Човек в търсене на смисъл
Критика на пандетерминизма
Изтегляне 1.03 Mb.
|
Свързани:
Записки-от-подземието-Ф.-М.-Достоевски-4eti.me
Критика на пандетерминизмаПсихоанализата често е обвинявана в тъй наречения пансексуализъм. Първо, аз се съмнявам дали този упрек някога е бил законен. Има обаче нещо, което ми се струва дори по-погрешен и опасен постулат и което аз наричам „пандетерминизъм“. Под това разбирам възгледа за човека, който пренебрегва неговата способност да взема позиция по отношение на каквито и да било условия. Човек не е изцяло зависим и определен от условията, а по-скоро сам определя дали ще им се поддаде или ще устои. С други думи, човек по принцип е самоопределящ се. Човек не просто съществува, а винаги решава какво ще бъде неговото съществуване, какъв ще стане в следващия миг. По същия начин всяко човешко същество има свободата да се променя във всеки момент. Следователно можем да предскажем неговото бъдеще само в широките рамки на статистическото проучване, отнесено към цялата група; отделната личност обаче остава по същество непредсказуема. Основата за всяко предвиждане ще бъдат от биологични, психологични и социални условия. И все пак една от главните черти на човешкото съществуване е способността да се издига над такива условия, да ги надраства. Човек е в състояние да промени света към по-добро, ако е възможно, и да промени себе си към по-добро, ако е необходимо. Нека цитирам случая с д-р Дж. Той бе единственият човек, когото съм срещал някога през живота си и когото бих дръзнал да нарека Мефистофелово създание, сатанинска фигура. По онова време обикновено го наричаха „масовия убиец от Щайнхоф“ (голямата психиатрична болница във Виена). Когато нацистите започнаха програмата си за евтаназия, той дърпаше всички конци и бе така фанатичен във възложената му работа, че се стараеше да не допусне дори един-единствен психотично болен да избегне газовата камера. След войната, когато се върнах във Виена, попитах какво се е случило с д-р Дж. „Той бе затворен от руснаците в една от изолационните килии на Щайнхоф – ми казаха. – На другия ден обаче вратата на килията стояла отворена и никой повече не видял д-р Дж.“ По-късно бях убеден, че той, както и други, бе успял с помощта на свои другари да се добере до Южна Америка. Ала наскоро консултирах един бивш австрийски дипломат, който е бил затворен отвъд Желязната завеса в продължение на много години – отначало в Сибир, а после в прочутия затвор Лубянка в Москва. По време на неврологичния преглед той изведнъж ме попита дали случайно познавам д-р Дж. След моя утвърдителен отговор той продължи: „Запознах се с него в Лубянка. Той умря там на около четиридесет години от рак на пикочния мехур. Но преди да умре, се прояви като най-добрия другар, когото можеш да си представиш! Утешаваше всекиго, живееше според най-високите въобразими морални норми. Той бе най-добрият приятел, когото някога съм срещал през дългите си години в затвора!“ Това е историята на д-р Дж., „масовия убиец от Щайнхоф“. Как можем да дръзнем да предскажем поведението на човека? Можем да предскажем движението на машина, на автомат; нещо повече, можем дори да се опитаме да предскажем механизмите или „динамизмите“ на човешката психика. Но човек е нещо повече от психика. Ала свободата не е последната дума. Свободата е само част от историята и половината от истината. Свободата не е нищо друго освен отрицателния аспект на целия феномен, чийто положителен аспект е отговорността. Всъщност свободата е застрашена от израждане в прост произвол, ако тя не се живее от позицията на отговорността. Ето защо аз препоръчвам Статуята на свободата от Източното крайбрежие да бъде допълнена със Статуя на отговорността на Западното крайбрежие. Изтегляне 1.03 Mb. Сподели с приятели:
|