г. пр. Хр. – Края на кой век?

70 г. пр. Хр. – Края на кой век?

Според претеристкия възглед, 70 г. сл. Хр. бележи „края на века“, което говори за края на юдейската ера, и началото на ерата на езичниците, също позната и като църковната ера.

Претеристите тогава не се чувстват удобно с есхатологичното напрежение из Новия завет. Тяхното разбиране за библейското пророчество вижда всички предсказания на Христос на Елеонския хълм (Матей 24) като сочещи към разрушението на Ерусалим и храма от римската армия през 70 г. сл. Хр. В същност, радикалните претеристи спорят за едно буквално изпълнение на цялата беседа на Елеонския хълм през 40-те години, които последваха.

Едно по-близко разглеждане на думите на Исус и на Павел, когато те говорят за „този век“ и за „идния век“, обаче, ще покаже, че те не говорят за края на юдейския век като такъв.

Това, с което можем да се съгласим е, че когато Тит и римската армия нахлуват в Ерусалим през 70 г. сл. Хр., това е било катаклизъм. Било е последният видим завършек на една епоха, но това беше епохата на Мойсей, въпреки че ние знаем, че епохата на Мойсей действително приключи когато завесата беше съдрана на две по време на смъртта на Исус. Последиците от по-раншните пророчески думи на Исус бяха знаменателни: „Ето, домът ви се оставя пуст…“²³³ Според думите на Джордж Коури: „Да бъде унищожен града, седалището на политическата власт и структурата на нацията ще бъде оставено в руини. Храма да бъде запустял, религиозния живот на нацията ще престане. Жертвите ще се прекратят. Левитското свещенство ще спре да функционира. Следователно, епохата на Мойсей ще свърши. Няма храм, няма Стар завет, няма Мойсеева епоха, това означава, че културата на нацията повече няма да съществува“.²³⁴

Скоро след като Исус говори за идващото унищожение на храма, учениците очевидно бяха дълбоко заинтересовани. Те искаха да знаят повече за края на века, в който живееха. Беше ли това края на света какъвто го познаваха? Немислимо е да са питали за края на някое бъдещо поколение, или за края на един век хиляди години след тях. Те питаха за века, в който те живееха. Докато не е трудно да се види, че повечето от това, което Исус им отговори се случи при разрушаването на храма през 70 г. сл. Хр., Неговия отговор също така съдържаше пророчески указания за един по-голям завършек точно преди Второто Му пришествие.

Един важен принцип за тълкуване е, че всяка книга или послание, адресирани до определени хора, главно се отнасят до техните обстоятелства, нужди и време. Тълкуванието трябва да бъде разбираемо за първите си читатели. Това е истина за беседата на Елеонския хълм, за книгата Откровение, за посланията на Павел и дори за пророческите пасажи в Стария завет.

Затова, без да отнемаме от това, което се е случило през 70 г. сл. Хр., ние трябва да разберем, че има уроци и принципи, приложими и за други векове. Библията не е просто едно историческо описание; тя е също така и пророческа книга. Твърде често, ние ограничаваме тълкуването на всички пророчества до едно отделно събитие. Има пророчества, които вече са имали своето основно изпълнение (обикновено буквално), но ще имат също и допълнителни нива на изпълнение. Един такъв пример е Малахия 4:5 и 6. Ние знаем, че Йоан Кръстител дойде в духа и силата на Илия и направи хората да се подготвят за Господа. Но по-късно, когато Исус каза, че Илия дойде и не беше разпознат, той също така каза: „Илия идва и ще възстанови всичко“.²³⁵ Книгата Откровение съдържа подобни пророчески изразявания както ще видим в следващата глава.

Какво имаше предвид Исус с „това поколение“?

Мнозина предлагат различни аргументи, за да обяснят кое поколение Исус е посочил. Аз споменавам само няколко от аргументите.

Диспенсационалистите определят „това поколение“ като това, което е започнало веднага след 1948 година, когато Израел официално стана отново нация. Библейските учени обикновено определят едно поколение като 40 години. В резултат от това, няколко съчинения излязоха на бял свят малко преди 1988 година, обявявайки края на света. Един определен писател продаде милиони копия от своята книга, „Осемдесет и осем причини защо Исус се връща през септември 1988 година“. Линдзи написа през 1970 година, че „за четиридесет години (от 1948 година) или някъде толкова, всички тези неща могат да се случат“, но когато наближи 1988 година, той отстъпи, тъй като стана ясно, че грабването и края на света нямаше да се случат през четиридесетте години от основаването на Израел. Росинг коментира, че това е просто една от няколкото промени, които Линдзи тихичко е правил в своите съчинения, когато световните събития са се оказвали различни от неговите предсказания.²³⁷ В едно по-късно съчинение, Хал Линдзи има да каже това: „Неговото (на Исус) послание беше внимателно насочено към едно определено поколение някъде във времето, поколение, за което Неговата смокиня можеше да има смисъл. Това поколение трябва да е способно да идентифицира времето, в което живее, изключвайки всички останали“.²³⁸ След това той продължава, за да определи наново „поколението“: „Ако сте били наоколо през 1948 година, тогава, като изключим, че можете да бъдете ударен от автобус, или да тичате след бягащия крадец на колички, можете да очаквате да бъдете тук, за да видите всички тези неща да се случват. Всичките“.²³⁹ За сега трябва да бъде достатъчно ясно, че никаква адекватна духовна основа не може да бъде намерена за горното тълкувание.

Претеристите, от друга страна, виждат споменаването на Исус на „това поколение“ не като че ли говори за някое бъдеще поколение, а по-скоро за поколението, което живееше по това време. Те основават становището си на следните думи на Самия Исус: „Защото Човешкия Син ще дойде в славата на Баща Си със Своите ангели; и тогава ще възнагради всеки човек според делата му. Истина ви казвам, има някои от тези, които стоят тука, които няма да вкусят смърт докато не видят Човешкия Син идващ в царството Си“.²⁴⁰ Преобразяването, което се случи шест дни по-късно се вижда от някои като изпълнението на предсказанието на Исус. Но тогава това би загатнало, че Исус е предсказал, че до една седмица някои от учениците Му няма да умрат (докато другите ще умрат)!

Друго изявление на Исус на Елеонския хълм, според техния възглед, добавя допълнителна сила към техния аргумент: „Това евангелие на царството трябва да се проповядва по целия свят за свидетелство на всичките народи [етнос = етнически групи], и тогава ще дойде краят“.²⁴¹ Коури заключава: „Преди изгарянето на стария град през 70 г. сл. Хр., условието, което Господ беше поставил върху учениците Си беше изпълнено. Евангелието на царството беше проповядвано на юдеите разпръснати из цялата римска империя, което произведе новия град, Новия Ерусалим, църквата на Исус Христос. Съдът можеше да започне!“²⁴² Този съд се разглежда като разрушаването на Ерусалим през 70 г. сл. Хр.

Претеристкото тълкувание на следващото предсказание на Исус е още по-проблематично: „И тогава знамението на Човешкия Син ще се появи в небето, и тогава всички племена на земята ще заридаят, и ще видят ЧОВЕКИЯ СИН ИДВАЩ НА НЕБЕСНИТЕ ОБЛАЦИ със сила и голяма слава. И Той ще изпрати Своите ангели със СИЛЕН ТРЪБЕН ЗВУК и ТЕ ЩЕ СЪБЕРАТ избраните Му от четирите ветрове, от единия край на небето до другия“.²⁴³ Съгласен съм със Спроул, който заявява, че никоя част от беседата на Елеонския хълм не създава повече трудности за претеристкия възглед от тази.²⁴⁴ Все пак Коури обяснява тези думи по следния начин: „Новия завет започна със триумфалното възкресение на Господа и възнасянето Му до престола на Давид в небето. Обаче, ще са нужни четиридесет години преди знамението на този преход да се яви на земята. Разрушаването на Ерусалим през 70 г. сл. Хр. щеше да бъде знамението на земята, че Старозаветната епоха е приключила, и Новия завет е бил напълно въведен. Въз основа на Новия завет, Исус тогава щеше да управлява небесното царство като Месия – Цар на царете и Господ на господарите“.²⁴⁵

Какво да кажем за други, втори или духовни, нива на изпълнение?

Ако погледнем наново Матей 16:28 и продължим да четем глава 17:1-8, ние ще придобием едно зърване на събития предшестващи Второто пришествие. Исус прави пророческо изявление посочвайки към поколението, което ще Го види да идва в царството Си. Изявлението на Исус е непосредствено последвано от фразата: „и шест дни по-късно“, в което време облак ги покри на планината, и Мойсей и Илия им се явиха. Тази картина ни напомня за Второто пришествие с думите на ангелите към учениците: „Този Исус…ще дойде точно по същия начин…“ докато те се взираха в небесата при възнасянето на Исус в облака. Облака, от който Мойсей и Илия се явиха, е много вероятно облака от свидетели, за който се говори в Евреи 11 и 12 глава. Прибавете предложението на Петър да построи три шатри, и изглежда, че имаме добра картина за това какво да очакваме когато Празника Шатроразпъване най-накрая ще се изпълни при Второто пришествие.

Следващите стихове от беседата на Елеонския хълм имат своето основно или буквално изпълнение през 70 г. сл. Хр. Обаче, те също така имат и други нива на изпълнение, т.е. „Защото тогава ще има голяма скръб, такава каквато не е имало от началото на света до сега, нито някога ще има“.²⁴⁶ Много е писано за „Голямата скръб“, поради което тя е станала известна през годините. Една причина за това е свързано с определителния член, който се намира в някои преводи на Откровение 7:14. Дори в горния текст (Матей 24:21), Исус говореше само за голяма скръб. Думата „голям“ (гръцки: мегас = голям, обширен, гръмогласен, огромен²⁴⁷) също е използвана от Исус в същата глава, когато Той говори за големи знамения и чудеса (стих 24) и голяма радост (стих 30). Ако погледнем думите на Исус в стих 21, това със сигурност не е било едно обикновено преследване, което се е случило 70 г. сл. Хр. Малко хора знаят всичко за ужасните детайли на нахлуването, въпреки че са публикувани няколко версии. Пълното им описание е отвъд размера на тази книга. Обаче, аз вярвам, че има достатъчно Писания, които посочват, че подобна скръб, винаги е била опитността на искрените вярващи натискащи се към царството във всяко поколение.²⁴⁸ Политиците на Близкия Изток са били плодородно поле за агресия, подтисничество и конфликти, не подчинявайки се на непрекъснатите усилия за мир. Също така има други белези, които сочат към обезпокоителни времена занапред, което очевидно ще достигне повратна точка преди Второто пришествие на Христос. Яростната атака на духа на века срещу църквата е достигнал неуловими, но мощни измерения, което е довело до мнозина да отпаднат от активно въвличане в църковен живот и с много странични ефекти в живота на вярващите.

Други Писания също подкрепят едно по-широко тълкуване на беседата на Елеонския хълм и ни предупреждават да обмислим допълнителни нива на изпълнение. Исус говори за „края на века“ като времето, когато житото и плевелите, както и овцете и козите ще бъдат отделени, и посочва, че това ще бъде деня на съда.²⁴⁹ Друго знамение ще предшества идването на Господа: „Сега ви молим, братя, относно пришествието на нашия Господ Исус Христос и нашето събиране заедно с Него, да не се разклащате лесно от хладнокръвието си или да бъдете смущавани било то от дух или послание, като че ли е от нас, сякаш денят на Господа е дошъл. Не позволявайте на никой по никакъв начин да не ви мами, защото той няма да дойде докато първо не дойде отстъплението, и не се разкрие човека на беззаконието, сина на погибелта…“²⁵⁰ Това означава, че денят на Господа ще дойде окончателно, когато есхатологичния (корпоративен) човек на греха (беззаконието) се изяви на земята, както дискутирахме във втората глава на тази книга.

Исус заповяда на последователите Си да отидат и да правят ученици от всичките народи, и обеща да бъде с тях до края на века.²⁵¹ Това трябва да се разбира във връзка с това, което Исус каза точно преди да се възнесе: „И така когато се бяха събрали, те Го попитаха: ‘Господи, сега ли ще възстановиш царството на Израел?’ Той им каза: ‘Не е за вас да знаете времена и епохи, които Баща Ми е утвърдил чрез властта Си; но ще приемете сила, когато Святия Дух дойде върху вас; и ще бъдете Мои свидетели както в Ерусалим, така и в цяла Юдеи и Самария, и дори до най-далечните части на земята’“.²⁵² Това, което последва в горницата дни по-късно беше изливането на Святия Дух, екипиращ вярващите да бъдат тези свидетели, за които Исус говори. И, както четем в Деяния 1:1, тази заветна общност, опакована в сила, просто продължава да върши делата на Исус през вековете дори до най-отдалечените части на земята в наши дни.

В заключение на дискусията относно поколението, за което Исус говореше, трябва да се спомене едно определено отношение на сърцето изисквано от истинския вярващ. Според думите на Брус: „Периода между първото пришествие на Христос и Неговата пароусиа е последното време, ‘последните дни’, ‘последния час’. Каквато и да е продължителността на периода, за вярата ‘времето е близо’ (Откровение 1:3). Всяко успешно поколение е призовано да живее като поколението на последното време, ако ще живее като християнско поколение.²⁵³

Радикалния претеризъм общо взето вижда цялата Новозаветна есхатология като изпълнена. Умерения претеризъм, въпреки че виждат идването на Христос предсказано в беседата на Елеонския хълм, като изпълнено, оставя място за едно бъдещо консумиране на Христос и Неговото царство.

В сравнение с горното, Новозаветната есхатология съдържа бъдеща надежда за църквата; „благословена надежда“ за вярващия, когато Христос ще се завърне и ще установи царството Си на земята. И това не е една фалшива надежда.