърждение и клинично приложение на изявлението на Алпорт. Прегледът на още няколко случая може да послужи за по-нататъшно изясняване на този метод. Следващият пациент бе деловодител, лекуван от много лекари в няколко клиники без никакъв терапевтичен успех. Когато бе приет в моето болнично отделение, той се намираше в крайно отчаяние, признавайки, че е близо до самоубийство. От няколко години страдал от графоспазъм, станал толкова жесток напоследък, че бе заплашен да загуби работата си. Следователно само незабавно краткосрочно лечение можеше да облекчи положението. При започване на лечението доктор Ева Коздера препоръча на пациента да прави тъкмо обратното на онова, което обикновено прави; а именно – наместо да се опитва да пише колкото може по-прилежно и четливо, да драска възможно най-грозно. Бе посъветван да си казва: „Сега ще покажа на хората какъв добър драскач съм!“ В момента, в който умишлено се опита да драска, той не бе в състояние да го направи. „Опитах се да драскам, но просто не успях“ – каза той на следващия ден. По този начин в разстояние на 48 часа пациентът бе излекуван от графоспазъма и остана така в периода на проследяване след лечението. Той отново е щастлив човек и напълно способен да работи. Подобен случай, в който обаче става въпрос за говорене, а не за писане, ми бе разказан от колега в ларингологичното отделение на Виенската поликлинична болница. Това бил най-сериозният случай на заекване в дългогодишната му практика. Доколкото заекващият можел да си спомни, никога през живота си дори за миг не е бил свободен от говорния си проблем освен веднъж. Това се случило, когато бил на 12 години и се возил гратис в трамвая. Когато кондукторът го хванал, той решил, че единственият начин да се измъкне, е да предизвика симпатия, и затова се опитал да покаже, че е едно клето заекващо момче. В момента, в който се опитал да заекне, бил неспособен да го направи. Без да иска, той бил приложил парадоксалното намерение, макар и не с терапевтична цел. Този преглед не трябва да оставя впечатлението, че парадоксалното намерение е ефикасно само при моносимптомните случаи. Чрез тази логотерапевтична техника моят екип във Виенската поликлинична болница успя да донесе облекчение дори при обсесивно-компулсивни неврози с изключителна интензивност и продължителност. Сещам се например за една жена на 65-годишна възраст, която в продължение на шейсет години бе страдала от натрапливо миене. Доктор Ева Коздера започна логотерапевтично лечение чрез парадоксално намерение. След два месеца пациентката бе в състояние да води нормален живот. Преди приемането ѝ в неврологичното отделение на Виенската поликлинична болница тя бе признала: „Животът за мене бе ад.“ Инвалидизирана от своите компулсии и бактериофобни обсесии, накрая тя оставала по цял ден в леглото, неспособна да върши каквато и да е къщна работа. Няма да е точно, ако кажем, че сега тя е напълно излекувана от симптомите, тъй като понякога я обзема натрапливост. Така или иначе, тя е способна, както казва, „да се шегува с нея“, накратко, да прилага парадоксално намерение. Парадоксалното намерение може да се прилага и в случаи на нарушен сън. Страхът от безсъние23 води до хиперинтенция да се заспи, която на свой ред не позволява на пациента да го направи. За да се превъзмогне този особен страх, обикновено съветвам пациента да не се опитва да спи, а по-скоро да се опита да направи точно обратното – да стои буден колкото може по-дълго. С други думи, хиперинтенцията да заспи, произтичаща от тревожност на очакването, че няма да успее, трябва да се замени с парадоксалното намерение да не заспива, което скоро ще бъде последвано от сън. Парадоксалното намерение не е панацея. Все пак то представлява полезен инструмент при лечение на обсесивно-компулсивни и фобийни състояния, особено случаи с тревожност на очакване в основата си, още повече че е краткосрочна терапия. Ала не трябва да се прави заключение, че такава краткосрочна терапия по необходимост дава само временен терапевтичен ефект. Една от „най-разпространените илюзии на ортодоксалния фройдизъм“, да цитираме покойния Емил А. Гатхейл, „е, че трайността на резултатите съответства на продължителността на терапията“.24 В моите записки например има докладване на случай, при който парадоксалното намерение е прилагано на един пациент преди повече от 20 години; въпреки това терапевтичният ефект се оказа постоянен. Един от най-забележителните факти е, че парадоксалното намерение е резултатно независимо от етиологическата основа на конкретния случай. Това потвърждава изказване, направено някога от Едит Вайскопф-Джоелсън: „Въпреки че традиционната психотерапия настоява, че терапевтичните практики трябва да се основават на етиологични заключения, възможно е известни фактори да причиняват неврози в ранното детство и съвършено различни фактори да облекчават неврозите в зряла възраст.“ Колкото до истинската причина за неврозите, освен конституционалните фактори, били те соматични, или психични по природа, изглежда, такива механизми на обратна връзка, като тревожността на очакването, са първостепенен болестотворен фактор. На даден симптом се реагира с фобия, фобията отключва симптома и симптомът на свой ред подсилва фобията. Подобна верига от събития може да се наблюдава в обсесивно-компулсивните случаи, в които пациентът се бори с преследващите го идеи.25 С това той увеличава тяхната мощ да го разстройват, тъй като натискът поражда контранатиск. Симптомът отново е подкрепен. От друга страна, веднага щом като пациентът спре да се бори със своите натрапливости и наместо това се опита да се подиграе с тях, като гледа на тях с ирония, прилагайки парадоксалното намерение, в порочния кръг е направен пробив, симптомът заглъхва и накрая атрофира. В щастливия случай, когато няма екзистенциален вакуум, който да привлича и да предизвиква симптома, пациентът не само ще успее да се надсмее над невротичния страх, но накрая ще съумее напълно да го преодолее. Както виждаме, на тревожността на очакването трябва да се противопоставя парадоксалното намерение; на хиперинтенцията, както и на хиперрефлексията трябва да се противодейства чрез дерефлексия26; но в основата си дерефлексията е невъзможна без преориентиране на пациента към неговото специфично призвание и мисия в живота.27 Не невротичното занимаване със себе си, било то жалост, или презрение, разчупва порочния кръг; ключът към изцелението е в себенадмогването! Изтегляне 1.03 Mb. Сподели с приятели:
|