Бреслау, 11 юни 1924 г.
В течение на нашите разглеждания ние постепенно ще преминем към онова, което може да означава Кармата в отделния човешки живот, въпреки че и тук аз винаги ще насочвам погледа към определени кармически връзки, които са се явили чрез личности, които са станали видими в историята. Защото също и най-дребното нещо, което трябва да ни интересува в нашата Карма, което трябва да ни засяга отблизо, се осветлява по необходими за нас начин, когато насочим погледа върху обширните исторически явления на Кармата.
Първо бих искал да обърна вниманието Ви върху това, че, за да се доближим до чувството, до усета за едно съществуване на Кармата, съвсем не е необходимо да имаме някакви ясновидски дарби. Без съмнение, за да обгърнем с поглед всичките връзки на кармическите закономерности, е необходимо ясновиждането и някои неща от онова, което аз изнесох тук през изминалите дни, могат да се добият само чрез едно такова ясно- виждане. Обаче пътят към такова ясновиждане се проправя, бих могъл да кажа, чрез чувството, чрез ясното чувство за Кармата, което може да се роди във всяка отделна човешка душа, във всеки отделен човешки живот, когато този човешки живот не минава повърхностно покрай нещата и погледът не е насочен само върху външните сензационни съби- тия, а когато този човешки живот може да добие нещо позволяващо ни да обгръщаме с погледа по-интимните изживявания на съществувание- то, да проникнем тези изживявания с нашите чувства и благодарение на това да си създадем сами един вид предчувствие за това, как определени съдбовни връзки съществуват в живота, връзки, които показват чрез тяхната собствена същина, че те не могат да възникнат в един единствен земен живот между раждането и смъртта.
Нека разгледаме начина, по който можем да срещнем хора в живота. От нашата среща с хора в живота зави си много голяма част от нашата съдба в живота. Ние срещаме един, срещаме друг човек. Това, което изживяваме заедно с него, има решаващо значение за нашето съществуване. И именно в това общо изживяване с хора в едни или други отношения на живота за едно внимателно наблюдение ще се покаже ясно, че Карма та абсолютно не противоречи на това, което носим в себе си като наше чувство за свобода, като наше чувство за онова, което в нашата дейност е свързано със свободни решения. Първо като дете ние сме поставени в съществуването в един такъв период на живота, в който не може да става дума за свобода, що се касае за земния импулс, за земния подтик. И все пак, колко много неща зависят от начина, по който ние сме поставени като дете в съществуването! Какви способности биват събудени от
нашата вътрешност, какви пътища ни се показват, това има извънредно голямо, съдбоносно значение в целия наш земен живот. Без съмнение, по-късно ние можем да се намесим повече или по-малко самостоятелно в нашия собствен живот, но можем да сторим това само на мястото, на което нашето детство ни е поставило. И така, ако наблюдаваме точно живота, ние ще видим вече, какво действува ясно, съдбоносно в нашата свободна деятелност.
А сега да вземем следния случай: срещаме в живота един човек. Ясно може да бъде установена разликата между единия вид срещи, които имаме с хората, и другия вид такива срещи. Може да се случи така, че в този земен живот да срещнем за първи път един човек и веднага да имаме чувството, че между нашата душа и душата на този човек се простира един мост, който ни свързва. И може да бъде напълно така, да чувствуваме силно за този човек, и може би да не се интересуваме по-отблизо, как изглежда той, дали е красив или грозен, дали има приятен или неприятен вид. Онова, което ни привлича към този човек, се надига от нашата вътрешност, ние развиваме симпатични чувства. В единия или в другия случай може да бъде така, че да развием чувства на антипатия, които всъщност зависят само от това, че сме дошли в близост до този човек и сме осъзнали, че той е тук; но това, което чувствуваме за него, не зависи от впечатлението, което той ни прави чрез неговите дейст- вия и неговите думи, които първо ни казва. Такива изживявания се поставят в земното съществуване като големи въпросителни знаци, като обширни проблеми на живота, които действителността ни поставя. И тогава се случва така, че съвсем не изпитва ме стремеж да размишляваме, когато правим една такова запознанство: какъв е човекът, какво прави той? Всичко, което ни привлича към него, се сгъстява така да се каже в сбор от чувства, в сбор от вътрешни изживявания и изпълване на нашето душевно състояние, по отношение на които съвсем не изпитваме потребност да ги оправдаем чрез това, което той върши.
Обаче съществуват и друг род срещи с хора, при които в нас не се надига никакво такова чувство. Но тези хора започват да ни интересуват, без всъщност да чувствуваме, че е налице онова дълбоко проникваща в душата черта на симпатия и антипатия. Хората ни интересуват. Ние изпитваме стремеж да видим, дали те са добри, лоши, доброжелателни, зложе- лателни, дали имат способност или нямат никакви способности. И във времето идващо след такова запознанство се показва - да речем, когато срещнем някого, с когото говорим за същия човек - че се чувствуваме подбудени да разговаряме върху този човек. Ние на драго сърце се осведомяваме за него, кой е той, в какви условия на живота е поставен и т.н., интересуваме се за това, което е свързано външно с него. При хората от
първия род може даже да се случи да ни бъде извънредно неприятно, ако срещнем един друг човек, който също ги познава и който веднага започва да бъбри за тях. Ние не искаме никак да говорим за тези хора. Когато ни се случва нещо подобно в живота - и духовно-научните методи се стараят да проникнат за подобни тайни - установява се, ако при такива срещи в нас се надига необясними чувства на симпатия и антипа- тия, че в миналото сме били свързани по някакъв начин кармически с такива хора и че онова, което сме имали общо с тях, всъщност през целия ни живот е насочвало пътищата ни така, че в даден момент да ги срещнем в живота. И онова, което сме имали общо с тях в миналите времена, то оформя нашите чувства, нашите усещания спрямо тях. И тези усе- щания, тези чувства са меродавни, а не това, дали човекът е красив или грозен, доброжелателен или зложелателен. Именно когато съвсем ясно чувствуваме нещо подобно, духовнонаучното изследване ни осветлява върху въпроса и ние намираме, че това чувство се обяснява чрез онова, което духовнонаучното изследване може да ни каже върху образуваната в миналото Карма. И ние ще намерим това, което казвам, потвърдено още и чрез някои други неща.
Когато спим, ние се намираме вън от нашето физически и етерно тела, ние сме с нашето астрално тяло и с нашия Аз в духовния свят, а нашето етерно и физическо тела остават да лежат в леглото, отделени всъщност от истинското духовно-душевно същество. Тогава за нашето обикновено съзнание възникват сънищата. Но не става ли така - задайте си този въпрос при едно интензивно самонаблюдение - че след като сме има ли среща с един човек, която среща е събудила в нас усещания и чувства, ние веднага започваме да имаме всякакви сънища за този човек? Ние можем лесно да сънуваме за един или друг човек. Това показва, че този човек е свързан с нашето духовно-душевно същество, което е минало заедно с него през много земни съществувания, или през повече земни съществу- вания, или през едно земно съществуване, че това наше духов но-душевно същество, което сме ние сега, нашият Аз и нашето астрално тяло, има нещо общо с този човек. Срещаме други хора, с които ни събира нашата професия или нещо подобно. Те ни интересуват по начина, който опи- сах. Случва се даже да имаме много работа с тях; животът ни поставя първо до тях, но ние не можем да сънуваме за тях. Ние не можем това, сънища не идват. Тогава ние сме свързани с тях само в този живот на Земята и връзката се установява първо чрез онова, което свързва духовно-душевното естество на човека с физическото и етерното. И понеже в този интерес, който проявяваме, който е свързан с външната деятелност и с външния изглед, участвуват предимно нашето физическо и нашето етерно тяло, а през време на съня те остават да лежат в леглата, докато
духовно-душевното същество ги е напуснало, ние не можем да сънуваме за такива хора. Тук Духовната Наука отново ни показва, че и в този случай действува Кармата, обаче тя действува така, че Кармата едва сега се завързва, че едва когато се намираме в духовния живот след смъртта ние ще насочим поглед върху този земен живот, който сме оставили зад нас, и ще можем да кажем: тук се завързаха кармически връзки. Тук ние навлизаме в една ставаща, развиваща се Карма.
Ние видяхме, как тази Карма се изтъкава, как в изтъкаването на тази Карма работи продължително време онова, което изживяваме общо с ви- сшите духовни Същества между смъртта и едно ново раждане. Обаче когато размислите, какво бе казано тук във връзка със закономерността на Кармата, тогава ще трябва да кажете: хората биват събирани чрез земния живот; онова, което ги събира в земния живот, ги свързва също кармически. След това те минават заедно през живота между смъртта и едно ново раждане и именно там те изграждат заедно с висшите Същест- ва тяхната Карма за следващия земен живот. Какво следва от това за земния живот на човека взет изцяло? Взето изцяло от това следва, че хо- рата, които са заедно за един земен живот, в следващия земен живот отново ще се стремят да се съберат заедно, понеже те са завързали вече помежду си Карма. Те отново ще сложат основата на кармическите връзки, отново ще минат през живота между смъртта и едно ново раждане - обаче това ги свързва сега по-силно заедно - за да потърсят отново един общ земен живот. По този начин се получава забележителното положе- ние, че всъщност в течение на земното развитие хората живеят групово едни с други. Така е в действителност. Ако поставим това схематично пред нашия поглед, то се представя така: времето изтича; определена група хора, която в дадено време живее заедно и хората от тази група се свързват едни с други кармически, тази група хора се явява отново на Земята, след като е минала през живота между смъртта и едно ново раждане. Една човешка група, която се свързва кармически, се явява отново заедно на Земята; една трета група също. И понеже времената между смъртта и едно ново раждане са много по-дълги, от това след- ва, че всъщност по-голяма част от хората се срещат само между смъртта и едно ново раждане и че хората, които са особено свързани помежду си кармически, минават групово през развитието на човечеството и постоянно и постоянно отново се срещат на Земята. Това е също правилото. По правило е така, че на Земята ние не се срещаме с хора, които са били въплътени на Земята във време различно от нашето.
Видите ли, ние узнаваме това, когато при духовното разглеждане на света се задълбочим действително в събитията на човешките връзки. Ако размишляваме безпристрастно върху живота, ние стигаме вече до там,
да намерим потвърждение на тези неща, които казвам от едно духовно наблюдение. Както знаете, през моята младост аз дълго време се занимавах с Гьоте. Тъй като духовното занимание с Гьоте ми беше дълбоко присърце, аз често трябваше да си задавам въпроса: какво би било, ако бих бил един съвременник на Гьоте? Външно погледнато подобно нещо би изглеждало очарователно за някого! Когато харесваме Гьоте, когато е удоволствие това, което той е създал, когато използуваме една част от нашия живот, да го обясняваме, да го тълкуваме, не трябва ли да ни дойде мисълта, че би трябвало да бъде очарователно да сме живели във Ваймар, когато и самият Гьоте е живял и може би да можем да говорим с него? Обаче това е само едно повърхностно разглеждане, което веднага бива коригирано, когато се задълбочим по-точно в този въпрос. Поне аз си казах мисълта да съм живял заедно с Гьоте би била всъщност съвсем непоносима. За щото за мене Гьоте е станал така ценен именно чрез това, че всичко, което той е оставил, е било налице, че то е действувало определено време, че ние отново сме могли да го потърсим от духовните глъбини на мировото развитие. И положението е това: не би било никак поносимо да съм живял едновременно с Гьоте! Само когато обгърнем с поглед конкретното отношение, което имаме като родени след него, и когато след това преминем към по-тънките връзки на душевното именно в един такъв случай, в който пристъпваме към една личност, с която не живеем едновременно, с която следователно не може да ни събере непосредствено една Карма на живота, а в който случай са налице заплетени кармически отношения, тогава духовното наблюдение ни показва: ако бихме живели заедно и едновременно с една такава личност, тя би действувала върху нашата душа като отрова. Аз зная, че с това е каза но много, но то е така. Ние никак не бихме могли да се задържим свързано в нашето вътрешно душевно състояние, ако бихме били съвременници на тази личност.
Взето също изцяло, чрез едно такова разглеждане погледът за човешкия живот, за вътрешната истина и за вътрешната връзка на човешкия живот се изостря. Тогава ние не говорим вече общо неопределено. Ние съвсем не ще бъдем съблазнени да изпаднем в едно общо фразеологично гово- рене: "О, ако бих живял и аз тогава!" Когато правилно обясняваме Кар- мата, тя ни затвърдява в отношение на нашия живот, поставя ни също на онова място, където живеем в нашето земно съществуване. А с това се показва вече истинския съдбовния характер на Кармата. Този характер изпъква, когато започваме да размишляваме върху това, защо сме влезли в земния живот в една определена епоха. До тази епоха ни е довело име- нно обстоятелството, че сме приготвили нашата Карма заедно с други
души с които сме свързани кармически, приготвили сме я за епохата, когато слизаме във физическото земно съществуване.
Това, което сега обясних е правило, обаче в духа всичко е индивидуал- но. Правилата имат своето значение, обаче не така, че трябва да ги считаме за принципи. Който е един дребнав догматик, който взема правилата така, че те не могат да имат никакво изключение, той всъщност никога не може да проникне в духовния свят. Защото в духовния свят нещата са съвършено различни от тези във физическия свят. Даже и най-простите неща в духовния свят се различават от тези във физическия свят. Бих искал да Ви дам един пример за това. Какво по-ясно би могло да бъде за един човек, който живее във физическия свят, освен общата математическа аксиома: цялото е по-голямо от всяка една от неговите части, или: правата е най-краткия път между две точки. Трябва някой да е побъркан, ако той би искал да оспори, че цялото не е по-голямо от всяка една от неговите части. Такива неща се наричат аксиоми, защото те са истинни чрез самите себе си нито са способни, нито се нуждаят от някакво доказателство. Така гласи формулата. Така е и с изречението: правата е най-краткия път между две точки. Обаче и двете изречения не са вече валидни в духовния свят. В духовния свят е валидно даже изречението: цялото е винаги по-малко от всяка една от неговите час- ти. И ние намираме това потвърдено даже в човешкото същество Кога- то наблюдавате именно духовната същност на Вашето физическо същество в духовния свят, тя е приблизително толкова голяма - в действителност малко по-голяма, но е приблизително толкова голяма, колкото сте голям Вие самите във физическия свят. Обаче когато разглеждате Ваши- те бели дробове или Вашия черен дроб в духовния свят, те са грамадни, великански, и въпреки това са части на нещо малко. Тук ние трябва да се научим да изменим нашето мислене. В духовния свят правата съвсем не е най- краткият път между две точки, а напротив тя е най-дългия път, защото когато в духовния свят отиваме от една точка към друга, това става по съвършено друг начин. Във физическия свят работата върви пе- дантично: този път е дълъг, този път е по-дълъг, онзи път е най-къси- ят: правата. В духовния свят не е така, а там вървенето "направо" създава такива големи трудности, че всеки един от кривите пътища е по-кратък отколкото правия. Ето защо там няма никакъв смисъл да казваме: правата е най-краткият път между две точки - защото фактически тя е най-дългият път.
Ние трябва да се запознаем напълно с това, че в духовния свят всичко е различно от това, което е във физическия свят. Ето защо хората толкова трудно се справят с техните упражнения, които изпълняват много вярно, ето защо хората трудно се издигат с техните упражнения в духовния
свят, защото с техния разсъдък се придържат към такива предразсъдъци, че цялото е по-голямо от неговите части, или правата е най-краткият път между две точки. Така е с аксиомите. Обаче ние трябва да отвикнем също от всички други истини за физическия свят, щом искаме да проникнем в духовния свят. И така е именно, че в духовния свят не може да има никакви принципи, а всичко е индивидуално. Ние трябва да се научим да познаваме всяко нещо за самото него. Това ужасно логическо свързване, резюмираме, това даване на общи правила никак не съществува в духовния свят. Така естествено също и тази истина, въпреки че тя е една истина и е валидна взета изобщо, а именно: че хората минават през развитието на земния живот групово - тя все пак се нарушава. И именно тогава, когато се нарушава, ние се научаваме да познаваме нейното значение. Нека покажем един пример и за това.
Моля да бъда извинен, че това са примери от моя собствен живот. За- щото, как бихте могли да познаваме по-добре и по-точно примери, които се отнасят за такива неща, освен когато те са именно примери от собствения ни живот? Ние сме потопени в тези примери с нашата инди- видуалност. При описанието на моя живот аз обърнах вниманието върху едни учител по геометрия, който имах при моето следване. Този учител ми беше близък не само когато бях ученик, но също и след това. И за мене беше вече интересно, да проследя неговата Карма, връзките на неговия живот. Аз имах за геометрията, както се казва, извънредно голяма слабост Още когато бях на 9 години, една книга по геометрия, която получих от моя учител, който ме считаше за още далече неузрял да се запозная с нещо подобно, ми създаде истинско щастие. Да се запозная, че трите ъгъла на един триъгълник правят 180 градуса, ми се струваше извънредно ощастливяващо на моите 9 години. Но след това в гимназията аз имах този учител по геометрия, който беше действително една забележителна личност, защото той беше всъщност целият геометрия, но по един твърде особен начин: дискриптивна, конструктивна геометрия. Когато преминах в по-горните класове, стигнах до така наречената аналитична геометрия, аз трябваше да науча всичко, което се изучава от аналитичната геометрия, от други, защото моят учител по геометрия не разбираше нищо от това. Той беше един отличен строител, построяваше всичко и правеше голямо впечатление. И аз имах голям напредък именно в геометрията именно поради това, че го обичах извънредно много. За мене беше винаги един любим час, когато в класа влизаше този учител и развиваше по свой начин неговата геометрия.
Понеже запазих своя интерес към него, по-късно аз не можех да сторя другояче, освен да размишлявам върху отношенията на неговия живот. Но когато искаме да изследваме Кармата, работата се представя така, че
ние не можем да я изследваме, когато насочваме поглед върху очебийните отношения на живота. Ако аз бих насочил поглед само върху това, че той беше един отличен учител по геометрия, ако бих насочил поглед върху всичко, което той може да прави, никога не бих стигнал до връзките на неговата Карма. Обаче във връзка с целия негов живот на мене ми направи дълбоко впечатление това, че този учител имаше единия крак изкривен. Единият му крак беше по-къс отколкото другия.
Видите ли, това са такива неща, които обикновено се считат всъщност, че стоят вън от живота. Това, което ни интересува толкова дълбоко, са неща от такова естество, че когато се задълбочим в тях, те ни въвеждат в кармическите връзки. Не е необходимо това да бъде винаги нещо оче- бийно; може да ни се случи така, че да бъдем въведени в кармическите връзки чрез някой навик на даден човек, който навик постоянно вижда- ме у него и той се оформя в един образ. Един малък навик може така да се оформи в един образ, че да ни заведе кармически в минали земни съществувания на съответния човек. Така при един друг учител, който имах, когото извънредно много обичах, аз бях въведен дълбоко в опреде лени кармически връзки - върху които не бих искал да говоря сега - въведен бях в неговите кармически връзки благодарение на това, че вина- ги, когато този учител се явяваше пред нас, първото нещо, което той правеше, беше да си извади носната кърпа и да си избърши носа. Никога той не е започнал един учебен час по друг начин. Именно това нещо, което постоянно се повтаряше, се оформи за мене в образ, като ме заведе така да се каже кармически в миналите земни съществувания на този човек. Така беше и при другия учител, който имаше един крив крак. И ето, че сега от този крив крак за мене изгря една светлина върху цялата духовна способност на този човек. Обикновено хората мислят, че да образуваш от линии геометрически фигури, това иде от главата. Но това съвсем не иде от главата, то съвсем не е вярно, че човекът изживява геометрията с главата. Вие не бихте могли да стигнете до един ъгъл, ако не можехте да ходите. Фактът, че изживявате ъгъла във вашите крака, това прави да знаете нещо за ъгъла. Главата само гледа, как ръката или краката образуват ъгли и т.н. Всъщност в геометрията ние изживяваме нашата воля тъчаща през нашите крайници. Нашите крайници ни учат геометрията. Само защото сме станали такива хора с отвлечено мислене, ние не знаем това и вярваме, че изпридаме геометрията от главата. Гла- вата гледа, как ние вървим в геометрията, танцуваме и т.н. и след това тя образува формите, които има в геометрическото. Тя гледа. И цялата тази връзка, този особен начин да подчертаваме геометрията, ми стана ясна, когато вникнах именно във вътрешността на този човек, който трябваше да ходи с един крив крак и благодарение на това, че чувствуваше особе-
но този изкривен крак, той стана едностранчиво един отличен геоме- трик. Това са така интимни връзки на живота.
Но чрез какво стигнах аз по-нататък? Този учител застана в моето съзнание до един друг човек с един подобен крак, а именно до английския поет лорд Байрон. Тези двама човеци, които според тяхната външна личност бяха еднакво неустроени, застанаха в съзнанието ми един до друг и сега някои неща, които станаха в живота на Байрон, ми се показаха във връзка с всичко това, което от една минала Карма се е променило в неговите морално-етически отношения на живота, което обаче се е изразило също и в неговия изкривен крак. И когато сме хванали веднъж Кармата за един такъв неин крайчец, тя се оформя за нас по-нататък. Сега аз можах да открия, как тези двама човеци са живели заедно в определено време на Средновековието в източна Европа и са изпитали там еднаква съдба. Аз намерих съдържанието на техния тогавашен живот.
Предишният живот на Байрон не е бил подобен на неговия живот в 19-то столетие, обаче и двамата са има ли една много интимно устроена едновременна съдба. Когато са били жители на европейския изток, те научили за онази много важна легенда, че някога съкровището на Палади- ума, което е било заровено и почитано в Троя - считано като надарено с магическата сила за мощта на Троя - е било пренесено през Африка в Рим, където е било дълго време пазено, а после, когато император Кон- стантин основал Константинопол, този Паладиум, с който се считаше, че е била свързана мощта на Троя, а след това и тази на Рим, бива пренесен с големи жертви, с големи разходи в Константинопол, където е бил поставен по заповед на императора Константин, за да замести мощта на Рим с мощта на Константинопол. Разказва се даже, и до известна степен това е вярно, че високомерието на император Константин е било причина той да заповяда пренасянето на Паладиума от Рим в Константинопол, и на мястото, където бива заровен паладиумът, Константин заповядал да издигнат една мощна, тежка колона, върху която заповядал да поставят един вид статуя на Аполон. Но било много трудно колоната да бъде пренесена в Константинопол на мястото, което било определено, защото за целта трябвало да бъде построен път от железни шини. Колоната, която някога е била пренесе на от Египет в Рим, била толкова тежка, че всеки път, по който е била пренесена, потъвал и ставал опасен. След това колоната била издигната и Паладиумът добре съхраняван в нейната осно- ва. След това на върха на колоната Константин заповядал да поставят статуята на Аполон, но разпространил слуха, че статуята представлява самия него, Константина. После заповядал да докарат от изток парчета дърво от кръста на Христос и да ги скрият в бронзовата статуя, заповядал да донесат също и гвоздеи от кръста на Христос и да ги наредят във
формата на лъчи; с тях той украсил главата на Аполон. Така че според неговото мнение там горе върху колоната стоял самият император Кон- стантин и е блестял в лъчи, които са били взети от гвоздеите на самия кръст Христов. Обаче в по-късни времена с този Паладиум е била свързана една легенда, и тази легенда е играла роля даже в завещанието на Петър Велики: че този Паладиум ще бъде отнесен от хора на изтока в столицата на изтока и че някога могъществото на славяните от из- ток ще се основава също така на магическата сила на този Паладиум, ако той бъде заровен повече на изток или на север от Константинопол. Чрез това могъществото щяло да бъде предадено на славяните, както някога с този Паладиум е било свързано могъществото на Троя, могъществото на Рим, могъществото на Константинопол. В такива неща се крият също дълбоки истини, макар и да се явяват под формата на легенди.
Обаче в крайна сметка онзи, който може да прозре историята на Палади- ума, той вижда много неща в развитието на европейската история. И тези две личности, за които говорих, Байрон в неговото минало въплъщение и другият, който е бил негов другар в Средновековието, научават за тази легенда и си поставят за цел да отнесат Паладиума и да го занесат на север в Русия. Но не успяват в това си начинание. Тяхното предприятие се проваля, както и самопонятно трябваше да се провали. Но от това на тях им остава нещо. В кармическите връзки на хората им остава нещо по един чуден начин. Байрон потърси по-късно Паладиума по друг начин, той се включи в борбата за освобождение на Гърция, искаше да отнесе един духовен Паладиум. И това беше стремежът, който му остана от онова време, за което аз разказвам. И за всеки, който можеше да го наблюдава интимно, моят учител показваше, че на което и място да се намира, макар и да беше едно относително незначителен човек, той имаше едно необуздано чувство за свобода, което вътрешно имаше една дълбока връзка с телесния недостатък, също както и неговият другар.
Но какво всъщност се беше случило? Видите ли, тези две личности се бяха разделили, те не се намираха вече един до друг: единият стана в неговия по-късен живот един бележит поет, поетът Байрон, другия се роди по-късно и стана незначителния учител по геометрия. Тук прави- лото, за което Ви говорих, е нарушено. Обаче животът ми потвърди това нарушение по един странен начин. Видите ли, онзи учител по геомет- рия, когото аз така вътрешно обичах, когото винаги очаквах, щом той имаше час, онзи учител по геометрия не ми даде никога, докато беше мой учител, случая да разменя, да имам един частен разговор с него. Той се проявяваше така, като че беше една личност, за която съм чел само в история та. Той съвсем не подхождаше на времето, изглеждаше като не на място в своето време. И това продължи по-нататък така: когато по-
късно дойдох да държа една антропософска сказка в града, аз потър- сих името му в адресната книга. Имах предчувствието, че той трябва да е там и исках сега така да се каже, поне след толкова много години - бяха изминали вече 30 години - да имам един частен разговор с него. Между временно той беше остарял и живееше в общия университетски пансионен град на Австрия, в Грац. Аз дойдох в Грац да държа антропософска сказка, взех адресната книга и се залових да го търся, т.е. определено поставих намерението си да го търся: но не успях да изпълня това си намерение, постоянно идваха посещения, бях възпрепятствуван и не можах също и там да говоря частно с него. Той остана за мене една личност, която е поставена като сянка в моя живот, въпреки че го обичах толкова много. Когато отново дойдох в Грац, отново исках да го посетя, но той беше вече починал. Следователно случи се така, че тук аз стоях пред една личност, която, въпреки че ми беше толкова близка, се отнесе с мене така, като че трябваше да прочета някъде за нея като за една личност принадлежаща на една съвършено друга епоха. Това беше положе- нието: аз бях негов съвременник, обаче нямах никаква кармическа връзка с него. Той не е бил мой съвременник в никое от неговите минали въ- плъщения. Следователно в неговия последен живот той стоеше съвсем явно вън от текущите кармически групи, в които всъщност би трябвало да стои. Но също и другият ми показа, че той не се намираше в друго отношение към тези групи, защото се беше отклонил от поредицата въплъ- щения, в които се намираше, тъй като не беше свързан тъкмо с тази индивидуалност в този си живот, с която е бил свързан първоначално, така че те не можаха да се срещнат, моят учител по геометрия и Байрон. Аз Ви разказвам такива неща, за да видите, как всъщност действува Карма- та и как, когато вникнем по-дълбоко в живота, можем да видим в изжи- вяванията, които обаче отначало се явяват като загадка - а животът навсякъде става загадка - тайнственото, чудесно тъкане на Кармата. Но също както можем да имаме съвременници, които могат да ни се явят като сянка, като образи, понеже са поставени вън от тяхното кармическо редува не, така също от друга страна ние забелязваме, как въпреки това далече по-голямата част от хората са поставени в тяхното време с определена силна вътрешна необходимост. Именно това виждаме ние често пъти при историческите личности.
Бих искал да посоча също и тук един пример. Достатъчно известен е станал италианския герой на свободата Гарибалди: един забележителен живот. Като личност Гарибалди ми беше така малко симпатичен както и онази личност, за която споменах вчера и която проследих кармиче- ски. Всъщност той ми стана симпатичен едва в течение на кармическото изследване на неговата индивидуалност, защото преди да изследвам
кармическите връзки отнасящи се за него, някои неща при него ми изглеждаха неестествени, без смислени, нещо, което всъщност той не беше. Обаче във всеки случай тази личност се явява като една такава, която, въпреки че беше действувала в живота така практически, така радикално политически-практично, все пак, когато я разглеждаме, тя се поставя така странно вън от живота, явява ни се като някой, който живее в един само мислен свят, като висяща малко над земята. Колкото практичен беше Гарибалди, толкова идеалистичен беше той също. Това показва неговият външен живот. Достатъчно е да разгледаме само няколко характерни черти от живота на Гарибалди и веднага ще видим това. Понеже времето вече напира, искам да изнеса само няколко неща. Не е нещо обикновено при един човек, той да прекоси с такава смелост, бихме казали безразсъдна смелост, Адриатическото море в онова време, през първата половина на 19-то столетие, когато това море е било така несигурно - Гари- балди е роден в 1807 година - прекосява го няколко пъти и то като още твърде млад, няколко пъти попада в ръцете на морските разбойници, минава през най-големите приключения, отново се освобождава; но все пак това как да е, то се случва и на други хора. Но не на всекиго се случва следното: да се намира в такива отношения на живота, при които стои вън от света, не чете никакви вестници и когато стигна до там, за първи път да може да прочете правилно един вестник, той прочита в него собствената си смъртна присъда! Това се случва както следва: той се беше завърнал от някакво приключение по морето и без да знае, беше обвинен, че е взел участие в някакви политически съзаклятия. Бил осъден на смърт в негово отсъствие и прочита това във вестника Той изглеждаше, че стои съдбовно над живота.
Но в неговия живот има още по-странни черти. Така например случи се, когато се намираше в една чужда страна, за да вземе участие в освободителната борба, да се приближи до брега на морето и поглежда с далекогледа към брега. Онова, което видя, беше една много мила, млада жена и ето че Гарибалди се влюбва в тази жена чрез далекогледа! Това съвсем не е един ежедневен начин на влюбване! Хора, които стоят напълно в живота, не се влюбват чрез далекогледа. Но той се влюби действително много бързо, насочи кораба си с пълна пара към мястото, което беше гледал Когато стигна там, жената беше изчезнала, но там стоеше един мъж; той много хареса Гарибалди и го покани на обед, и ето случи се, че същият мъж беше бащата на младата жена, която той беше гледал през далекогледа и се беше влюбил в нея! И така той можа веднага да участвува в обеда, на който присъствуваше и тази жена Гарибалди говореше само италиански език, а младата жена само португалски, обаче те се разбраха с езика на сърцето и се сгодиха. Тя стана негова жена. Това
беше един съвместен живот, който изискваше голямо геройство от страна на жената. Тя го придружи в неговите военни походи с истинско ге- ройство. Също и това не се случва често, че в отсъствие на мъжа, отдалечен на много мили, тя ражда първото дете, през време когато търсеше в страшни приключения своя мъж на бойното поле, където беше чула, че той е паднал убит. Тогава завързва новороденото дете с едно въже за врата си, за да може то да се топли до гърдите и. Но Гарибалди не беше убит, тя го намери жив. Това беше наистина един величествен брак. Тя умря, както е известно от биографията на Гарибалди, докато той беше още жив. И ето че, както животът нарежда нещата, след 10 години той отново се сгодява и се оженва по обикновения, еснафски начин, както обикновено хората се оженват. Обаче този брак, който беше редовно сключен, продължи само един ден. Както виждате, Гарибалди беше свъ- рзан с живота по начин различен от другите хора. Мене ме интересуваше да проследя един такъв живот.
Когато проследих този живот, аз отново бях заведен в областта на ирландските мистерии. И този Гарибалди е също една душа, в която живее една индивидуалност минала през мистериите на Хиберния, където е била посветена до определена степен. След това тази индивидуалност отишла към изток, настанила се в областта на Рейн /днешен Елзас/, където е работила заедно с други. Обаче при живота на Гарибалди мене ме интересуваше кармически особено това, че той се явява като една лич- ност, чийто живот е трудно обясним. Защото в известно отношение Га- рибалди е самата истина. Но с цялото си вътрешно същество, с цялото си душевно убеждение той беше републиканец. И въпреки това той беше този, който въпреки своите републикански убеждения, помогна на Виктор Емануел да стане крал на Италия. Той под помогна кралството в лицето на Виктор Емануел. Това ни се вижда отначало като неща за не- вярване. Как този републиканец стигна до там, да направи Виктор Емануел крал на Италия? Прочетете това в историята. Без Гарибалди никога не би съществувало едно италианско кралство. Ние можем да отидем по-нататък и намираме, че Гарибалди е свързан с други личности, които според неговото най-вътрешно убеждение стоят далече от него; Кавур и Мацини. Съвсем различно устроени натури: Мацини, идеали- стът, който не се намесва в практическия живот, Гарибалди, навсякъ- де практично-военен държавник и все пак като висящ, като плуващ над земното, Кавур, хитрият умен политик. Как се спогаждат тези хора за- едно? Това беше въпросът, който ме занимаваше. Именно тук се показа нещо, което бих искал да Ви изтъкна като нещо свойствено на Кармата. Тук се показва, че тези трима други хора са следвали Гарибалди като негови ученици, когато той е бил ирландски посветен. Но една особеност
на ирландските мистерии е именно тази, че между ученика и учителя се създава една жизнено необходима връзка. Те не могат вече да се разде- лят, не могат да се разделят поне в определени прераждания. Създава се една такава кармическа връзка и учителят и учениците не могат вече да се разделят. Но ето какво особено се случва: около 1807 година се раж- дат и четиримата мъже, за които говорим тук, единият в Геноа, дру- гият в Торино, третия в Ница, четвъртия също в Торино, следователно на едно място и почти в същото време. Те се раждат почти заедно и по- чти в същата област на Италия. Тук ние виждаме, че несъмнено онези, които принадлежат един към друг, отново се събират при тяхното прераждане на Земята, събират се даже противно на техните склонности. Така щото един такъв твърд републиканец като Гарибалди има превързан към себе си съвършено различно устроения Виктор Емануел и човешката съпринадлежност означава нещо повече от така нареченото убеждение. Аз привеждам този пример, за да видите, какво означават човешките съпринадлежности, които са кармически основани. При това положение един може да счита за правилно и истинно това, другият онова: кармическата съпринадлежност свързва хората по-силно. Това, което действува в живота, са човешките съпринадлежности, а не толкова отвлеченото, което имаме чрез ума. Обаче как хората са свързани в живота и как хората могат да ходят като сенки в живота, когато са поставени вън от тяхната Карма, това може да се види едва тогава, когато проследим Кармата в характерни случаи.
Това исках още да Ви кажа днес. Утре ще продължим тези разглеж- дания.
Сподели с приятели: |