Цикъл от 12 лекции изнесени в Дорнах

С К А З К А П Е Т А

Човекът мо­же да пос­тиг­не ед­но действително, кре­пя­що не­го­ва­та ду­ша съз­на­ние са­мо чрез това, ка­то приеме най-важните, на­й-­съ­щес­т­ве­ни­те за­ко­ни на раз­ви­ти­ето на човечеството. Онова, ко­ето е ста­на­ло в те­че­ние на чо­веш­ко­то развитие, то­ва тряб­ва да поз­на­ем ние, да го вне­сем в на­шия ду­ше­вен живот. Такава е се­га за­дачата на съв­ре­мен­ния човек. Сега се ка­сае за това, да взе­мем с ця­ла­та се­ри­оз­ност - аз ве­че от­бе­ля­зах то­ва през те­зи дни - че са­мо­то раз­ви­тие на чо­ве­чес­т­во­то е един вид раз­ви­тие

В та­зи книга, ко­ято в сми­съ­ла на Данте тряб­ва да бъ­де ед­на се­ри­оз­на сту­дия вър­ху ос­но­ви­те на пра­вото, вър­ху по­ли­ти­чес­ки­те ос­но­ви на мо- нархията. Данте са опитва да обясни, че рим­ля­ни­те са би­ли на­й-п­ревъз­ход­ния на­род на Земята. Той се опит­ва да обясни, че рим­ля­ни­те са има­ли ед­но пър­вич­но пра­во да зав­ладе­ят ця­лото зем­но кълбо, до­кол­ко­то­то е би­ло поз­на­то в тях­но време. Той се опит­ва да обясни, че то­ва зав­ладя­ва­не на ця­ло­то зем­но къл­бо от рим­ля­ни­те е би­ло ед­но по­-го­ля­мо пра­во от­кол­ко­то е би­ло да ре­чем пра­вото на не­за­ви­си­мост на от­дел­ни­те мал­ки народности, за­що­то во­ля­та на Бога била, рим­ля­ни­те да влас­т­ву­ват над от­дел­ни­те мал­ки народности, за доб­ро­то на те­зи от­дел­ни мал­ки народ- ности. И Данте предста­вя мно­го доказателства, взе­ти из­ця­ло от ду­ха на не­го­ва­та епоха, за то­ва пра­во на рим­ля­ни­те да вла­де­ят зем­но­то кълбо.

Обаче то­ва зак­лю­че­ние бе­ше не­що на­пъл­но са­мо­по­нят­но за един пос­ве­тен дух на Дантевото вре­ме за на­й-­из­пък­ва­щия дух на Дантевата епоха. Нещо та­ко­ва е би­ло по оно­ва вре­ме ед­но юри­ди­чес­ко обяснение. А се­га мо­ля Ви да си представите, че при един съв­ре­ме­нен юрист би се яви­ло ед­но та­ко­ва заключение. Вие не мо­же­те да си пред­с­та­ви­те това. Също та­ка не мо­же­те да си представите, че на­чи­нът на мис­лене от­нос­но дру­ги причини, ко­ито Данте изнася, би мо­гъл да бъ­де про­явен от ду­шев­но­то ус­т­ройс­т­во на един съв­ре­менен човек.

Така един мно­го близ­кос­то­ящ факт ни показва, как тряб­ва да раз­г­леж­да­ме пре­об­ра­зо­ва­ни­ята на ду­шев­но­то ус­т­ройс­т­во на хората. С не­раз­би­ра­не­то на те­зи не­ща е вър­вя­ло по оп­ре­де­лен на­чин до на­ше­то време. Но в на­ше­то вре­ме то­ва не вър­ви ве­че и не ще вър­ви ве­че осо­бе­но в бъ­де­ще за човечеството, по­ра­ди прос­та­та причина, че до на­ше­то вре­ме или по­не до края на 18-то сто­ле­тие - от френ­с­ка­та ре­во­лю­ция не­ща­та ве­че пос­те­пен­но са се изменили, оба­че все пак ос­та­на­ли са ста­ри ос­та­тъ­ци на съ­от­вет­но­то ус­т­ройс­т­во на ду­шата - следователно до на­ше­то време, с огра- ничението, ко­ето аз имен­но направих, чо­ве­чес­т­во­то е има­ло оп­ре­де­ле­ни ин­с­тин­к­ти то мо­же­ше да раз­вие ед­но съзнание, ко­ето кре­пе­ше душата. Но такъв, ка­къв­то е станал пос­то­ян­но про­ме­ня­щи­ят се чо­веш­ки ор­га­ни­зъм днес, те­зи ин­с­тин­к­ти не съ­щес­т­ву­ват вече, и чо­ве­кът тряб­ва да до­бие по съз­на­те­лен на­чин връз­ка­та с ця­ло­то човечество. Това е в зак­лю­че­ние ця­ло­то значение, по­-дъл­бо­ко­то зна­че­ние на со­ци­ал­ния въп­рос на настоящето. Онова, ко­ето хо­ра­та каз­ват мно­гок­рат­но съ­образ­но партии- те, в ко­ито участвуват, е са­мо ед­но по­вър­х­нос­т­но формулиране. Онова, ко­ето всъщ­ност се въл­ну­ва в ос­но­ви­те на чо­веш­ки­те души, то се из­ра­зя­ва в та­ки­ва формули. Обаче това, ко­ето се вълнува, то е именно, че чо­ве­чес­т­во­то чувствува: трябва да бъде намерена съзнателно връзката на отделния човек с цялото човечество, т.е. да бъде усвоен един социален импулс.

Но то­ва не мо­же да бъ­де постигнато, без дейс­т­ви­тел­но да бъ­де об­гър­нат с пог­лед Законът на развитието. Нека нап­ра­вим то­ва още веднъж, как­то сме го нап­ра­ви­ли ве­че мно­гок­рат­но за дру­ги въпроси. Да взе­ме напри-­

А се­га да об­гър­нем с пог­лед то­ва ес­тес­т­ве­но­на­уч­но ори­ен­ти­ра­но мис­ле­не по от­но­ше­ние на оп­ре­де­ле­но не­го­во качество. Съществуват мно­го та­ки­ва качества, които мо­гат да бъ­дат спо­ме­на­ти за ес­тес­т­ве­но­на­уч­но ори­ен­ти­ра­но­то мислене, но днес ис­ка­ме да из­тък­нем осо­бе­но ед­но от тях. То е това, че, ко­га­то чо­век е един та­къв здра­во ус­та­но­вен по­-нов мис­ли­тел в днеш­ния смисъл, той не мо­же да се спра­ви с въпроса: природна необходимост и човешка свобода. Все по­ве­че мис­ле­не­то вър­ху при­ро­да­та на­ло­жи в по­-но­во­то време, чо­ве­кът да бъ­де счи­тан ка­то един член на ос­та­на­ла­та природа, ко­ято се схва­ща ка­то един по­ток за здра­во обус­ла­вя­щи се ед­ни дру­ги при­чи­ни и следствия. Без съмнение, днес съ­що съ­щес­т­ву­ват мно­го хора, ко­ито са на­яс­но вър­ху въпроса, че свободата, из­жи­вя­ва­не­то на свободата, е един факт на чо­веш­ко­то съз­нание. Обаче то­ва не пречи, щото, ко­га­то чо­век се на­ми­ра об­х­ва­нат в осо­бе­на­та кон­фи­гу­ра­ция на мис­ле­не­то вър­ху природата, той не мо­же да се спра­ви с то­зи въпрос. Когато чо­век мис­ли така, как­то днеш­на­та ес­тестве­на на­ука мис­ли това, ко­га­то той мис­ли та­ка вър­ху чо­веш­ко­то същество, той не мо­же да съ­еди­ни с то­ва мис­ле­не мис­ле­не­то вър­ху чо­веш­ка­та свобода. Някои хо­ра мно­го ле­ко раз­ре­ша­ват въп­ро­са за чо­веш­ка­та свобода, за чо­веш­ко­то чув­с­т­во на отговорност. Аз поз­на­вах един учи­тел по на­ка­за­тел­но пра- во, кой­то за­поч­ва­ше сво­ите лек­ции вър­ху на­ка­за­тел­но пра­во ви­на­ги с това, ка­то казваше: Господа, аз трябва да ви изнасям лекции върху на- казателното право. Ние ще за­поч­нем това, ка­то при­емем аксиомата, че съ­щес­т­ву­ва ед­на чо­веш­ка сво­бо­да и отговорност. Защото ако не би съ­щес­т­ву­ва­ла ни­как­ва сво­бо­да и ни как­ва отговорност, то­га­ва не би мог­ло да съ­щес­т­ву­ва ни­как­во на­ка­за­тел­но право. Обаче съ­щес­т­ву­ва ед­но на­ка­за­тел­но право, за­що­то аз тряб­ва да Ви из­на­сям лек­ции вър­ху него, сле- дователно съ­щес­т­ву­ва съ­що от­го­вор­ност и свобода. Тази ар­гу­мен­та­ция е проста, но тя ни об­ръ­ща вни­ма­ни­ето вър­ху това, кол­ко труд­но се спра­вят днес хората, ко­га­то тряб­ва да запитат: как може да бъде съединена

Ние ще се раз­бе­рем най-добре, ако Ви при­пом­ня нещо, ко­ето ве­че аз че- с­то пъ­ти съм споменавал. Днешните мис­ли­те­ли вярват, че дейс­т­ву­ват - или по­-с­ко­ро мис­лят - без предразсъдъци, из­с­лед­вай­ки не­ща­та чис­то научно, ко­га­то твърдят, че чо­ве­кът се със­тои от тя­ло и душа. Нали, сти­гай­ки да­же до мни­мо великия, всъщ­ност са­мо по ми­лос­т­та на своя из­да­тел ве­лик Вилхелм Вундт, хо­ра­та твърдят, че ко­га­то чо­век мис­ли без­п­ристрастно, той тряб­ва да раз­де­ли чо­ве­ка на тя­ло и душа, ако въ­об­ще се допуска, че съ­щес­т­ву­ва душа. И са­мо свен­ли­во ня­кой се ос­ме­ля­ва да каже, че чо­ве­кът се със­тои от тяло, ду­ша и дух. Философите, ко­ито днес вярват, че пос­тъп­ват без предразсъдък, ко­га­то де­лят чо­ве­ка на тя­ло и душа, не зна­ят имен­но, че тях­но­то де­ление е ре­зул­тат на един ис­то­ри­чес­ки процес, кой­то е взел сво­ята из­ход­на точ­ка от ос­мия все­общ съ­бор в Константинопол, къ­де­то ка­то­ли­чес­ка­та цър­к­ва е из­х­вър­ли­ла духа, ка­то из­диг­на до догма, че от се­га на­та­тък ис­тин­с­ки вяр­ва­щи­ят хрис­ти­янин тряб­ва да мисли: човекът се състои от тяло и душа, а душата има са- мо някои духовни качества. Това бе­ше за­по­вед на църквата. И днес още фи­ло­со­фи­те учат то­ва и не знаят, че са­мо след­ват за­по­вед­та на църквата, а вярват, че мис­лят без­п­ред­ра­съ­дъч­но в науката. Така сто­ят фак­ти­чес­ки днес ня­кои неща, ко­ито хо­ра­та на­ри­чат "наука без предразсъдъци".

Нещо по­доб­но е и с при­род­на­та необходимост. Цялото то­ва раз­ви­тие от 4-то сто­ле­тие до 16-то сто­ле­тие изкрас­ти­ли­зи­ра ед­но твър­де осо­бе­но по­ня­тие за Бога. Кога то раз­г­ле­да­ме тън­кос­ти­те на ду­хов­но­то раз­ви­тие на те­зи столетия, ние констатираме, че от чо­веш­ко­то мис­ле­не е би­ло съз­да­де­но ед­но все по­ве­че и по­ве­че твър­де оп­ре­де­ле­но по­ня­тие за Бога, ко­ето всъщ­ност дос­ти­га своя връх в изречението: Бог, Всемогъщият, Всесил- ният. Много мал­ко хо­ра знаят, че пре­ди 4-то сто­ле­тие за чо­ве­ка не би има­ло ни­ка­къв сми­съл да го­во­ри за Бога Всесилния. Ние не про­по­вяд­ва­ме ни­как­ви ка­те­хи­зис­ни истини; естествено в тези истини се съдържа: Бог е всесилен, всемъдър, вседобър. Всичко то­ва са неща, ко­ито ня­мат ни­що об­що с действителностите. Преди 4-то сто­ле­тие никой, кой­то е раз­би­рал те­зи неща, кой­то дейс­т­ви­тел­но е бил за­познат с те­зи неща, ни би мислил, да счи­та Всесилието, Все мо­гъ­щес­т­во­то ка­то ед­но ос­нов­но ка­чес­т­во на Бога, а то­га­ва все още про­дъл­жа­ва да дейс­т­ву­ват гръц­ки­те понятия. И ко­га­то хо­ра­та са мис­ли­ли за бо­жес­т­ве­ното Същество, те не са каз­ва­ли на пър­во място: Бог Всесилният, а: Бог Всемъдрият.

БОГ, ВСЕСИЛНИЯТ

/Преди това: БОГ, ВСЕМЪДРИЯТ/

4-то сто­ле­тие 16-то сто­ле­тие

Мъдростта бе­ше онова, ко­ето се при­пис­ва­ше пър­во ка­то ос­нов­но ка­чес­т­во на бо­жес­т­ве­но­то Същество. И по­ня­ти­ето за Всесилие, за Всемогъще- ство е про­ник­на­ло в иде­ята за бо­жес­т­ве­но­то Същество ед­вам в 4-то сто­ле­тие насам. Това се раз­ви­ва по-нататък. Понятието за лич­нос­т­та е ос­та­ве­но да от­пад­не и при­да­тъ­кът е пре­не­сен вър­ху чистия, все по­ве­че и по­ве­че да­же ме­ха­ни­чес­ки представяния /мисления/, за то­ва всесилие, все­мо­гъ­щес­т­во на природата, не е ни­що дру­го ос­вен ре­зул­тат на раз­ви­ти­ето на по­ня­ти­ето за Бога от 4-то до 16-то столетие. Само че са от­х­вър­ле­ни ка­чес­т­ва­та на лич­нос­т­та и в струк­ту­ра­та на мис­ле­не­то вър­ху при­рода­та е при­ето онова, ко­ето по­-ра­но е би­ло при­ето за по­ня­ти­ето Бог.

Истинските днеш­ни при­ро­до­из­с­ле­до­ва­те­ли ще се опъл­чат естествено, ко­га­то им се ка­же не­що подобно. Също как­то ня­кои фи­ло­со­фи вярват, че мис­лят без пред­раз­съ­дъ­ци вър­ху човека, ка­то приемат, че той се със- тои са­мо от тя­ло и душа, до­ка­то всъщ­ност след­ват ре­ше­ни­ята на 8-ия все­лен­с­ки съ­бор от Константинопол в 869 година, съ­що как­то те­зи фи­ло­со­фи са за­ви­си­ми от ед­но ис­то­ри­чес­ко течение, та­ка и всички - хе­ке­лианци, дарвинисти, всички, всич­ки до фи­зи­ци­те с тех­ния при­ро­ден ред - не са ни­що дру­го ос­вен при­вър­же­ници на оно­ва бо­гос­лов­с­ко направле- ние, ко­ето се е об­ра­зу­ва­ло във вре­ме­то от св. Августина до Калвин. Тези не­ща тряб­ва да бъ­дат прозряни. Защото та­зи е осо­бе­нос­т­та на вся­ко те­че­ние на еволюцията, че то съ­дър­жа в се­бе си оп­ре­де­ле­на еволюция, оба­че съ­дър­жа съ­що ед­на ин­во­лю­ция или деволюция. И през вре­ме ко­га­то се раз­ви­ва­ше по­ня­ти­ето "Бог Всесилният", в под­съз­на­тел­ни­те сфе­ри на чо­веш­кия ду­ше­вен жи­вот съ­ществу­ва­ше подтечението, ко­ето след то­ва ста­на да­ва­що­то тон гор­но течение: природната необходимост /Виж схе­ма­та червено/. И от 16-то сто­ле­тие на­сам съ­щес­т­ву­ва­ше от­но­во ед­но но­во под­те­че­ние, ко­ето се под­гот­вя ед­вам в на­ше­то вре­ме да ста­не гор­но течение.
БОГ ВСЕМЪДРИЯТ БОГ ВСЕСИЛНИЯТ
4то сто­ле­тие 16то сто­ле­тие Нашето вре­ме

Ето то­ва е, ко­ето ние тряб­ва да по­со­чим ка­то ха­рак­те­рис­ти­ка­та на епо­ха­та на Михаел, че онова, ко­ето се е под­гот­ви­ло във фор­ма­та на ед­но под­те­че­ние на при­род­на­та необходимост, от се­га на­та­тък тряб­ва да ста­не

Наскоро аз обър­нах вни­ма­ни­ето Ви вър­ху това, че всъщ­ност това, ко­ето вър­ви от са­мо се­бе си в Земното раз­ви­тие и имен­но в раз­ви­ти­ето на чо- вечеството, се дви­жи в низ­хо­дя­ща линия. Земното чо­ве­чес­т­во и са­мо то Земно раз­ви­тие е в упадък. Аз обър­нах вни­ма­ни­ето Ви вър­ху факта, че то­ва да­же ве­че днес е ед­на ге­ологи­чес­ка истина, че ис­тин­с­ки­те ге­оло­зи допускат, как­во зем­на­та ко­ра се на­ми­ра ве­че в един про­цес на раз­лагане. Но чрез силите, ко­ито са всъщ­ност сетивно-земни, са­мо­то чо­ве­чес­т­во осо­бе­но се на­ми­ра в един процес на разлагане. И про­це­сът на чо­ве­чес­т­во­то тряб­ва да вър­ви по­-на­та­тък така, че чо­ве­чес­т­во­то да при­ема ду­хов­ни им­пул­си, ко­ито ра­бо­тят про­тив упадъка. Ето за­що в чо­ве­чес­т­во­то тряб­ва да нав­ле­зе съз­на­те­лен ду­хо­вен живот. Трябва да бъ­дем на­яс­но вър­ху факта: ние сме преминали вече върховата точка на земното раз- витие. За да мо­же Земното раз­ви­тие да вър­ви по-нататък, ду­хов­но­то тряб­ва да бъ­де при ето все по­-съз­на­тел­но и по-ясно.

Това из­г­леж­да пър­во ка­то един аб­с­т­рак­тен факт. Обаче за ду­хов­ния из­с­ле­до­ва­тел то не е ни­ка­къв аб­с­т­рактен факт. Вие зна­ете добре, че ние прос­ле­дя­ва­ме раз­ви­ти­ето на това, ко­ето след то­ва е ста­на­ло Земя, ми­на­вайки през сту­ди­ите на ста­рия Сатурн, на ста­ро­то Слънце и на ста­ра­та Луна до Земния стадий. Можем да охарак­те­ри­зи­ра­ме то­ва раз­ви­тие съ­що чрез това, ка­то кажем, че всъщност, ко­га­то го­во­рим за днеш­но­то чо­ве­чество, онова, ко­ето се е раз­ви­ло от то­ва чо­ве­чес­т­во през Сатурновия, Слънчевия и Лунния периоди, е би­ло подготовка, пред­ва­ри­те­лен стадий. Всъщност ед­вам на Земята, ко­га­то е при­ело своя Аз, чо­веш­ко­то съ­ще- ство е дос­тиг­на­ло дейс­т­ви­тел­но сво­ята чо­веш­ка същ­ност и ще влее в та­зи същ­ност по­-ната­тък дру­ги не­ща през след­ва­щи­те ста­дии на Земното развитие.

Вие знаете, че на съ­ща­та сте­пен на развитието, ма­кар и в съ­вър­ше­но дру­ги форми, със съ­вър­ше­но друг външен изглед, са се на­ми­ра­ли та­ка на­ре­че­ни­те Архаи, днеш­ни те Духове на Личността или Духове на Време то, в Сатурновия стадий, но те не са има­ли един вън­шен из­г­лед съ­вър­ше­но раз­ли­чен от то­зи на днеш­ния човек. Така що­то аз из­ра­зих то­ва в мо­ите книги, ка­то казах: това, което виждаме днес като Архаи, като Духове на Личността, то е било човек през време на Сатурновата епо- ха, Архангели те са били човеци през време на Слънчевата епоха и Анге- лите са били човеци през време на Лунната епоха. През вре­ме на Зем- ната епо­ха ние сме човеци.

Но ние сме се раз­ви­ли ес­тес­т­ве­но ви­на­ги под­гот­ви­тел­но за­ед­но с те­зи Същества през ми­на­ли­те епохи. Ако оти­дем в ми­на­ло­то до ста­дия на
ста­ра­та Луна, тряб­ва да кажем: там човеци са били Ангелите; не човеци изглеждащи като нас, защото стадият на Старата Луна е имал съвъ- ршено други условия и отношения. Обаче ос­вен те­зи лун­ни човеци, Ангелите, там са се раз­ви­ли съ­що и ние в един пред­ва­ри­те­лен стадий, в пред­ва­ри­тел­ния ста­дий на Земното раз­ви­тие, в мно­го нап­ред­нал пред­ва­ри­те­лен стадий, та­ка че там ние сме ста­на­ли ве­че обект на вни­ма­ни­ето на Ангелите. А имен­но ко­га­то раз­ви­ти­ето на чо­ве­ци­те е ста­на­ло ве­че слизащо, ние сме стана­ли там обект на вни­ма­ни­ето на Ангелите по един твър­де тя­гос­тен начин. Обаче съ­що­то не­що ста­ва с нас при низ­хо­дя­що­то Земно развитие. Откакто Земното раз­витие е ста­на­ло низходящо, прис­ти­гат дру­ги същества. Това е един ва­жен ре­зул­тат на ду­хов­но­на­уч­но­то из­с­ледване, кой­то тряб­ва да бъ­де взет много, мно­го сериозно, че ние сме нав­лез­ли ве­че в то­зи ста­дий на Земното развитие, ко­га­то се про­явяват същества, ко­ито на Юпитер - т.е. на след­ва­щия ста­дий на Земното раз­ви­тие - ще са нап­ред­на­ли на­ис­ти­на до дру­ги чо­веш­ки форми, оба­че все пак до форми, ко­ито мо­гат да се срав­нят с чо­веш­ко­то същество. На Юпитер ние ще бъ­дем дру­ги същества. Обаче те­зи та­ка да се ка­же юпи­те­ро­ви чо­ве­ци са на­ли­це ве­че сега, как­то ние сме би­ли на­ли­це на ста­ра­та Луна. Те са тук, ес­тес­т­ве­но не външ­но ви дими; обаче аз наскоро ви казах, що означава това, да бъдем видими, и че човек също е едно свръхсетивно същество. Тези съ­щес­т­ва са ве­че тук свръхсетивно.

Подчертавам още веднъж: това е една извънредно сериозна истина, че сега се проявяват определени същества и те се проявяват повече от средата на 15-то столетие. Тези съ­щес­т­ва са раз­ви­ли пър­во пре­дим­но им­пул­са на ед­на сила, ко­ято е мно­го по­доб­на на си­ла­та на чо­веш­ка­та воля, на онази си­ли на волята, за ко­ято вче­ра Ви казах, как тя се на­ми­ра до­лу в дъл­бо­ки­те сло­еве на чо­веш­ко­то съз­на ние. С това, ко­ето ста­ва там не­съз­на­тел­но за днеш­но­то обик­но­ве­но съзнание, с не­го са срод­ни те­зи не­ви­дими същества, ко­ито оба­че се про­явя­ват ве­че мно­го сил­но в раз­ви­ти­ето на днеш­но­то човечество.

За този, кой­то взе­ма кон­к­рет­но се­ри­оз­но ду­хов­но­то изследване, то­ва е един из­вън­ред­но го­лям проблем. Аз се на­тък­нах на то­зи проб­лем осо­бе­но сил­но - и из­ра­зих то­га­ва то­ва в ед­на или дру­га фор­ма на раз­лич­ни от на­ши­те при­яте­ли - аз се на­тък­нах осо­бе­но сил­но на то­зи проблем, бих мо­гъл да кажа, на­тък­нах се пред извикващо, ко­га­то в 1914 го­ди­на из­бух­на та­зи во­ен­на катастрофа. Как вър­ху ев­рейс­ко­то чо­ве­чес­т­во нах­лу ед­но събитие, ко­ето из­мер­вай­ки го по не­го­ви­те причини, как­то сме свик­на­ли да ме­рим по от­но­ше­ние на ми­на­ли­те ис­то­ри­чес­ки събития, факти­чес­ки е невъзможно? Който знае, че при ре­ша­ва­щи­те не­ща в 1914 го­ди­на ед­ва ли са учас­т­ву­ва­ли по­ве­че от 30 до 40 ли­ца в Европа, и кой­то знае, в как­во ду­шев­но със­то­яние са би­ли по­ве­че­то от те­зи хора, за не­го въз­ник­ва
всъщ­ност важ­ни­ят проблем. Защото по­-го­ля­ма част от те­зи хора, кол­ко­то и стран­но да зву­чи това, по-го­ля­ма част от те­зи хо­ра са се на­ми­ра­ли в ед­но раз­мъ­те­но съз­нание, има­ли са ед­но за­тъм­не­но съзнание. Главното през пос­лед­ни­те го­ди­ни из­вън­ред­но мно­го не­ща са ста­на ли по та­къв начин, че те са би­ли при­чи­не­ни от ед­но раз­мъ­те­но чо­веш­ко съзнание. На ре­ша­ва­щи­те мес­та през 1914 го­ди­на ние виж­да­ме навсякъде, как имен но от ед­но за­тъм­не­но съз­на­ние в края на ме­сец юли и в на­ча­ло­то на ме­сец ав­густ са би­ли взе­ти на­й-­важ­ни­те ре­ше­ния и от­но­во през те­зи го­ди­ни до на­ше­то насто­ящо време. Това е един проблем, ужа­сен по сво­ето естество. Когато го про­учим духовнонаучно, от­к­риваме, че те­зи за­тъм­не­ни съз­на­ния са би­ли вратите, имен­но те­зи съ­щес­т­ва са зав­ла­де­ли съз­на­ни­ето на те­зи хора, зав­ла­де­ли са затъмнените, пом­ра­че­ни­те съз­на­ния на те­зи хо­ра и са дейс­т­ву­ва­ли с тях­но­то съзнание.

И те­зи същества, ко­ито зав­ла­дя­ха то­га­ва чо­веш­ки­те съзнания, ко­ито са още съ­щества под рав­ни­ще­то на човека, що за съ­щес­т­ва са те отново? Този въп­рос тряб­ва да си за­да­дем вед­нъж твър­де сериозно: какви са всъщност тези същества?

Ние за­да­дох­ме въп­ро­са за про­из­хо­да на чо­веш­ка­та интелигентност, за про­из­хо­да на чо­веш­ко­то ин­те­ли­гентно поведение, което, прос­то казано, има за свой ин­с­т­ру­мент ор­га­низ­ма на на­ша­та глава. И ние видяхме, че то­ва ин­те­ли­гент­но ус­т­ройс­т­во на на­ша­та ду­ша про­из­хож­да от оно­ва де­ло на Архангел Михаел, ко­ето обик­но­ве­но е пред­с­та­ве­но сим­во­лич­но със сва­ля­не­то на Змея. Това е всъщ­ност един мно­го три­ви­ален символ. Защото ко­га­то пра­вил­но си пред­с­та­вим Архангел Михаел със Змея, ние тряб­ва да си представим: Архангел Михаел - и змея е всъщност всичко това, което прониква в нашия така наречен разум, в нашата интели- гентност. Архангел Михаел сва­ля сво­ите про­тив­ни пъл­чи­ща не в един ад, а в чо­веш­ки­те глави. Там жи­вее по­-на­та­тък то­зи лу­ци­фе­ри­чес­ки им- пулс. Аз Ви оха­рак­те­ри­зи­рах чо­вешка­та ин­те­ли­гент­ност ка­то един всъ- щ­ност лу­ци­фе­ри­чес­ки импулс. Следователно мо­жем да кажем: когато насочим поглед назад в земното развитие, ние намираме делото на Ми- хаел и с това дело на Михаел е свързано просветлението на човека с неговия разум.

Това, ко­ето се явя­ва сега, под­чо­веш­ки­те същества, ко­ито в тех­ния гла­вен ха­рак­тер имат един импулс, кой­то съв­па­да мно­го сил­но с чо­веш­ка­та воля, с чо­веш­ка­та си­ла на волята. Те ид­ват та­ка да се ка­же от долу, до­ка­то оне­зи пъл­чи­ща или сили, ко­ито бя­ха сва­ле­ни от Михаела, дой­до­ха от горе. И до­ка­то те­зи пос­лед­ни­те завла­дя­ха чо­веш­ка­та спо­соб­ност на ми- сленето, пър­ви­те зав­ла­дя­ват си­ла­та на чо­веш­ка­та воля, съ­еди­ня­ват се с нея и са същества, ко­ито са съз­да­де­ни от цар­с­т­во­то на Ариман. Това бя­ха ари­ма­ни­чес­ки влияния, ко­ито действу­ва­ха чрез те­зи за­тъм­не­ни съз-

Следователно те­зи същества, ко­ито пред­с­тав­ля­ват съ­що ед­но въз­ли­за­не на ари­ма­ни­чес­ка­та същност, както това, ко­ето в на­ча­ло­то на раз­ви­ти­ето на Земята пред­с­тав­ля­ва па­да­не­то на лу­ци­фе­ри­чес­ки­те същества, те­зи същества, ко­ито пред­с­тав­ля­ват съ­що ед­но пов­ли­ява­не на чо­веш­ка­та си­ла на волята, как­то дру­ги­те съ­щес­т­ва пред­с­тав­ля­ват ед­но пов­ли­ява­не на лу­ци­фе­ри­чес­ка­та си­ла на мисленето, те­зи съ­щес­т­ва тряб­ва да поз­на­ем ние в тях­но­то прис­ти­га­не в раз­ви­ти­ето на човечеството. На нас тряб­ва да ни е ясно, че те­зи съ­щества прис­ти­гат и че тряб­ва да дър­жим смет­ка за ед­но схва­ща­не на природата, ко­ято във все­ки слу­чай се разпрос­ти­ра пър­во вър­ху човека. Защото жи­во­тин­с­ко­то цар­с­т­во се явя­ва ед­вам по­-къс­но в зем­но­то време, вър­ху жи­во­тин­с­ко­то цар­с­т­во те­зи съ­щес­т­ва ня­мат още ни­как­во влияние. Обаче ние не ще раз­бе­рем чо­веш­кия род, ако не взе­мем под вни­ма­ние те­зи същества. И те­зи същества, които, бих мо­гъл да кажа, са тлас­ка­ни от зад - за­що­то зад тях стои всъщ­ност ари­ма­ни­чес­ко­то същество, ко­ето им да­ва тях­на­та сил­на во­ле­ва спо­собност, ко­ето вли­ва в тях нап­рав­ле­ни­ето на тех­ни­те си­ли и т. н. - те­зи същества, ко­ито за се­бе си са съ­щества на­ми­ра­щи се под уро­ве­на на човека, в тях­на­та ма­са са вла­де­ни от по­-вис­ши ари­ма­ни­чес­ки ду­хо­ве и благо­да­ре­ние на то­ва имат в се­бе си нещо, ко­ето да­ле­че над­ви­ша­ва тях­на­та при­ро­да и тях­но­то съ- щество. Чрез то­ва те по­каз­ват в тях­но­то пов­ли­ява­не нещо, което, ко­га­то зав­ла­дя­ва човека, дейс­т­ву­ва да­же по-силно, зна­чител­но по­-сил­но от­кол­ко­то онова, над ко­ето чо­ве­кът мо­же да бъ­де господар, ако той не го под­си­ли чрез ду­ха Върху как­во дейс­т­ву­ват пъл­чи­ща­та на те­зи същества? Видите ли, как­то пълчищата, ко­ито Михаел свали, дейс­т­ву­ва вър­ху прос­вет­ле­ни­ето на човека, вър­ху раз­ви­ти­ето на чо­веш­кия ум, та­ка те­зи пъл­чи­ща са на­со­чени към про­ник­ва­не­то в чо­веш­ка­та воля. И как­во ис­кат те? Те ровят, дъл­ба­ят та­ка да се ка­же в на­й-­дъл­бо­ките сло­еве на съзна- нието, там, къ­де­то днес чо­ве­кът спи и през вре­ме на буд­но­то състояние. Човекът не за­белязва, как те проник­ват в не­го­во­то ду­шев­но същество, как­то съ­що и в не­го­во­то те­лес­но същество.

Там оба­че те прив­ли­чат с тях­на­та прив­ли­ча­ща спо­соб­ност всич­ко онова, ко­ето е ос­та­на­ло луциферическо, ко­ето не е би­ло про­ник­на­то от Хри-

стовия Импулс. Това могат те съ­що да постигнат, мо­гат да го завладеят.

Именно тогава, ко­га­то чо­век е до­бил ед­но раз­би­ра­не за ме­та­мор­фо­за­та на чо­ве­чеството, как­то аз опи­сах по­-ра­но това, той за­бе­ляз­ва това, кол­ко мно­го са ос­та­на ли на­зад та­ки­ва души, за­що­то те са учас­т­ву­ва­ли всъщ- ност в та­зи метаморфоза. Мемоарите на Трипиц и ме­мо­ари­те на Луден- дорф тре­ти­рат са­мо слу­чай­но за днеш­ни­те събития. Те би­ха мог­ли съ­що та­ка доб­ре да тре­ти­рат за во­ен­ни­те съ­би­тия на Юлий Цезар. Това мо­же да бъ­де точ­но до­ка­за­но от онзи, кой­то при­те­жа­ва ме­то­да да до­ка­же не­що подобно. Но с дру­ги ду­ми то­ва означава: християнството само е минало покрай тези хора, те нямат нищо християнско в себе си. Думи те имат без съм­не­ние - мо­же би са се мо­ли­ли през мла­дос­т­та си в хрис­ти­ян­с­ки църкви, мо­же би, не зная, за Тирпиц не вяр­вам това, за Луден- дорф съ­що така, но то­ва не би оз­на­ча­ва­ло ни­що по­-на­та­тък - но в сър­ца­та си те ня­мат дейс­т­ви­тел­ния Христов Импулс, ня­мат го в ду­ши­те си. Те са ос­та­на­ли на­зад на ед­на пре­диш­на сте­пен на раз­ви­ти­ето на човечест-

Днес вре­ме­то ни пос­та­вя те­зи проблеми. Като хо­ра ние не мо­жем да ми­нем и за­ми­нем пок­рай те­зи неща. За що­то ста­на­ло е удоб­но да се мис­ли дру­го­яче вър­ху хората, т.е. въ­об­ще да не се мис­ли ни­как вър­ху хората, да не се доб­ли­жа­ва­ме до тях. И в нас­то­яще­то то­ва съ­що не е безопасно, тъй ка­то в мно­го от сво­ите ин­диви­ди чо­ве­чес­т­во­то не оби­ча чув­с­т­во­то за истината, опас­но е да се го­во­ри днес в пъл­на ис­ти­на вър­ху те­зи неща. Независимо от това, че ло­шо раз­б­ра­на­та сан­ти­мен­тал­ност би мог­ла да на­ме­ри те­зи не­ща за ду­шев­но жестоки.

Обаче това, ко­ето би мог­ло да се по­лу­чи от ед­но та­ко­ва схващане, е едно основно познание на необходимостта от христовия импулс. Защото, как­то по­ка­зах­ме вчера, че в сред­ния слой на съз­на­ни­ето тряб­ва да за­еме мяс­то Христовият Импулс, та­ка днес мо­жем да добавим: когато в този среден слой на съзнанието заеми място Христовият Импулс, когато човекът действително се проникне от Христа, тогава тези ариманиче- ски сили не могат да минат през този среден слой, те не могат да минат по-нагоре и не могат да привлекат надолу с техните духовни сили интелектуалните сили. От то­ва за­ви­си всичко.

Абсолютно не­об­хо­ди­мо е, днес хо­ра­та да познаят, как съ­що та­ка важни, ка­то ня­кои влияния, ко­ито се ко­ренят са­мо в чо­веш­кия свят, са влияния- та, ко­ито ни ид­ват от извънчовешките, от под­чо­веш­ки­те същества, вър- ху ко­ито оба­че от­но­во вли­яние имат дру­ги същества. Преди осем де­на аз Ви го­во­рих за вли­яни­ето на Михаела. То е ед­но твър­де не­об­хо­ди­мо влияние. Защото как­то е вярно, че чрез вли­яни­ето на Михаел е дошло вли­яни­ето уп­раж­не­но от лу­ци­фе­ри­чес­ки­те същества, лу­ци­фе­ри­чес­ко то пов­ли­ява­не на чо­веш­ка­та ин­телигентност, съ­що та­ка вяр­но е, че се­га

Аз съм та­ка да се ка­же задължен, да го­во­ря в днеш­но­то вре­ме за това, за ко­ето за­поч­нах да го­во­ря - ут­ре аз ще про­дъл­жа да го­во­ря вър­ху та­зи те­ма - за нах­лува­не­то на оп­ре­де­ле­ни ари­ма­ни­чес­ки същества, за ко­ито тряб­ва да дър­жим сметка. За то­ва нах­лу­ва­не зна­ят ве­че днес на­й-­раз­лич­ни хо­ра на на­ша­та Земя. Но те го тъл­ку­ват погрешно. Те го тъл­ку­ват пог­реш­но по­ра­ди това, за­що­то не зна­ят ни­що за дейс­т­ви­тел­на­та тро­ица Христос - Луцифер - Ариман или не ис­кат да зна­ят нищо, а смес­ват Аримана и Луцифера. Тогава не мо­же да се нап­ра­ви разлика, то­га­ва не мо­же да бъ­де пра­вил­но поз­нат ос­нов­ни­ят ха­рак­тер на те­зи ари­ма­ни­чес­ки същества, ко­ито се на­ди­гат сега. Само ко­га­то ари­ма­ни­чес­ко­то съ­щес­т­во бъ­де чис­то раз­ли­че­но и бъ­де позна­та не­го­ва­та про­ти­во­по­лож­ност по от­но­ше­ние на Луцифер, то­га­ва чо­ве­кът ще знае, от как­во ес­тес­т­во са свръх­се­тив­ни­те влияния, които, бих мо­гъл да кажа, се на­ди­гат се­га ка­то про­ти­во­по­лож­на част на сва­ля­не­то на Змея от Михаела. Това е ка­то ед­но из­ди­га­не от ари­ма­ни­чес­ки­те дъл­бо­чи­ни на оп­ре­де­ле­ни същества. И за те­зи съ­щес­т­ва в чо­ве­ка се на­ми­рат осо­бе­ни точ­ки на нападението, ко­га­то хо­ра­та се изос­та­вят на не­обузда­ни ин­с­тин­к­тив­ни импулси, кога­то те не се стре­мят към това, да бъ­дат на­яс­но вър­ху тех­ни­те импулси.

Но днес съ­щес­т­ву­ва имен­но един метод, бих мо­гъл да ка­жа съ­що един антиметод, да бъ­де за­бу­ле­но ин­с­тинктивното, ка­то се за­бие та­ка да се ка­же ка­то кол ед­но по­ня­тие и вър­ху не­го би­ва из­бу­та­но ед­но друго, та­ка че не мо­же пра­вил­но да се съ­ди за това, ко­ето се на­ми­ра там. Помислете са­мо за при­зи­ва за бор­ба на про­лета­ри­ата на но­во­то време. Зад то­зи при­зив за бор­ба сто­ят - аз чес­то пъ­ти съм из­на­сял то­ва - мно­го оп­рав­да ни изис­к­ва­ния на човечеството. Обаче не се апе­ли­ра пър­во към те­зи изис- квания. В на­ша­та идея за тро­ич­ното раз­ч­ле­не­ние на чо­веш­ко­то об­щес­т­во за пър­ви път се апе­ли­ра към те­зи изисквания. В при­зи­ва на про­лета­ри­ата се апе­ли­ра към не­що съ­вър­ше­но друго: "Пролетарии от всички страни, съединете се! " - що зна­чи това? Развийте оно­ва ан­ти­чув­с­т­во
про­тив дру­ги­те класи, ко­ето е свойс­т­ве­но на вас пролетариите, раз­ви­вай­те нещо, ко­ето е по­доб­но на омразата, раз­вий­те го ка­то от­дел­ни ин­ди­ви­ди и съ­еди­не­те се, т.е. оби­чайте се ед­ни други, съ­еди­не­те ва­ши­те чув­с­т­ва на омраза, тър­се­те лю­бов­та на ед­на класа, тър­се­те лю­бов­та на дру­га­ри­те на ед­на кла­са по­меж­ду им из­хож­дай­ки от омразата. Обичайте се ед­ни дру­ги от ом­ра­за или на ос­но­ва­та на омраза. Тук има­те за­би­ти ка­то ко­ло­ве две по­люс­ни понятия. Това пра­ви чо­веш­ко­то схва­ща­не тол­ко­ва мъгливо, че са из­т­лас­ка­ни на за­ден план ин­с­тин­к­ти и чо­век не знае, с как­во има ра­бо­та в са­мия се­бе си. Това е имен­но един вид антиметод, ако мо­га да упот­ре­бя то­зи па­ра­док­са­лен израз, за да се за­бу­ли чрез нас­то­ящо­то чо­веш­ко мис­ле­не ца­ру­ва­не­то на един ин­с­тин­к­ти­вен живот, кой­то пред­ла­га осо­бе­но сил­ни точ­ки за на­па­де­ние от стра­на на опи­са­ни­те ари­ма­ни­чес­ки същества.