Църквата, която е оставена

Скоро, много скоро…

„…когато видите всичко това, разпознайте, че Той е близо, точно пред вратата“.²⁵⁵

„Затова, бъдете нащрек – защото не знаете кога идва господаря на къщата…“²⁵⁶

„…бъдете готови, защото Човешкия Син идва в час, в който не очаквате“.²⁵⁷

„Бъдете нащрек, защото не знаете деня и часа“.²⁵⁸

„Нощта почти си отиде, и деня е близо“.²⁵⁹

„…времето се е съкратило, така че оттук нататък, тези, които имат съпруги трябва да бъдат все едно, че нямат…“²⁶⁰

„…идването на Господа е близо…Съдията стои точно пред вратата“.²⁶¹

Накрая, Откровението на Йоан набляга, че Христос ще дойде бързо, както се вижда и в последните думи на Библията: „Да, Аз идвам бързо“.²⁶²

Това надвиснало очакване на Второто пришествие е типична характеристика за по-голямата част от Новозаветната традиция.

Ние трябва да държим това в ума си, обаче, че това послание за близостта на Христовото пришествие има своите корени в Стария завет. От самото си начало, следователно, надеждата на Израел беше, че много скоро Бог ще се намеси. Това очакване, че Бог изведнъж ще стъпи в света, за да накаже неприятелите Си и да установи царството Си е било самата сърцевина на апокалиптичната надежда на Израел. Сърцето на Старозаветното очакване беше, че Господното идване е близо. Бог е винаги близо. „Това дава на есхатологията една неотложност и уместност към настоящето“²⁶³.

Денят на Господа винаги е близо, завръщането Му винаги е надвиснало. Това не е било истина само за първите апостоли; то е истина и за нас.

Десетте девици заспаха понеже „…младоженеца се бавеше…“²⁶⁵

Две други притчи съдържат подобни теми: първо, историята за благородника, който „отишъл в далечна страна“²⁶⁶, и който се върнал „след дълго време“.²⁶⁷ После Лука ни казва за притчата за човека, който посял лозе и после „отишъл на пътешествие за дълго време“.²⁶⁸

Кьониг предлага обаче, че тези примери не е задължително непременно да се отнасят за едно далечно очакване. „В същност, те не са от решаващо значение за непосредствено очакване сами по себе си, а по-скоро една неправилна версия на едно очакване и особено опити да се изчисли времето на завръщането на Господа“.²⁶⁹

Исус ясно свързва идването на царството със силата и характеристиките на Святия Дух. Подобно Павел обяснява, че Божието царство не е в ядене и пиене, а праведност, мир и радост в Святия Дух.²⁷¹

Както споменах по-рано в тази глава, Божието царство става лична реалност в живота на вярващия, когато той или тя се подчинят на Господството на Исус Христос, и това става публична изповед.²⁷² Обаче, Павел ни напомня, че Неговото Господство се предава чрез Святия Дух. Никой не може да каже „Исус е Господ“ без Святия Дух.²⁷³ Това допълнително потвърждава Святия Дух като ключа за християнския живот „между времената“, което е, периода между възнесението и последната консумация при Христовата пароусиа.

Към края на земното служение на Исус, Той направи това, което изглежда като две конфликтни изявления. От една страна Той каза: „…ето, Аз съм с вас винаги, дори до края на века“,²⁷⁴ а от друга каза на учениците Си, че отива да бъде с Баща Си.²⁷⁵ Ключът за тези две изявления се намира в това обяснение: „И Аз ще помоля Татко, и Той ще ви даде друг Помощник, който да бъде с вас завинаги, това е Духът на истината…“²⁷⁶

Тогава Христос отсъства ли в този период между пришествията? Според горното Писание, очевидно не. Както споменах по-рано в тази книга, есхатологията е изучаване на Исус и Неговото бъдеще. Ако Исус, есхатаоса липсва, „няма есхатология; никаква крайна цел не може да бъде достигната“.²⁷⁷ Работата на Исус е продължена чрез друг Помощник (като Христос) – Святия Дух. Често Той ни е споменаван като Духът на Христос.²⁷⁸ Христос не отсъства; Той е тука, представян от Святия Дух. Неговата работа на земята не е прекъсната. Това, което Исус започна да прави и да учи, беше продължено чрез ранната църква, която беше упълномощена от същия Свят Дух, който помаза Исус.²⁷⁹ Вярващите са едно продължение на Христос на земята чрез Святия Дух. Йоан казва: „…както е Той, така сме и ние в този свят“.²⁸⁰

Това загадъчно взаимоотношение и взаимодействие между Христос, Който обитава в сърцето на вярващия, и Святия Дух, Който укрепва вътрешния човек, е обяснено от Павел: „Така че да ви даде, според богатството на славата Си, да се утвърдите със сила чрез Неговия Дух във вътрешния човек, така че Христос да се всели във вашите сърца чрез вяра…“²⁸¹ Ще говорим по-подробно за този принцип в следващите глави.

Есхатологичната природа на Святия Дух е допълнително илюстрована от Павел, който говори за Него като „…Святия Дух на обещанието, Който е даден като залог за нашето наследство…“²⁸² В посланието до Коринтяните, Павел го казва по този начин: „Чрез Духа Си ни е запечатал със Своя вечен залог – едно сигурно начало на това, което Той е предопределил да извърши“.²⁸³ Святия Дух е даден като гаранция; останалото идва своевременно. Божия характер е такъв, че Той не може да се оттегли от обещанието Си.

На това място искам да насоча вниманието на основната теза на тази книга. Докато някои учени, като претеристите, чувстват, че пророчествата за последното време са били всички изпълнени, а други – като диспенсационалистите – разпространяват футуристично тълкувание на пророческите писания, има една продължаваща работа, която се случва в сърцата на тези, които вярват.