Цикъл от 12 лекции изнесени в Дорнах

С К А З К А Т Р Е Т А

Завчера аз го­во­рих тук за това, как ка­то чле­но­ве на чо­ве­чес­т­во­то ние тряб­ва да жи­ве­ем пър­во в ед­на сфера, ко­ято мо­жем да на­ре­чем на­ша­та чет­вър­та сфе­ра на развитието. Ние знаем, раз­ви­ти­ето на Земята е вър­вяло така, че онова, ко­ето се­га Земното развитие, се е офор­ми­ло пос­те­пен­но от Сатурновото развитие, че от него се е по­лу­чи­ло Слънчевото развитие, а от то­ва пос­лед­но­то Лунното раз­ви­тие и на­й-­пос­ле от Лун- ното разви­тие се е по­лу­чи­ло нас­то­яще­то Земно развитие. Ако об­гър­нем се­га с пог­лед те­зи че­ти­ри ре­ду­ва­щи се ед­на след дру­га фор­ми на пла­не­та­та Земя, към ко­ято са­мо­по­нят­но при­над­ле­жи чо­ве­чес­т­во­то ка­то тако- ва, ние мо­жем да раз­г­леж­да­ме чо­ве­ка са­мо до­кол­ко­то той е съ­щес­т­во глава. Но тряб­ва да бъ­дем съ­що на­яс­но вър­ху това, че, ка­то го­во­рим така, всичко, ко­ето на­ри­ча­ме гла­ва на човека, е сим­во­ли­чен из­раз за то- ва, ко­ето при­над­ле­жи на чо­веш­ко­то се­тив­но въз­п­риемане, ко­ето при­над­ле­жи на чо­веш­ка­та ин­те­ли­гент­ност и ко­ето от­но­во се вли­ва в со­ци­ал­ния жи­вот чрез чо­веш­ко­то се­тив­но възприятие, чрез чо­веш­ка­та интелигент- ност. Също всичко, през ко­ето чо­ве­кът ми­на­ва в сво­ето раз­ви­тие чрез това, че той е съ­щес­т­во на се­тив­но­то възприятие, чрез това, че той е ед­но ин­те­ли­гент­но същество, ние тряб­ва да об­х­ва­нем всич­ко това. Така че, ко­гато казвам: "човекът като същество глава", това е казано образно за всичко останало, което току що споменах.

Ние го­во­рим без да мис­лим мно­го за това, че ка­то фи­зи­чес­ки чо­ве­ци се на­ми­ра­ме в атмосферата. Но тряб­ва съ­що да разберем, че та­зи ат­мос­фе­ра при­над­ле­жи на нас самите. Защото, нали, он­зи въздух, кой­то е се­га в нас, пре­ди мал­ко се на­ми­ра­ше още вън от нас. Като чо­ве­ци ние не сме ни­как мис­ли­ми вън от та­зи ат­мос­фера. Обаче ние сме свик­на­ли да­же ка­то мо­дер­но чо­ве­чес­т­во да вярваме, че и по­-ра­но е би­ло та­ка - ка­къв­то не е слу­ча­ят - да го­во­рим за те­зи не­ща ка­то въз­ду­ха и дру­ги по­доб­ни са­мо по мо­де­рен начин. Днес счи­таме за странно, ко­га­то го­во­рим за това, че, съ­що как­то хо­дим във въздуха, ние хо­дим в ед­на сфера, ко­ято съ­дър­жа та­ка да се ка­же ус­ло­ви­ята за това, да бъ­дем се­тив­ни същества, да бъ­дем ин­те­ли­гент­ни същества, на крат­ко казано, че всичко, ко­ето има­ме на нас, ко­ето мо­же да бъ­де из­ра­зе­но в сим­во­ли­чен сми­съл чрез това, че ние сме същество-глава. Но аз Ви казах, че то­ва е са­мо ед­на­та сфера, в ко­ято се намираме. Ние се на­ми­раме оба­че в раз­лич­ни сфе­ри и ис­ка­ме се­га да об­гър­нем с поглед, в как­во жи­ве­ем чрез това, че на­ша­та Земя е би­ла пред­хож­да­на от три ста­дии на раз­ви­тие и ние се на­ми­ра­ме на четвъртия.
Всичко то­ва ис­ка­ме да бъ­де оха­рак­те­ри­зи­ра­но чрез площ­та очер­та­на от то­зи кръ­г /­на­ри­су­ва­но е на дъската/, в ко­ято жи­ве­ем та­ка да се ка­же ка­то на­ша­та чет­вър­та сфе­ра на раз­ви­ти­ето чрез това, че та­зи сфе­ра на раз­ви­ти­ето при­над­ле­жи на ду­хов­ни­те Същества, ко­ито са на­ши­те създатели, така, как­то та­зи чет­вър­та сфе­ра при­над­ле­жи на нас. Нека се­га пър­во се аб­с­т­ра­хи­ра­ме от човека, не­ка на­со­чим пог­лед към оне­зи Същества, ко­ито в ре­ду­ва­щи­те се йе­рар­хии ви­на­ги сме на­ри­ча­ли Духове на Формата. Духовете съз­да­ва­щи всич­ки форми, то­га­ва тряб­ва да го­во­рим така, че ка­то чо­ве­ци ние ще дос­тиг­нем та­зи сфера, ко­ято при­пис­ва­ме на съз­да­те­ли те ни бо­жес­т­вени Духове, ед­вам ко­га­то ще е из­ми­на­ла още три по­-на­та­тъш­ни ста­дии на развитието, ко­ито ще на­ме­ри­те на­зо­ва­ни в мо­ята кни­га "Тайната наука" ка­то ста­дий на Юпитер, ста­дий на Венера и ста­дий на Вулкан, и ще е стиг­на­ла до ос­мия ста­дий на ней­но­то развитие. Следователно там, къ­де­то ще се на­ми­ра­ме ние хо­ра­та след раз­ви­ти­ето на Вулкан, се на­ми­рат се­га те­зи тво­ря­щи Духове. Там се на­ми­ра та­зи сфе- ра, ко­ято им принадлежи, как­то чет­вър­та­та сфе­ра при­над­ле­жи на нас. Обаче ние тряб­ва да си пред­с­та­вим те­зи две сфе­ри про­ник­ва­щи се ед­на дру­га следователно ко­га­то на­ри­чам дру­га сфера, ко­ято се­га назовах, ка­то ос­ма сфера, чрез това, че за­ед­но с нас в та­зи сфе­ра жи­ве­ят на­ши­те бо­жес­т­ве­ни създатели.

Ако об­гър­не­те се­га с пог­лед та­зи ос­ма сфера, то­га­ва в нея жи­ве­ят не са­мо на­ши­те бо­жес­т­ве­ни Създатели, но в нея жи­ве­ят ос­вен то­ва и ари­ма­ни­чес­ки­те същества. Така що­то чрез това, че жи­ве­ем в кръ­га на ос­ма­та сфера, ние жи­ве­ем за­ед­но с Духовете чув­с­т­ву­ва­ни от нас ка­то бо­жес­т­ве­ни Същества, но съ­що и с ари­ма­ничес­ки те същества. В чет­вър­та­та сфе­ра за­ед­но с нас живеят, точ­но казано, лу­ци­фе­ри­чес­ки­те духове. Така стои следователно ра­бо­та­та с раз­п­ре­де­ле­ни­ето на те­зи ду­хов­ни Същест- ва. Ние мо­жем да раз­г­ле­да­ме те­зи ду­хов­ни Същества, ко­га­то об­х­ва­нем онова, ко­ето от на­ше­то съ­щес­т­во стои във връз­ка със сре­ди­те на та­зи сфери.

Тук на пог­ле­да на пос­ве­те­ния се раз­к­ри­ва първо, че чрез това, че жи­ве­ем в чет­вър­та­та сфе­ра на на­ше­то развитие, ние сме, как­то казахме, въз­п­ри­ема­щи и ин­те­ли­гент­ни същества. Обаче не тряб­ва ни­ко­га да заб­ра­вя ме, че имен­но в та­зи интелигентност, при ко­ето с ин­те­ли­гент­нос­т­та ис­ка­ме да на­зо­вем съ­щев­ре­мен­но възпри­яти­ята на сетивата, че в та­зи ин­те­ли­гент­ност дейс­т­ву­ва лу­ци­фе­ри­чес­ка­та сила. Тази лу­ци­фе­ри­чес­ка си­ла е всъщ­ност свър­за­на вът­реш­но с осо­бе­ния род интелигентност, ко­ято днес чо­ве­кът счи­та глав­но ка­то не­гова собствена, по­ла­га­ща му се интелигент- ност, с ко­ято той ра­бо­ти на­й-д­ра­го­вол­но ка­то своя ин­те­ли­гент­ност. И въп­ре­ки това, та­зи ин­те­ли­гент­ност е би­ла пре­да­де­на на чо­ве­ка са­мо бла­го­да­ре­ние на това, че оно­ва вис­ше Същество, за ко­ето аз го­во­рих ка­то за
Същество на Михаела, е сва­ли­ло лу­ци­фе­ри­чес­ки­те ду­хо­ве в сфе­ра­та на човеците, в чет­вър­та­та сфе­ра на човеците, и чрез то­ва в чо­ве­ци­те е про­ник­нал всъщ­ност ин­те­лигент­ни­ят импулс.

Вие мо­же­те да почувствувате, как­во оз­на­ча­ва то­зи ин­те­ли­ген­тен им­пулс на човечеството, ко­га­то об­гър­не те с пог­лед без­лич­ния еле­мент на още нас­то­яща­та чо­веш­ка интелигентност. Нали, ние хо­ра­та има­ме мно­го лич­ни интереси. Ние се сре­ща­ме ед­ни дру­ги с на­ши­те лич­ни ин­те­ре­си и по от­но­ше­ние на на­ши­те лич­ни ин­те­ре­си сме имен­но индивидуализира- ни. Обаче то­ва ин­ди­ви­ду­али­зи­ра­не спи­ра пред интелигентността. По от­но­ше­ние на ин­те­ли­гент­нос­т­та по от­но­ше­ние на ло­ги­ка­та ние, всич­ки хо- ра, има­ме ед­нак­вос­т­та и се счи­та­ме с та­зи еднаквост. Ние не бих­ме има­ли та­зи еднаквост, ако, пос­ред­с­т­вом Михаела, лу­ци­фе­ри­чес­кото вли­яние не би би­ло уп­раж­нява­но вър­ху човечеството.

Ние се раз­би­ра­ме по то­зи прост на­чин са­мо бла­го­да­ре­ние на това, че има­ме ед­на об­ща интелигентност, са­мо бла­го­да­ре­ние на това, че об­ща­та ин­те­ли­гент­ност про­из­хож­да от лу­ци­фе­ри­чес­ка­та духовност. Но та­зи лу­ци­фе­ри­чес­ка ду­хов­ност се е ро­ди ла чрез това, че Михаел е про­ник­нал хората, пов­ли­ял е вър­ху тях чрез лу­ци­фе­ри­чес­ка­та същност. Тези лу­ци­фе­ри­чес­ки вли­яния са се офор­ми­ли по­-на­та­тък в ис­то­ри­чес­ко­то разви­тие на човечеството. Наред с тях в чо­ве­ка са се раз­ви­ли и ня­кои дру­ги неща. Обаче днес все още та­зи лу­ци­фе­ри­чес­ка духовност, ко­ято на­ри­ча­ме на­ша интелигентност, се счи­та в на­й-­ши­ро­ки кръ­го­ве ка­то от­лича­ва­ща всъщност, ка­то ха­рак­те­ри­зи­ра­ща човека.

За да си изяс­ним още по­-доб­ре нещата, тряб­ва да на­со­чи­те пог­ле­да на Вашата ду­ша вър­ху не­що друго, ко­ето мо­же да обе­ди­ни нас хо­ра­та да­же вър­ху ця­ла­та Земя, ко­га­то ня­ко­га се раз­п­рос­т­ра­ни по ця­ла­та Земя. Това е Христовият Импулс. Но Христовият Импулс е не­що раз­лич­но от им­пул­са на ин­те­ли­гент­ността. Вие не мо­же­те да нап­ра­ви­те от ин­те­ли­гент­нос­т­та на чо­ве­чес­т­во­то ва­ша лич­на работа. Интелигентността има не­що при- нуждаващо. Вие не мо­же­те да се ре­ши­те вне­зап­но да ре­ши­те лич­но нещо, ко­ето тряб­ва да се ре­ши чрез интелигентност, без да от­пад­не­те от со­ци­ал­ния жи­вот на чо­ве­чес­т­во­то ка­то умопобъркан. Обаче от дру­га стра­на не мо­же­те да до­би­ете ни­как­во дру­го от­но­ше­ние към Христовия Импулс, ос­вен ед­но лич­но отношение. Всъщност ни­кой не мо­же да убеж­да­ва ня­ко­га в не­го­во­то от­но­шение към Христовия Импулс. В край­на смет­ка то­ва е лич­на работа. Обаче бла­го­да­рение на това, че Христос ми­на през Тайната на Голгота и се съ­еди­ни със Земното развитие, по­ло­же­ни­ето е такова, че ма­кар и мно­го хо­ра да нап­ра­вят от Христовия Им- пулс не­що свое лич­но по един не­за­ви­сим ед­ни от дру­ги начин, то­зи Импулс от са­мо се­бе си ста­ва съ­щи­ят за все­ки един човек. Това означа- ва, че хо­ра­та се обе­ди­ня­ват чрез нещо, ко­ето все­ки един пра­ви за се бе

Но къ­де пад­на Христовият Импулс? На то­зи въп­рос мо­жем да от­го­во­рим по указания, ко­ито аз ве­че дадох. Знаем вече, че раз­ви­ти­ето на гла­ва­та е ед­но раз­ви­тие оти­ва­що назад. По от­но­ше­ние на гла­ва­та чо­ве­кът се на­ми­ра в ед­но пос­то­ян­но умиране. Така че мо­жем да обър­нем вни­ма­ни­ето вър­ху кос­ми­чес­кия факт: Михаел тласка луциферическите пълчища в царството на хората. Така луциферическите отряди получиха своето жилище човешката глава, но човешката глава в умиращ характер.

Тук лу­ци­фе­ри­чес­ки­те от­ря­ди за­поч­на­ха да во­дят ед­на пос­то­ян­на бор­ба про­тив уми­ра­не­то на чо­веш­ка­та глава. И тук ние за­ся­га­ме ед­на на­ис­ти­на от­дав­на поз­на­та тай­на на чо­веш­ка­та природа, поз­на­та в на­й-­раз­лични­те форми, оба­че на­пъл­но скри­та за по­-но­во­то човечество. Когато об­гър­нем с пог­лед бо­жес­т­ве­но­то раз­витие на човека, виждаме, че той но­си в сво­ята гла­ва ед­но уми­ра­що развитие, ед­но пос­то­ян­но умиране. Обаче ус­по­ред­но с то­ва пос­то­ян­но уми­ра­не вър­ви ед­но раз­пал­ва­не на жи­во­та от стра­на на Луцифер. Луцифер иска неп­рес­тан­но да нап­ра­ви на­ша­та гла­ва тол­ко­ва жива, как­то е жив на­ши­ят ос­та­нал организъм. Ако на­сочим пог­лед вър­ху ор­га­ни­чес­ко­то естество, чрез то­ва Луцифер би от­к­ло­нил раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то от не­го­ва­та бо­жес­т­ве­на посока, ако би ус­пял да ожи­ви фак­ти­чес­ки чо­веш­ката гла­ва така, как­то е жив ос­та­нали­ят чо­веш­ки организъм.

Обаче сре­щу то­ва имен­но тряб­ва да се обър­не бо­жес­т­ве­на­та на­со­ка на чо­веш­ко­то развитие. Защото чо­векът тряб­ва да ос­та­не свър­зан с раз­ви­ти­ето на Земята, за да мо­же да вър­ви по­-на­та­тък със след­ва­що­то раз­ви- тие на Земята ми­на­ва­що през бъ­де­щи­те Юпитерово, Венерино и Вулка- ново развитие. Човекът не би вървял по този път, който му е предна- чертан, а би бил внедрен в един космос, който би бил изцяло интелиген- тен, ако Луцифер би постигнал своята цел.

Бих мо­гъл да кажа, че го­во­рей­ки фи­зи­оло­ги­чес­ки по­ло­же­ни­ето е имен­но такова, че Луцифер пос­то­ян­но действу­ва в нас така, че ни из­п­ра­ща на­го­ре жиз­не­ни­те сили, които ис­кат да ожи­вят главата, да про­ник­нат глава- та, из­п­ра­ща ги там от ос­та­на­лия наш организъм. Говорейки душевно, можем да кажем: Луцифер иска непрестанно да даде на съдържанието на нашата интелигентност, което обхваща само мисли, което обхва-
ща само образи, едно субстанциално съдържание. Луцифер има посто­ян­но стре­ме­жа - аз из­ра­зя­вам се­га ду­шев­но съ­що­то нещо, ко­ето по­-ра­но из­ра­зих фи­зи­чес­ки - Луцифер има пос­то­ян­но стремежа, ко­га­то офор­мя­ме в ду­ха един образ, да пре­да­де на то­зи об­раз нещо, ко­ето спо­ред ме­не е ед­на ху­до­жес­т­ве­на форма, да му да­де ед­но дейс­т­ви­тел­но суб­с­тан­ци­ал­но съдържание, следователно да про­ник­не съ­дър­жани­ето на на­ши­те ми- сли, на на­ши­те пред­с­та­ви с обик­но­ве­на­та зем­на дейс­т­ви­тел­ност С то­ва той би пос­тиг­нал онова, що­то ние ка­то чо­ве­ци да на­пус­нем дру­га­та дей- с­т­ви­тел­ност и да се прене­сем в ед­на мис­ло­ва действителност, ко­ято би би­ла то­га­ва ед­на реалност, а не са­мо мисли. Тази тен­ден­ция на Луцифер е пос­то­ян­но свър­за­на с на­ше­то чо­веш­ко същество, има­ща за цел да пре­вър­не на­ши­те фан­та­зии в действителности. Той по­ла­га мис­ли­мо на­й-­го­ле­ми усилия, за да мо­гат чо­веш­ки­те фан­та­зии да бъ­дат превър­на­ти в действителности.

Обаче всич­ко онова, ко­ето в чо­ве­чес­т­во­то е свър­за­но с вът­реш­ни­те при­чи­ни на болестите, има връз­ка с тази тен­ден­ция на Луцифер. Прозира- нето на та­зи ра­бо­та на Луцифер в то­ва отношение, а имен­но пре­су­ва­не то на жиз­не­ни­те си­ли в уми­ра­щи­те си­ли на чо­веш­ка­та глава, оз­на­ча­ва дейс­т­ви­тел­но в край­на смет­ка ди­агно­за­та на всич­ки болести. И ес­тес­т­ве­но­на­уч­но­то ме­ди­цин­с­ко раз­ви­тие тряб­ва да бъ­де на­со­че­но да гра­ди вър­ху поз­на­ни­ето на то­зи лу­ци­фе­ри­чес­ки елемент. Да да­де ед­на та­кава на­со­ка на чо­веш­ко­то развитие, да вне­се в не­го един та­къв елемент, то­ва се съ­дър­жа в тен­ден­ци­ите на нах­лу­ва­що­то в чо­веш­ко­то раз­ви­тие вли­яние на Михаел.

Обратно е на­ли­це вли­яни­ето на Ариман. То се про­явя­ва пър­во от ос­ма­та сфера, от ко­ято е съз­да­ден на­ши­ят ос­та­нал ор­га­ни­зъм - вън от гла­ва­та - кой­то ор­га­ни­зъм е пъ­лен със жизненост, кой­то е съз­да­ден чрез не­го ва­та соб­с­т­ве­на ор­га­ни­за­ция за жизнеността. Там дейс­т­ву­ват се­га ари­ма­ни­чес­ки­те същества. Те имат об­ратния стремеж, а имен­но да из­п­ра­тят в жиз­не­ни­те си­ли на ос­та­на­лия ор­га­ни­зъм си­ли­те на смъртта, ко­ито според бо­жес­т­ве­но­то раз­ви­тие при­над­ле­жат всъщ­ност на главата. Така що­то ние по­лу­ча­ва­ме по то­зи на­чин чрез Ариман по окол­ния път от ос­ма­та сфе­ра си­ли­те на смъртта. Това от­но­во е из­ра­зе­но физически.

Говорейки ду­шев­но би тряб­ва­ло да се из­ра­зя така: всичко онова, което действува в човека от тази сфера, действува върху човешката воля, а не върху интелигентността. Но на ос­но­ва­та на чо­веш­ка­та во­ля стои желанието; във волята винаги се крие нещо от желанието. Това, ко­ето стои на ос­но­ва­та на во­ля­та ка­то при­ро­да на желанието, в не­го Ариман пос­то­ян­но се стре­ми да вне­се лич­ния елемент на човека. И чрез това, че в при­ро­да­та на же­ла­ни­ето се крие лич­ни­ят еле­мент на човека, чрез то­ва на­ша­та чо­веш­ка пси­хи­чес­ка во­ле­ва дейност е ед­но ко­пие на на­ше­то

Така ние сме дейс­т­ви­тел­но в със­то­яние на рав­но­ве­сие меж­ду лу­ци­фе­ри­чес­кия и ари­ма­ни­чес­кия елемент. Луциферически-ариманическият еле­мент ни пре­да­ва бо­лест и смърт във фи­зи­чес­ка­та област, а в ду­шев­на та об­ласт раз­ли­ва в нас всич­ко онова, ко­ето се явя­ва в нас ка­то из­ма­ма чрез това, че счи­та­ме за дейс­т­ви­телност ед­но­то или другото, ко­ето при­над­ле­жи са­мо на све­та на мислите, на све­та на представите, на све­та на фанта- зията. По от­но­ше­ние на ду­хов­ния еле­мент по то­зи път в на­ше­то чо­веш­ко съ­щес­т­во про­ник­ва имен­но го­ре­що­то же­ла­ние на егоизма.

Така ние виждаме, как с чо­веш­ка­та при­ро­да е свър­за­на та­зи дво­ица Лу- цифер-Ариман. И как мо­дер­но­то циви­ли­зо­ва­но чо­ве­чес­т­во се мами, мо­же да се измами, то­ва аз Ви обяс­них с Милтоновия "Изгубен Рай"с Клопщоковия "Месия" и с Гьотевия "Фауст". Сега важ­но­то е това, че ние ка­то чо­ве­чес­т­во сме стиг­на­ли в Земното раз­ви­тие до ед­на точка, ко­ято мо­же да бъ­де оха­рак­те­ри­зи­ра­на ка­то кажем, че сме пре­ми­на­ли ве­че сре­да­та на Земното развитие. Нали, по­ло­же­ни­ето е такова: Земното разви- тие беше първо възходящо, достигна една върхова точка, и от онова време насам то е вече низходящо. Поради опре­де­ле­ни причини, ко­ито ня­ма нуж­да да обяс­ня­ва­ме днес, има­ше един вид ос­та­ва­ща ед­нак­во рав­ни­ще до Гръцко-латинската епо­ха и от там до 15-то столетие. Обаче от оно­ва вре­ме на­сам раз­ви­ти­ето на зем­но­то чо­ве­чес­т­во е дейс­т­ви­тел­но низходящо.

Физическото зем­но раз­ви­тие е ве­че от­дав­на низходящо. Още във вре- мето, ко­ето е пред­хо­ди­ло на­ша­та послед­на ле­де­на епоха, следователно пре­ди Атлантската катастрофа, за­поч­на низ­хо­дя­що­то Земно раз­ви­тие във фи­зи­чес­ко отношение. Това е нещо, ко­ето днес мо­же да бъ­де ка­за­но на хо­ра­та не са­мо от нас ан­т­ро­пософите, то е нещо, ко­ето ге­оло­ги­ята знае вече, как­то аз чес­то съм споменавал, че, ко­га­то крачим по зем­на­та пръст, на мно­го мес­та ми­на­ва­ме ве­че вър­ху на­ми­ра­ща­та се в низ­хо­дя­що раз­ви­тие зем­на кора. Достатъчно е са­мо да про­че­те­те в по­-доб­ри Гео- логии опи­са­ни­ята на зем­но­то раз­ви­тие и ще мо­же­те да кон­с­та­ти­ра­те то­ва съ­що и днес ка­то ре­зул­тат на фи­зи­чес­ка­та наука, именно, че Земята се на­ми­ра в низ­хо­дя­щия ста­дий на ней­но­то развитие. Но съ­що и онова, ко­ето съ­щес­т­ву­ва в нас хората, то съ­що се на­ми­ра в низ­хо­дя­що развитие. Ние не мо­жем ве­че да раз­чи­та­ме ка­то хо­ра на това, че от раз­ви­ти­ето на на­ше­то тя­ло мо­жем да по­лучим ня­ка­къв подем. Трябва да уло­вим по­де­ма чрез това, ка­то се на­учим да гле­да­ме у чо­ве­ка в това, чрез което вън от Земното раз­ви­тие той во­ди по­-на­та­тък към след­ва­щи­те фор­ми на

Когато днес зас­та­ва­те пред Вашите себеподобни, Вие зас­та­ва­те всъщ­ност пред тях с ед­но на­пъл­но ма­те­риалис­тич­но съзнание. Казвате си, ма­кар и да не го каз­ва­те гласно, но мислено, но го каз­ва­те на се­бе си всъщ­ност в по­-вът­реш­ни­те ос­но­ви на Вашето съзнание: това е един човек от плът и кръв, това е един човек от земни вещества. Вие си каз­ва­те то­ва съ­що и при животното, каз­ва­те си го съ­що при растението. Обаче това, ко­ето си каз­ва­те по от­но­ше­ние на човека, на жи­вот­но­то и на растението, мо­же­те да си го ка­жете с пра­во са­мо по от­но­ше­ние на минерала, са­мо по от­но­ше­ние на ми­не­рал­но­то същество. Нека взе­мем ведна­га крайния слу- чай, човека. Нека раз­г­ле­да­ме човека, та­ка как­то той е фор­ми­ран в не­го­во­то външ­но яв­ление, да го раз­г­ле­да­ме пър­во по от­но­ше­ние на не­го­ва­та външ­на форма. Това, ко­ето той е та­къв по от­но­ше­ние на външ­на­та фор- ма, Вие всъщ­ност ни­как не го виждате, не го виж­да­те в действителност, сре­щу не­го Вие не мо­же­те да зас­та­не­те с Вашата фи­зи­чес­ка въз­п­ри­ема­тел­на способност, а та­зи фор­ма е изпълнена, да­же по­ве­че от 90% с теч- ност, с вода. И това, ко­ето из­пъл­ва чо­веш­ка­та фор­ма ка­то ми­не­рал­ни ве- щества, то­ва вижда­те Вие с Вашите фи­зи­чес­ки очи. Вие виж­да­те това, ко­ето чо­ве­кът съ­еди­ня­ва със се­бе си от външ­ния мине­ра­лен свят. Вие не виж­да­те човека, кой­то съ­еди­ня­ва то­ва със се­бе си. Вие ще го­во­ри­те пра- вилно, ако си кажете: онова, което стои тук пред мене, това са мате- риалните частици, които човешката духовна форма натрупва в себе си, това прави, щото невидимото, което стои тук пред мене, да бъде видимо. Човекът е невидим, действително невидим. Всички Вие, как­то се­ди­те тук, сте не­ви­ди­ми за фи­зи­чес­ки­те сетива. Тук се­дят са­мо тол­ко­ва и тол­ко­ва фор­ми, ко­ито са съб­ра­ли чрез оп­ре­де­ле­на вът­реш­на прив­ли­ча­ща си­ла ма­те­ри­ал­ни­те час­тици. Тях виж­да­ме ние, те­зи ма­те­ри­ал­ни час­тици. Ние виж­да­ме са­мо ми­не­рал­ни­те вещества. Действителните чове- ци, ко­ито се­дят тук, са невидими, са свръхсетивни. Да си казва човек във всеки момент с пълно съзнание нещо подобно, това съставлява Михае- лов начин на мислене, да прес­та­нем да счи­та­ме чо­ве­ка ка­то то­зи конгло- мерат, ка­то та­зи сме­си­ца от ми­не­рал­ни частици, ко­ито той са­мо под­реж­да по оп­реде­лен начин. Животните съ­що пра вят това, рас­те­ни­ята също, са­мо ми­не­ра­ли­те не го правят. Да ста­нем съз­на­тел­ни за това: ние се дви- жим между невидими човеци - това значи да мислим по Михаелов на- чин.

Ние го­во­рим за ари­ма­ни­чес­ки съ­щес­т­ва и за лу­ци­фе­ри­чес­ки същества, го­во­рим за Съществата на йе­рархи­ите - Ангели, Архангели, Архаи и т. н. Това са не­ви­ди­ми Същества. Ние се на­уча­ва­ме да ги поз­на­ва­ме по
тех­ни­те действия. Говорихме за мно­го от те­зи действия, съ­що и се­га през те­зи дни. Ние се на­уча­ва­ме да позна­ва­ме те­зи Същества от това, ко­ето те вършат. Нима по­ло­же­ни­ето с чо­ве­ка е друго? Ние се на­уча­ва­ме да поз­на­ва­ме човека, кой­то е невидим, тук във фи­зи­чес­кия свят чрез това, че той под­реж­да ми­не­рал­ни час­тици, сла­га ги ед­ни вър­ху дру­ги така. Обаче то­ва е са­мо ед­на дейност на чо­веш­ко­то същество, ед­но не­го­во действие. Фактът, че тряб­ва да си изяс­ним по друг на­чин дейс­т­ви­ята на Ариман и Луцифер, на Ангелите, Архангелите, Архаите и т.н., то­ва оз­на­ча­ва имен­но само, че поз­на­ва­ме те­зи съ­щес­т­ва по друг начин. Обаче от­нос­но това, че те­зи съ­щес­т­ва са невидими, те ни­как не се раз­ли­ча­ват от нас, ко­га­то прис­тъп­ва­ме ра­зум­но към това, ко­ето са чо­веш­ки­те съще- ства.

Видите ли, то­ва зна­чи да мис­лим по Михаелов начин: да разберем, че по същество никак не се различаваме от свръхсетивните същества. Чове- чеството мо­же­ше да ми­не без то­ва съзнание, до­ка­то ми­не­ра­ли­те още му да­ва­ха нещо. Обаче от­как­то ми­не­рал­ния свят се на­ми­ра в низ­хо­дя­що развитие, чо­ве­кът е приз­ван да се врас­т­не в ед­но ду­хов­но схва­ща­не на сво­ето Себе и на света. Да мо­жем да на­ме­рим вът­решна­та си­ла да не тряб­ва да хо­дим из све­та със съзнанието, че то­ва пра­вил­но нат­руп­ва­не на ма­те­ри­ал­ни­те части­ци е човекът, а със съзнанието, че чо­ве­кът е дейс­т­ви­тел­но ед­но свръх­се­тив­но същество, а те­зи ма­те­ри­ални час­ти­ци са­мо ни по­каз­ват с един жест на външ­ния ми­не­ра­лен свят: тук се намира един човек - да развием силата на едно такова съзнание, тази сила ние можем да я имаме от 70-те години на 19-то столетие, можем да я имаме до висока степен. И са­мо по­ра­ди вли­яни­ята на Ариман, как­то аз ги оха­рак­те­ри­зи­рах пре­ди осем дни тук, чо­ве­кът от­х­вър­ля то­ва вът­реш­но съзнание, не ис­ка да преми­не към то­ва вът­реш­но съзнание. Едното е свър­за­но с дру­го­то в чо­веш­кия живот. И та­ка как­то хо­дим из све­та в заблуждението, че чо­ве­кът е ед­но се­тив­но същество, а не ед­но свръх­се­тив­но съ­щество, та­ка хо­дим съ­що и под влас­т­та на ед­но дру­го заблужде- ние. Ние го­во­рим за раз­ви­тие и мислим, че то­ва раз­ви­тие вър­ви та­ка нап­ред ед­но след друго, все по­-на­татък и по-нататък. Вие знаете, че не бе­ше въз­мож­но да да­дем ху­дожес­т­ве­на фор­ма на ед­но та­ко­ва раз­ви­тие при на­ша­та сграда /Гьотеанума/. Когато офор­мях ка­пи­те­ли те, аз тряб­ва­ше да по­ка­жа първия, вто­рия и тре­тия ка­пи­тел в ед­но въз­хо­дя­що раз- витие, чет­вър­ти­ят стои в сре­дата, пе­ти­ят се на­ми­ра в низ­хо­дя­що разви- тие, шес­ти­ят е от­но­во по-прост, а сед­ми­ят от­но­во най-простият. Тук аз тряб­ва­ше да при­ба­вя към въз­хо­дя­що­то раз­ви­тие низ­хо­дя­що­то развитие.

Това раз­ви­тие има­ме ние фак­ти­чес­ки в на­ша­та глава. Докато на­ши­ят ос­та­нал ор­га­ни­зъм се на­ми­ра още в ед­но въз­хо­дя­що развитие, на­ша­та гла­ва се на­ми­ра ве­че в ед­но низ­хо­дя­що развитие. Когато хо­ра­та вярват, че
раз­ви­ти­ето се със­тои в един пос­то­янен възход, те се от­да­ле­ча­ват от ис­тин­с­ка­та действителност, то­гава те го­во­рят така, как­то Хекел бе­ше го­во­рил под ед­но заб­луж­да­ва­що влияние: първо е имало прости същества, след това по-нататъшното развитие, отново по-сложни същества и т.н. и т.н. до безкрайност, все по-сложни, все по-съвършени. Това е ед­но безсмислие. Всяко развитие, ко­ето вър­ви напред, из­ми­на­ва съ­що от­но­во об­рат­ния път. Всеки въз­ход е пос­лед­ван от ед­но сли­за­не надолу. Едно от на­й-­оп­ли­та­щи­те заб­луж­де­ния на по­-но­во­то чо­ве­чес­т­во е това, че то­ва по­-но­во чо­ве­чес­т­во е из­гу­било връз­ка­та меж­ду ево­лю­ци­ята и деволюцията, меж­ду раз­ви­тие и връ­ща­не­то по об­рат­ния път. Защото там, къде­то има въз­хо­дя­що развитие, тряб­ва да се по­лу­чи за­лож­ба­та за об­рат­но развитие. Тогава в момента, ко­га­то ед­но въз­хо­дя­що раз­ви­тие за­поч­ва да вър­ви по об­рат­ния път, фи­зи­чес­ко­то пре­ми­на­ва в ду­хов­но раз- витие. Защо­то щом фи­зи­чес­ко­то за­поч­ва да вър­ви по об­рат­но­то разви- тие, от­ва­ря се мяс­то за ед­но ду­хов­но развитие, за­що­то там съ­щес­т­ву­ва ед­но об­рат­но фи­зи­чес­ко развитие. Обаче ние не ще раз­бе­рем чо­веш­ко­то съ­щес­т­во и с то­ва и ос­та­на­лия свят, пре­ди да дойдем в със­то­яние да виж­да­ме не­ща­та в ней­на­та пра­вил­на светлина, следователно да свър­жем на­ша­та ин­те­ли­гент­ност с лу­ци­фе­ри­чес­ко­то развитие, та­ка как­то аз го описах. Защото то­га­ва ще пре­це­ним по пра­ви­лен на­чин те­зи не­ща и ще знаем, че на­ша­та ин­те­ли­гент­ност се нуждае от вна­ся­не­то в нея на ед­ни нов елемент, ако тя тряб­ва фак­ти­чес­ки да до­ве­де чо­ве­ка до не­го­ва­та цел. На Луцифер тряб­ва да се поп­ре­чи чрез Христовия Принцип да от­к­ло­ни чо­ве­чес­т­во­то от пре­оп­ре­де­ле­на­та му бо­жес­т­ве­на посока.

Аз ве­че казах, че ед­но­то е свър­за­но с другото. Видите ли, чо­ве­кът се на­ми­ра под вли­яни­ето на съ­що­то заб­луждение, ко­ето пре­да­де на бо­жес­т­ве­ни­те Същества оп­ре­деле­ни лу­ци­фе­ри­чес­ки качества. Под то­ва вли­яние той е скло­нен днес да виж­да в изоб­ра­зя­ва­не­то на кра­си­во­то нап­ри­мер ед­нос­т­ран­но един идеал. Без съм­не ние, кра­си­во­то ка­то та­ко­ва мо­же да бъ­де изобразено. Но ние тряб­ва да има­ме съзнанието: ако като човеци бихме се отдали само на красивото, тогава бихме развили в нас онези сили, които водят в плавателните води на Луцифер. Защото в дейс­т­ви­тел­ния свят не съ­щес­т­ву­ва ед­нос­т­ран­но са­мо красивото, как­то не съ­щес­т­ву­ва са­мо ед­нос­т­ран­но­то въз­хо­дя­що развитие, а към не­го при­над­ле­жи също об­рат­но­то развитие, към ево­лю­ци­ята при­над­ле­жи деволюцията. Чисто красивото, из­пол­зу­ва­но от Луцифер, за да обвърже, да зас­ле­пи хората, би ос­во­бо­ди­ло имен­но чо­ве­ка от зем­но­то раз­ви­тие и не би свър­за­ло чо­ве­чес­т­во­то със Земното развитие. Както има­ме ра­бо­та с ед­но дей- с­т­вие ед­но в дру­го на ево­лю­ци­ята и деволюцията, та­ка ние има­ме в дей- с­т­ви­телнос­т­та ра­бо­та с ед­на иг­ра ед­но в друго, а имен­но с ед­на ос­т­ра борба на кра­си­во­то про­тив грозното. И ако ис­ка­ме да схва­нем дейс­т­ви-­

Чрез то­ва в раз­ви­ти­ето на чо­ве­чес­т­во­то ид­ва сила, крепкост, и от та­зи креп­кост ид­ва съ­що въз­мож­нос­т­та чове­кът да има оно­ва ус­т­ройс­т­во на съзнанието, ко­ето ни из­ди­га се­га дейс­т­ви­тел­но над измамата, че чо­ве­кът се със­тои в не­го­во­то ис­тин­с­ко съ­щес­т­во от нат­ру­па­ни­те ед­но вър­ху дру­го вещества, ми­не­рал­ни ма­те­ри­ал ни частици, ко­ито той са­мо е съб­рал и сгло­бил в се­бе си. Днес бих­ме мог­ли ве­че да ка­жем всъщ­ност фи­зи- чески, че чо­ве­кът на­ис­ти­на не но­си в се­бе си, в сво­ето съ­щес­т­во ха­рак­те­рис­ти­ка­та за ми­не­рал­на­та при­ро­да, за външ­на­та фи­зи­чес­ка природа. Външният ми­не­рал е тежък. Обаче онова, ко­ето нап­ри­мер ни пра­ви спо­собни да раз­ви­ем ду­ше­вен жи­вот - се­га не каз­вам ин­те­ли­гент­ност - то не е свър­за­но с тежестта, а нап­ро­тив с об­рат­но­то на тежестта, с онова, ко­ето се на­ри­ча по­дем­на си­ла на течността. Аз Ви опи­сах при дру­ги слу- чаи, как на­ши­ят мо­зък плу­ва в мо­зъч­на­та во­да. Ако той не би плу­вал в та­зи мо­зъч­на вода, на­ми­ра­щи­те се там кръв­ни ар­те­рий­ки би­ха би­ли пре- мазани. Когато Архимед се на­ми­рал вед­нъж в банята, той открил, че ста­ва по-лек, и та­ка се зарадвал, че то­га­ва е из­ви­кал сво­ята Еврика. Вие сте изу­ча­ва­ли всич­ко то­ва във физиката. Следователно ние не жи­ве­ем ду­шев­но от прив­ли­ча­не­то надолу, а жи­ве­ем от прив­ли­ча­не­то на горе. Не чрез това, че на­ши­ят мо­зък е тежък, а чрез това, че плу­вай­ки в мо­зъч­на­та во­да на­ши­ят мо­зък е по-лек, чрез то­ва жи­ве­ем ние всъщ­ност душевно. Ние жи­ве­ем чрез това, ко­ето ни тег­ли на­го­ре от Земята. Това мо­же да се ка­же ве­че днес и физически.

Ние го­во­рим за това, че чрез Тайната на Голгота Христовият Импулс е вля­зъл в Земното развитие, пър­во в раз­ви­ти­ето на човечеството, съ­еди­нил се е с него. Хора та казват, че не го виждат. Да те не ще мо­гат да го виждат до тогава, до­ка­то се ма­мят и по от­но­ше­ние на са­мия човек, до­ка­то виж­дат не­що съ­вър­ше­но друго, а не човека, до­ка­то не виждат, що е в дейс­т­ви­тел­ност човекът. В момента, в кой­то то­ва не ще бъ­де ве­че ед­на теория, а е жи­во чув­с­т­ву­ва­на дейс­т­ви­тел­ност на душата, ко­ято ни пра­ви спо­соб­ни да виж­да­ме в чо­ве­ка не­що свръхсетивно, в то­зи мо­мент ние въз­пи­та­ва­ме в нас спо­соб­нос­т­та да въз­п­ри­ема­ме нав­ся­къ­де Христовия Импулс сред нас, да мо­жем да ка­жем нав­ся­къ­де от на­ше­то убеждение: не го търсете чрез външни жестове, чрез външни изрази, той е нався- къде между вас. Но чо­ве­чес­т­во­то тряб­ва да раз­вие съ­що скром­нос­т­та и смирението, да вяр­ва в това, че за въз­пи­та­ни­ето на ед­но та­ко­ва съзнание, ко­ето пред­ва­ри­телно виж­да нав­ся­къ­де в чо­ве­ка ед­но свръх­се­тив­но съ- щество, се изис­к­ва дейс­т­ви­тел­но нещо. Когато чо­век може да си го ка­же теоретически, с то­ва не е нап­ра­ве­но още нищо. Само ко­га­то чо­век дейс­т­ви­тел­но не вярва, ко­га­то не го чув­с­т­ву­ва ка­то не­що абсурдно, че онова, ко­ето стои сре­щу него, е дейс­т­ви­тел­ни­ят човек, са­мо то­га­ва той се на­ми­ра в ду­шев­но­то устройство, ко­ето аз всъщ­ност разбирам, ко­га­то Ви го­во­ря това.

Ако бих­те би­ли в със­то­яние да из­ле­зе­те на мястото, къ­де­то се строи на­ша­та сграда, за да съ­бе­ре­те на­бър­зо тол­ко­ва мно­го от на­й-­раз­лич­ни не- ща, ко­ито се на­ми­рат там, да дър­жи­те то­ва пред се­бе си чрез сръч­но ма­нипу­ли­ра­не така, че този, кой­то Ви срещне, да не виж­да ни­що от Вас, а да виж­да ос­тан­ки от счу­пе­ни тухли, от дър­ве­та и т.н.: вие не бихте ка- зали, че тези останки от счупени тухли и дървета, които са подредени в определена форма, са човекът. Но и с ми­не­рал­ни­те ве­щес­т­ва Вие не вър­ши­те не­що друго, те­зи ми­не­рал­ни вещества, ко­ито из­ла­га­те пред Ва- шите се­бе­по­доб­ни във Вашето тяло. Понеже виж­да те те­зи ми­не­рал­ни

ве­щес­т­во с Вашите очи, Вие казвате, че то­ва е човекът. В дейс­т­ви­тел­ност то­ва е са­мо жестът, кой­то со­чи към ис­тин­с­кия човек.

Второто не­що е: да внесем в нашите желания, в нашата воля онова, ко- ето следва само от една такава действителност, която трябва да

С то­ва оба­че на нас ни се об­ръ­ща вни­ма­ни­ето вър­ху две неща, към ко­ито тряб­ва да се насочим. Първо да поз­на­ем в не­пос­ред­с­т­ве­ния се­ти­вен свят, следователно в човешкия, жи­во­тин­с­кия и рас­ти­тел­ния свят свръхсетив- ното, то­зи е Михаеловия път. И не­го­во­то продължение: в този свят, ко- йто ние самите познаваме така като свръхсетивен, в този свят да на- мерим Христовия Импулс.

Като Ви об­ри­су­вам това, аз ви об­ри­су­вам съ­щев­ре­мен­но на­й-­дъл­бо­ки­те им­пул­си на со­ци­ал­ния въпрос. За що­то аб­с­т­рак­т­ни­ят съ­юз на на­ро­ди­те не ще ре­ши меж­ду­на­род­ния проблем. С те­зи аб­с­т­рак­ции не мо­жем да обе­ди­ним хо­ра­та по ли­це­то на Земята Обаче Духовете, ко­ито во­дят хо­ра­та в свръхсетивното, и за ко­ито ние го­во­рих­ме през те­зи дни, те ще обе­ди­нят хората.

Външно днес чо­ве­чес­т­во­то вър­ви сре­щу теж­ки борби. И по от­но­ше­ние на те­зи теж­ки борби, в на­ча­ло­то на ко­ито ед­вам се на­ми­ра­ме - аз чес­то пъ­ти съм спо­ме­на­вал то­ва тук - и ко­ито до­веж­дат до аб­сур­д­ност ста­ри­те им­пул­си на Земното раз­ви­тие, не съ­щес­т­ву­ват ни­как­ви политически, ико­но­ми­чес­ки или ду­хов­ни ле­чеб­ни сред­с­т­ва, ко­ито са взе­ти от ап­те­ка­та на ста­ро­то ис­то­ри­чес­ко развитие. От това, ко­ето иде от ста­рите времена, про­из­хож­дат ферментите, ко­ито пос­та­ви­ха пър­во Европа на ръ­ба на ней­на­та пропаст, ко­ито ще под­гот­вят ед­на бор­ба по ця­ла­та Земя. Срещу то­ва во­де­не до аб­сур­д­ност на чо­веш­ко­то раз­ви­тие мо­же да дейс­т­ву­ва един­с­т­ве­но онова, ко­ето во­ди хо­ра­та в пъ­тя на духовното: пътят на Ми- хаел, който намира своето продължение в пътя на Христос.