Бреслау, 9 юни 1924 г.
Възгледите, които добихме вчера върху задните основи на Кармата, могат да бъдат още съществено задълбочени. Ние видяхме, как зад това,
което наричаме една човешка съдба, стоят световете, в сравнение с които онова, което виждаме обикновено от човешката съдба, изглежда като познаване на буквите принадлежащи на даден език, в сравнение с това, което, да речем, се получава в едно творение като Гьотевия "Фа- уст", когато знаем да комбинираме по различен начин тези букви. Дей- ствително, зад една човешка съдба ние можем да гледаме живота и тъкането на по-висши светове и на техните Същества. Обаче, както казах, този възглед може да бъде още по-задълбочен. Ние вече споменахме: ко- гато човекът минава през това което наричаме сфера на Луната, той живее в общение с намиращите се в тази сфера праучители на чове- чеството. През целия живот между смъртта и едно ново раждане той живее заедно с онези човешки души, които също са минали през вратата на смъртта и намират техния по-нататъшен духовен живот в съществуването между смъртта и едно ново раждане; а именно с онези човешки души, с които той е свързан по някакъв начин кармически. Обаче още в сферата на Луната човекът живее със Съществата, които наричаме Ан- гели, Архангели, Архаи, и той живее по-нататък, минавайки през следващите сфери, с все по-висши и по-висши Същества. Не е съвсем правилно да теглим така една граница и да определим за всяка една звездна сфера точно една йерархия. В действителността не е така. Обаче все пак общо взето можем да кажем, че ние се събираме с Архаите, Архангели- те, Ангелите преди да влезем в сферата на Слънцето, че тогава се вживяваме във всичко това, което имаме да създаваме между смъртта и едно ново раждане със Съществата от йерархията на Ексузиаи, Динамис и Кириотетес, постепенно, но сега по един неопределен начин се вживяваме по-нататък в сферата на Престолите, Херувимите и Серафимите, като отиваме към Марс и Юпитер. Една йерархия не съвпада точно с една планетна форма, с една планетна сфера. Обаче значение има нещо дру- го, което също ще стане важно, когато разгледаме подробностите на кармическите връзки.
Ние трябва да усвоим една съвсем определена представа, която може би отначало ще изглежда странна, когато се освободим от навиците, които имаме в мисленето и чувствуването на Земята. Когато като хора стоим на Земята и вникнем с чувството в съществуването, тогава ние мислим, че земното е непосредствено около нас, на повърхността на Земята, под повърхността на Земята, малко над тази повърхност, в околност та, и изхождайки от определеното чувство насочваме погледа навън над нас, когато искаме да гледаме към така нареченото свръхземно. Тогава в нашето чувство ние виждаме в свръхземното нещо, което стои горе над нас. Но странно е сега, и въпреки това вярно: когато ние самите се на- мираме в онези сфери, към които от Земята гледаме като към свръх-
земното, нещата ни се представят обратно. Тогава от онези свръхземни светове ние гледаме надолу към земното и в известен смисъл през цялото наше съществуване между смъртта и едно ново раждане ние гледаме надолу към земното. Вие ще запитате: не живеем ли ние достатъчно земното още тук на Земята, за да гледаме в живота между смъртта и едно ново раждане от свръхземното един вид като към едно под- земно небе, да гледаме надолу към това земното? Когато искаме да разберем това, ние трябва да обгърнем с поглед нещо друго. Това, което ние виждаме тук на Земята, когато живеем между раждането и смъртта вътре в нашата кожа, в нашето физическо тяло, това, което виждаме около нас и в мировите далечини, то е без съмнение нещо величествено, възвисява нашето разбиране, нашето сърце и чувство, довежда ни в трагични и пълни със страдание положения, това е с една дума един богат живот. И намирайки се тук на Земята човекът лесно ще каже: в сравне- ние с величието на всичко това, именно на звездното небе, което мога да обгърна по този начин с поглед като мой външен свят, това, което живее вътре в нашата кожа, което ние сме като физически човеци на Земята между раждането и смъртта, е нещо нищожно, незначите- лно. Обаче не е така за гледката, която имаме между смъртта и едно ново раждане. Там всичко това, което на Земята е за нас външен свят, става наш вътрешен свят. Ние постепенно се разширяваме в сферата на света. Това, което долавяме като самото наше същество, става все по-голямо и по-голямо. И ако бихме изразили по земен начин това, което изживяваме тогава, ние трябва да си кажем следното.
Тук на Земята ние казваме: "моето сърце" и разбираме с това нещо, което се намира вътре в нашата кожа. Когато се намираме в живота между смъртта и едно ново раждане, ние не казваме "моето сърце", а казваме "моето слънце". Защото тогава в определен стадий между смъртта и едно ново раждане Слънцето, след като сме израснали навън във Вселената, е така в нас, както на Земята е в нас нашето сърце. Същото е положението и с другите звездни светове в тяхното духовно естество, както аз ги описах. Напротив тогава за нас става външен свят всичко това, което се намира вътре в човешката кожа. Не трябва да си предста- вяте, че тогава това изглежда така, както то се представя, когато школният анатомист разрязва един труп. То не изглежда така, а изглежда по-велико и по-величествено отколкото цялата мирова сграда, която от Зе- мята можем да обгърнем с погледа като външен свят. В онова, което за физическите сетива ни се представя като сърце, бели дробове, черен дроб и т.н., във всичко това се показва от гледната точка, която заемаме между смъртта и едно ново раждане, във всичко това се показва един
мощен, величествен свят, по-голям отколкото света, който обгръщаме с погледа от земната гледна точка.
И явява се нещо друго особено. Вие ще кажете: ето на, та всеки човек има тогава този свят и минавайки през смъртта биват носени толко- ва много светове, колкото хора умират. Следователно всъщност след смъртта би трябвало да виждаме толкова безкрайно много светове, колкото хора виждаме след смъртта. Обаче тайната се крие в това, че първо всички онези хора, с които сме свързани по някакъв начин кармически, ние ги виждаме като едно единство, като един единен свят. И към тези хора, с които сме свързани кармически, се присъединяват другите, които повече или по-малко, макар и не така строго, отново се свързват с нас в едно единство. Защото когато от физическия сетивен свят влезем в духовния свят всичко се изменя. Без съмнение за онзи, който не е привикнал да чувствува в такива представи, някои неща са парадоксални. Оба- че тук и там трябва да обърнем вниманието върху особеностите на духовния свят, така както те се представят на мъдростта на посвещението. Видите ли, тук във физическия сетивен свят ние можем да броим: едно, две, три; можем даже - макар и не в този момент - да броим пари във физическия сетивен свят; обаче в духовния свят броенето няма всъщ- ност никакъв смисъл. Там числото не означава нищо особено, всичко там е повече или по-малко едно единство и онова различаване, което трябва да имаме между нещата, когато ги броим, когато едното трябва да бъде до другото, не съществува в духовния свят. Някои неща трябва да бъдат описани за духовния свят съвършено различно отколкото за физическия сетивен свят. И така онова, което всъщност тук във физическото е човешка вътрешност, се представя от гледна точка на духовния свят съвършено различно от това, което то изглежда тук на Земята. Ве- личествената и мощна е сградата на човека, по-величествена и по-мощна от сградата на небето, която можем да обгърнем с поглед от Земята. И това, което ние си изработваме в съдружие с висшите йерархии за следващия земен живот, който идва след живота между смъртта и едно ново раждане, то трябва да приляга в сградата на човека, трябва да бъде нещо духовно-душевно, което прониква сградата на човека и прониквайки я да я изпълва с живот. Защото как се развива този човешки живот на Зе- мята?
Когато се раждаме в земния живот, ние получаваме от нашите родители привидно напълно физическо тяло И нещата могат да изглеждат така - обаче това не е действителността - като че ние слизаме с нашето душев- но-духовно същество от свръхсетивния свят, от предиземното съществуване и просто се свързваме външно с това, което родителите ни подготвят във физическия свят, което се образува в утробата на майката. Обаче
не е така, а в действителност е както следва: онова, което имаме в на- шето физическо тяло като физическо същество, то постоянно се про- меня. То постоянно бива изхвърляно и отново заместено. Достатъчно е само да помислите за ноктите на Вашите пръсти и за Вашата коса. Вие изрязва те ноктите на пръстите си, те отново израстват. Но това е само външното; в действителност човекът непрестанно се лющи, люспи се и замества изхвърлянето, от вътрешния център. Той постоянно отделя материя навън, изхвърля я. И след 7 до 8 години положението е такова, че ние сме изхвърлили и отново заместили всичко, което сме имали като физическа материя преди 7 години. Видите ли, работата стои така: преди 7 години аз имах радостта да говоря пред някои тук в Бреслау. Пред мене седяха на столове приятелите. Обаче днес няма вече нищо от онази материя, която седеше тогава тук на столовете: всичко е било изхвърляно и отново заменено с друга материя, а онова, което е останало, е духов- но-душевната индивидуалност. Тя без съмнение съществуваше в предиземното съществуване, преди да бъде родена. Тя беше в миналите земни съществувания и остана така да се каже вярна. Обаче веществото на физическото тяло, което някога седеше на столовете, отдавна е разпръснато по всички ветрове на света.
Но тази смяна, която става на всеки 7 години, тя става от раждането. От родителите ние получаваме само веществото и неговата форма до момента на смяната на зъбите. Онова, което след това формира вещество то, ние го правим от нашата индивидуалност. Тази смяна на зъбите е нещо много важно. До смяната на зъбите ние сме получили от родителите един модел; този модел е подобен на родителите, в него се намират наследствените качества. Нашата духовно-душевна индивидуалност създава според този модел бавно едно второ тяло, което съществува от смяната на зъбите до половата зрялост и след това е отново изхвърляно; тогава започва третото тяло. Обаче това, което ние в действителност наследява ме, така че наследените качества остават, иде от там, че ние го изграждаме в нашето второ тяло според модела. Това, което по-късно сме създали според модела, ние го подреждаме съобразно с онова, което сме добили като едно несъзнателно изкуство в предиземното съществуване да изграждаме човешкия организъм от неговите тайни. До смяна та на зъбите първото тяло не ни служи за нищо друго, освен да станем съобразно нашата Карма подобни на родителите. Същинските тайни, дъл- боките, обширни тайни, според които човешкият организъм се изгражда като най-чудесното копие на външната небесна сграда, ние трябва да ги научим според тяхната най-вътрешна същност в живота между смъртта и едно ново раждане. И в този живот ние трябва да се научим да живеем ретроспективно, след като сме изминали половината на Слънчевото съ-
ществуване. Ние трябва да се научим да се вживеем във втората по- ловина, която ни подбужда да развием подтиците на нашата Карма. То- гава ние отново гледаме един чудесен процес, който протича между нас и Съществата на висшите йерархии в живота между смъртта и едно ново раждане.
Както тук на Земята се отнасяме с минералите, растенията, животните, с другите хора, така между смъртта и едно ново раждане ние общуваме не с минерали, а с други човешки души поописания начин, но освен това сега вместо с минералите, растенията и животните ние общуваме също с Архаите, Архангелите, Ангелите и изграждаме заедно с тях Кармата, нашата Карма. И през цялото това време ние гледаме надолу към земното, където Кармата трябва да се прояви, гледаме към това земно с копнеж като към нещо, към което са насочени нашите чувства, нашите копнежи, както между раждането и смъртта тук на Земята гледаме с копнежа на нашите чувства нагоре към небесното. И сега е така, че когато се издигаме в сферата на Луната, в сферата на Меркурий, в сферата на Венера, ние се врастваме в Съществата на йерархията на Архаите, Архангелите и Ангелите. В тяхно лице ние имаме съдиите върху нашето добро или зло и, в смисъла както изнесох в миналата сказка, също и върху нашето осакатяване, върху нашето обезобразяване. Защото ние сме обезобразени душевно-духовно чрез злото. Там са нашите съдии, там стоим ние първо в космическия съд. Когато стигаме в Слънчевото съществуване, ние идваме при Ексузиаи, Динамис и Кириотетес. Ние стоим вътре в редиците на Съществата, които не са само съдии, а работници върху нашата Карма.
Тези Същества, Ексузиаи, Динамис, Кириотетес, са сега предимно жители на Слънцето, с това обаче те естествено са жители на цялата Вселена. По тяхното същество те принадлежат на духовните светове. Обаче необходимо е да има посредници между духовните светове и физическите сетивни светове, а тези посредници са Престолите, Херувимите и Сера- фимите. Ето защо те имат техния по-висок ранг в духовния Космос, защото са най-мощните, не само духовно в духовното изживяване, а защото след това осъществяват това духовно, което изживяват, във физиче- ското. Когато се намираме между смъртта и едно ново раждане и, така както описах, гледаме с копнеж надолу към Земята, когато имаме съзнанието да гледаме надолу към Земята, ние виждаме всъщност това, което Серафимите, Херувимите и Престолите изживяват помежду си като нещо твърде забележително. Ние гледаме следователно надолу, виждаме изживявания на взаимообразно извършващи се дела между Серафимите, Херувимите и Престолите, които дълбоко ни разтърсват. Ние постепенно се научаваме да разбираме тези дела, които се извършват между Се-
рафимите, Херувимите и Престолите, между Серафими и Серафими, ме- жду Херувими и Херувими, между Престоли и Престоли, и отново между Престоли и Серафими, Престоли и Херувими и т.н. Те вършат там не- що, което справедливо изправя нашите земни деяния, за което ние имаме чувството, че то се отнася за нас, когато постепенно се научаваме да го разбираме. Що е това? Това е картината, която се получава в мировия процес от това, което ние сме били в нашия минал земен живот в доброто или в злото. Доброто трябва да има добри последствия, злото лоши последствия. Серафимите, Херувимите и Престолите изграждат последствията на това, което ние сме посели на Земята, те изграждат тези последствия между тях. Това, което сме извършили като лоши дела, има лоши последствия в Космоса. Ние виждаме там Серафимите, Херувимите и Престолите в една деятелност, която е последствие на нашите лоши дела. И ние постепенно се научаваме да познаваме, че онова, което става между Серафимите, Херувимите и Престолите, в развитието на света то е проявление на нашата Карма, преди да можем да изживеем тази Карма на Земята. Потресението се засилва чрез това, че сега ние си казваме с всичката сила, която можем да имаме в духовния живот, който водим между смъртта и едно ново раждане: това, което Серафимите, Херуви- мите и Престолите изживяват в тяхното съществуване като богове, то ще намери своето справедливо изправление, когато в следващия зе- мен живот ние самите го изпитаме.
Така нашата Карма бива предварително изживяна от Серафимите, Херу- вимите и Престолите в свръхземния свят. Да, в тяхната духовност Бого- вете са творци на всичко земно. Те трябва първо сами да преживеят вси- чко. Те го изживяват в сферата на духовното; след това то се осъщест- вява в сферата на сетивно-физическото. Също и онова, което ние изживяваме като наша Карма, Серафимите, Херувимите и Престолите го изживяват предварително в тяхното божествено съществуване. С това е създаден сборът от сили, които образуват нашата Карма. Така изживяваме ние планетарните сфери, така изживяваме ние онова, което на Луна- та, на Меркурий и на Венера става първо като присъда на Ангелите, Архангелите и Архаите. Но там се намесват отново помежду Серафими- те, Херувимите и Престолите, за да изживеят предварително пред нас нашата Карма. И така ние изживяваме в самите нас това, с което сме станали длъжници на света чрез нашите минали деяния, така изживяваме ние в образец на Боговете онова, което трябва да се случи през нашия живот. Това е едно сложно изживяване, обаче едно такова, което стои на основата на земния живот като свръхземен живот. И после, когато добием така предчувствия за това, колко богат по съдържа ние е този живот между смъртта и едно ново раждане, и когато съчетаем неговото съдъ-
ржание със съдържанието на земния живот, едва тогава ние добиваме една валидна, една действителна представа за това, което става всъщност чрез човека, на човека и в човека в света. Тогава без съмнение нашето човешко себепознание се задълбочава, изпълва се с душа и с дух по правилния начин. И едва когато разглеждаме това, което сега става също и в течение на човешкия живот, едва когато го разглеждаме така, че да го виждаме на задния фон на това, което става в духовния свят, тогава ние разглеждаме този живот в неговата истина.
Ние виждаме тук на Земята да се явяват хора. Чрез раждането те стават деца, израстват, навлизат в тази или онази съдба на живота наслаждавайки се, творейки, работейки, носят в себе си тези или онези способно- сти. От способностите, от делата на хората, от мислите, чувствата на хората се състои също историческия живот на човечеството в течение на времето. Обаче всички хора, които влизат по този начин в земния живот, кой то протича между раждането и смъртта, всички тези хора са минали през предишни земни съществувания, в които са изживели земното по малко различен начин. Следствията на миналите земни съществувания се проявяват във всички следващи земни съществувания. Обаче ние можем да разберем цялата тази връзка само тогава, когато можем да хвърлим поглед и в епохите на живота между смъртта и едно ново раждане.
Тогава ние стигаме също до едно правилно разбиране на историческия живот. Защото тогава за нас всичко става така, че ние си казваме: това, което става в една земна епоха чрез хората, то е свързано с една пре- дишна епоха на Земята. Обаче как онова, което става в минали земни епохи, преминава в по-късните? Историците отдавна описват това така, че просто отбелязват редуващите се едни след други факти в историята. Така те не можеха да разберат, как по-късното идва след предишното. След това дойдоха някои, които казаха: в историята действуват идеи и идеите се осъществяват. Онзи, който мисли реалистично, не може да си представи нищо, когато се казва, че идеите трябва да се осъществят. Тогава дойдоха другите, материалистичните тълкуватели на историята, и казаха: идеи - това са празни приказки, глупости! Осъществяват се само икономическите, стопанските отношения и от тях произлиза всичко. Дойде механистичното, материалистичното схващане на историята.
Всичко това е всъщност само едно пляскане на повърхността. В действителност онова, което е станало в минали исторически епохи, е пренесено в следващите епохи чрез самите хора. Хората, които седят тук, вси- чки те са живели в минали исторически епохи. Онова, което самите те вършат, е последствие на онова, което са извършили в минали същест- вувания. Така е с всички велики, с всички малки неща, които стават в тече ние на историята. Миналото се пренася в по-късното чрез самите чо-
вешки души. Схващането за човешкия живот се задълбочава само чрез това, че можем да гледаме на човека като носител също и на историческото развитие. Ние можем да го считаме като такъв, обаче можем да сторим това едва тогава, когато в човешкия живот се домогнем до онова, което става между смъртта и едно ново раждане в звездните сфери чрез Съществата на висшите йерархии съвместно с хората.
Нека онагледим това с един пример. В едно относително далечно време на миналото, което рязко граничи с основаването на Християнството, на изток, в индийския живот, беше въплътен един посветен. Поради това, че в нейното индийско въплъщение в земния живот тази индивидуалност имаше лоши очи - ние трябва да се спрем на такива подробности, когато говорим за кармически връзки - тя е гледала повече или по-малко повърхностно на всичко. Тя стоеше в мистичното индийско схващане на живота, мина след това през други въплъщения, които имаха по-малко значение. След това обаче тя мина през живота между смъртта и едно ново раждане, като всичко онова, което беше заложено в душата на тази индивидуалност в индийското повърхностно изживяване, бе разработено сега, бе развито в сферата на Меркурий, отчасти в сферата на Венера и отчасти в сферата на Марс. Там тази индивидуалност действуваше заедно със Съществата на висшите йерархии, за да го оформи по определен начин. Но при повечето хора е така, че Кармата се образува характерно предимно в една звездна сфера. Тук обаче чрез това съвместно действие се получи една индивидуалност, при която в образуването на нейните способности, които бяха произлезли някога от един индийски живот, почти равномерно работиха сферата на Меркурий, сферата на Венера и сферата на Марс. Тази индивидуалност се прероди отново в 19-то столетие и беше Хайнрих Хайне.
А сега да разгледаме един такъв пример, който бе изнесен на повърхността чрез едно особено съвестно духовно изследване от глъбините на духовния живот. Скованият повърхностен еснафин би казал: така за мене личността изгубва целия си аромат; аз искам да я имам пред себе си в нейните елементарни качества. Нека скованият еснафин казва това, той също има своите човешки права, даже според неговата Карма той има правото на скования еснафин. Но по този начин той стига до определена степен на истината. Когато погледнем по-надълбоко във фактите, тогава именно излизат наяве подосновите и задните основи на истината, на действителността. И тогава ние трябва вече да кажем: животът, също и животът на отделния човек не става по-беден по значение, а безкрайно по-богат, когато го разглеждаме върху такива основи. Той става безкрайно по-богат, когато виждаме да проблясва от тези проблематичен, фрагментарен живот на Хайне в 19-ия век онова, което някога е било
Сподели с приятели: |