Д о к л а д за оценка на въздействието върху околната среда
Изтегляне 3.98 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ВЪЛНОВИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ВАРНЕНСКО ЕЗЕРО Табл. 3.2-4
- ВЪЛНОВИ ХАРАКТЕРИСТИКИ ПРЕД КЕЯ НА ТЕЦ ВАРНА Табл. 3.2-5
- КОЛЕБАНИЯ НА ВОДНОТО НИВО Табл. 3.2-6
- 10 год. 25 год. 50 год.
- 3.2.3. Съществуващо фоново замърсяване, на повърхностните води и точкови изтоници на замерсяване.
|
За теченията и циркулацията на водите в езерото има данни от две изследвания, извършени през периода 1978-1979 от НИМХ-БАН и през периода 1990-1991г. от ИО-БАН. През зимата при северозападни ветрове картината на теченията е с антициклонално завихряне и практически не се осъществява съществен пренос на води в канал №2. Най-високи скорости са измерени в най-западната т. 0,11 m/s. В останалите точки скоростта на повърхностното течение е 0,03-0,04m/s. В придънния хоризонт скоростите намаляват до 0,02-0,03 m/s. Характерно за движението на водните маси в канал №2 е двуслойното течение. Повърхностното е насочено на изток и е със скорост 0,04-0,12 m/s, а придънното е насочено на запад и е със скорост 0,08-0,12 m/s. През пролетта се регистрира източен пренос на водни маси до района на о. Свински със скорост до 0,12 m/s. Придънното течение е насочено на запад и е със скорост 0,08-0,12 m/s, аналогично на зимния период. Лятната циркулация на водите на езерото има характерните черти на пролетната. Антициклоналното течение поражда дълбочинен западен пренос, докато повърхностното течение е с обратна посока и малка скорост. Поради незначителната стратификация на водните маси лятната циркулация е неустойчива и силно зависима от ветровите условия. При антициклонален тип време те се обуславя изключително от бризовата циркулация, т.е. през деня основният пренос на водите е на запад, а през нощта – на изток. Засилената атмосферна циркулация през есента създава проникващ в дълбочина дрейфов пренос по посока на вятъра. Течения във Варненското езеро, породени от циклоналния вихър, са в състояние да достигнат Белославското езеро. В последното на повърхността се очертава завихряне, а в средата на канал №2 при слаб западен вятър се наблюдава източен повърхностен пренос със скорост 0,07 m/s и неподвижност на придънния слой. Варненско езеро До 1909г. Варненското езеро е закрит лиман, отделен от морето с пясъчна коса. През 1909г. завършва прокопаването на стария канал, който свързва езерото с Черно море. През 1973г. е прокопан и канал №1 с проектна дълбочина 12,5m. Езерото има следните характеристики: дължина 13km, средна ширина 1km, площ – 17,4 km2, средна дълбочина – 9,8m, максимална дълбочина – 19m, обем – 170x106m3, среден воден стоеж 0,00m, годишна проточност – 4-кратна. В рамките на община Белослав Варненско езеро има дължина 4,5km и площ около 6 km2. Вълновият режим в езерото се определя по изчислителен път, т.к. липсват преки натурни измервания. Режимните характеристики са представени в таблици 3.2-4. ВЪЛНОВИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ВАРНЕНСКО ЕЗЕРО Табл. 3.2-4
В зоната пред пристанището на ТЕЦ-Варна вълновият режим е даден в таблица 3.2-5. ВЪЛНОВИ ХАРАКТЕРИСТИКИ ПРЕД КЕЯ НА ТЕЦ ВАРНА Табл. 3.2-5
Режимните изменения на водните нива на езерото са определени от 5629 наблюдения, провеждани ежедневно в продължение на 25 години /табл. 3.2-6/. КОЛЕБАНИЯ НА ВОДНОТО НИВО Табл. 3.2-6
В западната част на Варненското езеро през зимния период режимът на теченията се определя до голяма степен от топлите води на ТЕЦ-Варна, заустени в него. В тази зона стратификацията на водите се променя. Северно от фарватера се формира голям хоризонтален температурен /респективно плътностен/ градиент, който генерира градиентни течения със скорост до 0,12 m/s, докато в южната зона скоростта на теченията е от порядъка на 0,05 m/s. Този ефект се подсилва и от ветровите нагони и отгони, които също предизвикват градиентни течения, но те са най-изразени в източната половина на езерото. Сумарните течения в западната част на езерото имат градиентно-компенсационен характер и в значителна степен определят водообмена с Белославското езеро, разгледан по-горе. Придънните течения са с малка скорост 0,02-0,05 m/s. Общо посоката на пренос на водни маси е източна. В източната част на езерото при ветрове от E и NE общо преносът на повърхността е на NW със скорост до 0,06-0,09 m/s. Придънните течения са насочени на юг и достигат до 0,08-0,09 m/s. През пролетта градиентната зона се запазва /скоростите на теченията достигат 0,12 m/s, а в придънния слой преносът е на запад със скорост до 0,09 m/s /. В източната част на езерото на повърхността и в дълбочина се формира циклонално завихряне със скорост до 0,08 m/s.През лятото води от залива навлизат през каналите в езерото, където се увличат от формирания през пролетта и съществуващ и през лятото циклонален вихър. Водните маси, участващи в циклоналното течение, са незначително стратифицирани. Циркулационната схема запазва характерните си черти от пролетта /северен клон, насочен на запад и южен клон, насочен на изток/. През есента теченията се определят предимно от ветровото въздействие. Реверсивният характер на последното обуславя формирането на буферна зона, блокираща проникването на по-солени води от залива в езерото. Тази зона трае до края на октомври, след което се разрушава, а теченията следват посоката на генериращия ги вятър. В източната част на езерото проникват течения, породени от циклоналния вихър, развит във Варненския залив, в дълбочина по канал №1 и по фарватера достигат до Белославското езеро. Скоростта им на повърхността е от 0,06 до 0,15 m/s, а в придънния хоризонт от 0,05 до 0,12 m/s. През стария канал течението е насочено на изток и транспортира към Варненския залив езерни води. В източната част на Варненското езеро летния циклонален вихър постепенно се разрушава. В западната част на езерото лятната антициклонална циркулация също е разрушена и преобладаващите течения имат градиентно-компенсационен характер. Посоката им е E, SE, скоростта на повърхността е до 0,07 m/s. Река Провадийска Водосборната област на реката е 2132 km2. Дължината й е 119 km /от тях само ~2 km/. Модулът на оттока е 1,09 l/s/km2. Средният отток на р. Провадийска преди заустването й в утаителя е 2,3 m3/s. Максималният й отток с обезпеченост 1, 10 и 20% е съответно 300, 150 и 90 m3/s. Времето на пълноводие е 4,5-5,5 мес., а на маловодие 3-4 месеца. Плаващите наноси са 2,6 kg месечно. Река Девненска Водосборната област на реката е 201 km2. Дължината й е 27km /изцяло извън общината/. Модулът на оттока е 3,99 l/s/km2. Средният отток е 0,8 m3/s /без Девненските извори, обхванати за водоснабдяване/. Според проучвания, извършени през 1994 г. от ВИАС той е 1,3 m3/s. Максималният й отток с обезпеченост 1, 10 и 20% е съответно 100, 50 и 30 m3/s.Основният дял от оттока на реката се формира от Девненските извори, чийто дебит е 3,3-3,5 l/s, но сега преобладаващата част от изворната вода се използва за водоснабдяване Времето на пълноводие е 4,5-5,5 мес., а на маловодие 3-4 месеца. Плаващите наноси са 1-3 kg/m3. Харамийско дере Харамийското дере има следните характеристики: дължина 7km, площ на водосборната област 25,6km2, средна ширина на водосборната област 2,7km, среден наклон на дерето 3,4%, среден наклон на водосборната област 5,8%, модул на повърхностния отток 1,5 l/s/km2, водно количество 38 l/s, минимален модул на оттока 0,3 l/s/km2, минимално водно количество 8 l/s, плаващи наноси 1,5 kg/m3, твърд отток 1800 t/Y. Дере Каплок Иван Дерето е със следните характеристики: : дължина 3,5km, площ на водосборната област 10,2km2, средна ширина на водосборната област 1,0km, среден наклон на дерето 2,4%, среден наклон на водосборната област 7,3%, модул на повърхностния отток 1,0 l/s/km2, водно количество 10 l/s, минимален модул на оттока 0,3 l/s/km2, минимално водно количество 3 l/s, плаващи наноси 1,5 kg/m3, твърд отток 500 t/Y. Игнатиевско дере Дерето е със следните характеристики: : дължина 11,0 km, площ на водосборната област 65 km2, средна ширина на водосборната област 6,1 km, среден наклон на дерето 3,0%, среден наклон на водосборната област 7,5%, модул на повърхностния отток 1,5 l/s/km2, водно количество 98 l/s, минимален модул на оттока 0,5 l/s/km2, минимално водно количество 32 l/s, плаващи наноси 1,5 kg/m3, твърд отток 4600 t/Y. Дере Бялата вода Дерето е със следните характеристики: : дължина 4,3 km, площ на водосборната област 10 km2, средна ширина на водосборната област 2,0 km, среден наклон на дерето 4,0%, среден наклон на водосборната област 15%, модул на повърхностния отток 2,0 l/s/km2, водно количество 20 l/s, минимален модул на оттока 0,3 l/s/km2, минимално водно количество 3 l/s, твърд отток 1600 t/Y. Белославско дере Дерето е със следните характеристики: : дължина 8,5 km, площ на водосборната област 23,5 km2, средна ширина на водосборната област 3,7 km, среден наклон на дерето 1,2%, среден наклон на водосборната област 11%, модул на повърхностния отток 2,25 l/s/km2, водно количество 53 l/s, минимален модул на оттока 0,3 l/s/km2, минимално водно количество 7 l/s, плаващи наноси 2,5 kg/m3, твърд отток 3300 t/Y. Наблюдателни пунктове: Състоянието на повърхностните и подземните води в района на общината е в зависимост главно от състоянието на отделните отрасли на промишлеността, селското стопанство, нивото на развитие на инженерната инфраструктура и технологиите на пречистване на водите. Наблюдението и контролът върху състоянието на повърхностните води се осъществяват от Националната система за екологичен мониторинг /НАСЕМ/, подсистема “Контрол и опазване чистотата на водите”/пунктове на Басейнова дирекция черноморски район с център Варна/. На територията на общината и прилежащите зони, които оказват влияние върху нея пунктовете на тази система се намират в Белославското езеро – 2 бр. /на устието на р. Провадийска – пункт BG2PR00191 MS010, в източната му част – пункт BG2PR01931 MS011, в западната му част, във Варненското езеро – 5 бр. /Варненско езеро-запад – пункт BG2PR001551 MS013, Варненско езеро-северозапад – пункт BG2PR00155 MS014, Варненско езеро-център – пункт BG2PR00155 MS015, Варненско езеро-стар канал – пункт BG2PR00155 MS017 и Варненско езеро-нов канал – пункт BG2PR00155 MS018 /; на р. Провадийска /след заустването на шламоотвал “Падина”- устие – пункт BG2PR00195 MS005/; на р. Девненска /преди вливането й в р. Провадийска – пункт BG2PR00211 MS002/ .
За целта на настоящата разработка ще анализираме водите на р. Провадиска след шламоотвал „Падина” преди включването им в Белославско езеро. Механично пречистените води, постъпващи от шламоотвала Падина., причиняват сериозни изменения в хидрохимичния състав на Провадийска река. При смесване на силноалкалните (pH=12.2) и твърди води (370°Н) с речните, карбонатното равновесие се изтегля от бикарбонати до карбонати, което води до увеличаване насуспендираните вещества. Неразтворимите карбонати се утаяват, като този процес продължава и след вливането на р. Девненска. За да се избегне затлачването на плавателния канал (канал № 2 - Белославско езеро), реката е удълбочена и разширена преди устието. Този разширен участък играе роля на утаител, в който се задържат суспендираните частици. Периодично утаителят се драгира и образуваните утайки се прехвърлят в депо. При изполване на Българската Национална класификационна система за качесвото на водите е установено следното състояние на водите на р. Провадийска преди вкющчването си в Белославско езеро от пункта за наблюдение през 2008г.. Табл. 3.2-7
Водите на р. Девненска са със слабоалкална реакция (рН=7.63), с наднормено фосфатно и хроридно съдържание, но с по-ниско съдържание на азотните съединения в сравнение с Провадийска. Табл. 3.2-8
По значими точкови източници на замърсяване: -„Девненски захарен завод” ЕООД, гр. Девня – пречистените отпадъчни води се заустват в канал „Одесод”, приток на река Девненска, През 2008г. се констатира превишване на пределно допустимите норми за качеството на заустваните води по показател обш фосфор; - ПСОВ „Девня” – приема за пречистване отпадъчните води на гр. Девня, гр. Суворово и Девненската промишленост; - ТЕЦ „Девен” АД – производство на електроенергия и топлоенергия; - „Полимери” АД – призводство на хрор и хрорни продукти. През 2008г. се констатира превишване на пределно допустимите норми за качеството на заустваните води по показатели: неразтворени вещества, ХПК, АОХ и сулфати; - „Агрополихим” – производство на минерални торове; - „Солвей соди”АД – основно производство на калцинирана тежка и лека сода; - ПСОВ „Провадия” – осигурява само механично пречистване на отпадъчните води. През 2008г. се констатира превишване на пределно допустимите норми за качеството на заустваните води по показатели: общ азот, общ фосфор, неразтворени вещества, ХПК, ПАВ и феноли; - „Слънчеви лъчи Провадия” ЕООД – производство на рафинирани слънчогледови масла. - Дифузни източнижи на замърсяване на водите – замърсяване от малки населени места под 2000 е.ж. без изградени ПСОВ и депа за битови отпадъци.
Еутрофизираните езерни води са добра предпоставка за развитието на фитопланктона, респективно за интензивното продуциране на кислород, обуславящо високата степен на насищане на водата (> 135%). Кислородното съдържание на повърхността достига 9.47 ml/l, като максималната наситеност на водата с кислород достига 185 %. През лятото разтвореният О2 в придънните води е 4 пъти по-нисък отколкото в повърхностните. Условията на кислороден дефицит през летния сезон са следствие от вертикалната стратификация на водните маси. Липсата на обмен с придънната вода води доизчерпване на О2 при окислителните процеси, протичащи на дъното с наличие на сероводород. Хипоксията се отразява крайно неблагоприятно на дънните организми и се наблюдават летни морове. При изполване на Българската Национална класификационна система за качесввото на водите, е установено следното състояние на водите на Белославско езеро през 2008г.. Табл. 3.2-9
Табл. 3.2-10
По значими точкови източници на замърсяване: - „Манекс сън” АД – СУК, с. Слънчево. Отпадъчните води се заустват в Харамийско дере на 6.5 км. Преди бливането му в Белославско езеро. През 2008г. се констатира превишване на пределно допустимите норми за качеството на заустваните води по показатели: неразтворени вещества, БПК5, ХПК, общ фосфор и остатъчен хлор. - ПСОВ „Белослав” - отпадъчните води се заустват в лагуна в защитена местност „Ятата”, на южния бряг на канал 2, свързващ Варненско с Белославско езеро. През 2008г. се констатира превишване на пределно допустимите норми за качеството на заустваните води по показател общ фосфор. Варненско езеро след прокопаването на стария канал през 1909г. и особено на новия /канал №1/ през 1973г. хирохимичния режим на езерото се променя съществено и се обуславя от връзката му с морето и с Белославското езеро, водите от собствената му водосборна област и отпадните битови и промишлени води, заустени в него, чието годишно количество се оценява на около 60x106 m3. Езерото е II категория водоприемник. Езерните води са замърсени с метали, органични вещества и нефтопродукти /от 0,28 до 0,80 Mg/l/. Основен замърсител с органични вещества са ПСОВ „Варна” и ПСОВ „Аспарухово”. Потокът от битови отпадни води, богати на органично вещество, фосфорни и азотни съединения е главната причина за високата еутрофикация на Варненското езеро. Тя се обуславя и от притока на води от Белославското езеро, които са богати на минерален фосфор и азот. Влияние оказва и термичното замърсяване от ТЕЦ - Варна. В сравнение с Белославското това езеро е по-слабо и по-неравномерно замърсено. Отбелязана е и трайна тенденция за привързване на замърсените зони към източника на замърсяване. При неблагоприятни хидрометеорологични условия обаче замърсяването може да се разпространява на значителни разстояния от емитера. Концентрациите на повечето замърсители обикновено не нарушават нормите за II категория водоприемник през последните години. При изполване на Българската Национална класификационна система за качесввото на водите, е установено следното състояние на водите на Варненско езеро езеро през 2008г.. Каталог: ovos Изтегляне 3.98 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||