СРЕДНОМЕСЕЧНИ ВАЛЕЖИ в ІmmІ Табл.3.1- 4

СРЕДНОМЕСЕЧНИ ВАЛЕЖИ в ІmmІ Табл.3.1- 4

Отбелязват се по два максимума и минимума на валежите през годината. Валежните максимуми са през юни и октомври, а валежните минимуми - през февруари-март и септември.

Отношението на сумата на валежите през студеното полугодие (ноември - април) към тази през топлото (май - октомври) за района е 0,83. Според метеорологичните и климатичните наблюдения, когато това отношение е по-малко от 1,0 се приема, че сезонното разпределение на количеството на валежите не благоприятства техния очистващ ефект - поради по-голямата честота на случаите със стабилна стратификация на атмосферата през студеното полугодие.

Валежите допринасят за попадане и разпространение на замърсителите от въздуха в почвите, повърхностните и плитките подпочвени води. Средногодишно валежите за района на Варна са около 500-560 mm.

От общия брой дни с валежи - средно 115.8 годишно (за станция Варна) дните с валежи над 1 l/m², които “измиват” атмосферния въздух от замърсители, са значителен брой - средно 66.4 годишно, разпределени по месеци както следва:
Средномесечен брой дни с валежи над 1 l/m²

Табл.3.1-5
І ІІ ІІІ ІV V VІ VІІ VІІІ ІХ Х ХІ ХІІ Ср. годишно

6.6 6.2 5.2 6.6 5.7 6.4 4.7 3.6 3.2 4.7 6.4 7.1 66.4

Сравнително по-високата влажност на въздуха в района поради близостта до водни басейни обуславя възможности за хидратиране на замърсителите с образуване на нови токсични съединения. Средногодишната стойност на относителната влажност на въздуха е 77%, максималната стойност - 82% е през зимата, а минималната - 70% - през лятото.

82 80 78 78 78 74 70 70 73 76 80 82

Мъглите пречат на нормалната човешка дейност и благоприятстват повишаването на концентрацията на замърсителите в атмосферния въздух. Те оказват неблагоприятно влияние при разпространението на замърсителите по въздуха, т.к. възпрепятстват ефективното разсейване. Преобразуването на замърсителите от тях е сходно с това на валежите. Наличието на мъгли увеличава дифузията, която увлича замърсителите от слоя над мъглата, с което пък се увеличава концентрацията им в слоя с мъгла. Следващата таблица представя данни от за средномесечния брой дни с мъгла (за станция Варна).

Средногодишният общ брой на дните с мъгла в района е сравнително голям - 35.

Приземни термични инверсии, които предизвикват задържане на замърсителите (аерозоли и механични примеси) в приземния слой на атмосферата и възпрепятстват разсейването им не се образуват в района.

Слънчевото греене и радиация имат съществено значение при подпомагане /увеличаване/ или възпрепятстване /понижаване/ на ефекта от вредното въздействие на замърсителите.Тези фактори косвено влияят върху способността на въздуха да разсейва и разгражда замърсителите, както и върху устойчивостта на атмосферата.

В таблици 3.1.1-8 и 3.1.1-9 са приведени данни за слънчевото греене и слънчевата радиация за Варна. Този параметър има косвено влияние върху разпространението на замърсителите, разграждането на някои от тях и върху устойчивостта на атмосферата.


ОТНОСИТЕЛНА ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТ НА СЛЪНЧЕВОТО ГРЕЕНЕ %

Табл.3.1- 8

Месец	І	ІІ	ІІІ	ІV	V	VІ	VІІ	VІІІ	ІХ	Х	ХІ	ХІІ
СЛЪНЧ.ГРЕЕНЕ %	29	31	32	41	48	57	68	69	48	48	31	24

СРЕДНОМЕСЕЧНА СЛЪНЧЕВА РАДИАЦИЯ

Табл.3.1- 9

Месец	І	ІІ	ІІІ	ІV	V	VІ	VІІ	VІІІ	ІХ	Х	ХІ	ХІІ
РАДИАЦИЯ [W/m2]	48	75	108	149	183	202	205	187	152	97	53	34

Устойчивостта на атмосферата е важен фактор за разсейването на замърсителите. Тя зависи от:

• 
  механичната турбулентност - функция на скоростта на вятъра и грапавостта на подстилащата повърхност;
  
• 
  термичната турбулентност - предизвикана от конвекцията на нагретия от земната повърхност въздух;
  
• 
  статичната стабилност - свързана с изменението на температурата на въздуха по височина.
  

• 
  клас А - силна неустойчивост;
  
• 
  клас В - умерена неустойчивост;
  
• 
  клас С - слаба неустойчивост;
  
• 
  клас D - неутрална устойчивост;
  
• 
  клас Е - слаба устойчивост;
  
• 
  клас F - умерена устойчивост.
  

Нивото на замърсяване на атмосферата с вредни вещества се определя не само от големината на емисиите им във въздуха, химичния им състав и свойствата им, но и от характера на разсейването им в атмосферата и от условията за самопречистването й.

Основните метеорологични явления, които създават благоприятни условия за натрупване на атмосферните замърсители и намаляват самопречистващата способност на атмосферата са:

• 
  голяма честота на тихо време (със скорост на вятъра от 0 до 1m/s);
  
• 
  ниска средна скорост на ветровете (през дните с вятър);
  
• 
  ниска сума на дните с валежи над 1 l/m²;
  
• 
  значителен брой на дните с мъгла;
  
• 
  образуване на приземни и приповдигнати термични инверсии;
  
• 
  неблагоприятно сезонно разпределение на количеството на валежите през студеното и топлото полугодие (отношение на сумата на валежите през студеното полугодие към тази през топлото по-малко от 1,0 - поради по-голямата честота на случаите със стабилна стратификация на атмосферата през студеното полугодие) и др.
  

• 
  средногодишно през 33.7% от дните скоростта на вятъра е до 1 m/s или има безветрие - два пъти по-висока честота имат дните със средносилен и силен вятър;
  
• 
  средна скорост на вятъра - 3.5 m/s - относително висока;
  
• 
  средногодишна честота на дни със силен вятър (над 5 m/s) - 20.3% - немалка;
  
• 
  средногодишно 90 дни с бризови циркулации (със скорост 3-5 m/s) - значителен брой;
  
• 
  дни с мъгла - 35 - значителен брой;
  
• 
  температурни инверсии - липсват;
  
• 
  отношение на сумата на валежите през студеното полугодие към тази през топлото - 0,83 - неблагоприятно;
  
• 
  среден брой дни с валежи над 1 l/m² - 66.4 - сравнително висок.
  

От гореизложеното може да се направи общата оценка, че климатичните и метеорологични условия в района и свързаната с тях динамика на атмосферата са благоприятни за разсейване на атмосферните замърсители и за самопречистване на атмосферата.

Състоянието на атмосферния въздух в приземния слой в значителна степен зависи от въздействието на антропогенните фактори. Атмосферният въздух в района е подложен на влиянието на много замърсители - промишлените предприятия, автомобилният и железопътен транспорт, битовият сектор и др.

Замърсяването на атмосферния въздух на територията на община Белослав се дължи основно на промишлеността, транспортния поток по пътя Варна-Девня, жп трасета София-Варна, уличната мрежа, битовото отопление през студения период, селскостопанските дейности в близост до територията, дейностите върху открити площи с насипни материали (депа, кариери, сметища, строителни площадки и др.). Източниците на атмосферно замърсяване са класифицирани съобразно техните характеристики, имащи важно значение за чистотата на въздуха.

Основните замърсяващи вещества са серен диоксид, прах, азотни оксиди. Наднормени стойности се отчитат при показателите прах и серен диоксид /последния главно през зимния период/.

В района на града не е съществена концентрацията на промишлени производства, емитиращи вредни вещества във въздушния басейн. По-големи замърсители са разположени на съседните територии (община Девня и община Варна).

Организираните източници на територията на общината са предимно от производствен характер. Характерното им разпределение (в типична производствена зона) позволява добре да се оцени тяхното въздействие върху замърсяването на атмосферния въздух.

В процеса на инвентаризация са дефинирани източниците на вредни емисии по техния вид, влияние и значимост на замърсяване на атмосферния въздух на общината. Освен това източниците са представени по вида на замърсяващите вещества, както и по териториалната им принадлежност. Те са разгледани като организирани (когато замърсяващите вещества се отделят в атмосферния въздух от точно определено място с известни технически и технологични характеристики - височина, напречно сечение, температура, обем и т. н.) и неорганизирани (когато във въздуха замърсяващите вещества се отделят от открити площадки без изпускателни устройства).

По вид източниците са класифицирани като източници с промишлен характер, отоплителни (промишлени и битови) инсталации и паропроизводство, транспортни източници.

По влияние и значимост основни източници са:

С най-голямо значение са емитерите на вредни вещества в “Агрополихим”АД, “Солвей Соди”АД, ”Полимери”АД, пристанище “Варна-Запад”ЕАД и ТЕЦ”Девен” - от запад; “ТЕЦ Варна”ЕАД, пристанището му за въглища и “Терем”ЕАД - от изток;

С по-слабо влияние се характеризират Фериботен комплекс-Варна, МТ база на “Трансстрой-Варна”АД, Захарен завод - Девня, Циментов завод - Девня, Пристанище “Леспорт”ЕАД, Кораборемонтна база на “Делфин-1” ООД, ГПСОВ-Варна, ЗФК “Тополи”;

С минимално въздействие са заводите, разположени на територията на гр. Варна, Пристанищен комплекс - Варна, Екарисаж “Варна”.

Основното въздействие е за сметка на промишлените източници и транспортния поток, а с по-слабо, предимно сезонно влияние са тези на инсталациите за паро- и топлопроизводство;

Влиянието на организираните източници превъзхожда многократно въздействието от неорганизираните по количество, разнообразие и степен на вредност на емисиите.

По вида на замърсяващите вещества източниците са следните:

Автотранспорт, битово и промишлено отопление и паропроизводство през зимния сезон, “ТЕЦ Варна” ЕАД, ТЕЦ ”Девен”, Циментов завод - Девня, “Солвей Соди”, Пристанище “Варна – Запад”, “Агрополихим”АД;

“ТЕЦ Варна” ЕАД, ТЕЦ ”Девен”, Циментов завод - Девня, “Солвей Соди”, Пристанище “Варна – Запад”, “Агрополихим”АД, отоплителните и паропроизводителни централи на обектите, автотранспорта, битовото отопление през зимния сезон,

“Агрополихим”АД – флуороводород и газообразни флуорни съединения, амоняк; “Полимери”АД - хлор, хлороводород, хлорни неорганични съединения, дихлоретан, винилхлорид; “Солвей Соди” – амоняк;

“ТЕЦ Варна” ЕАД и пристанището му, ТЕЦ ”Девен”, Циментов завод - Девня, “Солвей Соди”, Пристанище “Варна – Запад”, МТ База на “Трансстрой”, кораборемонтна дейност на плаващ док на “Делфин-1”, Шламоотвал “Падина”, Сгуроотвал на “ТЕЦ Варна” ЕАД, Депо за фосфогипс и пиритна угарка, открити кариери, сметищата за ТБО.

По териториална принадлежност източниците са:

На територията на община Белослав - “ТЕЦ Варна” ЕАД и пристанището му за въглища, МТ базата на “Трансстрой”, Фериботният комплекс, керамичната фабрика в Разделна, плаващият док на “Делфин-1”, битовото отопление през зимния период;

Западно от разглеждания район, на територията на община Девня вредни вещества във въздуха емитират ТЕЦ ”Девен”, Циментов завод - Девня, “Солвей Соди”, Пристанище “Варна – Запад”, “Агрополихим”АД, Захарен завод, “Полимери”АД;

Източно от разглеждания район, на територията на община Варна влияние върху замърсяването оказват дейностите на пристанище “Леспорт”, “Терем”, КРЗ ”Одесос”, ГПСОВ-Варна, Пристанищен комплекс “Варна”, Екарисаж “Варна”, ЗФК”Тополи”.

Интензитетът на автомобилния трафик по пътя Варна - Девня, при пиково натоварване варира от ~ 150 до 250 условни автомобилни единици за час. Направени са изчисления за отделените вредности от автомобилния трафик въз основа на следните изходни данни: изминаване на около 1 км. със средна ширина на обема на разсейване на газовете до 100м от двете страни на двете платна и височина до 3,5m (автомобилните газове са тежки); приета е условна средна скорост на пътя 2,5m/s; прието разпределение на еквивалентните автомобилни единици 70% с бензинови двигатели, 20% с дизелови двигатели и 10% - с АГУ.

Съгласно направените изчисления за замърсяването в ареал от 100 m от двете страни на пътя ще бъде:

Табл. 3.1-10

ВРЕДНОСТИ	СО	NОx	CH	Pв
ДИМЕНСИЯ	mg/m3	mg/m3	mg/m3	mg/m3
Емисия в час пик – 250 условни тр. Единици	4.9	0.31	0.38	0.0032

В тази връзка може да се предположи, че реалното замърсяване на въздуха от газове, отделяни от транспорта е сравнително високо.

В района на Белослав липсва системен мониторинг на средата .

Най - близкият пункт за провеждан мониторинг макар и по-рядко през последните години /информационните бюлетини на НЦОСУР на МОСВ за последните години 1996-1999 г./ е с. Страшимирово, отстоящо 1.5 km източно от зоната. По обобщените данни от бюлетините пункт Страшимирово, присъства сред десетте пункта в страната с максимални средноденонощни концентрации на атмосферни замърсители

Наличните данни от измервания в района показват, че въздухът е бил замърсен преди всичко с прах и азотни оксиди. Замърсяването е било от следния порядък:

• 
  за серния диоксид - до 4% от ПДК_ср.ч. и до 2% от ПДК_ср.дн.;
  

• 
  за азотния диоксид - до 10% от ПДК_ср.ч.;
  
• 
  за фини прахови частици (ФПЧ₁₀) - 95-105 % от ПДК_ср.дн.
  

Епизодични измервания за статуса на въздуха в близост до път Варна - Девня са правени във връзка с изготвяне на различни ДОВОС в района.

Резултати от измервания на фоновото ниво на замърсяване на въздуха от специализираната мобилна лаборатория на РИОСВ – Варна са обобщени в табл. 3.1.2-2.
Измерени максимални концентрации на вредни вещества, g/Nm³

Табл.3.1-11

СТОЙНОСТИ	ВРЕДНО ВЕЩЕСТВО
	ФПЧ	СО	О3	SO2	NOх
Максимална средночасова	87,1	11.6	51,5	93,1	20,6
Среднодневна	66,3	5,6	48,9	91,3	19,3