Д о к л а д за оценка на въздействието върху околната среда

- ПСОВ “Aспарухово” – осигурява само механично пречистване на отпадъчните води на кв.”Аспарухово” и „Галата” на гр. Варна. През 2008г. се констатира превишване на пределно допустимите норми за качеството на заустваните води по показатели: общ азот, общ фосфор, БПК5, ХПК и неразтворени вещества.

През 2010г. предстои преключването на строително-мантажните работи по проект “Трансформация на ПСОВ кв.”Аспарухово” в помпена станция с механично пречистване и транспортиращ тръбопровод по дъното на Варненско езеро”;

- ПСОВ „Варна” – пречистените отпадъчни води се заустват в коригирано „Тел дере” на около 800м преди вливането му във Варненско езеро. През 2008г. се констатира превишване на пределно допустимите норми за качеството на заустваните води по показатели: общ азот и общ фосфор;

През 2009г. е стартирало изпълнението на проект “Реконструкция и модернизация на ПСОВ “Варна”;

- „ТЕЦ Варна” ЕЕД;

- „Терем-КРЗ Флодски арсенал” – основна дейност кораборемонт;

- „Каолин” АД – завод за микропродукти;

- „БМ Порт” АД – пристанищен терминал „Леспорт”. През 2008г. се констатира превишване на пределно допустимите норми за качеството на заустваните води по показатели: неразтворени вещества и ХПК;

- „Автомагистрали Черно море” – асфалтова база с.Припек. През 2008г. се констатира превишване на пределно допустимите норми за качеството на заустваните води по показател рН;

- „Областен динспансер за Пневно-физиатрични заболявания със стационар Варна” – отпадъчните води след локално пречистване за заустват във Варнеско езеро. През 2008г. се констатира превишване на пределно допустимите норми за качеството на заустваните води по показатели: БПК5, неразтворени вещества, ХПК, общ фосфор, азот нитритен и азот амониев.
3.2.4. Предвидени източници на вредни емисии, вид на вредните вещества. Значимост на въздействието (обхват, степен, честота, продължителност, възможност за комбинирани и кумулативни въздействия).

Прогнозна оценка за очакваните изменения в състоянието на водния обект Белославско езеро през строителния период

В резултат на естествено протичащите процеси и антропогенната намеса в езерата постъпват постоянно наноси, които затлачват плавателните канали и акваториите на пристанищата. Обособени са три източника, формиращи минералното съдържание на водите на езерата:

- естествен произход от водосборните басейни;

- от промишлено - индустриалната дейност в поречието на река Провадийска до гара Разделна;

- от Девненския промишлен комплекс чрез река Девненска и канал Падина.

Крайбрежните езерни наслаги /до дълбочина на водата 5 m/ са изградени от пясъци, смесени с мидени черупки, варовита маса с карбонатни конкреции /езерна креда/, блатни глини и торф. Дебелината им е от 1 до 8 m. При всички езерни тини праховата фракция преобладава над останалите. Специфичната им плътност варира в тесни граници - 2,622,68 g/cm³. Коефициентът на консолидация е между 2 и 19.10 ^{- 2} cm² /min като е най-голям при песъчливите тини и намалява при праховите и глинестите. В двете езера и в канал 2 (където ще е разположено ИП) широко разпространение имат песъчливите тини . Осреднените показатели за тези тини показват, че те съдържат 38 - 40 % пясък, 41 -48 % прах, 14 -19 % глина.

“Пристанище – логистичен център Варна” ще бъде разположено на северния бряг на плавателен канал № 2, свързващ Варненското и Белославското в непосредствена билозост до ферватера, където се очаква най-слабо влияние от бреговите източници на замърсяване на отлаганите тини и наноси.

По време на строителните дейности са възможни по-значими отрицателни въздействия върху водите само при драгирането за достигане на проектните дълбочини пред кейовата стена - драгирането на акваторията ще бъде съпроводено със суспензия на замърсителите от дънните утайки във водната маса, увеличаване на мътността и влошаване на кислородния режим в придънните води. От правени лабораторни анализи на драгажни маси в района на ИП се установява, че средните стойности на замърсяващите вещества са в границите посочени в таблица 3.2-16 и 3.2-17.

От представените данни могат да се направи заключението, че:

• 
  драгажните маси които се очакват да се формират по отношение на тежки метали, сулфати, ПАВ и ПХБ са значително по-ниско от фоновото замърсяване за почви в страната, като за всички елементи се изпълняват изискванията за гранични стойности от Наредба 8 /ДВ. бр.83/04г/ и могат да се класифицират като инертни. Единствено съдържанието на хлориди е сравнително високо, но това де дължи на естествената осоленост на водите в Варненско-Белославския езерен комплекс.
  
• 
  Суспензията на замърсителите от дънните утайки във водната маса няма да окаже промяна на фоновото замърсяване и ще окаже незначително въздействие, с средно голям териториален обхват, възстановимо, с минимален кумулативен ефект.
  

- Вятър (посока и скорост)

- Вълнение (височина и период на вълната, посока)

- Течение (скорост и посока на дълбочина 2 m, за целия период на наблюдение и разпределение на скоростта (профил) по вертикала, при активна ветро-вълнова обстановка през първите 4 седмици от започване на работите).

- Източник на мътността.

- Концентрация на мътността и др. някои от които немогат да бъдат предвидени, а зависят от реалните моментни условия.

Поради запълване капацитета на депата за подводно депониране на драгажните маси, ИП предвижда същите да се обезводнят и предадът за оползотворяване.

През последните години община Белослав изпълни редица проекти по подмяна и разширение на водоснабдителната и канализационна мрежа, като водоснабдяването в населините места е на 100%, а канализацията е развита до 90% в гр. Белослав, с. Страшимирово и Езерово. През 2007 г. приключиха строително монтажноте работи по проект „Разширение, реконструкция и модернизация на ПСОВ „Белослав”, предстои въвеждането на обекта в експлоатация. ПСОВ „Белослав” пречиства отпадъчните води на гр. Белослав и с. Страшимирово, като осигурява механично, биологично и последващо отстраняване на азота и фосфор на отпадъчните води.

Водоснабдяването наобекта ще се осъществява от градския водопровод, стопанисван от „ВиК Варна” ООД.

Формираните отпадъчни води от дейността на ИП, посредством изградената канализационна мрежа на площадката на бившия завод „Белопал”, ще се отвеждат за пречистване до ПСОВ „Белослав”.

При екплоатацията на “Пристанище – логистичен център Варна” е възможно вторично замърсяване на атмосферните води от плащадката на пристанищния терминал, замърсена при товароразтоварните дейности.
3.3. Биоразнообразие

3.3.1. Характеристика на състоянието на флората и фауната

Белославската община попада в Тракийската горско растителна област и в периферията на подобласт ”Варненско - Бургаско Черноморие”. Тази област включва долния равнинно хълмист пояс на дъбовите гори. Цялостното проучване на растителността в изследвания район показва, че съществува значително фитоценотично разнообразие. Това богатство е в тясна зависимост и съответствува на взаимовлиянието на различните екологични фактори. Смекчаващото влияние на Черноморския воден басейн е причина за присъствието на по-специфични мезофитни растения. Някои от тях имат по-широко разпространение и на места образуват характерни фитоценози (от сем. Fagaceae-букови, типичен представител е Fagus sylvatica и Fagus orientalis). Те заемат сравнително малка площ и в повечето случаи включват и други широколистни видове (пр. Carpinus betulus).

Естествено разпространени в този пояс са чистите и смесени гори от благун, цер, космат дъб, обикновен и келяв габър и бряст. В по - ниския етаж се срещат, мъждрян, шипка, глог, драка, дрян, птиче грозде и др.

Горите са представени от естествени горски екосистеми типични за района на инвестиционното предложение

Естествено разпространени в този пояс са чистите и смесени гори от благун, цер, космат дъб и келяв габър. В по - ниския етаж се срещат воден габър, мъждрян, шипка, глог, драка, дрян и др. Тези екосистеми заемат райони на дерета по склоновете на Авренскотно плато. Привързани са към влажни и дълбоки месторастения с по - сух режим на подхранване с води. Основните видове, срещащи се тук са различните видове дъб, мъждрян, едролистна липа, обикновен габър. В периферията на екосистемата силно навлиза келявия габър, който се възобновява естествено и издънково. Доминанти видове са: Quercus cerris L. – цер; Q. Frainetto Ten. – благун; Quercus pedunculiflora C. Koch - дръжкоцветен дъб; Q. pubescens Willd. - космат дъб; Carpinus betulus L. - обикновен габър; Fraxinus ornus L. – мъждрян; Ulmus minor Mill. - полски бряст; Acer tataricum L. – мекиш; Carpunus orientalis Mill. - келяв габър; Prunus mahaled L. - дива череша.

Придружаващи видове са: Acer campestre L. - полски клен; Sorbus torminalis (L.) Crantz – брекиня; Pyrus pyraster Burgsd. - дива круша; Tilia tomentosa Moench. - сребролистна липа;T. cordata Mill. - дребнолистна липа; Celtis australis L. – копривка; Cornus mas L. - обикновен дрян; Ligustrum vulgare L. – маслинка; Crataegus monogyna Jacq. - едноплодников глог. Вторият етаж е представен с различна сила и с различни видове, а при тревите преобладават – едноцветната бисерка, виолетовата белоочица или разнолистната власатка.

По по- сухите местообитания по склоновете на Авренското плато се срещат гори със състав: доминантни видове - келяв габър (Carpinus orientalis); съдоминанти - цер (Quercus cerris), обикновен габър (Carpinus betulis); подлес - Fraxinus ornus L. – мъждрян, Tilia tomentosa Moench - сребролистна липа, Tilia platyphyllos Scop. - едролистна липа, Acer campestre L. - полски клен, Cornus mas L. - обикновен дрян, Crataegus monogyna Jacq. - едноплодников глог, Colutea arborescens L. - бодлив залист, Celtis australis L. – копривка; тревен етаж - Dactylis glomerata L. subsp. glomerata - ежова главица, Brachypodium pinnatum (L.) Beauv. subsp. rupestre (Host) Rchb. - клонест късокрак, Buglassoides purpurocoerulea (L.) Johnst. - виолетова белоочица, M. ovata Stenb et Hoppe - овален пролез, Milium effusum L. - клонесто горско просо, Melica cilliata L. - ресничеста бисерка, Mycelis muralis (L.) Dimort. - стенна салата, Lamiastrum galeobdolon (L.) Ehrend. - жълта мъртва коприва, Festuca heterophulla Lam. - разнолистна власатка, Euphorbia amygdaloides L. - горска млечка, Festuca vaginata W. et K. ex. Willd. - влагалищна власатка, Silene alba (Mill.) E. Krause - бяло плюскавиче. В западната и южна част на Белославската община са разпространени благунови, церови, и габърови гори в отделни участъци в чист и смесен вид. Най- често срещания състав е следният: келяв габър ~ 40%, цер ~10%, драка ~40%, други ~10%. Масивите са с пълнота ~0,6. Дърветата са частично до пълно склопени в добро и средно състояние, предимно нискостеблени.

Горските масиви в района на Езерово са предимно издънкови със състав: доминантни видове - цер, обикновен ясен /Fraxinus excelsior /, с подлес - драка и шипка; съпътстващи видове – келяв габър, глог /Crataegus monogina /, дива круша, махалебка /Prunus mahalebb /, айлант / Ailantus glandulosa / и мъждрян / Fraxinus ornus /. Възрастта на дървостоя е 20 - 30 години. Дърветата са сравнително нискостъблени с бонитет 3 - 5, предвид бедните и песъкливи почви и месторастенето. Масивът е изреден с пълнота 0,5 - 0,8.

Смесени гори в стръмни терени в близост до района .

По северните склонове на Авренското плато е извършвано смесване на естествени гори с внесена укрепваща растителност с видове келяв габър, цер и драка с допълнително внесени в тях - миризлива върба, дребнолистна липа, акация, с процентно разпределение на естествени насаждения и култури от 20% до 80% за естествените, с постигната пълнота 0,7 - 0,9.

В района на Разделна, в наклонени терени са разположени смесени култури със състав : миризлива върба / Eleagnus angustyfolia /; акация/Rhubinia pseudoacacia /; айлант/ Ailantus glandulosa / с акация/Rhubinia pseudoacacia /. Като съпътстващи видове на групи и малки масиви са разположени - тамарикс, драка, глог шипка. Растителността е на възраст ~4 - 8 години, несклопена, с пълнота от 0,1до 0,9. Растенията са в добро състояние, с активна жизненост и растеж, с нормален хабитус и плодоносене, с активна самонастанителна дейност. В отделни участъци с активна ерозия са разположени чисти култури от: акация /Rhubinia pseudoacacia/, разположени върху стръмни участъци, на възраст около 15г в много добро състояние, с пълнота от 0,5 до 0,9 и напълно склопени; чер бор / Pinus nigra Ar / на възраст около 22г в добро състояние, с пълнота от 0,8 до 0,9 и напълно склопени

Растителността по бреговете на Белославско езеро и канала е представена от: бяла върба /Salix alba/ - издънкови и семенищни върби / Salix tetrandra, Salix caprea/, аморфа /Amorpha fruticosa/, мъждрян /Fraxinus ornus/, ливадна, блатна и влаголюбива растителност с - тръстика /Phragmites australis/ и тревистите видове - обикновено ленивче /Lysimachia vulgaris /, блатен ранилист /Stachys palustris /, космата върбовка /Epilobium hisulum/, обикновено чадърче /Calistegia sepium/ и др.

Съществуват култури от тополова чиста култура - канадска топола / Populus canadensis ssp. И214/, изкуствено създадена. Дърветата са на възраст ~20 години в много добро и добро състояние с височина 8 -14m и диаметър на стъблото ~20 – 22cm.

В ниските части по бреговете на езерата и канала са образувани тръстикови съобщества с: тръстика /Phragmites australis/; теснолистен папур /Typha angustifolia/; широколистен папур /Typha latifolia/; брегова острица /Carex riparia/; крайбрежен камъш /Schoenoplectus litoralis/ премесени със солянка /Salicornia ssp/ и др. халофитна растителност. В чертите на тръстиковия масив се срещат тревистите видове: обикновено ленивче /Lysimachia vulgaris/, блатен ранилист /Stachys palustris/, космата върбовка /Epilobium hisulum/, обикновена блатня /Lythrum salicaria /, обикновено чадърче /Calistegia sepium/, луковична ливадина /Poa bulbosa/ и др. Тук се срещат и видове, включени в Червената книга на България, като приморския триостреник /Priglochin maritima/ и блатния кострец /Sonchus palustris/. Подводната растителност е представена от различни видове ръждавец, цератофилум, мириофилум и др.

Наблюдават се слаби признаци на екологично подобряване на езерния комплекс, вследствие прекратяването или понижаване темповете на работа на част от основните замърсители в района (химическите заводи в Девня, стъкларският завод в Белослав и др.), но акумулираните вече замърсители, дълго време ще оказват своето отрицателно въздействие върху средата като цяло. Чрез преносът с подпочвени води на вредни вещества във водите на езерата е възможно те да попаднат в човешкия организъм по пътя на хранителната верига или чрез проникване през кожата при къпане в замърсени води.

Ливади, пасища и необработваеми земи в района около “Белопал”

Те са заети от тревни съобщества с преобладаващ тревен етаж представен предимно от: овсига (Bromus sp), пачи треви (Poligonum aviculare) (Poligonum arenastum), поветица (Convolvulus arense), коприва (Urtica dioica), киселец (Rumex acetosella), Brobus tectorum L. - наведена овсига, B. sterilis L. - дългоосилеста овсига, Lolium perenne L. – райграс, Cynosurus cristatus L - обикновен сеноклас, Cynodon dactylon (L.) Pers. – троскот, Carex spicata Huds. - класовидна острица, Agrimonia eupatoria L. – камшик, Cichorium intybus L. - синя жлъчка, Erodium cicutarium (L.), Plantago lanceolata L. - ланцетолистен живовляк, P. media L. - среден живовляк, Elymus repens (L.) Gould. - пълзящ пирей, Taraxacum sps. – глухарчета, Dactylis glomerata L. subsp. glomerata - ежова главица и др.

Тревната растителност от степен вид е разположена в района на групите от “Побити кавмъни”, скалните венци и пясъчните кариери. Върху плитката варовикова скала има голямо изобилие на разнотревни видове сред които и единично разположени – теснолистен божур, волски горицвет, лизингово крило, ирис помила / всички редки за флората на България/. Върху пясъците доминират няколоко житни вида.

За територията на населените места в община Белослав няма изготвени планове “зелена система”, или подобни схеми, неразделна част от съществуващите устройствени планове. Липсват репрезентативни данни за статуса на съществуващата зеленина и състояние на растителността в населените места. Обхождането на населените места в община Белослав и направените проучвания при разработването на програмата за околна среда на общината бе основание за снемане на най - общ статус на зелената система, без претенциите за изчерпателност и пълнота. Според видове зеленина по функционални характеристики и ползване се различават:

• 
  Обществени зелени площи имащи следните функции - рекреационни / задоволяват потребностите от спорт и отдих/; естетически и ландшафтноесететически; екологични; биоклиматични - проветряемост, микроклиматични характеристики; мелиоратвни – спомагат за укрепването на стръмните терени, както и за преразпределение на повърхностния и подземен отток. Към тях спадат :
  

• 
  
  Каталог: ovos
  
  
  
  Изтегляне 3.98 Mb.
  
  Сподели с приятели: