Благословената надежда за Неговото завръщане

Благословената надежда за Неговото завръщане

Въпреки че християните могат да не са съгласни с всеки детайл, няма новороден християнин, който да не вярва във Второто идване на Христос. Святия Дух в нас е отговорен за това. Познат като Духа на обещанието във вярващия, Той ни е даден като залог за идващото наследство.¹⁹⁸

Защо Второто пришествие също е познато като благословената ни надежда? „От деня, в който Исус се възнесе на небето, Неговите последователи живеят с очакване на Неговото завръщане. Той им каза, че се връща. Те вярваха, че Той ще се върне. Продължават да го вярват. За християните, това е най-важното знание, което имат и което вярват за бъдещето. Практичния ефект от това е да зареди всеки момент от настоящето с надежда“.¹⁹⁹ Йоан стеснява това: „Всеки, който има тази надежда поставена върху Него, очиства себе си, както Той е чист“.²⁰⁰

Когато Исус беше взет в облак, два ангела казаха на тези, които гледаха, че Той ще се върне точно по същия начин. Аз вярвам, че можем да вземем тези думи, за да имаме по-широко значение от това просто да ги отнасяме до действието на издигането. Докато Той си заминаваше, наблюдаващите се взираха съсредоточено в небето. Конкорданса на Стронг (G816) посочва, че това означава, че те гледаха задълбочено, закрепяйки очите си върху заминаващия Си Исус. Това беше един вътрешен фокус. Точно по същия начин светиите могат да имат същия вътрешен фокус и очакване, които ще ускорят деня на Христовото завръщане. Ние четем в Евреи: „Ако е така, Христос, трябваше да е бил пожертван и да приема върху Себе си като товар греховете на мнозина отново и отново, но Той ще се яви втори път, не за да носи товара на греха нито да се занимава с греха, но за да доведе до пълно спасение онези, които [ревностно, постоянно и търпеливо] чакат и Го очакват“.²⁰¹ Петър добавя следното, давайки ни дори една по-добра картина за това, което може да се случи с правилния духовен фокус: „Докато чакате и ревностно копнеете за (очаквате и ускорявате) идването на Божия ден…“²⁰²

Има ли забавяне? Казва ни се, че Този, който идва ще дойде, и няма да се забави.²⁰³ Има ли някакъв процес в ход, който да не можем да видим с просто око? Аз не се съмнявам, че има. Чрез продължаващата работа на Святия Дух и на Божието Слово в нас, ние сме вкусили от силите на идния век.²⁰⁴ Може да не е напълно видимо все още, но скоро ще се случи голямото разкриване, и това „свършено е“ ще стане видимо, обширното многостранно, многочленно тяло на Христос на земята!

Сега са минали 2000 години откакто Исус извърши изкуплението. Въпроса пред нас е: „когато дойде Човешкия Син дойде, ще намери ли вярата?“²⁰⁵ „Вярата“ във въпроса не е някакво слабо въображение, а вяра направена плът, въплътена в една дейна църква. Автора на посланието към Евреите предупреждава всички вярващи, които могат да се смущават от това, което изглежда като забавяне: „Но Моя праведник ще живее чрез вяра; и ако се дръпне назад, душата Ми няма да благоволи в него“. Нека вместо това да се идентифицираме с онези, които казват: „Но ние не сме от онези, които се дърпат назад за унищожение, а от тези, които имат вяра за запазването на душата“.²⁰⁶

Междувременно ние ще продължаваме да живеем в напрежението на „вече“ и „все още не“. Следващата глава ще даде един по-близък поглед върху това напрежение.

Шест – ТОЗИ ВЕК И ИДНИЯ ВЕК

Аз вярвам, че докато нашето видение е ограничено до живот в пространството на времето, цялостното ни възприемане на времето – миналото, настоящето, бъдещето и особено вечността – ще останат несигурни и неясни. Това също въздейства на проблема, който имаме, с това, което ние възприемаме като забавяния. Времето (или историята) както го познаваме, ще стигне до своя край. Ние четем в книгата Откровение, че един силен ангел ще се появи в края на този век, с единия си крак стъпил на морето, а с другия на земята, и ще обяви, че „повече няма да има време (хронос)!“²⁰⁷ Според Конкорданса на Стронг, думата хронос (пространство от време) в този контекст, по подразбиране означава, забавяне.

Понеже Бог е вечен, а не временен, Той живее в едно вечно СЕГА. Съответно Той знае края от началото, понеже те се преживяват в Неговото вечно сега. Бог създаде времето за собствените Си цели. Това не означава, че Той може да бъде побран във време или че някога е бил затворен или ограничен от него. Само ние сме тези, които преживяваме събитията последователно, понеже живеем в областта на времето. Разочарованията, които искрените вярващи често преживяват, са резултат от това, че са вкусили от силите на идния век; те са родени отгоре. Като не са от този свят, те понякога усещат враждебността на съществуващата реалност на този свят. В същност, дори тези, които претендират, че са невярващи (имам предвид, извън новородената общност), не могат да избягат от това, което са в сърцевината на своето същество. Бог е поставил вечността в сърцето на всеки човек.²⁰⁸ Дори в своето пропадане, човечеството все още носи печата на Божия образ, макар че той може да бъде развален от греха. Доказателството за тази истина се намира в продължаващото търсене на хората на задоволство някъде извън тях.

Исус и изпълването на времето

Когато Исус дойде за първи път на земята преди две хиляди години, ангелите потвърдиха, че цялата надежда на Израел намери своята реализация в Него. Той дойде в изпълването на времето; Божието царство беше достигнало своята кулминационна точка – пред очите им.²⁰⁹ Бъдещето дойде с Исус преди две хиляди години! Или беше ли то може би „едно пристигащо бъдеще“?²¹⁰

Ние живеем във времето между пришествията – първото и Второто пришествие на Христос. И факта, че Старозаветните пророци никога не говориха за „Второ пришествие“ (те виждаха само една Месианска ера), ни помага да видим връзката между първото и Второто пришествие. Това също ни помага да разберем идеята за два века – миналия и бъдещия – от Новозаветната есхатологична перспектива. Това означава, че Новозаветния вярващ, „докато съзнава, че живее в новия век предсказан от пророците, осъзнава, че този нов век, въведен чрез идването на Исус Христос, е бил възприеман като носещ в утробата си друг идещ век“.²¹¹ Единия славен Месиански век предсказан от Старозаветните пророци, се развива в два различни века: „този век“ и „идния век“.

В понятието на двата века е, където намираме семената на крайното напрежение. Полюсите на това напрежение управляват цялото Новозаветно изявление и са идентифицирани в изявленията „вече“ и „все още не“.

В тази глава, следователно, ще се фокусираме на произходите и последствията от това напрежение, и може би най-важно, причината за това напрежение. Това винаги е възнамерявано да бъде едно творческо напрежение. Мнозина, които са пренебрегвали произхода и последствията от това напрежение, сграбчени от мисленето за последното време, са загубили своята есхатологична посока.