Глава 5 ПРИЛОЖЕНИЕ В БОЙНИТЕ ИЗКУСТВА

Китайците изучават и разбиват бойните изкуства вече повече от 4000 години. В началото те имали на разположение ограничен брой техники, използващи грубата сила. Бойното приложение на Ци започнало не по-рано от 200 г. пр.н.е., когато били добре изучени циркулацията на Ци и акупунктурата. вниманието, отделяно на този аспект на приложение, нараснало, когато в манастира Шаолин започнали да се използват упражненията Уай Дан на Да Мо през 536 г. от н.е. въпреки, че упражнението И Джин Дзин се използвало само за подобряване на здравето, монасите открили, че то значително увеличава силата и ефективността на техните мускули. Тренировките им позволили също да насочват Ци към различни части на тялото, за да могат да издържат на удари. Естествено е, че те използвали това в бойните изкуства. Изучаването на бойните изкуства било необходимост за това време, за се защитава манастирската собственост, а също така то било необходимо и при пътуване. Оттогава насам употребата на Уай Дан за укрепване на Ци и усъвършенстване на бойните изкуства била подложена на широко изследване.

След като веднъж станало ясно, че балансирания, не възпрепятстван поток на Ци е необходим за живота и благополучието, следващата стъпка била да се намерят начини за влияние върху потока на Ци на врага. Майсторите на бойните изкуства открили, че измежду всичките неколкостотин акупунктурни кухини, 108 могат лесно да се засегнат чрез удар, натиск, сграбчване или удар с крак. Удрянето по кухините с цел причиняване на смърт, загуба на съзнанието или парализа е наречено "точков удар" или "точков натиск". Тази техника заедно със "запечатване на дъха или вена" се счита за висше изкуство в Кунфу.

Удрянето на противника по такъв начин, че да се причини блокиране на трахеята или спазъм на белите дробове или диафрагмата така, че той да не може да диша, се нарича "запечатване на дъха". "Запечатване на вената" означава удар или натиск върху кухини така, че да се блокира снабдяването на мозъка с кръв, причинявайки по този начин загуба на съзнание. Силата, необходима за поразяване на кухините, се постига от боеца чрез закаляване и трениране на ръцете и пръстите с такива методи като "желязната Пясъчна Длан" и "Тайният Меч". Били създадени и такива тренировъчни методи за проникване като удряне на пламъка на свещ и пляскане на парче плат.

Бойците, които практикували Ней Дан много години, имали способността да извеждат енергия извън тялото си. Използвайки кухините, те можели да отдават Ци на друг човек или да я отнемат от него. Това означава, че те можели да нанасят точкови удари без да стягат тялото си и без да използват много сила - вероятно само с докосване. През вековете това изкуство изпаднало в забвение и днес има само няколко души с такива способности.

Както беше споменато no-горе, шаолинските монаси използвали Ци Гун, за да заздравят тялото си до степен, изглеждаща невероятна за повечето хора. Адептът можел да устои срещу силни удари, режещи оръжия и дори срещу точков натиск, но не и срещу куршуми, разбира се. В Кунфу това се нарича "желязна Ризница" (Тиеа Бу Шан) или "Похлупакът на златната камбана {Дзин Чун Цао).

В тази глава накратко ще разгледаме атакуването на точки, запечатването на вената, запечатването на дъха и желязната ризница, или Похлупакът на златната камбана. Също така накратко ще се опише цикъла на Ци и кухините. Читателите, които се интересуват от повече информация върху положението на кухините, циркулацията на Ци и техниките за точков натиск трябва да се отнесат към книгата на автора "Shaolin Chin Nа". Едно подробно описание на тези техники с обяснение на методите за тренировка, точно разположение на кухините, анатомията, теорията, методите за атака и т.н. е материал с размера на една отделна книга, каквато авторът се надява да издаде в близкото бъдеще.
5-2. Атакуване на точките

Техниката на атакуване на точките (Тиен Суе) е едно от най-висшите постижения на Ци Гун в бойните изкуства. Още от времето, когато било открито действието на Ци, бойците използвали различни методи за моментално или забавено въздействие върху енергията на противника, като целта била причиняване на смърт, загуба на съзнание, замъглено съзнание или парализа на област от тялото.

Китайските бойци открили 108 кухини, които могат да бъдат атакувани. 72 от тях се смятат за второстепенни, защото ударът по тях не причинява смърт. Останалите 36 обаче са жизнени точки, защото, ако някоя от тях бъде ударена в точно определено време и с определена сила, това ще причини смъртта на противника. За ефективността на удара по кухините е от значение времето на денонощието и избраното място от тялото. Трябва да се използва правилната за целта форма на ръката. Например, някои кухини могат да бъдат успешно засегнати чрез удар с коляно, докато други изискват удар с един пръст. Силата, която се прилага трябва да е достатъчна, за да се засегне канала и да се проникне до необходимата дълбочина, тъй като, докато някои кухини са много близо до повърхността, други са по-навътре в тялото. За да бъде ефективен боецът, първо, трябва да познават акупунктурните канали, нервите и анатомията; второ, да знае теорията за Ци-циркулацията и връзката й с времето на денонощието и трето, трябва да знае форми за ръцете и краката и за развиване на сила. Боецът трябва също да познава някои възстановителни техники, които да приложи ако противникът не е мъртъв или е бил атакуван приятел. В много случаи хора, изпаднали в безсъзнание могат да бъдат възстановени чрез едно просто натискане, убождане или масаж в определено място от тялото.
Принципи на атакуването на точките

Атакуването на точките е техника, при която практикуващият засяга циркулацията на Ци или на кръвта на противника чрез удар по дадена кухина с пръст, длан. юмрук, крак или лакът, или пък чрез сграбчване. Когато ударът върху кухината е бил ефективен могат да се случат няколко неща:

Ударът може да засегне циркулацията на Ци и да причини нарушение в действието на съответния вътрешен орган. Например, удар в подмишничната ямка, засягащ канала на сърцето, би причинил шок на сърцето по същия начин, както ударът по нерва, минаващ през лакътя, ще засегне ръката.

Ударът може да засегне както Ци-циркулацията, така и циркулацията на кръвта. Когато се нанесе удар по кухина, резултатът е спазъм на мускулите, намиращи се наоколо, което от своя страна прекъсва потока на кръвта. Ако е приложена значителна сила и е засегната артерия, тя се разкъсва, което обикновено води до смърт. Например, удар в слепоочието причинява сътресение на мозъка и разкъсва сънната артерия. Слаб удар в слепоочието води до загуба на съзнание.

Ударът може пряко да засегне вътрешен орган. Този начин на удряне се нарича още Ци Куан Да или "Удряне по органите". Например, удар в слънчевия сплит шокира сърцето и може да причини смърт. Удар в черния дроб причинява спазъм на мускулите наоколо и води до увреждането му. При приложена голяма сила той се разкъсва. Черният дроб и бъбреците са особено чувствителни към подобни атаки.

При редица кухини ударът върху тях не води до видими наранявания. Всъщност, ударът причинява застой на Ци в областта и след известно време - месец, два или даже година, човек се разболява или умира. Например, удари в кухините разположени на гръбначния стълб общо взето не показват ефект, който обаче се проявява доста по-късно. От анатомията и акупунктурата е известно, че гръбначният стълб е ствола на тялото за нервната система и главния проводник на Ци. Ако се наранят кухините разположени в областта на гръбнака, то потока на Ци към органа свързан с тази област отслабва, което довежда в крайна сметка до нарушения в действието му.

Има редица кухини, които при удар временно изваждат от строя противника. Например, удар в кухината Тянцзун върху рамото води до парализа на рамото и ръката. Друг пример, известен на всеки е вдлъбнатината на лакътя или кухината Шаохай.

Последния вид точков удар причинява зашеметяване на противника, води до замайването му или дотам, че той да не може да се държи на краката си.

Основният поток на Ци и на кръвта в човешкото тяло се променят в зависимост от времето на денонощието и сезона през годината. Тъй като тялото е част от природата, естествено е, че то се влияе от силите, проявяващи се в околната среда.

Ако се говори общо, през деня Ци протича по-силно в предната част на тялото, докато през нощта тя тече по-силно в гърба. В полунощ тя е концентрирана в главата, след което фокусът й се мести надолу по предната част на тялото. Ци се намира в слънчевия сплит по обяд и в перинеума при залез. След това фокусът се движи нагоре по гърба и в полунощ завършва кръга отново на върха на главата.

Освен това, потокът на Ци преминава на всеки два часа от един канал в друг, извършвайки по този начин цикъл през всичките дванадесет главни канала всеки ден. Двата главни съда не са включени в цикъла. Потокът в тях е постоянен. Таблица 5-1 показва връзката между потоците на кръвта и на Ци и времето на денонощието.

Следователно, един боец, който знае как да координира целите си с времето на денонощието, може лесно да нарани врага си по начин, изглеждащ мистериозен за непосветените. Тъй като той атакува най-интензивните енергии в тялото в определеното време, пораженията са незабавни и драстични.

Открито е, че има дванадесет основни кухини, които са особено чувствителни към атаки в определено бреме. Тези кухини и времето за атаката им също са дадени в табл. 5-1, а разположението им е илюстрирано от фиг. 5-1 до фиг. 5-7. Също така се знае, че потока на Ци е преобладаващ в различни части на тялото през различните периоди на денонощието. Табл. 5-1 дава частите на тялото и времето на най-голям поток на Ци в тях.


Фиг. 5-1 Кухини върху лицето използвани при точков натиск

Запечатването на вената също може да се класифицира като точков натиск, защото то става чрез удар по кухините. Обаче китайските бойци го разглеждат отделно, тъй като принципът на нараняване е различен. При запечатване на вената принципът е причиняване загуба на съзнание или даже смърт чрез спиране потока на кръвта към главата или прекъсване достъпа на кислород до мозъка. Ето защо, не е трудно да се разбере причината, поради която кухините използвани за запечатване на вената са разположени на врата.

Има два основни начина за запечатване на вената: удряне и натиск. Когато се нанесе удар по някои кухини близо да сънната артерия се засяга циркулацията на Ци в областта и се поразяват нервите около кухината. Това довежда до спазъм на мускулите, блокиране на артерията и пълно или частично запечатване на доставянето на кръв за мозъка. Когато мозъкът не получава кислород в продължение на 5-10 секунди човек губи съзнание. Друг начин за запечатване на вената е да се притисне врата отстрани чрез душене, за да се запечата артерията и да се спре достъпа на кислород.

Човек, на когото е приложено запечатване на вената може да бъде възстановен за няколко минути без да се получат увреждания в мозъка. Обикновено удар с длан по определено място на гръбнака премахва мускулното напрежение във врата и кръвта отново започва да тече свободно. След това лек масаж на вратните мускули ще ускори възстановяването.

Запечатването на дъха е техника, която причинява загуба на съзнание, поради ограничаване достъпа на въздух до дробовете така, че човек да не може да диша. Има две основни категории запечатване на дишането. При едната, трахеята се запечатва с натиск, което напълно спира проникването на въздух в дробовете, причинявайки по този начин загуба на съзнание и даже смърт. При другата се нанася удар по каналите около дробовете или по каналите свързани с тях. Дробовете се предпазват от ребрата, които са покрити с пласт мускули отвън и отвътре. При обикновен удар се поразяват само мускулите отвън. Обаче, ако се нанесе удар по точната кухина върху гръдния кош или на гърба, ще бъдат поразени също и мускулите от вътрешната страна на ребрата. Те ще се стегнат и няма да позволят на белите дробове да се разширяват и да поемат въздух. Обикновено този начин на запечатване на дъха води само до частично запечатване на белите дробове. В повечето случаи човек губи съзнание, но не умира. Ако нараненият човек обаче не се възстанови за дълъг период от време, може да настъпи смърт. Но обикновено той се възстановява от само себе си. За ускоряване на възстановяването трябва да се при-ложи натиск с длан върху тази страна на гръдния кош, която не е в спазъм. Това ще балансира налягането и ще спомогне за освобождаване от спазъма. Човек може да бъде свестен и като се хвърли вода върху него.

Запечатването на дъха може да се постигне и чрез удар по кухините над и под пъпа, слънчевия сплит, стомашните мускули или една от няколкото кухини върху гърба.
5-4. Похлупакът на Златната камбана или желязната ризница

Китайските бойци често демонстрирали своите необикновени способности като огъвали железен прът опрян в гърлото им. Те правили това като концентрирали Ци в мястото, където бил допрян пръта. Това е начин за демонстриране пред публика на резултатите от тренировъчната система на бойния Ци Гун наречена "желязната ризница" (Тиеа Бу Шан), или "Похлупакът на златната камбана" (Дзин Чун Цао). Причината системата да се нарича така е, че тренировките дават възможността човек да издържи на удар без да бъде наранен или да почувства болка, все едно че той е облякъл желязна ризница или е похлупен със златна камбана.

Това обучение вероятно е започнало през VI век, когато започнали и тренировките с И Джин Дзин на Да Мо. Една от основните цели в И Джин Дзин е концентрирането на Ци в определени области, което не само повишава мускулната сила поддържана от Ци, но повишава и способността да се издържат удари, намалявайки нараняванията до минимум. И сега този начин на тренировка продължава да се изследва и практикува. Тъй като тренирането на издръжливостта на тялото става чрез повтарящи се удари, може да се срещне още и наименованието "тренировка за издържане на бой" {Аи Да). Друго наименование е "удряне със снопи" (Пие Да), тъй като първите няколко етапа на тренировката се състояли в използването на снопи от бамбук, дърво и железни жици за нанасяне на удари по тялото.

Принципът на тренировка е много прост. Читателят вероятно знае, че ако се стегне необходимия мускул в момента, в който се нанася удар по дадена част от тялото, болката и нараняванията ще бъдат по-малки. Това е началото на тренировките желязна ризница. Причината за това явление е, че когато мускулите се стегнат, потокът на Ци се забавя така, че чувствителността на нервите се намалява и притъпява. Това ще спре информацията за болка към мозъка. Освен това, когато мускулите се стегнат, силата на удара ще се поеме от тях и основните канали на Ци, които са под мускулите, няма да бъдат засегнати. Следователно нараняванията ще се ограничат до самите мускули, а няма да засегнат органите свързани с каналите.

За да се избегнат травми, практикуващият трябва да привиква постепенно, първо кожата и след това мускулите. По-късно в напредналия стадий на желязната ризница трябва да се тренира концентрацията на Ци в зоната на удара, за да може тя да го отблъсне. След като Ци поддържа мускула, каналът няма да бъде наранен, като по този начин тялото ще издържи дори на атака в точките. Поради тази причина, за да се завърши напредналото обучение, особено важни са тренировките по Уай Дан Ци Гун от глава 2. Също така трябва да се практикува и Ней Дан, за да може циркулацията на Ци да бъде гладка и цялостна. Без обучение в Уай Дан и НейДан "желязната ризница" ще остане само на повърхността на тялото и така то ще остане уязвимо при атака с проникваща сила.

Съществува една поговорка в бойните изкуства: "Тренирай мускулите и кожата външно, а Ци тренирай вътрешно", с което се прави намек, че Ци Гун е в основата на тренировките. Тренирането на Ци може да направи вътрешните органи силни и здрави. Когато Ци се концентрира чрез съзнанието, тя може да се разпространи из цялото тяло или да се фокусира в дадени малки области, за да се устои на удар.

При обучението в желязната ризница първата стъпка е да се удря кожата с малка сила с бамбукови ленти, дълги около 45 см и вързани в единия край. Този начин на удряне стимулира предимно кожата и повърхностните мускули. Тъй като не могат да се получат вътрешни наранявания, цялото тяло може да се тренира по този начин. Обаче при начинаещите трябва да се удрят само местата предпазени с дебел слой мускули: раменете, корема, гръдния кош, гърба, прасците, ръцете. При всеки удар удряния мускул трябва да се стяга, а мисълта да се концентрира върху него. Така се постига концентрация на Ци и се тренира естествената съпротивителна реакция. Само след като гореспоменатите области могат да поемат удари без болка, може да се започне с тренирането на други области, като пищяла, колената, главата, лактите и т.н. Тренирането продължава дотогава, докато практикуващия престане да усеща болка.

Това стимулиране на кожата и повърхностните мускули води до привикване на нервната система към ударите. Ако човек, изпитващ гъдел, е подложен на постоянно гъделичкане, твърде скоро неговата нервна система ще спре да го усеща.

Следващата стъпка е прилагането на удряща сила, която може да проникне по-дълбоко. За това се използва сноп от железни жици вързани в единия край. Следва се същата последователност от концентрация на Ци и стягане на мускулите, докато дълбоките мускули започнат да издържат външни удари. На този етап, тъй като ударът е по-силен и проникващ, практикуващият трябва да има силна Ци, за да избегне смущенията в потока й. Също така, трябва да се използват билки за лечение на натъртванията, за да не може да се получи никъде застой на Ци.

Тук е важно да се отбележи, че всички тези методи за тренировка трябва да се прилагат само от квалифициран майстор, който знае как да контролира проникващата сила на ударите и как да лекува нараняванията. Само след като са тренирани най-малко опасните области и практикуващият е придобил достатъчни способности за пренасяне на Ци, само тогава могат да бъдат тренирани другите жизнени места, като главата, гърлото, бъбреците и черния дроб. На този етап майсторът започва да стимулира и жизнените кухини, като слепоочията, гърлото, подмишничните ямки, слънчевия сплит и др., за да научи ученика да защитава тези места. По-късно тези жизнени кухини ще бъдат удряни по време на денонощието, когато те са най-уязвими. И накрая, когато практикуващият се научи да устоява на поразяващи удари в жизнените точки без да изпитва болка или да получи нараняване, тогава той е завършил своето обучение.

Има две жизнени области, в които не може да се насочи Ци - очите и слабините. Затова те остават уязвими дори, ако човек е преминал през гореспоменатото обучение. Има обаче някои практикуващи, които могат да издърпат тестисите си в коремната кухина, оставяйки уязвими само очите си.

Авторът се надява, че тази книга ще помогне на хората да открият за себе си правилния път на търсене и разбиване на Ци Гун и ще разсее някои мистерии и бъркотията около това изкуство.

Тази книга може да послужи само за начало. А дали ще продължиш да практикуваш и да изследваш себе си, зависи само от теб, читателю.

Информацията в тази книга дава добра основа за развитие на енергията. Обемът на книгата обаче ограничи представянето на бойното приложение на Ци Гун, но авторът се надява, че ще публикува в бъдеще повече информация, засягаща тази област. За здравните и лечебни аспекти на Ци Гун читателят ще трябва да потърси други по-квалифицирани учители. Авторът се надява, че е предоставил на обикновения читател полезен преглед на това дребно китайско изкуство.