Емисии на прах от депата за драгажни маси

ЕМИСИИ НА ВРЕДНИ ВЕЩЕСТВА ОТДЕЛЕНИ В ПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ ПРОЦЕСИ

Наблюдението на качеството на въздуха и неговия контрол се осъществява от Националната система за екологичен моиторинг, изградена на базата на локалните подразделения на Министерството на здравеопазването (МЗ) и Министерството на околната среда и водите (МОСВ), а именно Хигиенно-епидемиологичната инспекция ( ХЕИ ) и Районната инспекция по околна среда и води ( РИОСВ ).

Контролът на основните показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух на територията контролирана от РИОСВ-Варна се осъществява:

• 
  в постоянни пунктове за мониторинг на Министерство на околната среда и водите;
  
• 
  във временни  пунктове, по утвърден от МОСВ ежегоден график с мобилната автоматична станция;
  
• 
  в пунктове, определени от РИОСВ-Варна, във връзка с постъпили жалби и сигнали.
  

Между двете населени места е разположен гр. Белослав и селата Езерово и Страшимирово. В гр. Белослав контрол на КАВ се извършва с мобилна автоматична станция оборудвана с анализатори за показателите О₃, СО, SО_2, NO, NO₂, ФПЧ-10, H₂S, NH₃ и метеопараметри. В с. Езерово през 2006 г. “ТЕЦ – Варна” ЕАД в изпълнение наусловие по комплексно разрешително № 51/2005 г. е изградило пункт за мониторинг на нивата на серен диоксид, фини прахови частици и азотни оксиди в атмосферния въздух. Пунктът е оборудван и с анализатори регистриращи метеопараметри. Регистрираните данни се прдават в реално време до регионалния диспечерски пункт в РИОСВ-Варна и централния диспчерски пункт в ИАОС – София.

Наблюдението и оценката на качеството на атмосферния въздух в град Белослав е извършвано от МЗ (респективно РИОКОЗ) в един постоянен пункт за ръчно пробонабиране, разположен в централната част на града - до кметството. Пункт "Белослав" е функционирал от 1980 г. до 1991 г. След 1991 г. пункт на РИОКОЗ за мониторинг на атмосферния въздух в град Белослав не съществува.

Качеството на атмосферния въздух в град Белослав се наблюдава чрез мобилната лаборатория за имисионен контрол на РИОСВ - Варна, оборудвана с автоматични монитори за въглероден оксид, озон, азотни оксиди, серен диоксид и фини прахови частици - ФПЧ₁₀ ( с големина на частиците под 10 µm). Паралелно се провеждат наблюдения на фонови данни за метеорологичните условия в приземния слой: посока и скорост на вятъра, атмосферно налягане, температура на въздуха, слънчево греене и влажност на въздуха. Контролът върху замърсяването на атмосферния въздух чрез мобилната станция се осъществява от 1996 г.

Град Белослав отстои на 10 kм източно от град Девня - район с интензивно развита химическа промишленост и е разположен в усложнена от физико - географски особености територия. Намира се на морското равнище и е заобиколена от плата с височина 300 м, която е достатъчна, за да се задържат в приземния въздушен слой голяма част от вредните емисии на промишления Девненски район. От друга страна за замърсяването на Белослав оказва влияние преобладаващата бризова цилкулация и сравнително честите западни и северозападни ветрове, които пренасят замърсителите към града.

Това налага да се проследи замърсяването не само в община Белослав, но и в намиращата се в непосредсвена близост община Девня.

В град Девня e разположен един автоматичeн постоянeн пункта на РИОСВ – Варна - "Изворите".

Пункт "Извори" се намира в центъра на град Девня в близост до един от големите промишлени замърсители "Девня цимент". Пунктът функционира като стационарна информационно - измервателна автоматична станция с денонощен режим на работа от 1994г. Контролира замърсяването на атмосферния въздух с въглероден оксид, озон, серен диоксид, сероводород, въглеводороди, ФПЧ₁₀ и метеорологични параметри.
Имисионни концентрации на атмосферни замърсители

Данните от мобилна автоматичната станция показват, че среднодневните концентрации на серен диоксид са много ниски през 2004 г. - в интервала от 1,8 до 34,7 g/m³ и са под допустимата норма. Аналогични са резултатите и през следващите години: от 4,6 до 32,6 g/m³ през 2005 г. ; от 1,0 до 41,5 g/m³ през 2006 г.; от 3,3 до 6,7 g/m³ през 2007 г. и от 0,5 до 91,3 g/m³ през 2008 г. (СДН+ДО през периода на проучване варира от 125 до 135 g/m³). Максималните дневни нива са най-високи през 2008 г. През годините не се наблюдава превишаване на денонощната норма. Максималните средночасови нива достигат до 117,5 g/m³ през 2004 г.; до 72,7 g/m³ през 2005 г.; до 129,0 g/m³ през 2006 г.; до 7,7 g/m³ през 2007 г. и до 93,1 g/m³ през 2008 г.

Резултатите от максималните едночасови концентрации на SO₂ показват, че превишаване на средночасовата норма не е установено през годините (СЧН+ДО=350 g/m³).

Средногодишните коонцентрации на серен диоксид през целия период на наблюдение те са под допустимата норма. Тази тенденция е в съответствие с тенденциите на годишните емисии на едни от основните замърсители на атмосферния въздух. По данни от „ТЕЦ Варна” ЕАД емисиите на серни оксиди през 2006 г. са 22 254 t/год., нарастват до 26 975 t /год. през 2007 г. и бележат тенденция на нарастване през 2008 г. до 29 657 t /год.

Данните от мобилната автоматична измервателна станция показват, че концентрации на NO₂ в атмосферния въздух през периода на проучването са под допустимата норма. Регистрираната максимална средночасова концентрация през 2004г. достига до 154,4 mg/m³, а през 2005 г. - до 17,1 mg/m³. През 2006г. средночасовите концентрации са доста - до 22,7 mg/m³. През 2007 г. най-високите средночасови стойности са до 12,6 mg/m³, а през 2008 г. - до 20,6 mg/m³, като не превишават установената норма.

Максималните дневни нива на NO₂ през 2004 г. достигат до 56,1 mg/m³. През следващите две години се наблюдават по-ниски стойности. През 2005 г. максималните дневни нива спадат до 11,5 mg/m³. През 2006 г. достигат до 12,9 mg/m³, а през 2007 г. максималните дневни нива достигат до 12,1 mg/m³ (СГН+ДО=46mg/m³), а в края на 2008г. - до 19,3mg/m³ (СГН+ДО=44mg/m³).

Резултатите за средночасовите концентрации на NO₂ в гр.Белослав показват, че през периода 2004 г. – 2008 г. не са установени наднормени нива, превишаващи средночасовата норма (СЧН+ДО=250 mg/m³).

Средногодишните концентрации на азотен диоксид в атмосферния въздух са под допустимите норми за периода на проучване (2004-2008г.). Средногодишните норми заедно с допустимите отклонения варират от 52 до 44 mg/m³. Данните за гр.Белослав показват, че средногодишните нива през 2006, 2007 и 2008 г. са приблизително еднакви и доста ниски. В пункта в гр.Белослав от системата за мониторинг определено се очертава низходяща тенденция от 2006 г. Тази тенденция е в съответствие с предоставената информация от “ТЕЦ Варна” ЕАД за намаляване на емисиите на азотен диоксид - от 18 864 t/год на 18 215 t/год.

Анализът на данните от мониторинга с мобилна автоматична станция през последните години показва значително по-нисък брой на регистрираните среднодневни концентрации на фини прахови частици над пределно допустимите норми за населени места и потвърждава традиционното замърсяване на приземния възден слой с прах:

Независимо от превишенията на допустимите норми по отношение на ФПЧ₁₀. (от 1.05 до 2,04 пъти над ПДК) през последните три години на лице е тенденция за намаляване на праховото замърсяване наполовина в сравнение с периода около 2000 година, когато замърсяването е било от 2.81 до 5,53 пъти над ПДК.

Високите концентрации на фините прахови частици, измерени в пунктовете за мониторинг показват, че ФПЧ₁₀ са сериозен замърсител на атмосферния въздух в град Белослав.

Данните от мобилната автоматична станция свидетелстват за влияние на различни източници върху замърсяването на атмосферния въздух с ФПЧ₁₀. Замърсяването е главно от горивни процеси и промишлени източници - “ТЕЦ Варна” ЕАД. Към замърсяването на въздуха от промишлените източници се наблюдава и наслагване на емисиите на ФПЧ₁₀ от битовото отопление във вечерните часове през студените месеци на годината при изгаряве на въглища и дърва за огрев. За замърсяването на въздуха влияние оказват и емисиите на ФПЧ₁₀ от автомобилния транспорт. Емисиите на праховите частици са причинени от директните емисии на отработените газове на автомобилите, от износването на гумите и повторното суспендиране на праха по пътищата. Освен това причина за поддържането на наднормени нива на ФПЧ₁₀ е недоброто състояние на пътното покритие, малката ширина на пътното платно, а също така и разсейването на праховите частици, образувани при агротехническата обработка на почвата от приземния вятър.

Въпреки ограничения брой данни и липсата на данни за различните сезони може да се твърде, че средногодишните концентрации на ФПЧ₁₀ в пунктовете в гр.Белослав са под СГН + ДО, но се очертава низходяща тенденция в замърсяването на атмосферния въздух. Тази тенденция не е в съответствие с предоставената информация от “ТЕЦ Варна”ЕАД за нарастване на емисиите на ФПЧ₁₀ от инсталацията за производство на електроенергия от 3 142 t/год. през 2006 г. на 3 152 t /год. през 2007 г. и на 34312 t/год. през 2008 г.

Данните за максималните едночасови концентрации, регистрирани от мобилната автоматична станция показват, че през 2004 г. в два последователни дни през месец октомври са регистрирани 23 превишавания на средночасовата норма и достигат до 5,9 g/m³ и я превишават до 1,18 пъти (СЧН=5g/m³). През 2005 г. максималните еднократни концентрации са под нормата и достигат до 1,3 g/m³. През 2006г. максималните едночасови нива са малко по-високи и достигат до 3,8g/m³, но отново са под допустимата норма. През 2007 г. 100% от пробите не превишават СЧН и максималните концентрации достигат до 3,6 g/m³. През 2008 г. максималните еднократни концентрации са от порядъка на 3, - 5,1 g/m³, но не се превишава среднодневната норма.

Сезонната динамика на сероводород в атмосферния въздух е проследена и в двата пункта. Данните от пунктовете показват, че наднормени максимални дневни нива са регистрирани през студените месеци, а за топлите месеци на годината липсват данни.

Представените данни за замърсяването на атмосферния въздух със сероводород показва, че главните замърсители са горивните процеси при изгаряне на твърди и течни горива с високо сярно съдържание. Обикновено във въглищата се съдържа от 1 до 4% сяра. Отношението на количествата на неорганичните и органични сулфиди във въглищата се изменя от 4:1 до 1:3, но средно е около 2:1. Неорганичната сяра присъства във вид на дисулфиди и сулфати. Органичната сяра е във вид на сулфиди на тиофена.При нагряване на въглищата протича изпарение на органичните и в по-малка степен на неорганичните съединения, при което се образува сероводород (H₂S), в малки количества въглероден дисулфид (CS₂), карбонилсулфид (COS) и примеси от производните на тиофена, тиоли и органични сулфиди. В нефта и в продуктите на нефта сярата се среща във вид на H₂S, меркаптани, сулфиди и тиофени. Следователно, основните замърсители на атмосферния въздух със H₂S са главно битовото отопление, парови централи и местни отоплителни котли в града. За замърсяването допринася и автомобилният транспорт.

Данните за въглероден оксид - СО от мобилна автоматичната станция позиционирана в гр. Белослав показват, че среднодневните концентрации са под допустимата норма през 2004 г., 2005 г. и 2008 г. През 2004 г. те са в границите от 0,90 до 1,80 mg/m³; през 2005 г. - от 0,7 до 4,10 mg/m³; през 2008 г. - от 0,60 до 5,60 mg/m³ (До 2005 г.СДН = 10 mg/m³. След 2005г. нормата на СО e максимална осемчасова средна стойност в рамките на денонощието - 10 mg/m³ ).

През 2006 г. е регистрирано превишение на осемчасовата стойност в рамките на денонощието на 26.05.2006 г., като високите концентрациите са отчетени с първоначалните измервания за периода, след което разко се понижават до късните вечерни часове, когато започва отново плавно покачване достигайки до 9,9 mg/m³. Превишения на нормата са регистрирани и през 2007 г. в двата пункта през месец януари. В пункта разположен в центъра на гр.Белослав в три последователни дни (12 – 14.01.2007 г.) са регистрирани превишения на нормата, а в пункта до Полицията превишенията бележат определена епизодичност. Най-високите стойности на замърсителя са регистрирани на 12.02.2007 г. – до 31.4 mg/m³.

По-различна е картината по отношение на максималните едночасови концентрации на СО в атмосферния въздух. През 2004 г. те са твърде ниски и в много тесни граници - от 0,9 до 2,4 mg/m³. През 2005 г. обаче максималните еднократни концентрации са доста по-високи и достигат до 15,4 mg/m³. През 2006 г. максималните еднократни концентрации също са високи и достигат до 16,5 mg/m³, измерени на 26.05.2006г. През 2007г. са регистрирани най-много ( 7 бр.) и най - високи максимални еднократни концентрации на СО достигащи до 38,4 mg/m³ на 12.02.2007 г. На този ден максималната 8-часова плаваща стойност е 31,4 mg/m³ и се превишава нормата 3,14 пъти.

През 2008 г. отново са установени ниски концентрации на замърсителя в границите от 0,6 mg/m³ до 5,6 mg/m³ и изчислените максимални 8-часови плаващи стойности не превишават допустимата норма. На 02.03.2008 г. е регистриране една единствена максималноеднократна стойност над нормата от 11,6 mg/m³.

Сезонната динамика на СО е проследена и в двата пункта. Среднодневните концентрации през изследвания период са малко по-високи през зимните месеци в сравнение с летните месеци.

Представените данни не очертават целогодишно замърсяване на атмосферния въздух с въглероден оксид но се открояват източниците на зъмърсяване. Преди всичко това са промишлени източници и горивни инсталации. Особено внимание трябва да се отдели и на битовото отопление през студените периоди на годините, в резултат на непълно изгаряне на горивата в домашните отоплителни печки. Също така за замърсяването допринасят и парови централи и местни отоплителни котли в града. Замърсяването на атмосферния въздух с СО се дължи и на автомобилния транспорт.

Данните от мобилната автоматичната станция позиционирана в гр.Белослав показват, че среднодневните концентрации на амоняк са под допустимата норма за целия период на наблюдение. През 2004г. среднодневните нива варират от 27,8 до 57,5 mg/m³; през 2005г. - от 46,0 до 67,4 mg/m³; през 2006 г. - от 20,0 до 70,6 mg/m³; през 2007 г.- от 21,1 до 55,0 mg/m³ и през 2008 г. - от 6,2 до 46,6 mg/m³ (СДН=100 mg/m³). Под установената норма са и регистрираните максимално еднократни концентрации. През 2004г. те достигат до 78,8 mg/m³; през 2005 г. - до 74,8 mg/m³; през 2006 г. - до 79,0 mg/m³; през 2007 г. - до 61,0 mg/m³ и през 2008 г. - до 50,4 mg/m³ (СЧН=250 mg/m³).

Средногодишното проследяване на концентрациите на амоняк демонстрира низходяща тенденция в замърсяването на атмосферния въздух. Това много ярко проличава и в двата пункта от местната система за мониторинг. Тази тенденция е в съответствие с предоставената информация от основните промишлени източници на замърсяване на атмосферния въздух с амоняк („Агрополихим”АД и „Солвей Соди”АД. По данни от „Солвей Соди”АД годишните емисии на амоняк от 1 783 t/год през 2005 г. спадат на 754 t/год през 2007г. По данни на „Агрополихим”АД годишните емисии на амоняк от 28,2 t/год през 2006 г. спадат на 25t/год през 2007 г.) и доказания през годините пренос на този замърсител от Девненската низина в посока гр.Варна по водното огледало на Варненското езеро.



Изводи за качеството на атмосферния въздух в общината по замърсители

• 
  Серен диоксид ( SO2)
  

Вероятно превишение на нормите е възможно, при определени метеорологични условия в т.н. “сянка” на комина на ТЕЦ Варна при с. Езерово и при пълно натоварване на котлоагрегатите.

• 
  Азотен диоксид ( NO2 )
  

В наблюдавания период няма данни за превишаване на пределно допустимите концентрации на показателя азотен диоксид.

• 
  Нетоксичен прах и ФПЧ10
  

Анализът на данните от извършваните наблюдения сочат превишения на ПДК_СДН.

Сезонната динамика в замърсяването на атмосферния въздух с ФПЧ₁₀ ясно се откроява.

Емисиите на праховите частици са причинени от директните емисии на отработените газове на автомобилите, от износването на гумите и повторното суспендиране на праха по пътищата. Освен това причина за поддържането на наднормени нива на ФПЧ₁₀ е недоброто състояние на пътното покритие, малката ширина на пътното платно, а също така и разсейването на праховите частици, образувани при агротехническата обработка на почвата от приземния вятър.

Необходимо е да бъде извършен контрол на КАВ за по-продължителен период от време през четирите сезона за да бъдат определени основните източници на замърсяване с цел локализирането им и етапното им премахване.

• 
  Въглероден диоксид
  

Замърсяването на атмосферния въздух при реализацията на проекта ще се дължи главно на изпусканите в атмосферата с изгорелите газове от строителната механизация замърсители - СО, NО_Х, SO₂, въглеводороди, сажди, оловни аерозоли и др. При земните работи по изпълнение на вертикалната планировка и охранителните и отводнителни канали ще се отделя и неорганичен и органичен прах.

В проекта на този етап няма данни за количеството на строителните машини, които ще се използват (булдозери, багери, самосвали, бетоновози, камиони и др.), за да може да се прогнозират репрезентативно емисиите на отделените от тях вредни вещества. Основно ще се използват изкопни машини (до 5 бр.), самосвали (около 10 бр.), челни товарачи (2 бр.), бетонпомпи (2 бр.), бетоновози (6 бр.), товарни автомобили (5 бр.), автокранови уредби (2 бр.), мотоповдигачи (3 бр.).

Запрашеността при извършване на изкопните и насипните работи, в зависимост от състоянието на почвата, влажността на въздуха, интензивността на работа, използваната строителна механизация и др. фактори по литературни данни може да е от 0.1 до 1.2 mg/m³ - т.е. понякога може да достигне до нива, превишаващи ПДК за населени места. Замърсяването ще има локален обхват - в строителната зона на обекта.

Принципно тези емисии са ограничени по време и количества, тъй като строително-монтажните работи (СМР) ще се извършват само през деня и ще са с продължителност до няколко месеца.

Имайки предвид характера на терена и примерните строително монтажни дейности, както и характерните видове и количества емисии на автотракторната и строителна техника, прогнозноочакваните количества изгорели газове ще са около 11520000 m³ със съдържание приблизително на 13200 kg азотни оксиди, 295250 kg въглероден оксид, 437 kg сажди , 11700 kg ЛОС (съгласно методика на СЗО).

Орентировъчно, концентрациите на вредни вещества в изхвърляните газове са:

CO - 27.05 g/m³

NC - 1,01 g/m³

NO_x - 1,14 g/m³

сажди - 0,101 g/m³

В периода на строителство ще се реализират и определен обем заваръчни и бояджийски дейности. емисии от заваръчни деиности. Ориентировъчно за тези дейности ще се използват около 500 кг. електроди. Отделените емисии при това са следните:

При това положение въздействието върху атмосферния въздух по време на СМР можем да квалифицираме като незначително, кратковременно, възстановимо, с малък териториален обхват и без кумулативен ефект.

Атмосферният въздух в района е с относително не много добро качество, (по-добро от предходните периоди, дължащо се на сниженото използване на вредни горива в промишлеността в района и на забавения интезитет на дейността на производствените единици) поради което понастоящем притежава потенциал, даващ възможност приемане на допълнителните минимални емисии на вредни вещества от предвиденото за реализация ИП, имайки предвид благоприятните метеорологични условия, способстващи ефективно разсейване.

За въздействието върху атмосферния въздух от бъдещата дейност на територията ще прогнозираме замърсяването, възникнало от работата на пристанищната механизация, товароразтоварните дейности, временното складиране на стоките и транспортните потоци от автомобили посещаващи обекта.

Условно приемаме (на база капацитетните възможности на пристанищните съоръжения), че обектът ще бъде посещаван от 10-15 товарни автомобила на час. Прогнозните количества изгорели автомобилни газове и емисиите на вредни вещества в тях са пресметнати при заложената по-горе плътност на автопотока и са показани в следната таблица:

На територията на пристанището за обслужване на пристанищната дейност от пристанищната механизация ще работят едновременно до два контейнероповдигача, два-три мотокара, автокран. Прогнозните количества изгорели газове от пристанищната механизация (контейнерни повдигачи, мотокари и др.) и емисиите на вредни вещества в тях са показани в следната таблица:

• 
  прахоунос при товароразтоварните дейности,
  

• 
  прахоунос при временното складиране на насипни товари и стоките
  

При възникване на пожар ще изгори освен оборудване и материали и евентуално товари. Въздухът ще бъде замърсен с продукти на горенето на различни материали, като въздействието може да е значително, с ограничен териториален обхват, кратковременно, възстановимо, с потенциално кумулативен ефект.

При взрив, в зависимост от използваните материали и суровини е възможно да бъде предизвикано значително въздействие с ограничен териториален обхват, кратковременно, възстановимо, с кумулативен ефект.

В случай на авариини разливи на опасни вещества, отделящи в атмосферата вредни емисии е възможно възникване на залпово замърсяване (при голям разлив на силно токсични вещества) на въздуха с косвено въздеиствие върху останалите компоненти на околната среда. Въздействието може да е значително, с средно голям териториален обхват, кратковременно, възстановимо, с кумулативен ефект.

Атмосферният въздух в района е с относително добро качество, дължащо се на ликвидиране на някои основни замърсяващи дейности, сниженото използване на вредни горива в промишлеността в района и на забавения интезитет на дейността и поради което понастоящем притежава потенциал, даващ възможност приемане на допълнителните емисии на вредни вещества, имайки предвид благоприятните метеорологични условия, способстващи ефективно разсейване.
3.2. Води

3.2.1. Подземни води

От гледна точка на подземните води обектът попада в Мизийския хидрогеоложки район – Варненски артезиански басейн. Характерно за тази зона е етажното разположение на водоносните хоризонти, вертикалната хидрохимична зоналност на подземните води, наличието на хидравлична връзка между водоносните хоризонти по линия на тектонските разседи и разломи, макар водоносните хоризонти да са добре изолирани един от друг и значително площно разпространение на докватернерните водоносни хоризонти. Вертикалното зониране отделя три зони:

- горна зона с активен водообмен и с пресни ненапорни и напорни води от инфилтрационния генетичен цикъл;

- средна зона със забавен водообмен и повишена минерализация и температура на водите, които са напорни и са от смесен произход – стари морски и инфилтрационни;

- долна зона, където водите са практически без водообмен, имат висока минерализация и висока температура, а произходът им е седиментогенен.
В района са оформени няколко водоносни хоризонта.

- малм - валанжински;

- еоценски;

- води в кватернерните /делувиални и алувиални/ наслаги;

Подхранването е чрез инфилтрация на валежна вода директно в разкритията на варовиците на повърхността или индиректно през пропускливата льосова покривка (0,63 m³/s); с вода от повърхностни потоци (5,7 m³/s); с вода от по-горе лежащи водоносни хоризонти.

Дренирането се осъществява чрез извори /Девненските, Златинските/, изкуствени сондажи и подводно в Черно море.

Условията на залягане на този водоносен хоризонт са благоприятни за предпазване на водата от повърхностно замърсяване с изключение на местата с непосредствено разкритие на водоносния хоризонт на повърхността особено по речните долини.

Дълбочината на пиезометричното ниво на водите от малм-валанжинския хоризонт е от 19,5 - 35 m над терена (самоизлив на водите) до 70 m под терена, в зависимост от хипсометричната височина на последния. Котата на водното ниво е от +15 до +45 m. Водопроводимостта е до 3000 m²/d, а хидравличният градиент е 0,0002 - 0,008. Температурата на водата е 30 - 54 ⁰С. Водите са хидро-карбонатно-калциеви до хидро-карбонатно-магнезиеви, пресни, слабо минерализирани, средно твърди до твърди. Естественият динамичен запас е не по-малко от 6,5 m³/s.
Еоценският водоносен хоризонт е формиран в еоценски пясъци и варовици. Дълбочината му се изменя от 450 m до 760 m като в западна посока бързо се издига и в района на Побитите камъни излиза на повърхността. Подхранването му в района на Побитите камъни е пряко от валежните води (около 20 %), а северно от този район - от сарматски карстови води (около 80 %).

Дебитът на водите от еоценския хоризонт е до 40 l/s, а водният напор +1 -+2 m. В разкритата си част хоризонта е безнапорен и се дренира във вид на извори с дебит 1,2 - 3,0 l/s. Водите са алкални, предимно хидрокарбонатно-калциево-натриеви със съдържание на сероводород, пресни, средно твърди до твърди. Минерализацията е 0,46 - 0,64 g/l. Средногодишният модул на подземния отток е 0,1 - 0,5 l/s/km². Коефициентът на филтрация е 2,8-10 m/d /средно 5,4 m/d/. Южно от езерото този хоризонт е формиран е в еоценски пясъци и варовици, които се разкриват на повърхността. Подхранването му в тази зона е пряко от валежните води. Над нивото на местния ерозионен базис водите са ненапорни и излизат във вид на множество малодебитни извори, по водоизносни глинесто-песъчливи пластове и по издържани пясъчникови прослойки. От низходящите извори по-значимите в този район са посочени в следната таблица 3.2.-1:

Под нивото на местния ерозионен базис средноеоценската вода е напорна. Водата на напорния водоносен хоризонт се разкрива по сондажен път. Тя е слабо минерализирана.

Двата хоризонта са независими - между тях заляга мощна серия от хотривски практически водоупорни мергели.

Подземни води в кватернера

В делувиалните наслаги също съществува водоносен хоризонт, който се подхранва от повърхностните води от склона или от пукнатинни-карстови води от докватернерните наслаги. В зависимост от геоложкия строеж дълбочината на този хоризонт варира от 2 - 3 и до 10 - 15 m от повърхността.

Напорни водоносни хоризонти са образувани и в алувиалните наслаги на двете най-ниски тераси. Горният им водоупор е от алувиални глини, а долният - от хотривски мергели. Водоносният хоризонт в погребаната заливна тераса е по-слабоводообилен. Това се дължи на по-малката мощност на чакълите. Напорът му е временен и след няколко часа нивото му се стабилизира на кота +1,0 m. Този хоризонт се съдържа в отделни, несвързани една с друга лещи. Водоносният хоризонт на най-ниската незаливна погребана тераса е по-водообилен и се подхранва от еоценския водоносен хоризонт, от склоновите води и от р. Провадийска в зоната западно от Белославското езеро. Водното му количество е установено експериментално и съставлява 3 - 61 l/s при понижение на нивото от 6 m до 8 m. Водата не е сулфатно-агресивна спрямо бетона.
3.2.2. Повърхностни водни течения и басейни

Повърхностните води на територията на община Белослав се отнасят към Черноморската водосборна област, подобласт с директен отток към Черно море. От физико - географска гледна точка водосборният басейн на реките, подхранващи Варненското и Белославското езеро, се отнасят към Шуменско - Провадийския район на Лудогорско - Добруджанската хълмисто-платовидна подобласт на областта на Дунавската равнина. Той се характеризира с платовиден релеф, силно до значително разчленен с денудационни плата и алувиални, пролувиални акумулационни равнини. Надморските височини са предимно 250- 400m. Площта на водосборната област на вливащите се в езерата реки е около 2600 - 2700 km ². В хидроложко отношение басейнът се отнася към област с континентално климатично влияние върху режима на речния отток, подобласт с преобладаващо дъждовно подхранване, но с постепенно нарастване на снежното подхранване, район с най - слабо изразено континентално влияние върху оттока. Северният бряг на Варненското езеро и водосборната област на р. Девненска се отнасят към район с преобладаващо влияние на подпочвеното подхранване. Хидрографската мрежа в района е представена от дерета, повечето от които имат сезонно наличие на вода, пряко свързана с падналите валежи, характеристиките на които са дадени по-долу.

Модулът на годишния отток е от 0,5 до 1–2 l/s/km². Отточният режим на речната мрежа се характеризира с лятно - есенно маловодие и зимно пълноводие. Маловодието продължава от юли до октомври и се характеризира с обем на оттока около 5-10% от годишния му обем. Модулът на абсолютния минимален отток е 0,1-1l/s/km² /главно 0,1-0,3/. Пълноводието е от декември до май, а обемът му е 60 - 70% от годишния. Плаващите наноси са 1 - 3 kg/m³. В хидрохимично отношение водите от речната мрежа се отнасят към провинция HCO₃^-Ca(SO₄,Mg,NO₃,Cl), хидрохимична област HCO₃^-Ca⁺⁺Mg⁺⁺.

Върху количеството и качеството на повърхностните води оказват влияние следните фактори:

- климатични (за разглеждания район изпарението е средно 76 % от падналите валежи);

- геоморфоложки (неголеми размери на водосборните области, поради което се получават високи максимални водни количества при проливни дъждове);

- геоложки;

- растителна покривка (залесеността допринася за по-равномерното разпределение на оттока);

- антропогенни (отпадните води увеличават общото водно количество).

Повърхностните води в община Беласлав са представени от Белославското и Варненско езеро, р. Провадийска и следните дерета: Харамията, Каплок Иван и Игнатиевското на северния бряг, Бялата вода и Белославското на южния бряг. Река Девненска е извън границите на общината, но чрез р. Провадийска се влива в Белославското езеро и оказва съществено влияние върху него, поради което също е разгледана в тази разработка.

По произход Белославското езеро представлява удавена долина. До 1923г. езерото е било закрит напълно сладководен лиман с площ около 11,5 km² , свързан с Варненско езеро чрез плитка заблатена река. През 1923г. се прокопава старият канал /дължина около 3,3 km, дълбочина 3 m /, след което площта на езерото се намалява с 2/3, а нивото му пада с ~ 2,20 m и се осушават заблатени площи /Тръстиковското и Синделското блата/. През периода 1971 - 1976г. каналът се удълбочава и разширява, а езерото се превръща в корабоплавателен канал и пристанище Варна - Запад. Изграждането на фериботния комплекс през 1978г. е свързано със значителни драгажни работи в езерото. Сегашните му характеристики са: дължина – 3,9 km, средна ширина 1 km, площ – 3,9 km², обем – 9x10⁶ m³, средна дълбочина 2,3 m, среден воден стоеж +0,05 - 0,06m, годишна проточност – 13 - кратна.

Режимни наблюдения на вълнението в езерото не са провеждани. Поради това вълновите параметри са определени по изчислителен път според скоростта на вятъра, неговата продължителност и разгона /табл. 3.2-2/:
ВЪЛНОВИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА БЕЛОСЛАВСКО ЕЗЕРО Табл. 3.1-2

Посока	Повторяемост	H, m	T,s	L,m
N	1 път на 1 год.	0,18	1,4	3,00
N	1 път на 20 г.	0,23	1,5	3,50
N	1 път на 50 г.	0,28	1,7	4,50
W	1 път на 1 год.	0,30	2,0	6,25
W	1 път на 20 г.	0,37	2,1	6,90
W	1 път на 50 г.	0,42	2,2	7,55

Пояснение: Н, Т, L – съответно средни височина, период и дължина на ветровата вълна.

Режимните изменения на водните нива на езерото са определени от 927 наблюдения провеждани в продължение на около 3 години /табл. 3.2-3/.