Цикъл от 12 лекции изнесени в Дорнах

От къ­де иде това? Без съм­не­ни­ето съ­що е свър­за­но с кул­ту­ра на мисте- риите. То е свър­за­но с еги­пет­с­ка­та кул­ту­ра на мистериите, про­из­хож­да от та­зи култура, ко­ято е ми­на­ла през юж­ни­те ев­ро­пейс­ки об­лас­ти и след то­ва е би­ла про­ник­на­та от прозаичната, ли­ше­на от фан­та­зия съ­щи­на на рим­ля­ни­те къ­де­то се е съ­едини­ла с един клон на из­точ­на­та съ­щи­на и се е пре­вър­на­ла там в ка­то­ли­чес­ко Християнство съ­от­вет­но в като­ли­чес­ка цър­к­ва­ /Виж рис.№ 15/. Тази ка­то­ли­чес­ка цър­к­ва е всъщнос­т/ ­ма­кар и

С гор­ни­те две те­че­ния са свър­за­ни още ед­но трето. Когато го наб­лю­да­ва­те днес от въ­н /­Виж рис. № 15, черве­но­/ къ­де се по­каз­ва осо­бе­но ха­рак­тер­но то­ва тре­то те­че­ние външ­но дос­тъп­но за сетивата? Да, за сред­на Европа съ­щес­т­ву­ва­ше един ме­тод, с кой­то се де­мон­с­т­ри­ра­ше на оп­ре­де­ле­ни хора, къ­де са се раз­ви­ли те­зи на­й-к­рай­ни за­ви­си­мос­ти на нещо, ко­ето пър­во­на­чал­но е би­ло различно. Това ставаше, ко­га­то сред­но­ве­ков- ния чо­век из­п­ра­ща­ше своя син в ед­на кан­то­ра в Лондон или в Ню Йорк,

праз­ни­ци на пра­во­ви оби­чаи , ка­то оби­чаи свър­за­ни с чес­т­ву­ва­не­то праз­ни­ци на боговете, е от­з­вук на та­зи сто­пан­с­ка култура.

Тази сто­пан­с­ка кул­ту­ра се сре­ща с това, ко­ето иде от дру­га­та стра­на­/Виж рис. № 15 /. Първо та­зи сто­пан­с­ка кул­ту­ра не е стиг­на­ла до там, да раз­вие един са­мос­то­яте­лен пра­вов и ду­хо­вен живот. Първоначалните право­ви ню­ан­си са би­ли изхвърляни, за­що­то в та­зи об­ласт се е вля­ло рим­с­ко­то право, влял се е гръц­ки­ят ду­ховен живот. Отначало то­зи сто­пан­с­ки жи­вот е без­п­ло­ден и се из­ди­га постепенно, оба­че мо­же да се из­диг­не са­мо тогава, ко­га­то мо­же да по­бе­ди ха­оти­зи­ра­не­то по­лу­че­но с при­ема­не­то от чуж­до мяс­то на ду­хов­ния и пра­вов живот. Вземете днеш­ния ан­г­ло­-­аме­ри­кан­с­ки ду­хо­вен жи­вот има­те две сил­но раз­ли­ча­ва­щи се ед­но от дру­го неща. Първо има­те нав­ся­къ­де по­ве­че от­кол­ко­то дру­га­де на Земята в ан­г­ло­-­аме­ри­кан­с­кия ду­хо­вен жи­вот та­ка на­ре­че­ни­те окул­т­ни дружества, ко­ито имат сил­но влияние, мно­го по­ве­че от­кол­ко­то хо­ра­та знаят. Те са на­пъл­но съх­ра­ни­те­ли на един стар ду­хо­вен живот, и се гор­де­ят с това, че са съх­ра­ни­те­ли на еги­пет­с­кия или из­точ­ния ду­хо­вен живот, кой­то е из­ця­ло филтриран, из­па­рил се е до символ; изпарил се е до символ, който не е вече разбран, обаче при по-висшите членове има определана голяма сила. Това е оба­че стар ду­хо­вен живот, ду­хо­вен живот, кой­то не е из­рас­нал на соб­с­т­ве­на почва. Наред с то­ва там съ­щес­т­ву­ва един ду­хо­вен живот, кой­то рас­те на­пъл­но на сто­пан­с­ка почва, но по­кар­ва та­ки­ва мал­ки цветенца, по­кар­ва съв­сем мал­ки цве­тен­ца от сто­пан­с­ка­та почва. /Виж рис. № 16/.

Който изу­ча­ва та­ки­ва не­ща и мо­же да ги разбере, знае добре, че Лок, Юм, Миля, Спенсер, Дарвин и дру­ги са из­ця­ло те­зи цве­тен­ца из­рас­на­ли от сто­пан­с­кия живот. Можем да по­лу­чим съв­сем точ­но мис­ли­те на един Джон Стюард Мил, мис­ли­те на един Херберт Спенсер от сто­пан­с­кия живот. Социалдемокрацията е из­дигна­ла пос­ле то­ва до те­ория и раз­г­леж­да ду­хов­ния жи­вот ка­то ед­на за­ви­си­мост на сто­пан­с­кия живот. Това съ­щес­т­ву­ва пър­во там, всич­ко е из­в­ле­че­но от та­ка на­ре­че­на­та практика, всъщ­ност то е из­в­ле­че­но от ру­ти­ната на живота, а не от дейс­т­ви­телна­та прак­ти­ка на живота. Така що­то там вър­вят ед­но до дру­го та­ки­ва не­ща ка­то дарвинизъм, спенсеризма, милизма, юми­из­ма и фил­т­ри­ра­ни­те мис­те­рий­ни учения, ко­ито след то­ва на­ми­рат сво­ите про­дъл­же­ния в раз­лич­ни­те сек­тан­т­с­ки еволюции, в те­ософ­с­ко­то общество, в ква­ке­ри­те и т.н.

В ед­на от сво­ите кни­ги Ницше е на­пи­сал оне­зи думи, ко­ито аз от­но­во ци­ти­рах в мо­ята кни­га за Ницше още на пър­ви­те страници, и от ко­ито мо­же да се пред­чув­с­т­ву­ва тра­гич­нос­т­та на гер­ман­с­кия ду­хо­вен жи­вот В сво­ята кни­га "давид щраус изповядващият и писателят" Ницше се опит­ва то­га­ва да оха­рак­тери­зи­ра съ­би­ти­ята от 187/71 г. ос­но­ва­ва­не­то на Гер- манския райх с думите: "изкореняването на германския дух в полза на германския райх". От то­га­ва то­ва из­ряз­ва­не на грък­ля­на на гер­ман­с­кия дух е би­ло ос­нов­но продължено. И ко­га­то в пос­лед­ни­те 5 до 6 го­ди­ни три чет­вър­ти от све­та се нах­вър­ля­ха вър­ху то­га­ваш­на Германия - аз не ис­кам да го­во­ря вър­ху при­чи­ни­те и виновните, а да пре­дам са­мо кон­фи­гу­рацията, све­тов­но­то по­ло­же­ние - то­га­ва всъщ­ност съ­щес­т­ву­ва­ше мър­т­ви­ят труп на гер­ман­с­кия ду­хо­вен живот. Но ко­га­то ня­кой го­во­ри така, как­то аз го­во­рих вчера, ха­рак­те­ри­зи­рай­ки без­п­рис­т­рас­т­но фактите, не тряб­ва да се мисли, че в то­зи гер­ман­с­ки ду­хо­вен жи­вот не съ­щес­т­ву­ва още мно­го нещо, ко­ето въп­ре­ки бъ­деще­то ци­ган­с­т­во тряб­ва да из­ле­зе наяве, ко­ето тряб­ва да бъ­де взе­то под внимание. Защото от как­во се про­вали­ха всъщ­ност германците? Веднъж тряб­ва да от­го­во­рим без­п­рис­т­рас­т­но и на то­зи въпрос. Германците се про­ва­ли­ха от това, за­що­то и те съ­що ис­ка­ха да вър­вят в крак с ма­те­ри­ализ­ма и за­що­то ня­ма­ха ни­ка­къв талант за материализма. Другите имат доб­ри та­лан­ти за материализма. Германците имат глав­но она­зи спо­собност, ко­ято вед­нъж Херман Грим оха­рак­те­ри­зи­ра отлично, ка­то каза: по правило германците отстъпват тогава, когато за тях би било полезно да вървят смело напред и те се впускат силно напред, когато за тях би било полезно да отстъпят. То- ва са мно­го ху­ба­ви ду­ми за ед­на вът­решна ха­рак­тер­на чер­та имен­но на гер­ман­с­кия народ. Защото гер­ман­ци­те са при­те­жа­ва­ли удар­на си­ла в те- че­ние на столетия, оба­че не и спо­соб­нос­т­та да за­па­зят та­зи удар­на сила. Гьоте мо­же да ус­та­но­ви пър­вич­ното явление, оба­че не мо­жа да го до­ве­де до на­ча­ла­та на Духовната Наука. Той мо­жа да раз­вие ед­на ду­хов­ност, как­то нап­ри­мер в не­го­вия "Фауст" или в не­го­вия "Вилхелм Майстер", ко­ято би мог­ла да ре­во­лю­циони­ра света, ако би­ха би­ли на­ме­ре­ни пра­вил­ни­те пътища. Напротив външ­на­та лич­ност на то­зи чо­век до­веде не­ща­та са­мо до там, че във Ваймар той зат­лъс­тя и има­ше двой­на брадичка,

Това би тряб­ва­ло да бъ­де раз­б­ра­но в света, че та­ки­ва яв­ле­ния ка­то Гьоте и Хумболдт пред­с­тав­ля­ват нав­сякъ­де на­чен­ки­те и че, за своя вреда, не за своя полза, све­тът би мо­гъл да ос­та­ви нев­зе­то ход вни­ма­ние онова, ко­ето жи­вее в гер­ман­с­ко то раз­ви­тие и ко­ето съв­сем не е още изградено, ко­ето тряб­ва да бъ­де проявено.

Защото в край­на смет­ка не е още изградено, ко­ето тряб­ва да бъ­де проявено. Защо то в край­на смет­ка гер­манци­те ня­мат съ­що заложбата, ко­ято дру­ги­те при­те­жа­ват та­ка величествено, кол­ко­то по­ве­че оти­ва­ме на запад: да се издигнат навсякъде до последните абстракции. Това, ко­ето гер­ман­ци­те имат в тех­ния живот, дру­ги­те на­ри­чат "абстракции", за­що­то не мо­гат да го изживеят; и понеже изцеждат самия живот, те вярват, че и другите го нямат в себе си. Обаче гер­ман­ци­те ня­мат дар­ба­та да про­ник­нат до пос­лед­ни­те абстракции. Това се по­ка­за осо­бе­но в тех­ния дър­жа­вен живот, в то­зи на­й-­не­щас­тен от всички дър­жав­ни животи. Ако гер­ман­ци­те би­ха има­ли от­к­рай вре­ме ве­ли­кия та­лант за монархизма, кой­то францу­зи­те са за­па­зи­ли та­ка блес­тя­що и до дне­шен ден, те ни­ко­га не би­ха из­пад­на­ли във "вилхелминизма". Те не би­ха ос­та­на­ли да стои там та­зи странна, ка­ри­ка­тур­на фи­гу­ра на един монарх, или да имат нуж­да да го поставят. Французите на­ри­чат се­бе си на­ис­ти­на републиканци, оба­че имат меж­ду тях един скрит монарх, кой­то здра­во дър­жи в един­с­т­во це­лия дър­жа­вен строеж, кой­то страш­но дър­жи в юз­да­та сър­ца­та на сво­ите поданици: защото всъщност във Франция навсякъде още царува духът на Людвиг ХІV. Сега то­зи дух се на­ми­ра ес­тес­т­ве­но ве­че в упадък, оба­че той е налице. Във френ­с­кия на­род се съ­дър­жа ве­че един скрит монарх, то­ва про­ли­ча­ва от вся­ка ед­на на не­го­ви­те кул­тур­ни прояви. И он­зи та­лант на абстракцията, кой­то се про­яви при Удороу Уйлсън, то­ва е на­й-­го­ле­ми­ят та­лант на аб­с­т­рак­ци­ята имен­но във външната, по­ли­ти­чес­ка област. Онези 40 точ­ки на све­тов­ния учител, ко­ито във вся­ка ду­ма но­сят от­пе­ча­тъ­ка на непрактичното, на непреводимото, те­зи 40 точ­ки мо­гат да про­из­ля­зат са­мо от духа, кой­то е ус­т­ро­ен са­мо за абстрактното, кой­то ня­ма ни­как­во чув­с­т­во за ис­тин­с­ки­те действителности.

Някога ще съ­щес­т­ву­ват на­ис­ти­на две неща, ко­ито бъ­де­ща­та ис­то­рия на кул­ту­ра­та труд­но ще разбере. Едното аз Ви оха­рак­те­ри­зи­рах чес­то пъ­ти с ду­ми­те на Херман Грим: това е кант-лапласовата теория, в която някои хора още вярват. В сво­ята кни­га "Гьоте" Херман Грим каз­ва мно­го хубаво: никога онази болест, която хората наричат днес наука, а именно която се проявява в кант-лапласовата теория, ще бъде трудно

Второто не­що ще бъ­де обяс­не­ни­ето на не­ве­ро­ят­ния факт, че ня­ко­га е мог­ло да съ­щес­т­ву­ва го­лям брой хора, ко­ито са взе­ли се­ри­оз­но без­с­мис­ли­ца­та на Уйлсоновите 40 точки, и то­ва в ед­на епоха, ко­ято бе­ше со­циално тол­ко­ва важна.

Ако про­учим онова, ко­ето стои ед­но до дру­го в света, ще открием, как се уви­ват по един стра­нен на­чин разбър­ка­но на къл­бо сто­пан­с­ки­ят жи- вот, по­ли­ти­чес­ки­ят пра­вов живот, ду­хов­ни­ят живот. Ако не ис­ка­ме да за­ги­нем под стиг­на­ли­те до най-край­но из­раж­да­не ду­хо­вен жи­вот и пра­вов живот, ние тряб­ва да се обърнем към тро­ич­но­то раз­ч­ле­не­ние на со­ци­ал­ния организъм, кой­то из­г­раж­да от са­мос­то­ятел­ни ко­ре­ни сто­пан- ския живот, кой­то ис­ка да из­ле­зе нагоре, но не мо­же да из­ле­зе нагоре, ако нас­ре­ща му не дойдат от сво­бо­да та един пра­вов жи­вот и един ду­хо­вен живот. Нещата имат сво­ите дъл­бо­ки ко­ре­ни в ця­ла­та ево­лю­ция на чо­ве­чес­т­во­то и в чо­веш­кия съв­мес­тен живот. Тези ко­ре­ни тряб­ва да бъ­дат потърсени. На хо­ра­та днес трябва да се нап­ра­ви разбираемо, как там долу, бих мо­гъл да кажа, пъл­зи сто­пан­с­ки­ят живот, за­вър­зан от ан­г­ло­-аме­ри­кан­с­ки­те на­чи­ни на мислене, как той ще мо­же да се из­п­ра­ви са­мо тогава, ко­га­то ра­бо­ти във връз­ка с це­лия свят, с това, за ко­ето съ­що и дру­ги са способни, съ­що и дру­ги са надарени. Иначе пос­ти­га­не­то на светов­но­то гос­под­с­т­во ще бъ­де за не­го фатално.

Ако све­тът вър­ви и по­-на­та­тък така, как­то е вър­вял с из­раж­да­щия се, ид­ващ от из­то­ка ду­хо­вен живот, то­гава, до­ка­то на еди­ния край се на­ми­ра­ше и бе­ше на­й-­висша­та истина, на дру­гия край той свис­ти в на­й-­ужасна­та лъжа. Ницше тряб­ва­ше да опише, как още гър­ци­те тряб­ва­ше да се пред­па­зят от лъ­жа­та в жи­во­та чрез изкуството. Всъщност из­кус­т­во­то е де­те на боговете, ко­ето пред­паз­ва хо­ра­та от по­тъ­ва не в лъжата. Ако се вър­ви са­мо ед­нос­т­ран­но по пъ­тя на то­зи пър­ви клон на културата, то­га­ва то­ва те­че­ни­е ­/ду­хов­ни­ят жи­во­т/­ се вли­ва в лъжата. В пос­лед­ни­те 5 до 6 го­ди­ни бе лъ­га­но по­ве­че от­кол­ко­то във всич­ки ис­то­ри­чес­ки го­ди­ни в ци­ви­ли­зо­ва­но­то човечество. Почти не бе ка­за­на ис­ти­на­та в пуб­лич­ния живот, поч­ти ни­то ед­на дума, ко­ято ми­на през света, не бе­ше вярна. Докато то­ва те­че­ни­е ­/ду­хов­ни­ят живот/ се вли­ва в лъ­жа­та ­/Виж рис. № 15/, пра­во­ви­ят или дър­жа­вен живот, кой­то пред­с­тав­ля­ва вто­ро­то тече-

Англо-американският свят мо­же да пос­тиг­не све­тов­но господство: Без троичното разчленение той ще влее света в болестта на културата и в смъртта на културата, защото тези последните са също така един дар на асурасите, както лъжата е дар на Ариман, както егоизмът е дар на Луцифер. Така тре­то­то бедствие, зас­та­ва­що дос­той­но до другите, е дар на асу­ри­чес­ки­те същества.

От те­зи не­ща тряб­ва да бъ­де взет ентусиазмът, кой­то тряб­ва да раз­па­ли хо­ра­та да тър­сят се­га дейс­т­ви­тел­но пътя, да ги изяс­нят на кол­ко­то е въз­мож­но по­-го­лям брой хора. Днес за­да­ча­та на този, кой­то раз­би­ра не­ща та, е да ги изяс­ни на хо­ра­та Трябва да нап­ра­вим кол­ко­то е въз­мож­но по­ве­че затова: да поставим срещу онази глупост, която се мисли за мъд- рост и която вярва, че е стигнала блестящо високо, да поставим срещу тази глупост онова, което можем да добием от практическия аспект на антропософски ориентираната Духовна наука.

Ако с те­зи ду­ми съм мо­гъл да съ­бу­дя мал­ко във Вас чувството, как­ва го­ля­ма се­ри­оз­ност се крие днес в тези неща, то­га­ва ще съм пос­тиг­нал мо­же би не­що от това, ко­ето на дра­го сър­це бих ис­кал имен­но да пос­тигна с те­зи думи. Когато след то­ва ще се ви­дим от­но­во след ня­кол­ко дни, ис­ка­ме да го­во­рим по­-на­та­тък за по­доб­ни неща. Днес аз ис­ках са­мо да съ­бу­дя във Вас ед­но чув­с­т­во за това, че в днеш­но вре­ме дейс­т­ви­тел­но на­й-­важ­на­та со­ци­ал­на ра­бо­та е тази, да изяс­ним на хо­ра­та в на­й-­ши­ро­ки кръгове, за как­во се касае.