Д о к л а д за оценка на въздействието върху околната среда

Животинският свят в тези участъци е представен по слабо поради, наличието на натоварени транспортни потоци, населени мяста и производствени дейности.

Гръбначната фауна е представена от:

І. Клас земноводни /Amphibia/:

- Разред – Опашати /Caudata/, представени от дъждовници / Salamandridae/: обикновен тритон /Triturus Vulgaris/ ; гребенист тритон /T. Cristatus/;

- Разред – Безопашати /Ecaudata/, представени от кръглоезични / Dicoglossidae/: родове - чесновници / Pelobatidae / - обикновена чесновница /Pelobates fuscus /; крастави жаби /Bufonidae/, представени от почти всички видове – Bufo ssp;

ІІ. Клас влечуги /Reptilia/:

- Разред – люспести влечуги /Squamanta /: гущери /Suaria/ - слепооци /Ancuidae/; гущери /Lacertidae/ - ливаден гущер /Lacerta agilis/, триивичест гущер /L. trilineata/, зелен гущер /L. viridis/; Сцинкови /Scincidae/ - представени от змии /Untergattung Serpentes/; Смокове /Colubridae/ представени богато от почти всички видове без водните змии – Coluber ssp; отровници /Viperidae/, представени от – пепелянка /Vipera ammodytes/;

Птиците са с доминиране на - видове гугутки /Streptopelia ssp./, кос, бяла стърчиопашка, черногърбо каменарче /Oenanthe oenanthe/, врабчета /Passer domesticus/, /Passer montanus/, гарга /чавка/ (Coloeus monedula), градинска лястовица /Delichon urbica/, лястовица /Delichon urbica/, сврака /Pica pica/, сива врана /Corvus cornix/, полска врана (Corvus flagilegus), сойка (Garilus grandarius), голям синигер /Parus major/, чавка/ Corvus monedula/, поен дрозд, черноглаво коприварче /Sylvia articapilla/, сребриста чайка /Larus argentatus/ и др.

От бозайниците се срещат - мишки /Apodemus ssp./, плъхове /Rattus ssp./, таралеж /Erinaceus concolor/, къртица /Talpa europea/, катерица /Sciurus vulgaris/, лалугер /Citelus citelus/, съсел /Glis glis/, заек /Lepus europaeus/, скитащи кучета и други.

Животинският свят е значително по - богато представен: Освен изредените по - горе видове в териториите отдалечени от урбанистичните дейности срещаме още:

І. Клас земноводни /Amphibia /;

- Разред – Безопашати /Ecaudata /, представени от семейство Дървестници / Hylidae/ - дървестна жаба /Hyla arborea/ и семейство водни жаби / Ranidae/ , представени от дългокрака горска жаба и голяма водна жаба;

- Разред – костенурки представени от: гръцка сухоземна костенурка;

- Люспести влечуги /Squamanta/: гущери /Lacertidae/ - кримски гущер /Lacerta taurica /, горски гущер, степен гущер / Podarcis muralis /; Смокове /Colubridae/ представени допълнително от водните змии – обикновена и сива;

ІІІ. Клас птици /Aves/;

- Разред Ciconiformes, представен от /Ciconia ciconia/ бял щъркел; през териториите по времена миграция може да бъде срещнат и черен щъркел;

- Разред Anseriformes, представен от голяма част от защитени видове описани в следващата част: белоока потапница /Aytya nyroca/, червени ангъч /Tadorna ferruginea/, кафявоглава потапница /Aytya ferina/, тръноопашата потапница /Oxyura leucocephala/;

- Разред Gruiformes, представен от яребица и пъдпъдък;

- Разред lariformes, представен от сребриста чайка /Larus argentatus/, чайка смехулка, речна рибарка /Sterna hirungo/;

- Разред Columbiformes, представен от видове гугутки /Streptopelia ssp./, гривек, гргулица;

- Разред Piciformes, представен от зелен, сив, среден, пъстър и голям пъстър кълвач;

- Разред Passeriformes, представен от дебелоклюна, речен дъждосвирец, кос, бяла стърчиопашка, сирийски пъстър кълвач /Picus syriacus/, зелен кълвач /Picus viridis/, черногърбо каменарче /Oenanthe oenanthe/, сиво каменарче, алена лястовица /Hirundo daurica/, голям синигер /Parus major/, дългоопашат синигер /Aegithalus caudatus/, южен славей /Eritacus megarhynhus/, поен дрозд, черноглаво коприварче /Sylvia articapilla/, обикновено коприварче, обикновен мишелов /Buteo buteo/, обикновенна кукувица, малък маслинов присмехулник, горска чучулига, авлига, градинска овесарка, жълта овесарка, обикновен скорец, кадънка, качулата, горска и полска чучулиги, брегова лястовица и селска лястовица, жълта стърчиопашка, полска бъбрица, червеногърба сврачка, орехче, червеногръдка, черногушо ливадарче, ястребогушо и голямо коприварче, жълта и градска овесарка, елхова скатия, чинки, скорци, черешарка и други;

От бозайниците се срещат още - горски сънливец, съсел, лисица, невестука, черен пор, дива свиня.

За акваториалната част, където се намира инвестиционното предложение, има достатъчно натрупани данни за периода 1970 - 2000 година. За периода 1990 - 2000г. ИРР изпълнява перманентен мониторинг по параметрите: микробиална флора; фитопланктон; зоопланктон; ихтиопланктон; зообентос; рибна фауна.

Подробна характеристика, касаеща хидробиологичните параметри е направена в предходни разработки /ТУП, ДОВОС Пристанище Варна/.

Варненско и Белославско езера са еутрофицирани в дългосрочен период, което е и една от причините за редуциране на видовото разнообразие и количествените характеристики на предотавители на езерната флора и фауна. През периода 50 – 80-те години от езерата са изчезнали видове. Критични нива за флората и фауната има през 1989 - 1991г. През последните години се наблюдава съществено подобрение в екологичната обстановка, главно поради снижаване на индустриалния отток в езерата и редуциране на замърсителите. Започват бавно да се увеличават застрашени и изчезващи популации, а значимо се увеличавава плътността и биомасата на адаптивните представители.

По долу ще дадем по конкретни характеристики на системата:

Растителни съобщества

В периода 50 - 80 години в Белославската акватория в следствие на директно замърсяване от индустриален вток на ДПК и промени в солеността на водите са: изчезнали два вида ръждавци, класовидният многолистник и др; изчезнали са подводните ливади от Potamogeton на дълбочина 3 - 4 m.; унищожени са значителни популации от други макрофити като Zostera, Cystoseira, Cladophora, намалели значително популациите на крайбрежните пояси от тръстика /Phragmites australis/; редуциран е видовия състав в представянето на фитопланктона – намаление на броя представители от 28 на 16 вида;

Във Варненско езеро са идентифицирани общо 102 фитопланктонни вида разпределени по класове както следва: Bacillariophyceae – 34; Dinophyceae - 48; Chrysophyceae - 7; Eoglenophyceae - 1; Chlorophyceae -4; Cyanophyceae - 4. В качествената структура на фитопланктона доминира диатомо – перидиниевият комплекс, с приблизително еднакво представяне на класовете, като представителите им представляват ~ 88% от общия брой видове /ДОВОС Пристанище Вн/. През последните две десетилетия качествената структура е значително променена /от антропогенния вток/, като динофлагелатите /представители на перегинеите/ са нарастнали значително. Извършените проучвания през периода 90 – 91 г /ДОВОС Пристанище Вн/, показват относително доминиране на диатомеите в конкуренция с еугленовите микроводорасли, като по този начин са определящи за нивото на фитопланктонната биомаса. В Белославско езеро количеството на фитопланктона е доминиран от еогленовите микроводорасли през зимата и лятото и от диатомеите през зимата и есента. Биомасата на фитопланктона в езерото се характеризира с високи стойности през всички сезони, в резултат от високата степен на разнокачествено антропогенно въздействие върху акваторията. През периода 87 – 97 г в езерата се появяват нови за екосистемата видове, които по - рано са срещани в незначителни концентрации - силно завишение през цъфтежни периоди на перидиниеви, криптофитови и златисти фитопланктонти. Цъфтежите са в голямата си част моноспецифични или в ограмни концентрации са 2 - 3 вида, което довежда до нестабилнтост в екосистемата в дългосрочен период. Въз основа на характеристиките на фитопланктона, акваторията може да се класифицира като силно еутрофна, със сезонно нарушена екологична емкост.

Измененията в количеството и биомасата на зоопланктонните съобщества, могат да бъдат използвани като надежден индикатор за оценка на екологичното състояние на екосистемата в езерата. През периода 1987 - 97г зоопланктона в системата Белославско - Варненско езеро показва редуцирано видово разнообразие и смяна на доминантните видове, особено през последните години. Зоопланктонът е представен предимно от видовете Copepoda, Cladocera, Rotatoria и меропланктон. Максимумите в биомасата са проявени през зимно - пролетния период, което е характерно за еутрофицирани водоеми. Най - висока численост и биомаса на зооплактона е регистрирана [ДОВОС Пристанище Вн] в района на пристанище Варна - Запад с доминиране на A. clausi и бентосния ларватон. Представителството на бентосните организми е съществено / макар и с ниска биомаса/ - C.nauplii, C. cypris, P. larvae, D. zoea, Misidacea ssp, но приустановен факт, че в зообентосните проби няма живи ларви. Зообентосът е претърпял начителни промени през последните 40 години, като през последните години са наблюдавани 9 вида.

Ихтиопланктонът е предствен от яйца и ларвални форми на писия, попчета и хамсия в малки количества а епизодично кефалови риби. Почти цялата част от рибата намирана тук е от трансфери по водоемите и залива. Белославското езеро с високите нива на замърсяване е изгубило ролята си на размножителен ареал.

Зоопланктонът във Варненско езеро е представен от 16 вида докато 50 - те години са се срещал – над 55 вида. След 90 година в езерото навлезе Mnemiopsis leydii – ктенофора, която унищожи част от хранителния раков планктон.

Дънната фауна е представена от 8 вида с преобладаване на полихетни еврибионти със сравнително ниска биомаса.

Във Варненско езеро живеят 35 вида риби, от които 16 постоянни обитатели и 19 навлизащи. Тук се размножават – попчета, писия, меджид, атерини и някои морски игли.

Редки и застрашени представители на флората в Белославска община:

От микрофитите срещани в бреговата зона защитени са следните видове:

Застрашени:

Възлоцвента целина - Alpium nodiflorum

Оман – Inula spiraefolia

Възлоцветна целина – Apium nodiflorum

Бисерова змейска трева – Goniolimon tataricum besseranum

Редки:

Жабешка друзка – Juncus anarium

Триостреник - Triglochin maritima

Блатен костенец- Sonchus palustris

Степен пащърнак - Pastinaca umbrosa

Брадато водорасло- Cystoseira barbata

луковична ливадина- Poa bulbosa L. var. bulbosa

Варненски пирей - Agropyron varnense

Понтийски пелин - Artemisia pontica

Сибторнианова полска белоочица - Buglossoides arvensis subsp. sibthorpiana

Извит магарешки бодил - Carduus rmcinatus Bied

Пясъчна метличина - Centaurea arenaria.

Пустинна паламида - Cirsim alatum

Татарско зеле - Cramble tatarica

Черноморски хипекоум – Hypecoum ponticum

Спиреолистен оман - Lactuca aurea

Татарски млечник - Lactuca tatarica

Сърпец - Serratula bulgarica

Степен пащърнак – Pastinaca umbrosa
3.3.2. Наличие на защитени територии – характеристика, статут

Защитена зона BG 0000191 “Варненско-Белославско езеро”

Варненско-Белославският езерен комплекс обхваща две езера - Варненското и Белославското, свързани с изкуствено прокопан канал и разположени на запад от град Варна. Общата територия на защитената зона е 4681.81 ха, разположена на територията на област Варна, общините Варна и Белослав. Обхваща част от землищата на гр.Белослав, с. Езерово, с. Разделна, с. Страшимирово, Аспарухово, Варна и Владиславово. В биогеографско отношение районът се определя като континентален и черноморски.

Варненското езеро е крайбрежно лиманно езеро при устието на р. Провадийска с естествен произход. Варненско- Белославският езерен комплекс е най-големият и най-дълбокият по българското черноморско крайбрежие. Околността на езерото се характеризира с наличието на множество долини, широки от 30 до 120 м но не е наситена с големи водоизточници. То получава водните си маси главно от Девненските извори през Белославското езеро и някои подводни извори в западната си част. Най-големите реки са Девня и Провадийска, които до корекцията на река Провадийска през 1945 г. са се вливали на едно място, в западната част на Белославското езеро. Освен тях в езерото се вливат Игнатиевската река от Франгенското плато, Константиновската река, както и Пейнерджикския дол откъм Звездица. При високи води някои от тях носят голямо количество кварцов пясък, като по този начин на много места са се образували плажни ивици.

До началото на ХХ век водата на езерото се е вливала в морето през пълноводната но плитка река Девня (река Варна). След построяването на варненското пристанище и пресушаването на реката, през 1906-1909 г. през пясъчната ивица между езерото и морето е прокопан навигационен канал, в резултат на което нивото му спада с около 1.40 м, а в езерото навлиза морска вода.

Постепенно заблатените места по бреговете на езерото започват да се пресушават, като по този начин тази площ става достъпна за стопанска дейност. По-късно, през 1976 г., когато в действие влиза нов канал, дълбок 12 м, езерото е драгирано по дължината на течението. Свързването му с Варненския залив посредством два канала увеличава водообмена чрез пораждането на слаби течения между двата водни басейна.

Нивото на водата в езерото се определя главно от промяната на морското равнище и отчасти от вливането на реките Провадийска и Девня. Проточността на езерният комплекс е около 4 негови обема годишно. Температурата и солеността също се предопределят в голяма степен от влиянието на навлизащата от морето вода. В повърхностните слоеве на езерото температурата на водата се движи в широк диапазон, достигащ до 25 градуса. Средногодишната температура там е 14, а в придънния слой - около 8 градуса. Варненското и Белославското езера не замръзват през зимния период, което ги прави подходящи територии за презимуване на различни видове птици.

Широката връзка с Черно море е довела до повишаване на солеността на водите в двете езера, с което екологичните характеристики се доближават до тези на морската акватория. Соленостният режим на повърхностните води е с характерно пролетно намаление, дължащо се главно на прииждането на Провадийска река през този сезон. Повишаването на солеността през лятно- есенните месеци пък е предизвикано от намаления речен приток и изпаренията на езерната вода. Понякога и през лятото ветровете вкарват значително количество морска вода, но тя е с по-малка плътност (поради по-високата й температура) и се разтила над по-студените и тежки дълбочинни езерни води. Освен във вертикално сечение, солеността е различна и в различните райони на езерния комплекс - в близките до морето райони тя е около 12 промила, а в западната част на Варненското езеро - около 7 промила, като намалява към Белославското езеро.

В северната част на Варненското езеро и западната част на Белославското езеро са разположени тръстикови масиви, с преобладаване на обикновената тръстика (Fragmates Australis), теснолистния папур (Tufa Angistifolia) и крайбрежния камъш (Shoenoplectus litoralis). Масивите в западната част на Белославското езеро са значителни по площ и преминават във влажни и мочурливи ливади. Северно от тях се намира соленоводен басейн, чиито брегове са обрасли със солянка (Salicornia sp.) и друга халофитна растителност.

Защитената зона е създадена с цел опазване и поддържане на местообитанията на застрашени и мигриращи видове птици, по време на гнездене, миграция и зимуване за постигане на техния благоприятен природозащитен статус, съгласно чл. 6, ал.1, т.3 и т.4 от Закона за биологичното разнообразие. Като приоритетни се определят осигуряване на безопасни въздушни коридори и места за пренощуване за безпрепятствено предвижване на мигриращи грабливи птици, щъркели, пеликани и жерави, съгласно чл. 6, ал.1, т. 3 и 4 от Закона за биологичното разнообразие, по време на ежегодните им есенни и пролетни прелети, за постигане на техния благоприятен природозащитен статус, наред с опазването и поддържането на биологичното разнообразие в района, като предпоставка за стабилността на екосистемите, осигуряващи благоприятния природозащитен статус и жизнеспособността на популациите на видовете- обект на опазване.

Варненско- Белославския езерен комплекс е важна зона с международно значение за зимуващите водолюбиви птици. Тук ежегодно се концентрират над 20 000 водолюбиви птици – представители на 64 вида. На територията на комплекса са установени общо 202 вида птици, от които 59 вида, вписани в Червената книга на България (1985), 91 вида са от европейско природозащитно значение (SPEC). От световно застрашените видове птици в категория SPEC1 на територията на защитената зона са констатирани 7 вида, а от застрашените видове птици за Европа - SPEC2 тук са установени 21 вида, а от SPEC3 – 63 вида. В Белославското езеро се намира значителна по големина популация на саблеклюна (Recurvirostra Avusetta). В същата територия гнезди кокилобегачът (Himantopus himantopus). За белият щъркел (Ciconia ciconia) защитената зона “Варненско –Белославско езеро” се явява “място с тесен фронт на миграция”. Комплексът е територия със световно значение за миграцията на малкия корморан (Phalacrocorax pygmeus). В тази зона зимуват множество водолюбиви птици – патици, потапници, корморани и други. Наблюдават се международно значими струпвани на кафявоглава потапница (Aythya ferina). От световно застрашените видове, главно по време на миграция, се срещат къдроглавия пеликан (Pelecanus crispus) и белооката потапница (Aythya nyroca), както и тръноопашатата потапница (Oxyura leucocephala) през зимния сезон.

В защитената зона BG 0000191 “Варненско-Белославско езеро” обект на защита се явяват 59 вида птици, включени в Приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие (Приложение І на Директива 79/409/ЕЕС) и 53 вида редовно срещащи се мигриращи видове птици, които не са включени в Приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие (Приложение І на Директива 79/409/ЕЕС). От безгръбначните, включени в Приложение ІІ на Директива 92/43/ЕЕС на територията се развива местна популация на лицена (Lycaena fispar).

Защитената зона “Варненско- Белославско езеро” е във връзка със защитените зони BG0002046 “Ятата” и Зона BG0002046 “Галата”.

Защитена зона “Галата” обхваща източната част на Момино плато, намиращо се южно от град Варна. Територията е заключена между бреговата ивица на Черно море (от южната част на Варненския залив - квартал Аспарухово, едноименния нос и квартал Галата, до Змийски нос и къмпинг Рай) на изток и главен път Е87 Варна-Бургас. Обхваща част от териториите на община Аврен и община Варна, и в частност землищата на с.Близнаци, с. Приселци, с. Аспарухово и Варна. Общата площ на защитената зона е 8136.74 ха, от които суша с територия 6086.85 ха  и 2049.89 ха акватория. В биогеографско отношение районът се определя като черноморски.

Максималната денивелация в зоната е 231м. при средна надморска височина 80м. Разположена е на варовиково плато, през което преминават дълбоки дерета на няколко реки. В северната част крайбрежието е със стръмни скални и земни брегове, за които е характерна спорадична свлачищна дейност. В южната по- ниска част има пясъчни ивици и крайморски гори. Основно местообитание в ЗЗ “Галата” са широколистните гори от цер (Quercus cerris) и благун (Quercus frainetto). Тези гори заемат почти половината от общата площ на зоната. Останалата част е заета от крайбрежни морски води (25%), обработваеми площи и тревни пространства с доминиране на ливадна власатка (Festuca pratensis), броеничеста ливадина (Poa sylvicola) и др., на места с ниски дървета и храсти. Крайбрежните гори са подходящи местообитания за гнездене на представителни популации на полубеворатата мухоловка (Ficedula semiturquata), сивия кълвач (Рicus camus), средния пъстър (Dendrocopos medius) кълвач и горската чучулига (Lullula arborea). Крайбрежните скални и наподобяващи степни местообитания поддържат представителна популация на черногърбото каменарче(Oenanthe pleshanka).

В Защитена зона “Галата” са установени 178 вида птици, от които 34 са вписани в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 75 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашен в категория SPEC1 е включен 1 вид, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 22 вида, в SPEC3 - 50 вида. Зоната е разположена на миграционния път Via Pontica. Тя е типично място с тесен фронт на миграция, където мигриращите птици прилитат ниско над земята. В зоната, по време на гнездене и миграция се установяват значителни струпвания от рибарки и чайки, включително тънкуклюната чайка (Larus genei), гривестата рибарка (Sterna sandvicensis) и речната рибарка (Sterna hirundo), поради наличието на хранителен ресурс.

В защитената зона BG 0002060 съществуват подходящи местообитания за 61 вида, включени в Приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 54 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. “Галата” обхваща най- дългата неповлияна от човека крайбрежна ивица по българското Черноморие, поради което е едно от най-важите места в страната за средиземноморския буревестник (Puffinus yelkouan), за който се счита че гнезди тук.
Защитена зона BG 0002046 “Ятата”

На 300м. от “Белопал” се намира защитена местност “Ятата”. Международния природозащитен статус е Корине сайт, а българският- защитена местност. Площтта е 154 ха

Представлява изкуствено образуван водоем обрастнал с влаголюбива растителност, разположен на южния бряг на плавателния канал, свързващ Варненското и Белославското езеро, непосредствено до град Белослав. Към мястото се отнасят и заобикалящите го пасища, възвишения с ниски скални венци и малка долина в южната му част. Обхваща територия от общините Варна и Белослав при землищата на с. Константиново и Белослав. Общата територия на зоната е 144,50 ха. В биогеографско отношение районът се определя като черноморски. Образувана е своеобразна влажна зона заемаща ~30% от местността и разделена от дига на две части – южна - сладководна и северна соленоводна. В близост се заустват и водите на ПСОВ Белослав, в резултат на което са създадени своеобразни местообитания.

Бреговете на сладководното огледало са обраснали с тръстика /Phragmites australis/ и широколистен папур /Typha latifolia/. Около соленоводното огледало се срещата солянка /Salicornia ssp./ и друга халофитна растителност. Неголемите скални венци и неексплоатирана пясъчна кариера разположени северо - западно от обекта допълват разнообразието от местообитания.

Мястото представлява мозайка от разнообразни местообитания, като най-характерни са заблатените територии и мочурищата, образувани в резултат главно на постоянното заустване на водите от пречиствателната станция за отпадни води (ПСОВ) - Белослав, разположена в съседство. Своеобразната влажна зона е разделена на южна – сладководна и северна- соленоводна част. Бреговете на сладководния водоем са обрасли с водолюбива растителност с доминиране на тръстика (Fragmites australis) и широколистен папур (Tufa latifolia). Неголеми площи около соленоводния басейн са покрити със солянка (Salicornia sp.) и друга халофитна растителност. На запад и север от водоема се простират открити площи, обрасли с мезоксеротермна тревна растителност. Склоновете на възвишенията от изток са покрити с издънкови гори от цер (Quercus cerris), келяв габър (Carpinos orientalis) и полски бряст (Ulmus minor). Разнообразието на местообитания се допълва от малка долина с тревна и храстова растителност, неголеми скални венци и изоставена пясъчна кариера.

Макар и с малка площ “Ятата” се отличава с богато видово разнообразие от птици през всички сезони. На територията му са установени 208 вида птици, от които 62 са включени в Червената книга на България (1985). Като световно застрашен в категория SPEC1 са включен 7 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 20 вида, в SPEC3 - 62 вида. В Приложение І на Директива 79/409/ЕЕС са вписани 63 вида птици, а редовно срещащите се мигриращи видове птици, които не са включени в Приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие (Приложение І на Директива 79/409) са 53 вида. В зоната са установени още 24 значими вида птици – обект на защита, съгласно международни конвенции.

“Ятата” е едно от най-важните места в страната за опазването на гнездящите тук кокилобегач (Himantopus himantopus), малък воден бик (Ixobrychus minutus). Мястото е от голямо значение и за гнезденето на червения ангъч (Tadorna ferruginea). Саблеклюнът /Recurvirostra avosetta/ също гнезди в “Ятата”, макар и в малки количества.

Защитената местност е зависима от втока на води от ПСОВ Белослав. Предвид амортизираността и остарялостта на съоръженията в нея, през периоди на авария за продължително време се преустановява втока на води, което създава проблеми за флората и фауната. Все още не се контролира регламентът за пашата на добитък в района на защитената местност.

В близост до района на инвестиционното предложение е разположена част от природна забележителност ”Побити камъни”. Обявяването на защитената местност и природозащитния режим на територията е третиран в следните документи:

Постановление №12304/26.06.1937г на МЗДИ обявява централна група с площ 10,3 ха за природен паметник.

Постановление №22517/15.12.1938г на МЗДИ обявява естествените образувания на Белославска и Слънчевска група с площи 4,6ха и 4,8ха за природен паметник

Заповед №3702/29.12.72г на МГОПС обявява Бановска група с площ 5,0ха и Западна група с.Слънчево с площ 1,5ха за природна забележителност.

Заповед №800/31.08.81г на КОПС обявява “уникални скални образувания в м. Кьоморлука”, землище гр. Девня за “природна забележителност “ с площ 60,0ха.

Заповед №988/04.09.93г, раздел втори, т.14 от “Природна забележителност” на МОС, определя ПЗ ”Побити камъни” като защитен природен обект с национално значение.

Заповед №258 / 17.08.95г на МОС, е действащата заповед с която се определя комплекса ПЗ ”Побити камъни” с площ 253,3 ха., като обект с международно значение за опазване на уникални геоложки образувания.

Режимът на защита, който определя Заповед № 258/17.08.95г на МОС, включва следните забрани:

Разкриване на кариери; провеждане на минно- геоложки и други дейности които увреждат и унищожават скалните образувания или променят естествения облик на местността;

• 
  Всякакво строителство освен предвиденото в устройствения проект на местността;
  
• 
  Изземване на пясък, скални маси и отделни колони;
  
• 
  Замърсяване с битови и промишлени отпадъци;
  
• 
  Извеждане на сечи с изключение на огледни и санитарни;
  
• 
  Залесяване на голините;
  
• 
  Късане и унищожаване на тревна и храстова растителност, както и събиране на билки;
  
• 
  Ловуване.
  

Пустинята е характерна с карстовите си образувания, най- интересни от които са “Побитите камъни”. В пустинята има много конкреционно - карстови образувания, химично - карстови образувания с най- различни форми - гъбовидни, овчи гърбици, малки стълбове и др.