Ци Гун Здраве и бойни изкуства Ян Дзюнмин

Ци Гун – Здраве и бойни изкуства Ян Дзюнмин

Martial Arts Association (YMAA), 1990. (Издадена на български пog името "Син И Цюан - теория и приложения", Издателство Шамбала, София, 1994 г. )

14. 
    Chi Kung for Arthritis, Yang's Martial Arts Association (YMAA), 1991.
    

Д-р Ян Дзюнмин е издал също и следните видеофилми:

1. 
   Yang Style Tai Chi Chuan and Its Applications, Yang's Martial Arts Association (YMAA), 1984.
   
2. 
   Shaolin Long Fist Kung Fu - Lien Bu Chuan and Its Applications, Yang's Martial Arts Association (YMAA), 1985.
   
3. 
   Shaolin Long Fist Kung Fu - Gung Li Chuan and Its Applications, Yang's Martial Arts Association (YMAA), 1986.
   
4. 
   Shaolin Chin Na, Yang's Martial Arts Association (YMAA), 1987.
   
5. 
   Wai Dan Chi Kung, Vol 1 - The Eight Pieces of Brocade, Yang's Martial Arts Association (YMAA), 1988.
   

ПРЕДГОВОР
Кун фу на китайски означава постижение или дейност, която изисква време, енергия и търпение. Ци Гун означава Кун фу на вътрешно енергийната циркулация. На Запад терминът Ци е познат повече от десетилетие, но той все още си остава загадка за повечето хора на Запад и дори за повечето, практикуващи Ци Гун. Много хора са изпитали благоприятно здравословно влияние от изучаването на Ци Гун, Въпреки че много малко от тях в действителност разбират принципите или теорията на Ци Гун, връзката му с акупунктурата или с бойните изкуства. Авторът се надява, че тази книга, която набляга върху Ци Гун, ще разсее мистериите и така ще помогне на много хора.

Първата Глава на книгата изяснява общата концепция на Ци Гун, неговата история. връзката му със здравето и бойните изкуства.

Втората глава въвежда В Уай Дан ("Вътрешният елексир") или техниките за засилване на външно - вътрешната локална цициркулация. Пресъздава историята на създателя на Шаолин Уай Дан, Да Мо и дискутира книгата, която той е написал - "И Джин Дзин".

Третата глава представя основното в обучението по Ци Гун, наречено Ней Дан или вътрешно-вътрешната Дан Тян Ци-циркулация, която е развита от дaocume и будистите. Четвъртата глава обяснява използването на Ци Гун за подобряване и поддържане на здравето. И накрая, пета глава разглежда общото приложение на Ци Гун в бойните изкуства. Ще бъде необходима една допълнителна книга, която да представи по-подробно принципите и методите на тренировка. Авторът се надява да я подготви в близко бъдеще, а дотогава, за онези, които желаят да получат повече информация, препоръчва своите книги: Yang Style Tai Chi Chuan - за спецификата на системата и Shaolin Chin Na - за информация върху притискането на точките.

Глава 1

ВЪВЕДЕНИЕ

1-1. Общо въведение

Ци Гун или no-точно Ней Гун (Вътрешно Кун фу) се практикува от китайците от хилядолетия както като средство за подобряване и поддържане на здравето, така и за развитие на по-голяма мощ в бойните изкуства. В превод от китайски Гун означава работа, а Ци - енергията, която циркулира в тялото, така че Ци Гун означава развитие на енергийната циркулация в човешкото тяло - увеличаването й и контрола върху нея.

Въпреки че Ци Гун се практикува от много дълго време, доста хора, дори и в Китай, са объркани и поставят под съмнение възможността за вътрешно енергийно развитие и дори съществуването на Ци. Има няколко причини за това. Допреди 50 години повечето експерти по Ци Гун обучаваха само своите собствени синове или малък брой хора, на които имаха доверие, така че това знание не е било широко разпространено. Много от техниките са развити от будистки и даоски монаси, които не са разпространявали своето учение извън стените на техните манастири. понеже повечето хора са били в неведение относно Ци Гун, те суеверно са го смятали за магия. Друга причина за заблудите относно Ци Гун е, че някой хора са били обучавани с неправилни методи и поради това не са постигнали никакъв ефект, а даже са си навредили. Това довело до страх от опитите с Ци Гун, когато хората слушали за вредите от него, или пък се настройвали скептично, когато чуели за липсата на успех при други практикуващи.

Читателят би трябвало да разбере, че Ци Гун се основава на теория. Теоретичната основа - това е цялата китайска медицина, чиято история се губи назад в хилядолетията. Най-важните книги, описващи Ци и нейното действие са: "Ци Фа Лун" (Теория за промените на Ци), която обяснява връзката между Ци и природата и "Джин Лоу Лун" (Теория за каналите и разклоненията на Ци), която описва циркулацията на Ци в човешкото тяло (Джин означава канал, а Лоу- разклонения, които се получават от каналите). Каналът е главното, което съединява Вътрешните органи с останалата част от тялото. Тези канали често съвпадат с главните нерви или артерии, но съответствието не е пълно и изглежда, че те не са нито нерви, нито кръвоносни съдове, а просто главните пътища на Ци. Има 12 канала и два главни съда, които също се наричат канали. Около тези канали се намират "кухините" {Cюe), наричани още акупунктурни точки, които могат да се използват за стимулиране на цялата система.

Ци Гун се базира също и на теорията за Ин u Ян, описваща връзката между взаимно допълващите се противоположности като, например, мекото и твърдото, женското и мъжкото, тъмното и светлото или бавното и бързото. Според тази теория природата се стреми да хармонизира противоположностите, така че нещата да бъдат неутрални и балансирани. Понеже хората са част от природата, те трябва да се стремят също да поддържат баланс в себе си.

В теорията за Ин/Ян е включена и теорията за петте елемента или фази: Джин (метал), Му (дърво), Шуй (вода), фо (огън) и Ту(земя), като те се различават донякъде от четирите стари европейски елемента: огън, въздух, вода и земя. Отново трябва да повторим: понеже хората са част от природата те участват във взаимодействието на елементите.

Според китайската медицина има два начина за изучаване на здравето и болестта, наречени Уай Шайн Джие По (Външен начин) и Ней Ши Кун Фу (Вътрешен начин). Уай Шайн Джие Пор е начин за разбиране на човешкото тяло чрез дисекция или чрез физическо действие върху него и наблюдаване на резултата, както е в съвременните лабораторни експерименти. В Ней Ши Кун Фу изследователят изучава чрез поглед навътре, чрез интроспекция. Той наблюдава собственото си тяло и усещания и така развива своето медицинско знание.

Западният свят е специализиран почти изключително в Уай Шайн и смята Ней Ши за "ненаучен", въпреки че през последните години това отношение значително се промени и то повече сред обикновените хора, отколкото сред медицинските специалисти.

Първата стъпка в Ней Ши Кун фу е направена чрез наблюдение на съответствието между начина, по който хората се чувстват и промените в природата и откриване на промените в Ци. Тук "пpupодa" означава периодичните цикли (Тян Ши) като атмосферно налягане, посока на вятъра, сезон, влажност и време на денонощието. Също се включват и географските особености (Ди Ли) като ширина, разстояние от екватора и разстояние от големите водни басейни, като океан или езеро. Тези емпирични наблюдения довели до извода, че циркулацията на Ци е свързана с природата, а също подтикнали към търсене на начини за хармонизиране на хората с промените в природата.

Освен това е наблюдавано, че Ци е тясно свързана с човешките действия (Жън Ши). Това включва връзката на Ци със звука, емоциите и храната. Тъй като потокът на Ци е контролиран от мозъка, Всяко негово емоционално безпокойство ще окаже влияние върху потока й. Обръщано е внимание и на буците, издавани от хората в различни ситуации. Например в студено време звукът Ши се комбинира с държане на крайниците близо до тялото и с дълбоко дишане, за да се подпомогне сгряването му. Болката от зарязване може да се облекчи чрез звука Шю) и духане в раната. Звукът Шю помага за спиране на кървенето и успокояване на черния дроб, а отпускането на този орган от своя страна успокоява болката. Звукът Хай се използва за увеличаване на работната сила на човека. Звукът Ха допринася за облекчаване на треската по същия начин, както дишането помага на кучето да понесе жегата. Следователно, различните звуци могат да успокоят напрежението в органите, а тъй като вътрешните органи са свързани с канали, това влияе и върху циркулацията на Ци. Връзката на Ци с храната се илюстрира с факта, че пиенето на прекалено много алкохол или употребата на голямо количество пържена храна ще внесе напрежение в черния дроб и така ще засегне циркулацията на Ци в чернодробния канал.

След дълги наблюдения хората започнали да разбират, че циркулацията на Ци е важна за здравето и започнали да търсят начини за подобряването й. Били открити методи и създадени форми, които се оказали ефективни, а това всъщност е началото на Ци Гун.
1-2. Исторически преглед

Съществували са четири главни подразделения или школи в теорията и практиката на Ци Гун - конфуцианска, лекарска, школата на будистките монаси и школа на даосите. Тези групи не са взаимно изключващи се, тъй като лекарят, изучаващ в своята практика функционирането на Ци, в същото време е бил последовател на Конфуций или на даоизма. Обаче трудовете, с които разполагаме, обикновено се причисляват към една от школите. Последователите на Конфуций се интересували повече от процесите в човешкото общество, отколкото от усамотяването и самоусъвършенстването. За тях целта на Ци Гун била да направи хората no-пригодни за изпълнение на функциите им. Тази група включвала много известни артисти и учени, а техните възгледи за Ци Гун често намирали израз в поезията.

Най-известни сред тези поети били Ли Бо, Су Дунпо и Бай Гуей. Су Дунпо и Шън Цунчун са съавтори на "Су Шън Лян фан' ("Добри предписания на Су и Шън"). Лекарите не се числели към определена философска школа, макар че в тяхната работа често проличавало даоското влияние. В трудовете им, преди всичко, се разисква баланса на Ци. Нудистките монаси пък наблягали върху освобождаването от страданието на съществуването чрез познание. Техният главен метод бил неподвижната медитация с дишане, целяща успокояване на ума. Макар че така се развивала значителна циркулация на Ци, те не смятали това за главна цел. Даосите проповядвали оттегляне от обществото за постигне на самоусъвършенстване, а в последствие и безсмъртие. За тази цел, те използвали Ци Гун и алхимия, които често се разглеждали като едно цяло. Всъщност, двата термина, използвани в тази книга, Уай Дан и Ней Дан, описващи методи за подобряване на циркулацията на Ци, първоначално означавали алхимичен елексир на безсмъртието.

Ръкописите, отпреди династията Хан, са твърде разпокъсани и непълни и голяма част от историята на този период се губи в предположения. Историята на теорията на Ци обикновено се свързва с началните стъпки на китайската медицина, по време на управлението на Жълтия император Хуанди (2690-2590 пр.н.е.). Книгата, която и до днес е теоретична основа на китайската медицина, "Ней Дзин Су Уън" ("Класическа книга за вътрешната медицина"), се приписва на Хуанди, но съвременните учени смятат, че тя датира от бремето на династията Хан.

"И Дзин" ("Книга за промените"), от друга страна, е много стара книга, датираща отпреди 2400 г. пр.н.е. Тя описва, в сбита форма, всички разновидности на природата. Природните сили са представени чрез осем триграми, които се комбинират в 64 хексаграми. Тези фигури са проникнали навсякъде в китайската култура и не е изненадващо, че осемте триграми се използват и за описание на циркулацията на Ци в тялото.

По време на династията Шан (1766-1154 г. пр.н.е.), хората използвали каменни накрайници, наречени Бян Ши, за да стимулират кухините по каналите, което влияело върху циркулацията на Ци и успокоявало болката. Те вече били открили, че за стимулиране на акупунктурните точки острите предмети са по-добри от пръстите.

През VI Век пр.н.е. философът Лао Дзъ (Ли Ър) в своята книга "Дао Дъ Дзин" (Класическа книга за добродетелите на Дао), по специално в глава 10, описва дихателни техники за увеличаване на продължителността на живота. Това е първият ръкопис за използване на дихателни техники, с цел увеличаване на Ци и оттук - продължаване на живота.

"Ши Дзu^" (Исторически записки) сочи, че през периодите Пролет - Есен и Воюващите царства (770-221 г. пр.н.е.) вече са били използвани по-усъвършенствани методи на дихателната практика.

Около 300 г. пр.н.е., даоският философ Джуан Дзъ описал Връзката между дишането и здравето в своята книга "НанХуа Дзuн^". Там се казва: ^"Xopama от миналото често дишали чак до пeтuтe^". Това потвърждава, че дихателните методи за циркулация на Ци са били използвани тогата от някои даоси.

По време на династиите Цин и Хан (221 г. пр.н.е. до 220 г. от н.е.), били написани няколко книги свързани с Ци Гун. "Нан Дзин" (Класическа книга за нарушенията) от известния лекар Бян Чюе описва използването на дишането за увеличаването циркулацията на Ци. "Хан Су И Ун Дзъ" описва четири метода на тренировки по Ци Гун. "Джин Гуей Яо Люе" на Чан Чунджиен описва използването на дишане и акупунктура за поддържане на добър поток на Ци. "Чоу И Чан Тон Ци" на Уъй Боян описва връзката на хората с природните сили и с Ци. По това Време се натрупвало и анатомично познание чрез дисекция на тела. Строежът на човешкото тяло, във връзка с каналите и нервната система, бил по-добре изучен и така съществуването на циркулацията на Ци се приело по-широко.

По време на династията Джин (III в. от н.е.), известният лекар Хуа То използвал акупунктура за анестезия в хирургията. Освен това, той разпространил даоския метод Цзюан Джин за генериране на локална циркулация на Ци, който имитирал петте животни: тигър, елен, маймуна, мечка и птица. Това било форма на Уай Дан и се наричала "У Чин Си" ("играта на петте Животни"). Лекарят Гар Хун, в книгата си "Бао По Дзу", споменава за използване на съзнанието за насочване и увеличаване на потока на Ци.

Някъде през периода 420-581 г., Тао Хундзин събрал в книгата "Ян Шън Йън Мин Лу" много техники от Ци Гун за подобряване на здравето.

По време на династията Лян (502-557 г.), будисткият монах Да Мо пристигнал в манастира Шаолин (виж глава 2 за историята на Да Мо). Той видял, че монасите били много слаби и почти нищо не можели да правят. Това така го разстроило, че той се затворил сам, за да обмисли проблема. Останал усамотен девет години. Когато се появил, бил написал две книги, едната от които "И Джин Дзин" (Класическа книга за мускулното развитие) се е запазила до днес. Упражненията в тази книга са форма на Уай Дан (външно-вътрешен Ци Гун), използваща концентрацията за развитие на локалната Ци и увеличаване на нейната циркулация. Монасите практикували тези методи и открили, че са увеличили многократно силата си. Това обучение било включено във формите на бойните изкуства и е първото известно приложение на Ци Гун в тях.

Шаолинските монаси продължили да развиват тези методи и създали пет групи от форми, които имитирали движенията на животни, известни с техните бойни способности. Това били тигърът, леопардът, драконът, змията и жеравът. Тези имена на животни все още се срещат в стиловете Кун фу.

Развитието на методите и теорията на Ци Гун продължило и по време на династиите Суй и Тан (581-907г.). Чоу Юн Фан съставил книгата "Чy Бин Юн Хоу Лю", която е истинска енциклопедия от методи. Той излага 260 различни начина за увеличаване потока на Ци. Книгата "Чън Джин Фан" на Сун Сумао описва метод за насочване на Ци, въвежда използването на шестте звука (виж глава 4) и тяхната връзка с вътрешните органи, а също така представя колекция от техники за масаж, наречени "49 техники за масаж на Лао Дзъ". Книгата "Уай Тай Ми Яо" на Уан То разглежда използването на дихателна и билкова терапия при нарушения в циркулацията на Ци.

От 960 до 1368 г. (династиите Сун, Дзин и Юан),са написани няколко интересни неща. "Ян ШънДжи"на Чан Антао разглежда практиката на Ци Гун. Книгата "Зу Мън Ши Ши" на Чан Дзъхуо използва Ци Гун за лечение на външни наранявания като поразявания и изкълчвания. "Лан Ши Ми Чан" на Ли Джоу използва Ци Гун и билколечение за вътрешни нарушения. "Джъ Дзъ Ю Лун" на Чу Данси обяснява теоретично употребата на Ци Гун в лечението на болестите.

Смята се, че по време на династията Сун (960-1279 г.) Джан Санфън създава Тай Дзи Цюан в планината У Дан. Тай Дзи е бойна форма на Ней Дан Ци Гун, която извежда енергията от Дан Тян - точка в долната част на корема на 3.8 см. под пъпа. Започва се с "малкия кръг" в торса и главата, след това се разширява до "големия кръг" в цялото тяло, след което енергията се прилага в боя.

През 1026 г., Уан Уъйи изработил известния "меден човек" (кух меден манекен с маркирани канали и дупки на мястото на кухините.

Той помогнал по-систематично да се изложи теорията за акупунктурата. От този момент до времето на династията Дзин, съществуването на Ци, приносът й за здравето, както и ползата и в бойните изкуства продължили да печелят широка популярност, като сред китайците били развити и практикувани много начини за увеличаване на циркулацията й. Например, генерал Юе Фей, който живял по време на южната династия Сун (1177 - 1279г.), се смята за създател на много стилове Ци Гун. Говори се, че генерал Юе Фей, виждайки, че войниците му са слаби, използвал упражненията от "И Джин Дзин" на Да Мо като основа и ги модифицирал в Ши Ър Дун Джин или "Дванадесетте къса брокат" (по-късно опростено в Ба Дуан Дзинили "Осем къса брокат"), за да тренира войниците си. По-късно развитие на Ши Ър Дун ДЖин е Син И, а също и Лкз Хо Ба фа.

Има още няколко стила на Ци Гун, създадени през този период, които все още се използват за тренировка от някои хора. Бойците от направлението Ър Мей, съсредоточено в планината Ър Мей в провинция Съчуан, все още използват тяхното Фу Бу Гун (Тигрови стъпки) и Ши Ър Цюан (Дванадесетте пози). Друг стил, който днес рядко се използва, но е бил широко прилаган преди революцията, е Джяо фа Гун (Стил на просяка), който се е практикувал от просяци, за да им даде възможност да устояват на природните стихии и да не се разболяват от нередовното хранене.

По време на династиите Мин и Цин (1368-1911 г.), публикуването на книги по Ци Гун продължило. "Ци Лин Ба Мъй Коу" на Ли Шицин разглежда връзката на Ци Гун с каналите. "Бао Шън Ми Яо" на Цо Юнбай прави обзор на подвижния и статичен Ци Гун. "Ян Шън Хуо Ю" на Чън Джидзу разглежда трите същности: Джиен (сперма), Ци (вътрешна енергия) и Шън (дух) и как те да бъдат защитени и предпазени. За мъжете, както прекомерното запазване на спермата, така и прекомерното й разпиляване са вредни за здравето, така че сексуалният живот трябва внимателно да се регулира в съответствие със здравословното състояние и възрастта. Книгата "И фан Джи Джие" на Уон Фаниен е преглед и обобщение на предишни публикации. "Ней Гун Туо Шоу" на Уан ДзъЮн представя упражненията от "Дванадесетте къса брокат" и обяснява идеята за използване на статичния и подвижния Ци Гун.

Добре познатият стил Ба Гуа Цюан (Юмрукът на осемте триграми) е създаден по време на династията Цин (1644-1911 г.) и се практикува и до днес. Друг известен стил - Фо Люн Гун (Огненият дракон) е създаден към края на династията Мин (1640 г.) от направлението Тай Ян и се използва за здравни цели. Много други стилове и методи са били използвани, но голяма част от тях са забравени или са известни на малко хора.

От 1911 г. в Китай са написани толкова много книги, че авторът може само да насочи читателя към книгохранилищата. Методите на Ци Гун са широко известни днес като Тай Дзи Цюан, Ба Гуа Цюан, Син И Цюан и Лю Хо Ба Фа, които всъщност са бойни изкуства, а Ши Ър Дун Джин, Ба Дуан Дзин, И Джин Дзин и У Чин Си са упражнения за здраве.
1-3. Общи принципи

За да разбере същността на Ци Гун, читателят трябва да си изясни няколко концепции. Първата от тях е концепцията за Ци. Ци е основата на цялата китайска медицинска теория и на Ци Гун Ци понякога отговаря на гръцкото "пневма" и на санскритското "прана" и се смята, че това е виталната сила и енергийният поток на всички живи същества. На запад не съществува определение за Ци. Но според опита на практикуващите Ци Гун, Ци най-добре може да се обясни като вид енергия, подобна на електрическата, която тече през човешкото или животинско тяло. Когато тази циркулация е в застой или спре, човекът или животното се разболява или умира. Ци може да бъде обяснено и като среда за усещания или чувства. Например, когато е наранена ръката, потокът на Ци в нервите й се нарушава, което предразполага към по-високо енергийно състояние. Този по-висок енергиен потенциал е причината Ци да се насочи към по-ниско енергийна област, най-често към мозъка, който е изключително чувствителен към нарушения в енергийния поток. Това води до чувството за болка. Освен това разликата в енергийните потенциали причинява приток на кръв към засегнатата област и по този начин се нормализират нарушенията. Следователно, Ци, нервната система, каналите на Ци и мозъка са тясно свързани и не трябва да се разделят.

Втората концепция, с която читателят трябва да се запознае, засяга каналите на Ци. По тези канали Ци циркулира в тялото. В голямата си част каналите са разположени до артериите и нервите. Един поглед в коя да е книга по анатомия ще покаже на читателя, че сноповете нервни влакна следват артериите в цялото тяло Същото правят и каналите. И както артериите и нервите, те също са защитени от телесна мускулатура, така че трудно могат да бъдат засегнати директно. Има едно място на тялото, където каналът е доста открит и то е в най-чувствителното място на лакътя. В акупунктурата това място се нарича Шаохай, а откритият канал принадлежи на Шаоин (разклонението на сърдечния канал, минаващо през ръката). Тук каналът и нервната система съвпадат. Лек удар в това място ще направи цялата предмишница безчувствена, което показва изключителната чувствителност на каналите, а също така и контрола, който те упражняват върху тялото, също както артериите се разклоняват и по този начин снабдяват тъканите и органите с кръв и отнасят отработените вещества, така и каналите имат разклонения (наречени Лоу) които снабдяват тялото с Ци и предават съобщения на мозъка и органите. Както беше споменато, тази система за енергийна циркулация е под контрола на съзнанието, независимо дали човек го осъзнава или не.

Има 12 главни канала и два главни съда в човешкото тяло. Тези 12 канала (всъщност двойки канали, по един от всяка страна на тялото) са свързани с различни вътрешни органи. Ако в даден канал Ци е в застой, това показва наличието на увреждания в органа. Една от главните техники на акупунктурата е стимулиране на канала чрез игла. Това увеличава или намалява циркулацията на Ци и предизвиква подобрения в зле функциониращия орган. Двата главни съда са Жън Май или "Зачатъчен съд", който минава централно отпред на тялото, и Ду Май или "Управляващ съд", който минава централно отзад и през главата.

Третата концепция, която читателят трябва да разбере, е тази за акупунктурните точки, които се наричат още кухини (Сюe). Покрай всеки канал (а също така и навсякъде по тялото) има места, в които предпазващия мускул е по-тънък от обикновено или каналът е по близо до повърхността. Тези места, наречени кухини, защото често се усещат като леко пропадане или като вдлъбнатини, са по-чувствителни от други части на тялото. Това са местата използвани за акупунктура, а също са и точки за атака в бойните изкуства. В акупунктурата са известни 700 точки, но само 108 от тях се използват от бойците. Прилагането на сила в някоя от тези 108 кухини може да причини болка, обездвижване на части от тялото, поражения на вътрешни органи, загуба на съзнанието и дори смърт. От тези 108 кухини 36 са смъртоносни. Това означава, че един удар може да повреди вътрешен орган, причинявайки смърт. Например кухината на сърдечния канал, разположена в подмишечната ямка при удар може жестоко да засегне сърцето, така че да се получат фатални спазми. Останалите 72 кухини не са смъртоносни, но ударите по тях могат да причинят обездвижване или загуба на съзнанието, ако са нанесени на правилното място и в определено време.

Четвъртата концепция, с която трябва да се запознае читателят е, че циркулацията на Ци се влияе от времето през деня и от годишния сезон. Ци циркулира в тялото от зачатието до смъртта, но частта от тялото, която е главният фокус на Ци се променя с часовете на деня. Само в двата главни съда Ци циркулира непрекъснато, без да бъде засегната от времето. От съществено значение е обучаващият се да знае за тази промяна в циркулацията, за да може ефективно да я използва.

Най-важното нещо, което трябва да се запомни е, че всичко се контролира от съзнанието. Западната наука е доказала, че ние използваме само 30-40% от капацитета на мозъка. Ако човек може да се обучи да използва по-голяма част от този капацитет, той ще стане гений. Науката вярва, че това може qa се постигне чрез медитация и концентрация. Документирано е, че човек под хипноза може да избърши неща, които са далеч над неговите възможности, когато е в нормално състояние, а медитацията, от своя страна, е форма на самохипноза, която прави човека способен да извършва такива свръх действия.

В Ци Гун съзнанието контролира потока на Ци точно така, както контролира и другите функции на тялото. Всеки е опитвал различни начини за предизвикване на телесни реакции с помощта на съзнанието. Мисълта за страшни неща може да ви накара да се изпотите. Мисълта за ситуация, изпълнена с напрежение, ще ви накара да напрегнете всичките си мускули до такава степен, че цялото тяло да изпита болка. В този случай съзнанието е причинило химична реакция, т.е. образуване на киселина в напрегнатите мускули. Съзнанието може също да релаксира тялото само при мисълта за релаксация. Много хора използват това, за да контролират пулса или кръвното си налягане без лекарства.

В Ци Гун концентрацията е ключа към успеха. Чрез концентриране на вниманието към корема и изпълнението на някои упражнения се генерира Ци и започва циркулацията й в тялото. Това води до развитието на допълнителна енергия, чието по-ефективно използване позволява на бойците да удрят с огромна сила и да устояват на проникващата в тялото противникова сила. Количеството на генерираното Ци се определя в голяма степен от способността на човек да се концентрира.

Има няколко начина за привеждане на Ци в по-високо енергийно състояние. Първият начин се нарича Уай Дан. При него Ци се стимулира в определено място на тялото чрез продължително напрягане на мускулите, съчетано с концентрация. Например, ако човек държи ръцете си издигнати в едно и също положение за няколко минути, раменете ще станат много топли поради акумулирането на Ци. Когато напрежението спадне, тази по-висока енергия ще се разпредели по места с по-ниско енергийно състояние. Упражненията Уай Дансе използват в Китай от много векове. По-късно монасите от Шаолин ги съчетали с бойни техники. Този метод ще бъде обяснен детайлно в глава 2.

Вторият начин за увеличаване на циркулацията на Ци се нарича Ней Дан. При него Ци се акумулира в Дан Тян, мястото намиращо се на 3.8 см. под пъпа. Когато се акумулира достатъчно Ци, практикуващият чрез съзнанието си я насочва към двата главни съда. Това е така наречената "малка циркулация". След усъвършенстването й практикуващият научава и "голямата циркулация", при която съзнанието насочва потока на Ци през всичките 12 канала. Този метод се практикува от последователите на Тай Дзи от XIII век насам. Ней Дан ще бъде детайлно изяснен в глава 3.
Третият разпространен начин е акупунктурата. При нея иглата пробожда кожата и слоя мускули, стимулирайки директно канала. Стимулирането му ще акумулира Ци и тя ще започне да циркулира в него.
Четвъртият начин, който се използва от западната медицина е масажът. Той стимулира мускулите, изграждайки локална Ци, която циркулира по-свободно, понеже мускулите се отпускат.

Последният начин се състои във фрикция или търкане на особени участъци от тялото, фрикцията трябва да бъде достатъчно силна, за да генерира топлина и да се стимулира кожата.

Съществуват няколко други начина за изграждане на локална Ци, включващи потупване по кожата и акупресура, неща, които могат да се класифицират някъде между масажа и акупунктурата.

От петте начина, споменати no-горе, само Уай Дан и Ней Дан могат да се приложат в бойните изкуства. Останалите са за подобряване на здравето и ще бъдат разяснени в глава 4.

1-4. Известни бойни стилове в Ци Гун

В практиката на Ци Гун съществуват две категории: бойни изкуства и чист Ци Гун за здраве, дълголетие и духовни постижения. Във всяка от категориите съществуват много стилове. Най-известни от чистите методи на Ци Гун са И Джин Дзин на Да Мо и Ба Дуан Дзин или "Осемте къса брокат". Те се разглеждат в глава 2. Най-известните бойни стилове използвани за Ци Гун са Тай Дзи, Син И, Лю Хо Ба Фа и Ба Гуа. Тук ще бъде даден само кратък обзор на историята и теорията им; обучаващият се би трябвало да се отнесе към книга или инструктор за всеки от стиловете, ако желае по-задълбоченото им изучаване.

Тай Дзи Цюан

Тай Дзи означава "Велик Предел" и се отнася към концепцията за Ин u Ян. Цюан означава "Юмрук", "боксиране" или "стил". Този боен стил е забележителен със своите бавни и отпуснати движения. Формите му са бойни движения, но се изпълняват много бавно, така че no-скоро приличат на танц, отколкото на бойно изкуство. Тай Дзи още е известен като Ши Шан Ши или Тринадесет позиции, Мъй Цюан или Меката последователност и Чан Цюан или Дългата последователност. Тринадесетте позиции отговарят на тринадесетте принципа, които пък отговарят на осемте триграми, съчетани с петте фази. Тези техники, които се отнасят до осемте триграми, са: париране, дърпане, натискане, удар с рамо, извъртане, пронизване, бутане, удар с лакът. Техниките, отнасящи се до петте фази, са: напредване, отстъпване, отбягване и предпазване отляво, отбягване и предпазване отдясно, заемане на центъра. Същността на меката серия е в отпуснатия и нежен начин, по който се изпълняват формите. Дългата серия се отнася до факта, че формата без оръжие в Тай Дзи изисква повече време за изпълнение, тъй като съдържа по-голям брой техники, отколкото повечето други бойни стилове.

Тъй като има много малко документирани свидетелства, засягащи произхода на ТайДзи Цюан, общоприето е да се смята, че стилът е създаден от Джан Санфън в планината У Дан, който взел за основа бойните техники на змията и Жерава, комбинирани с вътрешна сила. До средата на XIX Век Тай Дзи Цюане бил зорко пазена тайна на семейство Чън. По това Време Ян Лушан (1780-1873 г.) изучил Тай Дзи при майстор Чън Чаншън. Ян отишъл в Пекин и се прочул като боец. Той предал системата на своите синове, които от своя страна я разкрили на народа. Вторият син на Ян Лушан, Ян Панхуо (1837-1890 г.) преподавал стила на няколко човека, между които бил и У Чункз, чийто син У Чиенчун (фиг.1-2) модифицирал стила и основал У стила на Тай Дзи Цюан, който е особено популярен в Хон Конг, Сингапур и Малайзия. Внукът на Ян Лушан, Ян Ченфу (1883-1935 г.) (фиг.1-3) формирал отличителните характеристики на известния в наше Време Ян стил Тай Дзи Цюан.

В Тай Дзи съществуват два аспекта на Ци Гун. Единият е подвижната медитация, която съдържа от 72 до 128 бойни форми (в зависимост от стила и начина на водене на боя), които се практикуват бавно. По време на изпълнението тялото е отпуснато и генерираната в Дан Тян Ци непрекъснато се насочва от волята и циркулира в цялото тяло. Другият аспект е неподвижната медитация. Медитацията в Тай Дзи е форма на даоска медитация, която ще бъде подробно разяснена в глава 3. Най-добре познатите днес стилове на Тай Дзи са Чън, Ян и У. Всеки от тях има подразделения, които наблягат на различни позиции и приложения.

Тай Дзи вклЮчва също обучение със сабя, меч, копие и тояга, които се използват за разширяване обхвата на Ци.
Ба Гуа Цюан

Ба Гуа Цюан ("Юмрукът на осемте триграми"), известен още като Ба Гуа Джан ("Дланта на осемте триграми"), има къса история. Създаден е в Пекин от Тун Хайцюан (фиг. 1-4 и 1-5), жител на областта Уън Ан в провинция Хъбей, някъде между 1866 и 1880 год. Според няколко исторически записа, Тун учил бойни изкуства в планината Джиоу Хуа при Би Дъншай. Стилът е комбинация от най-доброто в Шаолинските (будистки) бойни изкуства и тези от У Дан (даоски). Ба Гуа набляга на приложението на техниките с длан и на кръговите движения. Набляга се върху стабилността и непоклатимостта на позицията, гъвкавостта на кръста и всичко това е допълнено с бързина на ръцете и дланите. По време на изпълнението, съзнанието контролира кръста, а кръстът контролира движението на тялото, координирано с кръгови стъпки около въображаем център.

Движенията на трите нива (долно, централно и горно) подобряват координацията и увеличават силата и енергията на практикуващия.

Системата включва два вида техники с длан - Ин и Ян. Най-високото ниво в практикуването на Ба Гуа се нарича "форма на дракона". В нея ученикът се движи не само по кръг около въображаем център, но също се завърта, извива и обръща; движенията са кръгови и вертикални в комбинация. Кръговите движения. В Ба Гуа са различни от праволинейните атаки в Син И, но бързината и тренирането за вътрешна сила са същите, въпреки че и двете се различават от Тай Дзи и Лю Хо Ба Фа.

Син И Цюан

Син И се състои от голям брой различни бързи Юмручни движения. Има пет основни удара с юмрук, основани на петте базови движения: разширяване, свиване, повдигане, падане и пресичане. Те обаче се изпълняват с отпуснати мускули, а практикуващият се движи по права линия, докато удря. На китайски Син означава "форма", а И - "съзнание", така че Син И означава "използване на съзнанието за определяне на формата". Въпреки че няма документирани сведения за създаването на стила, смята се, че основоположник е маршал Юе Фей(1103-1141 г.). Преди края на династията Мин (1644 г.) няма нищо документирано за историята на Син И. Един боец на име Джи Лунфон от провинция Шанси претендира, че е получил книгата "Цюан Дзин" (Класическа книга за Юмручния бой), написана от Юе Фей, когато той посетил отшелник в планината Тсоннан. Книгата описва бойни техники, имитиращи дракон, маймуна, кон, камила, петел, орел, мечка, змия, ястреб и лястовица. След изучаването на тази книга, Джи използвал своите знания за развитие на изкуството и създал един по-усъвършенстван стил. През изтеклите оттогава 300 години се разбили и практикували и други стилове на Син И. Майсторите на Син И често били наемани като охрана на кервани. Днес има десет стила в Син И, които широко се практикуват: У Син Цюан, Ши Да Син, Ши Ър Син, Ба Ши, Га Ши Цюан, Ши Ър Хън Цюан, Чу Дзу Дон, Ан Шън Бо, Джиау Шан Бо и У Фа Бо.

Син И се практикува с голяма скорост, но с отпуснати мускули, а силата се развива и концентрира в Дан Тян. Това е една от разликите с Тай Дзи, където отначало се практикуват бавните движения.

Лю Хо Ба Фа

Според традицията, Лю Хо Ба фа е създаден по времето на династията Сун (960-1279 г.) от Чън Бо, отшелник, живял в Хуашан (планината Хуа). Въпреки че е твърде различен от Тай Дзи, и в Лю Хо Ба Фа се спазва принципа, че грубата сила е забранена. И двата стила наблягат на непрекъснатостта и редуването на меки и твърди техники с ръце. Лю Хо Ба Фа използва Лю Хо (Шестте комбинации) като теория и Ба Фа (Осемте метода), като практика.

Шестте комбинации са:

1) Тялото се комбинира и координира със съзнанието.

2) Съзнанието се комбинира и координира с идеята.

3) Идеята се комбинира и координира с Ци.

4) Ци се комбинира и координира с духа.

5) Духът се комбинира и координира с движенията.

6) Движенията се комбинират и координират с Вселената. Тези шест комбинации се постигат чрез осемте метода:

1) Ци (дишане) - контрол върху дишането чрез концентрация.

2) Ку(кост) - усъвършенстване на силата в костите.

3) Син (форма) - имитиране на различни форми и позиции.

4) Суй (следване) - непрекъснато комбиниране с движенията на противника.

5) Ти (вдигане) - чувството, че сте окачени за върха на главата.

6) Хуан (връщане) - баланс между движението и позицията.

7) Ле(сдържаност) - поддържане на съзнанието в мир и спокойствие.

8) Фу (прикритост) - сдържаност от преждевременно разкриване на намеренията.

Каталог: books -> disk
disk -> Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето
disk -> Книга 1 пред завесата „Джоан, изнесете нашите развяващи се
disk -> Ванга – ясновидката Красимира Стоянова
disk -> Хомеопатия за всички д-р Атанас Гълъбов
disk -> Предговор
disk -> Джеймс Редфийлд Следващата стъпка в еволюцията на личността
disk -> Дмт – молекулата на духа рик Страсман
disk -> Световната конспирация срещу здравето д-р Атанас Гълъбов
disk -> Лечители през времето Брайън Л. Уейс въведение
disk -> -