Църквата, която е оставена

Петдесятница

За втория главен празник на юдеите, Празника Петдесетница, свещеника трябваше да размаха два хляба (както и две агнета) пред Господа. Изпълнението на този празник дойде на деня на Петдесетница, както е описано в Деяния 2. Числото ‘2’ в библията често символизира Христос и църквата. Така че размахването на двата хляба просто посочва Христос и Неговото Тяло, развяти пред Татко на деня на Петдесятница. Следователно можем да кажем, че църквата беше родена на Петдесятница.

Този празник съответства на вътрешния двор в Мойсеевата Скиния.

Шатрите

По време на Празника Шатроразпъване (или Празника на Жътвата) на седмия месец, славното Божие присъствие става видимо върху скинията. Целия Израел трябва да стои на палатки гледайки славата през тези седем дена. Бог посещаваше Своите хора по един специален начин.

Когато Исус беше роден – което се случи на Празника Шатроразпъване – беше Му дадено името Емануил, което означава „Бог с нас“. Бог действително дойде да обитава временно с човечеството в личността на Исус. Както превежда Питърсън, Словото стана плът и кръв, и се премести в махалата.³⁷⁹

На това място е много важно да отбележим още един решителен принцип. Христовото въплъщение, разпъване и възкресение не бяха само, за да примирят човечеството с Бог, но, като пионер на нашето спасение, Той също така дойде, за да доведе много синове в слава. Татко постави всичко в подчинение под краката на Исус и Го даде като глава над всичко за църквата, която е Неговото тяло, пълнотата на Този, който изпълва всичко във всички.³⁸⁰

Става въпрос за Христос И Неговото тяло! Както е Той, така сме и ние в този свят.³⁸¹ Затова, Пасхата става наше лично преживяване. Вашето и моето избавление, от господството на греха, беше подпечатано когато дойдохме под Господството на Исус и станахме ново създание. По същия начин, когато приехме Святия Дух като залог за нашето наследство, Петдесятница също стана наша лична реалност в личния ни духовен растеж.

Сега какво да кажем за Празника Шатроразпъване, който съответства на Светая Светих в Мойсеевата Скиния?

Има ли някакво приложение на този празник за църквата от 21^ви век?

На първо място, въпреки че някои вярващи християни все още празнуват Пасхата (обикновено съвпадаща с „Разпети петък“) както и Петдесятница (на някои места, събрания на ‘очакване’) на същите дати като тези в юдейския календар, ние знаем, че участието в опитностите символизирани от тези празници, не е ограничено до уговорени дати. Човек може да влезе в реалността на тези празници по всяко време.

По същия начин, Празника на Шатрите е бил една постоянно развиваща се реалност откакто се е родил Исус, преди 2000 години. Празнуването на този празник на определени дати от нашия календар служи само, за да ни напомни и да фокусира сърцата ни на предстоящо славно крайно изпълнение.

От многото красиви теми очевидни в Празника Шатроразпъване, една от най-важните теми е тази за присъствието на Господа. В Стария завет славното присъствие на Господа беше видимо, когато блестеше над Светая Светих, особено по време на празнуването на Празника Шатроразпъване. Представете си всички племена излизащи от къщите си, правещи си малки палатки от палмови клонки и седящи в тях, гледащи славата върху скинията. Каква страхотна гледка трябва да е било това! Небето докосва земята!

Есхатологичната приложимост на този Трети Празник, обаче, се намира в следния принцип. Има едно преживяване, чакащо църквата, което ще стане реалност само когато оставим нашите индивидуалистични стремежи и наистина изявим ТЯЛОТО. По същия начин, както само на първосвещеника му беше позволявано да влиза в Светая Светих в храма на Мойсей веднъж годишно, така също това ще бъде ЕДИНИЯ КОРПОРАТИВЕН ЧОВЕК³⁸² (единството, за което Исус се моли в Своята молитва в Йоан 17:21), който напълно ще преживее крайното изпълнение на Празника Шатроразпъване. Славата ни очаква в онзи ден. И славата на този последен дом ще бъде по-голяма от тази на първия!

Автора на Евреи ни предупреждава, обаче, че докато предишната (външната част на) скинията остава една призната институция и всее още стои, пътя за третия двор (Светая Светих) не е бил открит за всички.³⁸³ Отделно от остарелите манталитети и практики, които ни държат назад, е нужно много покаяние в по-широкото тяло на Христос, за постигане на собствените си (често) разделящи програми. Въпреки че завесата беше съдрана, когато Исус умря на Кръста и вярващите получиха достъп през едни нов и жив път,³⁸⁴ определени човешки структури и амбиции все пак могат да ни ограбват от пълнотата на Божието обитаващо присъствие. Както го казва пророк Агей: „Време ли е за вас да живеете във вашите облицовани къщи_, докато този дом остава пуст? …Домът Ми остава пуст, докато всеки от вас бяга в своя дом“.³⁸⁵

Когато празнуваме този Празник, следователно, това е пророческо събитие. Това е повече от събитие; то е декларация. Докато сме много запознати с историческите аспекти, ние сега се облягаме на последното, корпоративно преживяване на Неговото славно присъствие, изпълващо земята както водите покриват морето. Това означава…НАПЪЛНО! Очаквайки с копнеж Неговото идване, ние ускоряваме деня. Ние излизаме от нашите ‘домове’, всички минаващи по един път, а именно, прегръщайки обещанието на Господа с родилни мъки в сърцата си. И какъв ще бъде крайния резултат? „Последната слава на този (в последното време) дом ще бъде по-голяма от тази на предишния…и в този дом ще дам мир“.³⁸⁶

Друго корпоративно кръщение?

Изливането на Святия Дух в деня на Петдесятница несъмнено беше корпоративно кръщение. Учениците в горницата бяха заедно на едно място, когато дойде Духът. Ще има ли друго корпоративно кръщение като това в Деяния 2?

Докато е важно да видим, че има продължаваща работа в сърцето на всеки вярващ, докато отговаряме на Живото Слово с вика като този на Мария: „Нека да ми бъде, Господи, според Твоето Слово!“, аз не изключвам възможността за друго корпоративно кръщение. Тази важна функция на Святия Дух все още не е била напълно изпълнена. Ние трябва, обаче, да се придвижим от всички тези преживявания, които сме имали във втория двор – колкото и чудесни може да са били. Една по-голяма слава ни очаква когато преминем в това да преживеем пълнотата на Шатрите! И тук е, където поставям „второто“³⁸⁷ идване на Святия Дух. Докато вярващите са приели индивидуални изпълвания със Святия Дух, този път това ще бъде едно корпоративно преживяване, от което ще се появи „корпоративния човек“, който ще влезе в третия „двор“.

В края на Празника Шатроразпъване записан в Йоан 7, Исус извика: „Ако някой е жаден, нека да дойде при Мене и да пие. Този, който вярва в Мене, както каза Писанието: ‘От най-вътрешното му същество ще потекат реки от жива вода.’“ Но Той каза това за Духа, Който тези, които вярваха в Него щяха да приемат; защото Духа още не беше даден, понеже Исус още не беше се прославил.³⁸⁸ След този празник, Святия Дух ще потече от най-вътрешното ни същество! Това може да включва или да не включва специфично събитие. Растящия процес е, че Словото става плът отново в живота на всички онези, които приемат Словото и Духа.

На това място трябва да забележим едно сериозно предупреждение от устата на самия Исус. Какъвто и процес да носи това единство, то няма да се случи в резултат на организационните способности на човек. Ние трябва да направим място за Святия Дух и да улесним това, което Той иска да прави. Това ще бъде Неговата работа. Винаги когато човека се е опитвал да организира единство, то се е проваляло. Исус ни предупреждава: „Който не е с Мен, той е срещу Мен; и който не събира с Мен, разпилява. Затова ви казвам, всеки грях и хула ще се простят на хората, но хулата срещу Духа няма да се прости. Който изговори дума срещу Човешкия Син, ще му се прости; но който говори срещу Святия Дух, няма да му се прости, нито в този век нито в идния“.³⁸⁹ Нека по-скоро да работим рамо до рамо с молитвата на Исус за това единство!