Емисии от неподвижни и площни източници от изгаряне на горива на територията на общината
Табл.3.1-13
ВРЕДНО ВЕЩЕСТВО
|
SO2
|
NOX
|
CO
|
ЛОС
|
ЕМИСИЯ (Т/ ГОД)
|
13605.16
|
4164.22
|
3198.93
|
305.84
|
Линейни източници - основен линеен източник за общинската територия е автомобилният транспорт. През града минават от северната страна на езерото четвъртокласен път ІV 20074 “Варна-Девня”, а от южната страна на езерото пътят, свързващ гр. Варна с гр. Белослав и с. Разделна. Замърсяването от транспорта се формира както от веществата, съдържащи се в изгорелите автомобилни газове (азотни оксиди, серен диоксид, оловни аерозоли, леки органични съединения и др), така и от уноса на прах от движението.
Замърсител се явява и железопътният транспорт на територията на общината. Тъй като движението е основно от електрически локомотиви, то композициите допринасят главно за замърсяване на атмосферния въздух с прах, увлечен от движението.
Транспортният поток от леки и товарни автомобили, автобуси и автотракторна техника, както и железопътният транспорт допринасят в много голяма степен за влошаване на качеството на атмосферния въздух. Отделяните от двигателите вредни вещества в състава на изгорелите газове (азотни оксиди, въглероден оксид, серни оксиди, сажди и летливи органични съединения) както и прахът са в основата на замърсяването на приземния атмосферен слой в градската част на територията. В процеса на обследване е извършена инвентаризация на транспортните средства, преминаващи през града и е пресметнато емитираното количество вредни вещества както и разпространението им във въздуха.
Извършено е преброяване на транспортните средства, преминаващи през двете най-оживени кръстовища на града - северният и южният пътни възли към ферибота. Освен това са получени справки за транспортните средства, регистрирани на територията на общината.
Разположението на пунктовете дава количеството МПС по вид, а също така и възможността да бъде определен броя на транзитно преминаващите през града автомобили. Взета е и справка (до голяма степен условна) за продадените през последната година количества горива от обектите за съхраняване и търговия с автомобилни горива.
При извършените пресмятания на количествата вредни вещества, отделяни от движението на автотранспорта, са определени емисионните фактори за различните видове и условия и автомобили, както и стойностите на емисиите, отделяни от движението на автотранспорта по пунктове и общо за града, показани в следващата таблица.
ЕМИСИИ ОТ АВТОТРАНСПОРТА ЗА ГРАДА ОБЩО (t/a)
Табл. 3.1-14 Вид на замърсителя |
От автомобили разделени по вид на горивото
|
Общи
|
Бензинови
|
дизелови
|
газови
|
Въглероден оксид
|
37.92
|
170.8
|
4.06
|
182.78
|
Азотни оксиди
|
4.89
|
1137.15
|
0.517
|
1142.53
|
Леки органични съединения
|
3.79
|
42.78
|
0.404
|
46.97
|
Сажди
|
-
|
4.27
|
-
|
4.27
|
При изчисляването на емисиите, не са взети предвид тези от железопътния транспорт. Интензитетът на преминаване на ж.п. композиции е относително нисък, почти всички от тях (86 %) използват електрическа тяга и поради тази причина приносът в замърсяването на атмосферния въздух от този тип линеен източник е минимален. Относително по-голям е процентът отделян прах при преминаване на композициите, но поради това, че гара Белослав е основна на трасето и влаковете се движат с ниска скорост, нивата на емисиите също не са високи.
Като неорганизирани източници са разгледани земеделски земи, депа за отпадъци, кариери, открити градски терени, обектови площадки, обекти за съхранение и търговия с петролни продукти. Основен замърсител от тях е прахът. По-сериозни неорганизирани източници установени на територията са:
- сгуроотвалът на ТЕЦ-Варна в местността Беглик чаир;
- депата за фосфогипс и пиритна угалка на “Агрополихим”АД;
- депата за драгажни маси на територията - 4б и 4в;
- кариера за камък Страшимирово;
- кариера за камък Бялата вода;
- кариера за глина Разделна;
- кариера за пясък “Белопал”;
- кариера на КРЗ “Флотски арсенал” (“Терем”);
- производствените дейности в предприятията;
- бензиностанциите на територията;
- площадките на предприятията.
На територията на общината съществуват редица неорганизирани източници на атмосферно замърсяване. Това са дихателите на горивни резервоари в предприятията и обектите за съхраняване и търговия с горива, леярни цехове, открити площи за насипни материали, депа за отпадъци, кариери за добив на инертни материали. Такива източници са бензиностанциите, депата за ТБО и строителни отпадъци и др.
На територията на общината действат малко обекти за съхраняване и търговия с течни горива. Емисиите на летливи органични съединения (ЛОС), отделяни от т.н. големи и малки дишания, както и при зареждане на автомобилите, са изключително ниски.
От горепосочените данни изводът е, че за общината проблемите със състоянието на атмосферния въздух са относително минимални. За град Белослав, делът на емисиите на вредни вещества в атмосферата е несъществен. Вредните емисии са в пъти по-ниски от средните за страната. От годишните карти за емисии на серни оксиди (справочник "Околна среда” на Националния статистически институт) се вижда, че територията на общината е в зони с емисии на SOх - от 0 до 2.5 t/km2, което е доказателство за чистотата на атмосферния въздух.
Община “Белослав” е включена в единната система за наблюдение и контрол на атмосферния въздух. Трябва да се отбележи обаче, че мониторинговите пунктова на нейна територия не работят ефективно от дълго време. Ниският потенциал на замърсяване на въздуха има голямо значение за хигиенната обстановка на областта. Това спомага за разсейване на вредностите в атмосферния въздух и намаляване на концентрациите в приземния въздушен слой (основа за това са високата скорост на вятъра и орографските условия). През последните години основни източници на замърсяване на атмосферния въздух са автотранспорта и битовите отоплителни инсталации. Промишлените източници на замърсяване са незначителни с изключение на преноса на замърсители от Девненския промишлен комплекс и ТЕЦ “Варна”.
Предвижда се в близко бъдещеда се приемат мерки за намаляване на атмосферното замърсяване чрез газифициране на обществените сгради и жилищата на населението.
Разгледани са още и следните площни неорганизирани източници: земеделски земи, депа за отпадъци, кариери, открити градски терени /улици, незатревени площадки, строителни обекти и площадки и др. под./. Основен замърсител от тях е прахът. При депата за ТБО замърсител е и биогазът, който се отделя при безкислородното гниене на отпадъците. При запалване на стърнищата замърсители на въздуха са изгорелите газове – продукт на горенето на растителни остатъци.
Летливи органични съединения от обектите за съхранение и търговия с горива
Табл. 3.1-15
|
ОТ БЕНЗИНИ
|
ОТ ДИЗЕЛОВО ГОРИВО
|
ОТ ГАЗОВО ГОРИВО
|
ОБЩО
|
ЕМИСИЯ (t/a)
|
0.560
|
0.621
|
0.076
|
1.257
|
Емисии от открити земеделски земи
Табл. 3.1-16
Източници
|
t
|
|
Общо
|
Около
|
Града
|
|
h
|
t/a
|
kg/h
|
t/a
|
Кg/h
|
Сух материал
|
360
|
210
|
583
|
133
|
370
|
Влажен материал
|
108
|
63
|
583
|
40
|
370
|
Концентрация на прах на 1,5 m над суха земна повърхност
Табл. 3.1-17
V, m/s
|
0
|
3
|
8
|
12
|
16
|
19
|
|
C, mg/m3
|
0
|
0,12
|
0,6
|
1,6
|
4,8
|
11,0
|
|
Ta, дни
|
128
|
168
|
47
|
15
|
5
|
2
|
237
|
Ts, дни
|
32
|
41
|
14
|
2,55
|
0,5
|
-
|
58
|
Забележки: ta – брой дни в годината, ts – брой дни през лятото.
Емисии от изгаряне на селскостопански остатъци на открито, за територията на цялата община
Табл. 3.1-18
№
|
Източници
|
ОСА
|
СО
|
ЛОС
|
|
|
t/a
|
kg/h
|
t/a
|
kg/h
|
t/a
|
кg/h
|
1
|
Горене на селскостопански материали
|
225
|
-
|
1191
|
-
|
184
|
-
|
1.1
|
Запалване на стърнища
|
180
|
250
|
935
|
1300
|
144
|
200
|
1.2
|
Лозови остатъци
|
20
|
28
|
96
|
133
|
20
|
28
|
1.3
|
Градински остатъци
|
17
|
24
|
90
|
125
|
10
|
13
|
1.4
|
Остатъци от овощни градини
|
3
|
4
|
27
|
225
|
4
|
6
|
1.5
|
Остатъци от озеленени терени
|
5
|
7
|
43
|
60
|
6
|
8
|
Емисии от изгаряне на селскостопански остатъци на открито /за района около гр. Белослав/.
Табл. 3.1-19
№
|
Източници
|
|
ОСА
|
СО
|
|
ЛОС
|
|
|
|
t/a
|
kg/h
|
t/a
|
kg/h
|
t/a
|
кg/h
|
1
|
Горене на селскостопа-нски материали
|
141
|
-
|
736
|
-
|
113,6
|
-
|
1.1
|
Запалване на стърнища
|
114
|
158
|
593
|
823
|
91
|
127
|
1.2
|
Лозови остатъци
|
13
|
18
|
61
|
84
|
13
|
18
|
1.3
|
Градински остатъци
|
11
|
15
|
57
|
79
|
6
|
8
|
1.4
|
Остатъци от овощни градини
|
2
|
2,6
|
17
|
24
|
2,6
|
3,7
|
1.5
|
Остатъци от озеленени терени
|
1
|
1,3
|
8
|
11
|
1
|
1,5
|
Както се вижда от горните таблици, основното замърсяване /75-80%/ е от паленето на стърнищата.
Емисии от открити градски терени
Табл. 3.1-20
Открит терен
|
Годишна, t/a
|
Часова, kg/h
|
Улици
|
1,78
|
0,20
|
Промишлени площадки
|
0,12
|
0,01
|
Строителни площадки
|
0,45
|
0,05
|
Други
|
1,10
|
0,12
|
Анализът на резултатите показва, че това замърсяване е символично в сравнение с останалото и не е представително за целите на този Доклад.
Емитирани количества сгуропепелен прах
Табл. 3.1-21
Състояние на материала
|
q,kg/mh
|
Vc,m/s
|
Q,kg/d
|
C,mg/m2ден
|
t, дни
|
Сс g/m2
|
|
1
|
1,70
|
9,7
|
20353
|
1830
|
4,66
|
8,5
|
|
2
|
11,58
|
20,8
|
138945
|
12487
|
0,036
|
0,4
|
Емитирани количества фосфогипсов прах
Табл. 3.1-22
Състояние на материала
|
q,kg/mh
|
Vc,m/s
|
Q,kg/d
|
C,mg/m2ден
|
t, дни
|
Сс g/m2
|
1
|
Сух
|
0,926
|
2,9
|
11113
|
998,7
|
32
|
32
|
Влажен
|
0,037
|
445
|
40
|
1,3
|
2
|
Сух
|
25,44
|
9,7
|
305298
|
27437
|
4,66
|
128
|
Влажен
|
1,70
|
20353
|
1830
|
8,5
|
3
|
Сух
|
92,61
|
20,8
|
1111563
|
99895
|
0,036
|
3,6
|
Влажен
|
11,58
|
138945
|
12487
|
0,4
|
Сподели с приятели: |